Решение № 1024 от 25.2.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 994/2024 г.

Производството е по реда на чл. 156 – чл. 161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Производството по делото е образувано по жалба на Я. К. П., с адрес: [населено място], [улица], ет.• против Ревизионен акт №Р-22000123004306-091-001/22.03.2024г., издаден от Г. И. М. - орган, възложил ревизията, и А. А. Н. – ръководител на ревизията, в частта потвърдена с Решение №789/07.06.2024г. на Директора на Дирекция "ОДОП"-София. В жалбата се навеждат доводи, че РА е нищожен, тъй като в ревизионното производство не е деклариран електронен адрес за получаване на съобщения по смисъла на чл.28, ал.2 от ДОПК, поради което не е налице надлежно връчване на ЗВР и другите документите в административното производство. Твърди се и, че РА е неправилен, незаконосъобразен, немотивиран и издаден при съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че неправилно е приложен чл.19 от ДОПК, тъй като не е налице елемент от фактическия му състав. Иска се обявяването за нищожен или отмяната на РА, в оспорената част. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощен адвокат. Претендира сторените по делото разноски по представен списък. Представя писмени бележки. Ответникът – Директорът на Дирекция ”Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. С писмена молба излага доводи за законосъобразност на оспорения РА. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Административен съд – Благоевград, като съобрази доводите на страните, и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна: Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №Р-22000123004306-020-001 от 20.07.2023 г.(л.142), изменена със Заповеди за изменение на ЗВР№Р-22000123004306-020-002/14.11.2023г.(л.145), №Р-22000123004306-020-003/13.12.2023 г. (л.148), издадени от Г. И. М., на длъжност началник сектор „Ревизии“, в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София, оправомощен със Заповед №РД-01-849/31.10.2022 г. на директора на ТД на HAП София, е възложено извършването на ревизия на Я. К. П. за установяване на отговорност по чл. 19 от ДОПК, в качеството й на управител на „Я и Я“ ЕООД за задължения на дружество, както следва: за корпоративен данък за периодите от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г.; за ДДС за данъчните периоди от 01.04.2017 г. до 31.12.2020 г.; за данъка върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периодите от 01.04.2017 г. до 31.01.2021 г.; за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за период от 01.01.2018 г. до 30.09.2018 г.; за ДОО за осигурители за периодите от 01.02.2017 г. до 31.12.2020 г.; за УПФ за осигурители за периодите от 01.02.2017 г. до 31.12.2020 г.; за Здравно осигуряване за осигурители за периодите oт 01.02.2017 г. до 31.12.2020 г. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ №Р-22000123004306-092-001/29.01.2024 г.(л.181-215). Ревизията е приключила с РА №Р-22000123004306-091-001/22.03.2024 г., издаден от Г. И. М. - орган, възложил ревизията, и А. А. Н. ръководител на ревизията. На основание чл. 19, ал. 2 от ДОПК е ангажирана отговорността на Я. К. П. за задължения на „Я И Я“ ЕООД в размер на 60 325.44 лв., в т.ч. корпоративен данък в размер на 3 008, 20 лв. и лихви в размер на 1 918, 01 лв.; ДДС в размер на 12 191.38 лв. и лихви в размер на 8 029.86 лв.; данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения в размер на 1 349, 19 лв. и лихви в размер на 1 116, 71 лв.; данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица в размер на 1 763, 61 лв. и лихви в размер на 1 078.87 лв.; ДОО за осигурители в размер на 9 285.50 лв. и лихви в размер на 6 628.70 лв.; УПФ за осигурител в размер на 2 362.81 лв. и лихви в размер на 1 683.77 лв.; вноски за ЗО в размер на 5 842.32 лв. и лихви и размер на 4 066.51 лв. (л.151-178). На лицето е извършена предходна проверка за установяване на факти и обстоятелства, относими към ангажиране на отговорността по чл. 19 от ДОПК за възникнали задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на, , Я И Я“ ЕООД, приключила с Протокол №П-22000122221047-073-001/21.06.2023 г. (л.315-330). С оспорения РА е прието, че са налице данни за извършени от жалбоподателката разпоредителни действия с парични средства от банкова сметка на дружество в общ размер на 110 170.00 лв., в т.