Решение № 7471 от 8.12.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 6088/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК. С решение № 20118929/25.03.2024 г. по гр. д. № 28845/2020 г. по описа на СРС, 46 с-в, по предявените искове по чл. 626 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 86 ГПК от „Инвестбанк“ АД против Ш. Е. Р. /S.E.R./, гражданин на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, родена на •••• г. в Глазгоу /Glasgow/, с паспорт № ••••, издаден на •••• г., с адрес: Шотландия, ответникът Ш. Е. Р., представлявана от особен представител адв. Т. С. С., е осъдена да заплати на банката, както следва: сумата от 8 644, 93 евро – главница по договор за банков кредит № 020/8103 - В/20.05.2008 г., претендирана за периода 26.04.2014 г. – 25.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 25.04.2019 г. до погасяване на вземането, сумата от 10 600, 44 евро – възнаградителна лихва за периода 26.03.2016 г. - 25.03.2019 г., сумата от 6 602, 36 евро – лихва за забава по чл. 13 от договора за периода 26.03.2016 г. - 25.03.2019 г., сумата от 72, 81 евро – такса за поддръжка на разплащателна сметка в евро, сумата от 330, 33 лева – застрахователни премии за периода 22.07.2016 г. – 10.07.2018 г., сумата от 487, 20 лева – такси по служебно подновено вписване на ипотека, за които суми е издадена Европейска заповед за плащане по гр.д. № 5786/2019 г. по описа на СГС. С решението е отхвърлен искът за горницата над 72, 81 евро – такса за поддръжка на разплащателна сметка в евро, до претендираната сума от 76, 83 евро, като погасен по давност. В тази част решението не е обжалвано. Подадена е въззивна жалба вх. № 25010429/19.04.2024 г. от ответника Ш. Е. Р. против решението в осъдителната част. Излага в жалбата, че вземанията са погасени по давност. Сочи и че задължен за вземанията е и Г.Ф. Р., както и че пълномощното за пълномощник Х., чрез което е сключен договорът, е нередовно. Оспорва да е била в страната към м. 05.2008 г. По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия и ищец „Инвестбанк“ АД от 23.05.2024 г. Излага, че давностният срок тече поотделно за всяка вноска и при предявяване на исковете банката се съобразила с това. Относно пълномощното сочи, че то е неоспорено досежно авторството му и е надлежно. Имотът в гр. Банско, във връзка с който е изтеглен заемът, продължавал да е собственост на ответницата. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпР.и е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Съгласно Решение № 129 от 2.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 2697/2019 г., I т. о., ТК исковото производство по чл. 626 ГПК при подадено в срок на възражение по чл. 16 от Регламент № 1896/2006 г. срещу издадена европейска заповед за плащане се развива по правилата на заповедното производство по Гл. ХХХVІІ ГПК с отчитане спецификите на ЕЗП, като не е необходимо търсенето на пълен идентитет на реквизитите в двата случая. Препращането в Регламента е към процесуална аналогия с националния закон, а не към процесуален идентитет. Искът, основан на европейска заповед за плащане, следва да бъде заявен като осъдитЕ. именно предвид изпълнителната сила на решението по него, а не на ЕЗП, чиято изпълнителна сила не остава в латентно състояние до приключването на исковия процес по подаденото възражение. Съгласно опредЕ.ие № 1943/07.03.2022 г. по в.ч.гр.д. № 13 497/2021 г. по описа на СГС исковете са подсъдни на българския съд, вкл. поради мълчаливо учредяване на компетентност. Исковете са подсъдни на СРС като първа инстанция предвид цената им. Въззивният съд намира, че решението е следва да бъде потвърдено частично в обжалваната част относно исковете за главница, възнаградителна лихва и такси. Предявени са искове по чл. 626 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 86 ГПК от „Инвестбанк“ АД против Ш. Е. Р., гражданин на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, родена на •••• г. в Глазгоу /Glasgow/, с паспорт № ••••, издаден на •••• г., с адрес: Шотландия, за осъждане на ответника да заплати на банката, както следва: сумата от 8 644, 93 евро – главница по договор за банков кредит № 020/8103- В/20.05.2008 г., претендирана за периода 26.04.2014 г. – 25.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 25.04.2019 г. до погасяване на вземането, сумата от 10 600, 44 евро – възнаградителна лихва за периода 26.03.2016 г.- 25.03.2019 г., сумата от 6 602, 36 евро – лихва за забава по чл. 13 от договора за периода 26.03.2016 г. - 25.03.2019 г., сумата от 72, 81 евро – такса за поддръжка на разплащателна сметка в евро, сумата от 330, 33 лева – застрахователни премии за периода 22.07.2016 г. – 10.07.2018 г., сумата от 487, 20 лева – такси по служебно подновено вписване на ипотека, за които суми е издадена Европейска заповед за плащане по гр.