Решение № 4114 от 9.7.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 4055/2023 г.

Софийски градски съдГражданско отделение09.07.2024 г.докладчик Мариана Христова

Диспозитив

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с административен адрес гр. София, бул. „Витоша”№ 2, ДА ЗАПЛАТИ на отец П.А.П. – П., ЕГН ••••••••••, със съдебен адрес: гр.София, ул. „•••••••, адв. К. Г. – САК, сумата 10000, 00 /десет хиляди/лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на повдигнато му обвинение за извършване на престъпление по чл. 201 НК, за което впоследствие е оправдан с Присъда № 260001/05.11.2021г. постановена по НОХД № 134/2019г. на РС Своге, влязла в сила на 23.11.2021г., ведно със законната лихва, считано от 23.11.2021г., до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 40000.00 /четирдесет хиляди/лв., която е разлика над присъдените 10000.00 /десет хиляди/лв. до пълния предявен размер от 50 000.00 /петдесет хиляди/лв., ведно със законната лихва, считано от 23.11.2021г., до окончателното и изплащане, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с административен адрес гр. София, бул. „Витоша”№ 2, ДА ЗАПЛАТИ на отец П.А.П. – П., ЕГН ••••••••••, със съдебен адрес: гр.София, ул. „•••••••, адв. К. Г. – САК, сумата 2500.00 /две хиляди и петстотин/лв., представляващи сторените в производството разноски за защита от адвокат. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните, с въззивна жалба пред АПЕЛАТИВЕН СЪД – ГР.СОФИЯ. Съдия при Софийски градски съд: _______________________