ч. извършени преводи в полза на Я. П. с основание „захранване“ в размер на 26 500.00 лв. през 2017 г. и на 600.00 лв. през 2010 г.; изтеглени в брой суми от ATM устройства в размер на 14 790, 00 лв. през 2017 г., на 17 930.00 лв. през 2018 г. и на 8 350.00 лв. през 2019 г.; изтеглени в брой суми „на каса“ в клонове на търговската банка в размер на 22 000.00 лв. през 2017 г., на 15 000.00 лв. през 2018 г. и на 5 000.00 лв. през 2019 г. Прието е, че Я. П., в качеството й на управител и едноличен собственик на капитала на, , Я И Я“ ЕООД е отклонила парични средства на дружеството в общ размер на 63 290.00 лв. през 2017 г., 32 930.00 лв. през 2018 г. и 13 950.00 лв. през 2019 г., които са довели до невъзможност за погасяване на данъчно-осигурителните задължения на „Я и Я“ ЕООД. Срещу РА от оспорващата на 04.04.2024г. е подадена жалба с №7942/04.04.2024г. /л.116-125/. С Решение №789/07.06.2024г. на Директора на Дирекция "ОДОП" [населено място] при ЦУ на НАП е обявен за нищожен Ревизионен акт №Р-22000123004306-091-001 от 22.03.2024г. в оспорената част за ангажирана отговорност по чл. 19 от ДОПК на Я. П. за задължения на „Я и Я“ ЕООД за ДДС за периодите от м. 04.2017 г. до м. 11.2017г.: за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периодите oт м. 04.2017 г. до м. 11.2017 г.; за вноски за УПФ за осигурители за периодите от м. 02.2017 г. до м. 11.2017 г.; за ДОО - за осигурители за периодите от м. 02.2017 г до м. 11.2017 г.; вноски за ЗО - за осигурители за периодите от м. 02.2017 г до м. 11.2017г. и е потвърден РА №Р-22000123004306-091-001 от 22.03.2024г. в оспорената част за ангажирана отговорност по чл. 19 от ДОПК на Я. П. за задължения на „Я и Я“ ЕООД за ДДС за данъчни периоди м. 12.2017 г., от м. 03.2018 г. до м. 06.2018 г. и от м. 08.2018 г. до м. 12.2018 г.; за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периодите м. 12.2017 г., от м. 02.2018 г. до м. 06.2018 г. и от м. 08.2018 г. до м. 12.2018 г., ведно с начислените лихви за забава; за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода от м. 01.2018 г. до м. 09.2018 г., ведно с начислените лихви за забава; за корпоративен данък за периодите 2017 г. и 2018г., ведно с начислените лихви за забава; за вноски за УПФ за осигурители за периодите м. 12.2017г., м. 02.2018 г., м. 03.2018г., м. 05.2018 г. и от м. 08.2018 г. до м. 12.2018 г., ведно с начислените лихви за забава; за ДОО - за осигурители за периодите м. 12.2017 г., м. 02.2018 г., м. 03.2018 г., м. 05.2018 г. и от м. 08.2018 г. до м. 12.2018 г., ведно с начислените лихви за забава; за ЗО за периодите м. 12.2017 г., м. 02.2018 г., м. 03.2018 г., м. 05.2018 г. и от м. 07.2018 г. до м. 12.2018 г., ведно с начислените лихви за забава и е оставена без разглеждане жалбата в останалата част, като недопустима.Решението е връчено по електронен път на 21.06.2024г. /л.35/ и е обжалвано на 24.06.2024г. чрез административния орган до АС-Благоевград. По делото е приета неоспорена съдебно-икономическа експертиза. Въз основа на горната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена от легитимирано лице в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, отговаря на изискванията на чл.149 и чл.145, ал.1 от ДОПК, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Настоящият съдебен състав счита, че ЗВР№Р-22000123004306-020-001/20.07.2023г., Заповеди за изменение на ЗВР№Р-22000123004306-020-002/14.11.2023г., №Р-22000123004306-020-003/13.12.2023 г., са издадени от компетентен орган да издава заповеди за възлагане на ревизии. Същите са издадени от Г. И. М., на длъжност Началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-София, оправомощен със Заповед №РД-01 -849/31.10.2022 г. на Директора на ТД на НАП София /л.38-39/. Процесният ревизионен акт е издаден от компетентни органи по смисъла на чл.119, ал.2 от ДОПК - от Г. И. М., на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София - орган, възложил ревизията, и А. А. Н. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП София - ръководител на ревизията. Във връзка с доводите в жалбата срещу РА за ненадлежно връчване на заповедта за възлагане на ревизията и последващите заповеди за изменение на ЗВР, настоящият съдебен състав приема следното: Разпоредбата на чл. 113, ал. 2 ДОПК предвижда, че ЗВР се връчва на ревизираното лице. По аргумент от чл. 114, ал. 1 ДОПК и съобразно постоянната практика на ВАС началото на ревизионното производство започва от датата на връчването на заповедта, с която е образувано. Това е и релевантният момент, към който се преценява спазването на срока по чл. 109, ал. 1 ДОПК, който е преклузивен. Съгласно чл. 29, ал. 1 вр. с чл. 33 от ДОПК връчването на съобщенията в административното производство се извършва на адреса за кореспонденция на субекта. Разпоредбата на чл. 