Решение № 29865 от 12.9.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 8113/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Образувано е по жалба на М. М. М., [ЛНЧ], роден на [дата]. в [населено място], [държава], с настоящ адрес: [населено място], [жк], [улица], подадена чрез адв. Х. С. Н., съдебен адрес: [населено място], [улица], против Решение № 4021 от 10.07.2025 г., издадено от П. на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет на Република България, с което поради липса на предпоставки по чл. 8 и чл. 9 на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ на М. М. М. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В жалбата се излагат съображения, че оспорваното решение е незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение се административнопроизводствените правила при издаването му, неправилно и необосновано. Сочи се, че в конкретния случай от административния орган не са взети предвид в пълен обем фактите и обстоятелствата, изложени от М. М. М., относно бежанската му история, положението в [държава] и действията, извършени от групировките Хамзат и Амшат, които управляват в [населено място]. Сочи се, че оспорващият е кюрд, а посочените две групировки преследват кюрдите и доколкото в проведеното интервю М. М. М. свидетелства за извършено срещу него нападение, се твърди, че в конкретния случай безспорно се установява, че търсещият закрила е заплашван, преследван е и му е оказано насилие поради етническата му принадлежност, които са породили основателен страх у лицето и поради тази причина М. М. М. иска предоставяне на бежански или хуманитарен статут в Република България, което би му дало възможност да живее нормално и спокойно. Сочи се, че обстановката в [държава] се влошава въпреки усилията на властите, което поставя в опасност правовия ред и сигурността на гражданите, в [държава] към настоящия момент има гражданска война и вътрешен конфликт, безогледното насилие е изключително, т.е. налице са предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Сочи се, че в оспореното решение не е съобразена актуалната обстановка в страната на произход на молителя, както и, че съгласно представената справка от официалната страница на Министерство на външните работи индексът на нивото на риск в [държава] е 5, като се предупреждават българските граждани да не пътуват до [държава] или незабавно да напуснат страната поради нарастваща заплаха за тяхната сигурност. В този смисъл се твърди, че евентуално връщане в [държава] на оспорващия ше застраши негови неотменими права като правото на живот и свобода, като ще бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства като изтезание, нечовешко и унизително отношение и тежки заплахи срещу личността му поради безогледното насилие в ситуацията на въоръжен конфликт, каквато е ситуацията в [държава] в момента. В проведеното интервю търсещият закрила е посочил, че преди повече от месец преди датата на интервюто фризьорският му салон е нападнат от групировките Хамзат и Амшат и, след като същият им е казал, че е кюрд, са започнали да чупят вещите в салона и са го заплашили, че ще види нещо, което няма да му хареса, поради това е затворил салона си. Посочените две групировки преследват кюрдите, насилват ги и ги убиват, не се е обърнал към полицията, тъй като тогава не е имало полиция, управлявали са двете групировки и са правели каквото си искат. В този смисъл се твърди, че животът на чужденеца е застрашен и има реална опасност за живота му поради етническата му принадлежност, ако се върне в страната си на произход. Излагат се подробни съображения за неправилна преценка на обстановката в [държава], както и, че анализът на изложената в решението обстановка в [държава], е формален и не кореспондира с личната бежанска история на молителя. Във връзка с установеното от ДАБ, че в някои части на територията на [държава] положението е нестабилно и напрегнато, се излагат съображения, че следва да се вземе предвид най-новата практика на СЕС. Цитира се решение по дело С-406/22, в което решение е възприето, че член 37 от Директива 2013/32 следва да се тълкува в смисъл, че не допуска възможността трета страна да бъде определена като сигурна страна на произход, когато някой части от територията й не отговарят на материалноправните условия за такова определяне, посочени в Приложение 1 към тази Директива. В разглеждания казус се приема, че дори някои части на [държава] да бъдат определяни като сигурни, връщането на търсещи закрила в тези части не може да бъде осъществено, защото в други части на страната съществува заплаха за живота на цивилното население поради продължаващите военни конфликти. Сочи се, че В. К. на ООН за бежанците публикува позиция, съгласно която се приема, че [държава] продължава да бъде засегната от атаки и насилие в части от страната, голямо вътрешно разселване, наличие в много части на страната на експлозивни остатъци от войната, опустошена икономика и широкомащабна хуманитарна криза, като над 16 милиона вече се нуждаят от хуманитарна помощ преди последните събития. ВКБООН за момента продължава да призовава държавите да не връщат насилствено сирийски граждани и бивши обичайни жители на [държава]. Поддържа се становище, че актуалната ситуация в [държава] отговаря на тълкуването, дадено в Решение на СЕС от 30.01.2014 г. по дело ЕС-285/12, съгласно което „Съществуването на въоръжен конфликт трябва да бъде признато с оглед прилагането на тази