Решение № 260006 от 8.8.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 4597/2020 г.

Производството е по реда на Глава XXI от НПК. Образувано е по въззивна жалба на Е.Д.М., тъжител по н.ч.х.д. № 7461/2020 г. по описа на СРС, НО, 93състав, срещу разпореждане на съдията докладчик от първоинстанционния съд, постановено на 04.11.2020 г., с което наказателното производство по делото е прекратено на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. чл. 81, ал. 1 от НПК, предвид липсата на данни за обстоятелствата на визираните престъпления и невнасянето на държавна такса. С жалбата тъжителят изразява общото си недоволство срещу обжалвания първоинстанционен акт, намирайки че последният е незаконосъобразен, неправилен, като се иска неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на разглеждането му в първата инстанция. Поддържа се, че тъжбата отговаря на всички изисквания на чл. 81, ал. 1 от НПК, като се излагат съображения, че в нея частният тъжител е посочил как е извършено твърдяното престъпление. Жалбоподателят навежда оплаквания, че противозаконно първоинстанционният съд не го е освободил от държавна такса и не е уважил искането му за назначаване на служебен защитник. В жалбата не се правят искания за събиране на доказателства от въззивния съд.. Срещу депозираната жалба е подадена и молба-становище от упълномощените защитници на лицето, срещу което е насочена частната тъжба – Х.Т. - адв. Н.К.и адв. П.Г., и двете от САК. С депозираното становище се оспорва подадената въззивна жалба и се излагат подробни аргументи по същество. Отправя се молба жалбата да бъде оставена без уважение, а разпореждането на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно. В разпоредително заседание на 11.02.2021 г., въззивният съд, след като се запозна с частната жалба, атакуваното разпореждане и с приложените материали по делото и извърши преценката по реда на чл. 327 от НПК, намери, че не е необходимо събирането на нови доказателства. В ход по същество частният тъжител поддържа изцяло частната жалба по аргументите изложени в нея и прави искане на основание чл. 13 от ЕКЗПЧ, да бъде отменено разпореждането, с което е прекратено наказателното производство и делото да бъде върнато на друг състав на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Посочва, че СРС му е нарушил правата по чл. 6, § 2 и по чл. 13 от ЕКЗПЧ и твърди, че контролираният съд е трябвало да го освободи от задължението му да плати държавна такса, предвид обстоятелството, че е безработен, социално слаб, пребивава в затвора от 2013 г. и нямам средства за заплащане на дължимата сума от 12, 00 лв. Пледира, че тъжбата му е абсолютно редовна съгласно чл. 81 от НПК и оспорва депозираното становище от адвокатите на подсъдимия. Отправя искане, въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС. Въззивният съдебен състав, като се запозна с жалбата, атакуваното разпореждане на СРС и изложеното в депозираната молба-становище, както и доводите направени в съдебно заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 НПК от активнолегитмирано лице срещу разпореждане на първоинстанционния съд, което подлежи на въззивен контрол, същата отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана. След извършване на проверката от страна на настоящия въззивен състав, по отношение на допустимостта на въззивната жалба, съдът пристъпи и към преценка по обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт. Производството пред СРС, НО, 93 състав, е образувано въз основа на подадена частна тъжба от Е.Д.М. срещу Х.Б.Т. с твърдение за нанесена обида и клевета. Със свое разпореждане от 14.07.2020 г., постановено по н.ч.х.д. № 7461/2020 г. по описа на СРС, НО, 93 състав, съдията докладчик е оставил без движение тъжбата, подадена от Е.Д.М. срещу Х.Б.Т., като е приел, че същата не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК. За да се произнесе в посочения смисъл, съдията докладчик е приел, че към частната тъжба не е приложен документ за заплатена държавна такса за разглеждане на същата, съгласно чл. 81, ал.1 от НПК. В този смисъл е указал на тъжителя в седмодневен срок от съобщението да представи документ, удостоверяващ заплатена държавна такса в размер на дванадесет лева. На следващо място е приел, че в депозираната тъжба липсва както твърдение относно мястото на извършване на деянието, така и информация относно датата на извършването му. Посочените два признака са съществени обективни елементи от състава на престъплението и не следва да се извеждат посредством тълкуване от съда, а е необходимо да са изложени при фактическото описание на твърденията. С оглед изложеното от тъжителя, контролираният съд е установил и друга непълнота, а именно, твърдение на тъжителя, че му е нанесена обида, без да са конкретно словесно посочени кои са изразите, от които се е почувствал засегнат, както и да липса на описание на обстоятелствата на престъплението. Съдът констатирал и пропуск от страна на частния тъжител да посочи лицето, което се твърди да е автор на инкриминиран документ, peг.