Решение № 3211 от 21.10.2025 г. на Административен съд - Плевен по дело № 678/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) вр. чл. 17 пар.1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на съвета от 27 април 2016г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО ( Общ регламент относно защитата на данните- ОРЗД). Образувано е по жалба от Р. Р. Р. с [ЕГН], адрес: гр.Плевен, [жк] [адрес], чрез адв. Н. В. К. – САК, съдебен адрес: гр.София, [улица], офис 3, против „ЕОС Матрикс“ ЕООД с [ЕИК], представлявано от Т. И. В., Р. И. М. – Т., заедно и поотделно, със седалище и адрес на управление: гр.София, [жк], [улица], [адрес], срещу изричен отказ на „ЕОС Матрикс“ ЕООД да изтрие личните данни от системите на дружеството и да преустанови подаването на информация до Централен кредитен регистър на БНБ, обективиран в писмо с изх.№ OUT-2025-00076 от 06.08.2025г. ведно със становище от 21.07.25г. Посочва се в жалбата, че при справка в Централен кредитен регистър при БНБ жалбоподателят установил, че по подадена информация от „ЕОС Матрикс“ ЕООД е съдлъжник по четири просрочени кредита, по които като кредитополучател е вписан приживе баща му Р. С. Р. с [ЕГН], починал на 24.06.2022г., а именно: два договора за кредит от 31.03.2009г. и договор за кредит от 27.01.2009г., чийто вземания са придобити от дружеството с договор за цесия от 31.01.2018г., както и по договор за кредитна карта от 22.04.2005г., по който вземанията са придобити от „ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за цесия от 18.01.2016г. Посочва се още в жалбата, че ответникът не се е свързал с оспорващия извънсъдебно и съдебно с цел събиране на вземания, както и не е конституиран в качеството на правоприемник на Р. С. Р. по образувани срещу него изпълнителни дела. Твърди се, че срещу жалбоподателят не са предприемани действия по принудително изпълнение на цедираните вземания. Посочва се, че със заявление вх.№ СТМП-2025-07-00035/04.07.2025г. до ответното дружество изрично оспорващият е заявил, че доброволно няма да извърши плащане по погасените по давност вземания и не е съгласен „ЕОС Матрикс“ ЕООД да обработва личните му данни, като е изискал дружеството да подаде информация за корекция в Централен кредитен регистър на БНБ, изразяваща се в заличаване на предоставената информация за просрочени кредити, да престане да обработва личните данни, като ги изтрие от системите на дружеството и преустанови подаването на информация за задлъжнялост. Твърди се, че в отговора на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ведно с приложеното становище от длъжностното лице по защита на данните, е постановен отказ за изтриване на данните, поради необходимост за изпълнение на договор за кредит и събиране на дълга до окончателното му погасяване съгласно чл.6 пар.1 б.“б“ и „ е“ от ОРЗД и необходимост за спазване на нормативно задължение за подаване на информация към ЦКР на БНБ съгласно Наредба № 22 от 2009г. Счита се, че ответното дружество обработва личните данни на оспорващия при изначална незаконосъобразност, доколкото последният не е страна по договорите за кредит, не е уведомяван за извършените цесии, не е конституиран като страна по съдебни дела, не е конституиран като длъжник на основание наследствено правоприемство по изпълнителни дела. Посочва се, че при направеното от оспорващия възражение за погасени по давност вземанията на дружеството и изричното волеизявление, че няма да плати доброволно задължението, отпада единствената възможност вземането да бъде събрано и отпада легитимния интерес на дружеството по чл.6 пар.1 б.“е“ от ОРЗД да продължи да обработва личните данни на оспорващия. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени постановения от администратора на лични данни акт, с който се отхвърля направеното искане за упражняване на права по ОРЗД, като издаден в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и да бъде задължен администратора на лични данни да преустанови обработката на личните данни на Р. Р. Р. в системите на дружеството, да преустанови подаването на информация за лицето в ЦКР в раздела просрочия като съдлъжник и да подаде информация за корекция в ЦКР на БНБ. Претендират се направените деловодни разноски. В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Н. К. с пълномощно по делото. Поддържа жалбата и моли съда да отмени изричен отказ на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, обективиран в писмо с изх.№ OUT-2025-00076 от 06.08.2025г. ведно със становище от 21.07.25г., като представя писмена защита с вх.