Мотиви

Производството е образувано по иск на отец П.А.П. - П. срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, за присъждане на сумата 50000, 00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на повдигнато му обвинение за извършване на престъпление по чл. 201 НК, за което впоследствие е оправдан с Присъда № 260001/05.11.2021г. постановена по НОХД № 134/2019г. на РС Своге, влязла в сила на 23.11.2021г., ведно със законната лихва, считано от 23.11.2021г., до окончателното и изплащане, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. В исковата молба ищецът твърди, че от 1997г. е свещеник, а на 21.07.2013г. бил назначен за игумен на манастир „Седемте престола – рождество богородично“, с.Осеновлак, общ.Своге. През 2014г. и 2017г. срещу него в РП Своге били образувани две преписки за извършване на престъпление по чл. 201 НК. По късно бил постановен отказ за образуване на наказателни производства, който бил отменен. На 06.07.2018г. срещу него било образувано наказателно производство, по което първоначално бил разпитван като свидетел, а на 09.04.2019г. бил привлечен в качеството на обвиняем за престъплението по чл. 201 НК. По късно по повдигнатото обвинение било образувано НОХД № 134/2019г. на РС Своге, по което била постановена оправдателна Присъда № 260001/05.11.2021г., влязла в сила на 23.11.2021г. Твърди, че вследствие повдигнатото обвинение, по което е оправдан, претърпял сериозни неимуществени вреди - засягане на честта и достойнството му, уронване на авторитета му като свещенослужител, отрицателни емоционални преживявания като стрес, напрежение, унижение, страх от бъдещето, затруднения в общуването, изолация в обществото. Бил подтиснат, затворил се в себе си. За продължителен период от време - 7 години животът му бил изцяло негативно повлиян заради незаконно повдигнатото обвинение. Още преди повдигане на обвинението и след това в досъдебната и съдебна фаза, присъствал на следствените действия и съдебните заседания в съда в служебното си облекло – расо на свещеник, при което за всички била известна длъжността, която заемал. Повдигнатото обвинение било доведено до знанието на работодателя му – Св.Софийска метрополия. Това публично опозоряване допълнително засегнало честта на ищеца, накърнило доброто му име и го злепоставило пред неограничен брой лица, т.к. за свещенослужители не има завишени изисквания за почтеност. Така незаконното обвинение уронило престижа в гилдията му. Сринало авторитета му пред вярващите. Повлияло особено тежко на професионалната му дейност, като свещеник, доколкото клеймото на проверките и обвинението към него е напълно несъвместимо с моралните и професионалните норми на упражняваната от него дейност. За дълъг период от време не могъл да си намери работа. Твърди и, че в резултат на обвиненията здравословното му състояние рязко се влошило. По време на повдигнатото обвинение получил спастичен колит, кризи на високо кръвно налягане, обострена исхемична болест на сърцето, висока кръвна захар, карцином на дебелото черво и усложнения от лъчетерапията, като усложненията в здравословното му състояние продължават и към момента. Ответникът ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в отговора по чл. 131 ГПК оспорва исковете. Оспорва наличието на пряка, причинно-следствена връзка между обвинението и твърдените неимуществени вреди, както и последните по интензитет и проявление. Възразява, че предявената претенция за неимуществени вреди е прекомерна по размер. Съдът след като съобрази предметните предели на производство очертани с исковата молба, възраженията на страните и всички доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното и формира следните правни изводи: Не е спорно между страните и от събраните доказателства се установява, че от 1997г. ищецът е свещеник, а на 21.07.2013г. е бил назначен и към 2019г. е заемал длъжността игумен на манастир „Седемте престола – рождество богородично“, с.Осеновлак, общ.Своге. През 2014г. и 2017г. срещу него в РП Своге са образувани две преписки за извършване на престъпление по чл. 201 НК. По късно бил постановен отказ за образуване на наказателни производства, който е отменен. На 06.07.2018г. срещу ищеца е образувано наказателно производство, по което първоначално е разпитван като свидетел, а на 09.04.2019г. е привлечен в качеството на обвиняем, за престъплението по чл. 201 НК. По повдигнатото обвинение е образувано НОХД № 134/2019г. на РС Своге, по което е постановена оправдателна Присъда № 260001/05.11.2021г., влязла в сила на 23.11.2021г. Така наказателното преследване срещу ищеца е продължило от 09.04.2019г., когато е привлечен в качеството на обвиняем, до влизане в сила на оправдателната присъда 23.11.2021г. или 3г. и седем месеца. От заключението по приетата СМЕ се установява следното: След 2014г. у ищеца са установени: артериална хипертония, хипертонично сърце, сърдечна недостатъчност, нервно мускулна дистрофия на пикочния мехур, злокачествено новообразувание на правото черво, колостомия, неинсулино зависим зах.диабет, систолна диастолна дисфункция. През 2017г. е проведена колектомия изведен перманентен анус претер по повод карцином на дебелото черво. След проведена химио и радиотерапия са установени дизурични смущения. Заболяванията са с давност отпреди повдигане на обвинението. След 2014г. ищеца е получил сгъстяване на симптомите от страна на стомашно чревния тракт, по точно симптоматиката касаеща дебелото черво, вследствие настъпилия генерализиран спазъм на кръвоносните съдове и повишения тонус на нервите, вследствие преживения стрес, негативни преживявания и нервно психичен срив. Съгласно заключението връзката на заболяванията с психиката – стреса е съществена, но не е определяща. Ищеца е предразположен към заболявания на дебелото черво. От показанията на свидетеля М.А. се установява, че познава ищеца отдавна, като семеен приятел. От 2016г. започнали неприятности за него – тормоз от полицията, от други хора, от свещените лица. Той работел като свещеник. Свидетеля живеел при него и чувал тревожни обаждания по телефона, ищеца ходел в полицията, много преживявал нещо, но свидетелят не знаел точно какво. Заради това нещо ищецът се разболял от тежко заболяване. Свидетелят не знае дали миряните са знаели, че срещу ищеца има дело. Ищецът имал проблеми с намирането на работа. Съдът дава вяра на заключението по приетата СМЕ, като обективно, компетентно и безпристрастно дадено. Цени показанията на свидетеля А. като дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка с останалите доказателства по делото, поради което ги кредитира изцяло. При така установената по-горе фактическа обстановка, Съдът намира следното от правна страна: Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. За да се приеме, че е основателен в тежест на ищеца е да установи главно и пълно, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, наличието на следните предпоставки: субект на извършеното деяние, а именно - надлежен правозащитен орган по чл. 1 и чл. 2 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия, са причинени вреди – Прокуратурата на РБ е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище гр. София - чл. 137 ЗСВ; факта на деянието, което в случая се заключава в обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда - този факт също е налице и се установява безспорно с приложените към исковата молба писмени доказателства и приобщеното към доказателствата по делото НОХД. От правно значение за ангажиране отговорността на държавата на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът е оправдан, респ., ако има установени претърпени в по-голяма степен/ неудобства в резултат на това обвинение и на взетата спрямо него мярка за неотклонение. В случая спрямо ищеца е взета и налагана мярка за неотклонение. С ангажираните писмени и гласни доказателства, включително заключение по приетата СМЕ, ищецът установи и фактът на причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в изживени емоционални страдания - негативни чувства от факта на обвинението, изолиране от близки и приятели, преживения непрекъснат стрес и нервно напрежение, нарушени социални контакти. Установено е и влошено здравословно състояние – след 2014г. ищеца е получил сгъстяване на симптомите от страна на стомашно чревния тракт, по точно симптоматиката касаеща дебелото черво, вследствие настъпилия генерализиран спазъм на кръвоносните съдове и повишения тонус на нервите, вслествие преживения стрес, негативни преживявания и нервно психичен срив. Настъпването на неимуществени вреди не се презюмира по силата закона, поради което установяването на този факт е в доказателствена тежест на ищеца. И на последно място ищецът следва да докаже вида на претърпените от него вреди – неимуществени и имуществени по чл. 4 на ЗОДОВПГ, както и причинно-следствена връзка между вредите и неправомерните актове на държавния орган, т. е. факта на деянието. Ищецът доказа при условията на пълно и главно доказване претърпени от него и описани по-горе неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от незаконно повдигнатото обвинение. Съгласно ППВС № 4/1968 г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Съобразно утвърдената практика на ВКС, в понятието "неимуществени вреди" се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само отрицателно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време. Предвид горното съдът следва да определи паричен еквивалент, който да възмезди ищеца. От неоснователното обвиняване в извършване на престъпление, свързано със службата, ищецът е търпял неимуществени вреди. Те се изразяват в психически страдания, стрес и притеснения във връзка с неоснователно повдигнатото обвинение и страха от осъждане. Безспорно е, че по време на цялото наказателно производство неоснователно обвиненото лице изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалните му отношения и общуване. Вследствие повдигнатото обвинение за ищеца е настъпило и значимо влошаване на здравето – след 2014г. получено сгъстяване на симптомите от страна на стомашно чревния тракт, по точно симптоматиката касаеща дебелото черво, вследствие настъпилия генерализиран спазъм на кръвоносните съдове и повишения тонус на нервите, вследствие преживения стрес, негативни преживявания и нервно психичен срив. Касае се за вреди, които всеки индивид при подобни обстоятелства неминуемо търпи. В случая обаче и видно от събраните по делото писмени доказателства, заключение по СМЕ и показанията на разпитания свидетел, в периода на воденото наказателно производство е имало и видима промяна в ищеца, който претърпял неимуществени вреди по-големи от обичайните при подобни обстоятелства - след образуване на наказателното производство ищецът видимо страдал, чувствал се неудобно от това, което се случвало, включително заради длъжността, която заемал. Влошило се здравето му, като се обострила съществуващата симптоматика. В резултат на станалият общоизвестен факт на повдигнатото обвинение ищеца изпитвал интензивни негативни емоции – срам, притеснение, отчуждение, несигурност, загуба на вяра в положителното отношение на околните. Отделно от това и тъй като обвинението било свързвано непосредствено с професионалната му дейност, при упражняването и бил принуден да търпи укорителното отношение на околните, загуба на доверието, разочарование и отдръпване от него.. Всички тези вреди са пряка и непосредствена последица от незаконното обвиняване на ищеца в извършване на престъпления и са в причинна връзка с него. При определяне на дължимото обезщетение съдът отчита и продължителността на негативното засягане на правата на личността – 3г. и седем месеца, в периода от повдигане на обвинението до датата на която присъдата е влязла в сила. Всички тези обстоятелства обосновават определянето на по-голям размер на дължимото обезщетение. По отношение на някои професии, към които обществото дължи респект и уважение, и поради това има завишени изисквания за почтеност и професионализъм, естествено и логично е незаконното обвинение да засяга в по-голяма степен личния и професионален живот на лицата, които ги упражняват. В тези случаи, с повдигането на обвинение за извършено престъпление в областта на тяхната професионална реализация се засягат не само личната чест и достойнство на лицата, но и професионалните им качества поради уронване на авторитета им в съответната област. По тази причина, създадените при наказателното преследване неудобства и притеснения имат по-силно отражение върху отделните негативни изживявания на упражняващите такива професии и пряко значение за размера на обезщетението. Дискредитирането на ищеца в обществото като професионалист без съмнение се е отразило на психическото му състояние и бъдещото му кариерно развитие /така Решение № 319 от 17.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2829/2015 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК/. С оглед на горното съдът намира, че предявеният иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди е основателен в размер на 10 000.00лв., тъй като в този размер той е съобразен със събраните по делото доказателства, с принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД и е адекватен да репарира претърпените от ищцата морални вреди. При определяне на този размер на обезщетение, Съдът съобразява и обстоятелството, че ищецът е с чисто съдебно минало. Предвид горното искът за неимуществени вреди ще следва да бъде уважен за сумата от 10 000.00лв. и отхвърлен за горницата от 40000.00лв. до пълния предявен размер от 50 000.00лв. като неоснователен. Този размер удовлетворява обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото. По претенцията за лихви. Такива се дължат от влизане в сила на оправдателната присъда, в случая 23.11.2021г. до окончателното изплащане. По разноските в процеса: При този изход от спора и съобразно предмета му, следва да се присъдят разноски в полза на ищеца. Искането за разноски е обективирано в протокола от последно о.с.з. и е за сумата 2500.00лв., представляваща платен хонорар за защита от адвокат. Съдът, като съобрази предмета на спора и извършените процесуални действия, както и, че претендираната сума е под минималните размери на адвокатските възнаграждения за подобен род дела предвидени в Наредба № 1/2004г. намира, че същата съответства на фактическата и правна сложност на спора. Следователно възражението за прекомерност е неоснователно. В полза на ищеца следва да се присъди сумата 2500.00лв. за разноски. По изложените съображения, съдът

Цитирани разпоредби

9