Решение № 113 от 27.6.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 104/2024 г.

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 57/10.07.2023г., постановена по НОХД № 569/2022г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив, подсъдимата Х. Б. М. е призната за виновна в това, че на 22.09.2018г. в гр.С., област П, при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил „Т.Х.“, с рег. № ••••••••, собственост на „Х.Т.“ ЕООД, движейки се по бул.„И. В.“, в посока от запад на изток, при извършване на маневра „завой наляво“ и навлизане в кръстовището с ул.„М.“, е нарушила правило за движение - чл.37, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинила смъртта на П. В. Н., ЕГН ••••••••••, поради което и на основание чл.343, ал.1, б.„в“, пр.1 вр. чл.342, ал.1, пр.3 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъдена на една година лишаване от свобода, като е призната за невиновна и оправдана да е нарушила и правилата за движение по чл.5, ал.1, т.1 и ал.2, т.1, чл.50а от ЗДвП.

На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание една година лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Съгласно чл.59, ал.2 вр. ал.1 от НК при изпълнението му е приспаднато времето, през което подсъдимата е била задържана по ЗМВР на 22.09.2018г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

На основание чл.343г вр. чл.343, ал.1, б.„в“, пр.1 вр. чл.342, ал.1, пр.3 вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК е лишена от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила.

Първоинстанционният съд се е произнесъл за веществените доказателства. Постановил е както следва, след влизане на присъдата в сила:

• товарен автомобил „Т.Х.“, с рег. № ••••••••, да се върне на „Х.Т.“ ЕООД гр.С., представлявано от управителя подсъдимата М.;

• мотоциклет „С.Г.••••“, с рег. № •••••••, и мотоциклетна каска за глава с надпис „S.“, без визьор, да се върнат на наследниците на починало лице П. В. Н. - Д. Г. Н. и В. Л. Н.;

• товарен автомобил „И.••••“, с рег. № •••••••, да се върне на ЕТ „Ц.С.В. - Ц.В., представлявано от собственика Ц.С.В.. Вещественото доказателство - 1 брой CD диск с видеозапис от охранителна камера да остане към материалите по делото до изтичане на срока на съхранение на последното.

Подсъдимата е осъдена да заплати направените разноски по делото в размер общо на 3888, 71 лв. В нейна тежест са възложени разноските, направени от частните обвинители Д. Г. Н., В. Л. Н. и Л. В. Н. за повереник в размер на 3000 лв.

Срещу съдебния акт, в осъдителната част, е подадена жалба от адв.Е.Н., защитник на подсъдимата М., с оплакване за допуснати особено съществени процесуални нарушения, противоречия с материални закон, явна несправедливост. Прави се искане за отмяна на присъдата, в обжалваната част, и постановявана на нова, с която подсъдимата се признае за невинна и оправдае по възведеното обвинение. В допълнително писмено изложение към жалбата адв.С.С. е допълнила доводите за неправилност на съдебния акт Недоволни от присъдата са останали и частните обвинители Д. Г. Н., В. Л. Н. и Л. В. Н., които я обжалват чрез повереника им адв.К.С., с доводи за несправедливост. Иска се да се измени, като се увеличи размерът на наказанията лишаване от свобода и лишаване от правоуправление и се отмени приложението на чл.66 от НК. В допълнително писмено изложение към жалбата са изразили позицията си за неправилно приложение на чл.55 от НК при индивидуализация на наказанието лишаване от свобода, спрямо което може да се приложи институтът на условното осъждане. Искат да се увеличи размерът на двете наложени санкции, както и на изпитателния срок.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява становище, че жалбата на подсъдимата М. е неоснователна и следва да се остави без уважение. Намира, че обжалваният съдебен акт трябва да се потвърди, но същевременно и да се уважи частично жалбата на частното обвинение, считайки че е налице такава и срещу присъдата в оправдателната й част.

Частните обвинители Д. Г. Н., В. Л. Н. и Л. В. Н. не упражняват правото си на защита, нито лично, нито чрез техния повереник. Последният, в писмено становище, е уточнил, че поддържат въззивната жалба и допълнението към нея, както и че отразеното в жалбата им искане за налагане на ефективно наказание лишаване от свобода е техническа грешка. Намират, че с такова, определено при условията на чл.54 и чл.66 от НК, ще се постигнат целите на чл.36 от НК.

Подсъдимата М. и нейният защитник поддържат жалбата и изложените в нея съображения. Сочат, че присъдата в оправдателната част не е атакувана от държавното и частното обвинение, поради което е влязла в сила. Молят подсъдимата да бъде оправдана, тъй като пътнотранспортното произшествие е настъпило изцяло по вина на пострадалото лице.

Подсъдимата М., в последната си дума, изказва съжаление за смъртта на последното и се надява да бъде оправдана, тъй като не се чувства виновна за пътнотранспортното произшествие.

Пловдивският апелативен съд, като обсъди доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното от страните в жалбите и пред настоящата инстанция и провери атакуваната присъда изцяло, съобразно правомощията си по чл.314 от НПК, намира и приема за установено следното:

Жалбите са процесуално допустими, тъй като са подадени в срок от надлежни страни в процеса. Разгледани по същество са неоснователни.

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:

Подсъдимата М. е родена и живее в гр.С.. С висше образование е. Не е омъжена. Управител е на „Х.Т.“ ЕООД гр.С.. Не е осъждана.

От 2002г. е правоспособен водач. Притежава свидетелство за управление на МПС, категории „В“ и „АМ“. До инкриминираната дата е наказвана за допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата с 26 наказателни постановления и 11 фиша.

На 22.09.2018г., през деня, подсъдимата управлявала товарен автомобил „Т.Х.“, с рег. № ••••••••, собственост на „Х.Т.“ ЕООД, представлявано от нея като управител и едноличен собственик на капитала. Придвижвала се от гр.С. за гр.С.. До нея, на предна дясна седалка, пътувал свидетелят К.Б.. Двамата отивали на вилата на свидетеля Е.К., инструктор по парапланеризъм, неин приятел и баща на спътника й.

Същия ден в гр.С. се провеждал традиционен мото събор.

Движението по пътя, идващ от гр.С., в участъка преди гр.С. и в същия град било интензивно, с множество преминаващи мотористи. По Подбалканския път се провеждали и състезания за скорост между мотоциклетистите.

Около 16, 00 часа подсъдимата М. се движела по бул.„И. В.“ в гр.С., в посока от запад на изток. На кръстовището с ул.„М.“, намираща се от северната страна на северното платно на булеварда, тя искала да предприеме маневра „завой наляво“, за да тръгне по ул.„М.“, в която посока била вилата на свидетеля К.. Видимостта била добра. Не валяло дъжд, нямало мъгла, асфалтовата настилка била суха. На това кръстовище булевардът се състоял от две пътни ленти, разделени с надлъжна пътна маркировка непресечена линия - „Единична непрекъсната линия“ - М1, с която маркировка, като средство за организиране и регулиране на движението, следва да се съобрази всеки участник в движението /съобразно общото задължение на чл.6, т.1 от ЗДВП/, която съобразно чл.63, ал.2, т.1 вр. ал.1 от ППЗДвП предписва „На пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат.“.

Зад автомобила „Т.Х.“ се движел товарен автомобил „И.••••“, с рег.

№ •••••••, собственост на ЕТ „Ц.С.В. - Ц.В., управляван от свидетеля Ц.В., който бил сам. Зад него имало полицейски автомобил, в който били свидетелите Д.Н., водач, и М.Х., на предна дясна седалка. Двамата полицейски служители от РУ К. при ОД на МВР гр.Пловдив преди това изпълнявали задължения по осигуряване на пътна безопасност при провеждане на т. нар. скоростна отсечка /състезание за скорост/ между селата К. и Х.Д., област П. При приближаване към кръстовището на бул.„И. В.“ с ул. „М.“ в гр.С., движейки се зад автомобила „И.••••“, полицейската кола била със свалени стъкла на предните врати.

Подсъдимата подала сигнал на автомобила „Т.Х.“ за завиване наляво, въпреки наличието на забранителна за пресичане маркировка М1. Изчакала да преминат движещите се с предимство в насрещната лента мотоциклетисти, след което тръгнала да пресича маркировката и навлязла с колата си в насрещната лента, завивайки в посока север - за включване в ул.„М.“.