№ 5797/25г. с подробни съображения. Посочва се от процесуалния представител на оспорващия, че Р. Р. Р. не е страна по процесните договори за кредит, а такъв е бащата и наследодател Р. С. Р., като дружеството не е отправяло покана за доброволно изпълнение към наследника. Посочва се още, че дружеството не се е свързвало с оспорващия извънсъдебно или съдебно с цел събиране на цедираните вземания. Жалбоподателят не е конституиран като длъжник в качеството на правоприемник на наследодателя си по образувани срещу него изпълнителни дела, видно от справки с изх.№ 6973/11.08.25г. и № 6972/11.08.25г. на ЧСИ с рег.№ 853 и район на действие СГС. Сочи се, че личните данни на оспорващия са изначално обработвани незаконосъобразно поради липса на основанията чл.6 от ОРЗД, като единствената възможност за ред, различен от съдебния за събиране по давност на вземане, е доброволното плащане, по аргумент от чл.118 от ЗЗД. Изричното заявление на длъжника, че няма да плати доброволно погасените по давност задължения води до отпадане на единствената възможност вземанията да бъдат събрани и има за последица отпадане на легитимния интерес на дружеството по чл.6 пар.1 б.“е“ от ОРЗД да продължи да обработва личните му данни. Направеното заявление води до отпадане на целите, за които са били събирани и обработвани данните му, а именно събиране на вземането, поради което е налице хипотеза на чл.17 пар.1 от ОРЗД за заличаване на свързаните с него лични данни от администратора, за което изменение на кредита същият на основание чл.10 от Наредба № 22816.07.2009г. за ЦКР следва да подаде информация, след което да престане да подава информация за длъжника. Иска се от съда да отмени постановеният изричен отказ да спре да обработва личните данни на жалбоподателя и да преустанови подаването на информация до ЦКР, поради несъответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Претендират се разноски, за което се представя списък. Ответникът – „ЕОС Матрикс“ ЕООД, редовно призован, се представлява от юрисконсулт М. М., която моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и излага подробни съображения в писмена защита с вх.№ 5822/25г. Посочва в последните, че дружеството е оправомощило длъжностното лице по защита на личните данни да изпълнява задачите по чл.39 от ОРЗД включително да действа като точка за контакт със субекти на данните. Сочи, че длъжностното лице на администратора е вписано в Регистъра на администраторите и обработващите лични данни към Комисията за защита на личните данни. Посочва още, че основанието за съхранение на данните и отказ да бъдат изтрити е чл.17 т.3 пар. 1 и 2 от ОРЗД – за спазване на правно задължение, което изисква обработване, предвидено в правото на съюза или правото на държавата членка, което се прилага спрямо администратора; за целите на архивирането в обществен интерес и за установяването, упражняването или защитата на правни претенции. Излага се становище, че и трите предпоставки са налице, като отказът е законосъобразен и в съответствие с материалното и процесуалното право. Сочи се, че дружеството е встъпило в правата и задълженията на оригиналния кредитор в резултат на договор за цесия, поради което съгласно чл. 6 пар. 1 б.“б“ от ОРЗД обработване на личните данни на длъжника е законосъобразно. Твърди се, че при наличие на валидно облигационно правоотношение, което не е прекратено от граждански съд, е налице опит да бъде изместен предмета на спора и административен съд да постанови, че задълженията са погасени по давност, с което се нарушават правата на една от страните. Счита, че въпросите, свързани с погасителната давност, са от компетентността на гражданските съдилища чрез предявяване на отрицателен установителен иск, когато има спор между субектите по тези граждански правоотношения. Второто основание за законосъобразност на обработването - легитимен интерес, посочено в чл.6 пар. 1 б.“ е“ включва обработването на лични данни за целите на идентификация на длъжници, комуникация с тях, както и всякакви други действия, свързани със събирането и защитата на вземанията. Сочи, че съгласно Становище 06/2014 относно понятието за законни интереси на администратора на лични данни съгласно чл.7 от Директива 95/46/ЕО на работната група по чл.29, сега Европейски комитет по защита на личните данни, събирането на вземания е признато за легитимен интерес по смисъла на чл.6, ал.1 б.