Решение № 108 от 10.3.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 10/2025 г.

Производството е по реда на чл.318 НПК. Въззивното производство е образувано по протест на прокурор при ОП – Видин и въззивна жалба на подс. П. С. против присъда № 10 от 1.10.2024 г., по н.о.х.д.237/2024г., по описа на ОС – Видин. С присъдата подс. П. С. С. е призната за виновна по обвинение за престъпление по чл.343а ал.1 б.“б“ вр.чл. 343 ал.1 б.“в“пр.1 вр.чл. 342 ал.1 НК, като и е наложено наказание „лишаване от свобода „ за срок от една година. Подс.С. е оправдана по обвинение за престъпление по чл. 343 ал.1 б.“в“пр.1 вр.чл. 342 ал.1 НК. На основание чл.66 ал.1 НК наказанието „лишаване от свобода„ е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 343 г вр.чл. 37 ал.1 т.7 НК съдът е лишил подс. П. С. от право да управлява МПС за срок от една година. На основание чл. 189 ал.3 НПК на подсъдимата подс. П. С. са възложени направените по делото разноски за издаване на изпълнителен лист. Със същата присъда е оставено без уважение искането на частните обвинители Й. И. Н. и Б. Б. Б. да им бъдат присъдени разноските по делото за ангажирането на повереник - адв. К. Д. от САК в наказателното производство. Протестът на ОП –Видин е против оправдаването на подс. С. за престъпление по чл. 343 ал.1 б.“в“пр.1 вр.чл. 342 ал.1 НК.Излагат се съображения с позоваване на практиката на върховната инстанция, че не са налице условията за прилагане на по – благоприятния текст от закона. Сочи се, че неправилно е приложен закона, защото наказанието е определено на основание чл. 373 т.2 НК, които текст препраща към чл. 58а ал.1 НК, а не към ал.3 на този текст както е посочено в присъдата.Посочва се, че допълнителни аргументи ще бъдат изложени след изготвяне на мотиви.Такива не са представени към основния протест. Предлага се да бъде отменена присъдата и постановена нова, с която подсъдимата бъде призната за виновна по повдигнатото обвинение с обвинителния акт.По отношение на наказанието се предлага да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“, което да бъде отложено по реда на чл. 66 ал.1 НК.По отношение на наказанието „лишаване от права „ се предлага да бъде съобразено със искането на държавното обвинение пред първия съд. В въззивната жалба, преди изготвяне на мотивите, се твърди, че не е доказано авторството на деянието.Оспорва се наложеното наказание и обстоятелствата взети предвид за определяне на справедливо наказание.Поддържа се, че то би следвало да бъде определено при условията на чл. 55 НК.В допълнението към жалбата на подс.С. се оспорват приетите технически параметри относно мястото на удара и опасната зона за спиране. Твърди се, че при приетите заключения на експертизата се налагал извод затова, че самопризнанията на подсъдимата не се подкрепят от доказателствата по делото, поради което съдът не е следвало да допуска разглеждането на делото по реда на съкратеното съдебно производство.Алтернативно се предлага, че ако все пак самопризнанията на подсъдимата се подкрепят от събраните доказателства следва да се определи наказание при условията на чл.55 НК.Във възивната жалба, допълнена след изготвяне на мотивите към съдебния акт, се оспорва отново приетата фактическа обстановка.Конкретно се оспорват констатациите относно видимостта по време на ПТП, като защитата развива своите виждания относно това какви биха били действията на водач на МПС при заслепяване. Не се прави искане от страните за събиране и проверка на доказателства от въззивната инстанция. В съдебно заседание страните редовно призовани се явяват. Прокурорът поддържа протеста по изложените в него съображения като предлага да бъде уважен и оспорва въззивната жалба. Повереникът не се присъединява към държавното обвинение относно искането подсъдимата да бъде призната за виновна по обвинението повдигнато с обвинителния акт. Оспорва въззивната жалба относно искането за определяне на наказание при условията на чл.55 НК като излага съображения, че деянието е общественоопасно и е установено безспорно, че са допуснати нарушения на правилата за движение, които са в пряка причинно следствена връзка с настъпилия тежък вредоносен резултат, а именно смъртта на Б. Н.. Повереникът счита, че присъдата е справедлива, обоснована и законосъобразна.По отношение на наложеното наказание намира, че е справедливо.То е съобразено с допуснатите нарушения на правилата за движение по пътищата и определено съобразно правилата, по които е протекло наказателното производство пред първата инстанция по реда на глава 27 от НПК. Защитникът на подсъдимата поддържа жалбата си и оспорва протеста. Според защитата пострадалия с поведението си като водач на тир е заслепил подсъдимата и спрял по средата на пътното платно на място, на което няма право да спира, слязъл от тира и пресякъл на неразрешено място. Тъй като тези обстоятелства не са били взети предвид съда е направил неправилни изводи, че самопризнанията на подсъдимата се подкрепят от доказателствата по делото.