Свидетелят В. възприел намаляването на скоростта на преднодвижещото се МПС, подадения сигнал за завой наляво и придвижването на този автомобил към осевата линия /където е и пътната маркировка/, както и преминаването на моторист с черен екип пред джипа на подсъдимата М., която го изчаквала да мине. Свидетелят В. продължил движението с управлявания от него товарен автомобил „И.••••“ без да се отклонява съществено надясно за заобикаляне на движещия се пред него и спрял за маневра „завой наляво“ товарен автомобил „Т.Х.“, тъй като широчината на платното за движение позволявала това. Тръгването на това МПС и придвижването му за завиване наляво, с навлизане в насрещната лента за отправяне в посока север, било възприето от свидетеля В., който към този момент, минавайки зад джипа „Т.Х.“, шофирал със скорост около 32 км/ч.

По същото време в посока от изток на запад по бул.„И. В.“ се движел пострадалият П. В. Н. със собствения му мотоциклет „С.Г.••••“, с рег. № •••••••. Той бил тръгнал сам от дома си в гр.Т., област Г., за участие в мото събора в гр.С.. Управлявал превозното си средство по булеварда на задна гума, със скорост над 100 км/ч - 103 км/ч, в населеното място, приближавайки кръстовището с ул.„М.“.

Шумът от форсирането на двигателя на мотора „С.Г.••••“ за изправянето му за движение на задна гума бил възприет от свидетелите Р.Д. и М.Д., работещи в семеен сервиз за гуми, разположен до бул.„И. В.“ от северната му страна. В обекта имало инсталирана охранителна камера, която заснела движението на пострадалия мотоциклетист и изправянето му на задна гума.

С протокол за доброволно предаване свидетелят М.Д. е предал 1 бр. компактдиск, съдържащ горния видеозапис. Той е предмет на оглед видно от протокола за оглед на веществени доказателства и фотоалбума към него /т.1, л.149-152 от досъдебното производство/.

В момента на потегляне на товарния автомобил „Т.Х.“, мотоциклетът „С.Г.••••“ бил на разстояние от около 124 м, от което пострадалият П. Н. бил видим, като разположение на пътното платно, за подсъдимата. Въпреки че имала обективна възможност да възприеме визуално движещия се към нея и по път с предимство моторист, тя навлязла в насрещната лента, предприемайки маневра „завой наляво“, като по този начин отнела предимството на насрещно движещия се мотоциклет „С.Г.••••“ в нарушение на нормата на чл.37, ал.1 от ЗДвП - „При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства...“.

Подсъдимата М. при потеглянето достигнала скорост от 9, 5 км/ч. Не продължила движението за излизане от кръстовището в посока ул.„М.“, а предприела действия по спиране на управлявания от нея автомобил. Така той се установил почти косо на платното за движение по булевард „И. В.“, като само задно дясно колело не било пресякло непрекъснатата линия на пътната маркировка. При така разположения автомобил „Т.Х.“, водачите на насрещно движещите се в посока изток-запад превозни средства разполагали с остатъчна ширина от 4, 3 м, свободен коридор на платното за движение, от който само около метър била чистата от земни насипи зона на асфалтовото покритие на пътната лента. При дъждове от ул.„М.“ се свличали по северното платно на бул.„И. В.“ насипи, които затруднявали гладкото и безопасно преминаване през кръстовището в тази му част.

В момента, в който товарният автомобил „Т.Х.“ бил установен на горното място - спрял /скорост 0 км/ч/, приближаващият мотоциклет „С.Г.••••“, въпреки предприетите действия от водача му за рязко натискане на задната спирачка, чието специфично изтракване било възприето от свидетелите И. Б. и М.Х., се ударил с предната си част в предна дясна част на автомобила. От удара тялото на пострадалия П. Н. изхвърчало нагоре, при падането на земята се ударило странично в преминаващия покрай джипа „Т.Х.“ товарен автомобил „И.••••“, с водач свидетеля В., и попаднало между предно и задно леви колела на това превозно средство. Мотоциклетистът бил прегазен през главата и тялото - горната част на гърдите и шията - през лявата област на пагона от задно ляво колело на колата, управлявана от свидетеля В.. От удара в автомобила „Т.Х.“, падането на земята и прегазването от товарния автомобил „И.••••“, пострадалият получил множество наранявания по цялото тяло. В резултат на причинените травми, от които несъвместима с живота тежка черепно-мозъчна травма със счупване на черепния покрив и черепната основа в средна черепна ямка и прекъсване на мозъчния ствол на нивото на моста и средния мозък, настъпила смъртта на П. Н.. Свидетелят Б. опитал да спре шуртящата кръв от главата му, но безуспешно. Пристигналият на място екип на ЦСМП констатирал смъртта на моториста.

След пътния инцидент подсъдимата е задържана за срок от 24 часа по ЗМВР.

При извършения оглед на пътнотранспортно местопроизшествие /т.1, л.39-42 от досъдебното производство/ са иззети и приобщени като веществени доказателства по делото товарен автомобил „Т.Х.“, с рег. № ••••••••, товарен автомобил „И.••••“, с рег. № •••••••, мотоциклет „С.Г.••••“, с рег. № •••••••, и мотоциклетна каска за глава с надпис „S.“, без визьор, със следи от деформации по предната долна част, които в хода на досъдебното производство са оставени на съхранение при домакина на РУ гр.К.. Според протокола за това процесуално-следствено действие движението по бул.„И. В.“ е двупосочно. Той се състои от две пътни ленти, разделени с непрекъсната единична разделителна линия. Северната лента е за движение в посока изток-запад, а южната - в посока запад-изток. На северната пътна лента е налице участък от асфалта с неправилна форма, посипан с пясък и чакъл, започващ от ул.„М.“. Натрупването с инертни материали на места достига височина до 8 см.

Видно от фотоалбума към горния протокол /т.1, л.47-52 от досъдебното производство/ на някои от фотосите се вижда наличието на хоризонтална маркировка на платното за движение - непрекъсната единична разделителна линия преди и след кръстовището. От направените снимки не може да се направи категоричен извод за вида на разделителната линия /непрекъсната или прекъсната/ в самото кръстовище. Съгласно фотосите зад спрялото превозно средство на подсъдимата М. тази линия е непрекъсната.

От информацията, предоставена от Областно пътно управление Пловдив /т.2, л.252-253 от досъдебното производство/, се установява, че път І-6 „С. - К. -Б.“, в частност бул.„И. В.“ в гр.С., област Пловдив, се стопанисва от Агенция „Пътна инфраструктура“ със специализирано звено ОПУ Пловдив, които са ангажирани с текущото и зимно поддържане на горния булевард, включително хоризонтална маркировка. Община С. отговаря за поддържането на вертикалната сигнализация в границите на населеното място. Движението в кръстовището на бул.„И. В.“ и ул.„М.“ не е регулирано с вертикална сигнализация. Положена е „Единична прекъсната линия“ - М3 в зоната на кръстовището. При движение по бул.„И. В.“ в посока запад-изток не е налице забрана да се извърши маневра „завой наляво“ към ул.„М.“. Разрешено е от „Единична прекъсната линия“ - М3 в зоната на кръстовището. Максималната допустима скорост за движение на МПС по булеварда в горното кръстовище е фиксираната в ЗДвП за населено място.

Според приложената схема на пътния участък хоризонталната маркировка по бул.„И. В.“ се състои от „Единична непрекъсната линия“ - М1 преди и след кръстовището с ул.„М.“, а в неговата зона „Единична прекъсната линия“ - М3.

Видно от информацията, предоставена от Община С. /т.2, л.255 от досъдебното производство/, кръстовището на бул.„И. В.“ и ул.„М.“ в града е регулирано само с хоризонтална пътна маркировка. Липсва вертикална сигнализация /пътни знаци/. Поради липса на пътни знаци и износеност на пътната маркировка не могат да отговарят дали последната е прекъсната или в цялост, дали при движение от запад на изток по булеварда е разрешен ляв завой по ул.„М.“. Допустимата максимална скорост за движение на МПС по булеварда в участъка на горното кръстовище е 50 км/ч, която важи за населеното място. Няма допълнително ограничение на скоростта, указано с допълнителни табели или пътни знаци.