разпоредба, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскат с една или повече въоръжени групи или се сблъскат две или повече въоръжени групи, без да е необходимо да може да бъде квалифициран като въоръжен конфликт без международен характер по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжени сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да са предмет на преценка, отделна на степента на насилие, съществуващо на въпросната територия“, в който смисъл е и позицията на ВКБООН от 16.12.2024 г., с която България следва да се съобрази по силата на чл. 3, ал. 1 от ЗУБ. Налице е позоваване на Решение от 17 февруари 2009 г. на СЕС по дело № С-465/07. Във връзка с гореизложените твърдения в жалбата се твърди, че оспореното решение е издадено, без да са преценени коректно и с оглед цитираната практика на СЕС всички относими факти, свързани личното положение на молителя, с държавата му на произход или с трети държави. Иска се от съда да отмени оспореното решение като неправилно, незаконосъобразно и необосновано и да се върне преписката на ДАБ за ново произнасяне за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут на М. М. М. с указания по тълкуване и прилагане на закона. В съдебно заседание, жалбоподателят, лично, в присъствие на преводач и чрез процесуалния си представител по пълномощие надлежно упълномощен адвокат, поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Сочи, че на вуйчото на оспорващия има предоставен хуманитарен статут в България и досега той е живял при него, както и, че М. М. М. не е осъждан и не е налице заплаха за националната сигурност на Република България. Заявява, че има терористични групировки в [държава], подпомагани от [държава], които се бият с кюрдите, както и, че желае да живее в сигурна държава. Претендира се присъждане на направените разноски в производството. Ответникът Председателят на Държавната агенция за бежанците, чрез юрисконсулт К., оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено оспореното решение като правилно, като излага съображения, че при издаване на процесния административен акт са спазени административно-производствените правила и материалния закон, не са налице в конкретния случай преподставките на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, в [държава] в [населено място] продължава да живее семейството на оспорващия. Сочи, че поради променената ситуация в [държава] не може да се приеме, че е налице въоръжен конфликт. Оспорва искането за присъждане на направените по делото разноски, тъй като съгласно чл. 92 от ЗУБ административният орган е освободен от хонорари, такси и разноски. Прокурорът от СГП изразява становище за основателност на жалбата, пледира да бъде отменено оспореното решение, тъй като ситуацията в [държава] е спорна и при връщане може да настъпи опасност за живота на молителя. Административен съд София - град, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Административното производство е образувано по молба на М. М. М. за предоставяне на международна закрила до Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет с вх. № ПМЗ-ОК-1038 от 04.04.2025 г. на РПЦ – София. Попълнен е регистрационен лист, като личните данни на молителя са установени въз основа на представен сирийски паспорт в оригинал, видно от който търсещото закрила лице се индивидуализира с имената М. М. М., [държава], роден на [дата]. в [населено място], [държава], с постоянен адрес в [населено място], неженен, етническа принадлежност кюрд, религия мюсюлманин сунит, с начално образование, бръснар по професия. В приложение към регистрационния лист са посочени имената на бащата, майката и сестрите на търсещия закрила. Съставена е Евродак дактилоскопна карта. Чуждият гражданин е информиран за процедурата, която ще бъде следвана, за неговите права и задължения, за последиците от неспазването на задълженията му или за отказа да сътрудничи на длъжностните лица на ДАБ при МС. Запознат е с информация за обработване на личните данни на чужденци, търсещи международна закрила. Подписана е декларация за съгласие за събиране на информация. На 14.04.2025 г. с М. М. М. е проведено интервю, в присъствие на преводач, по време на което молителят е посочил, че е роден в [населено място], който се намира в областта Халеб, до [населено място], на един час и 30 минути с кола, винаги е живял там, в момента живее при вуйчо си в [жк], който има предоставена закрила и живее в България от 13 години, съпругата му е българка, нямат деца. Напуснал е [държава] преди двадесет дни през месец март 2025 г. (не си спомня точната дата), легално е пристигнал в България, с виза, по покана на вуйчо му. Документи за виза е подал в Йордания през юни 2024 г., визата е станала готова през 2025 г. (февруари или март), отишъл е в [държава], където е провел интервюто за виза и се е върнал обратно в [държава], изпратил е паспорта си в [държава] с автобус, чрез приятели, които са му изпратили паспорта с визата обратно. Пристигнал е със самолет през [държава] и Истанбул (транзит), крайната цел на пътуването му е била България, да гостува на вуйчо си, който не е виждал от много години, но, тъй като в България му е харесало и е почуствал сигурност, е решил да подаде молба за закрила, здрав е, не е осъждан. В [държава] е имал фризьорски салон, който е бил нападнат еднократно от групировките Хамзад и Амшад и вещите му са счупени поради обстоятелството, че е кюрд, след това са го заплашвали с думи. Не е имало свидетели на инцидента, защото се е случило около 