РЕШЕНИЕ

№ 3258

гр. София, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ц.а Евг. Г. при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Ц.а Евг. Г. Гражданско дело № 20231100101789 по описа за 2023 година Обективно съединени искове на основание чл.432 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ.

Предявени от Х. К. Ш., ЕГН •••••••••• от гр. София, кв. „•••••••. ••••••• против "З.К.Л.И." АД – гр. София, ЕИК •••••••. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 250 000лв, ведно със законната лихва, начиная от 11.08.2022г, датата на предявяване на претенцията пред застрахователното дружество до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпени от нея болки и страдания от смъртта на нейната дъщеря К.Й. Ш., настъпила от претърпяно ПТП на 09.08.2022г, около 16: 40 часа, в гр. София, по ул. „Челопешко шосе“, с посока на движение от бул. „Ботевградско шосе“, към ул. „Софийски околовръстен път“, на спирка СМГТ № 1355 „Пожелание“, причинено виновно от Г.М.Н. като водач на лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“, с per. № •••••••. Претендира съдебни разноски - адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА, определено от съда.

При условията на евентуалност, ако не се установят виновни действия на водача Г.М.Н., претендира от ответника същото обезщетение за неимуществени вреди, настъпили като резултат от виновното поведение на водача И.М.И. - Т. на лек автомобил марка „Нисан“, модел „Алмера“, с per. № •••••••, ведно със законната лихва, начиная от 14.11.2022г, датата на предявяване на претенцията пред застрахователното дружество до окончателното изплащане.

Ответникът "З.К.Л.И." АД – гр. София оспорва иска и по основание и по размер и моли съда да го отхвърли. Претендира съдебни разноски по списък.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Ищцата посочва, че на 09.08.2022г, около 16: 40 часа, в гр. София, по ул. „Челопешко шосе“, с посока на движение от бул. „Ботевградско шосе“, към ул. „Софийски околовръстен път“, Г.Н.М., управлявал лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“, с per. № •••••••, като пътното платно на ул. „Челопешко шосе“ се състояло от две платна, разделени с разделителна ивица, като за всяка посока имало по две пътни ленти за движение. По същото време дъщерята на ищцата К.Й. Ш. изчаквала пристигането на автобус на обозначената за това с пътен знак Д24 спирка СМГТ № 1355 „Пожелание“, намираща се в непосредствена близост до пътното платно, по посоката на движение на лекия автомобил. В този момент, в същия район, от крайпътна територия - паркинга на „Български пощи“ЕАД, към ул. „Челопешко шосе“, И.М.И. - Т., управлявала лек автомобил марка „Нисан“, модел „Алмера“, с per. № •••••••, като предприела маневра ляв завой с цел да се включи в движението по ул. „Челопешко шосе“ с посока към ул. „Софийски околовръстен път“ и навлязла в лентата за движение на управлявания от Г.М.Н. лек автомобил. Водачът Н., въпреки, че имал възможността да предотврати удара, като се престрои в съседната пътна лента или предприеме аварийно спиране, не реагирал своевременно, следствие на което реализирал ПТП с намиращата се на спирката пешеходка К.Й. Ш., като я ударил. Били й причинени несъвместими с живота травми, от които тя починала на място.

Починалата К.Й. Ш. не била семейна, била едно от двете деца на ищцата, като двете живеели заедно в едно домакинство. Ищцата преживяла много тежко загубата на дъщеря си, към която била силно привързана, връзката между тях била много силна, а смъртта й - неочаквана и ненавременна. Това бил изключително голям удар за ищцата, загубила скъп за нея човек, на когото имала пълно доверие, и от когото очаквала подкрепа във всяка една житейска ситуация. Поради това ищцата се затворила в себе си, живеела постоянно с мисълта за смъртта на обичната й дъщеря и не можела да преодолее шока от нея, изпитвала непрестанна мъка. Във връзка с процесното ПТП било образувано досъдебно производство № 11244/2022г по описа на СДВР, пр. пр. № 16514/2022г., по описа на Софийска градска прокуратура, разследването по която не е приключило. Установено било, че за управлявания от Г.М.Н. лек автомобил марка „Форд”, модел „Фокус” с per. № •••••••, имало валидно сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с ответника с полица № BG/22/121002502859, валидна от 25.08.2021г до 25.08.2022г. С молба с вх. № 8169/11.08.2022г застрахователят бил сезиран за изплащане на обезщетение на ищцата, като с молба с вх. № 8436/19.08.2022г била посочена и банкова сметка, но такова не било изплатено. Поради това ищцата предявява настоящия иск против ответното дружество за изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, произтекли от действията на водача Н. на л.а. марка „Форд“, модел „Фокус“.