На 20.10.2020г. е проведен следствен експеримент /виж протокол за следствен експеримент и фотоалбума към него - т.1, л.153-159 от досъдебното производство/ с цел да се установи дали водачът на товарния автомобил „Т.Х.“, с рег. № ••••••••, е имал възможност да възприеме насрещно движещия се мотоциклет „С.Г.••••“, с рег. № •••••••, и какво точно се вижда от мястото на водача на автомобила в посока мотоциклета, когато той е бил на 124 м в източна посока. Експериментът е проведен при ясно, слънчево време и добра видимост на пътя, в часовия диапазон 15, 35 - 16, 10 часа. Товарният автомобил е позициониран на мястото, фиксирано в протокола за оглед на ПТП от 22.09.2018г., а моторът - в северното платно, на точно 124 м източно от колата. След позициониране на двете превозни средства и заставане на предна лява седалка в товарния автомобил, на шофьорското място вътре в купето, се установява, че от това място има добра видимост към мотоциклета и човека статист, който е застанал върху него. Мотоциклетът е разположен на три позиции в северното платно - в северния край, в средата и в южния край на платното за движение. Във всяко позиция видимостта към мотора и човека на него е добра и се вижда ясно през предното обзорно стъкло на товарния автомобил.

От заключението на съдебномедицинска експертиза на труп № 256/2018г. /т.2, л.185-190 от досъдебното производство/ се установява, че при огледа и аутопсията върху трупа на П. В. Н. са констатирани счупване на черепния покрив и черепната основа в средна черепна ямка с прекъсване на мозъчния ствол на нивото на моста и средния мозък; кръвонасядане под меките черепни обвивки, кръвонасядане на меките тъкани на лявата половина на шията, счупване на лявото голямо рогче на подезичната кост, наличие на 1000 мл течна кръв в дясната гръдна половина, разкъсване на долния лоб на десния бял дроб, контузия на паренхима на белите дробове по задните им повърхности и дискретни контузии в областта на хилусите им, кръвонасядане на меките тъкани по низходящата част на аортата, дискретни контузии около хилуса на слезката и хилусите на двата бъбрека, подкапсуларно кръвонасядане по предната повърхност на черния дроб, разкъсване на пикочния мехур, счупване на лява ключица на залавното й място за гръдната кост и във външната й трета, счупване на множество ребра по различни линии в двете гръдни половини, като 7-мо и 8-мо десни ребра разкъсват пристенния плеврален лист, счупване на двете хълбочни кости и дясната пубисна кост с разединяване на лонното съчленение/симфизиолиза/; охлузвания в окосмената част на главата вляво от срединната линия, кръвонасядания и охлузвания на челото, охлузване на дясна слепоочна област, кръвонасядане на клепачите на двете очи по типа „травматични очила“, охлузване на горния клепач на дясното око, охлузване на носа, кръвонасядане на лява ушна мида, охлузване на шията вляво от срединната линия, кръвонасядания и охлузвания по гръдния кош, кръвонасядания и охлузване в поясната област, кръвонасядане на скротума, охлузвания по седалищната област, кръвонасядане на дясна мишница, разкъсно-контузна рана и кръвонасядане на дясната длан, охлузване на лява лакътна става, кръвонасядане и охлузвания на лява длан и пръстите й, охлузвания и кръвонасядане по лявата коленна става, охлузване по лява подбедрица, кръвонасядане и охлузване на дясното бедро, кръвонасядане на дясна коленна става. Причината за смъртта на П. В. Н. е тежка черепно-мозъчна травма, несъвместима със живота, със счупване на черепния покрив и черепната основа в средна черепна ямка и прекъсване на мозъчния ствол на нивото на моста и средния мозък. Описаните травматични увреждания са причинени по най-общия механизъм на удар или притискане с/или върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие и са в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП, в което П. В. Н. е пострадал като моторист, блъснал се челно в лек автомобил с последващо падане на пътното платно и прегазване от товарен автомобил /бус „И“/ на 22.09.2018г. Състоянието на трупа, преценено по трупните изменения и съобразено с метеорологичните условия, съответства на смърт от първо денонощие.

Според заключението на химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина № А-341 /т.2, л.196 от досъдебното производство/ в изпратените за изследване проби кръв, взети от трупа на П. В. Н., не се доказва етилов алкохол.

Видно от заключението на токсикохимична експертиза № 19/ТКХ- 238 /т.2, л.225-227 от досъдебното производство/ в предоставената за изследване проба кръв, взета от трупа на П. В. Н., не е установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества от следните групи: бензодиазепини, дибензазепини, фенотиазини, барбитурати, трициклични антидепресанти, метадон, канабис /ТНС/, алкалоиди /в т.ч. опиеви, оксикодон, кокаин и др./, амфетамин, метамфетамини, респ. и на техни метаболити.

Съгласно заключението на физикохимична експертиза № 18/ФЗХ-408 /т.2, л.213-214 от досъдебното производство/ в представената за изследване кръв, иззета на 22.09.2018г. в 18, 15 часа от Х. Б. М., не е установено наличие на етилов алкохол.

От заключението на токсикохимична експертиза № 19/ТКХ-239 /т.2, л.248-250 от досъдебното производство/ се констатира, че в предоставените за изследване проби кръв и урина, взети от лицето Х. Б. М., не е установено съдържание на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества от следните групи: бензодиазепини, дибензазепини, фенотиазини, барбитурати, трициклични антидепресанти, метадон, канабис /ТНС/, алкалоиди /в т.ч. опиеви, оксикодон, кокаин и др./, амфетамин, метамфетамини, респ. и на техни метаболити.

Според заключението на физикохимична експертиза № 18/ФЗХ-409 /т.2, л.204-205 от досъдебното производство/ в представената за изследване кръв, иззета на 22.09.2018г. в 18, 30 часа от Ц.С.В., не е установено наличие на етилов алкохол.

Видно от заключението на токсикохимична експертиза № 19/ТКХ- 240 /т.2, л.241-243 от досъдебното производство/ в предоставените за изследване проби кръв и урина, взети от лицето Ц.С.В., не е установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества от следните групи: бензодиазепини, дибензазепини, фенотиазини, барбитурати, трициклични антидепресанти, метадон, канабис /ТНС/, алкалоиди /в т.ч. опиеви, оксикодон, кокаин и др./, амфетамин, метамфетамини, респ. и на техни метаболити.