21.00 часа, не е съобщил на полицията, защото градът е управляван от двете групировки, разбрал е, че са представители на тези групировки по надписите на колите, видял ги е, защото пред салона му е имало светлини, които се зареждат от слънчевата светлина. След този инцидент е затворил салона. Двете групировки са нахлули в [държава] в края на 2024 г., когато се е сменила властта в [държава] и започнали да арестуват кюрдите без причина. След описания инцидент не е нападан отново, не е бит, получавал е само устни заплахи, семейството му продължава да живее там, за родителите му няма опасност, защото са възрастни и не излизат, за сестрите му също не съществува опасност, защото са момичета, а те не заплашват момичета, само една от тях не е [семейно положение], на семейството му не се е случило нищо лошо от страна на Хамзад и Амшат. Не е подал веднага след пристигането си молба за закрила, защото си е дал време за размисъл, за да опознае ситуацията в страната. Казва, че в [държава] няма сигурност, има страх, групировките са се появили в [държава] след смяната на властта, много са на брой, въоръжени са и поради тази причина са силни. Твърди, че има военни действия в [държава], но не са толкова силни, има въоръжени лица, които създават хаос през нощта, те са неизвестни, целта им е да създават хаос, не е влизал в пряко отношение с тях, извършват масови грабежи и разрушения, защото новата сирийска власт все още няма представители в Манбидж. Казва, че в [държава] няма сигурност, негов приятел е загинал от снаряд. В [населено място] е учил до четвърти клас, работил е като бръснар, преди това е инсталирал интернет по домовете. Твърди, че не е имал проблеми с официалните власти в държавата си на произход, не е влизал във взаимоотношения с армията и полицията. Кандидатът изрично заявява, че не е бил политически ангажиран и не е бил член на въоръжена групировка, не притежава разрешение за влизане или пребиваване в друга държава - членка. В заключителната част на протокола от проведеното интервю е отразено, че интервюто е проведено на разбираем за него език, че разбира смисъла на написаното и не отправя възражения и допълнения по него. Интервюто е проведено в присъствието на преводач, което е удостоверено с положен от него подпис. С писмо с рег. № УП 23925/07.04.2025 г. на ДАБ е изискано от Държавна агенция „Национална сигурност“ писмено становище по постъпилата молба за закрила. Получен е отговор на писмото на 22.05.2025 г., съгласно който ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила в Република България на М. М. М. в случай, че отговаря на условията по ЗУБ. След извършена преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на М. М. М. и със страната му на произход, с оспореното решение административният орган е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на М. М. М. поради липса на предпоставките на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. В решението е прието, че за кандидата за закрила не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец по ЗУБ съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като при провеждане на интервюто няма няма нито един наведен довод от търсещия международна закрила, че в държавата му на произход е бил преследван по някои от посочените критерии в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, както и до приключване на административното производство не са представени и доказателства, сочещи, че в [държава] чужденецът е бил преследван или има опасност от бъдещо преследване по причини, свързани с неговата раса, религия, националност, изразено политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Според изложеното в мотивите на оспорения административен акт едно от условията за признаването на статут на бежанец по смисъла на чл. 1, буква „А“ от Женевската конвенция е наличието на причинно – следствена връзка между поводите за преследване, а именно – раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група и актовете на преследване или липсата на закрила срещу такива актове. Сирийският гражданин не е направил релевантни твърдения за осъществено спрямо него преследване от страна на държавата, от партии или организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия или от недържавни субекти, включително международни организации, като същите не могат или не искат да предоставят закрила срещу преследване. Както е видно от доказателствата по преписката, молителят е пристигнал в България по покана на неговия вуйчо А., който от тринадесет години не бил го виждал и това не е съпътствано от други значими за него мотиви да напусне страната му на произход. Във връзка с горното е формулиран извод, че причините за напускане на страната му на произход са изцяло лични и са извън предметния обхват на ЗУБ. Заявеното от чужденеца е прието за нелогично и недостоверно и поради това изнесените от него факти не сa приети с кредит на доверие. От думите му е видно, че напускането на [държава] има доброволен характер, като основният мотив е желанието на кандидата да се види със своя вуйчо А., който живее в България и който не бил виждал тринадесет години. Следователно твърденията му за заплаха от страна на групировките Хамзат и Амшад са недостоверни и същите са измислени от страна на чуждия гражданин с цел да обосноват подадената от негова страна молба за международна закрила. От твърденията му става ясно, че той дори не може по безспорен начин да докаже тези заплахи, защото според думите му били само