Решение № 247 от 23.12.2021 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 944/2021 г.

Производството е по чл. 163, ал. 1 и сл. от Закона за здравето (ЗЗ) вр. с чл. 318 и сл. от НПК. Образувано е по жалба на адвокат И. Н.Х., служебен защитник на Б. АНГ. М. срещу Решение № 209 от 06.12.20. г. по ч.н.д. № 1676/20. г. по описа на РС – Б. с което е постановено принудително настаняване и лечение по отношение на Б. АНГ. М. в Първо отделение на, , ЦПЗ Б.“ ЕООД при пълен болничен режим и стационарни условия на лечение и при първоначален срок от 1 месец. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, тъй като РС след обсъждане на материалите по делото, неправилно е приел, че са събрани достатъчно обективни доказателства, за да се направи извод за задължително настаняване и лечение на освидетелствания. Защитникът счита, че не е установено по един безспорен и категоричен начин какво е точното здравословно състояние на М. и как ще бъде провеждано лечението му. Прави искане решението на районния съд да бъде отменено. Адв. К., упълномощен защитник във въззивното производство поддържа жалбата, изразява становище, че решението на районния съд следва да бъде преразгледано. Освидетелстваният е осъзнал и приел лечението и в този смисъл въззвината инстанция следва да постанови своя съдебен акт. Освидетелстваното лице Б.М. в своя лична защита заявява, че първоначално е отказал да приема лекарства и да даде информирано съгласие за лечението си, тъй като тогава нямал поставена диагноза. След като му била поставена официална такава започнал прием на лекарства и не е създавал никакви проблеми в отделението. Заявява, че ще продължи да ги взема и в домашни условия, като разчита и на приятелката си да му оказва подкрепа в тази насока. В своята последна дума е заявил, че не желае да се връща в отделението, ще си пие лекарствата всяка сутрин и вечер, за което е дал обещание пред съда. Окръжна прокуратура – Б. чрез своя представител изразява становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на решението. , , Ц. за п.з.“ – Б. пред въззивната инстанция се представлява от д-р К., която е изготвила и представила съдебно-психиатричната експертиза в първата инстанция. Същата заявява, че няма промяна в първоначалното становище в съдебно заседание на 06.12.2021 г. пред районния съд относно това, че освидетелстваният следва да продължи лечението си в Първо отделение на ЦПЗ – Б. в стационарна форма, за да продължи наблюдението на лекарския екип върху пациента. Единствената промяна към настоящия момент е свързана с това, че М. взима препоръчаните му лекарства, но не показва самосъзнание за необходимостта от такова, а само формално за постигане на краен удовлетворителен за него резултат от делото. Окръжният съд като взе предвид становищата на страните и провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт и материалите по делото, за да се произнесе взе предвид следното: Фактическата обстановка по делото е установена правилно от първоинстанционния съд, въз основа на събраната в производството доказателствена съвкупност – показанията на разпитаните свидетели И. М.а и И. Т. писмени доказателства и заключението на вещото лице по изготвената съдебно-психиатрична експертиза, която не се променя съществено и след дадените от освидетелствания обяснения пред окръжния съд, новите показания на св. Терзийска и становището на представителя на ЦПЗ – Б. – д-р К. Производството пред районния съд е образувано на основание чл. 158, ал. 3 от ЗЗ въз основа на Предложение на управителя на, , Център за психично здраве“ – Б. ЕООД за откриване на процедура за задължително настаняване и лечение на Б. АНГ. М., ЕГН ••••••••••. От данните по делото е видно, че М. живее с майка си на адрес гр. Б. ул., , А. К.“ № 11. Освидетелстваното лице постъпило в, , ЦПЗ – Б.“ ЕООД на 20.11.2021 г. в първо отделение по спешност, доведен от ЦСМП – С.. М. е настанен в Първо психиатрично отделение поради възбудно-агресивна симптоматика, приет в спешен порядък. От медицинската справка, приета в първоинстанционното производство е отразено, че лицето има натрапчиви мисли, страх, чува гласове, раздразнителен, изпитва тревожност. Освидетелстваното лице не се води на диспансерен отчет и не е лекуван в лечебното заведение. При първоначалното психиатрично изследване се установява, че лицето е напрегнато, тревожно, агресивно към близките. Посочват, че се касае за пациент с алкохолни злоупотреби. В хода на съдебното следствие пред районния съд са разпитани майката и приятелката на същия – И. М.а и И. Т. От показанията на първата се установява, че на 17.11.2021 г. М. разбил вратата на спалнята й и скъсал кабелите на телевизора, поради което същата от страх се преместила да живее при другия си син. Преди 5-6 години също е проявявал физическа агресия спрямо нея, но въпреки това не подала оплакване. В последно време започнал да употребява повече алкохол. Свидетелката Т. в показанията си твърди, че познава М. от 4 месеца като грижовен и интелигентен. На 19.11.2021 г. отишли в с. И. в къщата на родителите му, където пренощували. На другия ден Т. дошла в Б.по работа, а М. останал в селото. Когато се върнала по-късно същия ден заварила пред къщата полиция и линейка. От полицаите разбрала, че М. е заплашвал хората от селото с нож и брадва. През последните 2-3 седмици забелязала, че М. бил по-раздразнителен. От докладна записка изготвена от Н. П. – мл. автоконтрольор в РУ – С. /съдържаща се в преписка УРИ 339000- 10430/30.11.2021 г. по описа на РУ-С., приложена като доказателството в първоинстанционното производство/, се установява, че заедно с колегата си Пламен Дуков около 15.45 ч. на 30.11.2021 г. били изпратени в с. И. по постъпил сигнал за агресивно лице заплашващо младежи на центъра на селото, с окървавени ръце и нож в ръка. При отиването им на място установили три лица – В. Д. на 19 г., А. Ч. – на 15 г. и С. Д. на 18 г., които разказали как непознато лице се насочило към тях докато си седели на площада. Мъжът, който носел брадва и нож, с окървавени ръце, започнал да ги заплашва, обижда и псува, след което се прибрал в къщата си намираща се срещу черквата. Полицейските служители се отправили към къщата, входната врата на която била заключена, почукали след което се показало лице, което се държало агресивно с тях. Служителите на реда се представили, а мъжът започнал да ги обижда, след което затворил вратата. Полицаите почакали, мъжът отново се показал като държал в ръката сатър и в същия момент им казал със заканителен тон, , Само ми елате!