Решение № 16 от 23.1.2025 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 308/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и е образувано по въззивната жалба на Р. Г. Д., чрез пълномощника адв.А., против решение № 365 от 06.03.2023 г. по гр.дело № 1399/2022 г. по описа на Бургаския окръжен съд. Съгласно депозираната от въззивницата уточняващата молба (вх.№ 6395/06.04.2023 г. по описа на БОС), първоинстанционното решение е обжалвано само в частта, с която съдът е отхвърлил иска на въззивницата Д., срещу „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД с ЕИК 200183856, за приемане за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите по издадените заповеди за изпълнение по ч.гр.дело № 52/2022 г. по описа на ЦРС, ч.гр.дело № 53/2022 г. по описа на ЦРС, ч.гр.дело № 54/2022 г. на ЦРС и ч.гр.дело № 55/2022 г. на ЦРС; както и в частта, с която са обезсилени издадените против ответното дружество „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД заповеди за изпълнение, както следва: заповед за изпълнение № 89 от 13.04.2022 г., издадена по ч.гр.дело № 51/2022 г. на ЦРС срещу „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД; заповед за изпълнение № 93 от 26.04.2022 г., издадена по ч.гр.дело № 52/2022 г. на ЦРС срещу „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД; заповед за изпълнение № 92 от 15.04.2022 г., издадена по ч.гр.дело № 53/2022 г. на ЦРС срещу „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД, заповед за изпълнение № 88 от 12.04.2022 г., издадена по ч.гр.дело № 54/2022 г. на ЦРС срещу „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД и заповед за изпълнение № 91 от 15.04.2022 г., издадена по ч.гр.дело № 55/2022 г. на ЦРС срещу „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД. Във въззивната жалба са изложени оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното решение. По отношение на недопустимостта на решението се твърди, че първоинстанционният съд, въпреки, че е установил „липсата на възражение по всички издадени заповеди в хода на реализираните частни граждански дела пред ЦРС от страна на физическото лице, напълно погрешно приема, че възражението от ЮЛ обхваща и бездействието на ФЛ“ и в противоречие както на закона, така и на ТР на ВКС по повод на другарството в процеса и смесва длъжник с поръчител и задължителен другар, респ. солидарен длъжник. На второ място е заявено, че първоинстанционният съд е пренебрегнал липсата на надлежно упълномощаване на адвоката на физическото лице - М. Е. към датата на депозиране на възражението срещу Заповедта за изпълнение по ч.гр.д.54/2022 г. на ЦРС, което води до недопустимост на исковото производство. По отношение на неправилността на решението на БОС се твърди, че тя е резултат неправилно приетото от съда, че направеният от ищеца частичен отказ от иск по едно от съединените за разглеждане искове, представлява (според БОС) отказ от целия спорен предмет. Твърди се, че действително ищцата е направила отказ от претендираните вземания по един от съединените искове поради плащане и то в хода на процеса, но това не оказва влияние върху останалите заявени претенции, тъй като означава само, че общият дълг е намален до размера на конкретната сума - с погасена част от солидарния длъжник - физическо лице - М. Е. Изразено е и недоволство от присъдените на ответното дружество разноски. С уточняваща молба е заявено, че в обжалваната част първоинстанционното решение е неправилно. Поддържа се оплакването, че съдът не е съобразил, че ответниците М. Е. и „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД са солидарни длъжници и не е съобразил мотивите на т.5а от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Твърди се още, че обезсилването на петте заповеди за изпълнение е извършено в нарушение на т.13 от същото ТР. Отново са изложени оплаквания против решението, в частта на разноските. Заявено е, че не се поддържат оплакванията във въззивната жалба за недопустимост на решението на БОС. Не са ангажирани нови доказателства. Въззиваемият-ответник „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД е оспорил въззивната жалба с писмен отговор в срока по чл.263 ГПК. Заявено е, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е валидно, допустимо, правилно и постановено в съответствие с материалния закон със съдопроизводствените правила. Изложени са подробни съображения – част от които – във връзка с оплакванията на въззивницата в подадената въззивна жалба, които оплаквания с уточняващата молба е посочено, че не се поддържат. Оспорено е твърдението на въззивницата, че ответниците са солидарни длъжници като се посочва, че в хода на производството никой не е твърдял, нито е ангажирал доказателства за наличие на основание за възникване на солидарна отговорност на двамата ответници. По отношение на правилността и обосноваността на обжалваното решение е заявено, че за да отхвърли предявените обективно съединени установителни искове против ответника „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД, първоинстанционният съд се е позовал на разпоредбата на чл.233 от ГПК, като е приел, че с отказа от иска за част от претендираната сума по процесния договор, ищцата е признала недължимостта на цялото вземане произтичащо от процесния договор за правна помощ и съдействие от 22.07.2019 г. Наведени съображения за неоснователност на иска, поради това, че по делото не е представен в оригинал процесният договор за правна помощ и съдействие, а в представеното копие положеният от първия ответник подпис е индигиран, а текстът на договора - пълномощно и подписа на ищцата са изписани с химикална паста, в противоречие с начина, по който се оформят индигираните примерни адвокатски договори/пълномощни. Споделят се изводите на съда, че в хода на производството е останало недоказано твърдението на