Решение № 9967 от 18.11.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1768/2024 г.

Касационно производство по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.63в от закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Русе – Спорт – К ЕООД, [населено място], [улица], [адрес], ЕИК 117607671, представлявано от управителя Т. Н. К. обжалва Решение № 70/27.06.2024г., постановено по АНД № 158 по описа за 2024г. на Районен съд - Карлово, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 25/23.02.2024г. на Директора на Дирекция „Национален парк Централен Балкан” за наложено административно наказание на дружеството – имуществена санкция в размер на 1000лв., за нарушение на чл.21 т.16 от Закона за защитените територии /ЗЗТ/ вр. с т.14 пр.3 от част 3.2.1.2 Режими, норми и условия, въведени на основание чл.21 т.16 ЗЗТ за цялата територия на НПЦБ с Плана за управление на НПЦБ 2016-2025г., на основание чл.83 ал.1 т.1 пр.3-то ЗЗТ.

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, поради съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуални права на жалбоподателя и в нарушение на материалния закон. Твърди, че съдът не е дал отговор на направените възражения в жалбата и в представено по делото становище: доказателствата не установяват, че мястото, където е било паркирано МПС е било обозначено по съответния начин със знак, табела или по друг подходящ и разбираем начин, от които да става ясно, че не е от кръга на разрешените за паркиране места; нормите на чл.83 ал.1 т.1 и чл.21 т.1 ЗЗТ са бланкетни и в случая не е посочена заповедта за обявяване на защитената територия и липсва индивидуализиране на нарушен текст от нея, поради което е налице неяснота на обвинението; отсъства място на твърдяното административно нарушение; не е доказано несъмнено авторство от страна на дружеството. Изтъкнато е, че санкционираното дружество Русе – Спорт – К ООД не фигурира в регистъра, а действащ субект е Русе – Спорт – К ЕООД. Русе – Спрот – К ЕООД няма управител и представляващ Т. Н. К., а управителите и представляващите дружеството са Т. Н. К. и Д. Н. К.. Русе-Спрот-К ООД не съществува в правния мир, нито съществуващото Русе-Спрот-К ЕООД е управлявано от посоченото в НП лице – Т. Н.. Поискана е отмяна на решението с отмяна на НП и присъждане на „направените в производството разноски“.

Ответникът Директор на Дирекция „Национален парк Централен балкан“ /НПЦБ/ оспорва касационната жалба в писмен отговор на пълномощник адв.М.А.. Счита решението на РС – Карлово за законосъобразно. Поддържа, че наказващият орган правилно е ангажирал отговорността на санкционираното дружество за нарушение на забраната за паркиране на МПС извън определените и обозначените за тази цел пътища и паркинги със свободен достъп от Приложение № 3.2.3, без писмено съгласуване по реда на §7 ПЗР ЗЗТ. Посочено е, че дружеството-собственик на автомобила следва да поиска съгласуване на паркирането по реда на §7 ПЗР ЗЗТ и следователно то следва да носи отговорност за нарушение на установения режим за паркиране на територията.

Представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив предлага решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно и е процесуално допустима.

1. НП е издадено от Директора на Дирекция „Национален парк Централен Балкан”, оправомощен на основание чл.85 ал.1 ЗЗТ със Заповед № РД-552/01.08.2023г. на Министъра на околната среда, вписана в НП и представена по делото /л.21/. АУАН № 00226002/04.10.2023г. е съставен от гл.инспектор Г.Г., упълномощен в съответствие с чл.85 ал.1 пр.1-во ЗЗТ със Заповед № РД -559/01.08.2020г. на Министъра на околната среда и водите – т.II, приета по делото /л.29/.

С разпореждане от 15.04.2024г. КРС е насрочил делото за 20.05.2023г., като е разпоредил да се призоват жалбоподателя и административно-наказващият орган, без да е конкретизирано наименованието на административно-наказващият орган. В протокол от единственото съдебно заседание, проведено на 20.05.2024г. за ответник /въззимаема страна/ е вписан Директор на Дирекция „Национален парк Централен Балкан”, което съответства на Тълкувателно постановление № 3 на ОСС от НК на ВКС, Първа и Втора колегия на ВАС по т. д. № 5/2022г. В оспореното съдебно решение за ответна страна по жалбата е посочена - Дирекция „Национален парк Централен Балкан”. Доколкото в протокола от съдебното заседание е посочен ответник – надлежната страна: Директор на Дирекция „Национален парк Централен Балкан”, до който орган са изпращани и получени призовка и съобщение за решението, може да бъде прието, че в съдебния акт е допусната техническа грешка в наименованието на ответника.

