Решение № 8470 от 12.6.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 3113/2024 г.

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-22221019006574-091-001/04.05.2020г., изменен и потвърден с Решение № 1256 от 12.08.2020г. на директора на Дирекция „ОДОП“, с който е ангажирана отговорност по чл. 19 от ДОПК на С. З. Г., в качеството й на управител на „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД, за задължения на дружеството общо в размер на 43 526.82 лева, от които главница от 29 178, 72 лева и лихви в размер на 14 348.82 лева. ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ [населено място] при ЦУ на НАП да заплати на С. З. Г., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място].[жк], [улица], вх. „Б", ет. 2. ап. 17 сумата от 510 лева /петстотин и десет/ лева, представляваща сторените по делото разноски. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Производството е по реда на чл. 226 от Административно-процесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 15 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е след като с решение №3357/19.03.2024г. по адм.дело № 8778/2023г. по описа на ВАС е отменено решение №4651/11.07.2023 г. по адм. дело № 9598/2020г. по описа на Административен съд София – град и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на АССГ по жалба от С. З. Г. чрез адв. Т. Д. - САК и адв. И. Д. срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-22221019006574-091-001/04.05.2020г., издаден от органи по приходите К. Г. М. - орган, възложил ревизията и И. Р. Н. - ръководител на ревизията, изменен и потвърден с Решение № 1256 от 12.08.2020г. на директора на Дирекция „ОДОП“. Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на оспорения РА, като издаден в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Счита, че не са налице предпоставките на чл. 19, ал. 2 от ДОПК за ангажиране на субсидиарна отговорност за въпросните задължения на „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД, тъй като такива няма. Моли съда да обяви за нищожен или да се отмени обжалвания ревизионен акт, като незаконосъобразен, немотивиран и издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон. В съдебно заседание и по съществото на спора, жалбоподателят чрез процесуален представител поддържа жалбата. Моли за присъждане на сторените по делото съдебни разноски. Ответната страна Директорът на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, становищата на страните и съобрази приложимия закон, намира за установено от фактическа страна следното: Със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-22221019006574-020- 001/11.10.2019г., връчена по електронен път на 16.10.2019г., изменена със ЗВР № Р- 22221019006574-020-002/05.02.2020г., издадени от К. Г. М., на длъжност началник сектор „Ревизии“, дирекция „Контрол“ при ТД на НАП С., съгласно Заповед № РД-01-818/10.05.2019г. на директора на ТД на НАП С., е възложено извършването на ревизия за ангажиране на отговорност по чл. 19 от ДОПК на С. З. Г. - управител на ТХ „Русалка Холидейз“ ЕООД за задължения на дружеството за ДДС, за периодите от 01.07.2015г. до 31.08.2015 г., за вноски за УПФ - за осигурители, за периодите от 01.04.2015г. до 30.11.2015г., за вноски за ДОО- за осигурители, за периодите от 01.04.2015г. до 30.11.2015г., за вноски за здравно осигуряване - за осигурители, за периодите от 01.04.2015г. до 30.11.2015г. и за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения, за данъчни периоди от 01.05.2015г. до 30.11.2015г. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-22221019006574-092-001/30.01.2020 г., като в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК жалбоподателят не е подал писмено възражение срещу издадения РД Ревизията приключва с РА № Р-22221019006574-091-001/ 04.05.2020г., издаден от К. Г. М., на длъжност началник сектор „Ревизии“, дирекция „Контрол“ при ТД на НАП С. - орган, възложил ревизията и И. Р. Н., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП С. - ръководител на ревизията. РА е връчен по електронен път на 28.05.2020г. Констатирано е, че задълженията на „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД за ДДС, в общ размер на 66 233, 32 лв., в т.ч. главница в размер на 44 961, 34 лв. и лихви в размер на 21 271, 98 лв. произтичат от задължения по подадени СД по ЗДДС за м. 07.2015г. с вх. №22102561944/14.08.2015г. с деклариран ДДС за внасяне в размер на 1 237, 41 лв. и за м. 08.2015г. – по СД по ЗДДС вх. №22102584156/14.09.2015г. с деклариран ДДС за внасяне в размер на 43 723, 93 лв. Задълженията за вноски за ДОО, ЗО, УПФ и ДДФЛ, представляват лихви за несвоевременното разчитане с бюджета, изчислени към 20.01.2020г., за периода от 01.04.2015г. до 30.11.2015г. Установено е вследствие на отправено искане до дирекция „Събиране“ при ТД на НАП С., че срещу дружеството е образувано изпълнително дело №[ЕИК]/2016г., като към датата на изпълнителното дело, дружеството няма действащи банкови сметки, което обстоятелство е потвърдено с получени отговори от всички действащи търговски банки и клонове на чуждестранни банки в страната. Дружеството