Смята, че наложеното наказание е несправедливо, защото е около средния размер предвиден за престъплението и ако е било определено при условията на чл.55 НК, то би могло да бъде по – леко от лишаване от свобода. Вторият защитник предлага да бъде отчетено съпричиняването от страна на пострадалия от въззивния съд. В право на лична защита подс.С. се съгласява със своите защитници. В право на последна дума моли за справедливо решение. Софийски апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по делото, направените възражения с протеста и въззивната жалба, и провери изцяло обжалвания съдебен акт намира следното: Протестът и въззивната жалба са неоснователни.Присъдата е правилна, обоснована и законосъобразна.Наложеното наказание е справедливо. Пред първата инстанция подс.С. е изразила желание наказателното производство да се проведе по реда на чл.371 т.2 НПК като направи пълни самопризнания по фактите и обстоятелствата посочени в обвинителния акт. Съдът правилно е одобрил нейното желание, защото тези факти се подкрепят безусловно от събраните доказателства по делото. Фактът, че на 14.02.2023 г е станало ПТП, на път Е79, в посока от гр. Видин към гр. Димово, на кръстовище, с участието на подс. П. С., като водач на л.а.“Фиат „ ДК№ ••••••••, се подкрепя от протокол за оглед на местопроизшествието от 14.02.2023 г. и фотоалбум към него. Обстоятелството, че като водач на л.а. подс.С. е причинила произшествието се подкрепя и от обясненията на подс.С. от досъдебното производство, показанията на св. И. Г., св. А. М., В. В., автотехническата, аудиотехническата експертизи и СМЕ на труп. Пострадал от пътното произшествие е лицето Б. Б. Н., който е починал на •••••••• г., което се установява от писмените, гласните доказателствени средства и експертното заключения по СМЕ на труп. Пострадалото лице е получило травматични увреждания подробно описани в СМЕ на труп № 178/2023 г. Това са закрита черепно мозъчна травма, висока шийна и гръдна травма, травма на опорно – двигателния апарат и други.Причината за смъртта на пострадалия Н. е тежка съчетана травма.Касае се за смърт с травматична генеза, която е в пряко – причинно –следствена връзка с получените травми. Механизмът и причините на произшествието е прецизно изяснен от изготвената САТЕ на досъдебното производство. Механизма на настъпилото ПТП е описан в експертното изследване въз основа на събраните писмени и гласни доказателства.А именно: Подс.С. се движела на 14.02.2023 г., около 19.10 часа на път 1-1 съвпадащо с трасето на Е-79, при сухо и ясно време, с добра видимост, срещу бензиностанция и ТИР паркинг на търговски комплекс „Круиз“ в землището на гр. Дунавци с разрешена скорост като е управлявала собствения си л.а.“Фиат „ ДК№ •••••••• с около 50 км/час, при максимално разрешена 60 км/час. По същото време и на същия път, след линия за изчакване в съседна пътно лента била спряла товарна ТИР композиция с включени къси фарове, в състав влекач МАН ДК№ •••••••• и прикачено полуремарке марка „Шмитц“ с ДК № ••••••••. Пострадалият водач се намирал от страната по посоката на движение на подс.С., и при опита да премине към страната на тира е попаднал в обсега на осветеност от фаровете на л.а. управляван от нея. Нейният автомобил се намирал на пътното платно на около 59 метра пред него на входа на търговския комплекс.Пострадалият е имал възможност да възприеме приближаващия автомобил както от неговите фарове, а така също от фаровете на паркирания от него товарен автомобил в лентата на завиване. Подсъдимата също е имала възможност да възприеме пешеходеца като опасност при навлизане в зоната на осветеност от дясно на ляво пред автомобила, макар да е изпитвала известен дискомфорт от включените фарове на влекача в съседната пътно лента.Нито един от участниците в движението не е възприел и не е реагирал на другия участник като опасност за движението и когато пешеходеца е изминал около 2.0 метра по платното за движение и около 13.20 м преди линията на ориентира, и е бил в състояние на вървеж като десния му крак е бил опорен е блъснат в лявата подбедрица от предната дясна част на лекия автомобил, в областта на предната броня пред десния фар.Последвало е повдигане, падане, удар и плъзгане върху предния капак, а след това счупване на предното панорамно стъкло около долната му дясна част и странично изпадане на тялото в областта на дясното странично огледало. В резултат на произшествието пешеходецът е получил травматични увреждания довели до летален изход, а автомобила на подс.С. повреди и деформации, изразяващи се в деформиране на предните капак и десен калник, счупване на челното стъкло и дясно странично огледало. Определено е мястото на удар около 13.20 м. по дължина на платното за движение преди линията на ориентира и на около 2.00 м. в дясно от левия край на платното за движение по посока на огледа. Въз основа на посочените параметри е определена опасната зона за спиране на процесния автомобил, а именно 36 метра.При движение с 50км/час на къси светлини подсъдимата е имала техническа възможност да предотврати настъпилото ПТП чрез аварийно спиране.Това е отразеното становище в АТЕ В този смисъл са изцяло неоснователни възраженията във въззивната жалба, че са останали без отговор въпросите свързани с пътната обстановка и поведението на пострадалия като водач на товарен автомобил.Обясненията на подс.С. от д.п., че е била заслепена, са израз на нейната защитна версия, защото САТЕ е посочила изрично, че тя е изпаднала в състояние на „известен дискомфорт“ от светлините на спрелия камион, но не и в такова на заслепяване. От друга страна следва да се обърне внимание, че още на досъдебното производство, при предявяване на разследването на подс.С., защитата е направила възражение по същите въпроси и водещият разследването ги е оставил, основателно, без уважение по предвидения процесуален ред като е изготвил постановление от 5.06.2024 г.В посоченото постановление е отговорено изчерпателно и обосновано какво е следвало да бъде поведението на подс.С., ако реално е била заслепена от спрелия в отсрещното платно товарен автомобил и съгласно правилата за движение визирани в ЗДвП. В това постановление е даден отговор на неоснователните претенции за назначаване на ДАТЕ. Въззивният съд не споделя разбирането на защитата, че пострадалия е имал значимо поведение за ПТП като водач на товарния автомобил. Това е така, защото последния е бил спрял своя товарен автомобил в отсрещната лента на движение на тази за движение на подс.С..Причината за ПТП е начина на управление на автомобила от подс.С. в обратната лента за движение в пътна ситуация, в която пострадалия е бил пешеходец.Опасната зона за спиране е позволявала от момента, който е възприела преминаващия пешеходец да спре аварийно водения от нея автомобил. Подс.С. е нарушила правилата за движение посочени в чл. 20 ал2 изр. 2 ЗДВП, които поставят изискване към водачите на МПС, която изисква от водачите на МПС да управляват автомобила си така, че винаги когато възникне опасност за движението, да намалят скоростта и спрат, каквато е била опасността при пресичане на пешеходец. Самопризнанията на обвиняемата обхващат и обстоятелствата относими към оказването на помощ на пострадалия, като на л.3 от обвинителният акт е изрично посочено, че се е обадила на тел.112 като е заявила, че е „ блъснала човек ”. В тази насока по делото е приложен протокол № Т -16 за изследване на компакт диск предоставен от МВР, дирекция „Национална система 112 „. Резултатите от това изследване потвърждават обясненията на подсъдимата за обаждане и съобщаване за необходимост от изпращане на бърза помощ. Производство по чл.371 т.2 НПК е особено производство, в което съдът има задължение да приеме съгласието на подсъдимото лице само когато то се подкрепя от събраните доказателства.Съдът допуска съществено процесуално нарушение, когато това не е сторено или събира доказателства, за които няма посочени обстоятелства в обвинителния акт. При прегледа на събраните доказателства, които решаващия съд е използвал за да направил своите фактически изводи въззивния съд не намери да са допуснати нарушения, които да са основание за отмяна на присъдата. При наличие на предвидените в материалния закон предпоставки съдът правилно е приел, че деянието на подс.С. осъществява състава на по – лекото престъпление по чл.343а НК, а именно, че подсъдимата е направила всичко зависещо от нея за оказване на помощ на пострадалата.Следва да се допълни, че оказването на помощ при ПТП зависи от конкретната обстановка, състоянието на пострадалия и възможностите на лицето, което оказва тази помощ. При състоянието, в което се е намирал пострадалия единственото, което е можела да извърши подсъдимата е било именно да се обади на телефон 112.Видно от приложените записи в посочената експертиза тя се е обадила повече от един път.При първото обаждане освен, че е съобщила за причинения от нея удар е описала състоянието като „много зле“, а при второто обаждане въпреки поставените и въпроси е казала „ може ли линейка първо за човека?“. При така установената фактическа обстановка са правилни и обосновани изводите на съда, че от обективна и субективна страна подс.С. е осъществила състава на престъплението по чл.343а ал.1, б“б“ пр.1 във вр. чл.342 ал.1б.“в“ пр.1вр.чл. 342 ал.1 НК, като на 14.02.2023 г.като водач на МПС, при управление на лек автомобил „Фиат - 500“ с ДК № •••••••• на път съвпадащ с Е-79, в района на бензиностанция „Круиз“ в землището на гр.