Решение № 193 от 11.9.2020 г. на Административен съд - Сливен по дело № 193/2020 г.

Производството е по чл.62 ал.2 от АПК. Образувано е по жалба на И.А.К. против Решение УРИ 167000- 2762/18.05.2020 год. на Началник РУ-Сливен към ОДМВР Сливен за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение УРИ 1670 р - 114 / 14.05.2020 год. на Началник РУ-Сливен. В частната жалби са изложени твърдения за неправилност на обжалвания административен акт, които по същество представляват възражение против Решение УРИ 1670 р -114/14.05.2020 год. на Началник РУ-Сливен за оставяне без разглеждане като недопустимо на заявление с вх.№ 167000-1851/31.03.2020 г. по описа на РУ - Сливен от И.А.К., ЕГН ••••••••••, •••, за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо нарезно оръжие и заявление вх.№ 343000 - 3232/31.03.2020 год., по описа на ОД МВР Сливен до Директора на ОДМВР – Сливен. Заявява, че след 25.11.2019 г. не бил подавал заявления за издаване на разрешение за съхраняване, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие и подадените от него молби не отговаряли на формата на заявление за издаване на такова разрешение. Моли съда да отмени оспорения административен акт. В съдебно заседание лично и чрез п. си адв.А. С. поддържа подадената жалба. Административният орган Началник РУ-Сливен към ОДМВР Сливен не изразява становище по жалбата. Представителят на Окръжна прокуратура Сливен счита жалбата за неоснователна. Съдът, след като разгледа доводите на жалбоподателя, мотивите, изложени в оспорените административни актове и въз основа на доказателствата, съдържащи се в административната преписка, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Решение УРИ 167000- 2762/18.05.2020 год. на Началник РУ-Сливен е връчено на жалбоподателя на 18.05.2020 г., жалбата е подадена на 19.05.2020 г.. Следователно жалбата е подадена в срока за обжалване по чл.149 ал.1 от АПК, от легитимирана страна и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Решение УРИ 1670 р - 114/14.05.2020 год. на Началник РУ-Сливен е издаден във връзка с молба (втора поредна) с вх. № 167000-1851/31.03.2020 г. по описа на РУ - Сливен, подадена от И.А.К., с която е представено и Решение № 58 от 12.03.2020 год. на Административен съд Сливен постановено по адм.дело № 23/2020 год., като е поискано от адресата на молбата - Началник РУ-Сливен, да издаде надлежна заповед, по силата на която да бъде издадено на молителя разрешение за съхранение, носене и употреба на пистолет "ЧЗ 75 Б ОМЕГА" калибър 9 х 19, фабричен номер А 829550 и 45 (четиридесет и пет) броя боеприпаси калибър 9 х 19. Административният орган е приел, че във връзка със заявление № 167000-6990/25.11.2019г. за съхранение носене и употреба на КНО от И.А.К., ЕГН ••••••••••, ••• е постановено решение на Началник РУ-Сливен, № 1670з-2/03.01, 2020г., с което е отказано издаване на решение за съхранение носене и употреба на КНО. Срещу решението е получена жалба с вх.№167000- 149/09.01.2020г. от заявителя, която е изпратена по компетентност на Административен съд - Сливен. Във връзка с така подадената жалба е образувано адм.дело № 23/2020г по описа на Административен съд -Сливен. На 12.05.2020г. на началника на РУ Сливен е връчен препис от решение № 58/12.03.2020 г. на Административен съд - Сливен по административно дело 23/2020г. Решението не е влязло в сила предвид възможността за обжалването му в 14 дневен срок от връчването. При тези факти административния орган е приел, че поради наличие на висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна, както и поради наличието на влязъл в сила акт със същия предмет и страни, на основание чл. 27, ал.2, т. 2 от АПК заявлението с вх.№ 167000-1851/31.03.2020 г. по описа на РУ – Сливен следва да се остави без разглеждане и производството да се прекрати. С Решение УРИ 167000- 2762/18.05.2020 год. Началник РУ-Сливен е констатирал, че на страница втора от Решение УРИ 1670 р - 114/14.05.2020 год. на Началник РУ-Сливен, в частта, съдържаща фактическите и правни основания за издаване на административния акт, наред с правното основание за оставяне без разглеждане - чл. 27, ал. 2, т. 2 от АПК, вследствие на опущение, погрешно е изписано основанието „поради наличието на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни" вместо коректното и съответстващо на цитираната правна норма основание „поради наличие на висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна". С оглед на това и предвид обстоятелството, че в мотивите на решение № 1670р- 114/14.05.2020 г. изрично е прието, посочено и няма съмнение, че административният орган е приел, че е налице висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна, което е пречка за разглеждане на заявлението по същество, то е налице допусната очевидна фактическа грешка, която следва да бъде поправена по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК. Поради изложените мотиви е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 1670р-114/14.05.2020 г., като на страница втора от решението, в частта, съдържаща фактическите и правни основания за издаване на административния акт, вместо израза: „ поради наличието па влязъл в сила акт със същия предмет и страни " да се чете: „поради наличието на висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна". С Определение № 152 от 04.06.2020г., постановено по адм.