Решение № 766 от 25.7.2018 г. на Районен съд - Перник по дело № 5593/2017 г.

Производството е по чл. 415, във връзка с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ. по искова молба от „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от Л. Спасов против Р.В.И. ЕГН •••••••••• ••• за сумата 1817.04 лв. доставена и незаплатена топлоенергия на посочения адм.адрес, от която главница 1580.61 лв. за периода 01.05.2014- 30.04.2016г. изтекла лихва 236.43 лв. за периода 08.07.2014- 16.05.2017г. както и законната лихва върху главницата от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 26.05.2017г. до окончателното изплащане на сумите, по чг дело 2878/ 2017г. ПРС Претендират се и разноските по УИ и по запов.производство. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. В него искът е оспорен по основание и размер. Ответникът твърди, че -не бил сключвал договор с ищцовото дружество -не е потребител / ползвател на топлофицирания имот -притежава 1/ 2 ид.част от собствеността по НА -живее на друг адрес -настъпила е погасителна давност Като прецени процесуалната допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, съдът намери следното: По допустимостта Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Наличието на правен интерес се установява от приложеното ЧГД по което е издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК за вземането Срещу заповедта е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Искът за установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК. По същество: За уважаването му в тежест на ищеца е да установи качеството си на топлопреносно предприятие, качеството клиент/купувач на топлинна енергия за битови нужди на ответника, валидно възникнала облигационна връзка между тях, изпълнение на своето задължение по същата, вида и размера на задължението на ответника. Установи се по делото че - ищцовата страна има предмет на дейност - включва производство, пренос, разпределение на топлинна енергия като топлопреносно предприятие по смисъла на чл. 129 ЗЕ - наличието на качеството “клиент”/”купувач на топлинна енергия” по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на ЗЕ и ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация - Перник” ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при спазване на чл. 150 от ЗЕ. По делото са представени ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация - Перник” ЕАД, неоспорени от ответника. Съдът приема, че условията на чл. 150, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕ са изпълнени, поради което представените ОУ имат обвързваща сила по отношение на страните по взаимоотношенията, свързани с производството и доставката на топлинна енергия, осъществявани от ищеца по делото. Съгласно чл. 1 от ОУ, страни по тези взаимоотношения са “продавача на топлинна енергия” – “Топлофикация - Перник” ЕАД и “купувача на топлинна енергия” – потребител за битови нужди. Според чл. 3 от ОУ купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Според чл. 153, ал. 1 от ЗЕ - клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. За установяване качеството клиент/купувач на топлинна енергия на ответника, ищецът е представил писмени доказателства. Топлофицираното жилище е било в режим СИО, закупено с Договор от 15.11.1990г. С вл. в сила решение от 25.03.2008г. по брачно дело 4014/2008г. ПРС е допуснат развод между ответника и съпругата му, като сем.жилище / топлофицираното жилище/ остава в обикновена съсобственост. Видно от Декларация пред МДТ Перник- Другият съсобственик е бившата му съпруга- Е.Д.И.ЕГН •••••••••• Двамата са с по 1/ 2 ид.част за всеки от двамата. т.е. от 2008г. ответникът е собственик като обикновен съсобственик на 1/ 2 ид.част от това жилище. Видно от Декларация по чл.14 ЗМДТ Перник – декларирани са и се плащат данъци за 1/ 2 ид.част на ответника и 1/ 2 ид.част на лицето Е.Д.бивша съпруга На следващо място – обстоятелството, че ответникът живее на друг адрес, не го освобождава от задължението да заплаща консумативи на жилищата, на които е собственик, макар и в режим 1/ 2 т.е. в СИО Изборът къде да живее при повече от едно собствено жилище е на самия собственик. Следователно, ответникът може да отговаря за 1/ 2 от задължението НА следващо място – по възражението за давност: НЯМА суми погасени по давност, всичко се дължи както е по заключението на в.л., респ. по ИМ Следователно- Върху дължими суми ответникът следва да бъде осъден да заплати 1/ 2 част а именно: Обща сума 908.52лв. дължими за топлофицираното жилище на посочения адв.адрес в гр.Перник, от която Главница 790.30 лв. за периода 01.05.2014-30.04.2016г. Изтекла лихва за забава 118.21 лв. за периода 08.07.2014-16.05.2017г. За другата 1/ 2 от задължението за същия период отговаря бившата му съпруга, като обикновен съсобственик Следователно по аргумент на чл. 3 от ОУ и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ ответникът има качеството купувач/клиент на топлинна енергия и е пасивно материално легитимирана да отговаря по предявения срещу него иск, предмет на настоящото производство до размера на 1/ 2 ид.част от общото задължение и за съответната част от периода Видно от приетата по делото СТЕ с в.л. инж.Зл.З. – сумата като задължение е формирана от ползвано отопление, битова гореща вода и сградна инсталация, т.е от всички компоненти. Измервателните уреди са с изтекъл срок на годност. За разликата до пълния предявен размер – следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан По разноските: Предвид изхода на делото, се дължат разноски от ответника на ищците, в размер по УИ – 36.34 лв. за д.такса върху уважения размер, 120лв. за експертизи, 10 лв. за съд.удостоверения и 50лв.юк.възнаграждение по УИ По заповедното производство – 25 лв.за д.такса и 50лв. юк.възнаграждение ПО УИ ищцовата страна дължи разноски на ответника по отхвърлената част в размер 400лв. за адв.Б.В. по списък по чл.80 и дог.пр.помощ Мотивиран от горното, Съдът