“е“ от ОРЗД, на администратора на лични данни, по повод на тяхната обработка. Третото правно основание за обработка на личните данни е законово задължение – спазването на чл.10 от Наредба № 22 от 16.07.2009г. на БНБ за ЦКР. Излага съображения за архивирането на личните данни и препраща към изискването за съхранение на данните за срок от 5 години с цел спазване на Закона за счетоводството, ЗКПО, ЗДДС, ЗЛОККК, Наредба № 26 на БНБ за 2012г. и др. Посочва, че в тази насока са и Насоки 01/2022г. относно правата на субектите на данни – право на достъп, версия 2.1, приета на 28 март 2023г., издадени от Европейския комитет по защита на данните, които са публично достъпни. Предвид изложеното правото на изтриване на лични данни не може да се упражни, доколкото е налице правно задължение, което изисква обработване, предвидено в правото на Съюза или правото на държавата членка, което се прилага спрямо администратора. Иска се от съда да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана, като се потвърди издадения отговор-отказ за безвъзвратно изтриване на личните данни на физическото лице. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 лв. Административен съд - Плевен, девети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено следното от фактическа страна: Безспорно е по делото, че „ЕОС Матрикс“ ЕООД е администратор на лични данни по смисъла на § 4, т. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679. Не се спори, че на 04.07.25г. Р. Р. Р. подал заявление с вх.№ СТМТ-2025-07-00035/04.07.25г. до „ЕОС Матрикс“ ЕООД. В заявлението жалбоподателят уведомил дружеството, че след направена справка за кредитна задлъжнялост в ЦКР при БНБ установил, че по подадената информация от дружеството е съдлъжник по четири просрочени кредита на основание наследствено правоприемство от баща му Р. С. Р., с [ЕГН], починал на 24.06.2022г., както следва: 1Договор за комбинирани банкови услуги „3плюс“ от 31.03.2009г., сключен между Р. С. Р. и „Обединена Българска Банка“ АД с главница 286.97 лв. и лихви; 2.Договор за кредит от 31.03.2009г., сключен между Р. С. Р. и „Обединена българска Банка“ АД с главница 1065, 32 лв. и лихви; 3.Договор за издаване на кредитна карта от 22.04.2005г., сключен между Р. С. Р. и „Бългериън Ритайл Сървисиз“ АД с главница 2905, 69 лв. и лихви; и 4.Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 21.07.2009г., сключен между Р. С. Р. и „ОББ“ АД с главница 2551, 28 лв. и лихви, като вземанията по тези договори са придобити от дружеството с договори за цесия от 31.01.2018г., 31.02.2018г., 18.01.2016г. и 31.01.2018г. В заявлението оспорващият посочил, че вземанията са погасени по давност, заявил, че няма да извърши доброволно плащане по тях и не е съгласен да се обработват личните му данни. Изискал от дружеството да подаде информация за корекция в ЦКР – БНБ изразяваща се в заличаване на предоставената информация за просрочени кредити, да престане да обработва личните му данни, както и да ги изтрие от системите на дружеството и да преустанови подаването на информация за задлъжнялост. С писмо изх.№ OUT-2025-00076 от 06.08.2025г., издаден от юрисконсулт на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ведно със становище от длъжностното лице по защита на личните данни, заявителят бил уведомен, че дружеството е кредитор по следните задължения: Договор за овърдрафт от 31.03.2009г., сключен от „ОББ“ АД, като вземането е прехвърлено на основание договор за цесия от 31.01.2018г.; Договор за кредитна карта и кредитна линия от 31.03.2009г., сключен с „ОББ“ АД, като вземането е прехвърлено на основание договор за цесия от 31.01.2018г.; Договор за потребителски кредит от 27.01.2009г., сключен между Р. С. Р. и „ОББ“ АД, прехвърлено на основание договор за цесия от дата 31.01.2018г.; Договор за кредитна карта от 31.03.2009г., , сключен между Р. С. Р. и „ОББ“ АД, прехвърлено на основание договор за цесия от дата 18.01.2016г. В писмото дружеството се позовало на обстоятелството, че в качеството на финансова институция по смисъла на чл.3 от Закона за кредитните институции на основание чл. 10 от Наредба № 22 от 16.07.2009г. на БНБ е длъжно да подава информация до централния кредитен регистър относно кредитите на своите клиенти, по които дружеството е кредитор. В отговора възражението на заявителя за изтекла погасителна давност било счетено за неоснователно, а по отношение на искането за преустановяване на обработването на личните данни на Р. Р. Р. дружеството представило на заявителя становище на длъжностното лице по защита на данните. Отговорът на „ЕОС Матрикс“ ЕООД бил изготвен и подписан от пълномощник - главен юрисконсулт М. М.. Към отговора било приложено становище на Д. Б. – длъжностно лице по защита на личните данни, определено от администратора на лични данни. В становището било посочено, че към 21.07.25г. не са представени доказателства, които да установяват погасяването на задълженията по давност, поради което дружеството не счита, че задължението на Р. Р. Р. е погасено по давност и не са налице основания за изтриването на данните на основание чл.17 пар.1 от ОРЗД. В становището било отбелязано още, че обработването на личните данни на Р. Р. Р. е необходимо за изпълнение на договор (чл.6 пар.1 б.