Решение № 2684 от 16.4.2014 г. на Софийски градски съд по дело № 6905/2013 г.

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 1 6.04.20 1 4 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І- 1 8 състав, в публично заседание на трети април две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ФИЛИПОВА при секретаря И. А., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6905 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното: Предявен e иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ. Ищцата М.И. Д. твърди, че на 23. 07.•••8 г. в гр. Б. настъпило ПТП между л.а. „М. С •••”, рег. № •••••••, и л.а. „ В.•••” рег. №•••••••, като ищцата пътувала в последния на задна лява седалка. Твърди се, че първият автомобил при наличие на знак № Б2 не пропуснал движещия се по път с предимство друг автомобил и с това причинил произшествието. Водачът на л.а. „М.” - Й.А., бил признат за виновен и освободен от наказателна отговорност по чл. 78а НК. От ПТП ищцата получила контузия и оток на главата, сътресение и кръвоизливи в мозъка, охлузване на дясна ръка, кръвоизлив на дясно бедро. Претендира плащане на обезщетение на неимуществени вреди от ответника в размер на 30 000 лв., тъй като поддържа, че при него била налице валидна застраховка на гражданската отговорност на виновния водач. Претендира законната лихва от 23. 07.•••8 г. и разноски. Ответникът З. „У.” АД оспорва иска досежно неговия размер, наличието на причинна връЗ.а между ПТП и вреди. Твърди наличие на съпричиняване поради неизползване на предпазен колана. Сочи, че претенцията е основателна до размер от 5 000 лв., който следва да се изплати по равно от двамата застрахователи. Третото лице помагач З. „ Б. И.” АД оспорва иска. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: По делото са приети две САТЕ. От същите се установява, че на 23. 07.•••8 г. около 22 ч. л.а. „М. С •••”, рег. № № •••••••, движещ се по ул. С. С., на кръстовището с бул. „Демокрация”, при наличие на знак „Б 2” не пропуснал движещия се по булеварда л.а. „ В.•••”, рег. № •••••••, и реализирал ПТП. Вещото лице е приело, че скоростта, с която се е движел л.а. „М.” е около 20 км/ч, а скоростта на л.а. „ В.•••” – 63 км/ч. Вземайки предвид опасната зона за спиране на двата автомобила, експертът е дал заключение, че за автомобила „Волво” не е имало техническа възможност да предотврати произшествието, чрез аварийно задействане на спирачната система. Образуваното по случая наказателно производство е приключило с влязло в сила на 16.03.2011 г. решение на РС-Б., по НАХД № 4526/10 г. Със същото Й. А. е признат за виновен за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б” НК за това, че на 23.07.•••8 г. по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на М.Д., изразяваща се в черепно-мозъчна травма, причинила временно разстройство на З.равето, опасно за живота. Поради наличие на предпоставките по чл. 78а НК А. е освободен от наказателна отговорност. Относно установяване на вредите на ищцата по делото е приета СМЕ, която е установила, че при процесната катастрофа М. Д., на 16 г., е получила контузия на дясната част на главата, мозъчно сътресение, мозъчен оток и точковидни интрапаренхимни кръвоизливи на главния мозък в дясната теменна област с компресия на вентрикулната система, охлузвания на дясната ръка и кръвонасядания на дясното бедро. Черепно-мозъчната травма е създала опасност за живота на пострадалата и поради проявеното силно главоболие, световъртеж, многократни повръщания, липса на спомен за случилото се, замаяност, сънливост, тя е била хоспитализирана до 29. 07.•••8 г. Лечебния период е продължил за срок от 2 месеца, през който тя е търпяла болки и страдания, интензивни през първите 30 дни. Освен посочените симптоми ищцата трудно се е придвижвала и обслужвала. Към настоящия момент продължава да е налице ретроградна амнезия, но главоболията се проявяват рядко и то след тежка умствена преумора. Експертът е приела, че в случая не е налице отваряне на костен шев между две кости на черепната кутия. Съобразявайки травмите на ищцата вещото лице е посочило, че същата най-вероятно е пътувала без поставен предпазен колан на задна лява седалка, което обстоятелство не иЗ.лючва възможността за получаване на „мозъчно сътресение” по установения механизъм, но би осуетило мекотъканите увреждания. Свидетелят И. И. Д., баща на ищцата, (показанията му съдът кредитира при съобразяване на чл. 172 ГПК) е посочил, че след катастрофата пострадалата е била дезориентирана, без спомен за случилото се, изпитвала непрекъснато главоболие, не можела да става и да се придвижва сама. Първите месеци след произшествието тя била меланхолична, трудно се концентрирала, лесно се уморявала, било и забранено да излиза навън, а когато започнала да го прави носела тъмни очила. Главоболието й пречело да спи и налагало употреба на лекарства. При подновяване на заниманията в училище тя имала трудности докато се приспособи, била освободена от часовете по физическо възпитание и преустановила участие в баскетболния отбор. Травмата на ръката се възстановила най-бързо (за около 2-3 седмици), болките в крака били по продължителни (за около 2 месеца), но хематома в долния крайник се разнесъл много бавно – според свидетеля за около 2-3 години. По делото е представена справка от базата данни при ИЦ към ГФ, в която е отразено, че за периода от 17. 11.•••7 г. до 16.11.•••8 г. по отношение на л.а. с ДК № ••••••• е била налична застраховка „Гражданска отговорност” при ЗД „Б.И.” АД. В същото време се установява, че за периода от 25. 06.•••8 г. до 24.06.•••9 г. за същия автомобил е съществувала застраховка от този тип и при ответника З. „У.” АД. Наличието на двете застраховки не е спорно между страните в процеса, както няма спор и че от ответника в полза на ищцата е заплатено обезщетение в размер на 2500 лв. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Установява се от доказателствата по делото, че на 23. 07.