№ 328600-56415/19.11.2019 г. На следващо място, при описание на твърдяното престъпление частният тъжител не е посочил конкретно лице, респ. лицата, до чието знание са станали достояние клеветническите твърдения, доколкото за съставомерността на твърдяното престъпление е необходимо разгласяването на клеветническите твърдения да бъдат доведени до знанието на конкретно физическо лице. Констатирал е също, че в депозираната тъжба липсват пълни данни за лицето, спрямо което се подава частната тъжба и чиято наказателна отговорност се претендира ЕГН и точен адрес. Във връзка с горното на основание чл. 81, ал. 1 от НПК, първоинстанционният съд е дал указание на частния тъжител, в 7-дневен срок от уведомяването му, да отстрани констатираните нередовности в тъжбата, като е посочил, че при неизпълнение на дадените указания в посочения срок, образуваното наказателно производство ще бъде прекратено. Разпореждането на съдията докладчик, с което тъжбата е била оставена без движение, с дадени указания за привеждането ѝ в съответствие с изискванията на чл.81, ал.1 от НПК, е било връчено на тъжителя на 28.09.2020 г. Считано от тази дата е започнал да тече, определеният от съдията-докладчик 7-дневен срок за изпълнение на дадените указания. В указания срок по делото не е постъпила допълнителна молба от тъжителя, с която привежда тъжбата си в съответствие с дадените указания. Със свое разпореждане от 04.11.2020 г., постановено по н.ч.х.д. № 7461/2020 г. по описа на СРС, НО, 93 състав, съдията докладчик е прекратил горепосоченото наказателно производство, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. чл. 81, ал. 1 от НК, като е приел, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК. В мотивната част на така постановения съдебен акт е прието, че тъжителят не е изпълнил дадените указания от съда и не е посочил мястото на извършване на деянието, времето на осъществяване на изпълнителното деяние на клеветата, обстоятелствата, свързани с въведените твърдения за нанесена обида като не е изложил обективираните изрази, посредством които е разпространена обидата с конкретика относно всяка дата, както и не е представил доказателства за платена държавна такса. Срещу така постановения съдебен акт е подаден и сезиращият настоящата инстанция документ – въззивна жалба от частния тъжител Е.Д.М.. Настоящият съдебен състав намира, че подадената жалба срещу разпореждане от 04.11.2020 г., на съдията докладчик при СРС, НО, 93 състав, с което е прекратено наказателното производство по цитираното НЧХД на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. чл. 81, ал. 1 от НПК, е неоснователна, по следните съображения. Съгласно разпоредбата на чл. 247, ал. 1 от НПК, производството пред първата инстанция се образува: 1. по обвинителен акт и 2. по тъжба на пострадалия от престъпление. В наказателните производства от частен характер частната тъжба е процесуалният документ, който, освен че поставя началото на съдебното наказателно производство, е предназначен да определи предмета на делото, а оттам насочеността и обема на усилията, които подсъдимият е принуден да предприеме в своя защита. С разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от НПК законодателят е поставил изисквания към формата и съдържанието на частната тъжба, за да бъде тя процесуално годна да породи търсеното от частния тъжител правно действие. Едно от тези императивно поставени изисквания към съдържанието на частната тъжба е същата да съдържа достатъчно данни за твърдяното престъпление, което се преследва по частен ред. За да се приеме, че това законово условие е налице, то частната тъжба следва да съдържа пълно, ясно, конкретно и непротиворечиво фактическо описание на всеки един и на всички съставомерни признаци на конкретното престъпление от частен характер, както от неговата обективна, така и от субективната му страна, ведно с конкретни дати. Тези изисквания към съдържанието на частната тъжба не са самоцелни, а са породени от процесуалната цел, ефект и значение, които НПК й е придал, в частност на акт, с който се повдига съответно обвинение. Съгласно разпоредбата на чл. 252, ал. 4, изр. първо от НПК съдията докладчик насрочва образуваното по тъжба на пострадалия производство, когато са налице основанията за разглеждането й в съдебно заседание. По аргумент на противното, когато не са налице основанията за разглеждането на тъжбата, делото не се насрочва в открито съдебно