Решение № 96 от 23.2.2024 г. на Районен съд - Кърджали по дело № 992/2023 г.

Производството е по чл.50 във вр. с чл.49 и чл.45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Н. М. Х. твърди, че живее в гр.Кърджали, кв.•••••, до супер маркет "••••", където на паркинга винаги имало 5-6 безстопанствени кучета. Сочи, че на 03.07.2023 година, около 08: 30-08: 40 часа, дъщеря му С. Н. Х., която била на 8 години излезнала пред него от блока и тръгнала към паркинга, където била паркирана колата. Паркинга бил на три-четири метра от входа на блока им и съвсем неочаквано, докато той самия излезне, 5-6 безстопанствени кучета подгонили дъщеря му. Тя се уплашила много и хукнала да бяга, спънала се и паднала, вследствие на което получила наранявания, подробно описани в Съдебномедицинско удостоверение, издадено от д-р Н.М.. На случая присъствали свидетели и благодарение на тяхната бърза намеса дъщеря му била спасена от кучетата. Същите се обадили на тел.112 и на място дошли служителите на РУ на МВР при ОДМВР – Кърджали и посочените свидетели били разпитани от пристигналите полицаи. Към молбата прилага и подписка от живущите на адреса, провокирана след случая на дъщеря му. Вследствие на гореописаното дъщеря му претърпяла неимуществени вреди, представляващи болки от стреса, и уплаха от преживяното, като и към настоящия момент изпитвала страх при вида на куче, каквото усещане преди това нямала. Същата не се била възстановила напълно от уврежданията, причинени от претърпяното, като у нея останало неприятно усещане при вида на всяко едно куче, че то може да я нападне и нарани. Моли съда да постанови решение, с което да осъдите ответника Община Кърджали да й заплати сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в преживените болки, страдания и стрес от нападението на бездомните кучета на 03.07.2023 година в гр. Кърджали, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането - 03.07.2023г. до окончателното изплащане. Претендира за присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба. В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът Община Кърджали оспорва предявения иск при възражения, относими към предмета на делото, че уврежданията, за които в исковата молба са изложени оплаквания, не са причинени от безстопанствено куче, както и наличието на причинно-следствена връзка. Счита, че ответникът Община Кърджали не носи отговорност за обезщетяване на причинените на ищеца вреди, тъй като сам ответникът е положил дължима грижа по отношение на предотвратяване на инциденти с безстопанствени кучета, за което излага конкретни твърдения и съображения по отношение на приют за кучета и сключен договор в тази връзка за намаляване на популацията на бездомни кучета, и съответните свързани с това дейности, като счита и че по своя характер претендираните неимуществени вреди не са установени от представените от ищеца доказателства, претендира за отхвърляне на иска, а в случай, че същият е основателен, прави възражение за неговата прекомерност. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител и в представена писмена защита поддържа отговора като излага подробни съображения. Съдът, за да се произнесе, съобрази следното: Юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49 ЗЗД. /Постановление № 7 от 30.XII.1959 г., Пленум на ВС/. За да е основателна претенцията за присъждане на обезщетение на основание чл. 49 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е установяването на факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт - противоправно поведение на лица, на които е възложена работата, в причинна връзка с което е настъпването на вреди, както и факти, водещи до ангажиране на отговорността на възложителя-възлагането на работата на съответните длъжностни лица и причиняването на вредите при и по повод извършването на работата. Касае се до правопораждащи факти, чието доказване е в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване. /Определение № 1442 от 15.12.2012 г. по гр. д. № 1044/2012 г. на Върховен касационен съд/. За да е основателен предявеният иск с правно основание чл.49 ЗЗД следва кумулативно да са налице следните предпоставки - противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата, както и възлагането на работата на съответните длъжностни лица и причиняването на вредите при и по повод извършването на работата. Липсата дори и на една от така изброените предпоставки води до неоснователност на предявения иск. Докато вината се предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника, то останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки конкретен случай и доказването е в тежест на ищеца. В конкретния случай се твърди, че ищеца претърпял неимуществени вреди от виновното бездействие на Община - Кърджали да упражни задълженията си по осъществяване надзора и грижите за бездомните кучета, които са нападнали и изплашили ищеца. В чл.47 ал.3 ЗЗЖ е посочено кому принадлежи задължението за осъществяване надзора и грижите за тези кучета: общините, организациите за защита на животните или други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл.49 и чл.50 от ЗЗЖ. Указано е и задължение за общината. Видно е, че на общината със закон е възложен надзор върху безстопанствените кучета, изразяващ се в изпълнение на вменени конкретни задължения във връзка със здравето, популацията и поведението на кучетата. Така организациите и лицата по чл.49 от ЗЗЖ, физическите и юридическите лица, вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни съгласно чл.50 т.2 от ЗЗЖ. Към датата, когато е пострадал ищецът, е налице задължение на общината да осъществява надзор над безстопанствени