•••8 г. е настъпило ПТП, при което е пострадала ищцата като пътник на задната лява седалка в л.а. „Волво”. Последният се е движел по бул. Демокрация в гр. Б., когато водачът на л.а. „М.” Й. А. е навлязал в платното му за движение от ул. С. С. и е предизвикал удар. По случая е постановено решение на наказателен съд по реда на чл. 78а НК, което е влязло в сила и с което е призната вината на дееца А.. В ТР № 6 от 2013 г., по т.д. № 6/12 г. на ВКС, т. 15 е прието, че съдебния акт постановен в производство по чл. 78а НК е също така задължителен, както и присъдата, за гражданския съд, относно това дали и кой е извършил деянието, противоправността на деянието и виновността на дееца. Соченият извод е напълно в унисон с нормата на чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК, според която влезлите в сила присъди и решения (вкл. тези по реда на чл. 78а НК) са задължителни за гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието, виновен ли е деецът, наказуемо ли е деянието. Предвид казаното, от влязлото в сила решение на наказателния съд се установява безспорно, че водачът Й. А. виновно и противоправно е нарушил правилата за движение, в резултат на което е причинена средна телесна повреда на ищцата. С цитираното решение е ангажирана отговорността на водача за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б” НК, в чийто фактически състав е включена и причинната връЗ.а между нарушаването на правилата за движение и настъпилия вредоносен резултат – средна телесна повреда на друго лице. Само на това основание може да се приеме, че в хода на настоящия процес е доказана причинно-следствената връЗ.а между противоправното поведението на водача и уврежданията на ищцата Д.. Последните освен това са установени по категоричен начин и от приетото по делото заключение на СМЕ, изготвено от в.л. ортопед, който е установил и причинната връзка с ПТП. Следва да се изтъкне, че настоящия състав не намира основание да приеме, че вредоносния резултат е съпричинен от противоправно поведение на ищцата. На първо място в СМЕ е прието, че дори при използване на предпазен колан, с оглед естеството на удара между превозните средства, мозъчното сътресение при ищцата би могло да настъпило по същия механизъм. Отделно от това, за да се приеме, че Д. е нарушила правилата за пътуване в МПС, ответникът е следвало да установи, че последното е било надлежно оборудвано с изправни предпазни колани и на задните седалки (чл. 137а, ал. 1 ЗДвП). В хода на настоящия процес доказателствени искания в тази насока не са правени. С оглед казаното, възражението за съпричиняване е изцяло неоснователно. За да определи размера на дължимото в конкретния случай обезщетение съдът съобрази посочените от вещото лице Б. и от свидетеля данни за период на търпени болки и страдания, дискомфорта и дезориентираността, главоболието, повръщането, замаяността, трудностите при придвижване и нарушения процес на обучение. Съдът съобрази младата възрастта на лицето, сегашното стабилизирано състояние, липсата на данни за трайно намалена трудоспособност, липсата на неблагоприятна медицИ.ка прогноза за в бъдеще. С оглед казаното, съдът приема, че претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени с обща сума от 10 000 лева. Сочената сума е формирана въз основа на принципа за справедливост в чл. 52 ЗЗД, съобразно с данните по делото и при съблюдаване на обичайната практика. Предвид обстоятелството, че ответникът е обезщетил ищцата със сумата от 2500 лв., то тази стойност следва да бъде приспадната, като с настоящото решение се присъдят само 7500 лв. Няма спор, че гражданската отговорност на водача на увреждащия лек автомобил е била застрахована при ответното дружество. Съгласно чл. 223, ал. 1 КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. По смисъла на чл. 226 КЗ ищцовата страна, в качеството й на увредено от ПТП лице, има право да претендира обезщетение на претърпените щети пряко от ответника – застраховател. Последният следва да изплати на ищцата посочената по-горе сума от 7500 лв., която следва да се присъди с лихва за забава от датата на деликта. Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗ., при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Искът е предявен с правно основание чл. 226 КЗ, като се цели ангажиране на отговорността на застрахователя на извършителя на ПТП, но отговорността се търси по силата на закона, а не по силата на застрахователно правоотношение, тъй като такова между ищцовата страна и ответника няма. Независимо от това, ответникът носи отговорност за действията на причинителя на непозволеното увреждане в същия обем, в който отговорността се носи и от самия извършител, от което следва, че забавата съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗ. ще бъде от деня на ПТП - 23.07.•••8 г. Съдът не намира за основателно възражението, че застрахователното обезщетение следва да бъде присъдено на половина, тъй като е установено наличие на две застраховки „Гражданска отговорност”. За увреденото лице не е налице нормативно задължение да претендира плащане кумулативно и от двамата застрахователи. Отношенията между последните са ирелевантни за настоящия спор. Посочената по-горе сума следва да бъде възложена за плащане изцяло на ответника, тъй като по отношение на същия се установиха предпоставките на чл. 226 КЗ. Как ЗК „У.” АД ще уреди отношенията си с третото лице помагач ЗД „ Б. И.” АД не е предмет на обсъждане. Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата се следват разноски за адвокатска защита по чл. 38 ЗА в размер на 705 лв. (съответни на уважената част), а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 1405 лв. (с оглед факта, че по-голямата част от иска е отхвърлена). Ищцата следва да заплати на ответника и съответна част от сторените за вещо лице разноски, а именно – 187, 50 лв. Ответникът на основание чл. 78, ал. 6 ГПК следва да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 300 лв. и съответна част за вещи лица – в размер на 120 лв. Воден от гореизложеното, съдът