Решение № 1102 от 11.12.2017 г. на Районен съд - Велико Търново по дело № 2383/2017 г.

Производството е образувано по предявени обективно съединени положителни установителни искове за установяване съществуване на вземане по подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК. Правното основание на предявените искове е чл.422 ал.1, вр. с чл.415 ал.1 от ГПК вр.чл.79 ал.1 от ЗЗД, вр чл.86 ал.1 от ЗЗД вр чл.60 ал.1от ЗН. В исковата молба са изложени твърдения, че на 30.11.2005 г. между „Е” АД /със сегашно наименование “Б П Б”АД/ и лицето П Л П е бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит на физически лица №211-П/30.11.2005 г. за сумата 5000 лв., който договор бил обезпечен с поръчителството на Л Г К. Сочи се, че отпуснатият кредит бил усвоен от кредитополучателя, като крайния му падеж е 30.11.2010 г. Излагат се твърдения, че в чл.8, ал.1 от договора била уговорена годишна лихва за ползвания кредит в размер на 15%, като в ал.2 била уговорена автоматична промяна на годишния лихвен процент, обвързана с промяна на основния лихвен процент за страната, който към датата на сключване на договор бил 2, 04%. Излагат се твърдения, че за периода от 30.10.2006г. до 28.11.2008г. кредитополучателят и поръчителят не са заплащали дължимите месечни анюитетни вноски, като се сочи, че банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, като към 28.11.2008г. сумата била в размер на общо 2244, 83 лв. Излагат се твърдения, че кредиторът е отправил волеизявление, че обявява кредита за предсрочно изискуем. Ищецът заявява, че депозирал заявление по чл.417 от ГПК и по образуваното частно гражданско дело № 39946/2008г. по описа на СРС е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу П Л П и Л Г К за солидарно заплащане на сумата 1483, 07 лв. - главница по договор за кредит №211-П/30.11.2011 г., сумата 513, 35 лв. - просрочена лихва от 30.10.2006 г. - 18.11.2008 г., 248, 41 лв. - наказателна лихва за периода 30.10.2006г-28.11.2008г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане и сумата 44, 90 лв.- разноски по делото. Ищецът заявява, че от датата на обявлението за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита до заявяване по съдебен ред на претенцията, изминалият период е не по-дълъг от 6 месеца, като заявява, че е спазен срокът, предвиден в чл.147 от ЗЗД. Ищецът излага твърдения, че на 27.04.2010 г. поръчителят по процесния договор починал и единствен негов наследник е дъщеря му Р.Л.К., като се сочи, че лицето е приело наследството и отговаря за задълженията на наследодателя. Ищецът заявява, че след указания от съда по частно гражданско дело № 39946/2008 г. по описа на СРС, обективирани в разпореждане от 19.01.2017 г., получено на 01.02.2017 г. предявява настоящите положителни установителни искове за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, като предявява исковете срещу наследника на починалия поръчител Л К, а именно срещу неговата дъщеря Р.К.. На следващо място ищецът твърди, че на 30.06.2016 г. бил сключен договор за цесия между “Б П Б” АД и “Е М” ЕООД, по силата на който банката в качеството цедент прехвърля на цесионера “Е М”ЕООД изрично посочени в Приложение № 1 към договора за цесия вземания по договори за банкови кредити, като се излагат твърдения, че процесния договор за кредит е описан подробно в Приложението към договора за цесия. Сочи, че с изрично писмено пълномощно предишният кредитор е упълномощил “Е М”ЕООД да уведоми от името на банката длъжниците по цедираните вземания. Ищецът отправя искане към съда да приеме за установено, че ответникът Р.К., в качеството универсален правоприемник по наследство на Л Г К дължи сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по частно гражданско дело № 39946/2008 г. по описа на СРС. Претендира разноски. Ответникът е депозирала отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове, по съображения изложени в отговора. Не оспорва обстоятелството, че е наследник на поръчителя по процесния договор за кредит. Оспорва твърдението на кредитора, че е упражнил надлежно правото си да обяви задълженията по кредита за предсрочно изискуеми, както и заявява, че приложената покана-уведомление до кредитополучателя не представлява изявление по чл.60, ал.2 от ЗК. Счита, че предсрочната изискуемост не е била настъпила към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Счита, че не е осъществен фактическия състав на чл.147, ал.1 от ЗЗД, поради което поръчителят, респ. ответникът не са станали отговорни за задължението. Прави възражение за изтекла давност, по съображения подробно изложени в отговора. Отправя искане за отхвърляне на предявените искове. С определение, постановено в закрито заседание на 09.08.2017г., по искане на ищеца, съдът е допуснал привличане и конституирал в процеса "ЕОС Матрикс"ЕООД в качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца. Третото лице- помагач „Е М” ЕООД не излага становище по делото. От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна: На 30.11.2005г. между ищеца „Б П Б” АД /предишно наименование „Евробанк” АД/ и лицето П Л П в качеството кредитополучател е сключен договор за поребителски кредит, по силата на който ищецът в качеството кредитор предоставя на лицето П Л П в качеството кредитополучател банков кредит в размер на 5000лв. В договора е посочено, че максималният размер на кредита се определя в зависимост от нетното месечно възнаграждение на кредитополучателя така, че погасителните вноски по кредита не могат да надхвърлят 50% от нетното месечно възнаграждение на кредитополучателя. В чл.6 от договора е посочено, че крайният срок на издължаване на кредита е 30.11.2010г. Съгласно чл.8 ал.1 от договора за ползвания кредит кредитополучателят заплаща в полза на банката годишна лихва в размер на 15%. В чл.5 от договора е посочено, че в случай, че в срока по чл.6 от договора кредитополучателят не погаси напълно своите задължения върху дължимите суми се начислява лихва, която съгласно чл.12 от договора, както и при обявяване на кредита за предсрочно изскуем, се формира от лихвения процент по чл.8 от договора плюс надбавка от 10 пункта на годишна база. В чл.23 и чл.24 от договора са уговорени условията за предсрочна изискуемост на кредита. Видно от представения заверен препис от договор за потребителски кредит, поръчител по договора за кредит е лицето Л Г К, който се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на задълженията му по договора за потребителски кредит. Поради неплащане на вноските по кредита, през месец октомври 2008г. Банката отправила покана-уведомление до кредитополучателя П П за заплащане на просрочени задължения по кредита в срок от седем работни дни от получаване на поканата, като е посочено, че в случай, че банката не получи плащане на сумите обявява цялата сума по кредита за предсрочно и незабавно изискуема от първия ден след изтичането на предоставения седемдневен срок и ще предприеме действия по принудителното събиране на вземанията. Видно от приложената по делото куриерска товарителница, писмото е изпратено на адреса на кредитополучателя П П и се е върнало като невръчено, с отбелязване, че "лицето не живее на този адрес". Ищецът “Б П Б” АД, гр.С е депозирала на 28.11.2008г. до Софийски районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против длъжниците-кредитополучател и поръчител въз основа на извлечение от счетоводни книги на Банката. Издадена е заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 16.12.2008г., и изпълнителен лист от 16.12.2008г. по ч.г.гр.д.№39946/2008г. на Софийски районен съд против длъжниците П Л П и Л Г К за заплащане от тяхна страна солидарно на сумите 1 483, 07 лв.- главница по договор за потребителски кредит от 30.11.2005г., сумата 513, 35 лв. просрочена лихва за периода 30.10.2006г.-18.11.2008г., сумата 248, 41л.-наказателна лихва от 30.10.2006г. до 28.11.2008г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението /28.11.2008г./ до окончателно изплащане на задължението, както и разноски в заповедното производство в размер на 44, 90лв. Въз основа на издаденатата заповед за изпълнение и изпълнителен лист по допуснатото незабавно изпълнение, по молба на ищцовата банка е образувано изпълнително дело •••••••• пред ЧСИ М П, рег № •••, с район на действие СГС. Видно от представеното по делото в заверен препис удостоверение за наследници, поръчителят Л Г К е починал на 27.04.2010г., като негови наследници са: съпругата В Р К., починала на 26.04.2011г. и дъщеря- ответника Р.Л.К.. С постановление от 18.10.2016г., по молба на взискателя в изпълнителното дело, на основание чл.429 ал.2 о ГПК, ЧСИ е конституирал като длъжник в изпълнителното дело лицето Р.Л.К., като универсален правоприемник по наследство на длъжника Л Г К. С писмо, с обратна разписка е изпратена от ЧСИ на наследника покана за доброволно изпълнение, за вземания по издадената срещу наследодателя Л К заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, връчена на ответника Р.Л. Костона на 24.10.2016г. В законоустановения двуседмичен срок по чл.414 от ГПК наследника Р.Л.