Решение № 7436 от 5.12.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 8359/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК. С Решение № 8291/09.05.2025год. постановено по гр.д.№ 13529/2024год. по описа на СРС, 82 състав е признато за установено по предявените от Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ 000695089, чрез ОПУ – Ямбол, срещу „ЗД Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, че „ЗД Бул Инс“ АД дължи на Агенция „Пътна инфраструктура“ сумата от 430, 36 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на 5 м. едностранна ограничителна система за пътища в пътна част, както и съпътстващите възстановяването им необходими дейности по производство, демонтаж и монтаж на повредените елементи, в резултат от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 21.11.2022 г. на републикански път II-53 при км 150+010 дясно по вина на водач на лек автомобил „Honda Cr-v“, с рег. № ••••••••, със сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 30.11.2023 г. до окончателното изплащане и с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 119, 12 лева – мораторна лихва за периода 24.12.2022 г. – 30.11.2023 г., за които суми по гр. д. № 65900/2023 г. е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като исковете са отхвърлени за разликата над сумата от 430, 36 лева до пълния предявен размер от 3598, 25 лева и над сумата от 119, 12 лева до пълния предявен размер от 429, 88 лева и за периода 08.12.2022 г. - 24.12.2022 г. Със съдебното решение съдът се е произнесъл и по разноските, като на основание чл. 78, ал.3 ГПК е осъдил ищеца да заплати на ответника разноски в размер на 921, 61лв. Депозирана е въззивна жалба, вх.№88918/23.07.2025год. /на СГС/ от Агенция „Пътна инфраструктура“ – ОПУ – Ямбол, ищец по делото, чрез юрисконсулт Я. П. срещу Решение № 8291/09.05.2025год. постановено по гр.д.№ 13529/2024год. по описа на СРС, 82 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените искове, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД за разликата над сумата от 430, 36 лева до пълния предявен размер от 3598, 25 лева и над сумата от 119, 12 лева до пълния предявен размер от 429, 88 лева и за периода 08.12.2022 г. - 24.12.2022 г. Във въззивната жалба се излагат съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно, поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Навежда се че първоинстанционния съд не е обсъдил всички релевантни доказателства като се сочи, че безспорно се установявало увреждането на 20 линейни метра СПО.Оспорват се изводите на първоинстанционния съд относно размера на обезщетението, предвид че съгласно договор за покупко-продажба на стоки, чрез посредничеството на членове на Софийска стокова борса АД от 14.06.2022год. било видно, че към датата на ПТП изкупната цена на метални отпадъци, добити при ремонта и строителството на републиканската пътна мрежа била 0, 27лв./кг., а не приетата от съда 0, 44лв./кг.Излагат се доводи и за незаконосъобразност на изводите на съда по отношение на обезщетението за забава, което счита, че се дължи съгласно чл.439, ал.1, т.5 от КЗ вр. чл.429, ал.1, т.2 вр. ал.3 от КЗ като сочи че ответника е изпаднал в забава от датата на уведомяването му, т.е. от 08.12.2022год. Моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови ново, с което да признае за установено, че ЗД“Бул Инс“ АД дължи на Агенция „Пътна инфраструктура“ – ОПУ – Ямбол сумата от 3598, 25 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 21.11.2022 г. на републикански път II-53 при км 150+010 дясно по вина на водач на лек автомобил „Honda Cr-v“, с рег. № ••••••••, със сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 30.11.2023 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 429, 88 лева, представляваща мораторна лихва за периода 08.12.2022 г. – 30.11.2023 г.Претендира деловодни разноски и пред двете инстанции. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „ЗД“Бул Инс“АД, чрез адв.М. Г., с която я оспорват. Излагат съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Писменият отговор е депозиран чрез адв. Г., с представено по делото пълномощно.Претендират се и деловодни разноски, за които е представен списък на разноските по чл.80 от ГПК. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното: Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. В процесния случай предмет на въззивна проверка е решението, в частта в която са отхвърлени претенциите на ищеца.