“б“ от ОРЗД), за постигане на легитимния интерес на администратора да управлява и събира чрез извънсъдебни/или съдебни действия придобитото неизплатено вземане до неговото окончателно погасяване (чл.6 пар.1 б.“1“ от ОРЗД ) и за спазване на нормативно задължение за подаване на информация към ЦКР на БНБ, съгласно наредба № 22 от 2009г. (чл.6 пар.1 б.“в“ от ОРЗД). Безспорно е по делото и се установява от заверено копие на удостоверение за наследници изх.№ 14-1861/02.05.2024г., издадено от Община Плевен, че Р. Р. Р. е законен наследник на Р. С. Р., починал на 24.06.2022г. Не се спори и се установява от справка за кредитна задлъжнялост от ЦКР при БНБ от 20.06.25г. – л. 19-20 от делото, че Р. Р. Р. и отбелязан като съдлъжник и/или поръчител по 4 броя кредити към 20.06.25г., като информацията е подадена от „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Установява се от писмо с вх.№ 4928/21.08.25г., издадено от КЗЛД, че след проверка не е установено висящо или приключило производство пред КЗЛД, инициирано от Р. Р. Р. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, което да е идентично като страни и предмет с настоящото съдебно производство, поради което не е налице визираната от закона процесуална пречка за сезиране на съда с настоящата жалба и разглеждане по същество на правния спор. От представените по делото и неоспорени от ответника справки с изх.№ 6973/11.08.2025г. и № 6972/11.08.2025г., и двете издадени от ЧСИ с рег.№853, район на действие СГС, се установява, че след извършена справка в Регистъра на длъжниците към Камарата на частните съдебни изпълнители към 11.08.2025г. по партидата на лицата Р. С. Р. и Р. Р. Р., в качеството им на длъжници, няма регистрирани висящи изпълнителни дела. Установява се от представеното извлечение от договор за прехвърляне на парични вземания от 31.01.2018г., сключен между „ОББ“ АД, в качеството на цедент, и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в качеството на цесионер, находящ се на л.88 - 96 от делото, че цедентът продал на цесионера вземания към свои длъжници подробно описани в Приложение № 1 към договора, които към 21.01.2018г. са в размер на 457 863 711, 95 лв., ведно с всички техни привилегии, обезпечения и акцесорни права, вкл. изтеклите лихви и направените разноски за събирането им. В Приложение № 1 към договора - л. 95 от делото, под номер 18298 бил отбелязан Р. С. Р., с номер договор АP0909000586 от дата 31.03.2009г., с дата на предсрочна изискуемост – 27.04.2012г., главница към 26.01.2018г.- 1065.32 лв., лихви към 26.01.2018г.- 773, 51 лв., такси и разноски към 26.01.2018г. – 451 лв. или общ размер на дълга към 26.01.2018г. – 2289.83 лв., номер на изпълнително дело 20128140400511/2012 по описа на ЧСИ/ДСИ – 814, както и под номер 18299 бил отбелязан Р. С. Р., с номер договор LD0902810311 от дата 27.01.2009г., с дата на предсрочна изискуемост – 29.04.2011г., главница към 26.01.2018г.- 2551, 28 лв., лихви към 26.01.2018г.- 1608, 72 лв., такси и разноски към 26.01.2018г. –1087, 68 лв. или общ размер на дълга към 26.01.2018г. – 5247, 68 лв., номер на изпълнително дело 20128140400398/2012 по описа на ЧСИ/ДСИ – 814. Видно от извлечение на договор за възлагане на вземания между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и ЕОС Матрикс“ ЕООД и Приложение № 1 към него (л. 104 – 111 по делото) „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД прехвърлило вземания на ответника, сред които и тези на Р. С. Р. (л.111 от делото) по договор С05098320016 от 22.04.2005г. за кредитна карта, като общата дължима сума към 31.12.2015г.възлиза на 4107, 92 лв., от които сумата от 2905, 69 лв.- главница, 478, 86 лв.- лихви, сумата от 723, 37 лв. – такси и разноски, с посочена крайна сума за издължаване 01.04.2016г. Представено е заверено копие на заявление - л. 128 по делото, от което е видно, че на 07.04.20005г. Р. С. Р. е подал заявление за издаване на кредитна карта от Б. Р. С., но по делото не е представен сключен такъв договор. Видно от договор за комбинирани банкови услуги „3 плюс“ от 31.03.2002г. – л. 176 от делото, сключен между „ОББ“ АД и Р. С. Р., банката предоставила преференциален пакет включващ следните продукти: дебитна карта, овърдрафт по разплащателна сметка в размер до 400 лв. и кредитна линия „Отворен кредит“ с първоначален кредитен лимит в размер на 1000 лв. с годишна лихва 11, 75%. Установява се от договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 27.01.2009г.