Дунавци, обл.Видин, с посока на движение от гр.Видин към гр.Димово, нарушила на правилата за движение визирани в чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинила смъртта на Б. Б. Н., починал на •••••••• г., като след деянието направила всичко зависещо от нея за оказване на помощ на пострадалия. От обективна страна подсъдимата не е намалила скоростта на движение и не е спряла управлявания от нея лек автомобил, когато е видяла пресичащия пътната лента за движение от дясно наляво пешеходец и не го е възприела като опасност за движението, с което е нарушила чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП вследствие, на което е настъпил удар между управлявания от нея автомобил и пострадалия Н.. Смъртта на пострадалия е в пряко причинно – следствена връзка с настъпилото пътно – транспортно произшествие. От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост, защото не е предвидила настъпването на общественоопасните последици, но е била длъжна и могла като правоспособен водач на МПС. След като съдът е обосновано е приел, че подсъдимата е осъществила състава на престъплението по чл.343а ал.1, б“в“ пр.1 във вр. чл.342 ал.1НК законосъобразно е оправдал подс.С. по обвинение, за което е внесен обвинителен акт за престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“пр.1 вр.чл. 342 ал.1 НК Съдът правилно е отчел обстоятелствата, които са от значение за определяне на справедливо наказание.Правилно са отчетени смекчаващите вината обстоятелства като чисто съдебно минало, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина и изразеното съжаление за извършеното. Правилно е да бъде отчетено и съпричиняването в минимална степен от страна на пострадалия, но като пешеходец, тъй като при изследване на механизма на ПТП както експертите са посочили и от негова страна не е имало съобразяване с обстановката на пътното платно и реагирането на другия участник като опасност за движението. Съдът обаче не е обърнал внимание на обстоятелството, че е налице и отегчаващо вината обстоятелства.Това са извършените нарушения на правилата за движение от подсъдимата, които са отразени в справката за нарушения на подсъдимата като водач на МПС приложена на л.36 д.п.. Така при превес на смекчаващи вината обстоятелства, но в рамките на чл.58а ал.1НК съдът е определил справедливо наказание.Размерът на наказанието за престъплението по чл. 343 а ал.1 б.“б“ НК е до четири години лишаване от свобода.Съдът като е определил наказание под средния размер, след редукцията съобразно чл.58а ал.1 НК, а именно една година лишаване от свобода е определил справедливо наказание. Правилно и съответно на размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“ е наложено и на основание чл. 343г вр.чл. 37 ал.1 т.7 НК наказание „лишаване от право да управлява МПС „за срок от една година. Правилно е приложена разпоредбата на чл. 66 ал.1 НК като е отложено изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от три години. Налице са материалноправните предпоставки за това, защото подсъдимата не е осъждана на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и за поправянето и не е наложително ефективно да изтърпява наказание „лишаване от свобода“ изолирана от естествената си социална среда и своето малолетно дете, за което полага грижи. В този контекст е неоснователно и искането на защитниците за определяне на наказание при условията на чл.55НК.Няма едно изключително смекчаващо вината обстоятелство.Като такова не би могло да се отчете и заслепяването, защото то не е било в степен, че да е пречило на подсъдимата да управлява МПС съобразно изискванията на закона за движение по пътищата и конкретно да намали скоростта, както и обстоятелството, че не е намалила скоростта след като е предстояла да премине покрай място, откъдето би следвало да се предполага, че може във всеки момент може да възникне опасност от влизане или излизане на тежкотоварни превозни средства, както и, в конкретния случай, от преминаване на хора. По делото, от установената конкретна фактическа обстановка и механизма на ПТП, не са установени многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Неоснователна е претенцията на защитниците за отчитане като смекчаващо вината обстоятелство поведението на пострадалия, защото е пресякъл на място без да има пешеходна пътека тъй като на пътното платно отсъстват данни за наличието на такива обозначения.От друга страна както беше посочено по – горе въззивния съд прие, че поведението като пешеходец на пострадалия следва да се отчете като съпричиняване, но въпреки това не са налице многобройни обстоятелства, които да окажат влияние върху размера на наказанието.