няма недвижими имоти и превозни средства, които обстоятелства са потвърдени от извършените запитвания съответно до Агенция по вписванията, Столична община, областна дирекция на МВР и др. Направено е проучване на имущественото състояние на длъжника, в резултат на което е установено, че дългът на „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД е трудно събираем. В хода на ревизията и след анализ на представените и приобщени доказателства органите по приходите са установили, че през периода от 01.01.2015г. до 31.12.2015г. „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД е придобило активи на обща стойност 27 658, 33 лв., представляващи машини, съоръжения, офис обзавеждане, компютърна техника и нематериални активи. Закупените активи са заприходени по дебита на счетоводни сметки 204 Машини, съоръжения и оборудване, в размер на 6 912, 50 лв., сметка 206 Офис обзавеждане, в размер на 830, 00 лв., сметка 208 Компютърна техника, в размер на 915, 83 лв. и сметка 219 Други нематериални дълготрайни активи, в размер на 19 000, 00 лв. Така описаните суми са и крайни дебитни салда на цитираните сметки към 31.12.2015г. Закупените от „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД стоки през периода от 01.01.2015г. до 31.12.2015г. са на обща стойност 171 973, 91 лв., която сума е дебитният оборот на сметка 304 Стоки, като са изписани стоки в размер на 167 124, 00 лв., която сума е кредитният оборот на сметка 304 Стоки. Към 31.12.2015г. счетоводна сметка 304 Стоки е с дебитно салдо в размер на 4 849, 91лв., което показва наличността на стоките в патримониума на дружеството. Към 31.12.2015г. дружеството има задължения в общ размер на 1 606 024, 64 лв., в т.ч. към доставчици, персонал, бюджета и др., описани в РД. Вземанията на дружеството към 31.12.2015г. са в общ размер на 967 982, 77 лв., в т.ч. вземания от клиенти в размер на 40 610, 56 лв., вземания от подотчетни лица в размер на 458 757, 80 лв., както и вземания от други дебитори в размер на 468 614, 41 лв. Към 31.12.2015г. дружеството е разполагало с парични средства в брой в размер на 516 149, 60 лв., която сума е крайното дебитно салдо на сметка 501 Каса в лева. С оглед горното, ревизиращият екип е приел, че дружеството е разполагало с налични парични средства към 31.12.2015г., с които е могло да извърши погасяване на задълженията към бюджета. Въпреки достатъчната наличност на парични средства в касата на дружеството, ревизираното лице, в качеството си на управител не е разпоредило плащане, а е насочило част от свободните парични средства по собствени банкови сметки, както и по сметки на подотчетни лица. Тези действия и поведение на ревизираното лице са довели до намаляване на имуществото на дружеството, в резултат на което недобросъвестно е препятствано събирането на данъци и осигурителни вноски. Прието е, че е налице отклоняване на ресурси на дружеството към свързани лица, като се съдържа и субективен елемент - недобросъвестно извършени плащания с характер на скрито разпределение на печалбата. Аргумент в подкрепа на това органите по приходите са изтъкнали и обстоятелството, че отклонените суми, които формално са представяни като служебни аванси, не са свързани с дейността на дружеството, тъй като няма първични документи /фактури от доставчици, РКО, авансови отчети/ доказващи, че предоставените служебни аванси са използвани за закупуване на стоки/услуги, необходими за дейността на дружеството, още повече, че и предоставените парични средства, не са възстановени впоследствие в касата или по банковите сметки на дружеството. Обобщавайки събраните доказателства органите по приходите са направили извод, че е изпълнен фактическият състав на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, за ангажиране на субсидиарна отговорност на С. З. Г. за горепосочените задълженията на ТХ „Русалка Холидейз“ ЕООД. С РА е ангажирана отговорност по чл. 19 от ДОПК на С. З. Г., в качеството й на управител на „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД, за задължения на дружеството за данък по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ в общ размер на 44 961, 34 лв. и лихви 22 583, 46 лв. за периода от 01.07.2015г. до 31.08.2015г., лихви за невнесени в срок вноски за здравно осигуряване /за осигурители/ в размер на 138, 75 лв. за данъчни периоди от 01.04.2015г. до 30.11.2015г., лихви за невнесен в срок данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения в размер на 109, 88 лв. за данъчни периоди от 01.05.2015г. до 30.11.2015г., лихви за невнесени в срок вноски за ДОО /за осигурители/ в размер на 280, 79 лв. и лихви за невнесени в срок вноски за УПФ /за осигурители/ в размер на 85, 40 лв. РА е оспорен по реда на чл. 152 и следващите от ДОПК пред директора на ДОДОП – С., във връзка с която е постановено Решение № 1256 от 12.08.2020г., с което е отменен в оспорената част на ангажирана отговорност за задължения на „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД по ЗДДС за данъчен период м. 07.2015г. в размер на 1 237, 41 лв., ведно със съответните лихви; изменен в оспорената част на ангажирана отговорност