Решение № 13855 от 11.8.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 23360/2023 г.

Производството е образувано по искова молба на Е. М. В. срещу............ Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл. 7, § 1, б. „б“, вр. чл.5, §1, б. „в“ от Регламент № 261/2004, вр. чл. 65 ЗГВ. С исковата молба ищцата твърди, че е сключила с ответника договор за въздушен превоз за полет W6 4326 от 01.07.2022 г. по направление Айндховен – София на 01.07.2022 г. Твърди, че полетът е бил отменен. С оглед изложеното счита, че има вземане към ответника за сумата от 400 евро, представляваща обезщетение по чл.7 от Регламент № 261/2004. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че й дължи сумата от 400 евро с левова равностойност 782, 33 лв., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане. Претендира разноски. В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника..........., с който излага съображения, че сумата е била изцяло погасена чрез плащане на 08.08.2022 г. по банкова сметка на........., действало като представител на ищцата по извънсъдебната й претенция. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски. Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна: Със заявление от 16.01.2023 г. заявителят Е. М. В. е сезирала СРС с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу........... за сумата 400 евро с левова равностойност 782, 33 лв., представляваща обезщетение по чл.7 от Регламент № 261/2004. С разпореждане от 19.01.2023 г. съдът е издал заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и разноски, както следва: 25 лв. държавна такса, а на процесуалния му представител – 400 лв. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА. В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника. В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил иск за установяване на вземането, предмет на заповедта за изпълнение, по исков ред. Безспорно е между страните, че помежду им валидно е възникнало договорно правоотношение за въздушен превоз на пътници, по силата на което ответникът се е задължил да изпълни уговорения полет № W6 4326 по направление Айндховен – София на 01.07.2022 г. Безспорно е между страните, че процесният полет е над 1 500 км, както и че същият е бил отменен, за което ищцата не е била своевременно уведомена. От страна на ответника се твърди, че е погасил задължението чрез плащане, извършено преди депозиране на заявлението по чл.410 ГПК. По делото са представени доказателства, че на 08.08.2022 г. ответникът е превел по сметка на......... сумата от 782, 33 лв. с посочено основание – компенсация отмяна на полет LG87VGW64326 Е. В. (л.23). Представено е преводно нареждане от 19.10.2022 г., с което от страна на......... по сметка на Е. М. В. е преведена сума в размер на 585, 32 лв. с основание – обезщетение......... (л.35), както и извлечение от имейл кореспонденция (л.36), от която е видно, че от страна на......... е отправено искане за потвърждение на плащането на обезщетението във връзка с претенция 22071269 по полет W6 4326 по направление Айндховен – София от 01.07.2022 г., като Е. М. В. е потвърдила получаването на сумата. По делото е представен договор от 04.07.2022 г. (л.45), с който Е. М. В. е възложила на........ да се свърже с авиокомпания......... за постигане на извънсъдебно споразумение относно обезщетение, свързано с полет W6 4326 от 01.07.2022 г., ведно с пълномощно в полза на........ и на Адвокатско дружество „........ и И.“. Видно от извлечение от имейл кореспонденция, на 04.07.2022 г. адв......... е отправил до......... искане за изплащане на обезщетение в полза на Е. М. В. в размер на 400 евро за отмяна на полет W6 4326 по направление Айндховен – София от 01.07.2022 г. От страна на ищцата се твърди, че действията по извънсъдебно предявяване на претенция за процесното обезщетение чрез........ и Адвокатско дружество „........ и И.“ са били предприети без знание от нейна страна, че ответникът е водил кореспонденция и е платил дължимото обезщетение на друг неин представител. При така установеното съдът намира от правна страна следното: В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът е възразил в срока по чл.414 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. В Регламент (ЕО) № 261/2004 е уредено правото на парично обезщетение на пътниците на отменен полет, какъвто е налице в случая – за претърпяната вреда от загуба на време поради неизпълнението на задължението на въздушния превозвач да осъществи въздушния превоз при предварително определени в договора параметри. Предвидени са три хипотези, в които превозвачът се освобождава от отговорност, а именно: 1) пътниците да са информирани за отмяната минимум две седмици преди началото на полета по разписание; или 2) пътниците да са информирани за отмяната между две седмици и седем дни преди началото на полета по разписание и им е предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат не по-късно от два часа преди началото на полета по разписание и да достигнат техния краен пункт на пристигане за по-малко от четири часа след времето за пристигане по разписание; или 3) пътниците да са информирани за отмяната по-малко от седем дни преди началото на полета по разписание и им е предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат не по-късно от един час преди началото на полета по разписание и да достигнат техния краен пункт на пристигане за по-малко от два часа след времето за пристигане по разписание /чл.5, §1, б. „в“/, нито една от които не се твърди и установява в настоящото производство. Следователно, с оглед отделените като безспорни между страните обстоятелства, които изцяло се подкрепят от ангажираните писмени доказателства, се налага извод, че в полза на ищцата е възникнало вземане за обезщетение за отменен полет по чл. 7, §1, б. „а“, вр. чл.5, §1, б. „в“ от Регламент № 261/2004, чийто размер с оглед разстоянието на полета – над 1 500 км, отделено като безспорен между страните, възлиза на сумата от 400 евро, равняваща се на 782, 33 лв. Спорен по делото въпросът погасил ли е ответникът процесното задължение чрез плащане. Установи се по делото, че на 08.08.2022 г. ответникът е превел по сметка на......... сумата от 782, 33 лв. с посочено основание – компенсация отмяна на полет LG87VGW64326 Е. В.. Установи се също, че на 19.10.2022 г.......... е превело по сметка на Е. М. В. сума в размер на 585, 32 лв. с основание – обезщетение.......... Видно от представеното извлечение от имейл кореспонденция, неоспорена от страните, от страна на......... е отправено искане за потвърждение на плащането на обезщетението във връзка с претенция 22071269 по полет W6 4326 по направление Айндховен – София от 01.07.2022 г., като Е. М. В. е потвърдила получаването на сумата, с оглед на което не могат да бъдат споделени доводите на ищцата, че не е знаела за извършеното плащане, след като е потвърдила изрично получаването му. Съгласно чл.75 ЗЗД изпълнението на задължението трябва да бъде направено на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице. В противен случай то е действително само ако кредиторът го е потвърдил или се е възползвал от него. В случая изпълнението на задължението е направено на.......... По отношение на това дружество от страна на ответника не се установи да е било овластено от ищцата. Независимо от това, доколкото ищцата е получила плащане в размер на сумата 585, 32 лв., което изрично е потвърдила, видно от представената неоспорена имейл кореспонденция, то до посочената сума задължението към нея се явява погасено чрез плащане, като е налице непогасен остатък в размер на сумата 100, 73 евро с левова равностойност 197, 01 лв. До посочения размер искът се явява основателен, а над тази сума до пълния предявен размер следва да се отхвърли. По разноските: С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 6, 30 лв. разноски за заповедното производство и 6, 30 лв. разноски за исковото производство, съобразно уважената част от исковете. В полза на процесуалния представител на ищцата се дължи, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от по 100, 73 лв. адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна защита за заповедното и исковото производство. Ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от исковете, но доколкото не е заявил искане за присъждане на такива, разноски не следва да му се присъждат. Воден от горното, съдът