Както беше посочено по – горе с оглед степента на обществена опасност на деянието и извършеното нарушение, което е сериозно, защото се отнася до основните правила за движение, наказанието в размер на една година „лишаване от свобода“ е справедливо и отговарящо на целите на наказанието визирани в чл. 36 НК. Протестът е в по – голямата си част е неоснователен. Не могат да бъдат споделени възраженията на държавното обвинение, като това, че “ За да се приложи привилегирования състав на 343а НК, е необходимо извършените действия обективно да са насочени към спасяването живота на пострадалото лице и субективно да съзнава, че оказва помощ „ или „ …В конкретният случай това еднократно действие на подсъдимата не отговаря на изискването ….за оказване на помощ „, като се има предвид обаждането на тел. 112 „ Видно от изготвената експертиза по предоставения запис от тел.112 подсъдимата не се е обадила еднократно, като второто обаждане е настоявала да се изпрати линейка. Не и имало причини нейните действия да са били насочени към друг, освен към пострадалия от ПТП и подс.С. да не е осъзнавала това. Необосновано е изложеното твърдение, че са били налице обстоятелства, които са позволявали да се предприемат и други мерки.Като са посочени възможните мерки и се е позовал на три решения на върховната инстанция и едно на ОСНК.Посочените решения конкретно не оспорват правилните по същество изводи на решаващия съд, които въззивният съд възприема. Решенията на трето наказателно отделение на ВС не подкрепят изложените не точни и по същество необосновани възражения в протеста.Така например Р № 400 / 10.11.1989 г. очертава аналогична обстановка на тази установена по настоящето дело. Р 525/27.04.1969 г. се позовава на нормативен акт ПДУП или Правилник за движение по улиците и пътищата, който е отменен 1.01.1974 г., с първоначалното създаване на Правилника за ДВвП. В Р 238/22.06.1987 г. се очертават проблеми като „психофизиологичното и здравословно състояние „ на извършителя, които в настоящия случай изобщо не са били изследвани поради липса на основание за това. Последното решение № 39 от 2.06. 1982 г по н.д. 24/1982 г. на ОСНК на ВС изобщо няма отношение към конкретните факти и обстоятелства по делото и не подкрепя общите и формални възражения съдържащи се в протеста по въпроса за оказване на помощ на пострадалия.Те не са относими към конкретната фактическа обстановка. Това решение по същество не подкрепя изложените съображения в протеста, че „комплексната оценка на конкретния случай не дава основание да се направи извод, че е направено всичко зависещо за оказване на помощ, а обаждането на тел. 112 следвало да се отчете само като смекчаващи вината обстоятелство. Поведението на подс.С. да се обади на тел.112 е било единственото възможно действие, чрез което съобщавайки на компетентната служба оказва възможното съдействие на пострадалото лице.Това действие на подсъдимата е установен безспорен факт по делото и се явява съставомерен белег на обществено опасното деяние. Частично основателно е възражението на държавното обвинение, че е „ неправилна присъдата „ заради посочено основание за определяне на наказанието при условията на чл.58 ал.3 НК.Неправилно е посочено единствено основанието за определяне на наказанието, което не води автоматично до неправилност на присъдата. Не е основателно възражението, че 373 ал.2 препраща към 58а ал.1 НК.Във всички случай на провеждане на съдебното производство по реда на глава 27 и конкретно по чл. 372 т.2 НПК се определя наказание при условията на чл.58аНК е посочено в чл. 373 ал.2НПК.Т.е. размера на наказанието зависи от наказанието предвидено в особената част за съответното престъпление, което се намалява с една трета.Да, действително като основание за определеното наказание в проверявания съдебен акт решаващия съд е посочил 58а ал.3 НК, който е относим към ал.2 на чл.58а НК за определен вид наказания предвидени в особената част.Очевидно е, че тези наказания не се отнасят към престъпленията по транспорта.Посочването на основанието визирано в 58а ал.3 НК в присъдата не е съответно на фактическото изписаното в нея за начина на определяне на наказанието от една година лишаване от свобода.Затова пък начина на определяне на размера на наказанието лишаване от свобода са изписани фактически изцяло в диспозитива и мотивите на л.14, където съдът е посочил единствено чл.58а НК. Тази юридическа неточност не би могла да се приеме, че опорочава присъдата.Този недостатък не е съществено процесуално нарушение, защото не води до нарушаване на правата на осъденото лице да разбере как е определен размера на наказанието и при какви условия. Посочената „неточност“ или формално нарушение успешно би могла да бъде отстранена от въззивния съд чрез изменение на присъдата в тази част. Предвид изложеното и на основание чл.337 ал.1 т.2 НПК Апелативен съд – София, Наказателно отделение, 9 състав