Решение № 166 от 21.10.2019 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 10256/2019 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания. Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция гр. Русе към Комисия за защита на потребителите срещу Решение № 68 от 17.07.2019 г. по НАХД № 99/2019 г. на Районен съд-гр. Свищов, с което е отменено НП № 2019-0048461 от 23.01.2019 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара“ към КЗ. Според касатора обжалваното решение е неправилно, тъй като районният съд е приложил неправилно материалния закон и е нарушил процесуалните правила. Излагат се подробни доводи, че от търговеца е извършено нарушението по чл. 9, ал. 2 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, за което е санкциониран, като необходимата информация не е била представена нито чрез етикети, нито чрез табели, нито по друг подходящ начин. Моли за отмяна на решението на районния съд и потвърждаване на НП. Ответната страна - ЕТ „Роз – П.А.“, с ЕИК 104039215, седалище и адрес на управление гр. Свищов, ул. „Околчица“ № 18, бл. „Албена“, чрез процесуалния си представител оспорва депозираната касационна жалба и моли да бъде оставено в сила решението на ВТРС. Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С Решение № 68 от 17.07.2019 г. по НАХД № 99/2019 г. на Районен съд-гр. Свищов е отменено НП № 2019-0048461 от 23.01.2019 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара“ към КЗ, с което на ЕТ „Роз – П.А.“ от гр. Велико Търново за нарушение по чл. 9, ал. 2 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, на основание чл. 198 от ЗЗП е наложена „имуществена санкция” в размер на 700 лв. От фактическа страна се сочи от административнонаказващия орган, че при направена проверка на 22.10.2018 г. в магазин за обувки в гр. Свищов, на ул. „Трети март“ № 26, стопанисван от едноличният търговец, е установено, че в обекта се предлагат за продажби стоки /подробно изброени/ без информация на български език, който да съдържа задължителната информация за производител и вносител /ако стоките са от внос/, за вида на стоките, нейните съществени характеристики. За да отмени НП съдът е приел, че в случая са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, които водят до отмяната му. Посочил е, че липсва съответствие между словесното описание на нарушението в АУАН и НП, тъй като в АУАН липсва посочване, че в обекта се предлагат стоки без информация на български език за вида на стоките и нейните съществени характеристики, а едва в НП в словесното описание на нарушението е възприето, че в обекта се предлагат за продажба стоки без информация на български език за вида на стоките и нейните съществени характеристики, т.е. недопустимо в НП за пръв път са наведени факти, които е следвало да намерят отражение в словесното описание на нарушението в АУАН. От друга страна, в НП липсвали твърдения в НП, че липсва етикет с задължителна информация, както било посочено в АУАН. На следващо място СвРС е приел, че съществен признак и предпоставка на реализиране на отговорността по чл. 9, ал. 2 от ЗЗП е стоката да е от внос, а в случая нито актосъставителя в АУАН, нито наказващият орган при издаване на наказателното постановление са посочили изрично съставомерния факт - че цитираните стоки в АУАН и НП са от внос и в какво се е изразил, как се е осъществил в конкретния случай този съставомерен факт, внос от коя държава е всяка от стоките, за които е прието, че е нарушена разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗЗП. Прието е, че тези нарушения на процесуалните правила са накърнили съществено правото на защита на жалбоподателя. Решението на съда е правилно. Правилно е прието, че не е налице съответствие между словесното описание на нарушението в АУАН и НП, като в същите са посочени различни факти и обстоятелства. В случая не може да намери приложение чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, доколкото се касае за съществени факти, които обуславят обективните признаци на нарушението. Към това следва да се добави, че от начина по който нарушението е описано не става ясно при проверката изобщо дали са липсвали етикети, или такива са били поставени, но не се съдържали само посочената в АУАН и НП информация - за производителя и вносителя, ако стоката е от внос, за вида на стоката, нейните съществени характеристики На следващо място, настоящият състав намира, че е налице несъответствие между фактическото и юридическото формулиране на нарушението. Докато фактически е претендирано неизпълнение на задължение на търговеца да предлага стоки с етикети на български език с информация за производител/вносител, вид на стоката и нейните съществени характеристики, което обаче съставлява фактическият състав на нарушение по чл. 9, ал.1 от ЗЗП, то юридически извършеното е квалифицирано като нарушение по чл. 9, ал.2 от ЗЗП. Последният текст обаче не съставлява фактически състав на нарушение, а само и единствено изчерпателно описание на това, какво следва да съдържа етикетът на стоката. В този смисъл, настоящата инстанция приема, че чл. 9, ал.2 от ЗЗП няма самостоятелно правно значение и е във връзка с чл. 9, ал.1 от ЗЗП. Законосъобразното издаване на НП изисква пълно съответствие между деянието, вменено на нарушителя, така, както е описано в АУАН и НП, и посочените като нарушени правни норми. За обосноваване на санкцията следва да бъде посочена материалноправната норма, съдържаща предписание за конкретно задължително поведение. В случая, макар в НП да е посочено липсващата информация на български език – за производител, вносител /ако стоката е внос/, вид на стоката, съществени характеристики, всъщност е посочена погрешна материална норма, която е нарушена с описаното в наказателното постановление деяние и е нарушено изискването на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, като по този начин е създадена неяснота относно приетото за осъществено изпълнително деяние. При това положение, възможността за упражняване на съдебен контрол върху материалната законосъобразност на издаденото наказателно постановление е ограничена, доколкото описаното в акта и в наказателното постановление поведение на наказаното лице не е подведено под правилната правна норма, чието съдържание нарушава. Непосочването на правилното правно основание за налагането на имуществената санкция, като конкретна законова норма, води до издаването на НП в противоречие с принципа на законоустановеност на основанията за ангажиране на административнонаказателна отговорност. Вън от това то препятства адекватното реализиране на правото на защита и целения възпитателен ефект на административнонаказателната отговорност. Нарушението е особено съществено и опорочава наказателното постановление до степен, неподлежаща на саниране, като в този смисъл е и константната съдебна практика на Административен съд Велико Търново – напр. Решение № 228 от 23.07.2018 г. по к. а. н. д. № 10217/2018 г., Решение № 255 от 28.09.2015 г. по к. н. а. х. д. № 10268/2015 г., Решение № 169 от 2.06.2016 г. по к. а. н. д. № 10132/2016 г. и др. С оглед на изложеното, съдът намира, че въззивното решение не страда от пороците, заявени с жалбата, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът