Решение № 13365 от 30.7.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 1991/2022 г.
Административен съд - София-град30.07.2024 г.докладчик Радина Карамфилова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „БИ СИ АЙ ЧЕРГАНОВО” ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] 6100, [улица], вх. В, ет. 4, ап. 23, представлявано от Управителя Г. Щ., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 3, чрез адв. П. С. срещу Решение № Ц-2 от 01.01.2022 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, в частта му по раздел I, точка 2, подточка 2.10, с което считано от 01.01.2022 г., се изменя прогнозната пазарна цена на базов товар и съответно прогнозната пазарна цена по групи производители и премиите на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност 500 kW и над 500 kW, определени от КЕВР с Решение № Ц-25 от 01.07.2021 г. на КЕВР. ОСЪЖДА „БИ СИ АЙ ЧЕРГАНОВО” ЕООД, ЕИК[ЕИК] да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението. СЪДИЯ: Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 13, ал. 9 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Образувано е по жалба на „БИ СИ АЙ ЧЕРГАНОВО” ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] 6100, [улица], вх. В, ет. 4, ап. 23, представлявано от Управителя Г. Щ., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 3, чрез адв. П. С. срещу Решение № Ц-2 от 01.01.2022 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, в частта му по раздел I, точка 2, подточка 2.10, с което считано от 01.01.2022 г., се изменя прогнозната пазарна цена на базов товар и съответно прогнозната пазарна цена по групи производители и премиите на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност 500 kW и над 500 kW, определени от КЕВР с Решение № Ц-25 от 01.07.2021 г. на КЕВР, в частта по т. XIX. В жалбата се излагат доводи за нищожност на решението респ. незаконосъобразност на същото, като постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, липса на компетентност, при неспазване на установената от закона форма, както и в противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че обжалваното решение и определените с него прогнозна пазарна цена и премии, са в противоречие с решението на НС, с което е наложен мораториум върху цената на електроенергията на регулиран пазар. С приемането на Решение Ц-2/01.01.2022 г., с което КЕВР е упражнила правомощието си да регулира определени от ЗЕ цени, КЕВР е нарушила забраната, приета с Решение на Народното събрание, което представлява нарушение на чл. 86, ал. 2 от Конституцията на Република България и съответно порок на административния акт по смисъла на чл.146, т.4 от АПК, който обуславяло неговата нищожност. Сочи се още, че решението е взето при изначална липса на компетентност на органа, който го е приел - Комисия за енергийно и водно регулиране. Към датата на приемане на решението мандатът на двама от членовете на състав „Енергетика“ на Комисията, бил изтекъл още на 02.04.2020 г., поради което правомощията на тези конкретни членове, били отпаднали с изтичане на срока (мандат), за който са избрани, което поставяло под въпрос законосъобразността на оспорения административен акт. Комисията не се била произнесла с решение за определяне на прогнозната пазарна дена за базов товар и специфицирана по видове първичен източник. В обжалваното Решение прогнозната пазарна цена е посочена единствено в мотивите на решението, но не и в диспозитива, което представлява грубо нарушение на материалния закон. При липса на определяне в диспозитива на прогнозна пазарна цена на базов товар липсвал един от основните елементи за определяне на премията, което от своя страна правило по нататъшното определяне незаконосъобразно, което било аргумент за обявяване на решението за нищожно. Твърди се, че при издаването на решение е била нарушена разпоредбата на член 316, ал. 3 от ЗЕ и разпоредбата на чл.13 от АПК. Нарушени били и принципите по чл. 6, 7, 8, 12 и чл.13 от АПК, което правило акта незаконосъобразен. Не била спазена и разпоредбата на чл. 59, ал.2, т. 4 от АПК за мотивираност на акта. В процесното решение, КЕВР не била изложила фактически констатации, обосновани на конкретни данни и факти, съответно не била посочила доказателствата, на които се основават те, както не е направена преценка на всички факти и доводи от значение за издаване на конкретното решение. Моли съдът да обяви нищожност на решението, или алтернативно да го отмени като незаконосъобразно на посочените в жалбата основания. В проведените открити съдебни заседания, жалбоподателят редовно призован не се представлява. По делото е депозирано становище от страна на процесуалния представител на жалбоподателя адв. С., с което последния поддържа жалбата и заявените с нея искания. Претендира разноски. Ответникът – КЕВР, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Х. изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения подробно изложени в депозирано по делото писмени бележки. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Заинтересованата страна - Фонд "Сигурност на електроенергийната система" не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата. Софийска градска прокуратура - редовно уведомена, не изпраща представител и не взима становище по жалбата. Административен съд София град, ІІІ отделение, 70 състав, след като обсъди доводите на страните и въз основа на представените по делото доказателства и вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят „БИ СИ АЙ ЧЕРГАНОВО” ЕООД притежава и експлоатира фотоволтаична електрическа централа „Черганово“ за производство на електрическа енергия, с инсталирана мощност 29.3 Мвт, находища се в землището на [населено място], общ. К., обл. С. З., която е присъединена към съответната електрическа мрежа. На 31.10.2018 г. жалбоподателят сключва договор за компенсиране с премии № ВЕИ-73/31.10.2018 г. с Фонд "Сигурност на електроенергийната система", съгласно измененията на Закона за енергетиката (ЗЕ) от 2018 г. и следващи, с които отпада изкупуването на електроенергия по преференциални цени за ВЕИ производители с обща инсталирана мощност 500 kW и над 500 kW и с които се прекратява действието на сключените договори за изкупуване. Към датата на сключване на Договора за изкупуване в сила е било Решение Ц-18/20.06.2011 г. на ДКЕВР за определяне преференциална цена на производителя от което приложимата за централата на жалбоподателя цена е била 485.60 лева/МВтч С решение № Ц-25 от 01.07.2021 г. в частта по т. ХІХ, КЕВР е определила за периода 01.07.2021 г. - 30.06.2022 г. премии за електрическа енергия от възобновяеми източници (ВИ), произведена от централи с обща инсталирана електрическа мощност 500 kW и над 500 kW. Със заповед № З-Е-319 от 07.12.2021 г. на председателя на КЕВР е сформирана работна група със задача да анализира изменението между определената прогнозна цена за базов товар за периода 01.07.2021 г. - 30.06.2022 г. спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок от периода на организиран борсов пазар на електрическа енергия и ако това изменение е съществено, да извърши анализ по отношение на изменение на определените с Решение Ц-25 от 01.07.2021 г. на КЕВР премии за електрическа енергия от възобновяеми източници, произведена от централи с обща инсталирана електрическа мощност 500 kW и над 500 kW. За извършения анализ е изготвен Доклад с вх. № Е-Дк-1271 от 08.12.2021 г., който е приет от КЕВР с решение по т. 1 от Протокол № 287 от 13.12.2021 г. Със същото решение, с което е приет докладът, КЕВР приема и проект на решение относно изменение на определените с Решение Ц-25 от 01.07.2021 г. премии. С решение по т. 1 от Протокол № 287 от 13.12.2021 г., КЕВР е открила процедура по изменение на премиите, определение в Решение № Ц-25 от 01.07.2021 г. при условията на чл. 31б, ал. 2 от ЗЕ, като е приела съкратена процедура и срокове за нейното провеждане. Насрочено е обществено обсъждане на проекта на решението за 15.12.2021 г. от 10.00 часа, което да се проведе по реда на т. 8 от решение по на КЕВР от Протокол № 175 от 05.08.2020 г. Срокът, който е предоставен за становища на заинтересованите лица по проекта на решение е до 17: 00 часа на 17.12.2021 г. На същата дата на страницата на КЕВР е публикувано обявление за насроченото обществено обсъждане, ведно с приетия доклад и проект на решение за изменение на Решение № Ц-25/01.07.2021 г. На 01.01.2022 г. на основание чл. 31б, ал. 2 от ЗЕВИ и § 28, ал. 3 от ПЗР на ЗЕВИ, обн. ДВ, бр. 9 от 2021 г., чл. 14, ал. 1 от ЗЕ, чл. 40, ал. 2 от Наредба № 1 за регулиране на цените на електрическа енергия (Наредбата), КЕВР уведомява на страницата си, че приема Решение № Ц-2/01.01.2022 г., с което са изменени определените с Решение № Ц-25/01.07.2021 г. премии на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност 500 kW и над 500 kW. В хода на делото са приети и приложени административната преписка, както и допълнително ангажираните от страните писмени доказателства. При така установените факти, Административен съд София - град формира следните правни изводи: По допустимостта на жалбата: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок от лице – адресат на акта, засегнат неблагоприятно, който има правен интерес от оспорване. Решение № Ц-2 от 01.01.2022 г. на Комисия за енергийно н водно регулиране /КЕВР/, в частта му по раздел I, точка 2, подточка 2.10, представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, вр. с чл. 36а, ал. 2 от ЗЕ и като такъв подлежи на оспорване по реда и условията на АПК. По същество на жалбата: Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Обжалваният административен акт, в оспорената част, е издаден от компетентен орган, в съответствие с правомощията на КЕВР, визирани в чл. 21, ал. 1, т. 8 във връзка с чл. 21, т. 8б от ЗЕ. Разпоредбите на чл. 21, т. 8б от ЗЕ, предвижда, че КЕВР определя размера на премиите за електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници и високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, произведена от централи с обща инсталирана електрическа мощност 500 kW и над 500 kW, ежегодно в срок до 30 юни, а тази на чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗЕ, гласи, че Комисията е колегиален постоянно действащ орган, който заседава, ако присъстват повече от половината от общия брой членове или от членовете на съответния състав. Решението е прието при наличието на кворум с изискуемото мнозинство, от състав на комисията, който съответства на закона, поради което не е налице основание за отмяната му по чл. 146, т. 1 от АПК. Съдът намира за неоснователни твърденията в жалбата за наличие на съществени процесуални нарушения при издаването на административния акт. Оспореното решение в частта по му по раздел I, точка 2, подточка 2.10 е издадено в съответствие със законовите изисквания относно формата и съдържанието му съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК. Резултатът от производството пред КЕВР е писмено обективиран в оспореното Решение № Ц-2 от 01.01.2022 г. на КЕВР, в което са посочени наименованието на органа, който го е издал, диспозитивна част, както и пред кой орган и в какъв срок решението може да се обжалва, както и фактическите и правните основания за издаването му. КЕВР обосновава своите изводи въз основа на приложения и приобщен към административната преписка доказателствен материал, като излага и подробни мотиви. Поради което КЕВР се е произнесла в съответствие с изискването за мотивираност на акта съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и не е налице основание за отмяната му по чл. 146, т. 2 от АПК. Със заповед № З-Е-319 от 07.12.2021 г. на председателя на КЕВР е формирана работна група, със задача да анализира изменението между определената прогнозна цена за базов товар за периода 01.07.2021 г. - 30.06.2022 г. спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок от периода, на организиран борсов пазар на електрическа енергия и ако това изменение е съществено, да извърши анализ по отношение на изменението на определените с Решение Ц-25 от 01.07.2021 г. на КЕВР премии за електрическа енергия от възобновяеми източници, произведена от централи с обща инсталирана електрическа мощност 500 kW и над 500 kW. Работната група приключила дейността си с изготвянето на Доклад с вх. № Е-Дк-1271 от 08.12.2021 г., който е приет от КЕВР с решение по т. 1 от Протокол № 287 от 13.12.2021 г. Със същото решение, с което е приет доклада, КЕВР е приела и проект на решение относно изменение на определените с Решение Ц-25 от 01.07.2021 г. премии. Така, с решението по Протокол № 287 от 13.12.2021 г., по т. 2 от същото, КЕВР е открила процедура по изменение на премиите, определени в Решение №Ц-25 от 01.07.2021 г., в частта по т. 3, при условията на чл. 31б, ал. 2 от ЗЕ, което да се осъществи при съкратена процедура и срокове за нейното провеждане. Със същото решение - т. 2.1. КЕВР е определила дата за провеждане на открито заседание за разглеждане на приетия по т. 1 Доклад и дата за провеждане на обществено обсъждане на проект за решение - 15.12.2021 г. Определила е срок за представяне на становища по доклада и по проекта на решение - 17.12.2021 г. - 17.00 часа. С т. 2.3 от решението е определена и дата на провеждане на закрито заседание на КЕВР за приемане на решение - 01.01.2022 г. С т. 3 от решението по Протокол № 287 от 13.12.2021 г. КЕВР е приела и проект на решение относно изменение на определените с Решение № Ц-25/01.07.2021 г. на КЕВР цени на производителите на ел. енергия от ВИ с обща инсталирана електрическа мощност 500 kW и над 500 kW. С решението е насрочено и открито заседание за разглеждане на доклада на 15.12.2021 г. (т. 4), което да се проведе по реда на т. 8 от Решение по Протокол № 175/05.08.2020 г., като разпоредила (т. 6) приетите доклад и проект на решение, датите и часовете на откритото заседание и общественото обсъждане, да бъдат оповестени на интернет страницата на КЕВР. На 13.12.2021 г. в секция "Новини" на интернет страницата на КЕВР е било публикувано съобщение за покана за провеждане на обществено обсъждане на проект на решение относно изменение на определените с Решение № Ц-25 от 01.07.2021 г. на КЕВР премии на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност 500 kW и над 500 kW. Откритото заседание на КЕВР за обществено обсъждане на проекта за решение, така както е посочено в решение по Протокол № 287 от 13.12.2021 г. на КЕВР - на 15.12.2021 г. от 10 часа, с участието на заинтересовани страни, е проведено на оповестената дата - 15.12.2021 г., като за резултата от него е съставен протокол от същата дата. В заключителната част на протокола от 15.12.2021 г. отново е посочен срока за писмени предложения по проекта за решение - 17.12.2021 г., както и датата на провеждането на закритото заседание на КЕВР - 01.01.2022 г. В резултат на проведеното обществено обсъждане, до КЕВР са постъпили становища от Асоциация на търговците на електроенергия в България, от Българска фотоволтаична асоциация, от Българска ветроенергийна асоциация, както и от още 13 други ЮЛ, подробно посочени в оспореното решение на КЕВР. Видно от представените в хода на съдебното заседание извадки от интернет страницата на КЕВР, приложеният проект на решение, както и от приложеното по административната преписка писмо с изх. № Е-03-17-52 от 13.12.2021 г., се установява, че със свое решение Комисията е приела съкратена процедура и срокове. Това решение е прието преди извършването на предвидените в него процесуални действия и предвижда осъществяване на основните етапи от процедурата по изменение на премиите по реда на чл. 31б, ал. 2 от ЗЕ, а именно - извършване на проучване от назначена за целта работна група от експерти на Комисията, изготвяне на проект на решение, който да бъде разгледан и приет на закрито заседание на регулаторния орган, след което да се проведе обществено обсъждане, за което да бъдат поканени всички заинтересовани лица и административният акт да се приеме след разглеждане на постъпилите становища. От това става ясно, че правилата, гарантиращи защитата на правата и интересите на заинтересованите страни, са спазени, като страните са уведомени за откриването на процедурата, проведено е обществено обсъждане за изслушването им, предоставен им е достатъчен срок за становища и възражения, които са обсъдени в мотивите към административния акт. Всички извършени процесуални действия са в съответствие с приетата процедура. Решението на регулаторния орган е взето при извършена преценка на заявленията и обсъждане на становищата на заинтересованите лица на закрито заседание на комисията, след което е публикувано. Предвид изложеното съдът намира, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на акта на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 от АПК. Между страните няма спор, че „БИ СИ АЙ ЧЕРГАНОВО” ЕООД е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници. Безспорно се установява, че оспорващата страна има действащ към момента на издаване на оспорения административен акт и към момента на депозиране на жалбата Договор за компенсиране с премии, за което свидетелства и изричното потвърждение на заинтересованата страна Фонд Сигурност на електроенергийната система. Решение № Ц-2 от 01.01.2022 г. на КЕВР е постановено на основание чл. 31б, ал. 2 от ЗЕ, която разпоредба предоставя възможност за изменение на определените премии, но не по-често от веднъж на 6 месеца, при условие че е налице съществено изменение между определената прогнозна пазарна цена за базов товар за този период спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок от периода на организиран борсов пазар на електрическа енергия. С процесното решение Комисията е изменила част от премиите, определени с Решение № Ц-25 от 01.07.2021 г., т. ХІХ. Действително, с Решение за изменение и допълнение на Решение на НС за справяне с ценовата криза на електроенергията, прието на 15 декември 2021 г., обн. ДВ, бр. 108 от 17.12.2021 г. НС е наложило мораториум върху цената на електрическата енергия, Ви К услугите и топлинната енергия на регулиран пазар на нивата от 16 декември 2021 г., като срокът на неговото действие е до 31 март 2022 г. Съгласно чл. 31б, ал. 1 от ЗЕ „Комисията има право при необходимост да изменя утвърдените цени на електрическата енергия, цените за достъп и/или пренос през електропреносната и/или електроразпределителните мрежи и цената и/или компонентата от цената по чл. 30, ал. 1, т. 17 по време на ценовия период, но не по-често от веднъж на календарно тримесечие. От друга страна текстът на ал. 2 на чл. 31б изрично посочва, че КЕВР има право при необходимост да измени определените премии, но не по-често от веднъж на 6 месеца, при условие че е налице съществено изменение между определената прогнозна пазарна цена за базов товар за този период спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок от периода на организиран борсов пазар на електрическа енергия. При съпоставката на двете разпоредби е видно, че същите се отнасят за две по съществото си различни фактически положения, регламентирани в посочените правни норми. Този извод се потвърждава от систематичното тълкуване на разпоредбите -отделени в две различни алинеи, а не обединени в една. В, ал. 1 на чл. 31б от ЗЕ изчерпателно са изброени цените, които подлежат на изменение по този ред, а именно това са всички цени, попадащи в чл. 30, ал. 1 от ЗЕ. Сред тях обаче не е прогнозната пазарна цена за базов товар, което обстоятелство потвърждава, че дори тази цена попада в обхвата на Решението на НС. НС е наложило мораториум върху цената на електрическата енергия, ВиК услугите и топлинната енергия на регулиран пазар на нивата от 16.12.2021 г., като срокът на неговото действие е до 31.03.2022 г. В конкретния случай, настоящото административно производство е свързано с изменението на определените с Решение № Ц-25 от 01.07.2021 г. на КЕВР премии, които се изчисляват като разлика между вече определени, съответно актуализирани преференциални цени на електрическата енергия и прогнозната пазарна цена за базов товар на организирания борсов пазар на електрическа енергия. Следва да се има предвид също, че по силата на чл. 100, ал. 4 от ЗЕ сделките, които се сключват от производители на електрическа енергия от възобновяеми източници, с обект с обща инсталирана мощност 0, 5 MW и над 0, 5 MW, се осъществяват на организиран борсов пазар на електрическа енергия по свободно договорени цени. Следователно тези сделки, се осъществяват по свободно договорени цени извън регулирания пазар. Предвид изложеното, решението на НС за налагане на мораториум върху цената на електрическата енергия на регулиран пазар не е приложимо по отношение на акта на КЕВР за изменението на Решение № Ц-25 от 01.07.2021 г. на КЕВР, в частта по т. ХІХ., с което са определени за периода 01.07.2021 г. - 30.06.2022 г. премии за електрическа енергия от ВИ, произведена от централи с обща инсталирана електрическа мощност 500 kW и над 500 kW. В случай, че не бъдат изчислени премии спрямо постигнатата цена на електрическата енергия на организирания борсов пазар, то премиите, които следва да бъдат изплатени за срока на мораториума от Фонд "Сигурност на електроенергийната система" на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, с обект с обща инсталирана мощност 0.5 MW и над 0, 5 MW, ще доведат до свръхпечалба на последните от една страна, а от друга - ще се отрази крайно негативно на бюджета на Фонд "Сигурност на електроенергийната система". Посочените обстоятелства, които са анализирани в хода на административното производство, са отразени в мотивите на процесното решение и съответстват на разпоредбата на чл. 31, т. 7 от ЗЕ, а именно, че КЕВР се ръководи освен от принципите по чл. 23 и 24 и от принципа за справедливо прехвърляне на разходите от преференциални цени и премии за енергия от възобновяеми източници и високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия върху крайните клиенти на електрическа енергия присъединени към електроенергийната система, включително операторът на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи, за технологичните разходи по пренос и разпределение. Във връзка с горното Комисията е определила прогнозна цена за базов товар (стр. 3 от Решение № Ц-2 от 01.01.2022 г.) в размер на 293, 37 лв./MWh. Прогнозна пазарна цена за базов товар, определена с Решение № Ц-25 от 01.07.2021 г. за периода 01.07.2021 г. - 30.06.2022 г. е била в размер на 119.00 лв./MWh. Въз основа на подробен анализ на помесечните цени за базов товар на пазара "Ден напред", както и данните за фючърсите за българския пазар на Европейската електроенергийна борса (Е.) за съответния период определената цена в размер на 119.00 лв./MWh е с над 180% отклонение спрямо постигнатата цена и прогнозната такава за оставащия срок от периода. Предвид наличието на съществено изменение между определената прогнозна пазарна цена за базов товар за този период спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок от периода на организиран борсов пазар на електрическа енергия, Комисията е открила процедура за изменение на премиите, съгласно чл. 31б, ал. 2 от ЗЕ, като след вземане предвид на стойностите на фючърсните сделки към началото на м. ноември 2021 г., прогнозната цена в размер на 293.37 лв./MWh спрямо старата прогнозна цена е с отклонение от 147%. Определянето на прогнозната цена за базов товар се извършва от КЕВР единствено за целите на определянето на премиите, т.е. не се регулират цени по смисъла на чл. 30, ал. 1 от ЗЕ, прогнозната цена за базов товар не попада в цените подлежащи на регулиране от КЕВР по реда на чл. 30, ал. 1 от ЗЕ, т.е. се прилага по отношение на субектите, които ползват регулирания пазар на електрическа енергия. В тази връзка аргументите на жалбоподателя в жалбата са неотносими към спора, тъй като формулират оплаквания с икономически характер, които не са свързани с контрола за законосъобразност, в рамките на който е ограничен съдът в настоящото производство. По тази причина същите са неотносими към настоящия спор. Следва да се посочи, че през 2021 г. пазарът на електроенергия е либерализиран. Затова цената на произведеното количество енергия от възобновяеми източници се определя по различен механизъм. От 1 юли 2021 г. крайните снабдители не изкупуват електрическа енергия по преференциални цени от производители на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, произведена от централи с обща инсталирана електрическа мощност от 500 кW до 1 MW, съгласно § 28, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗЕ. Българската енергийна независима борса /БЕНБ/ стана задължителният канал, през който производители с инсталирана мощност равна и над 500kW трябва да продават своята електроенергия на свободен пазар. Производителите следва да изберат една от трите платформи за търговия - Пазар ден напред, Пазар в рамките на деня и Двустранни договори, които платформи се поддържат от БЕНБ и на които пазарни сегменти борсата има различни правомощия. Освен, че продават произведената ел. енергия на свободния пазар, производителите на ел. енергия от ВЕИ подписват договор за компенсиране с премии с Фонд "Сигурност на електроенергийната система". Премията е разликата между определена с решение на КЕВР преференциална цена, приложима за съответната централа и определяна също от КЕВР прогнозна пазарна цена на ел. енергия за всеки регулаторен период за групата производители, към която се отнася този производител. В крайна сметка, значението на премията за всеки производител е различно, в зависимост от това как е преценил да продава произведената от него ел. енергия. Ако производител сключи договор с фиксирана цена /и към нея се прибави премията/ финансовият резултат ще е различен от крайната цена на производител, който продава по пазарни цени на борсата и получава премията. Поради това, независимо че размерът на премията е еднакъв за производителите, за някои от тях този размер може да е удовлетворяващ, а за други - да е нисък. От това следва извод, че независимо от еднаквата премия, за всеки производител крайната цена на ел. енергията е различна. Поради това всеки производител има право да прецени правния си интерес от обжалване на акта на КЕВР за определяне на размера на премията. Това обуславя и определянето на характера на оспорвания акт като индивидуален административен акт, съобразно правилата на чл. 21 АПК и чл. 36а, ал. 1 и, ал. 2 ЗЕ. Последната разпоредбата определя, че за енергийните предприятия, доставящи електрическа енергия и природен газ по регулирани цени, Комисията утвърждава цените като пределни цени на всеки лицензиант с решение, което е индивидуален административен акт. Вярно е, че производителите на ел. енергия от ФЕЦ не продават енергия по регулирани цени, а на свободния пазар. Но в случая премията, като компонента на крайната им цена, подлежи на регулиране. Определянето на прогнозната цена за базов товар се извършва от КЕВР единствено за целите на определянето на премиите, т.е. не се регулират цени по смисъла на чл. 30, ал. 1 от ЗЕ, прогнозната цена за базов товар не попада в цените подлежащи на регулиране от КЕВР по реда на чл. 30, ал. 1 от ЗЕ. Премията, която получават производителите на ел. енергия от ВЕИ е определена в закона като компонента от цената на ел. енергията. Съгласно чл. 30, ал. 1, т. 17 ЗЕ на регулиране от Комисията подлежи компонентата от цена, чрез която всички крайни клиенти, присъединени към електроенергийната система, включително операторът на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи, участват в компенсиране на разходите по чл. 35 ЗЕ, а именно - предоставяне на премии за електрическа енергия от възобновяеми източници. Върховният съд в свои решения вече е посочил, че след като законът определя акта на Комисията, с която се утвърждават регулираните цени, като индивидуален административен акт, то и регулираната с акт на КЕВР компонента на цената, следва да се определя с акт, който да е индивидуален административен акт. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че обжалваното решение на КЕВР не е съобразено с принципа на равенство, предвиден в чл. 8, ал. 1 от АПК, съгласно който всички лица, които са заинтересовани от изхода на административното производство, имат равни процесуални възможности да участват в него за защита на свои права и законни интереси. Както бе посочено по-горе, въпреки проведената съкратена процедура, видно и от административния акт, заинтересованите страни са имали възможност и са взели участие в административното производство, като са представили становища и възражения, които са били обсъдени от КЕВР. Не е основателно и твърдението на жалбоподателя, че Комисията не се е съобразила с принципа на равнопоставеност, въведен в чл. 23, т. 5 от ЗЕ, тъй като процесното решение касае единствено производителите на електроенергия от възобновяеми източници, поставяйки ги в неравностойно положение спрямо останалите. Законодателят е предвидил различен процесуален ред за определяне цените, респ. премиите, по отношение на дружествата с високоефективно производители на топлинна и електрическа енергия, с оглед отчитане на конкретните специфики на този вид производство. Според жалбоподателя, с приемане на процесното решение КЕВР нарушава и принципа за съразмерност, предвиден в чл. 6, ал. 2 и, ал. 5 от АПК, съгласно който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, както и принципът за предвидимост, залегнал в чл. 13 от АПК. В случая целта, за която е издадено процесното решение, е да се осигури баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите по цялата верига от производството, което не нарушава принципът на съразмерност. 3аконодателят изрично е допуснал възможността да се изменят премии, определени с решение на Комисията, и това изменение да се извърши преди да изтече периодът, за който са били определени премиите, при условие, че е налице обективният факт на съществено изменение между определената прогнозна цена на борсов товар за този период, спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок от периода на организиран борсов пазар. Тази нормативна възможност не накърнява принципа на последователност и предвидимост. Съдът намира за неоснователни и твърденията на жалбоподателя, че оспореният административен акт противоречи с целта на закона и нормите на специалния закон - Закон за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), в който изрично се предвиждат формите за насърчаване на инвестициите в областта на възобновяемата енергия и на свободната стопанска инициатива в страната. С измененията на ЗЕВИ и отпадане на стимулите по чл. 18, ал. 1, т. 6, т. 7 и т. 8 от ЗЕВИ и чл. 31и чл. 32 от ЗЕВИ (§ 54 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, ДВ, бр. 17 от 2015 г. и § 20 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, ДВ, бр. 56 от 2015 г. ), държавната политика в областта на развитието на енергията от възбновяеми източници е свързана с отпадане на задължението за изкупуване на произведената енергия по преференциална цена за фиксиран период от време и въвеждане на нови стимули в тази връзка, които да съответстват на чл. 107 и 108 от Договора за функциониране на европейския съюз, които забраняват прекомерната държавна помощ. В тази връзка са и измененията на ЗЕ, въведени с § 68 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, ДВ, чл. 38 от 2018 г., § 34 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, ДВ, бр. 41 от 2019 г. и § 28 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, ДВ, бр. 9 от 2021 г., които предвиждат прекратяване на дългосрочните договори за изкупуване на енергия на преференциална цена и преминаване към изцяло нов, пазарноориентиран модел - на договори чрез компенсиране с премии, които от една страна минимизира ефектите от прекомерната държавна помощ, а от друга създава стимули за активно поведение на производителите на пазара на електрическа енергия. Това от своя страна допринася за неговата ликвидност и постигане на оптимални цени за всички участници в производството, търговията и потреблението на електрическа енергия. В заключение, съдът счита, че с процесното решение се стимулира повече производители на електрическа енергия да търсят по-голяма реализация на произвежданата от тях енергия на свободен пазар, което не само че не ограничава конкуренцията, а обратно създава предпоставки за намаляване на цената на електрическата енергия като увеличава ликвидността на пазара. Това от своя страна съответства на целта на ЗЕ, определена в чл. 2, ал. 1, т. 4, а именно енергийни доставки да се извършват при минимални разходи, тъй като от една страна се намалява цената на електрическата енергия на пазара на едро, а от друга се избягва ефектът от натрупване на свръхпечалби от едни участници на енергийния пазар за сметка на други. Така изложеното дотук в мотивите на решението намира опора и в съдебната практика на ВАС, така решение № 9144 от 23.07.2024 г. по адм.дело № 9921/2022 г., на ВАС, ІІІ отд, решение № 9146 от 23.07.2024 г. по адм.дело № 410/2023 г. на ВАС, ІІІ отд и решение № 9014 от 22.07.2024 г. по адм.дело № 3203/2023 г. на на ВАС, ІІІ отд. По изложените съображения съдът намира, че атакуваното решение е законосъобразно, поради което жалбата срещу него като неоснователна следва да бъде отхвърлена. По разноски по производството: Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, поради което жалбоподателят следва да заплати сумата от 300 лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 8, ал. 2 от Наредба № 1/2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, на основание чл. 172, ал. 1, ал. 2 АПК Административен съд София - град, 7 0 състав, III - то отделение РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ жалбата на „БИ СИ АЙ ЧЕРГАНОВО” ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] 6100, [улица], вх. В, ет. 4, ап. 23, представлявано от Управителя Г. Щ., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 3, чрез адв. П. С. срещу Решение № Ц-2 от 01.01.2022 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, в частта му по раздел I, точка 2, подточка 2.10, с което считано от 01.01.2022 г., се изменя прогнозната пазарна цена на базов товар и съответно прогнозната пазарна цена по групи производители и премиите на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност 500 kW и над 500 kW, определени от КЕВР с Решение № Ц-25 от 01.07.2021 г. на КЕВР. ОСЪЖДА „БИ СИ АЙ ЧЕРГАНОВО” ЕООД, ЕИК[ЕИК] да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението. СЪДИЯ:
Мотиви
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 13, ал. 9 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Образувано е по жалба на „БИ СИ АЙ ЧЕРГАНОВО” ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] 6100, [улица], вх. В, ет. 4, ап. 23, представлявано от Управителя Г. Щ., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 3, чрез адв. П. С. срещу Решение № Ц-2 от 01.01.2022 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, в частта му по раздел I, точка 2, подточка 2.10, с което считано от 01.01.2022 г., се изменя прогнозната пазарна цена на базов товар и съответно прогнозната пазарна цена по групи производители и премиите на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност 500 kW и над 500 kW, определени от КЕВР с Решение № Ц-25 от 01.07.2021 г. на КЕВР, в частта по т. XIX. В жалбата се излагат доводи за нищожност на решението респ. незаконосъобразност на същото, като постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, липса на компетентност, при неспазване на установената от закона форма, както и в противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че обжалваното решение и определените с него прогнозна пазарна цена и премии, са в противоречие с решението на НС, с което е наложен мораториум върху цената на електроенергията на регулиран пазар. С приемането на Решение Ц-2/01.01.2022 г., с което КЕВР е упражнила правомощието си да регулира определени от ЗЕ цени, КЕВР е нарушила забраната, приета с Решение на Народното събрание, което представлява нарушение на чл. 86, ал. 2 от Конституцията на Република България и съответно порок на административния акт по смисъла на чл.146, т.4 от АПК, който обуславяло неговата нищожност. Сочи се още, че решението е взето при изначална липса на компетентност на органа, който го е приел - Комисия за енергийно и водно регулиране. Към датата на приемане на решението мандатът на двама от членовете на състав „Енергетика“ на Комисията, бил изтекъл още на 02.04.2020 г., поради което правомощията на тези конкретни членове, били отпаднали с изтичане на срока (мандат), за който са избрани, което поставяло под въпрос законосъобразността на оспорения административен акт. Комисията не се била произнесла с решение за определяне на прогнозната пазарна дена за базов товар и специфицирана по видове първичен източник. В обжалваното Решение прогнозната пазарна цена е посочена единствено в мотивите на решението, но не и в диспозитива, което представлява грубо нарушение на материалния закон. При липса на определяне в диспозитива на прогнозна пазарна цена на базов товар липсвал един от основните елементи за определяне на премията, което от своя страна правило по нататъшното определяне незаконосъобразно, което било аргумент за обявяване на решението за нищожно. Твърди се, че при издаването на решение е била нарушена разпоредбата на член 316, ал. 3 от ЗЕ и разпоредбата на чл.13 от АПК. Нарушени били и принципите по чл. 6, 7, 8, 12 и чл.13 от АПК, което правило акта незаконосъобразен. Не била спазена и разпоредбата на чл. 59, ал.2, т. 4 от АПК за мотивираност на акта. В процесното решение, КЕВР не била изложила фактически констатации, обосновани на конкретни данни и факти, съответно не била посочила доказателствата, на които се основават те, както не е направена преценка на всички факти и доводи от значение за издаване на конкретното решение. Моли съдът да обяви нищожност на решението, или алтернативно да го отмени като незаконосъобразно на посочените в жалбата основания. В проведените открити съдебни заседания, жалбоподателят редовно призован не се представлява. По делото е депозирано становище от страна на процесуалния представител на жалбоподателя адв. С., с което последния поддържа жалбата и заявените с нея искания. Претендира разноски. Ответникът – КЕВР, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Х. изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения подробно изложени в депозирано по делото писмени бележки. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Заинтересованата страна - Фонд "Сигурност на електроенергийната система" не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата. Софийска градска прокуратура - редовно уведомена, не изпраща представител и не взима становище по жалбата. Административен съд София град, ІІІ отделение, 70 състав, след като обсъди доводите на страните и въз основа на представените по делото доказателства и вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят „БИ СИ АЙ ЧЕРГАНОВО” ЕООД притежава и експлоатира фотоволтаична електрическа централа „Черганово“ за производство на електрическа енергия, с инсталирана мощност 29.3 Мвт, находища се в землището на [населено място], общ. К., обл. С. З., която е присъединена към съответната електрическа мрежа. На 31.10.2018 г. жалбоподателят сключва договор за компенсиране с премии № ВЕИ-73/31.10.2018 г. с Фонд "Сигурност на електроенергийната система", съгласно измененията на Закона за енергетиката (ЗЕ) от 2018 г. и следващи, с които отпада изкупуването на електроенергия по преференциални цени за ВЕИ производители с обща инсталирана мощност 500 kW и над 500 kW и с които се прекратява действието на сключените договори за изкупуване. Към датата на сключване на Договора за изкупуване в сила е било Решение Ц-18/20.06.2011 г. на ДКЕВР за определяне преференциална цена на производителя от което приложимата за централата на жалбоподателя цена е била 485.60 лева/МВтч С решение № Ц-25 от 01.07.2021 г. в частта по т. ХІХ, КЕВР е определила за периода 01.07.2021 г. - 30.06.2022 г. премии за електрическа енергия от възобновяеми източници (ВИ), произведена от централи с обща инсталирана електрическа мощност 500 kW и над 500 kW. Със заповед № З-Е-319 от 07.12.2021 г. на председателя на КЕВР е сформирана работна група със задача да анализира изменението между определената прогнозна цена за базов товар за периода 01.07.2021 г. - 30.06.2022 г. спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок от периода на организиран борсов пазар на електрическа енергия и ако това изменение е съществено, да извърши анализ по отношение на изменение на определените с Решение Ц-25 от 01.07.2021 г. на КЕВР премии за електрическа енергия от възобновяеми източници, произведена от централи с обща инсталирана електрическа мощност 500 kW и над 500 kW. За извършения анализ е изготвен Доклад с вх. № Е-Дк-1271 от 08.12.2021 г., който е приет от КЕВР с решение по т. 1 от Протокол № 287 от 13.12.2021 г. Със същото решение, с което е приет докладът, КЕВР приема и проект на решение относно изменение на определените с Решение Ц-25 от 01.07.2021 г. премии. С решение по т. 1 от Протокол № 287 от 13.12.2021 г., КЕВР е открила процедура по изменение на премиите, определение в Решение № Ц-25 от 01.07.2021 г. при условията на чл. 31б, ал. 2 от ЗЕ, като е приела съкратена процедура и срокове за нейното провеждане. Насрочено е обществено обсъждане на проекта на решението за 15.12.2021 г. от 10.00 часа, което да се проведе по реда на т. 8 от решение по на КЕВР от Протокол № 175 от 05.08.2020 г. Срокът, който е предоставен за становища на заинтересованите лица по проекта на решение е до 17: 00 часа на 17.12.2021 г. На същата дата на страницата на КЕВР е публикувано обявление за насроченото обществено обсъждане, ведно с приетия доклад и проект на решение за изменение на Решение № Ц-25/01.07.2021 г. На 01.01.2022 г. на основание чл. 31б, ал. 2 от ЗЕВИ и § 28, ал. 3 от ПЗР на ЗЕВИ, обн. ДВ, бр. 9 от 2021 г., чл. 14, ал. 1 от ЗЕ, чл. 40, ал. 2 от Наредба № 1 за регулиране на цените на електрическа енергия (Наредбата), КЕВР уведомява на страницата си, че приема Решение № Ц-2/01.01.2022 г., с което са изменени определените с Решение № Ц-25/01.07.2021 г. премии на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност 500 kW и над 500 kW. В хода на делото са приети и приложени административната преписка, както и допълнително ангажираните от страните писмени доказателства. При така установените факти, Административен съд София - град формира следните правни изводи: По допустимостта на жалбата: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок от лице – адресат на акта, засегнат неблагоприятно, който има правен интерес от оспорване. Решение № Ц-2 от 01.01.2022 г. на Комисия за енергийно н водно регулиране /КЕВР/, в частта му по раздел I, точка 2, подточка 2.10, представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, вр. с чл. 36а, ал. 2 от ЗЕ и като такъв подлежи на оспорване по реда и условията на АПК. По същество на жалбата: Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Обжалваният административен акт, в оспорената част, е издаден от компетентен орган, в съответствие с правомощията на КЕВР, визирани в чл. 21, ал. 1, т. 8 във връзка с чл. 21, т. 8б от ЗЕ. Разпоредбите на чл. 21, т. 8б от ЗЕ, предвижда, че КЕВР определя размера на премиите за електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници и високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, произведена от централи с обща инсталирана електрическа мощност 500 kW и над 500 kW, ежегодно в срок до 30 юни, а тази на чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗЕ, гласи, че Комисията е колегиален постоянно действащ орган, който заседава, ако присъстват повече от половината от общия брой членове или от членовете на съответния състав. Решението е прието при наличието на кворум с изискуемото мнозинство, от състав на комисията, който съответства на закона, поради което не е налице основание за отмяната му по чл. 146, т. 1 от АПК. Съдът намира за неоснователни твърденията в жалбата за наличие на съществени процесуални нарушения при издаването на административния акт. Оспореното решение в частта по му по раздел I, точка 2, подточка 2.10 е издадено в съответствие със законовите изисквания относно формата и съдържанието му съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК. Резултатът от производството пред КЕВР е писмено обективиран в оспореното Решение № Ц-2 от 01.01.2022 г. на КЕВР, в което са посочени наименованието на органа, който го е издал, диспозитивна част, както и пред кой орган и в какъв срок решението може да се обжалва, както и фактическите и правните основания за издаването му. КЕВР обосновава своите изводи въз основа на приложения и приобщен към административната преписка доказателствен материал, като излага и подробни мотиви. Поради което КЕВР се е произнесла в съответствие с изискването за мотивираност на акта съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и не е налице основание за отмяната му по чл. 146, т. 2 от АПК. Със заповед № З-Е-319 от 07.12.2021 г. на председателя на КЕВР е формирана работна група, със задача да анализира изменението между определената прогнозна цена за базов товар за периода 01.07.2021 г. - 30.06.2022 г. спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок от периода, на организиран борсов пазар на електрическа енергия и ако това изменение е съществено, да извърши анализ по отношение на изменението на определените с Решение Ц-25 от 01.07.2021 г. на КЕВР премии за електрическа енергия от възобновяеми източници, произведена от централи с обща инсталирана електрическа мощност 500 kW и над 500 kW. Работната група приключила дейността си с изготвянето на Доклад с вх. № Е-Дк-1271 от 08.12.2021 г., който е приет от КЕВР с решение по т. 1 от Протокол № 287 от 13.12.2021 г. Със същото решение, с което е приет доклада, КЕВР е приела и проект на решение относно изменение на определените с Решение Ц-25 от 01.07.2021 г. премии. Така, с решението по Протокол № 287 от 13.12.2021 г., по т. 2 от същото, КЕВР е открила процедура по изменение на премиите, определени в Решение №Ц-25 от 01.07.2021 г., в частта по т. 3, при условията на чл. 31б, ал. 2 от ЗЕ, което да се осъществи при съкратена процедура и срокове за нейното провеждане. Със същото решение - т. 2.1. КЕВР е определила дата за провеждане на открито заседание за разглеждане на приетия по т. 1 Доклад и дата за провеждане на обществено обсъждане на проект за решение - 15.12.2021 г. Определила е срок за представяне на становища по доклада и по проекта на решение - 17.12.2021 г. - 17.00 часа. С т. 2.3 от решението е определена и дата на провеждане на закрито заседание на КЕВР за приемане на решение - 01.01.2022 г. С т. 3 от решението по Протокол № 287 от 13.12.2021 г. КЕВР е приела и проект на решение относно изменение на определените с Решение № Ц-25/01.07.2021 г. на КЕВР цени на производителите на ел. енергия от ВИ с обща инсталирана електрическа мощност 500 kW и над 500 kW. С решението е насрочено и открито заседание за разглеждане на доклада на 15.12.2021 г. (т. 4), което да се проведе по реда на т. 8 от Решение по Протокол № 175/05.08.2020 г., като разпоредила (т. 6) приетите доклад и проект на решение, датите и часовете на откритото заседание и общественото обсъждане, да бъдат оповестени на интернет страницата на КЕВР. На 13.12.2021 г. в секция "Новини" на интернет страницата на КЕВР е било публикувано съобщение за покана за провеждане на обществено обсъждане на проект на решение относно изменение на определените с Решение № Ц-25 от 01.07.2021 г. на КЕВР премии на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност 500 kW и над 500 kW. Откритото заседание на КЕВР за обществено обсъждане на проекта за решение, така както е посочено в решение по Протокол № 287 от 13.12.2021 г. на КЕВР - на 15.12.2021 г. от 10 часа, с участието на заинтересовани страни, е проведено на оповестената дата - 15.12.2021 г., като за резултата от него е съставен протокол от същата дата. В заключителната част на протокола от 15.12.2021 г. отново е посочен срока за писмени предложения по проекта за решение - 17.12.2021 г., както и датата на провеждането на закритото заседание на КЕВР - 01.01.2022 г. В резултат на проведеното обществено обсъждане, до КЕВР са постъпили становища от Асоциация на търговците на електроенергия в България, от Българска фотоволтаична асоциация, от Българска ветроенергийна асоциация, както и от още 13 други ЮЛ, подробно посочени в оспореното решение на КЕВР. Видно от представените в хода на съдебното заседание извадки от интернет страницата на КЕВР, приложеният проект на решение, както и от приложеното по административната преписка писмо с изх. № Е-03-17-52 от 13.12.2021 г., се установява, че със свое решение Комисията е приела съкратена процедура и срокове. Това решение е прието преди извършването на предвидените в него процесуални действия и предвижда осъществяване на основните етапи от процедурата по изменение на премиите по реда на чл. 31б, ал. 2 от ЗЕ, а именно - извършване на проучване от назначена за целта работна група от експерти на Комисията, изготвяне на проект на решение, който да бъде разгледан и приет на закрито заседание на регулаторния орган, след което да се проведе обществено обсъждане, за което да бъдат поканени всички заинтересовани лица и административният акт да се приеме след разглеждане на постъпилите становища. От това става ясно, че правилата, гарантиращи защитата на правата и интересите на заинтересованите страни, са спазени, като страните са уведомени за откриването на процедурата, проведено е обществено обсъждане за изслушването им, предоставен им е достатъчен срок за становища и възражения, които са обсъдени в мотивите към административния акт. Всички извършени процесуални действия са в съответствие с приетата процедура. Решението на регулаторния орган е взето при извършена преценка на заявленията и обсъждане на становищата на заинтересованите лица на закрито заседание на комисията, след което е публикувано. Предвид изложеното съдът намира, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на акта на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 от АПК. Между страните няма спор, че „БИ СИ АЙ ЧЕРГАНОВО” ЕООД е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници. Безспорно се установява, че оспорващата страна има действащ към момента на издаване на оспорения административен акт и към момента на депозиране на жалбата Договор за компенсиране с премии, за което свидетелства и изричното потвърждение на заинтересованата страна Фонд Сигурност на електроенергийната система. Решение № Ц-2 от 01.01.2022 г. на КЕВР е постановено на основание чл. 31б, ал. 2 от ЗЕ, която разпоредба предоставя възможност за изменение на определените премии, но не по-често от веднъж на 6 месеца, при условие че е налице съществено изменение между определената прогнозна пазарна цена за базов товар за този период спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок от периода на организиран борсов пазар на електрическа енергия. С процесното решение Комисията е изменила част от премиите, определени с Решение № Ц-25 от 01.07.2021 г., т. ХІХ. Действително, с Решение за изменение и допълнение на Решение на НС за справяне с ценовата криза на електроенергията, прието на 15 декември 2021 г., обн. ДВ, бр. 108 от 17.12.2021 г. НС е наложило мораториум върху цената на електрическата енергия, Ви К услугите и топлинната енергия на регулиран пазар на нивата от 16 декември 2021 г., като срокът на неговото действие е до 31 март 2022 г. Съгласно чл. 31б, ал. 1 от ЗЕ „Комисията има право при необходимост да изменя утвърдените цени на електрическата енергия, цените за достъп и/или пренос през електропреносната и/или електроразпределителните мрежи и цената и/или компонентата от цената по чл. 30, ал. 1, т. 17 по време на ценовия период, но не по-често от веднъж на календарно тримесечие. От друга страна текстът на ал. 2 на чл. 31б изрично посочва, че КЕВР има право при необходимост да измени определените премии, но не по-често от веднъж на 6 месеца, при условие че е налице съществено изменение между определената прогнозна пазарна цена за базов товар за този период спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок от периода на организиран борсов пазар на електрическа енергия. При съпоставката на двете разпоредби е видно, че същите се отнасят за две по съществото си различни фактически положения, регламентирани в посочените правни норми. Този извод се потвърждава от систематичното тълкуване на разпоредбите -отделени в две различни алинеи, а не обединени в една. В, ал. 1 на чл. 31б от ЗЕ изчерпателно са изброени цените, които подлежат на изменение по този ред, а именно това са всички цени, попадащи в чл. 30, ал. 1 от ЗЕ. Сред тях обаче не е прогнозната пазарна цена за базов товар, което обстоятелство потвърждава, че дори тази цена попада в обхвата на Решението на НС. НС е наложило мораториум върху цената на електрическата енергия, ВиК услугите и топлинната енергия на регулиран пазар на нивата от 16.12.2021 г., като срокът на неговото действие е до 31.03.2022 г. В конкретния случай, настоящото административно производство е свързано с изменението на определените с Решение № Ц-25 от 01.07.2021 г. на КЕВР премии, които се изчисляват като разлика между вече определени, съответно актуализирани преференциални цени на електрическата енергия и прогнозната пазарна цена за базов товар на организирания борсов пазар на електрическа енергия. Следва да се има предвид също, че по силата на чл. 100, ал. 4 от ЗЕ сделките, които се сключват от производители на електрическа енергия от възобновяеми източници, с обект с обща инсталирана мощност 0, 5 MW и над 0, 5 MW, се осъществяват на организиран борсов пазар на електрическа енергия по свободно договорени цени. Следователно тези сделки, се осъществяват по свободно договорени цени извън регулирания пазар. Предвид изложеното, решението на НС за налагане на мораториум върху цената на електрическата енергия на регулиран пазар не е приложимо по отношение на акта на КЕВР за изменението на Решение № Ц-25 от 01.07.2021 г. на КЕВР, в частта по т. ХІХ., с което са определени за периода 01.07.2021 г. - 30.06.2022 г. премии за електрическа енергия от ВИ, произведена от централи с обща инсталирана електрическа мощност 500 kW и над 500 kW. В случай, че не бъдат изчислени премии спрямо постигнатата цена на електрическата енергия на организирания борсов пазар, то премиите, които следва да бъдат изплатени за срока на мораториума от Фонд "Сигурност на електроенергийната система" на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, с обект с обща инсталирана мощност 0.5 MW и над 0, 5 MW, ще доведат до свръхпечалба на последните от една страна, а от друга - ще се отрази крайно негативно на бюджета на Фонд "Сигурност на електроенергийната система". Посочените обстоятелства, които са анализирани в хода на административното производство, са отразени в мотивите на процесното решение и съответстват на разпоредбата на чл. 31, т. 7 от ЗЕ, а именно, че КЕВР се ръководи освен от принципите по чл. 23 и 24 и от принципа за справедливо прехвърляне на разходите от преференциални цени и премии за енергия от възобновяеми източници и високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия върху крайните клиенти на електрическа енергия присъединени към електроенергийната система, включително операторът на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи, за технологичните разходи по пренос и разпределение. Във връзка с горното Комисията е определила прогнозна цена за базов товар (стр. 3 от Решение № Ц-2 от 01.01.2022 г.) в размер на 293, 37 лв./MWh. Прогнозна пазарна цена за базов товар, определена с Решение № Ц-25 от 01.07.2021 г. за периода 01.07.2021 г. - 30.06.2022 г. е била в размер на 119.00 лв./MWh. Въз основа на подробен анализ на помесечните цени за базов товар на пазара "Ден напред", както и данните за фючърсите за българския пазар на Европейската електроенергийна борса (Е.) за съответния период определената цена в размер на 119.00 лв./MWh е с над 180% отклонение спрямо постигнатата цена и прогнозната такава за оставащия срок от периода. Предвид наличието на съществено изменение между определената прогнозна пазарна цена за базов товар за този период спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок от периода на организиран борсов пазар на електрическа енергия, Комисията е открила процедура за изменение на премиите, съгласно чл. 31б, ал. 2 от ЗЕ, като след вземане предвид на стойностите на фючърсните сделки към началото на м. ноември 2021 г., прогнозната цена в размер на 293.37 лв./MWh спрямо старата прогнозна цена е с отклонение от 147%. Определянето на прогнозната цена за базов товар се извършва от КЕВР единствено за целите на определянето на премиите, т.е. не се регулират цени по смисъла на чл. 30, ал. 1 от ЗЕ, прогнозната цена за базов товар не попада в цените подлежащи на регулиране от КЕВР по реда на чл. 30, ал. 1 от ЗЕ, т.е. се прилага по отношение на субектите, които ползват регулирания пазар на електрическа енергия. В тази връзка аргументите на жалбоподателя в жалбата са неотносими към спора, тъй като формулират оплаквания с икономически характер, които не са свързани с контрола за законосъобразност, в рамките на който е ограничен съдът в настоящото производство. По тази причина същите са неотносими към настоящия спор. Следва да се посочи, че през 2021 г. пазарът на електроенергия е либерализиран. Затова цената на произведеното количество енергия от възобновяеми източници се определя по различен механизъм. От 1 юли 2021 г. крайните снабдители не изкупуват електрическа енергия по преференциални цени от производители на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, произведена от централи с обща инсталирана електрическа мощност от 500 кW до 1 MW, съгласно § 28, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗЕ. Българската енергийна независима борса /БЕНБ/ стана задължителният канал, през който производители с инсталирана мощност равна и над 500kW трябва да продават своята електроенергия на свободен пазар. Производителите следва да изберат една от трите платформи за търговия - Пазар ден напред, Пазар в рамките на деня и Двустранни договори, които платформи се поддържат от БЕНБ и на които пазарни сегменти борсата има различни правомощия. Освен, че продават произведената ел. енергия на свободния пазар, производителите на ел. енергия от ВЕИ подписват договор за компенсиране с премии с Фонд "Сигурност на електроенергийната система". Премията е разликата между определена с решение на КЕВР преференциална цена, приложима за съответната централа и определяна също от КЕВР прогнозна пазарна цена на ел. енергия за всеки регулаторен период за групата производители, към която се отнася този производител. В крайна сметка, значението на премията за всеки производител е различно, в зависимост от това как е преценил да продава произведената от него ел. енергия. Ако производител сключи договор с фиксирана цена /и към нея се прибави премията/ финансовият резултат ще е различен от крайната цена на производител, който продава по пазарни цени на борсата и получава премията. Поради това, независимо че размерът на премията е еднакъв за производителите, за някои от тях този размер може да е удовлетворяващ, а за други - да е нисък. От това следва извод, че независимо от еднаквата премия, за всеки производител крайната цена на ел. енергията е различна. Поради това всеки производител има право да прецени правния си интерес от обжалване на акта на КЕВР за определяне на размера на премията. Това обуславя и определянето на характера на оспорвания акт като индивидуален административен акт, съобразно правилата на чл. 21 АПК и чл. 36а, ал. 1 и, ал. 2 ЗЕ. Последната разпоредбата определя, че за енергийните предприятия, доставящи електрическа енергия и природен газ по регулирани цени, Комисията утвърждава цените като пределни цени на всеки лицензиант с решение, което е индивидуален административен акт. Вярно е, че производителите на ел. енергия от ФЕЦ не продават енергия по регулирани цени, а на свободния пазар. Но в случая премията, като компонента на крайната им цена, подлежи на регулиране. Определянето на прогнозната цена за базов товар се извършва от КЕВР единствено за целите на определянето на премиите, т.е. не се регулират цени по смисъла на чл. 30, ал. 1 от ЗЕ, прогнозната цена за базов товар не попада в цените подлежащи на регулиране от КЕВР по реда на чл. 30, ал. 1 от ЗЕ. Премията, която получават производителите на ел. енергия от ВЕИ е определена в закона като компонента от цената на ел. енергията. Съгласно чл. 30, ал. 1, т. 17 ЗЕ на регулиране от Комисията подлежи компонентата от цена, чрез която всички крайни клиенти, присъединени към електроенергийната система, включително операторът на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи, участват в компенсиране на разходите по чл. 35 ЗЕ, а именно - предоставяне на премии за електрическа енергия от възобновяеми източници. Върховният съд в свои решения вече е посочил, че след като законът определя акта на Комисията, с която се утвърждават регулираните цени, като индивидуален административен акт, то и регулираната с акт на КЕВР компонента на цената, следва да се определя с акт, който да е индивидуален административен акт. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че обжалваното решение на КЕВР не е съобразено с принципа на равенство, предвиден в чл. 8, ал. 1 от АПК, съгласно който всички лица, които са заинтересовани от изхода на административното производство, имат равни процесуални възможности да участват в него за защита на свои права и законни интереси. Както бе посочено по-горе, въпреки проведената съкратена процедура, видно и от административния акт, заинтересованите страни са имали възможност и са взели участие в административното производство, като са представили становища и възражения, които са били обсъдени от КЕВР. Не е основателно и твърдението на жалбоподателя, че Комисията не се е съобразила с принципа на равнопоставеност, въведен в чл. 23, т. 5 от ЗЕ, тъй като процесното решение касае единствено производителите на електроенергия от възобновяеми източници, поставяйки ги в неравностойно положение спрямо останалите. Законодателят е предвидил различен процесуален ред за определяне цените, респ. премиите, по отношение на дружествата с високоефективно производители на топлинна и електрическа енергия, с оглед отчитане на конкретните специфики на този вид производство. Според жалбоподателя, с приемане на процесното решение КЕВР нарушава и принципа за съразмерност, предвиден в чл. 6, ал. 2 и, ал. 5 от АПК, съгласно който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, както и принципът за предвидимост, залегнал в чл. 13 от АПК. В случая целта, за която е издадено процесното решение, е да се осигури баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите по цялата верига от производството, което не нарушава принципът на съразмерност. 3аконодателят изрично е допуснал възможността да се изменят премии, определени с решение на Комисията, и това изменение да се извърши преди да изтече периодът, за който са били определени премиите, при условие, че е налице обективният факт на съществено изменение между определената прогнозна цена на борсов товар за този период, спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок от периода на организиран борсов пазар. Тази нормативна възможност не накърнява принципа на последователност и предвидимост. Съдът намира за неоснователни и твърденията на жалбоподателя, че оспореният административен акт противоречи с целта на закона и нормите на специалния закон - Закон за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), в който изрично се предвиждат формите за насърчаване на инвестициите в областта на възобновяемата енергия и на свободната стопанска инициатива в страната. С измененията на ЗЕВИ и отпадане на стимулите по чл. 18, ал. 1, т. 6, т. 7 и т. 8 от ЗЕВИ и чл. 31и чл. 32 от ЗЕВИ (§ 54 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, ДВ, бр. 17 от 2015 г. и § 20 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, ДВ, бр. 56 от 2015 г. ), държавната политика в областта на развитието на енергията от възбновяеми източници е свързана с отпадане на задължението за изкупуване на произведената енергия по преференциална цена за фиксиран период от време и въвеждане на нови стимули в тази връзка, които да съответстват на чл. 107 и 108 от Договора за функциониране на европейския съюз, които забраняват прекомерната държавна помощ. В тази връзка са и измененията на ЗЕ, въведени с § 68 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, ДВ, чл. 38 от 2018 г., § 34 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, ДВ, бр. 41 от 2019 г. и § 28 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, ДВ, бр. 9 от 2021 г., които предвиждат прекратяване на дългосрочните договори за изкупуване на енергия на преференциална цена и преминаване към изцяло нов, пазарноориентиран модел - на договори чрез компенсиране с премии, които от една страна минимизира ефектите от прекомерната държавна помощ, а от друга създава стимули за активно поведение на производителите на пазара на електрическа енергия. Това от своя страна допринася за неговата ликвидност и постигане на оптимални цени за всички участници в производството, търговията и потреблението на електрическа енергия. В заключение, съдът счита, че с процесното решение се стимулира повече производители на електрическа енергия да търсят по-голяма реализация на произвежданата от тях енергия на свободен пазар, което не само че не ограничава конкуренцията, а обратно създава предпоставки за намаляване на цената на електрическата енергия като увеличава ликвидността на пазара. Това от своя страна съответства на целта на ЗЕ, определена в чл. 2, ал. 1, т. 4, а именно енергийни доставки да се извършват при минимални разходи, тъй като от една страна се намалява цената на електрическата енергия на пазара на едро, а от друга се избягва ефектът от натрупване на свръхпечалби от едни участници на енергийния пазар за сметка на други. Така изложеното дотук в мотивите на решението намира опора и в съдебната практика на ВАС, така решение № 9144 от 23.07.2024 г. по адм.дело № 9921/2022 г., на ВАС, ІІІ отд, решение № 9146 от 23.07.2024 г. по адм.дело № 410/2023 г. на ВАС, ІІІ отд и решение № 9014 от 22.07.2024 г. по адм.дело № 3203/2023 г. на на ВАС, ІІІ отд. По изложените съображения съдът намира, че атакуваното решение е законосъобразно, поради което жалбата срещу него като неоснователна следва да бъде отхвърлена. По разноски по производството: Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, поради което жалбоподателят следва да заплати сумата от 300 лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 8, ал. 2 от Наредба № 1/2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, на основание чл. 172, ал. 1, ал. 2 АПК Административен съд София - град, 7 0 състав, III - то отделение
Цитирани разпоредби
47- чл. 13 АПК
- чл. 21 АПК
- чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК
- чл. 28
- чл. 31
- чл. 146, т. 2 АПК
- чл. 146, т. 1 АПК
- чл. 146, т. 3 АПК
- чл. 146, т. 4 АПК
- чл. 168, ал. 1 АПК
- чл. 59, ал. 2 АПК
- чл. 8, ал. 1 АПК
- чл. 78, ал. 5 ГПК
- чл. 100, ал. 4 ЗЕ
- чл. 13, ал. 1, т. 1 ЗЕ
- чл. 14, ал. 1 ЗЕ
- чл. 23, т. 5 ЗЕ
- чл. 30, ал. 1, т. 17 ЗЕ
- чл. 30, ал. 1 ЗЕ
- чл. 31 ЗЕ
- чл. 31, ал. 1 ЗЕ
- чл. 31, ал. 2 ЗЕ
- чл. 31, т. 7 ЗЕ
- чл. 35 ЗЕ
- чл. 36, ал. 2 ЗЕ
- чл. 31, ал. 2 ЗЕВИ
- чл. 107
- чл. 13, ал. 9
- чл. 145
- чл. 172, ал. 1
- чл. 18, ал. 1, т. 6
- чл. 2, ал. 1, т. 4
- чл. 20
- чл. 21, т. 8
- чл. 21, ал. 1, т. 8
- чл. 23
- чл. 30, ал. 1, т. 17
- чл. 34
- чл. 36, ал. 1
- чл. 38
- чл. 40, ал. 2
- чл. 54
- чл. 6, ал. 2
- чл. 6
- чл. 68
- чл. 8, ал. 2
- чл. 86, ал. 2