Мотиви към Решение № 1900 от 27.5.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 815/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Съдът е сезиран с жалба от Р. Г. Р., ЕГН •••••••••• срещу наказателно постановление №КПК-НП-325/14.10.2024 г. на председателя на Комисия за противодействие на корупцията, с което й е наложена глоба в размер на 1 600 лв. на основание чл. 115 ал. 1 Закона за противодействие на корупцията /ЗПК/ за нарушение на чл. 52 ал. 1 т. 3 вр. чл. 49 ал. 1 т. 2 ЗПК. В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна, тъй като за жалбоподателката не е ясно откога възниква задължението за подаване на декларация от нейна страна – тя изпълнява длъжността директор от 31.08.2023 г., а нормата на законовата норма е от 06.10.2023 г. Правят се възражения, че тя не е лице упълномощено по ЗОП, поради което и не следва да подава декларация, съгласно чл.7 ал.1 ЗОП. В АУАН и НП липсва описана фактическа обстановка, наложената глоба е в завишен размер. Моли съда да отмени НП или алтернативно да намали наложената глоба до минималния размер. Редовно призована, жалбоподателката не се явява и не изпраща представител в с.з. Въззиваемата страна редовно призована се представлява от юрисконсулт Ангел МИХАЙЛОВ, който оспорва жалбата и моли съда да потвърди изцяло наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя подробни писмени бележки. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата, приема за установено следното: Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. По делото е установена следната фактическа обстановка: Контролните органи на въззиваемата страна извършили на дата 16.04.2024 г. проверса на получени и вписани в регистрационните дневници декларации за имущество и интереси на лицата, които са задължени по ЗПК да подават декларации за имущество и интереси в едномесечен срок от освобождаването на публична длъжност (влизане в сила на чл. 7 на ЗОП. изм. ДВ, бр. 88 от 2023 г.. в сила от 22.12.2023 г.), установили. Видно от писмо с вх. №КПК-419/07.11.2024 г. от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, жалбоподателката Р. в качеството си на директор - упълномощено лице по реда на Закона за обществените поръчки в Агенция за социално подпомагане Регионална дирекция за социално подпомагане – Ямбол, попада в обхвата на чл. 6 ал. 1 т. 44 ЗПК, т.е., на основание чл. 52 ал. 1 т. 3 ЗПК тя е била длъжна да подаде декларация по чл. 49 ал. 1 т. 2 ЗПК в едномесечен срок от влизане в сила на чл. 7 ал. 1 ЗОП, а именно от 22.12.2023 г. до 22.01.2024 г. вкл. Жалбоподателката не е лице, упълномощено по реда па ЗОП, няма делегирани права да организира и да провежда процедури за възлагане на обществени поръчки след законодателните промени на ЗОП обн. ДВ.бр.88/2023 г., в сила от 22.12.2023 г. Контролните органи приели, че Р. е извършила нарушение на чл. чл. 52 ал. 1 т. 3 вр. чл. 49 ал. 1 т. 2 ЗПК, като нарушението е извършено на 23.01.2024 г. в гр. София. На същата била изпратена покана да се яви за съставяне на АУАН, като след проведен телефонен разговор, тя е изразила желание актът да бъде съставен в нейно отсъствие. Свидетелят В.С.Н. заемащ длъжността ст.инспектор в дирекция „Публичен регистър“ на КПК, съставил на жалбоподателката АУАН №КПК- АУАН-ПР-1326/22.04.2024 г. в отсъствието на лицето на основание чл. 40 ал. 2 ЗАНН, изпратен до общинската администрация и връчен лично на Р.. Няма данни жалбоподателката да се възползвала от възможността, предоставена й по чл.44 ал.1 ЗАНН. Наказващият орган възприел изцяло установената от контролните органи фактическа обстановка и издал атакуваното наказателно постановление. Въз основа на горното, съдът прави следните правни изводи: При служебна проверка на АУАН и НП съдът констатира, че при тяхното съставяне, респ. издаване, не са допуснати съществени процесуални нарушения, нарушаващи правото на защита на наказаното лице, същите съдържат законовоустановените реквизити, издадени са от компетентни органи, в предвидените за това срокове. Установеното нарушение е ясно и подробно описано, както в АУАН, така и в НП, а между словестното описание на нарушението и дадената му правна квалификация е налице пълно съответствие. Съдът намира, че фактическата обстановка, отразена в АУАН и обжалваното НП, безспорно е установена от доказателствата по делото - показанията на свидетеля В.С.Н., както и от всички събрани по делото доказателства - констативен протокол за уведомяване по телефон вътр. №КПК-6847-1/19.04.2024 г.; Методическо указание на АОП с изх. №МУ- 2/29.12.2023 г.; писмо с вх. №КПК-419/07.11.2024 г.; писмо с изх. № КПК- 6847-2/26.04.2024 г.; писмо с изх. №КПК-6847-3/09.05.2024 г.; заповеди за компетентност. За да приеме за установена така изложената фактическа обстановка, съдът кредитира изцяло същите, тъй като те са последователни, логични, непротиворечиви и безпристрастни. Приложените по делото писмени доказателства съдържат информация, кореспондираща изцяло с показанията на този свидетел. Установи се по делото, че с приемането на §3 от Закона за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, обнародван в ДВ, бр. 88/20.10.2023 г., в сила от 22.12.2023 г., разпоредбата на чл. 7 ал. 1 ЗОП е изменена, като кръгът на лицата, на които възложителят може да делегира права е ограничен по отношение на заеманата от тях длъжност в организацията на възложителя. Съгласно чл. 7 ал. 1 ЗОП, в сила от 22.12.2023 г., възложителят може да делегира правомощията си по чл. 5 ал. 1 на длъжностно лице, което има право да го замества съгласно нормативен, административен или друг акт, който определя представителството на възложителя или на лице. което осъществява административното ръководство в организацията на възложителя. Съгласно чл. 49 ал. 2 ЗПК декларациите за имущество и интереси се подават пред Комисията, а в чл. 52 ал. 1 ЗПК са изчерпателно посочени сроковете, в които това трябва да се случи. Жалбоподателката заема длъжността директор - упълномощено лице по реда на ЗОП в Агенция за социално подпомагане, Регионална дирекция за социално подпомагане гр. Ямбол. Съдът приема, че тя е задължено лице по чл. 6 ал. 1 т. 44 от Закона за противодействие на корупцията, като няма данни да е подала декларация, както към момента на съставяне на АУАН, така към този на НП. Правната квалификация на нарушението е определена правилно от административнонаказващия орган. От 22.12.2023 г. е влязла в сила приложимата към спора редакция на чл.7 ал.1 ЗОП, по силата на която, жалбоподателката вече не е отговаряла на изискванията на законовата норма, определяща я като лице, на което възложителя /изпълнителния директор на Агенцията за „Социално подпомагане“/ е могъл да възлага /делегира/ правомощията си за извършване и администриране на обществени поръчки по ЗОП, т.е., делегираните й правомощия са били прекратени по силата на закона, на посочената дата 22.12.2023 г., поради което тя е следвало да подаде дължимата декларация по чл. 52 ал.1 т. 3 вр. чл.49 ал.1 т.2 ЗПК в едномесечен срок, считано от тази дата. Не са налице основанията за приложение на чл.28 ЗАНН. Нарушението не може да се определи като маловажно, тъй като конкретното нарушение не е е по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от този вид. Нарушението е формално, на просто извършване, осъществено чрез бездействие, а именно неподаване на декларация в предвидения от закона срок. По отношение на наказанието, съгласно разпоредбата на чл. 115 ал. 1 ЗПК лице, заемащо публична длъжност, което не подаде декларация по този закон в срок, се наказва с глоба в размер от 1 000 до 3 000 лв. Нарушението е първо за нея, но й е наложена глоба в размер на 1 600 лв., която съдът счете за неправилно определена. Като мотиви за това определяне е посочено, че срещу жалбоподателката има издадено наказателно постановление №КПК-НП- 243/17.07.2024 г., невлязло в сила. Няма как да се приеме за утежняващо вината обстоятелство невлязло в сила наказателно постановление, тъй като ще се наруши презумпцията за невиновност по арг. на чл.84 ЗАНН вр. чл. 16 НПК. Поради тази причина съдът изменя наказателното постановление в частта на наказанието и определя същото в минимума от 1 000 лв. При този изход на делото основателна е претенцията на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като същото следва да бъде определено в посочения размер в чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация по чл. 37 от ЗПП размер на 120 лв.