29, ал. 4 ДОПК, сочи, че съобщенията могат да се връчват чрез изпращане по телефакс или с електронно съобщение при използване на квалифициран електронен подпис на органа по приходите. Нормата на чл. 28, ал. 2 ДОПК предвижда, че всяко лице има право да посочи пред органите по приходите електронен адрес за получаване на съобщения. Именно на този адрес, в случай, че лицето е посочило такъв, следва да се изпрати електронното съобщение в хипотезата на чл. 29, ал. 4 ДОПК. В разглеждания случай е безспорно установено, че ЗВР №Р-22000123004306-020-001 от 20.07.2023 г., с която е възложено извършването на процесната ревизия, е връчена по електронен път на 15.08.2023 г. на електронен адрес •••••••@[интернет адрес] /л.144/. Основното възражение на жалбоподателката, че заповедта, с която е образувано ревизионното производство, не й е надлежно връчена, е основателно. По делото не бяха ангажирани доказателства от ответника, че първоначалната ЗВР /вкл. последващите заповеди за изменението й/ е връчена на посочен от ревизираното лице електронен адрес съгласно изискването на чл. 28, ал. 2 ДОПК. Обстоятелството, че ЗВР е връчена на електронен адрес на ЕТ „Я. Н.“ с ЕИК 101727780 не води до различен извод. Декларирането на електронен адрес в ТР за търговската дейност на ЕТ „Я. Н.“ не е равнозначно на декларирането на електронен адрес на Я. П. по чл.28, ал.2 от ДОПК за целите на настоящата ревизия. Връчването на ЗВР е действие, с което се инициира ревизионно производство, то не е обичайна кореспонденция между НАП и лицето, което ползва електронните услуги на Агенцията. Не може и да се презюмира, че посоченият в прилагани справки, декларации и други документи подавани пред НАП електронен адрес във връзка с електронните услуги е електронен адрес за получаване на съобщения по смисъла на чл. 28, ал. 2 ДОПК. ЗВР слага началото на производство, което приключва с утежняващ акт за ревизираното лице. С надлежното връчване на заповедта, се гарантира участието на ревизираното лице в производството и организирането на адекватна защита. Тъй като това не е сторено и липсват доказателства, че задълженото лице е получило ЗВР, инициираща ревизионното производство, то следва да се приеме, че в хода на ревизионното производство е допуснат особено съществен порок, който засяга началото на ревизията. При невръчена ЗВР не е завършен фактическият състав, обуславящ надлежното образуване на ревизионното производство, а този порок пряко рефлектира върху действителността на обжалвания ревизионен акт и обуславя извод за неговата нищожност /така и Решение № 5181 от 23.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1063/2021 г., I о., Решение № 4755 от 4.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 463/2023 г., I о., решение № 4748 от 14.04.2021 г. на ВАС, I отделение по адм. д. № 13484/2020 г.; Решение № 6863 от 08.06.2020 г. на ВАС по адм. дело № 2509/2020 г., VIII отд.; Решение № 2800 от 8.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7813/2023 г., VIII о. и др./ Надлежното връчване на заповедта за възлагане на ревизията, не само гарантира правото на защита на ревизираното лице, но и валидното извършване на всички процесуални действия по установяване на задълженията, включени в обхвата на ревизията. Също така води до невъзможност да се определи начален и краен срок на ревизията съобразно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ДОПК. В тази връзка ирелевантно е изпращането на документи от името на ревизираното лице от електронния адрес, на който е връчена ЗВР, на които се позовава ответникът. Воденето на кореспонденция от посочения имейл адрес с ревизиращите органи от трето за производството лице не може да санира допуснатия съществен порок, обуславящ извод за липса на валидно образувано ревизионно производство. По гореизложените съображения оспореният ревизионен акт следва да бъде прогласен за нищожен. На основание чл. 172, ал. 2 АПК вр. чл. 160, ал. 5 ДОПК ревизионната преписка следва да бъде изпратена на орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК при ТД на НАП София за издаване на нова заповед за възлагане на ревизия при спазване на указанията, дадени с мотивите на настоящото решение. На основание чл. 161, ал. 1 ДОПК и с оглед изхода на делото в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в общ размер на 1310 /хиляда триста и десет/ лева, от които 10 лв. – дължима платена държавна такса, 500 лв. – възнаграждение за експертиза и 800 лв. - платено адвокатско възнаграждение. С оглед на изложеното и на основание чл. 160, ал. 5 ДОПК и чл. 172, ал. 2 АПК, съдът