Решение № 59 от 29.1.2025 г. на Районен съд - Бургас по дело № 4702/2024 г.

Производството е образувано по повод жалба на Я. С. С., ЕГН ••••••••••, против Наказателно постановление № 11-01-559/29.10.2024 г., издадено от директор на Агенцията за държавна финансова инспекция- гр. София, с което на основание чл. 256а от Закона за обществените поръчки (ЗОП) за нарушение на чл. 36, ал. 1, т. 17, вр. чл. 44, ал. 3, т. 1 от ЗОП и чл. 19а, ал. 4 от ППЗОП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер от 200, 00 лева. С жалбата се иска отмяна на процесното НП поради процесуална и материална незаконосоъобразност. В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. С. К. – БАК, който поддържа жалбата. За административнонаказващият орган, се явява юрисконсулт •, надлежно упълномощен, който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление. Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от известието за доставяне на л. 20, НП е връчено на жалбоподателя на 05.11.2024г., а жалбата е депозирана на 18.11.2024г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното: На жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 11-01-559/21.06.2024 г. от Й. П. К. на длъжност старши финансов инспектор от отдел Шести на дирекция „Инспекционна дейност“ при АДФИ. На първа страница на акта било записано, че на 11.06.2024 г. в Спортно училище „•“, гр. Бургас, Я. С. С. - директор, представляващ публичноправна организация и публичен възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 14 от Закона за обществените, поръчки (ЗОП), е нарушил ЗОП, като не е публикувал на профила на купувача, който се поддържа на платформата по чл. 39а, ал. 1 от ЗОП, информацията, разменена по повод проведени пазарни консултации във връзка с определяне прогнозната стойност на обществена поръчка за доставки с peг. № 01174-2023-0003 с наименование: „Доставка и монтаж на оборудване и обзавеждане за помещенията на общежитието на СУ „•“ Бургас по Процедура BG-RRP-1.011 „Ремонт и рехабилитация на общежития в системата на училищното образование“ На стр. 5 от акта било записано, че на 27.07.2023 г. (Решение за откриване на процедурата № F402803/27.07.2023 г.) в Спортно училище „•“, гр. Бургас, Я. С. С. - директор, представляващ публичноправна организация и публичен възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 14 от Закона за обществените, поръчки (ЗОП), е нарушил ЗОП, като не е публикувал на профила на купувача, който се поддържа на платформата по чл. 39а, ал. 1 от ЗОП, информацията, разменена по повод проведени пазарни консултации във връзка с определяне прогнозната стойност на обществена поръчка за доставки с peг. № 01174-2023-0003 с наименование: „Доставка и монтаж на оборудване и обзавеждане за помещенията на общежитието на СУ „•“ Бургас по Процедура BG-RRP- 1.011 „Ремонт и рехабилитация на общежития в системата на училищното образование“. В обжалваното постановление било записано, че на 27.07.2023 г. (Решение за откриване на процедурата № F402803/27.07.2023 г.) в Спортно училище „•“, гр. Бургас, Я. С. С. - директор, представляващ публичноправна организация и публичен възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 14 от Закона за обществените, поръчки (ЗОП), е нарушил ЗОП, като не е публикувал на профила на купувача, който се поддържа на платформата по чл. 39а, ал. 1 от ЗОП, информацията, разменена по повод проведени пазарни консултации във връзка с определяне прогнозната стойност на обществена поръчка за доставки с peг. № 01174-2023-0003 с наименование: „Доставка и монтаж на оборудване и обзавеждане за помещенията на общежитието на СУ „•“ Бургас по Процедура BG-RRP- 1.011 „Ремонт и рехабилитация на общежития в системата на училищното образование“. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща. АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съдът обаче намира, че е допуснато съществено процесуално нарушение в административнонаказателното производство, което е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове. Съгласно чл. 36 ал. 2 от ЗАНН административно- наказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение, а съгласно чл. 52 ал. 1 от същия закон наказващия орган е длъжен да се произнесе по преписката. Последното означава, че наказващият орган е сезиран и дължи произнасяне относно наличието или липсата на извършено от посоченото в АУАН лице на съответното административно нарушение - с дадената му в същия акт фактическо описание и правна квалификация. Със съставянето на АУАН на соченото като нарушител лице се “повдига обвинение” за конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го белези – деяние, дата и място на извършване. От този момента за лицето възниква възможност да се защитава срещу вмененото му нарушение и именно в тази връзка ЗАНН поставя като абсолютно условие за законосъобразното издаване на НП, АУАН да е бил редовно връчен на нарушителя. В този смисъл е недопустимо макар и при същата фактическа обстановка с НП лицето да бъде наказано за административно нарушение, с правна квалификация различна от тази дадена в АУАН или със същата правна квалификация, но с дата или място на извършване на нарушението различна от посочената в АУАН, както и за различно деяние. Иначе казано, един от съществените елементи на деянието, като човешка проява изобщо, е времето на неговото осъществяване. Пренесено на плоскостта на административнонаказателното право, съществен момент във връзка с едно нарушение, е моменттът на неговото извършване. Видно е, че на стр. 1 от АУАН е отразено, че нарушението е извършено на 11.06.2024 г., докато на стр. 5 е записано, че нарушението е извършено на 27.07.2023 г. Налице е съществено противоречие, което представлява съществено процесуално нарушение, тъй като на практика лицето бива лишено от възможността да разбере съществен елемент от вмененото му нарушение- времето на извършването му. Това е особено важно в конкретния случай, тъй като се касае за нарушение, чието изпълнително деяние се изразява в бездействие в определен срок. Съгласно чл. 36, ал. 1, т. 17 от ЗОП, в регистъра на обществените поръчки се публикува информацията, свързана с проведени пазарни консултации. Сроковете за изпращане и публикуване на информация за обществените поръчки, с изключение на документите, чиито срокове са определени в закона, са уредени в чл. 19а от Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки (ППЗОП), Съгласно чл. 19а, ал. 4 от ППЗОП, информацията по чл. 44, ал, 3, т. 1 от ЗОП се публикува на профила на купувача в 5-дневен срок след приключването на пазарните консултации или на подготовката на процедурата. Предвид характера на нарушението и предвид противоречието в АУАН, не става ясно на практика кога се твърди, че е изтекъл визирания в закона 5-дневен срок, респ. на коя дата е допуснато нарушението от страна на жалбоподателя. Това несъмнено е порок, ограничаващ правото на защита на наказаното лице, който не може да се санира по реда на чл. 53 от ЗАНН, нито пък чрез показанията на актосъставителя в съдебно заседание. В обобщение, налице е съществено нарушение в производството, което води до отмяна на обжалвания акт на формално основание. Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита и документ за плащане по банков път (л. 60), в които е отразено, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. По делото е направено възражение за прекомерност, а съгласно ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по- нисък размер на разноските в тази им част. В случая обаче претендираното възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото, поради което и следва да се присъди изцяло. Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди Агенцията за държавна финансова инспекция да заплати сторените в настоящото производство разноски в цялост по съображенията, изложени по-горе. Така мотивиран, Бургаският районен съд