1. Според данни от административно-наказателната преписка: Покана за съставяне на АУАН е изпратена до Русе-Спорт-К ЕООД, макар с неточно изписване името на управителя. АУАН е съставен против Русе-Спорт – К ООД с ЕИК 117607671. Адресат на НП е също Русе-Спорт – К ООД с ЕИК 117607671. Преписката съдържа извлечение от Търговски регистър и регистър на ЮЛ с нестопанска цел, видно от което към 11.09.2023г. е налице търговски субект: Русе-Спорт-К ЕООД с ЕИК 117607671. Според чл.13 ал.1 ТЗ „Задължение за посочване на данни“ - Търговецът е длъжен да посочва в търговската си кореспонденция и в Интернет-страницата си, ако има такава: фирмата; седалището и адреса на управлението; единния идентификационен код и банковата сметка. Тоест, ЕИК по см. на ТЗ е част от данните, които следва да бъдат посочвани задължително от търговецът при кореспонденция, макар според закона да не са част от наименованието на субекта. Русе-Спорт-К ЕООД има булстат по Закона за регистър Булстат, като Агенцията по вписванията определя уникален единен идентификационен код /ЕИК/, задължителен за лицата по чл. 3, наречен "код по БУЛСТАТ". Регистър БУЛСТАТ е единен електронен централизиран регистър. Търговският регистър и регистърът на юридическите лица с нестопанска цел е обща електронна база данни, съдържаща обстоятелствата, вписани по силата на закон, и актовете, обявени по силата на закон, за търговците и клоновете на чуждестранни търговци, юридическите лица с нестопанска цел и клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел – чл.2 ал.1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. От цитираните норми следва, че ЮЛ има наименование, а ЕИК е задължителен за целите на регистъра Булстат.

В чл. 57 ал. 1 ЗАНН е предвидено задължителното съдържание на наказателното постановление, което съгласно т. 4 включва и "собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя и точния му адрес, единен граждански номер, а в случай че е чужденец – имената, точния адрес, дата на раждане, а ако има информация за това – и място на раждане, по паспорт или заместващ го документ за пътуване с посочване на номер, дата на издаване и издател на документа". Тези реквизити на НП съответстват изцяло на изискуемите съгласно чл. 42 ал. 1 т. 6 ЗАНН относно съдържанието на АУАН, при съобразяване нормата на чл. 24 ал. 1 ЗАНН, според която административнонаказателната отговорност е лична във вр. с посочените в чл. 26 ЗАНН административнонаказателно отговорни лица, които са винаги физически лица. Налагането на имуществена санкция на юридически лица и еднолични търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност е възможност, регламентирана в чл. 83 ал. 1 ЗАНН, като според чл. 83 ал. 2 с.з. - санкцията се налага по реда на този закон, доколкото в съответния нормативен акт не е предвиден друг ред. Тоест, при липса на предвидени в чл. 57 ал. 1 или в друга разпоредба от ЗАНН - задължителни реквизити на наказателното постановление по отношение на налагане санкция на юридическо лице, индивидуализиращите признаци на ЮЛ следва да са аналогични на предвидените за физическите лица и да включват ЕИК, както за физическите лица е предвиден ЕГН. Прилагането по аналогия нормата на чл. 57 ал. 1 т. 4 ЗАНН по отношение на юридическите лица при непълнота на закона, не обосновава административнонаказателната отговорност на юридическото лице, а неговата индивидуализация за целите на административното – наказателното производство при санкциониране с имуществена санкция. Индивидуализацията в цялост по предвидените реквизити е дължима не само в АУАН, но и в НП.

Съобразно, чл. 53 ал. 2 ЗАНН, наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Доколкото ЗАНН не е регламентирал приоритет на индивидуализиращите признаци на нарушителя, следва, че всички посочени в цитираните норми са с еднаква степен на значимост за установеност самоличността на нарушителя. Изискването на чл. 57 ал. 1 т. 4 ЗАНН за точно индивидуализиране на нарушителя не е самоцелно. Единствено спазване на посочените процесуални правила в цялост, позволява да се определи субекта, чиято отговорност е ангажирана, вкл. дава възможност да се определи дали същият е от кръга наказателно отговорни лица, очертан в Глава ІІ, Раздел ІV от ЗАНН, съответно Глава ІV от ЗАНН, както и определя вида на административното наказания, което може да бъде наложено на нарушителя.