д. № 5786/2019 г. по описа на СГС. Ищецът твърди в исковата молба, че на ответника е отпуснат заем по договор за банков кредит № 020/8103-В/20.05.2008 г. за сумата от 47 208 евро, издължаван с анюитетни вноски последната с падеж 26.05.2028 г. Твърди се в исковата молба, че кредитополучателят Р. е преустановил плащане считано от 26.07.2009 г. Претендира горепосочените суми като искът /молба за Европейска заповед за плащане/ е заведен в СГС на 25.04.2019 г. Следва подаване на искове по чл. 626 ГПК в СРС според цената на исковете и правилата на родовата подсъдност. Ответникът, представляван от особен представител след неуспешно връчване в Шотландия чрез английските пощи /двукратно/ и по Хагската конвенция, не е оспорвал да е сключил договора за кредит; не спори и да е придобил имот в гр. Банско, като сумата по кредита е изтеглена за погасяване на част от продажната цена. Не е оспорил и подписа си под пълномощно с нот. заверка на подписа и съдържанието от 04.04.2008 г. рег. № 2160 и рег. № 2161, том първи, № 95 на нот. М.Г.. С отговора обаче оспорва с пълномощното да е упълномощил пълномощник Х. да сключи от нейно име и за нейна сметка договор за кредит. Позовава се на погасителна давност. Установява се по делото, а и не е било спорно, че между ищеца кредитодател и ответника кредитополучател е сключен валиден договор за банков кредит № 020/8103-В/20.05.2008 г. /л. 6/, по силата на който на ответника е отпусната сумата от 47208 евро, за закупуването от кредитополучателя на имот в гр. Банско, като сумата по договора е преведена направо по сметка на продавача – чл. 3, ал. 2. Учредена е и договорна ипотека. Според чл. 12, ал. 1 от договора се дължи възнаградителна лихва във фиксиран размер от 9, 90 процента годишно, а според чл. 13, ал. 1 се дължи и лихва за забава. Нейният размер е от 10 пункта над процента по чл. 12, ал. 1 или общо 19, 90 процента. Според чл. 19, ал. 2 от договора кредитът се издължава на 240 на брой анюитетни вноски по погаситЕ. план, приложен, последната с падеж 26.05.2028 г. Договорът е двустранно подписан. Не е приложим ЗПК /Обн., ДВ, бр. 53 от 30.06.2006 г., в сила от 1.10.2006 г., изм. и доп., бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г./ поради размера на отпусната сума и учредяването на ипотека. Банката не твърди вземанията по договора да са обявявани за предсрочно изискуеми. С иска, предявен на 25.04.2019 г., се претендира главница за период 26.04.2014 г. – 25.04.2019 г. и лихви за период 26.03.2016 г. - 25.03.2019 г., както и незаплатени такси за поддържане сметка /чл. 5/, за застрахователна премия /чл. 27, ал. 4/ и такси по служебно подновено вписване на ипотека. Видно от нот. акт от 27.05.2008 г. /л. 13/ ответникът кредитополучател Ш. Р. и Г. Р. са придобили имот в гр. Банско. Кредитополучател по договора за кредит обаче е единствено Ш. Е. Р.. Неоснователни са твърденията на ответника Ш. Е. Р. относно това, че договорът е сключен от нейно име от пълномощник без надлежно учредена представителна власт. Видно от искане за отпускане на кредит от 02.11.2007 г., подадено лично от Ш. Р. /л. 121 и сл./, то тя лично е подава искане за отпускане на процесния кредит. Подадена лично от нея е и декларация. Причина за сключване на договора за кредит е необходимостта от средства за придобиване на имот в Банско, относно който Ш. Е. Р. е сключила предваритЕ. договор на 07.04.2006 г. Договорът за кредит е сключен чрез пълномощник, относно който е представено надлежно пълномощно, с което е упълномощен да извърши съответните действия. Видно от пълномощно с нот. заверка на подписа и съдържанието от 04.04.2008 г. рег. № 2160 и рег. № 2161, том първи, № 95 на нот. М.Г. /л. 118/ то подписът на Ш. Е. Р. е положен в присъствието на нотариус, в България. С пълномощното Ш. Е. Р. упълномощава Хр. Х. – тогава служител на “Бългериън хоум лоунс“, да: подаде молба за кредит до 55 000 евро; да попълни всички необходими документи; да я представлява пред банката – ищец, посочена; да подпише от нейно име и за нейна сметка договор за кредит за покупка на жилище; да открие сметка в евро; да получава кореспонденция. Видно от писмо от нотариуса на л. 185 то оригинал на пълномощното не са пази, но това е свързано със законовия срок за пазене на документи. Авторството на пълномощното не се оспорва. Разпитан, свид. Х., потвърждава, че като служител на “Бългериън хоум лоунс“ е действал като пълномощник за сключване на договори за кредит на чужденци. След отпускане на заема сумата е преведена по сметка на продавача, имотът е придобит от ответника с нот. акт от 27.05.2008 г. /л. 13/ и ответникът е подал данъчна декларация /л. 176/. Съвкупният анализ на доказателствата по делото води до извода, че Ш. Е. Р. е сключила процесния договор за кредит чрез пълномощник с надлежно пълномощно, като също така е обслужвала кредита около една година – до 26.07.2009 г., според неоспореното заключение на счетоводната експертиза /л. 149/, която съдът напълно кредитира. Вещото лице е установило, че непогасени са останали процесните вземания. Ищецът претендира главница по опредЕ.