К. е подала пред СРС възражение по чл.414 от ГПК за недължимост на сумите по заповедта за изпълнение, издадена срещу наследодателя й Л Г К. В едномесечния срок от съобщаването заявителят “Б П Б” АД е предявила настоящите положителни установителни искове. На 30.06.2016г. е сключен договор за цесия между "Б П Б”АД и „Е М”ЕООД, по силата на който банката прехвърля на цесионера „Е М” ЕООД вземания, произтичащи от договори за банков кредит и договори за кредитни карти, описани в Приложение №1 към договора за цесия, където под № 737 е вписан процесния договор за потребителски кредит. Приложено е потвърждение за сключена цесия. От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Предявени те положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр. с чл.415 ал.1 от ГПК са допустими - предявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на присъдено нещо съществуването на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, против която е подадено своевременно възражение от страна на наследника на длъжника-поръчител. В конкретния случай се установи, че след издаване на заповедта за изпълнение е настъпило правоприемство, както на страната на заявителя, така и на страната на длъжника-поръчител. Съгласно дадените с ТР №4/2013г. по т.д.4/2013г. на ОСГТК на ВКС разяснения в т.10.б., п роцесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, са налице в случаите на настъпило универсално или частно правоприемство на страната на заявителя или на длъжника след издаване на заповедта за изпълнение. При универсално правоприемство, настъпило в периода между издаване на заповедта за изпълнение и предявяването на иска, правоприемниците участват в делото на основание чл.227 ГПК. При частно правоприемство при прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, легитимиран да участва в производството по установителния иск е цедентът, като намира приложение нормата на чл.226 ГПК. С оглед гореизложеното за Банката в качеството цедент по сключения с "Е М"ЕООД договор за цесия, е налице правен интерес да предяви настоящите положителни установителни искове по чл.422 ал.1 от ГПК срещу Р.К., в качеството на универсален правоприемник по наследство на длъжника Л К, починал след издаване на заповедта за изпълнение. Разгледани по същество предявените искове са неоснователни и недоказани. Съображенията за това са следните: Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си да установи по безспорен начин неговото съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане. Не е спорно и от събраните доказателства се установява, че между ищеца действащ в качеството кредитор и лицето П Л П, действащ в качеството кредитополучател е бил сключен договор за банков кредит от 30.11.2005г., по силата на който кредитора предоставя на кредитополучателя банков кредит за битови нужди в размер на 5000лв. срещу задължение за връщане на кредита в срок до 30.11.2010г. Не е спорно, че банката е предоставила договорената сума за кредит, с което е изпълнила своето задължение за отпускане на кредита, а от своя страна кредитополучателят е приел изпълнението на задължението на банката да отпусне кредита, усвоил е сумите по кредита, като за него е възникнало задължение за погасяването му. Не е спорно, че задължението по кредита е обезпечено с поръчителството на наследодателя на ответника. Когато задължението по кредита е обезпечено с поръчителство, поръчителят отговаря солидарно с длъжника и се задължава, спрямо кредитора, при неизпълнение от страна на длъжника на задълженията му, да ги изпълни. Имуществената отговорност за поръчителя възниква в момента на сключване на договора, като лицето става солидарно отговорно с главния длъжник (чл.141, ал.1 от ЗЗД). След като е подписан договора от страна на поръчителя, налице е свободно направено волеизявление от негова страна да поеме евентуалната имуществена отговорност вследствие на неизпълнение от страна на главния длъжник. По делото не е спорно, че кредитополучателят не е погасил всички вноски по кредита, поради което банката е изпратила до кредитополучателя П П покана-уведомление за изпълнение в посочен в нея срок на задълженията по кредита, а впоследстие и пристъпила към събиране на вземането си от кредитополучателя и поръчителя, като е депозирала заявление по чл.417 от ГПК с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, уважено по горепосоченото частно гр.дело. Възраженията на ответника, направени в отговора на исковата молба, че предсрочната изискуемост, на която банката се е позовала в подаденото заявление по чл.417 от ГПК не е била настъпила към момента на подаване на заявлението, съдът намира за основателни. Съласно чл.60 ал.2 от ЗКИ, за да породи действие предсрочната изискуемост тя трябва да бъде обявена от кредитора на длъжника, като обявяването става чрез изрично уведомление, че кредита е станал предсрочно изискуем, което уведомление следва да има определено съдържание и да бъде връчено на длъжника, за да породи действие. То следва да съдържа информация за договора за кредит, дължимия му размер-главница, лихви, непогасения остатък, за настъпила предсрочна изискуемост и причината за предсрочна изискуемост, да е посочено кои вноски, в какъв размер и падеж не са погасени. С ТР 4/2013 по т.