Решение № 41 от 27.3.2019 г. на Административен съд - Видин по дело № 57/2019 г.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 04.11.2018 год. по адм.д. №933/2018 год. по описа на МРС, с което е оставена без уважение жалбата на К.Й.Й. против Заповед № 2101 от 11.08.2008 год. на Кмета на Община Монтана Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН РЕШЕНИЕ № 41 гр. Видин, 27.03.2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Административен съд – Видин, I касационен състав в публично заседание надвадесет и Единадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав: Председател: Антония Генадиева Членове: Биляна Панталеева Росица Славчева при секретаря Мария Иванова и в присъствието на прокурора Кирил Кирилов като разгледа докладваното от съдия Касационно АД № По описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази следното: Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. чл. 149, ал.5 от АПК, във вр. с §62, ал.3 от преходните и заключителните разпоредби /ПЗР/ на Постановление на Министерски съвет / ПМС/ № 456/1997 г. за Изменение и допълнение на Правилника за прилагане закона за собствеността и ползуването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/. Образувано е по жалба на К.Й.Й., срещу Решение от 04.11.2018 год. по адм.д. №933 по описа на МРС, с което е оставена без уважение жалбата му против Заповед № 2101 от 11.08.2008 год. на Кмета на Община Монтана. Със заповедта на основание §62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. е признато правото на ползвателя Никола Младенов Николов да придобие собственост върху части от земеделски имоти - № 2466 и №2467 по помощния план на зона "Парта", местност „Шести център“, землище Монтана и е наредено да се извърши оценка на имота върху 600 квадрата от имотите. В жалбата се развиват съображения, че решението на МРС е нищожно, неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Иска се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено решението на районния съд и да бъде постановено ново, с което да се отмени обжалваната заповед. Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си представител, в писмено становище оспорва същата и посочва, че решението на МРС е съобразено, както с доказателствата по делото, така и със закона. Иска решението на МРС да остане в сила. Представителят на Окръжна прокуратура - Видин заявява, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена, тъй като решението на МРС е нищожно. Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на посочените от жалбоподателя касационни основания, намира за установено следното: касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна. По отношение на възражението за нищожност: Както в доктрината, така и в съдебната практика се приема, че е нищожно съдебното решение, постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение. Когато решението се постановява еднолично, то е постановено с подписването му от съдията. Неподписаният текст е проект за решение, а подписаният текст може да бъде оттеглен преди обявяването му единствено от съдията, който го е подписал. Фактическият състав на обявяването на решението включва подреждането на решението в регистъра на съдебните решения и отразяване в срочната книга на мястото му в регистъра, а при действието на ГПК (отм.) с отразяването на диспозитива на решението в срочната книга. Обявяването на съдебното решение не е елемент от фактическия състав на валидно формираната воля на съда - то има за последица неоттегляемост на решението ( чл. 246 ГПК; чл. 192, ал. 1 ГПК (отм.). Преди обявяването му, подписаното от съдията съдебно решение е валидно, а обявяването по чл. 235, ал. 5, изр. 1 ГПК ( чл. 190 ГПК (отм.)) след предаване на решението в канцеларията на съда се извършва независимо от това дали към момента на обявяване на съдебния акт постановилия решението съдия е член на съответния съд. Съгласно Тълкувателно решение № 1/12.02.2012 г. по тълк.д. № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС, което според чл. 130, ал. 2 ЗСВ е задължително за органите на съдебната власт, обявеното по реда на чл. 189, ал. 3, изр. 2 ГПК (отм.) и чл. 236, ал. 3, изр. 2 ГПК съдебно решение, което не е подписано от съдията, който дори след постановяването му е избран за съдия в друг съд или е в обективна невъзможност да стори това, не е нищожно. В този смисъл платения отпуск на съдията докладчик по настоящето дело не е основание да се приеме, че решението е нищожно. Районен съд - Монтана е направил правилна преценка на доказателствата по делото. Фактическата обстановка, която е приел за установена са базира на тях. Административния съд я споделя и не намира за необходимо да я преповтаря в настоящото решение. Въз основа на приетата фактическа обстановка и правилното тълкуване на закона, районният съд е стигнал до верните юридически изводи и правилно е отхвърлил жалбата. МРС е приел, че Заповедта е издадена от Кмета на Община Монтана, който е компетентен орган по степен, място и материя да издава актове на основание §62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. С оглед на факта, че местността "Парта" се намира в землището на общ.Монтана, именно Кметът на Община Монтана е компетентен да издава административни актове с такъв предмет. Заповедта е съобразена с административнопроизводствените правила, подробно описани в §62, ал.1 и 2 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. Със заповед № 2434/30.09.2013г. на Кмета на О бщина Монтана на осн. § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на наследниците на П етра Т аскова П ърванова, починала през 1985г., сред които е и касатора Йорданов, върху новообразуван имот с № 22.38, в местността ”Парта.”, землище Монтана, с площ 744.8 кв.