При извършена проверка съдът намира, че атакуваното решението е валидно и допустимо, поради което следва да разгледа наведените оплаквания във въззивната жалба относно неговата неправилност. От събраните доказателства се установява следното от фактическа страна: Производството по делото е образувано въз основа на искова молба Агенция „Пътна инфраструктура“ – ОПУ – Ямбол, която е предявила срещу „ЗД Бул Инс“ АД установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата о т 3598, 25 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 21.11.2022 г. на републикански път II-53 при км 150+010 дясно по вина на водач на лек автомобил „Honda Cr-v“, с рег. № ••••••••, със сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 30.11.2023 г. до окончателното изплащане и с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 429, 88 лева – мораторна лихва за периода 08.12.2022 г. – 30.11.2023 г. В исковата молба ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, страна по който е ответникът, е настъпило събитие – ПТП, вследствие на което е претърпял имуществени щети, изразяващи се в увреждане на 20 м. едностранна ограничителна система за пътища в пътна част, пътни знаци Б3 и Т13, стоманени стълбчета Ф60 с дебелина 4 мм/м., както и съпътстващите възстановяването им необходими дейности по производство, демонтаж и монтаж на повредените елементи. Твърди, че виновен за ПТП е водачът на МПС „Honda Crv“, с рег. № ••••••••, който имал сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника. Предявил претенцията си срещу застрахователя, но плащане не е последвало. В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответникът, който оспорва предявените искове по основание и размер. Счита претендираната сума за прекомерна, като намира, че липсва причинна връзка на увреждането с настъпилото ПТП. Намира, че е увредена доста по-малка част от мантинелата от сочените 20 м. Сочи, че 5 м. от мантинелата е представлява вторична суровина, чиято цена следва да се приспадне от претендираното обезщетение. Излага, че ответникът е одобрил и платил сума в размер на 689, 32 лева, която също следва да се приспадне. По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: наличието на валидно застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и собственикът на МПС „Honda Cr-v“, с рег. № ••••••••. Не е спорно и че на 21.11.2022год. е настъпило ПТП като механизма на настъпването му се доказва от Протокол за ПТП от 21.11.2022 г., съставен от полицейски служител, посетил местопроизшествието, а така също и от НП № 22-0813-001465 от 02.12.2022год., влязло в законна сила, с което на водача Д.Н.И. е наложено административно наказание, за извършено нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, тъй като на 21.11.2022 г. в 19: 45 часа в гр. Ямбол, на ул. „Обходен път Юг“ в посока към кръстовище с ул. „Георги Шейтанов“ като водач на л.а. „Хонда ЦРВ“, с рег. № •••••••• като се движи със скорост, несъобразена с релефа на местността и атмосферните условия, като по пътен завой надясно губи контрол над МПС и се блъска в стоманена предпазна ограда (мантинела), вследствие на което настъпва ПТП с материални щети. В представения протокол за ПТП № 1617872 от 21.11.2022год., в обстоятелства, примини и условия за ПТП е посочено, че водачът на МПС „Honda Cr-v“ при управление със скорост, несъобразена с релефа на местността и атмосферните условия (валеж), губи контрол над МПС и излиза от платното за движение в ляво по посоката си на движение. Като щета е посочена повредена стоманена предпазна ограда – мантинела 5 м. Ищецът е депозирал молба, изх.№ 53-00-782/06.12.2022год., получена от ответника на 08.12.2022год. за извършване на оглед и оценка на увредено имущество във връзка с настъпилото ПТП. В нея са описани същите обстоятелства причинили ПТП като посочените в протокола за ПТП. Във връзка с извършения оглед е съставен констативен протокол на 20.09.2017 г. Съгласно представената количествено - стойностна сметка, общата стойност на щетите с ДДС възлиза на 3598, 25лв., включваща производство, доставка и монтаж на 20м. ограничителна система за пътища в пътната част, пътни знаци и стоманени стълбчета Ф60 с дебелина 4мм/м. Представено е възлагателно писмо от 27.09.2022год. по договор от 27.09.2022год. , с предмет „Възстановяване, ремонт, доставка и монтаж на ограничителни системи за пътища по републиканските пътища на територията на страната, стопанисвани от АПИ, съгласно чл.19, ал.1, т.1 от ЗП“ Не е спорно, че от страна на ответника, след завеждане на извънсъдебната претенция от ищеца е образувана преписка по щета и е одобрена и платена сумата от 689, 32лв. По делото са снети и гласни доказателства като в показанията си св. Д.Н.И., управлявал МПС „Honda Cr-v“, с рег. № ••••••••, сочи, че се движил в дясната лента по околовръстния път на гр. Ямбол и до бившето ТКЗС трябвало да завие вдясно, но колата поднесла и сe ударил в мантинелата, защото времето било дъждовно, имало мъгла и силен вятър и било хлъзгаво. Счита, че мантинелата е била намачкана преди това и била почти на земята, като гумите му застанали на самата мантинела. Излага, че нямало щети по колата му и ако мантинелата е била здрава, колата му щяла да се намачка. Пътят бил с две пътни ленти, а завоят под 90 градуса. МПС се движило с около 20-25 км/ч. Не си спомня какви пътни знаци е имало в района. Счита, че няма как да е навредил на състоянието на мантинелата от преди сблъсъка, тъй като тя била повалена на земята и нямало опорни колонки и чак след завоя била здрава. По делото е прието заключение на съдебно-автотехническа експертиза, според което щетите по предпазната мантинела (5 метра) се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 21.11.2022 г. произшествие в гр. Ямбол. Средната пазарната стойност на нанесените имуществени вреди вследствие на процесното произшествие, съгласно Протокола за ПТП към момента на настъпването му е 1157, 58 лв. Средната пазарната стойност на нанесените имуществени вреди вследствие на процесното произшествие съгласно КСС към момента на настъпването му, е 3721, 49 лв. Съгласно Протокола за ПТП увредената предпазна ограда (мантинела) е 5 метра, а съгласно КСС е подменена 20 метра предпазна ограда. Също така са подменени 2 броя пътни знаци (с една основа), които не са описани в протокола за ПТП (в приложения по делото снимков материал от мястото на ПТП не се наблюдават увредени пътни знаци). Средно-пазарната стойност на увредената предпазна ограда при предаванетоза скрап към датата на настъпване на процесното ПТП е 37, 40 лв. В показанията си в о.