ищцата, че е извършила каквито и да е услуги в полза на ответното дружество. Сочи се, че извършването на услуги от ищцата в полза на ответника „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД не се твърди в депозираните пет искови молби по чл.422 ГПК, нито има данни и доказателства за това по делото. Твърди се още, че при справка по партидата на двете дружества - страни по процесния договор, може и ще се установи, че ищцата не е участвала и не е подготвяла каквито и да е документи свързани с извършени промени по партидите на дружествата, за да претендира заплащане на хонорар общо в размер на 60 000 евро. Относно твърденията на ищцата, че й е било възложено съдействие за набавяне на визи на ответника М. Е., осигуряване на банкови кредити от банки на територията на РБългария; финансирането му във връзка с инвестиционни намерения на територията на РБългария, контакти с чужди инвеститори от ОАЕ и Кралство Мароко за продажбата на притежаван от М. Е., посредством контролирано дружество регистрирано в РТурция, хотел в гр. Бодрум, разговори с инвеститори от Израел за сключване на сделка за 1 500 000 евро и пр., се твърди, че дори въпросните дейности да са били реално извършени от ищцата, за което не са представени доказателства, „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД не следва да дължи каквото и да е възнаграждение, доколкото същите дейности и услуги нямат връзка с дружеството, за да дължи последното възнаграждение. Претендира се съдът да потвърди решението на първоинстанционния съд като валидно, допустимо, правилно и обосновано. Претендират се разноски за въззивната инстанция. Също не са ангажирани нови доказателства. С определение № 1473/05.06.2024 г. по повод оплакванията на ищцата във въззивната й жалба и в молбата-уточнение, касаещи присъдените на ответника „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД съдебни разноски, имащи характера на искане по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта на разноските, първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на ищцата Д. за изменение на решението в частта на разноските. Против това определение в законовия срок е постъпила частна жалба от ищцата Д., с която се претендира определението да бъде отменено като неправилно. Изложени са твърдения, че исковете са предявени в условията на солидарност срещу ответниците М. Е. и „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД, претенцията е една, предявена срещу ответниците, при условията на солидарност и неправилно първоинстанционният съд уважил иска срещу първия ответник - физическо лице и е отхвърлил иска срещу втория солидарен длъжник - търговското дружество. Изложени са твърдения, че при постъпили възражения по всички пет заповедни производства от „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД, и възражение от М. Е. само по едно от заповедните производства, е налице хипотезата на т.5в от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д. N 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, при която, според ищцата, тя не би следвало да понесе тежестта от разноските в процеса. В законовия срок ответникът “ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД е представил отговор-становище, с който оспорва частната жалба като неоснователна. Твърди се, че обжалваното определение, с което е оставено без уважение искането на ищцата за изменение на решението по делото, в частта, в която на“ЛАИТ ХАУС 2“ ООД е присъдена сумата от 8 160 лв, представляващи сторени по делото разноски, е правилно и следва да бъде потвърдено. Оспорени са твърденията на жалбоподателката, за наличието на солидарна отговорност на ответниците. Посочено е, че по делото са предявени различни установителни искови претенции, против различни ответници, за различни вземания, като ответниците в хода на производството са представлявани от различни адвокати. Твърди се, че макар установителните искове да са обединени в едно исково производство, като обем на претендираните за установяване парични вземания по отношение на двамата ответници, те също са различни, доколкото по част от заповедните производства, конкретно и само против ответника М. Е. не са постъпили възражения по реда на чл.414 от ГПК, респ.са издадени изпълнителни листи от PC Царево въз основа на издадените и влезли в сила Заповеди з изпълнение по чл.410 от ГПК. Твърди се, че хипотезата на т.5в от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 4/2013 г., на която се позовавава жалбоподателката, е неотносима към настоящия спор. Допълнително се посочва, че адвокатското възнаграждение е определено, претендирано и присъдено в минималния размер, съобразен и присъден с Наредба № 1/2004 г. за МРАВ, с оглед размера на претендираните от ищцата суми от ответното дружество. С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна, следното: Производството пред първоинстанционния Бургаски окръжен съд е образувано след като по подсъдност от Районен съд Царево е изпратено гр.д.216/2022 г. на РС Царево. Първоначално гр.д.216/2022 г. на ЦРС е образувано по исковата молба на Р. Д. срещу „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД, за приемане за установено, че ответното дружество дължи на ищцата сумата от 24 500 лв - част от общо вземане в размер на 60 000 евро, дължима по договор за правна защита и съдействие № 715174 от 22.07.2019 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.51/2022 г. на ЦРС, ведно със законната лихва върху сумата от 10.02.2022 г. до окончателното и изплащане. Ч.гр.д.51/2022 г. на ЦРС е било образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от Р. Д. срещу „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД и М. Е., и след издаването на такава заповед срещу двамата длъжника, посочени в заповедта като „солидарни“, възражение по чл.414 ГПК е подадено само от длъжника „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД, поради което и искът по чл.422 ГПК за установяване на вземането е бил заведен само против него. Видно от приложеното гр.