Съгласно заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза /т.1, л.98-142 от досъдебното производство/ първият удар между мотоциклета „С.Г.••••“ и товарния автомобил „Т.Х.“ е настъпил по дължина на около 1, 5-1, 0 м западно от ориентира /основата на уличен стълб за осветление с № РТ 163/, приет в протокола за оглед, по широчина - на около 5, 9-6, 2 м северно от южната граница на платното за движение. Вторият удар между П. В. Н. и товарния автомобил „И.••••“ е настъпил по дължина на около 4-5 м западно от ориентира, приет в протокола за оглед, по широчина - на около 1, 5-2, 0 м северно от южната граница на платното за движение. Скоростта на движение на мотоциклета „С.Г.••••“ преди произшествието е била около 103 км/ч. При потеглянето на товарния автомобил „Т.Х.“ достигнатата скорост е била около 9, 5 км/ч. В момента на удара е бил неподвижен. Скоростта на движение на товарния автомобил „И.••••“ непосредствено преди задействане на спирачната му система е била около 32 км/ч. В анализираната пътна ситуация, от момента на потегляне на товарния автомобил „Т.Х.“, водачът на мотоциклета „С.Г.••••“ е имал техническа възможност да установи мотоциклета преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране, тъй като в този момент мястото на удара е било извън опасната зона на мотора. Водачът му е имал техническа възможност да избегне произшествието, ако бе преминал покрай товарния автомобил „Т.Х.“, като водачът на мотоциклета „С.Г.••••“ е разполагал с около 4, 3 м свободен коридор на платното за движение. След като е потеглил и е спрял, водачът на товарния автомобил „Т.Х.“ е нямал техническа възможност да избегне произшествието. Той би избегнал удара, ако бе отложил потеглянето си до преминаване на мотоциклета „С.Г.••••“ покрай него. Тъй като пострадалият П. В. Н. е навлязъл между предната и задна леви гуми на товарен автомобил „И.••••“, то водачът на последното превозно средство е нямал техническа възможност да избегне удара и да предотврати произшествието, тъй като в момента на първия удар се е намирал до товарния автомобил „Т.Х.“, т.е. на не повече от 3-4 м от мястото на втория удар. Следователно в случая няма технически условия, които да са налагали движение на някое МПС със скорост по-ниска от установената. Скоростта на мотоциклета „С.Г.••••“ е следвало да бъде съобразена с нормативно разрешената. Причината за настъпването на смъртта на П. В. Н. е тежката черепно-мозъчна травма, която се изразява в счупване на черепния покрив и черепната основа в средна черепна ямка с прекъсване на мозъчния ствол. Съгласно предоставените материали по досъдебното производство, става ясно, че единствения момент от настъпилото ПТП, в който може да се получи черепно-мозъчната травма, довела до смъртта на П. В. Н., е при попадането на последния под товарен автомобил „И.••••“. При попадането му там, лявото задно колело на автомобила се е възкачило върху тялото през лявата област на пагона, водейки до установените охлузвания в тази област, както и лявата повърхност на шията, кръвонасядането на мускулите на лявата половина на шията и счупването на лявото рогче на подезичната кост, счупването на лявата ключица на две места, както и счупването на 1, 2, 3-то леви ребра до гръдната кост. Колелото на автомобила преминава през торса косо, счупвайки множество ребра и в дясна гръдна половина, като две от тях пробождат десния бял дроб. При преминаването на колелото през тялото на П. В. Н., главата му е била притисната от лявата й страна от елемент на каросерията към пътната настилка. Притискането е довело до счупване на черепния покрив и основа. Моментната деформация на главата, довела до счупването, е довела и до прекъсване на мозъчния ствол, което е тежко увреждане на главния мозък, несъвместимо със живота. При преминаването на колелото върху тялото на П. В. Н. е възможно тялото да се усуче и претърколи по пътната настилка, водейки до допълнителни нехарактерни увреждания /множеството охлузвания и кръвонасядания установени при огледа на тялото/. Най-вероятен, от техническа гледна точка, е следният механизъм на анализираното пътнотранспортно произшествие: Водачът П. В. Н. е управлявал мотоциклет „С.Г.••••“ на задна гума със скорост около 103 км/ч по платното за движение на бул.„И. В.“ в гр.С. в посока от изток на запад. През това време водачът Х. Б. М. е управлявала товарен автомобил „Т.Х.“ по платното за движение на същия път в посока от запад на изток като е спряла, а водачът Ц.С.В. е управлявал товарен автомобил „И.••••“ по платното за движение на същия път в посока от запад на изток, след товарния автомобил „Т.Х.“. Когато мотоциклетът „С.Г.••••“ е бил на около 124 м, водачът на товарния автомобил „Т.Х.“ е потеглил, като е предприел маневра - завой наляво към ул.„М.“, след което отново е спрял. След спирането на товарния автомобил „Т.Х.“, водачът на мотоциклета „С.Г.••••“ е разполагал с коридор за безопасно преминаване с широчина около 4, 3 м, но въпреки това мотоциклетът „С.Г.••••“ се е ударил в неподвижния товарен автомобил „Т.Х.“. Ударът е настъпил в предната част на мотоциклета „С.Г.••••“ и в предната дясна част на товарния автомобил „Т.Х.“. От удара, тялото на П. В. Н. е паднало на платното за движение в дясно от товарния автомобил „Т.Х.“, като е попаднало между предното и задното леви колела на товарен автомобил „И.••••“, при което е настъпило прегазване на главата на П. В. Н. от задно ляво колело на товарен автомобил „И.••••“. След ПТП мотоциклетът „С.Г.••••“, товарният автомобил „И.••••“ и тялото на П. В. Н. са се установили на мястото и в положението, отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието, товарният автомобил „Т.Х.“ е останал на мястото и в положението, отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието. Основни причини за настъпилото пътнотранспортно произшествие от техническа гледна точка са:

• Водачът на мотоциклета „С.Г.••••“ П. В. Н. го е управлявал със скорост около 103 км/ч на задна гума, поради което е загубил управление над мотоциклета и вместо да премине покрай спрелия товарен автомобил „Т.Х.“ през разполагаемия коридор с широчина около 4, 3 м, се е ударил в автомобила и освен това не е реагирал своевременно на опасността от удар с товарния автомобил „Т.Х.“, тъй като дори и при скорост 103 км/ч, той е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара с товарния автомобил „Т.Х.“.

• Като се има предвид, че ударът е вследствие на пресичане на направлението на движение на мотоциклета „С.Г.••••“ и мястото на спиране на товарния автомобил „Т.Х.“, то ако се приеме, че движещият се с 103 км/ч на задна гума мотоциклет „С.Г.••••“ е представлявал предвидима опасност, то причина за произшествието е и предприетата маневра - завой наляво от водача на товарния автомобил „Т.Х.“ Х. Б. М.. От заключението на допълнителната автотехническа експертиза /т.1, л.162-178 от досъдебното производство/ се установява, че ако водачът на товарния автомобил „Т.Х.“, след потеглянето си не е преустановил движението си при предприетата маневра - завой наляво и не е спрял, а е продължил движението си в посока север, то в момента на пристигане на мотоциклета „С.Г.••••“ в мястото на удара, товарният автомобил „Т.Х.“ би се намирал извън платното за движение на бул. „И. В.“, при което не би настъпил удар с мотоциклета „С.Г.••••“. Стойността на ремонта за възстановяване на товарния автомобил „Т.Х.“ към датата на настъпилото произшествие е 3619, 27 лв. Стойността на ремонта за възстановяване на мотоциклета „С.Г.••••“ към датата на настъпилото произшествие е 3270, 48 лв.

Според заключението на автотехническата експертиза /л.228-л.246 от НОХД № 569/2022г на ПОС/, назначена и приета от първоинстанционния съд, за внезапно аварийно спиране при движение с мотоциклет „С.Г.••••“ е най- ефективно, ако стане с използването и на двете спирачки, предна и задна. Като по-голямото спирачно усилие пада на предната спирачка. При всички МПС предните спирачки задействани заедно /предна и задна/ предната спира повече от задната, но при мотоциклета използването само на предна и то рязко би довело до падане на водача. При използване на спирачки, предна или задна или и двете заедно, не е задължително мотоциклетът да остави следи. Това зависи от усилието, което се прилага върху спирачките и дали водачът съумява отпускането им преди колелата да са блокирали /т.е. от опита на водача, от пътната настилка, от спирачната система и др./. Възможно е да е използвана, която и да е или двете заедно. При движение на мотоциклета на задна гума е възможно блокаж на предното колело, но въздействието върху предната спирачка не оказва влияние на движението на мотоциклета, по скоро натискането леко на задната спирачка сваля мотоциклета на двете колела, както и други оттренирани действия на мотоциклетиста. Като важно условие е в момента на сваляне на мотоциклета на двете колела кормилото да е насочено направо и предната спирачка да е отпусната /не натисната/, в противен случай следва падане на водача.

Посочената фактическа обстановка първоинстанционният съд е възприел въз основа на подробен анализ на доказателствата по делото. Мотивите на съда относно това кои от тях следва да се кредитират и поради какви съображения се споделят и от настоящата съдебна инстанция, с някои уточнения. Трябва да се приеме и изградената въз основа на тези доказателства фактическа обстановка, с някои забележки.

Правилно Окръжен съд гр.Пловдив е кредитирал гласните доказателствени средства - показанията на свидетелите Л. Н., Х.А., Р.Д., Е.К., тези на Д. Н. и В. Н. от досъдебното производство, приобщени изцяло по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.5 от НПК, тези на Д.Н. и М.Х., приобщени и по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 от НПК, частично тези на свидетелите И. Б., Х.С., Г.П., на Ц.В., приобщени и по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 от НПК, на К.Б., приобщени изцяло по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.4 и т.5 от НПК, на М.Д., приобщени и по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК, заключенията на съдебномедицинската, химическата, токсикохимичните, физикохимичните, комплексната съдебномедицинска и автотехническа, допълнителните автотехнически експертизи, приложените по делото писмени доказателствени средства и доказателства - протоколи за оглед на местопроизшествие, за оглед на веществени доказателства, за следствен експеримент, за доброволно предаване, фотоалбуми, талони за изследване, протоколи за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, приемно- предавателен протокол, информация от ОПУ Пловдив, Община С., метеорологична справка, справки за нарушител/водач, от Търговски регистър, удостоверение за наследници, справки за съдимост, справки за собственост и регистрация на МПС, протокол за предаване на отговорно пазене, заповеди за задържане на лице по ЗМВР, справки за лице, характеристична справка, копия на свидетелства за регистрация на МПС, на свидетелства за правоуправление на МПС, на застрахователни полици, на лични карти, на фиш за спешна медицинска помощ, справки за адресна регистрация и задгранични пътувания, както и веществените доказателства - товарен автомобил „Т.Х.“, с рег. № ••••••••, товарен автомобил „И.••••“, с рег. № •••••••, мотоциклет „С.Г.••••“, с рег. № •••••••, мотоциклетна каска за глава с надпис „S.“, без визьор, 1 брой CD диск с видеозапис от охранителна камера.