за задължения на „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД по ЗДДС за данъчен период м. 08.2015г., като установената отговорност за ЗДДС в размер на 43 723, 93 лв. е определен на 29 178, 72 лв., ведно със съответните лихви в размер на 13 178.96 лева; потвърден в оспорената част на ангажирана отговорност за задължения на „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД, представляващи лихви за невнесени в срок вноски за здравно осигуряване /за осигурители/ в размер на 138, 75лв. за данъчни периоди от 01.04.2015г. до 30.11.2015г., лихви за невнесен в срок данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения в размер на 109, 88 лв. за данъчни периоди от 01.05.2015г. до 30.11.2015г., лихви за невнесени в срок вноски за ДОО /за осигурители/ в размер на 280, 79 лв. и лихви за невнесени в срок вноски за УПФ /за осигурители/ в размер на 85, 40 лв. Съгласно указанията на ВАС, дадени с отменителното решение №3357/19.03.2024г. по адм.дело № 8778/2023г. по описа на ВАС, материалният интерес на спора в изменената и потвърдена част на оспорения РА се равнява на 43 526.82 лева, от които главница от 29 178, 72 лв. и лихви в размер на 14 348.82 лева. РА е оспорен по съдебен ред с жалба вх. № 53-04-692/02.09.2020г., подадена чрез ДОДОП – С. до АССГ. Жалбата е депозирана в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, от активно процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на оспорване акт и след изчерпване на задължителния административен ред за обжалване, с оглед на което, съдът приема, че правото на жалба е надлежно упражнено и депозираната жалба като редовна и допустима подлежи на разглеждане по същество. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи по съществото на правния спор: Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на РА включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването му. С решение №3357/19.03.2024г. по адм.дело № 8778/2023г. по описа на ВАС е разрешен въпроса, че обжалваният РА е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за НАП, в кръга на определените му правомощия. Съдът намира, че РА е издаден в предвидената форма съгласно чл. 119 и чл. 120 ДОПК, включително разпоредителната част в табличен вид, в която е определен размерът на обжалваните задължения. По административната преписка е приложен РД и предвид разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, ревизионният доклад е неразделна част от РА и в този смисъл може да се приеме, че мотивите на РД са и мотиви на РА. Не се установяват съществени процесуални нарушения в ревизионното производство, които са самостоятелно основание за отмяна на РА като незаконосъобразен. Съдът намира, че обжалваният РА е постановен при нарушаване на материалния закон. С разпоредбата на чл. 19 от ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лица, управляващи задължени за данъци/осигурителни вноски субекти – задължени лица по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК. Предвидени са няколко хипотези, при които възниква отговорността, като в случая предмет на проверка е наличието или липсата на предпоставките по чл. 19, ал. 2 от ДОПК по отношение на С. З. Г. за ангажиране на отговорността й в качеството на управител на „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД за задължения на дружеството общо в размер на 43 526.82 лева, от които главница от 29 178, 72 лв. и лихви в размер на 14 348.82 лева по ЗДДС, от които: задължения за ДДС в размер на 29 178, 72 лв. и лихви в размер на 13 178.96лева, както и лихви за невнесени в срок вноски за здравно осигуряване /за осигурители/, лихви за невнесен в срок данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения, лихви за невнесени в срок вноски за ДОО /за осигурители/ и лихви за невнесени в срок вноски за УПФ /за осигурители/ в общ размер на 614. 82 лв. Нормата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК определя, че управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски: 1. извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; 2. извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице. Анализът на цитираната разпоредба налага извод, че същата има следните елементи на фактическия състав: 1. Субект на отговорността - управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник. 2. Наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 от ДОПК. 3. Извършване на определено действие – а/ извършени плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент; б/ отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; в/ извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице. 4. Действието следва да е извършено недобросъвестно – лицето, което го е извършило, да е знаело за наличието на публични задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски и да е извършило действието с цел намаляване на имуществото на задълженото юридическо лице. 5. Причинно - следствена връзка между извършеното действие, намаляване на имуществото на задълженото лице и невъзможността да бъдат погасени задължения. 