д.216/2022 г. ЦРС, към него са били присъединени за разглеждане гр.д.235/2022 г. на ЦРС, гр.д.224/2022 г. на ЦРС, гр.д.238/2022 г. на ЦРС и гр.д.226/2022 г. на ЦРС, всяко от които с предмет установяване наличието на вземане за част от общо вземане в размер на 60 000 евро, дължима по договор за правна защита и съдействие № 715174 от 22.07.2019 г., сключен между Р. Д. и ответника М. Е., за която сума са издадени заповеди за изпълнение по съответните заповедни производства, по които са подадени възражения. Присъединено гр.д.235/2022 г. на ЦРС е образувано по иска на въззивницата Д., срещу „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД, за установяване съществуването на вземане на ищцата в размер на 24 500 лв - част от общо вземане в размер на 60 000 евро, дължима по договор за правна защита и съдействие № 715174 от 22.07.2019 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.52/2022 г. на ЦРС, ведно със законната лихва върху сумата от 10.02.2022 г. Видно от приложеното ч.гр.д.52/2022 г. на ЦРС, същото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от Р. Д. срещу „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД и М. Е., и след издаването на такава заповед срещу двамата длъжника, посочени в заповедта като „солидарни“, възражение по чл.414 ГПК е подадено само от длъжника „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД, поради което и искът по чл.422 ГПК за установяване на вземането е бил заведен само против него. Присъединеното гр.д.224/2022 г. на РС Царево е образувано по иска на въззивницата Д., срещу „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД, и М. Е., за установяване съществуването на вземане в размер на 24 000 лв - част от общо вземане в размер на 60 000 евро, дължимо по договор за правна защита и съдействие № 715174 от 22.07.2019 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.54/2022 г. на ЦРС. Видно от приложеното ч.гр.д.54/2022 г. на ЦРС, същото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от Р. Д. срещу „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД и М. Е., и след издаването на такава заповед срещу двамата длъжници, посочени в заповедта като солидарни, и двамата длъжници са подали възражение по чл.414 ГПК, поради което искът по чл.422 ГПК по гр.д.224/2022 г. е бил предявен срещу двамата длъжници. Присъединеното гр.д.238/2022 г. на ЦРС е образувано по иска на въззивницата Д., срещу „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД, за установяване съществуването на вземане на ищцата в размер на 23 500 лв - част от общо вземане в размер на 60 000 евро, дължима по договор за правна защита и съдействие № 715174 от 22.07.2019 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.55/2022 г. на ЦРС, ведно със законната лихва върху сумата от 10.02.2022 г. Видно от приложеното ч.гр.д.55/2022 г. на ЦРС, същото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от Р. Д. срещу „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД и М. Е., и след издаването на такава заповед срещу двамата длъжника, посочени в заповедта като „солидарни“, възражение по чл.414 ГПК е подадено само от длъжника „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД, поради което и искът по чл.422 ГПК за установяване на вземането е бил заведен само против него. Присъединеното гр.д.226/2022 г. на ЦРС е образувано по иска на въззивницата Д., срещу „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД, за установяване съществуването на вземане на ищцата в размер на 20 800 лв - част от общо вземане в размер на 60 000 евро, дължима по договор за правна защита и съдействие № 715174 от 22.07.2019 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.53/2022 г. на ЦРС, ведно със законната лихва върху сумата от 10.02.2022 г. Видно от приложеното ч.гр.д.53/2022 г. на ЦРС, същото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от Р. Д. срещу „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД и М. Е., и след издаването на такава заповед срещу двамата длъжника, посочени в заповедта като „солидарни“, възражение по чл.414 ГПК е подадено само от длъжника „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД, поради което и искът по чл.422 ГПК за установяване на вземането е бил заведен само против него. Поради липсата на подадено от длъжника М. Е. възражение по издадените против него заповеди за изпълнение по ч.гр.д.51/2022 г. на ЦРС, ч.гр.д.52/2022 г. на ЦРС, ч.гр.д.53/2022 г. на ЦРС и ч.гр.д.55/2022 г. на ЦРС, тези заповеди са влезли в сила, по тях е издаден изпълнителен лист и по искане на въззивницата Д. са образувани изпълнителни дела. Твърденията на въззивницата-ищец по всяко от изброените дела е, че претендираната сума представлява договорено между нея и ответниците адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 715174 от 22.07.2019 г., сключен от ищцата от една страна, в качеството и на адвокат и от друга страна от М. Е., в лично качество и в качеството му на управител на „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД и съдружник в „Инвест-2МР“ ООД, като клиенти. Твърди се, че по сключения договор за правна защита и съдействие № 715174 от 22.07.2019 г., ответникът М. Е. е възложил на ищцата както описаните в договора „устна консултация по конкретно поставяни казуси, съгласно пълномощни с рег.