След анализ на доказателствената съвкупност първоинстанционния съд е приел за безспорно и несъмнено установени фактите относно необходимата правоспособност на подсъдимата М. и на пострадалия П. Н., управляваните от тях моторни превозни средства на инкриминираната дата, мястото и посоката им на движение, предприетите от тях маневри, другите участници в движението по това време и техните действия, лицата, станали очевидци на поведението на подсъдимата и на пострадалия на платното за движение и на инцидента, удара между товарния автомобил „Т.Х.“ и мотоциклета „С.Г.••••“, движението на тялото на моториста и попадането му под товарния автомобил „И.••••“, опита да му се помогне и констатиране на смъртта му, позиционирането на място на всички МПС, участвали в произшествието, личния празник на един от свидетелите. Първостепенният съд е заключил, че за тези факти и обстоятелства не са налице противоречия в доказателствата, независимо от техния вид и източник, не се оспорват от страните, поради което им е дал вяра. По делото безспорно е установено и какви травматични увреждания са причинени на пострадалия П. Н. при ПТП, механизма на получаване и причината за смъртта му.

Окръжен съд гр.Пловдив е подложил на внимателен анализ гласните доказателства, изследвал е противоречията между показанията на свидетелите, дадени в двете фази на наказателното производство, и е изложил съображения кои от тях кредитира.

Законосъобразно е дал вяра на показанията на свидетелите Л. Н., Д. Н. и В. Н., макар и страни в процеса, като близки на пострадалия, първият негов брат, а другите двама родителите му. Тримата свидетелстват за техния родственик и за обстоятелствата, при които са разбрали за инцидента с него.

Правилно контролираният съд се е доверил на показанията на свидетелите Д.Н. и М.Х., полицейските служители, които са се движели след подсъдимата М. и са възприели последиците от удара. Свидетелят Н. е видял няколко мотора в насрещната лента. Свидетелят Х. е чул силен звук от форсиращ мотоциклет, приближаващ към тях, с рязко отнемане на газта. Той е категоричен, че разделителната линия в кръстовището е непрекъсната.

Въззивният състав споделя извода на първоинстанционния съд, че трябва да са приемат за достоверни и показанията на свидетелите Р.Д. и М.Д., работещи в сервиз на бул.„И. В.“, които са чули шум от мотор и са видели как се движи на задна гума, според свидетеля Р.Д. със скорост над 100 км/ч, тъй като намират опора в приложения по делото видеозапис от тяхна камера и заключението на КСМАТЕ.

Първостепенният съд е подходил критично към показанията на свидетеля И. Б. с оглед приятелските му отношения с пострадалия П. Н.. Обосновано не е оценил с доверие твърденията му, че последният се е движел на две гуми и с не висока скорост, тъй като се опровергават от визираните по- горе доказателства и заключение на вещите лица.

Свидетелите Б. и Х.А. са се притекли на помощ на пострадалия след ПТП. Те са чули характерно щракане на веригата на мотора, според тях признак за спиране със задна спирачка. Сочат, че е имало и други мотористи в насрещната лента, без да внасят други уточнения.

Правилна е преценката на контролирания съд относно в кои части следва да се кредитират показанията на свидетелите Х.С. и Г.П., близки на свидетеля Е.К., баща на спътника на подсъдимата, минали покрай кръстовището след инцидента, и в кои не, като противоречиви помежду си и с останалите доказателства. В хода на проведената очна ставка свидетелят П. променя изцяло позицията си, съгласявайки се с тази на свидетеля С.. При повторния си разпит сочи, че не помни как са били разположени джипа на подсъдимата М. и тялото на моториста, както и да е имало друго превозно средство в нейната лента. Видно от първоначалния му разпит за някои обстоятелства има спомен, а за други няма. Борави с понятия като „бял бус“, с кръв по него, „пикап“ и „товарен бус“, но не е видял щети по превозните средства. Не е сигурен дали е останал в тяхната кола или е слизал. Не знае дали свидетелят К. има деца, въпреки че е бил на рождения му ден заедно със сина му, който не познава. Твърденията на свидетеля С. за оказана помощ на пострадалия П. Н. не намират подкрепа в показанията на свидетелите Н., Х., Б. и А., за разговор с шофьора на буса в тези на свидетеля В.. Свидетелят Е.К. познава подсъдимата като негова ученичка по парапланеризъм. Прибрал е сина си след произшествието. Не помни дали на инкриминираната дата свидетелите С. и П. са били на рождения му ден.

Окръжен съд гр.Пловдив е анализирал и показанията на свидетеля К.Б., дадени в хода на досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281 от НПК, и им е дал вяра, че подсъдимата М. е била спряла и е изчаквала преминаването на мотористи, след които се е движел пострадалият. Поради липса на категоричност дали са променяли мястото си и приятелските им отношения, законосъобразно първоинстанционният съд е възприел твърденията на свидетеля Ц.В., които са в обратната насока.

Контролираният съд е обсъдил внимателно показанията на свидетеля В., който, като движещ се зад подсъдимата, има възприятия от ПТП. Правилно се е доверил на тези от досъдебното производство за регистрационния номер на управляваното от него превозно средство, както и на уточнението, че е участвал в ПТП. С оглед констатираното противоречие между показанията му, депозирани в двете фази на наказателното производство, за обстоятелствата какво разстояние е изминал товарният автомобил, управляван от подсъдимата М., след което е спрял, и кога е видял моториста, въззивният съд, за разлика от първостепенния съд, намира, че трябва да се кредитират твърденията му от съдебното следствие, че джипът е изминал 50 см, а не 1 м, както е заявил пред разследващия орган, както и че е виждал мотоциклетиста преди МПС на подсъдимата да се премести, тъй като ги потвърждава с категоричност.

Показанията на свидетеля В., че когато е видял за първи път моториста, същият се е движил в дясната част на лентата си, нормално, на две гуми, със скорост не по-голяма от 50-60 км/час, не влизат в противоречие с приетата фактическа установеност, тъй като както сам посочва не е бил съсредоточен върху насрещно движещите се превозни средства, не го е наблюдавал непрекъснато, а към неговия участък от пътя, заобикаляйки джипа. С това могат да се обяснят и твърденията му, че не е видял други мотористи, че джипът е изчаквал да преминат леки автомобили, както и, че не може да уточни марката, цвета на мотора, дали управляващият го е бил с каска или не, а само, че е бил с черен кожен костюм.

Настоящата инстанция споделя извода на Окръжен съд гр.Пловдив, че трябва да се кредитират заключенията на вещите лица, тъй като са изготвени компетентно, професионално, с необходимите познания и опит в съответната област. Не са налице противоречия между тях, за да се налага допълнителното им обсъждане, какъвто упрек се съдържа в допълнителното изложение към въззивната жалба.

Експертът медик, изготвил съдебномедицинската експертиза на труп и участвал в КСМАТЕ, е посочил какви травматични увреждания са причинени на пострадалия П. Н. при ПТП, механизма на получаване и причината за смъртта му. В съдебно заседание е уточнил, че разграничава травмите, причинени при сблъсъка, падането върху настилката и последващото прегазване.

Подсъдимата М. се е възползвала от правото си да не дава обяснения.

Неоснователно е оплакването на защитата, че протоколът за следствен експеримент трябва да се изключи от доказателствената съвкупност, тъй като не е изготвен при условията и по реда, предвидени в НПК, каквото е изискването на чл.105, ал.2 от НПК. Протоколът съдържа всички задължителни реквизити съгласно чл.129 от НПК. Следственият експеримент е извършен в присъствието на поемни лица и специалист - технически помощник /чл.168 от НПК/. При провеждането му не е било застрашено здравето на участващите в него или накърнено тяхното достойнство /чл.167 от НПК/.