“. След проведени продължителни преговори с лицето, накрая успели да го задържат и за тяхна собствена безопасност предвид състоянието на лицето се наложило да му поставят белезници. Самоличността на същия била установена и това бил Б. АНГ. М.. Пристигналият на място екип на ФСМП гр. С. прегледал М. и му превързал ръката. Снети били писмени обяснения от лицата спрямо, които последният осъществил посочените по-горе агресивни действия. Първоинстанционният съд е изслушал М. в съдебно заседание, който отричал да е проявявал агресия към когото и да било. В конкретния ден си работел по къщата, бил употребил алкохол и действително имал нож и брадва. Когато пристигнали полицаите подпрял брадвата на вратата и им казал, че нямат право да влизат вътре без негово позволение. Оспорва да се е карал с хора по улицата. От заключението на съдебно-психиатричната експертиза, изготвена от д-р К. – Д. се установява, че към 01.12.2021 г. при М. е налице биполярно афективно разстройство – смесен епизод /лека степен/, персистиращо разстройство на настроението – циклотимия, които са посочени в чл. 146, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗ. Според експерта, към 01.12.2021 г. задълбочения клиничен анализ не показва и не доказва наличие на качествено разстройство на съзнанието и на разсъдъчния интелектуален критерий, поради което е прието, че М. не представлява опасност за себе си и за околните. Същият е с уточнена диагноза, , БАР“. Освидетелстваният е в състояние да дава информирано съгласие за лечението си. В съдебно заседание на 06.12.2021 г. вещото лице обаче е дало допълнителни обяснения, според които действително първоначално е обсъждан дневен стационар на лечение на М., но впоследствие при проследяването на пациента по време на престоя му в психиатричното отделение, вече се обсъждало лечението на освидетелствания да бъде на затворен режим с медикаменти. Експертът предлага период от 1 месец за настаняване на лицето на задължително лечение предвид динамиката в състоянието му, дори в рамките на деня, като в 7-8 часа състоянието било едно, а в следобедните часове ставал по-гневен, мрачен и некомуникативен относно бъдещото му лечение, отказвал медикаментозно лечение и заявявал, че той сам ще си определя дали да взема лекарства. Предвид динамиката в състоянието му, експертът сочи на вероятност М. да премине във фаза, в която да стане опасен за себе си и за околните. В съдебно заседание пред въззивният съд експертът, вече като представител на ЦПЗ – Б. поддържа и първоначалното си становище за необходимостта от задължително лечение в Първо отделение за срок от 1 месец при стационарна форма на лечение. Същата акцентира на факта, че дневната стационарна форма на лечение заедно с останалите й аргументи, е неподходяща с оглед предстоящите празници до 03.01.2022 г., в който период центърът не работи и няма как да бъде осъществен контролът по прием на лекарства от М.. Първоинстанционният съд с основание се е доверил на гласните и писмени доказателства, на заключението на изготвената съдебно- психиатрична експертиза, допълнена в съдебно заседание /предвид впечатленията от пациента по време на престоя му в психиатрично отделение/, като ги е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност и след извършения анализ е приел, че те се подкрепят и допълват взаимно, както и че напълно съответстват помежду си фактите и обстоятелствата, релевантни за настоящото производство. Поведението на М. е внимателно разгледано от всички аспекти, обърнато е внимание на проявената от него физическа и вербална агресия проявена към близките и околните. Показанията на свидетелите намират подкрепа и в заключението на приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза, която разкрива наличието на психично заболяване, протичащо с бърза динамика. При установените правилно от първоинстанционния съд фактически положения, досежно наличието на медицинския и юридическия критерий за прилагане на задължителни медицински мерки за лечение на освидетелствания Б.М., а именно, че същият е лице от кръга на визирани в чл.155 от ЗЗ – лица, подлежащи на задължително настаняване и лечение, тъй като страда от психично разстройство по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗЗ и представлява опасност за близките си, за околните и за обществото, при състоянието на освидетелствания, първостепенният съд законосъобразно го е настанил на стационарно задължително лечение в, , Център за психично здраве – Благоевград“ ЕООД, за предложения от експерта срок от 1 месец. При пределите на извършената въззивна проверка не се установяват основания за изменение на обжалвания съдебен акт, досежно формата на задължителното лечение, което да се проведе спрямо освидетелствания и срока на това лечение. Това е така, тъй като видно от допълнителните обяснения на вещото лице в съдебно заседание пред първия съд, поддържани като позиция и аргументи и пред въззивната инстанция, дневният стационар на лечение се оказва неподходящ и неосъществим за освидетелствания. Следователно налице са двете кумулативно зададени от закона предпоставки по чл. 155 от ЗЗ за постановяване на задължително настаняване и лечение на освидетелствания в посоченото от първия съд лечебно заведение -, , Център за психично здраве – Б.“ ЕООД за срок от един месец при пълен болничен режим и стационарни условия на лечение. По изложените съображения и на основание чл. 163, ал. 1 от ЗЗ, вр. с чл. 165, ал. 1 от ЗЗ вр. с чл. 338 от НПК, Окръжен съд - Б.