№ 10359; 10361; 10362; 10366 от 22.07.2019 г. на нотариус Ц. С. – РС София; изготвяне на документи за виза и представителство пред Консулска служба – Истанбул“, така и е възлагал на ищцата „лично допълнително писмено и устно правна и консултантска дейност“. В исковите молби за установяване на вземанията, ищцата е допълнила, че преди и при подписване на процесния договор, ответникът Е. й е възложил да му съдейства като адвокат да подготви необходимите му документи, с които той да кандидатства пред Консулската служба на Посолството на РБългария в Истанбул за издаване на виза за дългосрочно пребиваване „Д“ в качеството му на съдружник в българско търговско дружество, от което притежава повече от 50% от капитала. Посочва се на следващо място, че ответникът Е. е изразил недоволство от възвращаемостта на вложените от него инвестиции в двете търговски дружества „ЛАЙТ ХАУС- 2“ ООД и „Инвест-2МР“ ООД и е изразил желание да прекрати участието си в двете дружества и да възстанови инвестициите си в тях, като е възложил на ищцата да го консултира в тази връзка, което според ищцата е било оформено с цитираните в процесния договор пълномощни с нотариална заверка на подписите. В исковата молба се твърди още, че ищцата е съдействала на ответника М. Е. за снабдяване с документи от различни администрации в Р България, вкл.банки и БНБ, за снабдяване с необходимите документи и представянето им в Консулската служба на Посолството на РБългария в Истанбул за издаване на виза за календарната 2020 г. Заявено е твърдение също, че ищцата е консултирала ответника Е. във връзка с правата му на съдружник в „ЛАЙТ ХАУС 2" ООД, направил голяма инвестиция в дружеството за закупуване на недвижим имот, и констатирал, че от инвестицията си в това дружество е на загуба, тъй като за управлението на инвестицията си изцяло се е доверил на българските си съдружници. Посочено е, че подобна ситуация е била констатирана от ищцата и в „ИНВЕСТ-2МР “ ООД, в което ответникът Е. е инвестирал крупни суми за закупуване на семеен хотел, на лек автомобил и за други дейности на фирмата, и е установено, че имотът е бил ипотекиран без негово знание, и не е ясно дали другите двама съдружници в двете дружества, също да са участвали с финансови средства за закупуване на недвижимите имоти и/или за финансиране на дейността на дружествата. Ищцата твърди, че в тази връзка е предложила на ответника Е. да изясни действителната, реална собственост в двете търговски дружества, съобразно направената инвестиция, а не спрямо дяловото участие на съдружниците - отразено в Търговския регистър, като за целта се поканят на разговор съдружниците, за да се направи ревизия на размера на действителни вложения в двете търговски дружества Твърди се, че с нарочни пълномощни, нотариално заверени пред нотариус и в присъствието на заклет преводач от български език на турски език, ответникът Е. е възложил на ищцата конкретни правни дейности в качеството си на управител на „ЛАЙТ ХАУС Т ООД. в качеството си на съдружник в „ИНВЕСТ-2МР" ООД, и в личното си качество - като физическо лице. Твърди се, че във връзка с поставените й от ответника Е. задачи ищцата е набавила документи за двете търговски дружества и извършваната от тях търговска дейност за периода 2011 г. - 2019 г. вкл., изготвила правен и финансов анализ на дружествата и движението на финансовите потоци, който анализ представила на ответника Е., за вземане на решения от негова страна. Твърди, че отделно от посоченото е съдействала на ответника М. Е. за снабдяване с документи от различни администрации на територията на РБългария; във връзка с негово упълномощаване лично през м.декември 2019 г., два пъти посетих Консулската служба на Р България в Истанбул, за уточняване срока за издаване на визата му за 2020 г.; в периода юли- август 2019 г., и във връзка с искане на ответника Е. „в качеството му на управител на „ЛАЙТ ХАУС 2" ООД и в качеството му на съдружник в „ИНВЕСТ-2МР" ООД, да бъде получено финансиране от банки в България в размер на 1 000 000 евро за бъдещи негови търговски планове и дейности“, организирала няколко срещи с Директор на Дирекция „Чуждестранни клиенти“ в „Д Банк - Централно управление – гр.София, в Централното управление на „ЗираатБанк“ в гр.София; организирала срещи на ответника Е. с представители на други чуждестванни инвеститори от ОАЕ и Кралство Мароко, във връзка с евентуална продажба на хотел Лайт хаус в Бодрум, Турция, в който ответникът Е. имал 45% дялово участие, която сделка не се осъществила; в края на м.ноември 2019 г. съдействала на ответника Е., да осъществи контакт с инвеститори от Израел (клиенти на ищцата), за което ответникът Е. отказал писмено да й възложи тази работа, като посочи и финансовите параметри на сделката, а в хода на преговорите се отказал и от сделката с инвеститорите от Израел. Ищцата твърди, че въпреки, че е изпълнявала добросъвестно, качествено и в срок конкретно възложените й задачи от ответника М. Е., той „в качеството си на управител на „ЛАИТ ХАУС 2" ООД и като съдружник „ИНВЕСТ-2МР" ООД, както и в личното му качество на физическо лице, не й е заплатил договорения адвокатски хонорар, в размер на 60 000 евро по силата на договор за правна защита и съдействие № 715174, сключен на 22.07.2019 г. в гр.София“. Предявените искове са с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.36 Закона за адвокатурата. При извършената размяна на съдебни книжа по отделните дела преди съединяването им, са постъпили отговори на исковата молба от ответниците „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД и М. Е. по гр.д.224/2022 г. на ЦРС и от „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД по гр.д.235/2022 г. на ЦРС, гр.д.238/2022 г. на ЦРС и гр.