с.з. вещото лице допълва, че една стандартна секция единична СПО е 4 м., като при 5 м. еластична ограда са необходими 2 секции и ако се сменят 8 метра без транспортни и други разходи, са необходими 1031.32 лева без ДДС. В случая че са увредени 5 метра следва да се сменят поне 3 секции, а ако са увредени и двата края следва да се сменят 4 секции по 4 метра. Заключението на съдебно авто-техническата експертиза въззивният съд кредитира изцяло като изготвено от компетентно вещо лице, отговорило пълно, точно и обосновано на поставените му въпроси. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Не е спорно между страните, че към датата на ПТП гражданската отговорност на водача на МПС „Honda Cr-v“, с рег. № •••••••• е застрахована при ответника по задължителната застраховка "Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Обект на застраховане по тази застраховка е отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, съгласно нормата на чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ. Застраховани лица по тази застраховка, съгласно втората алинея на чл. 477 КЗ са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Не е необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата по изречение първо за управлението или ползването на моторното превозно средство. През време на действието на застрахователния договор е настъпило ПТП, причинено от водач на МПС, гражданската отговорност на който е покрита от ответника. Причина за настъпилото ПТП е неизпълнение на задълженията на виновния водач, регламентирани в чл. 20, ал. 2 ЗДвП при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачът на МПС „Honda Cr-v“, с рег. № •••••••• не е съобразил избраната от него скорост с характера и интензивността на движението. Ето защо и доколкото не е оборена установената в нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция за вина, следва да се приеме, че са налице предпоставките за ангажиране гражданската отговорност на последния, за което липсва спор между страните. Не се спори и относно обстоятелството, че ищецът е претърпял вреди от настъпилия пътен инцидент, при който е увредена стоманена предпазна ограда – мантинела. В случая ПТП е настъпило на пътен участък, който е част от републиканската пътна мрежа. Същевременно съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП републиканските пътища се управляват от Агенция "Пътна инфраструктура ", която на основание чл. 30, ал. 1 ЗП осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на тези пътища. Нормата на чл. 432, ал. 1 КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Спори се между страните по делото относно обема на отговорността на ответника. Съгласно чл. 499, ал. 2 КЗ при вреди на имущество обезщетението не може да надвиши действителната стойност на причинената вреда. В чл. 400, ал. 1 КЗ е регламентирано, че за действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество, изчислена към момента на настъпване на застрахователното събитие. Предвид представените по делото писмени доказателства, следва да се приеме, че при настъпването на застрахователното събитие на 21.11.2022год. са увредени 5 линейни метра единична ограничителна система за пътища.При това положение, съгласно показанията на вещото лице по САТЕ, изложени в о.с.з., предвид че една стандартна секция единична СПО е 4 м., за възстановяване на увредени 5 м. еластична ограда са необходими 2 секции. Не се доказва възражението на ищеца, изложено във въззивната жалба да са увредени, освен пряко засегнатите две секции и съседните на него колчета или за увреда на 4 броя СПО, претендираните 20метра, както и липсват доказателства да са увредени пътни знаци, чиято стойност се претендира от ищеца за възстановяване. В тази връзка съдът възприема констатациите, отразени в протокола за ПТП, който е съставен от компетентно длъжностно лице/служител на МВР/, в установените форма и ред, поради което е официален свидетелстващ документ.Същият се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, т.е. че те са се осъществили така, както е отразено в него. Съобразно заключението на вещото лице и показанията му в о.с.з. следва да се приеме, че действителната стойност на вредите за подмЯ. на 5 линейни метра СПО са необходими 2 секции по 4 метра, т.е. необходима е подмЯ. на 8 линейни метра СПО.