устни. По отношение на твърдението му, че въпросните устни заплахи били отправени именно към него, защото той бил кюрд, също не са приети за достоверни, тъй като, ако кандидатът действително е бил заплашван лично, той би се обърнал към полиция в [държава], съществувала е възможност да се ползва от закрилата на правоохранителните органи в страната, за което няма данни по административната преписка. Административният орган е приел, че в хода на проведеното с чужденеца интервю от негова страна не са изложени обстоятелства, сочещи за наличието на някое от обстоятелствата, предвидени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ във връзка с чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от ЗУБ. Чужденецът не е бил политически ангажиран, не е обосновал твърдения за осъществено спрямо него преследване по някои от причините, посочени в чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 от ЗУБ. Персонално спрямо сирийския гражданин в държавата му по произход не е упражнявано насилие и лично не е бил обект на репресии. От изложените от чужденеца твърдения се приема, че той не е имал проблеми нито с официалните власти в [държава], нито с други субекти по чл. 8, ал. 3 от ЗУБ. Прието е, че заявеното от търсещия международна закрила не може да бъде основание, което да попадне в приложното поле на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, защото не е налице преследване, свързано с нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повтаряемост. Прието е, че лицето не е било обект на действия на преследване и по смисъла на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. Съгласно ал. 5 на чл. 8 от ЗУБ действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. За да се квалифицират като преследване по смисъла на чл. 8, тези действия следва да се основават на причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Твърденията му не съдържат информация за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ във връзка с чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, както и риск за бъдещо такова. Прието е, че от заявената от чужденеца бежанска история не се установява наличието на наказателно преследване или наказание за отказ да отбие военната служба в държавата му по произход, по думите му, като единствен син в семейството, той е освободен от задължителната военна служба в [държава]. Във връзка с горното административният орган е възприел, че М. М. М. не е изпитвал основателни страхове за живота си в [държава], които да са относими към признаване на качеството му на на бежанец и предоставяне на закрила по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. За търсещия международна закрила липсват предпоставки за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8, ал. 9 от ЗУБ, тъй като не е посочил член от семейството му да има предоставен статут на бежанец в Република България. В оспорения акт ответникът е установил, че липсват и предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. Твърдения за наличие на реална опасност от тежки посегателства във връзка с възможността за прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ молителят не е направил, в този смисъл е формулиран извод, че установената фактическа обстановка не дава основание да се приеме, че той е бил принуден да напусне държавата по произход поради реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. За изясняване на посочените понятия, разписани в чл. 15, букви а) и б) от Директива 2011/95/ЕС и съответно в чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ административният орган се е позовавал на Решение на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело № С-465/07. Разгледани са и основанията за предоставяне на хуманитарен статут по реда на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, като е съобразено Решение на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 г., както и тълкуването на дефинираното понятие „посегателство“ в чл. 15, б. „в“ от Директива 2004/83/ЕО (отменена с Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета). С цел установяване на актуалната обстановка в държавата на произход и извършване на преценка за приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е разгледана и обсъдена Справка с вх. № МД-02-262/19.05.2025 г., изготвена от Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ при МС относно актуалното положение в [държава]. Прието е, че не се установяват разширенията, дадени в Решение на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело № С-465/07 и Решение на СЕС от 30 януари 2014 г. по дело № С-285/12 по тълкуването на чл. 15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕС, които се преценяват във връзка с прилагане единствено нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съгласно цитираното решение на СЕС от 17 февруари 2009 г. наличието на подобна заплаха по изключение може да се счита за установено, когато степента на характеризиращото въоръжения конфликт безогледно насилие в страната достигне до такова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Съгласно изложените мотиви в решението силата на степента на безогледно насилие, характеризиращо въоръжен конфликт, се преценява от компетентните национални органи, до които е подадена молбата или съдилищата, до които е отнесено решението за отказ на подобна молба. Изрично е признато правото на преценка за силата на степента на безогледно насилие, характеризиращо въоръжен конфликт. В оспореното