м. Й. се позовава в оплакванията и претенцията си на решение №1 1РГ /10.08.2006 г. на общинска служба по З емеделие гр. Монтана, което е за възстановяване правото на собственост на наследниците на П етра Т аскова П ърванова, починала през 1985г., на имоти по §4, а именно: нива от 2.000 дка и ливада от 1.500 дка, находящи се в землището на с. Д олна В ереница, общ. Монтана по преписка №1 1064 /1991 г. Със Заповед № 1613/ 29.08.2016г. на кмета на Община Монтана на осн. § 4к, ал. 7 от ПЗР на З. и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ. е възстановено правото на собственост на наследниците на П етра Т аскова П ърванова, върху новообразуван имот с № 670.174 в местн. „Патра”, землище на с. Долна Вереница, общ. Монтана, с площ 1369.5 кв.м., като заповедта е влязла в сила на 13.09.2016г. Със Заповед № 1842/ 26.09.2016г. на кмета на Община Монтана на осн. § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на наследниците на П етра Т аскова П ърванова, върху новообразуван имот с № 670.171 в местн. „Патра”, земл. на с. Долна Вереница, общ. Монтана, с площ 610 кв.м.; имот № 670.172 в същата местност и землище с площ 479.1 кв.м.; имот № 670.173 в същата местност и землище, с площ 392.8 кв.м., като заповедта е влязла в сила на 11.10.2016г. Както правилно е приел МРС и мотите, по отношение на които е признато право да бъде придобита собственост се намират в землището на гр. Монтана. Установено е от въззивния съд от приетите писмени доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза, че и мот №2 266 и част от имот №2 467 по помощния план на ползвателите на местност „П арта " се намират в землището на гр. Монтана и са образувани от имот №6 01.23, землище Монтана по помощния план на имотите преди образуването на ТКЗС и ДЗС на местност „П арта ". Имот № 22.39 по ПНИ на местност „П арта " землище Монтана е образуван от тези имоти - и мот №2 466 и част от имот №2 467. Същите два имота попадат върху имот № 6 01. 23, землище Монтана по помощния план. В списъка на имотите преди образуване на ТКЗС и ДЗС за имот № 601.23, като собственик е записана П етра Т аскова П ърванова, по преписка № 11064, в местността „Бърдото”. Т ази преписка е за имоти по §4 на П етра Т аскова П ърванова, находящи се в землището на с. Д олна В ереница., общ. Монтана. Както правилно е написал МРС з а местност „П арта " землищата на гр. Монтана и с. Д олна В ереница, общ. Монтана има одобрен план на новообразуваните имоти от областен управител на област Монтана със заповед №30/07.02.2006 г. и по отношение на наследниците на П етра Т аскова П ърванова е влязъл в сила. В него МРС подробно е посочил кои новообразувани имоти влизат, както и извода, който следва, че п о решение №1 1РГ /10.08.2006 г. на общинска служба по З емеделие, гр. Монтана, издадено по преписка № 11064 /1991 г. имотите по §4 в землището на с. Д олна В ереница, О бщина Монтана са възстановени на наследниците на П етра Т аскова П ърванова по реда на §4к, ал.7 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. В самото решение е отразено, че възстановяването на правото на собственост върху имотите, разположени в територии по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши при условията на чл.28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл.28 ал.9 ППЗСПЗЗ. АС Видин споделя извода на МРС, че безспорно в конкретния случай е приложена специалната процедура, визирана в § 62 от ПРЗ на П ПЗСПЗЗ, приет с ПМС № 4. от 11.12.1997 г., ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм. и доп., бр. 18 от 1999 г., бр. 113 от 1999 г., доп., бр. 44 от 2001 г., за признаване правото да се придобие собствеността върху имот, предоставен за ползване със заповед №2 101 /11.08.2008 г. на ползвателя Н икола М ладенов Н иколов. Същият с молба вх. №О ТС 94-17-58 /29.01.1998 г. е направил искане за оценка на имот, предоставен му на основание на нормативни актове посочени в §4 от ПЗР на З СПЗЗ в местността „Ш ести ц ентър ", землището на гр. Монтана. Към молбата ползвателят е приложил удостоверение № 9 6 /24.12.1981 г. - документ, който удостоверява, че му е предоставено право на ползване по реда на актовете, изброени в § 63 ПЗР на П ПЗСПЗЗ. Във влезлия в сила план на новообразуваните имоти на местност „П арта " в землищата на гр. Монтана и с. Д олна В ерещница, общ. Монтана и регистър към него за ползвателя Н икола М ладенов Н иколов е отреден имот №2 2. 39. Този имот по плана на новообразуваните имоти на местност „П арта " в землищ е на гр. Монтана е образуван от имот №2 466 и част от имот №2 467 по помощния план на местност „П арта ", землище гр. Монтана. Планът на новообразуваните имоти се изготвя за земи, попадащи в територии (терени, зони, райони) по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и затова законодателят е дал предимство не на бившите собственици, а на ползвателите, като процедурата по преобразуването на правото им на ползване в право на собственост трябва да е приключила, а не висяща или предстояща. На това място за яснота е необходимо да се отбележи, че когато претендираните по земеделската реституция от бившите собственици или техните наследници земи се намират в терени (територии, зони) по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, колективният орган по поземлената собственост - общинска служба по земеделие, само признава правото на собственост, но реалното възстановяване се извършва при условията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ, като имотните граници се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти. С решение №26РГ/18.10.2001 год. по преписка №27718/18.10.2001 год. Общинска служба Земеделие – Монтана е възстановила правото на собственост на наследниците на Пета Първанова върху имот, който не е такъв по параграф 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Районен съд Монтана е постановил решение, което е съобразено с материалния закон и е обосновано. Не са допуснати твърдяните в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви, Първи касационен състав на АС Видин Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 04.11.2018 год. по адм.д. №933/2018 год. по описа на МРС, с което е оставена без уважение жалбата на К.Й.Й. против Заповед № 2101 от 11.08.2008 год. на Кмета на Община Монтана Решението е окончателно.