В протокола за това следствено действие е посочена целта - да се установи дали водачът на товарния автомобил „Т.Х.“, с рег. № ••••••••, е имал възможност да възприеме насрещно движещия се мотоциклет „С.Г.••••“, с рег. № •••••••, и какво точно се вижда от мястото на водача на автомобила в посока мотоциклета, когато той е бил на 124 м в източна посока /чл.166 от НПК/. Въпросното разстояние фигурира в заключението на КСМАТЕ при излагане на механизма за настъпване на ПТП.

Следственият експеримент е проведен при сходни метеорологични условия /ясно, слънчево време и добра видимост на пътя/ и в приблизително същия часови диапазон /15, 35 - 16, 10 часа/, както ПТП, с превозните средства, участвали в него. Товарният автомобил е поставен на мястото, фиксирано в протокола за оглед на ПТП от 22.09.2018г., а моторът - в северното платно, на точно 124 м източно от колата, както и на три позиции в това платно.

Целта на следствения експеримент е да се провери водачът на товарния автомобил, от мястото, на което е позициониран и другите обективни данни, има ли възможност да възприеме движещия се срещу него мотоциклет. Субективните особености на водача в конкретната ситуация, като острота на зрението, внимание, концентрация, преценка за опасност, реакция, не са предмет на проверка чрез този способ на доказване. За същите няма и конкретни доказателства. Фактът, че следственият експеримент не е установил, според защитата, от какво „по-голямо разстояние“ мотоциклетистът е могъл да възприеме товарния автомобил, не го прави негодно доказателствено средство. Ако се проследи цялостната логика на защитната теза, в този случай кои данни, получени от кои действия по разследването, биха били обект на проверка. Същите не са конкретизирани.

Пловдивският апелативен съд намира за основателно възражението на защитника на подсъдимата срещу приетото от първоинстанционния съд, че кръстовището на бул.„И. В.“ и ул.„М.“ е регулирано с хоризонтална пътна маркировка, състоящо се от непресечена линия - „Единична непрекъсната линия“ - М1, която забранява да се извърши маневра завой наляво към ул. „М.“.

Налице са противоречиви доказателства за този факт. Според протокола за оглед на местопроизшествие и показанията на свидетеля Х. булевардът се е състоял от две пътни ленти, разделени с „Единична непрекъсната линия“ - М1. Съгласно информацията от ОПУ Пловдив и приложената към нея схема в зоната на кръстовището е била положена „Единична прекъсната линия“ - М3. Въззивният съд би кредитирал протокола за оглед на местопроизшествие, който съдържа описание на пътното платно в района на инцидента, включително и наличната маркировка. В случая обаче в обвинителния акт наблюдаващият прокурор е приел, че в зоната на кръстовището маркировката се е състояла от „Единична прекъсната линия“ - М3 и е нямало забрана да се завие наляво от булеварда към улицата. При така повдигнатото обвинение не може да се заключи противното, т.е. наличието на непрекъсната линия, както е сторил първостепенният съд. Това води до утежняване положението на подсъдимата М., което недопустимо.

Настоящата инстанция не споделя и виждането на контролирания съд, че последната е навлязла „дълбоко“ в насрещната лента. Подобен извод не намира опора в показанията на свидетеля В., по изложените по-горе съображения за тези гласни доказателствени средства, нито в протокола за оглед на местопроизшествие и заключението на КСМАТЕ. От протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към него е видно, че товарният автомобил с трите си колела е бил в насрещната лента, като задно дясно колело е било в южната лента.

Въззивният състав намира за необосновано виждането на защитата, че приетото двукратно спиране на товарния автомобил, управляван от подсъдимата, почива на произволни факти. По този въпрос следва да се има предвид изложеното по-горе относно показанията на свидетеля В. и Б. и на кой от двамата следва да се даде вяра.

Тезата в жалбата, че товарният автомобил „Т.Х.“ в резултат на удара с мотоциклета се е преместил, не се подкрепя от доказателствата по делото. Подобен факт не се съдържа в показанията на свидетелите В., Б., Н. и Х.. Не може да се изведе и от заключенията на КСМАТЕ и ДАТЕ. Едва ли съответства и на нормалната житейска логика, като се имат предвид параметрите на двете превозни средства и, че това на подсъдимата е с тегло 2740 кг, без това на двамата пасажери в него.

Пловдивският апелативен съд намира, че при така описаната фактическа обстановка е установено по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимата М. е извършила престъпление по чл.343, ал.1, б.„в“, пр.1 вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, тъй като е осъществила елементите на този престъпен състав.

Обосновано Окръжен съд гр.Пловдив е стигнал до извода, че при управление на автомобила подсъдимата е нарушила разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗДвП, вменяваща задължение на водача при завиване наляво за навлизане в друг път да пропусне насрещно движещото се превозно средство. В случая преди да завие наляво и да навлезе в насрещната лента за движение, тя не е се съобразила с движещия се по нея мотоциклетист и е отнела предимството му. Правилно първоинстанционният съд е заключил, че тя е имала обективна възможност да го възприеме и го е видяла, след като е спряла. Позиционирането й на платното за движение е създало ограничения на пострадалия при преминаването през кръстовището. Горното нарушение на правилата за движение по пътищата, допуснато от подсъдимата М., е в пряка причинна връзка с настъпилия общественоопасен резултат - смъртта на пострадалия П. Н.. Настоящата инстанция не споделя виждането на първостепенния съд, че подсъдимата не се е съобразила със забраната, възведена в чл.179, ал.1, т.5 от ЗДВП вр. чл.63, ал.2, т.1 вр. ал.1 от ППЗДвП, неспазвайки предписанието на пътната маркировка „Единична непрекъсната линия“- М1, пресичайки я. Както се посочи по-горе наблюдаващият прокурор не е изложил факти за подобно нарушение в обвинителния акт, за него няма повдигнато обвинение, поради което то не може да се вменява във вина на подсъдимата М. и така да се утежнява положението й /каквато теза се застъпва и от контролирания съд/. Поради това не следва да се отчита и при индивидуализация на наказанието.

Законосъобразно Окръжен съд гр.Пловдив е приел, че подсъдимата не е допуснала нарушение на чл.5, ал.1, т.1 и ал.2, т.1, чл.50а от ЗДвП, поради което правилно е призната за невиновна и оправдана за тези норми.

Разпоредбите на чл.5, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 от ЗДвП са общи. Съобразно практиката на ВКС /Решение № 182/13.11.1996г. по н. д. № 193/1996г., ВК/, когато едновременно е нарушено общо и специално правило за безопасност на движението, каквото е чл.37, ал.1 от ЗДвП, налице е нарушение само на специалното правило.

Нормата на чл.50а от ЗДвП регулира движението в кръстовище, сигнализирано със светофари, което не е характерно за настоящия казус. Подсъдимата М. не е навлязла в кръстовището, нито е спряла в него.

Дори да се приеме, че тя не е изпълнила въведените с чл.5, ал.1, т.1 и ал.2, т.1, чл.50а от ЗДвП правила, въззивният съд не разполага с процесуална възможност да я признае за виновна за тези нарушения поради липса на съответни протест и жалба. Не се спори, че няма подаден протест от Окръжна прокуратура гр.Пловдив.

Не е налице и жалба срещу присъдата в оправдателната част от страна на частното обвинение. При внимателно запознаване и анализиране съдържанието на въззивната жалба на частните обвинители и допълнителните писмени изложения към нея не може да се сподели извода на представителя на Апелативна прокуратура гр.Пловдив, че е налице несъгласие с проверявания съдебен акт и в оправдателната част. Въпреки че във въззивната жалба се визира и оправдателния диспозитив, с нея се иска изменение на присъдата на основание чл.337, ал.2, т.1 от НПК като се увеличи наказанието, а не да се отмени и да се постанови нова по реда на чл.336 от НПК. В следващите допълнителни писмени изложения частните обвинители са уточнили претенциите си относно наложената санкция, като изрично са заявили, че считат присъдата в останалата част за правилна и законосъобразна.

Аргументирано първоинстанционният съд е приел, че от субективна страна престъплението е извършено по непредпазливост, под формата на престъпна небрежност. Подсъдимата не е предвиждала настъпването на общественоопасните последици на деянието, но е била длъжна и е могла да ги предвиди. Тя е имала обективна възможност и е видяла движещия се в насрещната лента мотоциклетист. Следвало е да прецени, че същият представлява опасност за движението и да не извършва маневра преди той да мине покрай нея. Могла е да предвиди, че с неправомерно изпълнената от нея маневра създава реален риск за настъпване на пътнотранспортно произшествие.