При условията на евентуалност, ако не се установят виновни действия на водача Н. ищцата предявява иск за обезвреда на претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на нейната дъщеря, настъпила в резултат противоправните действия на водача И. М.И. - Т. на лек автомобил марка „Нисан“, модел „Алмера“, с per. № •••••••, за който автомобил също е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” със "З.К.Л.И." АД – гр. София.

Ответникът не е оспорил наличието на договори за застраховка ГО за л.а. „Форд Фокус“ с рег.№ ••••••• СС и за л.а. „Нисан Алмера“ с рег.№ •••••••, но оспорва от тях да е възникнала за него отговорност за обезвреда на вреди. Оспорва всички изложени в исковата молба обстоятелства по настъпването на процесното ПТП, вината на водачите на двата автомобили, участници в ПТП, причинната връзка между произшествието и твърдените вреди. Прави възражение за съпричиняване от починалата Ш., която с поведението си е допринесла за удара с л.а. „Форд Фокус“, тъй като тя не е престоявала на обозначено за пътници за градския транспорт място, а на пътното платно в нарушение на чл.115 ЗДвП. Оспорил е иска и по размер, тъй като претендираното обезщетение от ищцата не отговаря на действителната вреда, а претендираната обезвреда е прекомерна, без да да е определена при спазване принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД. С оглед оспроването на главния иск и за двамата водачи, оспорва и акцесорния иск за обезщетение за забавено плащане, като оспорва да е изпадал в забава. Според него той е бил в обективна невъзможност да се произнесе, поради липса на представени пред него доказателстав, поради което исковете били недопустими.

Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение за недопустимост на исковете. Изложените от него обстоятелства по сезирането му от ищцата с претенции за обезщетяване се установяват и от приетите по делото писмени доказателства. Първата молба е от 11.08.2022г, три дни след инцидента, с искане за изплащане на обезщетение от 500 000лв, към която са приложени единствено адвокатско пълномощно и Констативен протокол за настъпило ПТП № К236/09.08.2022г на СДВР между л.а. „Форд Фокус“ с per. №••••••• СС с водач Г.М.Н. й пешеходците К.Й. Ш. и Р.С.С., без в молбата да са изложени каквито и да било обстоятелства по настъпване на инцидента. На 19.08.2022г е подадена втора молба, с която са представени препис- извлечение от акт за смърт, удостоверение за наследници и удостоверение за банкова сметка. На 14.11.2022г е подадена трета молба до ответника, в която са изложени обстоятелства по настъпването на процесния инцидент, вече по вина на водача И. М.И. - Т. на л.а. „Нисан Алмера“ с рег.№ •••••••, като в нея отново се претендира обезщетение от 500 000лв. Законосъобразно при тези разнопосочни обстоятелства ответникът е изискал допълнителни данни, но такива не са му били представени, нито от страна на ищцата е била извършена каквато и да било допълнителна конкретизация. Такава е налице едва с предявяване на исковата молба и приложенията към нея, поради което дори да се приеме, че претенциите на ищцата пред застрахователя не са били приключени към датата на предявяване на исковете, то в хода на делото за ответника е изтекъл тримесечният срок за произнасяне, като определено от него обезщетение липсва. Това прави претенциите допустими, като за ищцата е налице правен интерес от съдебно решаване на спора.

За установяване на механизма на настъпване на удара и участващите в ПТП лица по делото бяха изслушани свидетелските показания на свид. А. В. Г. и автотехническа експертиза, приета по делото и неоспорена от страните, анализирала и установеното от два броя видеозаписи. Съдът изцяло възприема установеното от експерта, че на 09.08.2022г около 16: 37ч. в гр.София, на ул. „Челопешко шосе“, в посока от бул. „Ботевградско шосе“ към ул. „Софийски околовръстен път“ се е движил със скорост от около 90 km/h, при ограничение от 50 km/h, л.а. „Форд. Фокус“, per. № ••••••• и водач Георги Н. по път с предимство, означен с пътен знак В3, установено от приложение фотоалбум. В района на № 36. л.а. „Форд, Фокус“ се е отклонил вдясно и участва в ПТП с намиращите се в района на СМГТ №1355 „Пожелание" пешеходци К.Й. Ш. и Р.С.С., за които е установено, че се намират на банкета, а пак от фотоалбува се установява, че спирката е обозначена с указателна табела. Установеното състояние на пътя било - прав, асфалтиран, чист, сух, без завои, наклони, дупки и неравности, установено по делото и от свидетелката А. В. Г. - Улица „Челопешко шосе“ в тази си зона представлявала две платна, по едно в посока и разделени с широк остров. Всяко платно било с по две ленти за движение, разделени с единична прекъсната линия.