кучета. Безстопанствените кучета са под надзора и грижите на общините, които са длъжни да вземат мерки за овладяване на популацията им, за залавянето, обезпаразитяването и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти. Отговорността на общината по чл.49 от ЗЗД следва да бъде ангажирана при доказано бездействие на нейните органи и служебни лица във връзка със задълженията им за изолиране на безстопанствените кучета в определени за целта места. Отговорността по чл.49 от ЗЗД е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и е за чужди виновни противоправни действия. Фактическият състав, пораждащ тази отговорност в настоящия случай включва: бездействие от страна на служители на общината, изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за предотвратяване агресивно поведение на безстопанствени кучета към хора и осъществяване на надзор и грижи за върнатите по места след маркиране животни; причиняване на неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в болки, страдания, уплаха и стрес в резултат на нападението от безстопанствено куче на територията на общината; причинна връзка между неимуществените вреди и противоправното поведение на общинските служители, на които е било вменено изпълнение на задълженията, произтичащи от цитираните разпоредби на ЗЗЖ. От показанията на разпитания по делото свидетел Г.Ю. се установи, че месец юни- юли 2023г. бил в кварталното заведение „••••••“ и пиели кафе сутринта. Бил със собственика на заведението Х.Н., когато чули вик и плач. Чули и кучешки лай. Излезли навън и видели, че С. била на земята и там имало 5-6 кучета. Били над детето. Големи кучета били. Тръгнали срещу кучетата, за да ги сплашат. Успели да ги разгонят, Х. хвърлил и няколко пиратки, за да не идват повече. Ухапване нямало, но детето било на земята, имало наранявания, плачело, било силно уплашено. Тя все още имала уплаха от кучета. Някои кучета имали ушна марка, две от тях били много големи, настървени мъжки кучета. Според свидетеля, ако са били закъснели няколко секунди, детето е щяло да бъде нахапано много лошо. Три-четири от тези кучета били редовно в квартала, но имало две, които били нови. Кучетата не били собственост на никой. Редовно тичал сутрин в квартала и поне двадесет пъти го били гонили кучета. Имало и други такива случаи. Комшиите се обаждали в общината да се оплакват, имало изготвена подписка срещу кучетата. При тази фактическа обстановка, съдът намира за установени фактите по исковата молба. От друга страна самото твърдение, че животното е безстопанствено е твърдение за отрицателен факт, поради което съгласно правилото за разпределението на доказателствената тежест по чл.154 ал.1 от ГПК, ответника следваше да установи кой е собственика или под надзора конкретно на кое лице се намира животното. Такива доказателства Община Кърджали не представи по делото. Фактът, че детето е било нападнато от кучета на улицата, и за които е безспорно установено, че не е имало човек, който да показва признаци, че е собственик на кучетата, води до извода, че същите са безстопанствени. Впрочем в този смисъл са и категоричните показанията на св. Ю.. По отношение на тези животни общината носи отговорност, възложена от закона, организиране улавянето и изолирането на скитащи кучета в изолатори чрез общинското предприятие „ОЧБ“ЕООД, като изпълнителен орган на общината. Касае се до фактически действия, възложени на общината със закон. Налице е доказано бездействие на посочените органи и длъжностни лица на Община Кърджали във връзка с изолирането на скитащите кучета в определени за целта места. Именно органите на местната власт съгласно чл.59 ал.3 т.3, т.4 от ЗЗЖ отговарят за спазване както на изискванията за защита на животните в приютите на територията на съответната община, така и за контрола върху кучетата, върнати по местата, откъдето са взети по реда на чл.47 ал.3 от ЗЗЖ, т.е. контролът се осъществява от общината независимо от това от кого се стопанисва приюта и от кого са обработени и върнати на улицата кучетата, т.е. ответникът чрез своите органи носи отговорност за изпълнението на ЗЗЖ на територията на общината. В този смисъл са налице предпоставките на чл.49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на Община Кърджали. Имайки предвид гореизложеното съдът приема, че искът е основателен. По отношение на размера на обезщетението, което следва да бъде присъдено, съдът следва да го определи съобразно правилата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост, което не е абстрактно понятие. Последното зависи от преценката на обективни обстоятелства като характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено и т.н./Постановление№4/23.12.1968г. на Пленума на ВС/. Анализирайки именно тези обективни обстоятелства в конкретния казус – характера на причинените вреди, начина, по който са причинени, продължителността и интензитета на болките и страданията на ищеца /по естеството си инцидентът предизвиква стрес и негативни душевни преживявания у пострадалия/, както и съобразно съдебната практика, съдът приема, че за обезщетяване на неимуществените вреди ответникът следва да заплати сумата от 3 000.00 лева. Този размер би възмездил по справедливост пострадалия за понесените болки, страдания, преживян стрес и уплаха, за които се доказа, че продължават и понастоящем. Сумата следва да бъде присъдена с лихвата за забава от деня на непозволеното увреждане- 03.07.2023г. до окончателното й изплащане. При този изход на делото, следва ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски от които: 120.00 лева – платена държавна такса и 350.00 лева – адвокатско възнаграждение. Водим от изложеното, съдът