Настоящата инстанция намира за неоснователни възраженията на защитата относно приетото нарушение на нормата на чл.37, ал.1 от ЗДвП.

Подсъдимата М. не е изпълнила въведеното с нея задължение да не привежда автомобила в движение след първото спиране, да отложи извършването на маневрата, докато се увери, че в насрещната лента няма движещи се с предимство превозни средства. Наличието на такива я е задължавало да ги пропусне и тогава да извърши маневрата.

Подсъдимата не може да се ползва от цитираното от защитата Решение № 1035/27.09.1977г. на ВС по н. д. № 883/1977г., III н. о., НК, според което при възникване на опасност за движението водачът на моторното превозно средство има единствено задължение да намали скоростта или да спре. При първоначалното й спиране в нейната лента, тя е изпълнила това си задължение. Не може да претендира, че е сторила това и при повторното спиране, тъй като тогава е отнела предимството на насрещно движещия се моторист. Не го е преценила като опасност, поради което е потеглила, въпреки че е имала възможност да го възприеме. Обстоятелството, че е могла да го види в по-ранен момент е от значение за отговорността й, защото е свързано с преценката й дали представлява опасност или не и дали да потегли или да изчака да мине покрай нея. Подсъдимата М. е могла да го види от разстояние, което й е позволявало като водач на МПС да не потегли, да не навлезе в насрещната лента и да пропусне мотоциклетиста. Както е посочил при подобен казус ВКС в Решение № 20/25.03.2022г. по н.д. № 1138/2021г., І н.о., НК, тя е била длъжна „през цялото време на вземане на решение и предприемане на маневра завиване наляво и още преди да започне самата маневра, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, в частност за тези, които минават покрай него. Законът го е задължавал да извърши маневрата, като се съобразява с положението на мотоциклетиста, с неговата посока и скорост на движение – последен абзац на разпоредбата.“. В същото решение е прието, че ако водачът не е могъл да възприеме превишената скорост на моториста, той не е изпълнил общото си задължение да съобрази скоростта и е предприел маневрата на свой риск без да се убеди в нейната безопасност, а ако е изпитвал затруднение да възприеме скоростта, то не е следвало да предприеме своята маневра.

Защитата превратно тълкува изложеното на стр.6 от обвинителния акт и прави необосновани изводи за виждането на наблюдаващия прокурор. Във визираната част е цитирано заключението на допълнителната автотехническа експертиза и извода на вещите лица, че ако подсъдимата, след потеглянето не е спряла и е продължила движението си в посока север, не би настъпил удар с превозното средство на пострадалия.

Неправилно защитата се позовава на присъда № 3/11.02.2019г., постановена по ВНОХД № 948/2017г. по описа на САС, която е оправдателна. С Решение № 190/10.07.2020г. по н. д. № 715/2019г., ІІІ н.о., НК, ВКС е отменил въззивната присъда със задължителни указания и е върнал делото за ново ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В Решение № 20/25.03.2022г. по н. д. № 1138/2021г., І н.о., НК, ВКС, анализирайки същия казус, е посочил, че специалното правило, визирано в чл.37, ал.1 от ЗДвП, „произтича от общото такова по чл.25 от ЗДвП, което урежда поведението на водачите, които ще предприемат каквато й да е било маневра. Може да се заключи, с положителност, че нормата на чл.25, ал.1 от ЗДвП е включена в съдържанието и на специалното правило, което допълнително само придава императивен характер на задължението за пропускане, тоест на правото на предимство за преминаване.“. Защитната теза, че мотоциклетистът е могъл да мине покрай товарния автомобил на подсъдимата М. не оневинява последната. Въззивният съд няма да коментира застъпеното в жалбата виждане, че няма допуснато нарушение на чл.25, ал.2 от ЗДвП, тъй като няма изрично такова обвинение.

Настоящият съдебен състав подкрепя извода на първостепенния съд, че за настъпване на вредоносния резултат е допринесъл и пострадалият П. Н., който е нарушил задълженията си като водач на превозно средство. Той е управлявал мотоциклета в населено място, при интензивно движение, със скорост от 103 км/ч, надвишаваща два пъти разрешената от 50 км/ч, на една гума, не е реагирал на опасността, която е представлявало спрялото превозно средство на подсъдимата в неговата лента. Поради това неоснователно се явява оплакването на защитата, че поведението на моториста не е било обсъдено от контролирания съд.

Причините за настъпване на произшествието са, че водачът на товарния автомобил е навлязъл в насрещната лента и е отнел предимството на мотоциклетиста, както и поведението на последния, който се е движел със скорост от 103 км/ч, на задна гума, не е реагирал на опасността от удар с колата на подсъдимата М. и не е преминал покрай нея в свободния коридор.

Защитата на подсъдимата настоява да се приеме, че последната не е допринесла за настъпване на общественоопасния резултат, а единствено поведението на пострадалия е в пряка причинно-следствена връзка с ПТП. Подобен довод е несъстоятелен.

Според постоянната съдебна практика /Решение № 91/11.03.2010г. на ВКС по н. д. № 728/2009г., II н.о., Решение № 560/07.01.2014г. на ВКС по н. д. № 1404/2013г., III н.о., НК/ водачът на МПС, който действа в нарушение на правилата за движение, не може да бъде оневинен само, защото и друг участник на пътя допуска нарушение.

Вината на пострадалия П. Н. не изключва вината на подсъдимата М.. До удар не би се стигнало, ако тя не бе предприела маневра завиване наляво без да изчака преминаването на насрещно движещия се мотоциклетист. Подсъдимата, с нарушението на чл.37, ал.1 от ЗДвП, е поставила началото на причинно-следствения процес, довел до ПТП.

В случая не е налице случайно деяние, тъй като подсъдимата М. сама се е поставила в невъзможност да предотврати вредните последици, като не е изпълнила задълженията си, предписани от ЗДвП. Ако бе спазила повелята на чл.37, ал.1 от ЗДвП и бе изчакала преминаването на мото ра, независимо от движението му с превишена скорост не би се стигнало до удар. Неправомерното поведение на подсъдимата е в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат. Без нейното поведение пострадалият е щял безпрепятствено да мине покрай нея. Критичната ситуация е била създадена от подсъдимата М., поради неизпълнение на предписано от закона задължение.

Съгласно константната съдебна практика при извършване на маневра и преценката за нейната безопасност, водачът трябва да се съобразява с правомерните и неправомерните действия на останалите участници в движението /Решение № 549/2011г. на ВКС, III н. о., НК/. Както е посочил ВКС в Решение № 473/08.07.2011г. по н. д. № 442/2010г., III н. о., НК, „Едно от задълженията на водач на МПС, който предприема маневра за завиване наляво, наред със съответното пристрояване и подаването на своевременен сигнал, е преди да навлезе в насрещната лента на пътя да се убеди, че липсват както насрещни, така и попътни МПС на движението, на които ще попречи или застраши безопасността им. Той е длъжен да изчака насрещно движещото се МПС, за да му осигури предимство. Задължителната преценка за безопасността на извършваната маневра за всички ония участници в движението, които могат да бъдат засегнати и увредени, е на водача предприемащ маневра завиване наляво. Тази преценка следва да бъде съобразена дори с неправомерно движение /в случая с превишена за градски условия скорост/ на насрещно движещия се участник в движението.“.

При така посочената правна квалификация и съобразно изискванията на специалната и на генералната превенция, Окръжен съд гр.Пловдив е приел, че за престъплението по чл.343, ал.1, б.„в“, пр.1 вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК на подсъдимата М. следва да се наложи наказание лишаване от свобода, индивидуализирано при условията на чл.55 от НК при многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Като такива е отчел чисто съдебно минало, добри характеристични данни, трудова ангажираност, желание за съдействие непосредствено след ПТП, липса на други противообществени прояви, изминалия период от време от деянието, поведението на пострадалия в нарушение на правилата за движение в населено място, а като отегчаващо отговорността обстоятелство - допуснатите нарушения на правилата за движение по пътищата, за които е наказвана по административен ред като водач на МПС с 26 наказателни постановления и 11 фиша.