д.216/2022 г. на ЦРС. Ответникът „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД е оспорил исковата претенция против дружеството като неоснователна по съображения, че ответникът М. Е., в лично качество и в качеството му на представляващ ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД не е подписвал процесния договор с ищцата. Твърди се нищожност на договора на две основания: поради липса на съгласие за сключване на договора, тъй като подписалото го лице М. Е. не владее български език и съответно не е изразявал съгласие за сключване на договор с описаните параметри; и поради противоречие с добрите нрави, тъй като уговореното възнаграждение за ищцата, в качеството и на адвокат, противоречи на добрите нрави поради драстичното несъответствие между уговорено в нейна полза възнаграждение и работата, която и е възложена. Твърди се неоснователност на иска и поради липса на извършване на възложеното от страна на ищцата. В случай на установяване на извършване на част от твърдяните дейности от страна на ищцата се твърди, че същите нямат нищо общо с „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД. Оспорено е и твърдението за солидарност между ответниците по отношение на задължението за заплащане на възнаграждението на ищцата по процесния договор. Ответникът М. Е. е оспорил иска като неоснователен. Оспорена е валидността на договора между страните, като се твърди, че М. Е. не е разбирал, какво подписва, тъй като не владее български език. Твърди се, че липсват доказателства както за възлагане на ищцата, в качеството й на адвокат, на дейности по процесния договор, така и за извършване на такива. Поради извършени в хода на исковото производство изпълнителни действия по част от образуваните изпълнителни дела против ответника М. Е. по издадените против него изпълнителни листи по заповедните производства, по които той не е депозирал възражение, съотв.принудително събрани суми по тези изпълнителни производства (по изп.дело № 306/2022 г. на ЧСИ Трифон Димитров и по изп.дело № 304/2022 г. на ЧСИ Трифон Димитров), с нарочна молба (вх.№ 18988/14.12.2022 г.) ищцата е заявила частичен отказ от исковите претенции. След конкретизиране от ищцата на заявения от нея отказ от иска, с влязло в сила определение от 14.02.2023 г., производството по делото е прекратено на основание чл.233 ГПК по отношение на иска за установяване дължимостта на сумата от 24 500 лв, представляваща главница, за законна лихва за периода от 10.02.2022 г. до 13.12.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.51/2022 г. на ЦРС, за 490 лв – дт за заповедното производство и за 632 лв – адв.възнаграждение; както и за сумата от 417 лв – дт, 600 лв – адв.възнаграждение и за законна лихва върху дължимата главница от 16.02.2022 г. до 13.12.2022 г. за заповедното производство по ч.гр.д.53/2022 г. на ЦРС. С обжалваното решение първоинстанционният съд е приема за установено, че ответникът М. Е. дължи на Р. Г. Д. сумата от 24 000 лв. - част от общо вземане в размер на 60 000 евро, дължима по договор за правна защита и съдействие № 715174 от 22.07.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от 16.02.2022 г. до окончателното и изплащане, за която сума и законна лихва е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.54/2022 г. на ЦРС и е осъдил ответника М. Е. да заплати на ищцата Р. Д., сумата от: 480 лв - държавна такса, 15 лв - платена държавна такса за частна жалба и 600 лв - адвокатско възнаграждение, представляващи направените разноски в производството по ч.гр.д.54/2022 г. на ЦРС; както и сумата от 1 877 лв - съдебно-деловодни разноски. Със същото решение е отхвърлен искът за установяване на наличие на вземане на ищцата против „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД, за сумите по издадените заповеди за изпълнение по ч.гр.д.52/2022 г. по описа на ЦРС; ч.гр.д.53/2022 г. на ЦРС; ч.гр.д.54/2022 г. на ЦРС и ч.гр.д.55/2022 г. на ЦРС. Съдът е постановил и обезсилване на заповед за изпълнение № 89 от 13.04.2022 г., издадена по ч.гр.д.51/2022 г. на ЦРС срещу „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД; заповед за изпълнение № 93 от 26.04.2022 г., издадена по ч.гр.д.52/2022 г. на ЦРС срещу „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД; заповед за изпълнение № 92 от 15.04.2022 г., издадена по ч.гр.д.53/2022 г. на ЦРС срещу „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД; заповед за изпълнение № 88 от 12.04.2022 г., издадена по ч.гр.д.54/2022 г. на ЦРС срещу „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД и на заповед за изпълнение № 91 от 15.04.2022 г., издадена по ч.гр.д.55/2022 г. на ЦРС срещу „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД. Ищцата е осъдена да заплати на „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД, сумата от 8 160 лв, представляваща съдебни разноски. Решението е обжалвано само от ищцата и (съгласно заявеното от нея в уточняващата й молба) само в частта, с която са отхвърлени исковете й за установяване наличието на вземане срещу „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД за сумите по издадените заповеди за изпълнение по ч.гр.д.52/2022 г. по описа на ЦРС; ч.гр.д.53/2022 г. на ЦРС; ч.гр.д.54/2022 г. на ЦРС и ч.гр.д.55/2022 г. на ЦРС, както и в частта, с която съдът е обезсилил заповедите за изпълнение: № 89 от 13.04.2022 г., издадена по ч.гр.д.51/2022 г. на ЦРС срещу „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД; № 93 от 26.04.2022 г., издадена по ч.гр.д.52/2022 г. на ЦРС срещу „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД; № 92 от 15.04.2022 г., издадена по ч.гр.д.53/2022 г. на ЦРС срещу „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД; № 88 от 12.04.2022 г., издадена по ч.гр.д.54/2022 г. на ЦРС срещу „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД и № 91 от 15.04.2022 г., издадена по ч.гр.д.55/2022 г. на ЦРС срещу „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД. Ето защо спорът е висящ пред настоящата инстанция само в тази си част, а в останалата част, с която е приема за установено, че ответникът М. Е. дължи на Р. Д. сумата от 24 000 лв. - част от общо вземане в размер на 60 000 евро, дължима по договор за правна защита и съдействие № 715174 от 22.07.