Решение № 270 от 24.2.2025 г. на Административен съд - Шумен по дело № 26/2025 г.

Производство по реда на чл.63 ал.1 предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ [населено място], срещу Решение №308 от 13.11.2024 г., постановено по АНД №725/2024 г. по описа на Районен съд град Шумен. В жалбата се твърди, че решаващият съд е потвърдил процесното НП в противоречие с материалния закон. Според касатора мястото на извършване на нарушението е [населено място], тъй като санкционираното дружество „Електромилениум - Строй“ ООД е изпратило работник на 05.01.2024 г. в [населено място] за изпълнение на временна работа в предприятието ползвател „Динамик 2012“ ЕООД, без санкционираното дружество да има регистрация в Агенцията по заетостта, съгласно разпоредбата на чл.74е от Закона за насърчаване на заетостта /ЗНЗ/. Излагат се доводи, че е налице осъществен състав на нарушение по чл.74е от ЗНЗ, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността на дружеството по чл.81а от ЗНЗ. С оглед гореизложеното е отправено искане да бъде отменено атакуваното Решение на РС [населено място] и съответно да бъде потвърдено НП №27-2400016/07.03.2024 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ [населено място]. Ответната страна „Електромилениум - Строй“ ООД [населено място], редовно призовано, за него се явява пълномощник адвокат Б. Б. при ШАК, който оспорва касационната жалба като неоснователна. Излагат се доводи, че Решението на РС [населено място], като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Моли да бъдат присъдени разноски за настоящата касационна инстанция. Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита жалбата за процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Смята, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което предлага то да бъде потвърдено. Настоящата касационна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление №27-2400016/07.03.2024 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ [населено място], с което на основание чл.85 ал.4 във вр. с чл.81а ал.1 от ЗНЗ, на ответното дружество е наложена имуществена санкция в размер 5 000.00 лв. за нарушение на чл.74е ал.1 от ЗНЗ. За да достигне до този правен извод, решаващият съд е установил от фактическа страна, че при извършена проверка от контролните органи на 05.01.2024 г. на строително-монтажини работи, изпълнявани в кв.Дивдядово на [населено място] [улица], на строеж „Въвеждане на мерки за повишаване на енергийната ефективност на ОУ „Панайот Волов“ кв.Дивдядово [населено място] (Възложител: Община Шумен; Строител: „ДИНАМИК 2012" ЕООД [населено място]; ), било установено, че работника на „ЕЛЕКТРОМИЛЕНИУМ - СТРОЙ" ООД Г. Ж. Г. полага труд в горе цитирания строителен обект като общ работник строителство на сгради, чието име фигурира в Приложение № 1 към сключения на 17.10.2023 г. Договор за предоставяне на персонал с наемателя „ДИНАМИК 2012" ЕООД. „ЕЛЕКТРОМИЛЕНИУМ - СТРОЙ" ООД [населено място], в качеството на наемодател по договора, е предоставил на наемателя „ДИНАМИК 2012" ЕООД [населено място] да полагат труд свои служители и/или изпълнители, с които има сключени трудови и/ или облигационни правоотношения, срещу уговорено възнаграждение в размер на 15 лв. за всеки престиран час трудова дейност в обекта от всеки един. От контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ [населено място] било констатирано, че санкционираното дружество „ЕЛЕКТРОМИЛЕНИУМ - СТРОЙ" ООД [населено място] няма регистрация в Агенцията по заетостта /АЗ/, поради което било прието, че осъществява дейност по осигуряване на временна работа без необходимата регистрация в АЗ. Било констатирано нарушение на разпоредбите на чл.74е ал.1 от ЗНЗ, поради което на дружеството било съставен Акт за установяване на административно нарушение и въз основа на него издадено и НП, с което на основание чл.81а ал.1 от ЗНЗ е наложена и имуществена санкция. При тези факти районният съд е приел, че доколкото санкционираното дружество е със седалище и адрес на управление [населено място], както и че Договорът за предоставяне на персонал, сключен между двете дружества „ЕЛЕКТРОМИЛЕНИУМ - СТРОЙ" ООД и „ДИНАМИК 2012" ЕООД /и двете дружества са със седалище и адрес на управление в [населено