д. 4/2013г на ОСГТК на ВКС, в т.18 е прието, че в хипотезата на предявен иск по чл.422 ал.1 от ГПК за вземане произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целия кредит става предсрочно изискуем при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. С оглед на дадените разрешения, моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем е достигнало до длъжника-кредитополучател. В този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем, както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя. Това е и началният момет, от който тече 6 месечния срок по чл.147 ал.1 от ЗЗД. В конкретния случай съдът намира, че банката не е изпълнила надлежно задължението си да уведоми кредитополучателя, че обявява кредита за предсрочно изискуем. Изпратеното писмо-уведомление не е връчено на адресата. В съдебната практика се приема, че е допустимо да се фингира недоставено или само изпратено от банката съобщение до длъжника като получено единствено в случай, че договорът между страните предвижда определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличие на които ще се счита, че е положена дължимата грижа да се доведе до знанието на длъжника изявлението на банката, че упражнява правото си да направи кредита предсрочно изискуем. В случай, че договора за кредит не обективира такава уговорка, уведомяването на длъжника следва да бъде надлежно удостоверено посредством уредените в чл.37-58 от ГПК способи за връчване на книжа, вкл. връчване по възлагане на нотариус /чл.50 от ЗННД/ или частен съдебен изпълнител /чл.43 от ЗЧСИ/. В конкретния случай процесният договор за кредит не съдържа изрична уговорка, че съобщението ще се счита връчено при неполучаване му от адресата, само с факта на изпращането му на адреса, посочен в договора, поради което не може да се приеме, че е налице връчване на поканата-уведомление до кредитополучателя. Освен това, видно от съдържанието й, тя представлява покана към длъжника за изпълнение на просрочени задълженията по договора и няма необходимото съдържание по смисъла на чл.60 ал.2 от ЗКИ. Изложеното в писмото, че в случай, че длъжникът не изпълни задълженията си в 7- дневен срок от връчването, банката обявава кредита за изцяло предсрочно изискуем, води до извод, че обявяването на предсрочната изискуемост е поставено под условие-неизпълнение на задълженията на длъжника в предоставен му срок, обвързан с връчването на поканата, а в случая се установи, че поканата не е връчена на кредитополучателя. При това положение не може да се приеме, че е била настъпила предсрочна изискуемост на кредита, която кредиторът е обусловил от изтичане на определен срок за доброволно изпълнение на задълженията по кредита, който на практика не е започнал да тече. В извлечението от сметка, представено в заповедното производство също не е посочена датата на предсрочната изискуемост на кредита. Обстоятелството, че в хода на заповедното производство крайния падеж за връщане на кредита е настъпил не може да се отчете като факт по смисъла на чл.235 ал.3 от ГПК. Не е допустимо в исковото производство по предявен иск по чл.422 ал.1 от ГПК да се изменя основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, съгласно горепосоченото ТР. В настоящия случай искът е за вземания за главница и лихиви, претендирани въз основа на твърдение за настъпила предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, каквато предсрочна изискуемост се установи, че не е била възникнала към посочения момент и по тази причина липсва основание за ангажиране на отговорността на кредитополучателя и на поръчителя по договора за кредит на посоченото в заявлението основание. При това положение не е необходимо обсъждане на доводите на ответника за неспазване на срока по чл.147 от ЗЗД и погасяване на отговорността на поръчителя поради неспазен срок по чл.147 ал.1 от ГПК. С оглед гореизложеното и след като към момента на подаване на заявлението не е била налице предсрочна изискуемост на кредита, за заявителят не е налице основание да претендира дължимост на вземанията по кредита, основани на предсрочна изискуемост. Не е налице основание и за ангажиране отговорността на поръчителя за вземания, които към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не са били предсрочно изискуеми. С оглед горезложеното предявените искове срещу наследника на поръчителя следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. При това положение не е необходимо съдът да се произнася по възражението за давност направено в отговора на исковата молба, доколкото не се установи, че са налице основания за ангажиране на отговорността на поръчителя за заплащане на претендираните от ищеца вземания. Ищцовата банка е претендирала присъждане на направените по делото/ в заповедното и в исковото производство/ разноски, но с оглед изхода на спора не й се дължат разноски. Ответникът не е претендирала присъждане на разноски и съдът не дължи произнасяне в тази насока. Ръководен от гореизложеното, съдът