Решение № 7 от 9.1.2025 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 627/2024 г.

Производството е по реда на чл. 278 ГПК, вр. чл. 538 ГПК. Образувано е по жалба на З. М. З., ЕГН ••••••••••, срещу определение № 2442/17.10.2024 г. по ч. гр. д. № 2656/2024 г. на Районен съд - К., III граждански състав, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя по чл. 52 ЗН за вписване на отказ от наследството на М.П. М., ЕГН ••••••••••, починал на 04.02.2024 г., както и да се издаде удостоверение за вписването му. В жалбата се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателя /син на С.И. М.а - първи братовчед на наследодателя/ сочи, че същият е призован към наследяване, доколкото починалият М. М. няма живи възходящи, а неговата сестра И.П.Т. се е отказала от наследството му. Твърди, че М.И.Д. /също така първа братовчедка на наследодателя/ на свой ред е направила отказ от наследството, което е довело до уголемяване на дела на жалбоподателя и неговата сестра Н.М.Т./. Навежда довод, че в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗН, по силата на която жалбоподателят се явява призован към наследяване, респ. същият е легитимиран да направи отказ от наследството на наследодателя си М.П. М.. Предвид изложеното, моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и да уважи искането за вписване на отказа от наследството. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и изложените в жалбата доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена от легитимирано лице в срока по чл. 538, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, тя е основателна. Производството по ч. гр. д. № 2656/2024 г. на Районен съд - К., III граждански състав, е образувано по подадена от З. М. З. молба за вписване на отказ от наследството на М.П. М., починал на 04.02.2024 г. Със същата молба е поискано и издаването на съдебно удостоверение за направения отказ. За да постанови обжалваното определение № 2442/17.10.2024 г., районният съд е приел, че наследодателят няма братя и сестри, които да го наследят, като единствената му сестра И.Т. е направила отказ от наследство. Същевременно М. М. не е оставил и възходящи от втора и по-горна степен. Съдът е приел, че на основание чл. 8, ал. 4 ЗН към наследяване не могат да бъдат призовани роднините на починалия до 6-та степен, т.е. децата на неговия чичо И.М.И. и внуците на последния и деца на неговата дъщеря С.И. М.а /починала на 24.09.1989 г./, а именно - З. М. З. и Н.М.Т.. В тази връзка съдът е приел, че чичото И.М.И. /починал на 20.09.1981 г./ не е наследник на своя брат, явяващ се и баща на наследодателя - П.М.И. /починал на 11.04.2004 г./, тъй като между братята не важи правото на заместване по чл. 10 ЗН. С оглед на горното, съдът е достигнал до крайния извод, че М.П. М. не може да наследи починалия М.П. М., поради което искането на последната за вписване на отказ от неговото наследство се явява неоснователно. Настоящият съдебен състав намира за неправилни изложените от районния съд правни изводи. Наследяване по заместване е налице когато прекия наследник е починал преди своя наследодател и неговото място се заема от наследниците му по права низходяща или възходяща линия. Ако няма наследници от първи и втори ред, наследството преминава към трети ред, който включва братята и сестрите на починалия и по право на заместване техните низходящи. При липса на наследници от тези три реда /чл. 5-8, ал. 3 и чл. 9 ЗН/ наследствените правоотношения се уреждат от разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗН, съгласно която в случаите, когато починалият не е оставил възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи, наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително, като по-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен /в този смисъл - решение № 608/07.11.2005 г. по гр. д. № 416/2005 г. на ВКС, I г. о./. Същевременно в съдебната практика е изяснено принципното положение, че ако всички призовани към наследяване лица от съответния наследствен ред се откажат от наследството, към наследяване се призовават лицата от следващия наследствен ред, а при отказ от наследство на лицата от еднаква степен на родство в четвърти наследствен ред - се призовават лицата от следващата по-далечна степен на родство до шеста степен включително /определение № 165/06.10.2020 г. по ч. гр. д. № 2114/2020 г. на ВКС, II г.о./. В процесния случай от представения по делото препис-извлечение от акт за смърт се установява, че наследодателят М.П. М., с постоянен адрес в гр. П.Б., е починал на 04.02.2024 г. Видно от приложеното удостоверение за съпруга и родствени връзки с изх. № 589/16.10.2024 г. наследодателят е неженен, като към дата на откриване на наследството същият няма живи възходящи и низходящи. Ето защо след смъртта на наследодателя призована към наследяване на основание чл. 8, ал. 1 ЗН е била неговата сестра И.П.Т., но видно от представеното по делото определение № 786/01.04.2024 г. по ч. гр. д. № 800/2024 г. на Районен съд - К., VI граждански състав, същата е вписала отказ от наследството на своя брат на основание чл. 52 ЗН. По този начин и доколкото наследодателят няма други братя и сестри, на основание чл. 8, ал. 4 ЗН правото наследството да бъде прието е преминало към четвъртия ред наследници, включващ първите братовчеди на наследодателя /децата на неговия чичо И.М.И. - починал на 20.09.1981 г./, а именно - М.И.Д. и С.И. М.а. Но видно от удостоверението за съпруга и родствени връзки с изх. № 589/16.10.2024 г., С.И. М.а е починала на 24.09.1989 г. А от определение № 1691/19.07.2024 г. по ч.гр.д. № 1749/2024 г. на Районен съд - К., I граждански състав, се установява, че нейната сестра М.И.Д. е направила отказ от наследството на М.П. М.. Следователно на основание чл. 8, ал. 4, изр. 2 ЗН призовани към наследяване на цялото наследство в случая се явяват низходящите на С.И. М.а - З. М. З. и Н.М.Т.. Ето защо жалбоподателят е легитимиран да направи отказ от същото на основание чл. 52 ЗН. Поради несъвпадане на крайните изводи на настоящия въззивен съд с тези на първоинстанционния, обжалваното определение следва да се отмени, а искането за вписване на отказ от наследство, респ. за издаване на съдебно удостоверение за това обстоятелство, следва да бъде уважено. Така мотивиран, съдът