Като смекчаващо отговорността обстоятелство първоинстанционният съд е пропуснал да вземе предвид вида на непредпазливата вина - небрежност, която е по-леката от двете форми /Решение № 1859/30.12.1968г. по н. д. № 1620/1968г., III н. о., Решение № 169/17.02.1969г. по н. д. № 59/1969г., III н. о., НК на ВС/.

Първостепенният съд е преценил, че е налице и другата задължителна предпоставка - най-лекото, предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно тежко в конкретния случай. Определил е санкцията при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК под предвидения от законодателя минимум, а именно една година лишаване от свобода. При индивидуализация на това наказание е спазен принципът на чл.2 от НК за най-благоприятния закон, този, който е бил в сила към инкриминираната дата.

Съгласно чл.59, ал.2 вр. ал.1 от НК при изпълнението му е приспаднато времето, през което подсъдимата е била задържана по ЗМВР на 22.09.2018г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

Пловдивският апелативен съд споделя виждането на контролирания съд, че за поправянето и превъзпитаването на подсъдимата М. не е необходимо същата да бъде откъсната от естествената си среда и да бъде настанена в пенитенциарно заведение, а целите по чл.36 от НК могат да се постигнат и чрез условно осъждане. Приложил е института на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Законосъобразно Окръжен съд гр.Пловдив е наложил и кумулативно предвиденото наказание лишаване от правоуправление. На основание чл.343г вр. чл.343, ал.1, б.„в“, пр.1 вр. чл.342, ал.1, пр.3 вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК подсъдимата е лишена от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила.

Въззивният съд намира, че така индивидуализирано наказанието на подсъдимата М., като вид, размер, начин на изтърпяване, е справедливо, поради което не се налага да се коригира. То е съобразено с обстоятелствата, при които е извършено деянието, степента му на обществена опасност, както и личността на дееца, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. С него ще се постигнат целите на специалната и генералната превенции. Наличието на още едно смекчаващо отговорността обстоятелство не обуславя допълнително смекчаване на наказателната отговорност.

Настоящият съдебен състав не приема за основателни оплакванията в жалбите, че наложената санкция на подсъдимата не съответства на обществената опасност на деянието и нейната личност и трябва да се увеличи, респ. да са намали. Така отмерени двете наказания покриват утвърдените критерии за справедливост, удовлетворяват постигане на визираните в чл.36 от НК цели, предписващи обезпечаване на предупредително и поправително-възпитателно въздействие спрямо извършителя на престъпното посегателство и гарантиране на адекватен отзвук по отношение на останалите членове на обществото. Поради това не се налага да се увеличат, каквото е искането на частното обвинение, нито да се намалят или отменят, както се предлага от защитата.

Въззивната инстанция счита, че обстоятелствата, които определят конкретната тежест на осъщественото престъпление и характеризират личността на дееца, не обуславят по-голяма степен на обществена опасност на извършеното и необходимостта от по-интензивно въздействие върху извършителя с оглед реализиране целите на специалната и генералната превенции. Не е необходимо санкциите на подсъдимата М. да се увеличат като размер, както и на изпитателния срок, при индивидуализацията им да се приложи разпоредбата на чл.54 от НК. Поради това не следва да се удовлетвори искането на частните обвинители в тази насока.

Без уважение трябва да се остави и претенцията на защитата да се редуцира „съществено“ наказанието лишаване от свобода и на основание чл.55, ал.3 от НК да не се наложи кумулативната санкция лишаване от правоуправление. Споделянето на подобна теза би било проява на прекалено снизхождение.

Наказанието е установена от закона мярка за държавна принуда, която са налага от съда на лице, извършило престъпление. Тя се изразява в засягане на определени права и интереси на дееца, показва отрицателната оценка на държавата към него и деянието му. Има за цел да предотврати извършването на нови престъпления от него и другите членове на обществото, като въздейства върху тях възпиращо и поправително- възпитателно.

При разрешаване на въпроса за наказанието съдът е длъжен да постигне баланс между посочените в чл.36 от НК цели - поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и общопревантивната функция на наказанието. Този баланс в настоящия случай е реализиран и не се налага смекчаване на размера на наказанието лишаване от свобода, нито неналагане на лишаване от право да се управлява МПС, тъй като би се разглеждало като проява на прекомерна снизходителност.

Видно от справката за водач подсъдимата многократно е наказвана за нарушаване на правилата за движение по пътищата.

Административнонаказателната й отговорност е реализирана в 37 случаи. Това безспорно следва да се отчете при индивидуализация на наказанието и то като отегчаващо отговорността обстоятелство. Не е необходимо да се изследва естеството на допуснатите административни нарушения и наложените административни наказания. Те са факт, който не може да се пренебрегне.

Според Тълкувателно решение № 1/13.04.2023г. на ВКС по т. д. № 1/2022г., ОСНК, разпоредбата на чл.343г от НК по отношение на кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право“ по чл.37, ал.1, т.7 от НК не изключва приложението на чл.55, ал.3 от НК в случаите, в които основното наказание за извършено престъпление по чл.343, чл.343а, чл.343б и чл.343в, ал.1 от НК, е определено при условията на чл.55 от НК. Прието е, че „Когато съдът определи основното наказание при условията на чл.55 от НК, той може да реши да не наложи допълнителното по-леко наказание, като приложи ал.3.

Това е в съответствие с принципите за определяне на наказанието и преди всичко, с принципа за индивидуализация и привеждане на наказанието в съответствие с особеностите на конкретния случай.“.

Преценката, дали да се определи допълнителното по-леко наказание, когато основното наказание е наложено при условията на чл.55 от НК, е на решаващия съд. При едновременно предвидени две или повече наказания /кумулативна санкция/, едното от които е лишаване от свобода, ръководейки се от разпоредбите на чл.57, ал.2 от НК съдът определя размера на всяко едно от тях така, че в своята съвкупност като комплексна санкция да отговарят на целите по чл.36 от НК. Това е единен мисловен и оценъчен процес по определяне на наказанията.

В случая, анализирайки всички принципи, относими към индивидуализация на санкцията, първоинстанционният съд е решил да не приложи разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК. Наложил е и наказанието лишаване от правоуправление, като е изложил аргументи за това свое виждане.

Упрекът към използвания от него израз „във всички случаи“ не е основателен, тъй като се цитира дословно нормата на чл.343г от НК.

Пловдивският апелативен съд намира, че така определени наказанията на подсъдимата М. биха съдействали в пълна степен за поправянето и превъзпитанието й към спазване на правилата за движение по пътищата, както и възпирането й да извърш и други престъпни деяния. Наказания в този вид, размер и начин на изтърпяване бих а имали и възпиращо и предупредително въздействие спрямо останалите членове на обществото. Би било сигнал, че управлението на моторни превозни средства е дейност, която следва да се упражнява максимално отговорно. Само така ще могат да се постигнат целите на чл.36 от НК.

Първостепенният съд е взел съответното отношение за веществените доказателства по делото. Постановил е както следва:

• товарен автомобил „Т.Х.“, с рег. № ••••••••, да се върне на „Х.Т.“ ЕООД гр.С., представлявано от управителя подсъдимата М.;

• мотоциклет „С.Г.••••“, с рег. № •••••••, и мотоциклетна каска за глава с надпис „S.“, без визьор, да се върнат на наследниците на починало лице П. В. Н. - Д. Г. Н. и В. Л. Н.;

• товарен автомобил „И.••••“, с рег. № •••••••, да се върне на ЕТ „Ц.С.В. - Ц.В., представлявано от собственика Ц.С.В. след влизане на присъдата в сила.

Вещественото доказателство - 1 брой CD диск с видеозапис от охранителна камера да остане към материалите по делото до изтичане на срока на съхранение на последното.

Първостепенният съд се е произнесъл съобразно разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК за разноските по делото. Законосъобразно подсъдимата е осъдена да заплати направените разноски по делото в размер общо на 3888, 71 лв. В нейна тежест са възложени разноските, направени от частните обвинители Д. Г. Н., В. Л. Н. и Л. В. Н. за повереник в размер на 3000 лв.

Пловдивският апелативен съд намира атакуваната присъда за обоснована и съответна на събраните по делото доказателства. Не са налице основания за нейната отмяна и изменение, поради което трябва да се потвърди. Жалбите срещу нея, като неоснователни, следва да се оставят без уважение.

С оглед на изложеното и на основание чл.338 от НПК съдът