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от 16.02.2022 г. до окончателното и изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.54/2022 г. на ЦРС и е осъдил ответника М. Е. да заплати на ищцата Р. Д., сумата от: 480 лв - държавна такса, 15 лв - платена държавна такса за частна жалба и 600 лв - адвокатско възнаграждение, представляващи направените разноски в производството по ч.гр.д.54/2022 г. на ЦРС; както и сумата от 1 877 лв - съдебно-деловодни разноски, решението е влязло в сила поради необжалването му от ответника М. Е. С определение № 1473 от 05.06.2024 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на ищцата Д. за изменение на постановеното решение в частта, с която ищцата е осъдена да заплати на ответника „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД съдебни разноски за заплатено адв.възнаграждение в размер на 8 160 лв. Против това определение е подадена частна жалба от въззивницата- ищец. При извършената проверка по реда на чл. 269 ГПК съдът констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно. В обжалваната част, подлежаща на проверка за допустимост, решението е частично допустимо - в частта, с която са отхвърлени исковете й за установяване наличието на вземане срещу „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД за сумите по издадените заповеди за изпълнение по ч.гр.д.52/2022 г. по описа на ЦРС; ч.гр.д.53/2022 г. на ЦРС (частично – за главница от 20 800 лв и за законна лихва върху дължимата главница от 14.12.2022 г.); ч.гр.д.54/2022 г. на ЦРС и ч.гр.д.55/2022 г. на ЦРС и в частта, с която е обезсилена заповед за изпълнение № 89 от 13.04.2022 г., издадена по ч.гр.д.51/2022 г. на ЦРС срещу „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД и заповед за изпълнение № 92 от 15.04.2022 г., издадена по ч.гр.д.53/2022 г. на ЦРС срещу „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД – втората в частта за сумата от 417 лв – дт, 600 лв – адв.възнаграждение и за законна лихва върху дължимата главница от 16.02.2022 г. до 13.12.2022 г., в която част производството по делото е прекратено. По отношение на допустимостта на решението в посочената по-горе част следва да се посочи, че то е постановено по допустими искове, предвид подадените в законовия срок възражения от длъжника „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД против издадените против него заповеди за изпълнение по чл.410 ГПК. Предвид разрешението, дадено по т.13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013 г., ОСГТК, съдът намира обжалваното решение за недопустимо в частта, с която съдът е обезсилил заповедите за изпълнение: № 93 от 26.04.2022 г., издадена по ч.гр.д.52/2022 г. на ЦРС срещу „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД; № 92 от 15.04.2022 г., издадена по ч.гр.д.53/2022 г. на ЦРС срещу „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД - частично – само за главница от 20 800 лв и за законна лихва върху дължимата главница от 14.12.2022 г.); № 88 от 12.04.2022 г., издадена по ч.гр.д.54/2022 г. на ЦРС срещу „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД и № 91 от 15.04.2022 г., издадена по ч.гр.д.55/2022 г. на ЦРС срещу „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД. По заявените във въззивната жалба, съгласно уточняващата молба от въззивницата, оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното: По делото не е спорно, че с влезли в сила заповеди за изпълнение по чл.410 ГПК, издадени по ч.гр.д.51/2022 г. на ЦРС (заповед за изпълнение № 89 от 13.04.2022 г.); по ч.гр.д.52/2022 г. по описа на ЦРС (заповед за изпълнение № 93 от 26.04.2022 г.); по ч.гр.д.53/2022 г. на ЦРС (заповед за изпълнение № 92 от 15.04.2022 г.); и по ч.гр.д.55/2022 г. на ЦРС (заповед за изпълнение № 91 от 15.04.2022 г.), съдът е постановил ответникът М. Е. да заплати на ищцата Р. Д. различни суми, част от общо договорено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 715174 от 22.07.2019 г., подписан между ищцата и ответника Е.. Заповедите за изпълнение са влезли в сила по отношение на длъжника М. Е., след като против тях не е постъпило възражение от този длъжник. Не е спорно, че против заповед за изпълнение № 88 от 12.04.2022 г., издадена по ч.гр.д.54/2022 г. на ЦРС длъжникът М. Е. е подал възражение в законовия срок, а вторият длъжник - „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД, посочен като солидарен длъжник, в петте заповеди за изпълнение, е подал възражение против всички заповеди. Не е спорно, че Договорът за правна защита и съдействие № 715174 от 22.07.2019 г., от който ищцата черпи права, е приложен по делото в заверени фотокопия – неподписани за посочения клиент по заповедните производства, а по приложеното ч.гр.д.8/2022 г. по описа на ЦРС, на л.8 - в оригинал, ръкописният текст на който, както и подписът на адв.Р. Д., са изпълнени с химикална паста, а подписът в графа „Клиент“ е изпълнен под индиго и е почти нечетлив. Не е спорно, а се установява и от вписванията по партидите в Търговския регистър на „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД и на ИНВЕСТ-2МР ООД, че към момента на сключване на Договора за правна защита и съдействие № 715174 от 22.07.2019 г., ответникът М. Е. е бил съдружник в двете дружества и управител на „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД. Спорно по делото е: подписал ли е ответникът М. Е. процесния договор; разбирал ли е съдържанието на същия предвид обстоятелството, че е турски гражданин; какъв е обемът на възложените с договора дейности на ищцата и по-конкретно – възлагал ли й е представителство на „ЛАЙТ ХАУС- 2“ ООД; налице ли е солидарна отговорност на ответниците М. Е. и „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД по отношение на задължението за заплащане на посоченото в процесния договор адвокатско възнаграждение; извършвала ли е ищцата дейности, касаещи „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД. С оглед липсата на подадено възражение от длъжника М. Е. против четири от петте издадени против него заповеди за изпълнение и влизането в сила на тези заповеди за изпълнение, по аргумент от чл.126, ал.1 от ГПК, т.2 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. на ВКС по тълк.