- л. 177 - 179, сключен между „ОББ“ АД и Р. С. Р., банката предоставила кредит на кредитополучателя в размер на 3000 лв. Установява се от пълномощно на л.61 и л. 113-115 от делото, че главен юрисконсулт М. С. М. е оправомощена от управителя на ответника да представлява дружеството, като извършва определени действия вкл. (в т.12) да представлява „ЕОС Матрикс“ ЕООД при подаване на отговори на постъпили жалби, молби и писма от страна на длъжници, както и да извършва всички правни и фактически действия във връзка с упражняването на посочените права. Не се спори и се установява от уведомление за определено длъжностно лице по защита на данните – л.117, че за длъжностно лице по защита на данните ответното дружество е определило Д. А. Б., която е изготвила и подписала становището към отговор с изх.№ OUT-2025-00076 от 06.08.2025г. Видно от длъжностна характеристика на Д. А. Б. – л. 210-213, връчена на 23.05.2023г. сред основните трудови задължения в т. 15 е отбелязано, че дл.лице изготвя отговори на заявления, жалби и сигнали, подадени от субекти на лични данни. С оглед на установеното по –горе от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното: Жалбата, с която е инициирано производството, е подадена срещу подлежащ на оспорване акт. Писмо изх.№ OUT-2025-00076 от 06.08.2025г. е изпратено на имейл на адв. Н. К. на дати 04.08.2025г. – л.15 от делото и на 22.07.2025г. – л. 209 от делото. Сезирането на съда с жалба срещу актове и действия на администратора на лични данни, с които се нарушават права по Закона за защита на личните данни не е обвързано с преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 АПК за подаване на жалба срещу индивидуален административен акт - в тази насока са напр. определение № 13241 от 31.10.2018 г. по адм. д. № 12826/2018 г. на ВАС, V о. и определение № 13190 от 30.10.2018 г. по адм. д. № 12606/2018 г. на ВАС, III о. Ето защо съдът приема жалбата за допустима. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване е отказ на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с който се оставя без уважение искане за преустановяване на обработването на лични данни по смисъла на пар.1 т.4 от ЗЗД и изтриването им - необратимо заличаване на информацията от съответния носител от масивите на ответника (пар.1 т. 18 от ДР на ЗЗЛД вр. чл. 17 от ОРЗД), както и преустановяване подаването им към ЦКР на БНБ на основание чл. 10, ал.3 от Наредба № 22 от 16.07.2009г. за Централния кредитен регистър. Съдът приема, че обжалваният отказ е издаден от компетентен орган. Отказът е подписан от юрисконсулт на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, който е упълномощен от управителя на дружеството да представлява същото при подаване на отговори по постъпили жалби, молби, писма от страна на длъжници с оглед т. 12 от пълномощното. В отговора се препраща към приложение - становище на длъжностното лице по защита на данните, изрично оправомощено от търговеца във връзка с личните данни да отговаря по въпроси, свързани с личните данни на длъжници, в който е инкорпориран също изричен отказ да се заличат данните на Р. Р. Р.. Съдът приема, че е спазена и изискуемата от закона писмена форма на постановения от ответника отказ. Последният е мотивиран с изложение на фактическите и правните основания за издаването му, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не са налице и основания за прогласяването му за нищожен акт. Спорът между страните е относно приложението на материалния закон. Приложимата правна уредба в случая е в Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на съвета от 27 април 2016г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО ( Общ регламент относно защитата на данните- ОРЗД), Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), Наредба № 22/16.07.2009г. за ЦКР. Според чл. 4, параграф 1 от Регламент 2016/679, "лични данни" означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано ("субект на данни"); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице". Съгласно чл. 4, параграф 2 от Регламент 2016/679, "обработване" означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване. Основните принципи, свързани с обработването на личните данни, съгласно чл. 5 от ОРЗД са принципът на законосъобразност, добросъвестност и прозрачност (личните данни да са обработвани законосъобразно, добросъвестно и по прозрачен начин по отношение на субекта на данните), ограничение на целите, свеждане на данните до минимум, точност, ограничение на съхранението и цялостност и поверителност, като администраторът носи отговорност и следва да е в състояние да докаже спазването им – чл.5 т.2 от ОРЗД. Съгласно чл.6 от ОРЗД обработването е законосъобразно, само ако и доколкото е приложимо поне едно от условията: а/ субектът на данните е дал съгласие за обработване на личните му данни за една или повече конкретни цели; б/ обработването е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна, или за предприемането на стъпки по искане на субекта на данните преди сключването на договор; в/ обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора; г/ обработването е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните или на друго физическо лице; д/ обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора; е/ обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на личните данни, по специално субектът на данните е дете, като ал.1 б.