и вноски, с настъпил редовен падеж, непогасени по давност. Настоящият състав споделя изводите на районния съд относно приложимостта на петгодишния давностен срок относно вземанията. Според ТР № 5/2019 от 21.01.2022 г. на ОСГТК ВКС на РБ когато главният дълг е паричен и когато погасяването му става чрез плащането на отделни вноски с различни, предварително уговорени падежи, е налице разсрочване на парично задължение. При разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е еднократно /плащане на цена, връщане на заем/, респ. при уговорката плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД. Приема се, че в този случай задължението се погасява на части в интерес на длъжника, но задължението продължава да бъде само едно и не е налице хипотезата на чл. 111, б. „в” ЗЗД. Също така правилно е прието в обжалваното решение, според настоящия състав, че началото на течението на давностния срок е падежът на всяка вноска. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността тече от момента, в който вземането е изискуемо. Относно задължението за главница, дължима разсрочено на вноски, е приложима общата 5 годишна давност, но изчислена от датата на изискуемостта на съответната погасителна вноска, а не от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита или от датата на обявяване на вземанията за предсрочно изискуеми. Началото на давността за падежиралите до датата на предсрочната изискуемост вноски не може да се отнесе към уговорения краен срок за погасяване на кредита, нито към датата на предсрочната изискуемост на остатъка от вземането по договора за кредит, а давността започва да тече от момента на изискуемостта на съответната вноска. По отношение на вземанията за вноски с падеж след датата на предсрочната изискуемост давностен срок тече от уведомяването на длъжника за обявяване на кредита за предсрочен изискуем. Това разрешение се обосновава с целите на института на погасителната давност – стимулира своевременно упражняване на субективните граждански права, гарантира правната сигурност като допринася за бързото развитие и уреждане на гражданските правоотношения. Също така следва да се има предвид, че в случая не става въпР. за предложено частично изпълнение от страна на длъжника без съгласието на кредитора, а за разсрочено изпълнение на главницата по кредита, за което страните са постигнали съгласие още при сключването му. за съответната част от главницата изискуемостта настъпва с изтичането на срока за плащането й, като това е моментът, от който кредиторът може да търси изпълнение /доброволно или принудително/, поради което бездействието му се санкционира с течение на давностния срок по отношение на тази част от вземането. В този смисъл са Решение № 45 от 17.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 237/2019 г., II т. о., ТК, решение № 63 от 1.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 2140/2018 г., I т. о. и решение № 102 от 5.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1759/2021 г., IV г. о., ГК, както и Тълкувателно решение № 3 от 21.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 3/2023 г. - при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. При обявяване на дълга за предсрочно изискуем давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този момент падеж, започва да тече от предсрочната изискуемост. Според заключението на експертизата дължимата главница за периода 26.04.2014 г. – 25.04.2019 г. е в размер от 8 644, 93 евро, което вземане не е погасено по давност. Според заключението възнаградителната лихва за период 26.03.2016 г. - 25.03.2019 г. е в размер на 10 600, 44 евро. Установява се дължимостта и на другите вземания за такси и за застрахователни премии. Правилно тези исковете са били уважени. Решението следва да бъде потвърдено в тази част. Като неправилно решението следва да бъде отменено в частта относно иска за лихва за забава по чл. 13, ал. 1 от договора за периода 26.03.2016 г. - 25.03.2019 г. в размер на 6 602, 36 евро. Претендира се лихва за забава от 19, 90 процента. Настоящият състав намира, че така уговореното обезщетение за забава е в прекомерен размер и клаузата противоречи на добрите нрави, за което съдът следи служебно. Според чл. 9 ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора, в случая размера на обезщетението за забава, доколкото това не противоречи на добрите нрави. На добрите нрави противоречат договорни клаузи, които възлагат на едната страна необосновано големи задължения и тежести. Не подлежи на съмнение, че обезщетението за забава се дължи при неточно изпълнение на задълженията и цели да компенсира допусната от длъжника забава, но в случая е уговорено обезщетение в прекомерен размер, ведно с уговорката по чл. 13, ал. 2 от договора за неустойка за забава, дължима за всеки ден пР.рочие. Разноските присъдени от СРС в полза на ищеца следва да бъдат намалени съразмерно. За настоящото производство съдът определя юрк възнаграждение на въззиваемия банката от 150 лв., той е заплатил и 800 лв. депозит за особен представител. Така мотивиран, Софийски градски съд