Решение № 162 от 7.10.2022 г. на Административен съд - Перник по дело № 172/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на П.Г.П., с ЕГН ••••••••••, •••, в качеството му на кмет на община Кюстендил, против решение № 53 от 20.05.2022 г., постановено по АНД № 34 по описа за 2022 г. на Районен съд – Радомир. С обжалвания съдебен акт е изменено наказателно постановление (НП) № 278 от 12.11.2021 г., издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – София, с което на П.Г.П., в качеството му на кмет на Община Кюстендил, за извършено административно нарушение по чл. 113, ал. 3 във вр. с чл. 156, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 4 000 лв. (четири хиляди лева), като за същото нарушение размерът на глобата е намален на 2 000 лв. (две хиляди лева). В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на така постановеното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила и неизяснена фактическа обстановка, което се субсумира под нормата на чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН. От съда се иска за отмени решението на районния съд и да отмени наказателното постановление. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът по касационната жалба, редовно уведомен за същата, в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК, не представя отговор. В съдебно заседание касаторът, редовно призован не се явява и не изпраща представител. В съдебно заседание ответникът, редовно призован не се явява и не изпраща представител. Представителят на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Бисер Ковачки дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на районния съд да остане в сила. Настоящият касационен състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, след като на основание чл. 218 от АПК обсъди изложените в същата съображения и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия закон, намери следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане. За установяване на касационните основания за обжалване не са представени писмени доказателства. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Доводите са следните: С наказателно постановление № 278 от 12.11.2021 г., директорът на РИОСВ – София, наложил на П.Г.П., в качеството му на кмет на община Кюстендил, административно наказание „глоба“ в размер на 4 000 лв. (четири хиляди лева) за това, че в срок до 07.06.2021 г., не е изпълнил задължително предписание, дадено му на основание чл. 113, ал. 3 от ЗУО, обективирано в Констативен протокол (КП) № ККФОС-СЙ-18 от 06.04.2021 г. във връзка с констатациите в т. 1 от същия, а именно: „кметът на Община Кюстендил да почисти незаконното сметище, образувано в землището на община Кюстендил, с. Р., ПИ •••, като отпадъците се предадат за последващо третиране на лице, притежаващо документ по чл. 35 от ЗУО. Срок до 07.06.2021 г.“, е осъществил състав на административно нарушение по чл. 113, ал. 3 във вр. с чл. 156, ал. 1 от ЗУО. Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Кюстендил. С определение № 10 от 27.01.2022 г. на Върховния касационен съд на Република България, постановено по наказателно частно дело № 1100/2021 г., делото е изпратено за разглеждане и решаване от Районен съд – Радомир. Спорът е разгледан в производството по АНД № 34 по описа за 2022 г. на Районен съд – Радомир, който с решението, предмет на настоящия съдебен контрол, е изменил НП, като за същото нарушение – по чл. 113, ал. 3 във вр. с чл. 156, ал. 1 от ЗУО, размерът на административното наказание „глоба“ е намален на 2 000 лв. За да постанови този резултат първоинстанционният съд, след като установил фактическата обстановка от данните, внесени посредством събраните и приобщени по делото писмени и гласни доказателства, в резултат на извършената служебно цялостна проверка за законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство приел, че съставения за процесното нарушение акт (АУАН) и НП са издадени от компетентни органи, при издаването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съставени са в изискваната от закона писмена форма и имат необходимото съдържание, а материалният закон е приложен правилно от административнонаказващия орган – доказани са нарушението по чл. 113, ал. 2 във вр. с чл. 156, ал. 1 от ЗУО и неговият автор, съответно правните изводи съответстват на установената въз основа на събрани по надлежния ред доказателства фактическа обстановка. Прието в решението е, че не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, тъй като случаят не е маловажен предвид високата обществена опасност на нарушението. По отношение наложеното административно наказание „глоба“ в размер на 4 000 лв., съдът е приел същото за съответно по вид, но несправедливо определено над минималния предвиден размер от 2 000 лв., независимо от мотивирането му от наказващия орган с наличието на издавани други наказателни постановления за същото по вид нарушение, предвид липсата на ангажирани по делото доказателства в подкрепа на тази обосновка, поради което е изменил НП, като за същото нарушение размерът на наложеното административно наказание „глоба“ е намален на 2 000 лв. Решението е правилно. Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 2, предл. 1 и 2 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд следи служебно за валидността и допустимостта на решението на първата съдебна инстанция. Решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба. Съобразно разпоредбата на чл. 220 от АПК настоящият съдебен състав възприема установената от районния съд фактическата обстановка, която съответства на събрания по делото доказателствен материал. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че с КП № ККФОС-СЙ-18 от 06.04.2021 г. във връзка с констатациите в т. 1 от същия, на кмета на община Кюстендил е дадено предписание: да почисти в срок до 07.06.2021 г. незаконното сметище, образувано в землището на община Кюстендил, с. Р., ПИ •••, като отпадъците се предадат за последващо третиране на лице, притежаващо документ по чл. 35 от ЗУО. Във връзка с това дадено предписание, при извършена последваща проверка на 15.06.2021 г., обективирана в КП от същата дата, било установено, че предписанието не е изпълнено, а наличните при предходната проверка отпадъци били на същото място, с увеличено количество. По делото са разпитани актосъставителят и свидетеля по акта, които са потвърдили изцяло констатациите в съставените КП и в съставения за процесното нарушение АУАН, относно обстоятелствата по извършване на нарушението. В тази връзка не се установяват допуснати от районния съд нарушения при събирането и преценката на доказателствата. Обективната истина е разкрита по реда и със средствата на закона (чл. 13 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН), а решението е взето по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и въз основа на закона (чл. 14 от НК във вр. с чл. 84 от ЗАНН). От фактическа страна по делото е безспорно установено, че в посочения срок до 07.06.2021 г., към датата на съставяне на АУАН, както и към датата на издаване на НП, предписанието не е изпълнено, няма данни да е изпълнено и до приключване на производството пред районния съд. Кореспондират с доказателствата по делото и правните изводи на районния съд за процесуална законосъобразност на проведеното производство. Без основание е тезата на касатора за непълно и неясно описание на нарушението и обстоятелствата по извършването му, тъй като описаното в НП било относимо единствено към задължението на кмета на общината, регламентирано в чл. 19, ал. 3, т. 15, предл. второ от ЗУО, към което съответно не е приложима санкционната разпоредба на чл. 156, ал. 1 от ЗУО. Видно е от съдържанието на АУАН и НП е налице пълно съответствие между словесното описание на нарушението и дадената му правна квалификация. На касатора е предявено административнонаказателно обвинение за неизпълнено предписание, наказуемо именно на основание чл. 156, ал. 1 от ЗУО, а не за бездействие по произтичащото от закона задължение да предотвратява изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места, визирано в разпоредбата на чл. 19, ал. 3. т. 15 от ЗУО, наказуемо на основание чл. 151, ал. 2, т. 6 от ЗУО. От което следва, че деятелността е правилно квалифицирана като административно нарушение (чл. 6 от ЗАНН) по чл. 113 във вр. с чл. 156, ал. 1 от ЗУО. Във връзка с горното правилен въз основа на извършените фактически установявания е и правният извод на районния съд, че по делото е и доказано осъществяването на нарушение по чл. 113, ал. 3 във вр. с чл. 156, ал. 1 от ЗУО – неизпълненото в срок предписание обективира приложения административнонаказателен състав, съответно обосновава и налагане на административно наказание. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че настоящият касатор е бил адресат на задължително предписание по чл.113, ал. 3 от ЗУО, което в дадения му срок същият не е изпълнил. Това се релевантните факти, които обуславят ангажирането на административнонаказателна отговорност по чл. 113, ал. 3 във вр. с чл. 156, ал. 1 от ЗУО. Такава е и функцията на визираната в цитираната разпоредба санкция – да обезпечи изпълнението на дадено от компетентен административен орган задължително предписание, като в случай на неизпълнение, какъвто безспорно е настоящият случай, се следва налагане на административно наказание „глоба“ на адресата на задължението. Ирелевантно към предмета на проведеното административнонаказателно производство е възражението на касатора, поддържано и пред касационната инстанция за възложени отговорности в сферата на опазване на околната среда на друго лице от Общината. От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че П.П., в качеството му на кмет на община Кюстендил, е бил адресат на задължително предписание по чл. 113, ал. 3 от ЗУО. Установено е от доказателствата също, че в дадения му срок предписанието не е изпълнено. Издаденото и неизпълнено предписание по правило представлява индивидуален административен акт, който е могъл да се оспори от касатора в производство, различно от настоящото. Само в производство по оспорване на предписанието би могъл да бъде изследван въпросът за неговата законосъобразност, включително дали същото е насочено срещу надлежен адресат. Споделят се и мотивите на районния съд за отсъствие на предпоставки към процесната деятелност да се приложи чл. 28, ал. 1 във вр. с § 1, т. 4 от ЗАНН, към които съдът препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Правилно е и решението на районния съд за наличие на основание за редуциране размера на наложеното административно наказание „глоба“. Наказателното постановление е издадено за неизпълнение на предписание по чл. 113, ал. 3 от ЗУО, за което се налага глоба на физическите лица в размер от 2 000 лв. до 10 000 лв. Мотивите на решаващия първоинстанционен състав да намали глобата, като я определи в размер на минимума, предвиден за процесното нарушение, се споделят изцяло от касационния съд. С оглед на изложеното касационният състав приема, че законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора на соченото основание, а районният съд, като е изменил само размера на наложеното административно наказание, е приложил правилно закона, съответно е постановил материалнозаконосъобразен съдебен акт. Съобразявайки горното настоящият съдебен състав не намира основания за отмяна на решението на районния съд. Проверката по чл. 218, ал. 1 във вр. с ал. 2 на АПК не установи нищожност, недопустимост или несъответствие на обжалвания съдебен акт с материалния закон, както и не установи наличие на основания за касиране на решението по изложените в касационната жалба доводи. Решението на Районен съд – Радомир ще се остави в сила. По разноските: При този изход на спора искането на касатора за присъждане на съдебни разноски е без основание. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административен съд – Перник, в касационен състав