На около 60м преди л.а...Форд. Фокус“ да достигне спирка №1355, отляво в движението се е включил л.а. „Нисан. Алмера", с per. № •••••••, който се е движил със скорост около 14, 5 km/h и без да спре е завил наляво по ул. „Челопешко шосе“ с директно престрояване в крайна дясна лента, с което е пресякъл траекторията на движение на л.а. „Форд, Фокус“ – той е застигнал л.а. „Нисан Алмера" в зоната на самата автобусна спирка, при което с цел да избегне челен удар водачът на л.а. „Форд, Фокус“ е предприел маневра - заобикаляне вдясно. При тази маневра л.а. „Форд, Фокус“ е навлязъл на банкета в района на спирката и е ударил намиращите се там пешеходци К. Ш. и Р.С., като първа е била ударена К. Ш.. От удара, тялото на К. Ш. е било отхвърлено на 23 m до установяването му в зона с крайпътна растителност, като е починала на място. Експертът установява, че всеки от двамата водачи е имал отлична видимост към другия и е бил в състояние да го възприеме дълго преди пресичане траекторията на двете коли. Така се поставя въпросът защо се е стигнало до необходимост от предприемане на дейстивя от избягване на удар между тях и какво е било дължимото поведение на двамата водачи за времето от възприемане на другия водач до възникване на опасност от удар помежду им. Водачът Н. се движи направо по път с предимство, като водачът И. - Т. е този, който предприема маневра наляво, навлизайки в платното на движение на Н.. При тази маневра, в изпълнение на изискванията на чл.25 от ЗДвП тя е длъжна да се убеди, преди да започне маневрата, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение, а ал.2 предвижда, че при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея, а когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента. Видно от приложения фотоалбум и кадри от видеозапис маневрата е предприета в непосредствена близост до автобусна спирка, на която са изчаквали пешеходци, всички видими за водача на автомобила, които тя е била длъжна да възприеме и да извърши маневрата така, че да не ги застрашава като уязвими участници в движението, в изпълнение на уреденото й задължение по чл.5, ал.1, т.1 и ал.2, т.1, предл. първо от ЗДвП.

Следователно, водачът И. - Т. е била длъжна и е имала възможност да възприеме и обозначената автобусна спирка, с изчакващи на нея пешеходци и движещия се по път с предимство към нея от нейно дясно Н. – след като е възприела тази пътна обстановка е била длъжна да извърши преценка и да извърши маневрата по начин такъв, че да не създаде опасност за движението. Ако тя не е могла да извърши преценка по събективни причини, например не е могла да прецени с каква скорост се е движил Н. е била длъжна да го пропусне, като движещ се по път с предимство и след това да завие наляво.

На следващо място, от експертизата и от свидетелските показания е установено, че ул. „Челопешко шосе“ е с две платна и всяко от тях с по две ленти, което означава, че за водача И. – Т. е било възможно безопасното извършване на ляв завой като остане плътно в лявата лента на движение на попътно идващия автомобил, управляван от Н. и така продължи движението, като лявата лента е била свободна. Въпреки това предприетата от нея маневра е извършена при пресичане на лявата лента и продължаване на движението с навлизане в дясната лента, в която се е движил Н., като по този начин е застрашила движението му. Поради това съдът намира, че тя е можело да бъде възприета като опасност от Н., в момента, в който за него обективно е било видимо, че другият автомобил не само няма да го изчака да премине, не само ще извърши маневра ляв завой, но ще я извърши по начин такъв, че да навлезе в неговата лента. Тук съдът взема под внимание и установения от експертизата конкретен начин на извършване на маневрата от водача И. – Т. – тя я е предприела без да спира, с бързо навлизане на платното за движение и директно престрояване в крайна дясна лента. При установената по делото отлична видимост и за двамата водачи, движението на които е на прав участък, без наклон, съдът намира, че водачът Н. е имал взможност и е бил длъжен да възприеме обозначената автобусна спирка и намиращите се там пешеходци, от което за него се е породило задължението да премине покрай тях по начин такъв, че да не застраши живота им. Съдът намира, че движението му е в нарушение на това изискване, тъй като същият се е движил със скорост от около около 90 km/h, при ограничение от 50 km/h, въпреки възприетите уязвими участници. Наличието на автобусна спирка и възприемането на друг участник в движението, който предприема маневра пораждат задължение за водача Н. да съобрази движението си с тях по начин такъв, че да не създаде опасност за пешеходците, като най-малко намали скоростта си на движение, за което той е имал възможност, но не го е извършил своевременно и се е стигнало до предприемането на аварийно спиране.