решение административният орган е приел, че съгласно информацията за актуалната ситуация в държавата на произход на търсещия международна закрила в [държава] обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност на населението, както и, че, въпреки че в някои части на територията на [държава] положението е нестабилно и напрегнато, съществува възможност за установяване на територията на [държава] и конкретно в [населено място], където е живял чуждият гражданин, като същевременно би могъл да се ползва от защитата на официалните власти, още повече, че там към настоящия момент пребивават постоянно членовете на неговото семейство. Направен е извод, че в конкретния случай не се установява съществуване на реален риск от тежки посегателства по смисъла на чл. 9 от ЗУБ, поради което искането за международна закрила е прието за неоснователно и в тази част. За търсещия закрила е прието, че не са налице предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 6, тъй като не е посочил член на семейството му да има редоставен хуманитарен статут на територията на Република България, както и, че не са налице основания за приложение на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Формулиран е извод, че от изложената от чужденеца бежанска история не се установява да е бил преследван или да има бъдещ риск от преследване от страна на държавата, както и не са констатирани негативни последици спрямо него поради единствения факт на напускане на [държава], още повече той е напуснал [държава] доброволно и по собствена воля. С оглед изложените мотиви е прието, че в конкретния случай не са налице предпоставките на чл. 8 и чл. 9, с оглед на което на оспорващия М. М. М. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Решението е съобщено на оспорващия М. М. М. на 17.07.2025 г. видно от отбелязване върху същото. Жалбата е подадена в Административен съд София-град, чрез административния орган, на 28.07.2025 г. При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежна страна, която е адресат на оспорения административен акт, с право и интерес от оспорването, в преклузивния срок по чл. 84, ал. 3 от ЗУБ и е процесуално допустима. По същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган съобразно правомощието на П. на Държавна агенция за бежанците по чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗУБ да предоставя, отказва, отнема или прекратява статут на бежанец и хуманитарен статут в Република България. Жалбоподателят М. М. М., [държава], търсещ закрила, е чужденец по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ - не е български гражданин, не е гражданин на друга държава - членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или на Конфедерация [държава]. Съдът не установява при постановяването на решението да има допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не е налице и нарушение на правото на защита на жалбоподателя. Процесният акт е надлежно съобщен на адресата си на език, който той владее, като всички процесуални действия в административното производство са извършвани в присъствие на преводач от езика, владян от търсещия закрила. В хода на производството пред решаващия орган със сириския гражданин е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език. Не се установява нарушение на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ. В случая от ответника е изискано и получено писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила. Административният акт отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му. Представената от жалбоподателя бежанската история и фактите по преписката са обсъдени подробно в мотивите на обжалваното решение. Обективираните в решението фактически съображения имат подробна мотивировка, ясни са, кореспондират на приложените правни норми и дават възможност на чужденеца да разбере кои са мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с което му отказва предоставяне на исканата международна закрила. Неоснователно е оплакването на оспорващия за нарушение на разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК и чл. 75, ал. 2 от ЗУБ. Административният орган е формулирал изводите си след съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства в административната преписка, проведеното интервю с жалбоподателя и личната му бежанска история, както и справката за актуалната обстановка в [държава]. Условията за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут са посочени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията, следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да се получи от държавата по произход. Определящо за наличието на предпоставките по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ е понятието „преследване“ по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от ЗУБ, изразяващо се в нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека и които да са достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Следователно понятието „преследване“ следва да бъде съотнесено към всеки един от елементите по чл. 8 от ЗУБ и отнасянето към всеки от посочените елементи следва да бъде съобразено и с конкретната бежанска история на чужденеца. Съдът приема, че административният орган е изследвал всички основания за преследване по причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ – основателни опасения от преследване по причини на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група във връзка с легалното определение за преследване