6. Граници на отговорността – отговорността за непогасените задължения по ал. 2 и 3 е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото. Тежестта на установяване на всички елементи от фактическия състав на разпоредбата е на органа по приходите, който следва да докаже същите съгласно изискванията на чл. 170, ал. 1 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Установено е, че „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] е регистрирано с учредителен акт от 12.11.2007г. с наименование „Созопол Инвест" ЕООД и седалище и адрес на управление в [населено място], [улица]. Едноличен собственик на капитала на дружеството е С. С. А., който с договор за продажба на дружествени дялове от 03.02.2011г. ги прехвърля на „Хелио-Тур-С" АД с ЕИК[ЕИК]. С Протокол от същата дата на надзорния и управителен съвет на „Хелио-Тур-С" АД за управител на дружеството е избрана С. З. Г. с ЕГН [ЕГН]. Промените са вписани в търговския регистър с удостоверение № 20110325094244/25.03.2011г. С решение на едноличния собственик на капитала на „Созопол Инвест" ЕООД от 11.03.2015г. е взето решение за промяна наименованието на дружеството от „Созопол Инвест" ЕООД на „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД. С Протокол от 10.08.2015г. на съвета на директорите на „Хелио-Тур-С" АД в качеството му на едноличен собственик на капитала на „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД е взето решение за освобождаване на управителя С. З. Г. и за избор на нов управител – Е. З. Б.. Промяната в управлението на „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД е вписана в Търговския регистър на 12.12.2015г. с удостоверение № 2015121210613/12.12.2015г. При тези безспорни факти, съдът намира за неправилен извода на ревизиращите, че считано от 12.12.2015г. управител на „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД е Е. З. Б., а С. З. Г. e управител на „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД за периода от 21.03.2011г. до 12.12.2015г. Независимо от извършеното на 12.12.2015г. вписване в Търговския регистър, Е. Б. е избрана за управител с решение по Протокол от 10.08.2015г. от заседание на съвета на директорите „Хелио-Тур-С“ АД в качеството му на едноличен собственик на капитала на „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД, от която дата следва да се приеме, че същата обективно е изпълнявала функциите на управител на дружеството. Следователно С. З. Г. e управител на „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД за периода от 21.03.2011г. до 10.08.2015г., а не до 12.12.2015г., както неправилно са приели ревизиращите. Друго не следва от разпореденото от законодателя констативно действие на вписването на избора на управител, което съгласно чл. 140, ал. 4 от ТЗ е спрямо третите за дружеството лица. По отношение на дружеството и назначеното за управител лице решението на едноличния собственик на капитала е породило незабавно действие (в този смисъл решение № 51 от 23.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 610/2012 г., II т. о., решение № 690 от 03.12.2008 г. на ВКС по т. д. № 349/2008 г. на II т. о., определение № 602 от 20.09.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 3101/2013 г., II т. о. и др.). Избирането на нов управител, а не вписването му в Търговския регистър е правопогасяващ факт на действието на възложеното на жалбоподателката управление на дружеството. На съда е служебно известно, че е издаден РА№ Р- 22002221000180-091-001/04.03.2022г., потвърден с Решение № 1127/15.07.2022г. на директора на Дирекция „ОДОП“, с който на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК е ангажирана отговорност на Е. З. Б. за задължения на „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД в общ размер на 729 541, 84 лв., в т.ч. главница в размер на 505 372, 95 лв. и лихви в размер на 224 168, 89 лв., частично отменен с решение №445 /16.01.2024г. по адм. дело № 9559/2022г. по описа на АССГ /невлязал в сила/. В Решение № 1127/15.07.2022г. на директора на Дирекция „ОДОП“ решаващият орган също прави извод, че от 10.08.2015г. Е. Б., а не предишният управител С. Г. е имала разпоредителна власт по отношение на активите и пасивите на дружеството, в това число и върху касовите наличности. От събраните доказателства се установява, че С. З. Г. e била e управител на „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД за периода от 21.03.2011г. до 10.08.2015г., поради което е субект на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, но само за този период, т.е. до 10.08.2015г. По отношение на втората предпоставка на чл. 19 ал. 2 ДОПК, съдът приема, че ликвидните и изискуеми публични задължения на „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД за данъци и осигурителни вноски, формирани през ревизирания период са общо в размер на 43 526.82 лева, от които главница от 29 178, 72лв. и лихви в размер на 14 348.82лева по ЗДДС, от които: задължения за ДДС в размер на 29 178, 72 лв. и лихви в размер на 13 178.96лева, както и лихви за невнесени в срок вноски за здравно осигуряване /за осигурители/, лихви за невнесен в срок данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения, лихви за невнесени в срок вноски за ДОО /за осигурители/ и лихви за невнесени в срок вноски за УПФ /за осигурители/ в общ размер на 614. 