място]/ също е сключен в [населено място] на 17.10.2023 г., то за нарушение по чл.74е ал.1 от ЗНЗ е следвало да се произнесе Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - [населено място], а не Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - [населено място], който е нямал необходимата териториална компетенция. С оглед на това решаващият съд е отменил процесното НП. Настоящият касационен състав намира, че въззивният съд е направил обстоен анализ на фактите и правилно е установил фактическата обстановка, респективно на тази база е направил правилни и законосъобразни правни изводи в постановеното от него решение, при следните допълнения: Спорът в настоящото производство е по отношение мястото на извършване на нарушението и съответно компетентността на административнонаказващия орган, съобразно чл.48 от ЗАНН. За да бъде определена компетентността на органа по чл.48 от ЗАНН на първо място следва да се конкретизира състава на нарушението и от там на второ място мястото му на извършване. Съобразно разпоредбата на чл.48 ал.1 от ЗАНН, административнонаказателната преписка се разглежда от административнонаказващия орган, в чийто район е било извършено нарушението. В настоящата хипотеза съдът намира, че съставът на административно нарушение се съдържа в нормата на чл.81а ал.1 от ЗНЗ, която гласи „На предприятие, което осигурява временна работа без регистрация, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер 5000 лв., при повторно нарушение - [рег. номер] 10 000 лв., и от 10 000 до 20 000 лв. за всяко следващо нарушение“. В случая дружеството „ЕЛЕКТРОМИЛЕНИУМ - СТРОЙ" ООД [населено място] е санкционирано именно за това, че осигурява временна работа без регистрация по реда на чл.74е от ЗНЗ. Следователно нормата на чл.81а ал.1 от ЗНЗ не е само санкционна, а тя съдържа целият състав на административно нарушение, включително и деянието „осигурява временна работа без регистрация“. Нормата на чл.74е ал.1 от ЗНЗ регламентира реда, по който се осъществява дейността по осигуряване на временна работа, но не съдържа състав на административно нарушение. Следва да се посочи, че описаната в НП фактическа обстановка напълно съответства на правната квалификация на нарушението по чл.81а ал.1 от ЗНЗ. Или доколкото се касае за административно нарушение по посочения състав на чл.81а ал.1 от ЗНЗ, то осигуряването на временна работа без регистрация в конкретния случай е извършено на територията на [населено място], където е бил сключен Договорът за предоставяне на персонал между двете дружества „ЕЛЕКТРОМИЛЕНИУМ - СТРОЙ" ООД и „ДИНАМИК 2012" ЕООД /и двете дружества са със седалище и адрес на управление в [населено място]/ на 17.10.2023 г., тъй като именно на това място и дата санкционираното дружество е осигурило временна работа на своя работник чрез сключване на договора. Това нарушение не е осъществено на територията на [населено място], [жк], тъй като в състава му не е включено мястото на извършване на работата, а мястото на осигурява временна работа без регистрация, поради което деянието се осъществява на територията на [населено място]. Съобразно разпоредбата на чл.48 ал.1 от ЗАНН, доколкото нарушението е извършено в [населено място], то компетентен административнонаказващ орган в случая е Директорът на Д „ИТ“ [населено място], както е приел и РС [населено място], поради което на основание чл.49 от ЗАНН, а именно когато сезираният административнонаказващ орган намери, че производството е от компетентност на друг орган, той го изпраща незабавно на този орган, е следвало преписката да бъде изпратена на Директора на Д „ИТ“ [населено място] за произнасяне. Извън териториалната компетентност на Директора на „ИТ“ [населено място] е било да се произнесе по това производство. Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд град Шумен за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане от ответната страна за присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски, съдът намира, че такива се дължат, поради което и на основание на чл.63д ал.1 от ЗАНН, следва касаторът да бъде осъден да заплати на ответната страна сумата в размер на 960.00 лв. с вкл. ДДС, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат. Водим от горното, Шуменският административен съд