дело № 193/2020г. по описа на Административен град Сливен е отхвърлена частната жалба на К. против решение № УРИ 1670р-114/14.05.2020г. на Началник РУ – Сливен при ОД МВР Сливен за оставяне без разглеждане като недопустимо на заявление с вх.№167000-1851/31.03.2020 по описа на РУ Сливен, на осн. чл.27, ал.2, т.2 АПК и е оставена без разглеждане жалбата на К. против Решение УРИ 167000-2762/18.05.2020г. на Началник РУ- Сливен при ОД на МВР Сливен за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № УРИ 1670р-114/14.05.2020г. на Началник РУ – Сливен при ОД МВР Сливен, като е прекратено производството в тази част. С определение № 9310 от 10.07.2020 г. по адм.дело № 6904/2020 г. на седмо отделение на ВАС определението на АдмС Сливен е отменено определение № 152 от 04.06.2020г., постановено по адм.дело № 193/ 2020г. по описа на Административен град Сливен, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на К. против Решение УРИ 167000-2762/18.05.2020г. на Началник РУ- Сливен при ОД на МВР Сливен за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № УРИ 1670р-114/14.05.2020г. на Началник РУ – Сливен при ОД МВР Сливен и е прекратено производството, като делото е върната в тази част на същия съд за разглеждане по същество на подадената жалбата. Именно това е предмета на настоящото производство. Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи: Съгласно чл.62 ал.2 от АПК очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, се поправят от органа, който го е издал, и след изтичане на срока за обжалване. За поправката на очевидни фактически грешки се съобщава на заинтересованите лица. Решението за поправянето подлежи на обжалване по предвидения в този кодекс ред. Тъй като липсва специално предвиден ред в АПК за обжалване на решението на административния орган по чл.62 ал.2 от АПК, то приложимия ред следва да е този по обжалване на индивидуални административни актове, пред горестоящия административен орган или пред съда. Когато съдът е сезиран с такава жалба следва да приложи правилата за разглеждането и по раздел I от глава десета на АПК, независимо, че поправения административен акт подлежи на разглеждане по реда на раздел IV от глава десета на АПК. Очевидна фактическа грешка в индивидуален административен акт е налице при несъответствие между действителната и експлицираната воля на административния орган. Подобно на допълването, актът за поправка на очевидна фактическа грешка няма самостоятелно съществуване, а има акцесорно значение и се инкорпорира в основния (поправения) акт. По смисъла на чл. 62, ал. 2 от АПК на корекция подлежат само тези очевидни фактически грешки, които са допуснати в разпоредителната част на административния акт, тъй като само с нея органът изразява своето властническо волеизявление. Допуснатите технически грешки в мотивите на акта не подлежат на поправка по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК, поради което и актовете, с които те се коригират, не се субсумират в хипотезата на чл. 62, ал. 2, изр. последно от АПК и не подлежат на самостоятелно обжалване. (Решение № 5681 от 19.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8568/2014 г., I о., Определение № 9700 от 14.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9670/2016 г., II о., ) Независимо от гореизложеното с оглед указанията дадени в Определение № 9310 от 10.07.2020 г. по адм.дело № 6904/2020 г. на седмо отделение на ВАС, настоящия състав на съда следва да се произнесе по допустимостта и съществото на решението за поправка на ОФГ. Оспореното решение е издадено от компетентния орган и в предвидения от закона срок. Поправка на фактическа грешка по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК се извършва, когато действителната воля на административния орган е вече разкрита в издаден акт, но има допусната неточност при нейното изразяване. Именно такъв е и настоящия случай. В поправения административен акт - в частта, съдържаща фактическите и правни основания за издаването му, наред с правното основание за оставяне без разглеждане - чл. 27, ал. 2, т. 2 от АПК, погрешно е изписано основанието „поради наличието на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни" вместо коректното и съответстващо на цитираната правна норма основание „поради наличие на висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна". Мотивите изложени в Решение № УРИ 1670р-114/14.05.2020г. на Началник РУ – Сливен при ОД МВР Сливен са именно за съществуващо висящо предходно административно производство, а не за съществуване на влязъл в сила административен акт, поради което допуснатата поправка на ОФГ не води до изменение на волята на органа. Предвид изложеното жалбата против Решение УРИ 167000- 2762/18.05.2020 год. на Началник РУ-Сливен следва да се отхвърли като неоснователна. Искания за присъждане на разноски не са правени, поради което съдът не следва да се произнася относно разноските. Ръководен от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд Сливен