по чл. 8, ал. 4 от ЗУБ - нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, както и липсата на конкретни действия на лично преследване по примерното изброяване на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. В хода на административното производство не са установени факти, които да обуславят необходимостта от предоставяне на бежански статут на чуждия гражданин. Той не е обосновал наличието на основателни опасения от преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини. В настоящия случай правилно ответникът, изхождайки от фактите от изнесената пред него бежанска история, възприема извод за липса на такова преследване, което да се обосновава по някоя от причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В бежанската история няма нито един обоснован фактически довод за проявен спрямо оспорващия акт на преследване от страна на официалните власти в [държава], която се явява страната по произход за търсещия закрила. Няма нито един наведен довод от жалбоподателя, че същият е обект на преследване в [държава] и от някоя друга организация. В действителност в бежанската история няма доводи за такова релевантно преследване, нито се обосновава наличие на реална опасност от бъдещо такова в страната му на произход по някоя от причините, които се сочат в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В разглеждания случай, от изявленията на жалбоподателя е видно, че същият не е бил лично преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение. При проведеното интервю молителят изрично е заявил, че не е бил обект на преследване от страна на държавата, политически партии или организации или недържавни субекти, не са заявени от молителя конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че самата принадлежност към религиозна група или етническата му принадлежност е достатъчно основание за опасения от преследване. Не може да се обуслови и извод за евентуално бъдещо преследване само защото същият е кюрд. Не са заявени от него конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че самата му етническа принадлежност е достатъчно основание за опасения от преследване. Молителят не е бил осъждан или политически ангажиран. Т.е. не може да се обуслови извод за осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 от ЗУБ в държавата му по произход. От жалбоподателя в хода на проведеното интервю не са съобщени събития, които да са настъпили, след като е напуснал държавата си по произход или пък извършвани от него действия/дейности след заминаването му, израз или продължение на убеждения и ориентация, изразявани в държавата му на произход, които да пораждат у него опасения от преследване при завръщане, респективно да сочат нужда от международна закрила. Направените изявления от М. М. М. пред Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет във връзка с индивидуалното му положение и лични обстоятелства нито поотделно, нито заедно сочат, че е напуснал [държава], защото е бил преследван, в това число поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политически убеждения. Самият той заявява в проведеното интервю, че е влязъл легално в Република България с виза, като документи за виза е подал още през 2024 г. и е напуснал страната си по произход след получаване на визата – февруари или март 2025 г. В този смисъл правилен е изводът на административния орган, че твърденията, че има опасност за него, са останали недоказани и хипотетични, като жалбоподателят не е представил никакви документи като доказателство за думите си, както и, че действията и твърденията на кандидата не дават основание да се кредитира с доверие бежанската му история. В действителност жалбоподателят не е бил заплашван, върху него не е било оказвано насилие, не е осъждан и не е бил преследван от официалните власти, в това число и по етнически или религиозни причини, в [държава]. Тоест, молбата на М. М. М. към официалните власти на Република България нито при подаването ѝ, нито в който ѝ да е последващ момент е обоснована от самия него с каквито ѝ да е елементи, относими към критериите, релевантни за определяне на статут на бежанец. Правилно административният орган е установил липсата на предпоставки по смисъла на чл. 8, ал. 9 от ЗУБ. Съвкупно преценени данните сочат, че липсват реални основания за търсене на закрила при условията на ЗУБ, а опасенията от преследване, посочени както в хода на административното, така и в хода на съдебното производство, не са реални и обективни, а само с цел мотивиране на причини за подаване на молба за закрила, провеждане на производство по ЗУБ и удължаване на престоя на територията на страната. С оглед на изложеното дотук правилен е изводът на административния орган, че не са налице основания за предоставяне на статут на бежанец на оспорващия. За молителя липсват и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Предпоставките за хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУБ са идентични с условията за субсидиарна закрила по чл. 2, б. “е“ във връзка с чл. 15, б. “а“, „б“ и „в“ от Директива 2011/95/ЕС. Такава международна закрила може да се предостави на чужденец, за който има сериозни основания да се смята, че, ако бъде изпратен обратно в държавата му на произход, или при лице без гражданство – в държавата на предишното обичайно местопребиваване, той би бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като: смъртно наказание или екзекуция (1), изтезание, нечовешко или унизително отношение, или наказание