С оглед така установеното поведение на двамата водачи съдът намира, че главната причина за настъпилото ПТП носи водачът И. – Т., като приносът й следва да бъде определен на 80%, а приносът на водачът Н. е в размер на 20%. В това съотношение следва да бъде разпределена отговорността за обезвреда на ответника, на причинените вреди на ищцата от смъртта на нейната дъщеря.

За установяване на конкретните неимуществени вреди и техния обем по делото е изслушан свидетелят Ц.А.П., който от около 30 години е израснал с двете дъщери на ищцата, бил е при нея след инцидента и я е подпомагал, тъй като тя не е била в състояние да прави каквото и да било. Той дава показания, че майка и дъщеря са живеели заедно, като ищцата не можела да възприеме смъртта на своята дъщеря, продължавала да говори за нея в сегашно време и се била превърнала в една бледа сянка. Предви тези показания съдът намира, че справедливото обезщетение на неимуществените вреди следва да бъде определено в размер на 160 000лв, като по делото не се установява наличието на изключителни обстоятелства, които да обосноват присъждане на пълния претендиран размер. Обезщетението следва да се присъди със законната лихва от датата на исковата молба, с оглед изложените по-горе обстоятелства, в който момент съдът намира, че пред ответника са били представени писмени доказателства такива, че да е възможно произнасяне от него. Подаването на молбата на ищцата на 11.08.2022г с искане за обезщетяване до ответника, съдът намира, че не представлява предявяване на претенция по смисъла на чл. 462 от КЗ, от който момент за него да се поражда задължение за произнасяне.

От приетата по делото медицинска експертиза е установино, че смъртта на дъщерята на ищцата е настъпила следствие процесното ПТП, като от приетата автотехническа експретиза се установява, че пешеходката е изчаквала автобус на обозначена автобусна спирка, като се е намирала на банкета, а не на пътното платно и от момента, в който е било възможно да възприеме като опасност на движещия се л.а. „Форд, Фокус“ не е имала възможност да реагира и да избегне удара. Поради това съдът намира, че от нейна страна липсват действия, с които тя да е допринесла за настъпване на удара и направеното от ответника възражение за съпричиняване е неоснователно. Ето защо на ищцата следва да се присъди в пълен размер определеното от съда обезщетение в размер на 160 000лв, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, в останалата част искът за неимуществени вреди следва да се отхвърли, както и акцесорния иск за забава.

С оглед установената от съда отговорност на двамата водачи, в който размер съответно се ангажира отговорността на ответника, то по първия предявен иск за обезвреда от действията на водача Н., с принос от 20%, искът се явява основателен за сумата от 32000лв, като в останалата част следва да бъде отхвърлен. При това положение съдът дължи произнасяне и по евентуално предявения иск за обезвреда от действията на водача И. – Т. с принос от 80%, който следва да бъде уважен за сумата от 128 000лв и отхвърлен в останалата част.

На основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК всяка от страните има право на разноски, съобразно уважената, респ. отхвърлената част от исковете за неимуществени вреди. Ищeцът имат право на съдебни разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция, съобразно уважената част от първоначалния иск и от евентуалния иск, което се претендира при условията на чл.38, ал.2 от ЗА. По размер следва да се определи в съответствие с чл.7, ал.2, т.4 и т.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По първоначалния иск – 2650лв плюс 8% за горницата над 25 000лв – 560лв или общо 3 210лв без ДДС и по евентуалния иск - 8650лв плюс 4% за горницата над 100000лв – 1 120лв, общо 9 770лв без ДДС, а по двата иска общото възнаграждение възлиза на 12 980лв или 15 576лв с ДДС. Съобразно уважената част от исковете ответникът дължи възнаграждение на пълномощника на ищеца в размер на 9968, 64лв с ДДС. Ответникът има право на разноски съобразно представения списък – 540лв за юрк. възнаграждение и сумата за съдебни разноски – 355лв, от която по съразмерност има право на 127, 80лв или общо 667, 80лв, дължими от ищеца.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът застраховател следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 6400лв и разноски за експертизи и свидетел в общ размер от 1250лв, от които по съразмерност дължи 800лв.

Мотивиран от горното, съдът