заседание. След като процесуалният документ, с който е сезиран съдът, не е поправен и не отговаря на изискванията на чл. 81, вр. чл. 80 от НПК, защото в него не е описано по изискващия се от закона начин деяние, респ. деяния, с които е бил осъществен състав на престъпление от частен характер, съобразно твърденията в него, то контролираният съд е длъжен да прекрати наказателното производство на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. чл. 81, вр. чл. 80 от НПК. Отделно от посоченото по-горе, констатираната нередовност на депозираната от жалбоподателя частна тъжба не позволява да се извърши и надлежна проверка за спазване на посочения в нормата на чл. 81, ал. 3 от НПК 6-месечен срок – представляващ абсолютна процесуална предпоставка за образуване на наказателното производство от частен характер. Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на СРС и не намира основание да ги ревизира, досежно наличието на прекратителното основание по чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. чл. 81, ал. 1 от НПК. В конкретния по делото случай, депозираната на частна тъжба от тъжителя Е.Д.М. срещу Х.Б.Т., действително не отговаря на императивните изисквания, които законът поставя, за да бъде допусната до разглеждане, тъй като в същата липсва описание на всички обстоятелства на престъплението, което се твърди да е било осъществено. Наред с горното, от внесената тъжба не става ясно и на коя дата са извършени престъпленията, които частният тъжител визира. Твърде съществено се явява обстоятелството кога и как тъжителят е узнал, че спрямо него са извършени визираните в тъжбата престъпления. Обстоятелствата на всяко престъпление са изискуем реквизит на тъжбата съгласно чл. 81, ал. 1 от НПК и предполагат описание на фактически действия или бездействия, които да са детерминирани по критериите "време, място и начин на извършване" и да осъществяват състав на престъпление от частен характер. Яснота на тъжбата в това отношение, следва да е достатъчна за да е процесуално годна да постави рамките на едно съдебно производство и да очертае дължимия предмет на произнасяне от сезирания съд. Съдебната практика е константна, че съдията докладчик следва да укаже на частния тъжител да отстрани нередовностите в тъжбата като даде срок, след изтичането на който, ако нередовностите не са отстранени, производството ще бъде прекратено. В този смисъл, правилно контролираният съд на 14.07.2020 г. със свое разпореждане е дал указания за поправка на депозираната частна тъжба. Предупредил е частния тъжител, че при неизпълнение на дадените указания в посочения седмо дневен срок ще прекрати наказателното производство. Разпореждането е връчено на частния тъжителя на 28.09.2020 г. и считано от тази дата е започнал да тече, определеният от съдията-докладчик 7-дневен срок за изпълнение на дадените указания. Въпреки дадените ясни и недвусмислени указания, в посочения срок не е постъпила допълнителна молба от тъжителя, с която привежда тъжбата си в съответствие с дадените указания. Горното обосновано е мотивирало съдията докладчик да приеме, че указанията му не са изпълнени от частния тъжител не само в предоставения срок за това, но и до момента на прекратяване на производството – 04.11.2020 г. При така установеното, настоящият съдебен състав намира, че разглежданата частна тъжба не отговаря на изискванията на процесуалния закон – чл. 81, ал. 1 от НПК, тъй като не съдържа необходимите данни за обстоятелствата на престъпленията визирани в нея. В тъжбата не се съдържат дори минимално изискуемите твърдения, които да очертаят обективните и субективни предели на "частното обвинение" и да позволят на предаденото на съд лице да упражни правото си на защита по отношение на изнесените в тъжбата обвинения, както и на решаващия първоинстанционен съд да очертае предмета на доказване в производството. На база изложеното следва да се приеме, че атакуваният съдебен акт – разпореждане от 04.11.2020 г. на съдията докладчик при СРС, НО, 93 състав, постановено по н.ч.х.д. № 7461/2020 г. по описа на същия съд, с което е прекратено наказателното производство по цитираното дело, е правилен и законосъобразен, и като такъв следва да бъде потвърден. Доводите, залегнали в частната жалба в противния смисъл, настоящата инстанция намира за неоснователни. Тъй като при цялостната служебна проверка на атакувания съдебен акт, въззивният съд не констатира допуснати нарушения, още по-малко съществени, на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон, необоснованост или непълнота, които да налагат отмяната или изменението му, съдът счете, че същият следва да бъде потвърден. Воден от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338, вр. чл. 250, ал. 4 от НПК, Софийският градски съд