е не се прилага за обработването, което се извършва от публични органи при изпълнението на техните задачи. Съгласно чл. 17 т.1 от ОРЗД субектът на данни има право да поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, а администраторът има задължението да изтрие без ненужно забавяне личните данни, когато е приложимо някое от следните основания: а/ личните данни повече не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани по друг начин; б/ субектът на данните оттегля своето съгласие, върху което се основава обработването на данните съгласно чл.6 пар.1 б.“а“ или чл.9 пар.1 б.“а“, и няма друго правно основание за обработването; в/ субектът на данните възразява срещу обработването съгласно чл.21 пар.1 и няма законни основания за обработването, които да имат преимущество, или субектът на данните възразява срещу обработването съгласно чл.21 пар.2; г/ личните данни са били обработвани незаконосъобразно; д/ личните данни трябва да бъдат изтрити с цел спазването на правно задължение по правото на Съюза или правото на държава членка, което се прилага спрямо администратора; е/ личните данни са били събрани във връзка с предлагането на услуги на информационното общество по чл.8 пар.1. Съгласно чл.17 т.3 от ОРЗД параграф 1 не се прилага, докато обработването е необходимо: а/ за упражняване на правото на свобода на изразяването и правото на информация; б/ за спазване на правно задължение, което изисква обработване, предвидено в правото на Съюза или правото на държавата членка, което се прилага спрямо администратора или за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора; в/ по причини от обществени интерес в областта на общественото здраве в съответствие с чл.9 пар.2 б“з“ и „ и“, както и чл.9 пар.3; г/ за целите на архивирането в обществени интерес, за научни или исторически изследвания или за статистически цели съгласно чл.89 пар.1, доколкото съществува вероятност правото, установено в пар.1, да направи невъзможно или сериозно да затрудни постигането на целите на това обработване, или д/ за установяването, упражняването или защитата на правни претенции. Съгласно чл. 79, пар. 1 от ОРЗД без да се засягат които и да било налични административни или несъдебни средства за защита, включително правото на подаване на жалба до надзорен орган съгласно член 77, всеки субект на данни има право на ефективна съдебна защита, когато счита, че правата му по настоящия регламент са били нарушени в резултат на обработване на личните му данни, което не е в съответствие с регламента. Съгласно чл. 37б от ЗЗЛД субектът на данни упражнява правата по чл. 15 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг, определен от администратора начин. Съгласно чл.10, ал.1 от Наредба № 22/16.07.2009г. за ЦКР институциите по чл. 4, ал. 1 са длъжни да събират и подават към Централния кредитен регистър информация в електронен вид за всички кредити на техните клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване. В ал.4 на същата норма е предвидено институциите по чл. 4, ал. 1 да подават към Централния кредитен регистър ежемесечно до 15-о число на месеца, следващ отчетния, информация за състоянието по всички активни кредити на техни клиенти към последната дата на отчетния месец. Те подават в същия срок и информация за извършените корекции по кредити на техни клиенти за предходни отчетни периоди. В конкретния случай е безспорно, че „ЕОС Матрикс“ ЕООД е администратор на лични данни по смисъла на пар.1 т.2 от ДР на ЗЗЛД и чл. 4 т.7 от ОРЗД, както и е институция по чл.4, ал.1 т.2 от Наредба № 22/16.07.2009г. за ЦКР. Действително "ЕОС Матрикс" ЕООД е търговско дружество, осъществяващо търговска дейност и същото не е административен орган, организация и не е овластено да издава изричен отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК или индивидуални административни актове, както посочва процесуалния представител на ответника. Дружеството обаче има качеството на администратор на лични данни, за който са налице задължения по ОРЗД, а всеки субект, който счита, че са нарушени правата му в резултат на обработване на личните му данни, по начин, който не е в съответствие със законовите правила, може да сезира съда с жалба по реда и на основание чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД, без значение източника на нарушение – административен акт, административно производствено волеизявление или действие по чл. 21, ал. 5 от АПК или фактическо действие. Предмет на проверката по съществото на спора в производството по чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД е установяването дали актът или действието на администратора на лични данни е съответно на законовия регламент за защита на личните данни, и ако съдът установи нарушение, да осъди администратора на лични данни да отстрани същото, ако все още продължава (в този смисъл определение № 927 от 23.01.2019 г. по адм. д. № 13512/2018 г. на ВАС, решение № 17100 от 13.12.2019 г. по адм. д. № 12406/2018 на ВАС; Определение № 927 от 23.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13512/2018 г., V о.). За допустимостта на сезирането на съда по чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД законодателят е поставил като единствено условие да не е налице висящо производство пред Комисията за защита на личните данни за същото нарушение. Предвидената правна възможност за физическите лица да сезират съда с жалба по чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД не е обвързана с условие твърдяното незаконосъобразно действие да продължава и към момента на висящия съдебен спор. В конкретния случай се търси защита именно срещу изричен отказ на администратор и обработващ лични данни да преустанови обработването и заличи незаконосъобразно съхранявани лични данни на жалбоподателя, както и да подаде информация за корекция в ЦКР – БНБ изразяваща се в заличаване на предоставената информация за просрочени кредити Доказателствената тежест да докаже съществуването на основание да обработва личните данни на лицето, както и да ги подава на ЦКР, е на ответника. С оглед доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност по делото, съдът приема, че „ЕОС Матрикс“ ЕООД не доказа наличие на правно основание за законосъобразно обработване, съхраняване и подаване на информация към ЦКР на личните данни на жалбоподателя. По делото липсват доказателства за придобиване от Р. Р. Р. на наследството от Р. С. Р., за уведомяване на жалбоподателя за цедирането на вземанията по договорите с баща му между отделните дружества и банки, както и да са предприети изпълнителни действия, които да обосноват правен интерес на ответника за съхранението, обработването и подаването на лични данни. Неоснователно е възражението на ответника, че от обстоятелството, че Р. Р. Р. е законен наследник на своя баща, то той е и правоприемник на неговото наследство, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Наследството се открива със смъртта на наследодателя. В същия момент възниква и правото на наследяване. Според действащия Закон за наследството едно лице не придобива автоматично наследството със смъртта на наследодателя, а се изисква неговото волеизявление, за да го придобие. Той разполага с две възможности- да приеме или откаже наследството. По делото липсват доказателства лицето да е приело (изрично или мълчаливо) наследството на своя баща, вкл. по реда на чл.51 от Закона за наследството вр. чл.538 от ГПК. На следващо място, видно от справката от ЦКР Р. Р. Р. е подаден като длъжник по четири кредита. По делото ответникът представи едва два договора, по които страна е Р. С. Р., по силата на които се претендират суми от жалбоподателя - договор за комбинирани банкови услуги „3 плюс“ от 31.03.2002г. и договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 27.01.2009г. Останалите два договора не бяха представени на съда, въпреки многократно дадените указания и служебно изискване на документите от съда. Същевременно към материалите по делото са представени два броя договори за цесия, по силата на които определени вземания са прехвърлени от трето лице на ответника, но по делото липсват данни за извършените цесии да е съобщено на длъжника, за да породи действие спрямо него. Ако цесията не бъде съобщена на длъжника, той ще може да изпълни задължението си спрямо стария кредитор, а не спрямо новия. Именно за да се избегне подобна хипотеза на усложняване на отношенията и евентуалното възникване на спорове, договорът за цесия трябва да бъде съобщен, като са възможни различни начини вкл. първоначалният кредитор да изпрати на длъжника писмено уведомление относно извършеното прехвърляне на вземане по възможност с разписка за получаване, обратна разписка или нотариална покана или друго. Чрез уведомяването на длъжника договорът за цесия може да му се противопостави и да се претендира от новия кредитор вземането от него. В случая за двата договора за цесия е съобщено на Р. Р. Р. едва с отговора, предмет на