Стойността за същата е 1 751, 78 лв. с начислен ДДС Също така действителният размер на щетите следва да се определи като разлика между стойността на поставянето на нова мантинела и стойността на остатъчните материали, които биха могли да бъдат реализирани на вторичния пазар. Противното би довело до неоснователно обогатяване на увреденото лице. Следва да се отбележи също така, че е налице формирана съдебна практика относно определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение при настъпила т. нар. тотална щета, при която стойността на ремонта надвишава действителната стойност на увреденото имущество. С нея е възприето, че застрахователното обезщетение се определя като от действителната стойност на увреденото имущество към датата на ПТП се приспадане стойността на запазените части. Тези разяснения следва да намерят приложение по аналогия и в разглеждания случай. Ето защо от размера на средната пазарна стойност на щетите към момента на настъпване на застрахователното събитие 1 751, 78 лв., следва да се приспадне стойността на остатъчните материали 37, 40лв. Така размерът на дължимото застрахователно обезщетение възлиза на 1714, 38 лв. Ответникът е платил застрахователно обезщетение в размер на 689, 32 лв., която сума следва да се приспадне от застрахователното обезщетение. При това положение искът се явява основателен за сумата от 1025, 06 лева. При така възприетото от въззивната инстанция решението на районния съд подлежи на отмЯ. в отхвърлителната му част по отношение на иска по чл.432 от КЗ за разликата над сумата от 430, 36лв. до сумата от 1025, 06, а исковата претенция до посочения размер следва да бъде уважена. По отношение на претенцията за обезщетение за забава. Според възприетото в практиката разрешение в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ /Решение № 50001/03.02.2023 г. по т. д. № 2530/21 г. на ВКС, I т. о., Определение № 50513/24.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 858/2022 г., I т. о. и други/, лихвите за забава се включват в застрахователното обезщетение, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. Отговорността обхваща лихвите, които текат от по-ранната дата измежду датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования на основание чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ, датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице или датата на предявяване на претенцията на увреденото лице пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение. След предявяване на претенция от увредения застрахователят е длъжен да се произнесе по нея в срока по чл. 498 КЗ и ако не спази този срок, той изпада в забава съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ и дължи законна лихва върху обезщетението за собствената си забава. С предявяване на претенцията застрахователят е уведомен за застрахователното събитие от ищеца в качеството на увредено лице и съгласно чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ от датата на уведомяването/предявяването на претенцията дължи като част от застрахователното обезщетение лихви за забава, за които делинквентът отговаря пред ищеца съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ, в случая от 08.12.2022год. Предвид изложеното обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 1714, 38 лева се дължи от 08.12.2022 г. и до 20.10.2023 г. и е в размер на 179, 80лева, а за периода 20.10.2023 г. - 30.11.2023 г. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 1025, 06 лева е в размер на 15, 69 лева, или общо възлиза на 195, 49 лева. Тъй като крайните изводи на двете инстанции не съвпадат, първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, в която е отхвърлен иска по чл.86 от ЗЗД, за периода 08.12.2022год. до 24.12.2022год. и горницата над сумата от 119, 12лв. до сумата от 195, 49 лв., обезщетение за забава, което се дължи за периода от 08.12.2022год. до 30.11.2022год., а исковата претенция до посочения размер и период следва да бъде уважена. В останалата обжалвана част решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено. По разноските: С оглед изхода на делото, право на разноски пред въззивния съд има въззивникът ищец, а отговорността за разноски пред първата инстанция следва да бъде преразпределена. Пред районния съд въззивникът ищец е доказал разноски в общ размер 461, 02лв. /161, 02лв. – д.т.; 250лв. – депозит за вещо лице; 50 лв. възнаграждение за юрисконсулт/. За първоинстанцнионното производство на въззивника ищец съразмерно с уважената част се дължат разноски в общ размер на 139, 69 лева. На въззивника ответник, който е претендирал разноски в общ размер 984, 49 лева, се дължат 686, 18 лева, съобразно отхвърлената част, поради което решението, с което ищецът е осъден да заплати разноски подлежи на отмЯ. за разликата над 921, 61 лева до 686, 18 лева. С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК въззиваемият следва да заплати на жалбоподателя сумата от 42лв., представляваща разноски в настоящото производство /възлизащи на 69, 57лв.- д.т. и 50лв. юрисконкултско възнаграждение/ съобразно уважената част от жалбата. В полза на ответника по жалбата следва да се присъди сумата в размер на 311, 58лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство съобразно отхвърлената част от жалбата. Предвид на изложеното, съдът