д.№ 3/2016 г., ОСГТК, и Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013 г., ОСГТК, съдът приема, че в отношенията между ищцата и ответника М. Е. е установено, че е налице валидно правоотношение по сключения между тях Договорът за правна защита и съдействие № 715174 от 22.07.2019 г. С оглед оплакването в уточняващата въззивната жалба молба от въззивницата Д., че съдът неправилно е приел, че двамата ответници не са солидарни длъжници, следва да се отбележи, че независимо от посоченото в издадените заповеди за изпълнение, че сумите по тях се дължат солидарно от двамата длъжници М. Е. и „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД, настоящият състав приема, че наличие на пасивна солидарност в случая не е доказано. На първо място обстоятелството, че в договора за правна защита и съдействие № 715174 от 22.07.2019 г. е посочено, че клиенти са „ЛАЙТ ХАУС-2 ООД и ИНВЕСТ-2МР ООД, М. Е. – турски гражданин в личното му качество“, както и обстоятелството, че договорът е подписан от „М. Е. – управител“, не създава солидарна отговорност между изброените лица, тъй като изрично не е посочено, че те са солидарно отговорни за уговореното адв.възнаграждение. От самия посочен предмет на договора, съотв.от изброените възложени на адв.Д. дейности, също не следва извод за възникване на солидарна отговорност между посочените клиенти. Както се посочи по-горе, предметът на договора включва: „устна консултация по конкретно поставяни казуси, съгласно пълномощни с рег.№ 10359; 10361; 10362; 10366 от 22.07.2019 г. на нотариус Цв.Симеонова – РС София; изготвяне на документи за виза и представителство пред Консулска служба – Истанбул“. Изготвянето на документи за виза и представителство пред Консулска служба – Истанбул очевидно касае ответника М. Е. в личното му качество (особено предвид разясненията на ищцата в исковата молба). От приложените по заповедните производства по ч.гр.д.51/2022 г. на ЦРС; ч.гр.д.52/2022 г. на ЦРС; ч.гр.д.53/2022 г. на ЦРС; ч.гр.д.54/2022 г. на ЦРС и ч.гр.д.55/2022 г. на ЦРС пълномощни с нотариална заверка на подписите - рег.№ 10359; 10362; 10366 от 22.07.2019 г. на нотариус Цв.Симеонова – РС София (пълномощно с нотариална заверка на подписите - рег.№ 10361 от 22.07.2019 г. не е налично по делото), се установява, че М. Е. е упълномощил ищцата както да го представлява в лично качество пред различни съдилища, общини и институции в страната (пълномощни с рег.№ 10359; 10362 и 10366 от 22.07.2019 г.), така и от името на представляваните от ответника Е. търговски дружества да завежда всякакви по вид дела, които са в интерес на тези дружества; да представлява М. Е. пред Търговския регистър – Агенция по вписванията за вписване на обстоятелства, касаещи дружествата (пълномощни с рег.№ 10359 и 10362 от 22.07.2019 г.). Съдът намира за неоснователно и недоказано твърдението в уточняващата молба на въззивницата, че двамата ответници са съдлъжници. От така възложените от М. Е. на ищцата Д. дейности на първо място не се установява те да обосновават възникнала по закон пасивна солидарна отговорност, тъй като не касаят такива случаи (напр.чл.50, ал.1, чл.53, чл.101, чл.141, чл.261, ал.3 ЗЗД, чл.76, чл.304 ТЗ и пр.). Не е налице единство на предмета на престациите, тъй като възложеното на ищцата представителство на М. Е. касаещо сдобиването му с виза, и консултирането му по повод лични негови инвестиционни намерения и сделки, защита на интересите му като съдружник в двете търговски дружества, няма отношение с възложените на ищцата дейности по представителството на самите търговски дружества. На второ място, в процесния договор за правна защита и съдействие страните не са уговорили изрично възникване на солидарна отговорност между изброените клиенти по договора по отношение на договореното адв.възнаграждение. Ето защо съдът намира, че в случая не е налице пречка ответникът „ЛАЙТ ХАУС-2 ООД да заяви възраженията си против процесния договор. Дори да се приеме, доколкото в заповедите за изпълнение длъжниците М. Е. и „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД са посочени като солидарни длъжници, наличие на пасивна солидарност между двамата ответници, по аргумент от разпоредбата на чл.122, ал.3 ЗЗД, съдът намира, че отново не е налице пречка ответникът „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД да заяви своите възражения във връзка с този договор. По повод заявеното във въззивната жалба оплакване, че неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил иска против ответника „ЛАЙТ ХАУС- 2“ ООД, приемайки, че направеният от ищцата частичен отказ от иска представлявал отказ от целия спорен предмет, следва да се посочи, че съдът не споделя този извод на първоинстанционния съд. Изрично в молбата си от 14.12.2022 г. ищцата е заявила, че прави „частичен отказ от иска, до размера на извършените плащания“ по изп.дело № 306/2022 г. и по изп.дело № 304/2022 г., като е посочила и конкретните суми, за които заявява отказ от иска. Същата позиция е заявена от ищцата и в съдебното заседание на 14.02.2023 г., като съответно на заявеното от ищцата, първоинстанционният съд е постановил прекратяване на делото по отношение само на заявените от ищцата претенции, по отношение на които е направила отказ от иска. След като ищцата е заявила частичен (само по отношение на конкретни суми) отказ от иска, и то – поради това, че тези суми са й преведени в изпълнителното производство, съдът намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че „мотивите за отказ от иска от страна на ищеца са без значение, след като такъв отказ е направен и определението за прекратяване на делото на основание чл.233 от ГПК е влязло в сила“, съотв.че отказвайки се от иска си срещу „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД за част от сумата по процесния договор, ищцата признава недължимостта на същата от този ответник“ и поради изложените аргументи за силата на пресъдено нещо при частично заведен иск, и заявения отказ от иска за вземането по заповедта по ч.гр.д.51/2022 г. на ЦРС, ищцата е признала недължимост на цялото вземане по процесния договор за правна защита и съдействие № 715174 от 22.07.2019 г. Съгласно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, ищецът очертава спорното право чрез основанието и петитума на иска. Той решава дали да предяви спорното право изцяло или частично, както и дали да се откаже докато производството е висящо, от търсената защита и в какви предели. Частичният отказ от иск е изявление на ищеца, че не поддържа занапред една част от иска си, а съдът, след като това изявление на ищеца достигне до него, е длъжен да прекрати производството по делото за частта от спорното право, за което се отнася отказът. С оглед изложеното съдът приема, че заявеният от ищцата отказ от иска по отношение на конкретни суми и вземания по конкретно заповедно производство, правилно е породил като последица прекратяване на исковото производство само по отношение на тези суми и вземания, а за останалата част от претендираните вземания (както изрично е посочила ищцата в молбата си за частичен отказ от иска), ищцата е продължила да поддържа исковата претенция, съотв. производството е продължило да бъде висящо. Съдът споделя обаче изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на иска спрямо ответника „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД поради това, че ищцата не е доказала да е извършила възложени й дейности по процесния договор, касаещи този ответник. Извършването на такива дейности не само не е доказано от събраните по делото писмени и гласни доказателства (следва да се посочи, че дори изброяването им в процесния договор и в представените пълномощни, е общо, хипотетично, и неконкретно), но и не се твърди от ищцата в исковата молба. В исковата молба ищцата не сочи конкретни дейности, които да са й били възложени от ответника М. Е. в качеството му на управител на „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД, които да касаят дружеството, и които да са били извършени от нея. Всички изброени в исковата молба дейности, които ищцата твърди, че е извършила по възлагане от ответника Е. с процесния договор, касаят негови лични проблеми (получаване на виза), сделки, инвестиционни намерения и проблеми в качеството му на съдружник в ответното дружество в отношенията му с останалите съдружници, т.е.самата ищца не твърди да е извършвала адвокатски услуги за ответното дружество. Ето защо съдът споделя извода на първоинстанционния съд, че е основателно възражението на ответното дружество, че липсва възлагане на услуги на ищцата от страна на ответника Е. в качеството му на управител на „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД, които да касаят дружеството, съответно няма изпълнение на такива дейности, което да прави основателно искането за заплащане на адвокатски хонорар от дружеството. По изложените съображения съдът намира за неоснователни предявените искове за установяване наличието на вземания против „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД, за които са издадени заповеди за изпълнение по ч.гр.д.52/2022 г. на ЦРС; ч.гр.д.53/2022 г. на ЦРС (за главница от 20 800 лв и за законна лихва върху дължимата главница от 14.12.2022 г.); ч.гр.д.54/2022 г. на ЦРС и ч.гр.д.55/2022 г. на ЦРС. Поради частичното несъвпадане на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде обезсилено като недопустимо в частта, с която са обезсилени заповедите за изпълнение: № 93 от 26.04.2022 г., издадена по ч.гр.д.52/2022 г. на ЦРС срещу „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД; № 92 от 15.04.2022 г., издадена по ч.гр.д.53/2022 г. на ЦРС срещу „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД - частично – само за главница от 20 800 лв и за законна лихва върху дължимата главница от 14.12.2022 г.); № 88 от 12.04.2022 г., издадена по ч.гр.д.54/2022 г. на ЦРС срещу „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД и № 91 от 15.04.2022 г., издадена по ч.гр.д.55/2022 г. на ЦРС срещу „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД. Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в останалата обжалвана част. При приетите за установени факти съдът намира обжалваното определение № 1473 от 05.06.2024 г. по гр.д.1399/2022 г. на ОС Бургас за правилно, а частната жалба против него - за неоснователна. Бургаският окръжен съд правилно е определил разноските, които ищцата следва да заплати на ответното дружество, като е съобразил договорената първоначално защита по пет дела, реално заплатения адв.хонорар по тези дела, защитавания материален интерес, както и активната защита, осъществена от адв.З. по делото. Ето защо съдът намира, че правилно с обжалваното определение първоинстанционният съд е отказал да измени тези разноски. Предвид постановения резултат, на въззиваемия „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД следва да се присъдят съдебни разноски за въззивното производство в размер на 9 600 лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС, като при определянето му съдът отчита както материалния интерес (60 000 евро преди частичния отказ от иска), така и извършените от адв. З. процесуални действия по делото във въззивното производство – представянето на писмени отговори на въззивната и на частната жалба, явяването в открито съдебно заседание и представянето на доказателства. Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд