Решение № 1275 от 4.11.2024 г. на Районен съд - Варна по дело № 898/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „ВОЛК СТРОЙ" ООД, ЕИК 206613211, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ж.к "Вл. Варненчик" бл.401, вх.17, ет.3, ап.285, представлявано от управителя К.С.М. срещу Наказателно постановление № 03- 2300848/20.09.2023 год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“- гр. Варна, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева за извършено административно нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. В жалбата се моли за отмяна на НП, като незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. В условие на евентуалност, моли обжалваното НП да бъде изменено, като се определи административно наказание „имуществена санкция“ в минимален размер. В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Даниел Н.- ВАК. Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от ю.к. Т.Х., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Моли, да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: На 23.08.2023 г. св. Р. В., на длъжност инспектор в Дирекция "Инспекция по труда"- Варна, съвместно с колегата си В.А. посетили обект на контрол -строителен обект- жилищна сграда в гр.Варна, ул."Гаврил Кръстевич" № 15. На обекта, в който се извършвали кофражни дейности били няколко лица, включително и лицето П. Н. С.. На последният била предоставена за попълване декларация по чл.402 от КТ. С. декларирал, че работи за „ВОЛК " ЕООД от една година на длъжност „ общ работник", че работи в обект - жилищна сграда в гр.Варна, ул.“Гаврил Кръстевич“ № 15 с работно време от 08: 00 до 17: 00 часа, че получава месечно трудово възнаграждение в размер на 780 лв., с два почивни дни - събота и неделя и почивка в работния ден 1 час. В хода на проверката от страна на дружеството „ГИК ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД бил представен договор за изпълнение на СМР от 01.08.2023 год., сключен между „ГИК ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД и „ВОЛК СТРОЙ" ООД. До приключване на проверката не бил представен трудов договор сключен между дружеството и С.. Въз основа на установеното при извършената проверка служителите на Д“ИТ“ приели, че към 23.08.2023 г. между дружеството – жалбоподател, в качеството на работодател и П. Н. С. не е сключен писмен трудов договор, поради което на 30.08.2023 г. и в присъствие на представляващия дружеството съставил срещу последното АУАН № 03-2300848/30.08.2023 г. Актът бил предявен за запознаване на управляващия дружеството, който го подписал и в графата за възражения, отбелязал само, че не е съгласен със съставения АУАН. Възражения, обаче не постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление, с което на „ВОЛК СТРОЙ" ООД е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева за извършено административно нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. В съдебно заседание по делото са разпитани св. Руслав В.- актосъставител и св. П. Н. С.. Съдът кредитира показанията на свидетеля В., като ги намира за обективни и безпристрастни. Свидетелят излага пред съда личните си възприятия относно извършената проверка и направените констатации. В показанията си С. твърди, че е имал уговорка с управителя на дружеството да извършва работа срещу която, ще получава заплащане. Уточни, че е попълнил в декларацията грешно името на фирмата, за която работи, тъй като не го е знаел точно. Твърди, че е имал сключен договор, преди да започне работа на обекта. Съдът не приема за обективни показанията на св.С., предвид че свидетеля е пряко заинтересован с оглед работата, която е извършвал за дружеството към момента на установяване на нарушението. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно показанията на свидетеля В., св.С., договор за изпълнение на СМР, граждански договор за извършена работа № 005/21.08.2023 год., Декларация по чл.402 от КТ, Заповед № З-0864/17.10.2022 год. и Заповед № 143/19.02.2024 год.. Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна- лице спрямо което е издадено атакуваното НП и пред надлежния съд - по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество е частично основателна, по отношение на липсата на обосновка за размера на наказанието. Наказателното постановление и АУАН са издадени от компетентен орган, в сроковете по чл.34, ал.1 и 3 от ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при установяване на нарушението. От доказателствата по делото се установиха фактическите обстоятелства, описани в акта и наказателното постановление. Не са нарушени изискванията на разпоредбите на чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. И в АУАН, и в НП са описани в достатъчна степен деянието и обстоятелствата, при които е извършено, дата и място на реализирането му. Индивидуализирано е санкционираното ЮЛ. Безспорно се установява, че св. С. се е намирал в обекта на контрол и е извършвал кофражни дейности. Основното възражение на дружеството- жалбоподател, че между него и С. не са били налице трудови, а гражданскоправни отношения, съдът намери за неоснователно. Настоящият състав не кредитира представения граждански договор №005/ 21.08.2023 год. сключен между „Волк строй" ООД като възложител и П. Н. С. - изпълнител. В него не е отразена степента, в която следва да бъде извършена работата, за да бъде постигнат резултатът, имайки предвид, че „кофражът е временна или постоянна конструкция, използвана в строителството за формуване на изделия или конструктивни елементи от бетон или стоманобетон". В договора липсва посочен срок на изпълнение, определено е и място на работа, което съответства на предоставяне на работна сила, а не на предаване на завършен продукт в хипотезата на чл. 258 и сл. от ЗЗД. Горното, както и обстоятелството, че договора е представен едва в хода на съдебното следствие, дава основание на състава на съда да приеме, че единствената цел за неговото представяне е "да се докаже" съществуването на гражданско правоотношение, което реално прикрива трудово такова. На база така приобщената по делото декларация, а така също и от заявеното от свид. С., съдът приема, че условията, при които е работел в дружеството като общ работник сочат на съществуващи трудови правоотношения, за които не е имало сключен трудов договор. В саморъчно попълнената и подписана декларация по чл.402 от КТ, С. е декларирал елементи на трудово правоотношение - длъжност - общ работник, работно време от 08: 00 до 17: 00 часа, почивни дни - събота и неделя, почивки в работния ден - 1 час и трудово възнаграждение в размер на 780 лева/месечно. В декларацията лично е отразил, че работи от една година за дружеството „Волк " ЕООД, като за верността им се е подписал. Ето защо съдът намира, че за "Волк строй" ООД в качеството на работодател е възникнало задължение да уреди престирането на труд от страна на работника С. в писмена форма със сключване на трудов договор, но не е сторил това, с което от обективна страна е осъществил състава на вмененото му нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл.61 ал.1 от КТ. Според чл. 414, ал. 3 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение. Съдът намира, че правилно е приложена санкционната разпоредба, доколкото се установи именно извършване на нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 КТ. Нарушението не може да се квалифицира като "маловажно" по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ, тъй като същото не е отстранено веднага след установяването му, а от друга разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ изрично изключва приложението на ал. 1 по отношение нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ. По отношение на наложената "имуществена санкция" в размер на 3000 /три хиляди/ лева, настоящият съдебен състав я счита, за прекомерна. По делото не се установи жалбоподателят и друг път да е извършвал подобно нарушение, за което да има влязло в сила НП. Ето защо, размерът на санкцията следва да бъде намален от 3000 лева на 1500 лева, който е предвиденият в закона минимум. Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Липсва обаче изрична уредба как следва да се процедира, ако искането за отмяна на административен акт е частично уважено и частично отхвърлено. По този въпрос съгласно препращащата норма на чл. 144 АПК приложение намират общите правила на чл. 78 ГПК, в който е проведен принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от искането. Свидетелство, че именно това е законовата идея е и нормата на чл. 136 АПК, съгласно която разноските за общия представител се понасят от административния орган съобразно уважената част от оспорването. При приложение на този принцип и двете страни в настоящото производство биха имали право на разноски по съразмерност, пропорционално на уважената/отхвърлената чат от жалбата. С оглед изхода на делото на Дирекция „Инспекция по труда"-Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до 150 лева. Производството по делото не се отличава с фактическа или правна сложност, процесуалния представител на въззиваемата страна се е явил, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева. Съобразно уважената част на Д ИТ Варна следва да се присъдят разноски в размер на 40.00 лв.. От страна на дружеството-жалбоподател не е направено своевременно искане за присъждане на разноски и не са представени доказателства за направени разноски по делото, поради което и произнасяне за разноските на жалбоподателя по делото, съдът не дължи. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, съдът