В конкретиката на фактите идентичността на ЕИК при изписване на дружествената форма в достатъчна степен индивидуализира юридическото лице.

Във вр. с приетите за нарушени разпоредби – чл.21 т.16 ЗЗТ /„В националните паркове се забраняват: т.16 други дейности, определени със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управление.“/ и т.14, пр.3-то от част 3.2.1.2 Режими, норми и условия, въведени на основание чл.21 т.16 ЗЗТ за цялата територия на НПЦБ от Плана за управление, по делото е приета Заповед № РД-75 / 03.02.2006г. на Министъра на околната среда и водите. Същата не е вписана в НП, което не е съществен пропуск с оглед текста на санкционната норма – чл.83 ал.1 т.1 ЗЗТ: „Наказва се с глоба, съответно с имуществена санкция, от 1000 до 10 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което: 1. осъществява дейност в защитена територия в нарушение на режима, определен с този закон, в заповедта за обявяване или в утвърдени планове и проекти по глава четвърта; “. С т.14, пр.3-то от част 3.2.1.2 Режими, норми и условия, въведени на основание чл.21 т.16 ЗЗТ за цялата територия на НПЦБ от Плана за управление на НПЦБ 2016-2025г. е въведена забрана за „Движение, престой и паркиране на МПС /вкл. ATV и UTV от всички класове/ извън определените и обозначени за тази цел пътища и паркинги със свободен достъп от Приложение – 3.2.3, без писмено съгласуване по реда на §7 от ПЗР на ЗЗТ“.

КРС приел, че безспорно не е установено кое физическо лице е паркирало автомобила на конкретното място, но това не е необходимо, тъй като нарушението се изразява в „паркиране на МПС в нарушение на установения ред“. В решението е посочено, че в ЗЗТ отсъства аналогична норма на тази по чл.188 ал.1 ЗДв.П: „Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.“, която е обвързана с установената от ЗДв.В възможност по см. на чл.189 ал.5 пр.2-ро с.з.: „В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство.“. В тази вр. счел, че Русе – Спорт – К ООД следва да носи отговорност за паркирано МПС.

ЗЗТ не съдържа идентичен или сходен текст на чл.188 ал.1 ЗДв.П и в поканата за съставяне на АУАН действително е отразена възможност за попълване на декларация /приложение № 1 към поканата - непредставено/ в случай, че поканеното лице не е извършител на описаното в поканата нарушение, но ЗЗТ не съдържа норма, регламентираща последицата при попълване на декларацията с данни за друго лице, на което собственикът е предоставил личното си МПС на конкретна дата и час. Следователно, непопълването на декларация не води до пряк извод за авторство на деянието от страна на собственика на МПС. В тази вр. се съобразява чл.46 ал.3 ЗНА вр. с ал.2 от чл.46 на закона: ал.3 „Наказателна, административна или дисциплинарна отговорност не може да се обосновава съобразно предходната алинея.; ал.2 Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България.“ /в тази насока решение па КАНД № 833/2022г. на АС – Пловдив/. При тежест на доказване за административно-наказващият орган, същият не е установил, че законните представители /според извлечение от ТР – „по друг начин; заедно и поотделно“/ или един от тях е нарушил забраната, което представлява административно нарушение. До друг извод не води твърдението на ответника - дружеството-собственик на автомобила следва да поиска съгласуване на паркирането по реда на §7 ПЗР ЗЗТ и следователно то следва да носи отговорност за нарушение на установения режим за паркиране на територията, тъй като според §7 – „Собствениците и ползвателите по чл. 11 съгласуват с министъра на околната среда и водите или с оправомощени от него длъжностни лица дейностите, които планират да извършат в защитените територии, ако липсва план за управление или те не са предвидени в плановете и проектите по глава четвърта, независимо от разрешенията, които се изискват по други закони.“, а в случая санкцията не е по чл.83 ал.1 т.2 ЗЗТ – „Наказва се с глоба, съответно с имуществена санкция, от 1000 до 10 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което: 2. осъществява дейност в защитена територия без разрешение или съгласуване, предвидено в този закон.“, а по чл.83 ал.1 т.1 ЗЗТ. Ведно с това, отсъстват данни дружеството да е собственик или ползвател от обхвата на чл.11 ЗЗТ.

Жалбата се приема за основателна. В касационното производство не се установи да са направени разноски.

Мотивиран с изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, Административен съд - Пловдив, XXIV състав,