оспорване в настоящето производство. Гореизложеното обуславя извод, че ответникът не доказа при условията на пълно и пряко доказване, че личните данни на жалбоподателя са били законосъобразно обработвани от администратора на основание някоя от хипотезите на чл.6, ал.1 от ОРЗД. Субектът на данните – Р. Р. Р. не е страна по договора с ответника или дружествата, които са прехвърлили вземанията. Липсват доказателства за наличие на облигационно правоотношение между жалбоподателя и ответника. Р. Р. Р. не е дал и съгласие данните му да се обработват. Няма доказателства обработването на данните му да е било необходимо за спазването на законово задължение или да е необходимо, за да бъдат защитени интересите на субекта на данните или на друго лице. Обработването не е необходимо и за изпълнение на задачи от обществен интерес и не е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или трета страна. Не може да се приеме в случая, че интересите на администратора имат преимущество над тези на физическото лице, чийто данни се обработват. Обратно чрез незаконосъобразното обработване, съхраняване и подаване на информация към ЦКР се нарушават основни права и свободи на Р. Р. Р.. Вписването на жалбоподателя в ЦКР като длъжник по четири кредита, без да е длъжник по тях, го обозначава като ненадежден кредитополучател и има опасност лицето да срещне трудности при кандидатстване за отпускане на кредит при финансова институция или банка. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника, че единственият начин Р. Р. Р. да се позове на изтекла погасителна давност е чрез предявяване на отрицателен установителен иск пред съд. Това може да бъде сторено и е направено от Р. Р. Р. чрез възражение, инкорпорирано в заявлението по чл.37б от ЗЗЛД вр. чл.17 от ОРЗД. Изрично жалбоподателят се е позовал на факта, че не са налице висящи изпълнителни дела срещу него и неговия баща, както и е изтекла погасителната давност за вземанията, поради което отказва доброволно да плати. В този случай в съдебната практика се приема ( решение № 12441/13.12.2023 г. по адм. дело № 8782/2023 г. на ВАС, Пето отделение и др.), че единствената възможност за ред, различен от съдебния на събиране на погасено по давност вземане е доброволното плащане, по аргумент от разпоредбите на чл. 118 от ЗЗД. Изричното изявление на длъжника, че няма да плати доброволно погасеното по давност задължение, води до отпадане на единствената възможност вземането да бъде събрано и има за последица отпадане на легитимния интерес на дружеството по чл. 6, § 1, буква "е" от ОРЗД да продължи да обработва личните му данни, в случаите, когато на основание някоя от хипотезите на чл.6, ал.1 от ОРЗД обработва данните законосъобразно. В случая обаче изначално дружеството незаконосъобразно обработва, съхранява и подава към ЦКР данни на Р. Р. Р. без последният да е страна по договорите и без да са налице доказателства за приемане на наследството от Р. С. Р., както и без да е уведомен за извършените цесии. По делото са налице писмени доказателства, от които се установява, че понастоящем посочените в приложенията към договорите за цесия изпълнителни дела не са висящи. Изводът, който прави съда, при липса на доказателства за противното, е, че образуваните през 2012г. два броя изпълнителни дела при ЧСИ са прекратени. Без значение е на какво правно основание. Въпросът към кой момент е изтекла погасителната давност за всяко от вземанията и от кой момент започва да тече срокът за съхранение на тези данни вкл. съгласно изискванията на Закона за счетоводството, ЗДДС ЗКПО, ДОПК и др. нормативни актове, също е ирелевантен, тъй като би имал значение, ако данните на Р. Р. Р. се обработват законосъобразно от дружеството на определено в чл.6, ал.1 от ОРЗД правно основание. А такова в случая липсва. С оглед на горното, съдът приема, че жалбата е основателна и постановеният изричен отказ следва да бъде отменен поради допуснато нарушение на материалноправните разпоредби. Преписката следва се върне на администратора с указания да бъде преустановено обработването и да бъдат заличени данните на Р. Р. Р. в дружеството, както и да бъде подадена коригираща информация към ЦКР, с която се заличат четирите кредита вписани на негово име като страна в правоотношенията с „ЕОС Матрикс“ ЕООД на основание договор за кредит респ. договор за цесия. При този изход на спора и предвид направеното искане, на жалбоподателя следва да бъдат възстановени направените по делото разноски по представения списък на разноските, а именно сумата от 10 лева държавна такса и 1000 лв. адвокатско възнаграждение, за които са представени и доказателства. Така мотивиран и на основание чл.172, ал.4 от АПК, АС-Плевен, девети състав,