Решение № 6378 от 24.10.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 11466/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С решение № 11397 от 12.06.2024г. по гр.дело № 33038/2021г. по описа на Софийски районен съд, 82 състав, е признато за установено по предявения от Б. М. А. срещу Министерство на земеделието и „Южно централно държавно предприятие“ – гр. Смолян иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че между страните съществува правоотношение, възникнало по силата на Договор за управление № РД-58-29/13.04.2021 г., което не е прекратено със Заповед № РД-49- 207/01.06.2021 г. Срещу така постановеното съдебно решение е подадена въззивна жалба с вх. № 226779/10.07.2024г. от ответника „Южноцентрално държавно предприятие“ – гр. Смолян. Жалбоподателят счита, че решението е недопустимо, тъй като е постановено по изначално недопустим иск. В тази връзка е посочено, че по реда на чл.124 ГПК не може да се иска установяване съществуване на право по прекратен договор, тъй като по този начин съдът щял да санира един прекратен договор /независимо дали е правилно или неправилно прекратен/, което е недопустимо. Недопустимо било също така да се иска с установителен иск отменяването на прекратяването на договора от едната страна, доколкото правото да се развали или прекрати двустранен договор принадлежи само на страните по него и се упражнява извънсъдебно. Във връзка с тези доводи, жалбоподателят се позовава на съдебна практика на ВКС. По същество счита, че решението е неправилно, тъй като съдът не съобразил, че въз основа на предходни договори за управление ищецът е бил директор на предприятието и преди периода от 13.04.2021 г. – 01.06.2021 г., поради което е изпълнявал годишния план за 2021 г. При това положение неизпълнението на финансовия план следвало да бъде отчетено от 01.01.2021 г. до 01.06.2021 г. Допълва, че годишният план за ползване за дървесина за 2020 г. също не е бил изпълнен. Моли обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо. Ако съдът счете, че решението е допустимо, жалбоподателят моли същото да бъде отменено, а предявеният иск да бъде отхвърлен. Към въззивната си жалба „Южноцентрално държавно предприятие“ – гр. Смолян е представило незаверени преписи от Договор за управление № РД58- 5/25.02.2020 г., Договор за управление № РД58- 7/24.02.2015 г., Договор за управление № РД-58-40/28.10.2014 г., както и съдебна практика на ВКС, за които е посочил, че са за сведение на съда. В срока по чл. 263, ал.1 ГПК ищецът по първоинстанционното производство и настоящ въззиваем Б. М. А. е подал отговор на въззивната жалба на „Южноцентрално държавно предприятие“ – гр. Смолян, с който е оспорил нейната основателност. Изложил е съображения, че обжалваното решение е допустимо, доколкото за него съществувал правен интерес от предявяването на установителния иск за защита на нарушени права и законни интереси, които не могат да бъдат защитени с осъдителен иск, като в подкрепа на доводите си се позовава на съдебна практика на ВКС. По същество счита за правилен извода на районния съд, че посоченият в заповедта за прекратяване на договора за управление процент неизпълнение на одобрения финансов план не е обективен критерий и въз основа на него не може да се направи извод за неизпълнение на заложените показатели, което да обоснове прекратяване на договора за управление, с оглед краткия период, през който ищецът е заемал длъжността. За периода от 13.04.2021 г. до 01.06.2021 г. нямало обективни показатели, въз основа на които да може да се отчете някакъв вид неизпълнение на финансовия план. Това можело да бъде направено едва след изтичане на годината, за която е предвиден. Въззиваемият е оспорил твърдението на жалбоподателя, че и преди процесния период е изпълняван годишния финансов резултат за 2021г. Доколкото процесният договор за управление е бил сключен след влизане в сила на ЗПП и след провеждане на конкурс, то ищецът следвало да изпълнява икономическите показатели, заложени само по този договор. Именно поради това за съда не съществувало задължение да обсъжда изпълнението на ищеца по предходните договори за управление, които освен това не били посочени и като основание за прекратяване на процесния договор за управление. Така мотивиран, въззиваемият моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като претендира и разноски. Не са направени доказателствени искания. Срещу постановеното първоинстанционно решение е постъпила и въззивна жалба с вх. № 228773/11.07.2024 г., подадена от ответника Министерство на земеделието и храните, в която са изложени оплаквания за неговата недопустимост. Счита, че е недопустимо с иска по чл. 124 ГПК да бъде установявано обстоятелството дали ответникът по иска незаконосъобразно е прекратил или развалил договора, като било недопустимо да се иска и установяване съществуването на право по прекратен договор, тъй като така съдът санирал един прекратен договор. Позовава се на практика на ВКС, според която лице, което не е съдружник, няма регламентирано от Търговския закон „право" да бъде управител, а овластяването му за такъв можело бъде оттеглено по всяко време без обвързване с основания за освобождаване. Според жалбоподателя липсата на обстоятелства, удовлетворяващи предвидените в разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Закона за публичните предприятия основания за предсрочно прекратяване на мандатното правоотношение, обуславяла интерес единствено от осъдителен иск за обезщетяване на претърпени вреди и пропуснати ползи от неоснователно прекратяване, без да се засяга валидността на решението на принципала за оттегляне на овластяването. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Страната претендира и разноски. Не са направени доказателствени искания. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът Б. М. А. е подал отговор на въззивната жалба на Министерството на земеделието и храните с вх. № 306183/03.09.2024г., с който е оспорил нейната основателност. Отново е посочено, че обжалваното решение е допустимо, доколкото за ищеца е съществувал правен интерес от предявяването на установителния иск за защита на нарушени права и законни интереси, които не могат да бъдат защитени с осъдителен иск, като в подкрепа на доводите си се позовава на съдебна практика на ВКС. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като претендира и разноски. Не са направени доказателствени искания. По въззивната жалба на Министерство на земеделието и храните отговор с вх. № 274476/28.08.2024 г. е подаден и от „Южноцентрално държавно предприятие“ – гр. Смолян. Изложени са съображения за основателност на жалбата и недопустимост и неправилност на обжалваното решение, поради което се моли същото да бъде обезсилено, евентуално отменено. Не са направени доказателствени искания. В съдебно заседание въззивният жалбоподател „Южноцентрално държавно предприятие“ – гр. Смолян, редовно призовано, не изпраща представител. Вторият въззивен жалбоподател Министерство на земеделието и храните, представляван от упълномощен процесуален представител, поддържа въззивната жалба, както и поддържа изцяло и жалбата на „Южноцентрално държавно предприятие“ – гр. Смолян Пледира отмяна на решението на Софийски районен съд по съображения посочени във въззивната жалба. Претендира присъждане на сторените по делото разноски, както и се прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатското възнаграждение. претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар. Въззиваемата страна Б. М. А., редовно и своевременно уведомена, не се явява в съдебно заседание. Същият представлява се от адв. В., надлежно упълномощен по първоинстнационното производство, който оспорва постановяване на решение, с което да бъдат отхвърлени подадените въззивни жалби от Министерство на земеделието и храните и от „Южноцентрално държавно предприятие" ДП, по аргументи изложени в отговорите на двете жалби. Пледира постановите решение, с което да оставите в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 269 ГПК, намира за установено следното: Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Производството пред първоинстанционния съд e образувано по искова молба, подадена от Б. А. и насочена срещу Министерство на земеделието, храните и горите и „Южноцентрално държавно предприятие“– гр. Смолян, в която се твърди, че с договор за управление от 13.04.2021 г., сключен с Министъра на земеделието, храните и горите на ищеца е възложено управлението на ответника – държавно предприятие като директор и член на управителния съвет. Със заповед на министъра от 01.06.2021 г. ищецът е освободен като директор и член на УС на държавното предприятие и е прекратен договора му за управление, а с друго решение от същата дата министърът е възложил управлението на друго лице- З.Б., който е назначен за директор и член на УС, като представител на Държавата. При твърдения за незаконосъобразност на решенията на Министъра на земеделието, храните и горите за освобождаването на ищеца като директор и член на УС на държавното предприятие и на последващото решение за избор на нов директор и член на УС ищецът иска да бъде установено в отношенията с ответниците, че съществува правоотношение по сключения договор за управление с него и не съществува правоотношение по договор, сключен с новоизбрания на негово място З.Б.. С определение № 18915 от 27.07.2022 г. Софийски районен съд е прекратил производството по делото и е върнал исковата молба с доводи за недопустимост на търсената защита, като в мотивите си е посочил, че е недопустимо установяването на обстоятелството дали ответникът незаконосъобразно е прекратил един договор, да бъде предмет на установителен иск. Прекратителното определение е обжалвано по реда на инстанционния контрол пред Софийски градски съд, който с определение № 9520 от 30.09.2022 г., постановено по в. ч. гр. д. №9230/2022 г., отменя акта на първоинстанционния съд, в частта, в която е върната исковата молба на Б. М. А. срещу „Южноцентрално държавно предприятие“ – гр. Смолян за установяване съществуването на правоотношение по договор за управление № РД 58-29/13.04.2021 г., върнал е делото на Софийския районен съд за продължаване на производството по този иск, като е потвърдил определението в останалата част. След връщане на делото първоинстанционният съд е продължил производството по делото и спрямо Министерство на земеделието, храните и горите и е постановил решение спрямо него, при липса на надлежно сезиране. При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно, но спрямо посочения ответник Министерство на земеделието и храните същото е недопустимо, като постановено по недопустимо производство. С молба с вх. № 108106 от 19.09.2025 г. ищецът по делото Б. М. А. е направил изявление за оттегляне на предявените искове, на основание чл. 232 от ГПК, спрямо „Южноцентрално държавно предприятие“ – гр. Смолян. Съгласно разпоредбата на чл. 232, изр. 1 ГПК ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото. Насрещната страна „Южноцентрално държавно предприятие“ – гр. Смолян е изявила съгласие по оттеглянето на исковата молба с молба-съгласие вх.№ 123682 от 22.10.2025 г. Правна последица от оттеглянето на исковете в производство пред въззивна инстанция е обезсилване на постановеното, невлязло в сила първоинстанционно решение, спрямо „Южноцентрално държавно предприятие“ – гр. Смолян. Така мотивиран, Софийски градски съд, IV-В въззивен състав, на основание чл. 270, ал. 3 ГПК