82 лв. Посочените задължения от ревизираното лице не се оспорват нито по основание, нито по размер, както и не се оспорва, че тези задължения не са погасени от „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД. С РА обаче е ангажирана отговорност по чл. 19 от ДОПК на С. З. Г., в качеството й на управител на „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД, за задължения на дружеството за ЗДДС в общ размер на 29 178, 72 лв. и лихви в размер на 13 178.96лв. за м.08.2015г., като към 10.08.2015г. Г. е освободена като управител с решение по Протокол от 10.08.2015г. от заседание на съвета на директорите „Хелио-Тур-С“ АД в качеството му на едноличен собственик на капитала на „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД. При това положение, съдът намира, че не следва да се търси отговорност на жалбоподателката за тези задължения на дружество, на което не е управител през съответния данъчен период. С РА е ангажирана и отговорност по чл. 19 от ДОПК на С. З. Г., в качеството й на управител на „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД, за задължения на дружеството за лихви за невнесени в срок вноски за здравно осигуряване /за осигурители/ в размер на 138, 75 лв. за данъчни периоди от 01.04.2015г. до 30.11.2015г., лихви за невнесен в срок данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения в размер на 109, 88 лв. за данъчни периоди от 01.05.2015г. до 30.11.2015г., лихви за невнесени в срок вноски за ДОО /за осигурители/ в размер на 280, 79 лв. и лихви за невнесени в срок вноски за УПФ /за осигурители/ в размер на 85, 40 лв., общо в размер на 614, 82 лева. И задълженията за лихви на дружеството се отнасят за период, в който Г. не е била управител на „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД. Органите по приходите не са обосновали наличието на третата и четвърта предпоставка на чл. 19 ал. 2 ДОПК - недобросъвестно извършване на плащания, отчуждаване на имущество или действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице, като лицето, което го е извършило, да е знаело за наличието на публични задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски и да е извършило действието с цел намаляване на имуществото на задълженото юридическо лице. Органите по приходите са се аргументирали, че са предприети действия за събиране на публичните вземания от самото задължено юридическо лице в съответствие с чл. 20 от ДОПК /образувано изпълнително дело №160173606/2016г./, като са приели, че дългът на „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД следва да бъде категоризиран като несъбираем, предвид проученото имуществено състояние на дружеството от публичния изпълнител, видно от което същото не притежава активи, които да послужат за обезпечение. А. на ревизиращите е, че към 31.12.2015г. дружеството е разполагало с парични средства в брой, в размер на 516 149, 60 лв., която сума е крайното дебитно салдо на сметка 501 Каса в лева. Съждението им, че при добросъвестност в поведението на управителя на „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД, не би имало пречка декларираните от дружеството задължения за данъци и осигурителни вноски да бъдат погасени чрез използването наличните парични средства в брой, е верен, но не се отнася до жалбоподателката, която още от 10.08.2015г. не е управител на дружеството. При тези констатации не може да се установи и причинно - следствена връзка между извършено действие, намаляване на имуществото на задълженото лице и невъзможността да бъдат погасени задължения. С оглед на горепосоченото е видно, че в хода на ревизионното производство е не е доказано от ответника, че са налице всички елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, поради което оспореният РА като незаконосъобразен следва да бъде отменен. Предвид изхода на спора, искането на жалбоподателя за присъждане на разноските по делото, съдът намира за основателно съгласно чл.161, ал.1 от ДОПК вр. с чл.226, ал.3 от АПК. В хода на съдебното производство жалбоподателят е направил и доказал действителни разноски в размер на 510 лева: 10 лева държавна такса и 500 лева възнаграждение за СТЕ. Воден от гореизложеното съдът: Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-22221019006574-091-001/04.05.2020г., изменен и потвърден с Решение № 1256 от 12.08.2020г. на директора на Дирекция „ОДОП“, с който е ангажирана отговорност по чл. 19 от ДОПК на С. З. Г., в качеството й на управител на „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД, за задължения на дружеството общо в размер на 43 526.82 лева, от които главница от 29 178, 72 лева и лихви в размер на 14 348.82 лева. ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ [населено място] при ЦУ на НАП да заплати на С. З. Г., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място].[жк], [улица], вх. „Б", ет. 2. ап. 17 сумата от 510 лева /петстотин и десет/ лева, представляваща сторените по делото разноски. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Р Е Ш И: