Решение № 1353 от 18.11.2024 г. на Районен съд - Варна по дело № 2277/2024 г.

Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

Административнонаказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН. С изменението на ЗДвП / (обн. ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2017 г../ и създаването на новите разпоредби на чл.189 от ЗДвП е въведена възможност за установяване на някои видове административни нарушения по този закон и ангажиране на административнонаказателна отговорност за тях по опростена процедура, която се основава на установяване и заснемане от автоматизирано техническо средство или система– чрез издаването на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Т.е. специалният закон – ЗДвП въвежда особено производство по установяването на административното нарушение и неговото санкциониране, но не регламентира отклонение по отношение на давностните срокове за неговото започване и приключване.

От своя страна нормата на чл.1 от ЗАНН въвежда субсидиарна приложимост на разпоредбите на този общ закон относно реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания, във всеки случай, когато липсва друга специална уредба, каквато както беше посочено и по-горе липсва по отношение на давностните срокове за производствата по издаване на ЕФ. При липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл. 189 от ЗДвП, е цитираният текст от общия закон.

Съгласно императивните разпоредби на чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН не се образува АНП, ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а образуваното АНП се прекратява ако не е издадено НП /ЕФ/ в шестмесечен срок от съставянето на акта, а според т.1 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС и ОС на Втора колегия на ВАС сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на АНО. За тези срокове съдът следи служебно. Налага се извод, че издаването на електронен фиш, респ. НП след изтичане на предвидените в чл. 34 от ЗАНН давностни срокове, е абсолютна процесуална пречка за продължаване на АНП.

Приемането за електронния фиш на последици, различни от установените за наказателното постановление, би означавало различно третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето с електронната система или констатирано от контролен орган, каквото различно третиране нито е нормативно предвидено, нито е оправдано от гледище на закона. Аргумент в подкрепа на горното е и това, че специалната процедура за санкциониране на нарушителите чрез издаване на електронен фиш цели осъществяването на едно ускорено производство по ангажиране на административнонаказателна отговорност, а ефектът от неприлагането на нормите на чл. 34 от ЗАНН би бил противоположен, тъй като създава възможност за продължително бездействие на администрацията, незастрашено от санкцията за изключване на отговорността на нарушителя.

Горните изводи не са в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. по т.д. № 1/2013г. В същото е прието, че ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП само по отношение на правното му действие /чл.189, ал.11 от ЗДвП/, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва единствено, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Никъде обаче в цитираното ТР /в т.ч. и в мотивите/ не е прието, че тази разлика е и по отношение на сроковете в производствата по чл.189 от ЗДвП. Подобно разширително тълкуване е недопустимо в АНП. Същото освен това и противоречи на целта на закона, с оглед изложените по-горе мотиви за преследваната от закона цел за бързина на това специално производство.

С оглед установените по делото факти и в контекста на горните правни изводи, настоящият съдебен състав приема, че административнонаказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Видно от материалите по делото- справка от Системата за управление на административно-наказателната дейност ЕФ е издаден на 06.11.2021г. т.е. 7 дни след установяване на нарушението. Последният бил връчен на възз. на 17.05.24г., видно от отбелязването в същата система, както и от представените доказателства, той на 31.05.24г. е подала жалба срещу него. като давността е била прекъсвана с издаване на ЕФ на 06.11.21г.. Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН е специална и регламентира не само случаите, в които не следва да се образува АНП, а и случаите, когато образуваното такова следва да се прекрати. Съдът не споделя възражението в жалбата, че преследвателната давност за това нарушение е изтекла. Разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН регламентира давностните срокове за изпълнение на наложените административни наказания.

В ЗАНН, обаче, липсва регламентация на давностни срокове, за погасяване на административно наказателното преследване, каквито се съдържат в Общата част на НК. Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, по въпросите на вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго. Съобразявайки Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015г. на Върховния административен съд на Република България - ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, въззивният съд, в настоящия си състав, намира, че в конкретния казус възможността за реализиране на административнонаказателната отговорност на въззивника е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност. Съгласно цитираното Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015г. разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс /НК/ и по-конкретно приложение следва да намерят чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от ЗАНН, във вр. с чл.11 от ЗАНН. Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК / действаща към датата на извършване на нарушението / наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години, а според чл.81, ал.3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. От анализа на цитираните разпоредби се налага извод, че в случая възможността въззивникът да бъде санкциониран се изключва с изтичане на четири години и половина давностен срок, като съгласно чл.80, ал.3 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН същият тече от извършване на деянието.

Видно от съдържанието на процесния ЕФ и приложените доказателства въззивникът е санкционирана за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, извършено на 30.10.21г.- датата е посочена изрично в ЕФ. ЕФ е бил издаден на 06.11.2021г. /видно от отбелязването в системата на МВР/ и връчен на дата 17.05.2024г. Оттук следва, че административнонаказателната отговорност на сочения като нарушител субект би се погасила по давност с изтичане на четири години и половина от извършване на нарушението /30.04.2026г./, който срок към настоящия момент не е изтекъл и следователно отговорността на въззивникът не е погасена по давност.

Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС.

Възраженията на жалбоподателя, че ЕФ е незаконосъобразен са неоснователни. Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от Закона за движение по пътищата. Посочената разпоредба въвежда специален ред и реквизити на санкционния акт, поради което съдът намира, че възраженията за нарушаване на реда за издаването му са неотносими, тъй като жалбоподателят се позовава на изисквания, относими към реда на издаване и съдържанието на наказателните постановления, включително относно посочването на орган, издал електронния фиш и дата на издаването му. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях не фигурира „дата на съставяне на фиша” (за разлика от чл. 42, т.2 ЗАНН, който въвежда такъв реквизит на АУАН). Ето защо не може да се приеме, че има разминаване на датите относно издаване на ЕФ, тъй като такъв реквизит – дата на издаване по закон не е предвиден. Липсата на дата на съставяне на електронния фиш не се възприема от съда като съществено процесуално нарушение. По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Доколкото в електронния фиш е посочено ясно мястото на извършване на нарушението, което е в обл.Варна и ясно е посочено, че фишът е издаден от ОД на МВР – Варна, не са налице пречки и за извършване на преценката дали процесният електронен фиш е издаден от компетентната териториална структура на МВР.

Ирелевантно за законосъобразността на електронния фиш е обстоятелството, че във фиша не е изписана датата на неговото връчване и в какъв срок и пред кой орган може да се обжалва същия. Датата на връчване на ЕФ, срокът за обжалване и посочването пред кой орган подлежи на обжалване са от значение за преценката за допустимостта на оспорването му, но не и за законосъобразността му, а очевидно в случая жалбата срещу електронния фиш е приета за допустима като подадена в срок и пред надлежен съд, така че по никакъв начин не са нарушени правата на наказания субект.

Ирелевантно за законосъобразността на електронния фиш е и обстоятелството, че във фиша не е бил посочен вида на използваното АТСС – мобилна или стационарна камера, марката и модела на същото, G P S координатите на заснимане, както и обстоятелството, дали АТСС е преминала метрологичен контрол, тъй като това не са задължителни реквизити на ЕФ.

Като собственик на процесното МПС в електронния фиш е посочен възз.А.. Фактът, че се налага глоба, като е посочено физическото лице- собственик, ясно сочи, че за процесното извършено нарушение при управление на МПС е ангажирана именно отговорността на въззивника. Същият не оспорва, че именно той е управлявал автомобила.

От събраните по делото доказателства е установено, че извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство Cordon M2 с № МD 1194, което представлява видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения правилата с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации.

Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), същите да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.

В настоящата си редакция чл.189, ал.4 от ЗДвП гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Точка 65 от ДР на ЗДвП определя, че "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

На основание чл.165, ал.3 от Закона за движението по пътищата Министърът на вътрешните работи е издал НАРЕДБА №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015г., с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Анализирайки посочените нормативни разпоредби се налага извода, че към дата на установеното с Ел.фиш нарушение- 30.10.2021г., нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване на електронен фиш, чрез използване на мобилни АТСС, временно разположени на участък от пътя.

Въведените с Наредбата изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган- освен включването и изключването на мобилното АТСС /чл.9 от Наредбата/, отговарят на изискванията залегнали Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014г. на ВАС – Общо събрание на колегиите, относно непълнотите в регламентацията на работата на „техническите средства” преди изменението на чл.189, ал.4 от ЗДвП с ДВ., бр. 19 от 2015г. Отчитайки настъпилата законова промяна, настоящият състав приема, че електронен фиш за санкциониране на допуснато нарушение на Закона за движението по пътищата може да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно автоматизирано техническо средство или система, при условие че са изпълнени изискванията на НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г.

От доказателствата по АНП се установява, че контролните органи са изпълнили изискванията на чл.4 от Наредбата- контролът да се осъществява със АТСС Cordon M2 с № МD 1194, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване, вписан в регистъра воден от Българския институт по метрология /БИМ/ под № В-46 и преминали първоначална или последваща проверка от БИМ или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представени по преписката удостоверение за одобрен тип средство за измерване – което представлява мобилна система преминала метрологичен контрол на 17.02.2021г., удостоверено с представени по административната преписка писмо на БИМ и Протокол от проверка №7-С-ИСИС/17.02.2021г. на БИМ от проверка на мобилна система за видеоконтрол.

Поради това и съдът намира, че са спазени изискванията на чл.4 от НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г. В тази връзка не се споделя посоченото в жалбата, че АТСС не било одобрен тип средство за измерване и съответно не било преминало първоначална и последваща проверка.

Съдът намира, че е било спазено и изискването на чл.9 от Наредбата. Видно от доказателствата по делото след включването и настройването й системата работила самостоятелно, което е в пълен унисон с изискването на чл.9 от Наредбата, която дава правомощия на служителя единствено еднократно да насочи уреда в контролираната посока, да го включи и извърши първоначални настройки. Същевременно от протокола /приложение към чл. 10, ал.1 от наредбата /, съставен от обслужващия го полицейският служител-свЙ. и от показанията на същия депозирани пред съда, е видно, че автоматизирано техническо средство е използвано на 30.10.2021г. във времеви интервал 11: 00ч.-13: 00ч., на път първи клас №9, с посока на заснимане от гр. Бургас към гр. Варна, като АТСС е било позиционирано до кръстовището за парк „Хепи Ленд“, което е в близост до разклона за с.Равна гора. От приложената към протокола снимка на АТСС, използвано на горепосочената дата и в горепосочения участък е видно, че се касае за преносимо средство за измерване разположено на пътя /мобилна камера тип „тринога“/. Съставеният от полицейския орган въвел в експлоатация АТСС протокол отговаря на всички изисквания на Наредбата и съдържа изискуемите реквизити. Съдът намира, че посочването в протокола, че АТСС е било позиционирано до разклона за с. Равна гора, при положение, че в него ясно е посочено, че мобилното устройство е насочено към гр. Варна, като в скоби е посочено и мястото на позиционирането му –„Хепиленд“, макар и неправилно изписано, то безспорно става ясно къде е било позиционирано АТСС и в кой точно пътен участък е заснемало нарушения на ЗДвП. Нещо повече доказателствения пакет, извлечен от АТСС- включващ GPS координати и снимковото изображение на заснетото МПС, безспорно сочи, че в 12: 04ч. на 30.10.2021г. АТСС Cordon M2 сер. № МD 1194, е заснело процесния лек автомобил марка „Опел Астра“ с рег. №•••, именно на път първи клас -9, до кръстовището за парк „Хепи Ленд“, Варна, България, при GPS координати N43.028270, E27.839207 със скорост 97 км/ч. преди приспадане на толеранса от 3 км/ч. Дори и при обикновена справка с Гугъл карти, общодостъпна за всички в интернет пространството е видно, че GPS координати N43.028270, E27.839207 са координати намиращи до кръстовището за парк „Хепи Ленд“. Пак при разглеждане на тези координати в интернет /където се съдържа информация и от 2021г./е видно, че там ограничението на скоростта е 60 км/ч., като същото е въведено с пътен знак В-26. Горното е видно и от официално изисканата справка от АПИ, Областно пътно управление-Варна, в която е посочено къде се намира пътният знак, въвеждащ соченото ограничение на скоростта. От справката и схемата към нея е видно, че пътните знаци са позиционирани в съответствие с изискванията на Наредба №18/23.07.2001г. за сигнализацията на пътищата с пътни знаци.

Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковия материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес. От снимковия материал приложен по преписката също е видно, че нарушението е заснето на мястото посочено в ЕФ. Обстоятелството, че при сканиране на снимковото изображение за приложението му в ЕИСС, снимката била тъмна не опорочава правото на защита на наказания субект, тъй като материалите по делото, в това число и соченото снимково изображение са се намирани на негово разположение в деловодството на ВРС, до един ден преди датата на всяко заседание, съгласно разпоредбите на Правилника за администрацията в районните съдилища. При желание възз. е можел да се запознае с изображението и отразеното в него. Несподеляеми за настоящия съдебен състав са твърденията на възз. и на неговия процесуален представител, че липсата на пълно съответствие между Протокола от използване на АТСС и отразеното в ЕФ нарушавало правото на защита на вззивника. Никога не е било спорно в теорията и съдебната практика, че възз. се защитава срещу фактите отразени в ЕФ, а не срещу приложените по АНП писмени материали. Протоколът от използване на АТСС, който е въведен от Наредбата посочена по-горе, като изискване за попълване при работа с АТСС, е доказателство, че на процесната дата, в съответния времеви период и с процесното АТСС е осъществявано заснимане. Точното място на движение на МПС, в случая управлявано от възз., неговите GPS координати в момента на заснимане, се извличат автоматично от АТСС- посочено и в доказателствения пакет на гърба на снимковото изображение. Там са отразени като разпознати от АТСС следните обстоятелства: „дата-30.10.21г., час: 12: 04ч., рег.№•••, Опел Астра, обл.Варна, /извън населено място /, по път първи клас - 9 от гр. Бургас в посока гр. Варна, до кръстовището за парк „Хепи Ленд”, при въведено ограничение на скоростта от 60km/h, обозначено с пътен знак" В-26”. Нарушението е установено с ATCC (CORDON - M2), идентификационен номер на уреда МD1194“. Поради което и за съда няма никакво съмнение къде е било позиционирано АТСС, къде е било заснето, съответно извършено нарушението и какво е било ограничението на скоростта извън населеното място, въведено с пътен знак В-26 и отразено в справката от АПИ, Областно пътно управление-Варна.

Принципно управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение извън населено място определено правилно от АНО на 34 км./ч., след писпадане от толеранс от -3 км./ч. законодателят в разпоредбата на ал. 2, т.4 от същия текст е предвидил глоба в размер на 300 лева, в редакцията на разпоредбата действала към момента на деянието, за превишение от 31 до 40 км./ч. извън населено място.

От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с техническо средство, CORDON - M2, идентификационен номер на уреда МD1194, представляващо мобилна система за видеоконтрол било заснето движение на процесния лек автомобил със скорост от 97км./ч., като е приспаднат допустимия толеранс от 3 км./ч. при ограничение от 60 км./ч., с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП, като е установено превишаване на скоростта с 34км./ч. От наказаното лице не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че нарушението не е извършено на мястото, посочено в обжалвания електронен фиш. От друга страна, към административнонаказателната преписка е приложен снимков материал – оригинал на снимка с точни координати на нарушението, както и доказателства, че това е заснетата скорост на процесния автомобил- на представеното снимково изображение ясно се виждат, че лазерният лъч е измерил скоростта на процесния автомобил, тъй като маркерите на изображението се пресичат върху автомобила. Ето защо съдът приема, че нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин.

Съдът намира, че не е нужно да бъдат събирани доказателства за поставен пътен знак, който предупреждава че се извършва заснемане на скорост. Действително такова изискване съществуваше в чл.7, ал.2 от Наредбата, която изискваше поставяне на пътен знак- „Пътният знак Е24“ преди мястото за контрол във всяка посока на сработване на автоматизираните технически средства и системи, а ал.1 от същия член изискваше оповестяване на контрола на интернет страницата на МВР или чрез средствата за масово осведомяване /изискване на чл.7, ал.1 –отм. от Наредбата- /. Тези две разпоредби на НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г. са отменени с ДВ, бр. 6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018 г. Изискването за оповестяването на местата за контрол, визирано в разпоредбата на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП, също е отменено с ДВ, бр. 54 от 2017 г., в сила от 09.07.2017г. Поради горното към датата на визираното в ЕФ нарушение-12.09.2021г. контролните органи не са имали задължение предварително да обозначават и да оповестяват местата за контрол на скоростта. Предвид изложеното, съдът намира, че разпоредбите на законодателството ни са спазени от наказващия орган и правото на защита не е било засегнато и в този аспект.

Съдът намира, че правилно АНО е определил нарушителя. Нормата на чл.188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика или ползвателя на моторното превозно средство за извършеното с него нарушение, независимо от това кой е действителния негов извършител, респективно ползвател на превозното средство. В конкретния случай видно от справката от централната база на сектор ПП собственик на МПС-то, с което е извършено нарушението е възз.А.. Въззивникът, като собственик на МПС не е ангажирал доказателства, че друго лице е управлявало автомобила на посочената дата, не е представила и упоменатата в ЕФ писмена декларация, с данни за лицето извършило нарушението и копие от СУМПС на това лице, изискване на ЗДвП. Затова правилно АНО е определил субекта на нарушението. Съгласно чл.189, ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на ЕФ собственикът, респективно ползвателя заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В тази насока и не съществува задължение за наказващия орган да кани изрично посочения като нарушител във фиша да депозира декларация по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП, доколкото това е законова възможност, предоставена от закона, от която нарушителят може да се възползва или не по собствена воля, в предвидения законов срок от получаване на електронния фиш. В случая АНО няма задължение да събира доказателства, кой е управлявал МПС, а възз. като собственик на МПС е длъжен да представи такива-ако разбира се са налични. А очевидно в случая не е посочено от собственика на МПС друго лице управляващо автомобила на процесната дата.

Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното нарушение е превишаване на разрешената скорост с 34км/ч., следователно обществената опасност на това формално нарушение се отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на съда да приеме, че деянието представлява маловажен случай. Нещо повече новата редакция на чл. 189з. , макар и влязла в сила два месеца след деянието, изключва възможността за прилагане на чл. 28 от ЗАНН за нарушения на ЗДвП.

При тази фактическа обстановка, съдът намира, че в случая производството по административнонаказателна отговорност чрез издаването на електронен фиш се е развило при спазване на установените процесуални правила, подробно разписани в издадената въз основа на ЗДвП НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г. Поради което и ЕФ следва да бъде потвърден, като законосъобразен.

С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото, съдът установи от правна страна следното:

На основание чл. 63д, ал.3 от ЗАНН В производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.

От въззивника е направено искане за присъждане на сторените по делото разноски, като са представени доказателства за тяхната направа. Предвид изхода на спора, обаче, искането се отхвърля от съда като неоснователно.

От процесуален представител на наказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на наказващия орган е направено своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство, като е депозирал писмено становище по делото и с оглед крайния изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл.63д, ал.4 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение за представителство по административно - наказателни дела в размер от 80 до 150 лв., съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като липсва каквато и да било фактическа и правна сложност на случая, което е видно и от липсата на каквито и да било процесуални усилия на ю.к по поддържане на обвинителната теза на АНО. Това мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер—80лв.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.9 вр. ал.2, т.5 вр. ал.1 вр. чл.58д, т.4 и чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, съдът