Решение № 156 от 15.1.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 759/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Д. Г. А. с адрес: [населено място], [жк], [адрес], подадена чрез адвокат С. Ф. от САК, с адрес за съобщения: [населено място], [улица], ет. 3, офис 309, срещу Решение № 482/ 10.07.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 1692/2022 г. по описа на Районен съд – [област], в следните части:

• в частта му, с която е изменено Наказателно постановление № 2210200247/28.09.2022 г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите - [област], с което на касатора за нарушение на чл. 86, ал. 2, т. 2 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 5 000.00 /пет хиляди/ лева, като съдът е изменил правната квалификация на извършеното нарушение от чл. 86, ал. 2, т. 2 от ЗЛОД на чл. 86, ал. 1, т. 2 от ЗЛОД и е намалил размера на наложената глоба от 5 000.00 лева на 2 000.00 лева, изменил е правното основание за налагане на наказанието „лишаване от право на ловуване“ от чл. 94, ал. 2 от ЗЛОД на чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД и е намалил срока на лишаване от право на ловуване от 5/ пет/ години на 3 /три/ години и - в частта му, с която е потвърдено Наказателно постановление № 2210200247/28.09.2022 г., издадено от Директора на РДГ – [област] в следните му части: в частта му, с която на основание чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД, в полза на държавата са отнети вещите, предмет на извършване на нарушението: труп на дива свиня от мъжки пол, на възраст 2 години, с тегло около 60-70 кг; в частта му, с която на основание чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД в полза на държавата са отнети вещите, средство за извършване на нарушението: Дългоцевно огнестрелно оръжие, с нарезна цев, карабина „Ремингтон“, калибър 30-06, с номер D8023360, поставена в калъф, ведно с шест броя патрони, [Марка], калибър 30-06, поставени в същия калъф и в частта му, с която на основание чл. 3, т. 1 във вр. с чл. 2, т. I А4 от Наредбата за размера на обезщетенията за щетите, нанесени на дивеча, е постановено А.да заплати в полза на „ЮЗДП“ ДП – [област] обезщетение в размер на 500.00 лева.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение в обжалваните му части, поради постановяването му в нарушение на закона. Оспорват се изводите на районния съд за липса на процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство. Твърди се, че процесното наказателно постановление е издадено, без да бъде съставен Акт за установяване на административно нарушение, година и два месеца след датата, на която се твърди, че е извършено процесното нарушение. В тази връзка се сочи, че е налице допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 34, ал. 1, б. „в“ от ЗАНН. Сочи се още, че неправилно съдът е възприел, че твърдяното административно нарушение е извършено. Иска се съдебният акт в обжалваните му части да бъде отменен, като бъде отменено и наказателното постановление в същите части.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощен адвокат, който претендира и присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – Директорът на Регионална дирекция по горите - [област], редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. С депозирано по делото писмено становище от процесуалния му представител, оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и релевира възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, евентуално претендирани от касатора при съответния изход от спора.

Заинтересованата страна - Регионална дирекция по горите - [област], редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - [област] изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Пледира обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила, като правилен и законосъобразен.

Административен съд - [област], в настоящия си състав, след като съобрази направените оплаквания и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното:

Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна. Съображения:

С решението в обжалваната му част, предмет на касационната проверка, Районен съд – [област] е изменил Наказателно постановление №2210200247/28.09.2022 г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите - [област], с което на касатора за нарушение на чл. 86, ал. 2, т. 2 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 5 000.00 /пет хиляди/ лева, като съдът е изменил правната квалификация на извършеното нарушение от чл. 86, ал. 2, т. 2 от ЗЛОД на чл. 86, ал. 1, т. 2 от ЗЛОД и е намалил размера на наложената глоба от 5 000.00 лева на 2 000.00 лева, изменил е правното основание за налагане на наказанието „лишаване от право на ловуване“ от чл. 94, ал. 2 от ЗЛОД на чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД и е намалил срока на лишаване от право на ловуване от 5/ пет/ години на 3 /три/ години, и е потвърдил Наказателно постановление № 2210200247/28.09.2022 г., издадено от Директора на РДГ – [област] в следните му части: в частта му, с която на основание чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД, в полза на държавата са отнети вещите, предмет на извършване на нарушението: труп на дива свиня от мъжки пол, на възраст 2 години, с тегло около 60.70 кг; в частта му, с която на основание чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД в полза на държавата са отнети вещите, средство за извършване на нарушението: Дългоцевно огнестрелно оръжие, с нарезна цев, карабина „Ремингтон“, калибър 30-06, с номер D8023360, поставена в калъф, ведно с шест броя патрони, [Марка], калибър 30-06, поставени в същия калъф и в частта му, с която на основание чл. 3, т. 1 във вр. с чл. 2, т. I А4 от Наредбата за размера на обезщетенията за щетите, нанесени на дивеча, е постановено А.да заплати в полза на „ЮЗДП“ ДП – [област] обезщетение в размер на 500.00 лева.

За да измени наказателното постановление в описаната по-горе част, районният съд, с оглед правомощията му, предвидени с разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН и липсата на съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, е преквалифицирал описаното в НП нарушение по чл. 86, ал. 2, т. 2 от ЗЛОД, като такова по чл. 86, ал. 1, т. 2 от ЗЛОД. Така допуснатото изменение е мотивирано от липсата на доказателства за участието на Д. А. в групов лов на дива свиня, в забранено за лов време по смисъла на чл. 86, ал. 2, т. 2 от ЗЛОД и безспорната установеност на убиването на едър дивеч - дива свиня, без разрешително за лов, по аргумент на чл. 86, ал. 1, т. 2 от ЗЛОД. За да потвърди НП по част II, т. 1 и т. 2.2 и част III от същото, съдът е приел, че с оглед извършеното нарушение по чл. 86, ал. 1, т. 2 от ЗЛОД, наказателното постановление следва да се потвърди в следните му части: в частта му, с която на основание чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД, в полза на държавата са отнети вещите, предмет на извършване на нарушението: труп на дива свиня от мъжки пол, на възраст 2 години, с тегло около 60-70 кг; в частта му, с която на основание чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД в полза на държавата са отнети вещите, средство за извършване на нарушението: Дългоцевно огнестрелно оръжие, с нарезна цев, карабина „Ремингтон“, калибър 30-06, с номер D8023360, поставена в калъф, ведно с шест броя патрони, [Марка], калибър 30-06, поставени в същия калъф и в частта му, с която на основание чл. 3, т. 1 във вр. с чл. 2, т. I А4 от Наредбата за размера на обезщетенията за щетите, нанесени на дивеча, е постановено А.да заплати в полза на „ЮЗДП“ ДП – [област] обезщетение в размер на 500.00 лева.

Решението, в частта, с която е изменено НП, в частта му за нарушението по чл. 86, ал. 2, т. 2 от ЗЛОД и в частта му, с която е потвърдено НП по част II, т. 1 и т. 2.2 и част III от същото, е правилно. Същото е постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и закона.

Фактите и обстоятелствата, при които е констатирано описаното нарушение, са доказани в хода на проведеното съдебно следствие пред районния съд. По делото е безспорно установено, че на 20.07.2021 г., в дивечовъден участък „Дебелия рид“, находящ се в землището на [населено място], [община], лицето Д. А. е убил едър дивеч от мъжки пол – дива свиня, на възраст 2 години, с тегло около 60-70 кг, прострелвайки същата с притежаваното от него дългоцевно огнестрелно оръжие, без надлежно разрешение, издадено по установен за това ред.

Правилен е изводът на районния съд, че гореизложените факти и обстоятелства изясняват механизма на извършване на гореописаното деяние, отразени подробно в съдържанието на НП, които сочат на осъществен състав на нарушение по чл. 86, ал. 1, т. 2 от ЗЛОД, а не по чл. 86, ал. 2, т. 2 от ЗЛОД. В този смисъл, правилно районният съд е приел, че така описано от административно-наказващия орган деяние, не покрива признаците на състава на нарушението по чл. 86, ал. 2, т. 2 от ЗЛОД, доколкото цитираната норма касае убиването или улова на дивеч в забранено за лов време, в забранено за лов място или със забранени средства или методи.

Възприетата от първоинстанционния съд, като нарушена правна норма - чл. 86, ал. 1, т. 2 от ЗЛОД, предвижда наказание за този, който убие или улови дивеч, без да притежава редовно заверена членска карта и билет за лов, или с билет за лов и редовно заверена членска карта, но без разрешително за лов, или извън определените в него дата, място на ловуване, брой и вид дивеч.

От събраните в първоинстанционното производство доказателства, се установява, че А.е ловувал едър дивеч - дива свиня, за което същият притежавал заверен за 2021 г. ловен билет, но без да притежава надлежно разрешение, издадено по установен за това ред. Тоест разпоредбата на чл. 86, ал. 2, т. 2 от ЗЛОД, под която правна норма административно- наказващият орган е квалифицирал деянието, е неприложима, тъй като ловуването е извършено в позволено, по аргумент на чл. 80, ал. 1 ППЗЛОД, за това място - дивечовъден участък, в позволено за това време, с оглед разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от ППЗЛОД, с притежаваното от касатора огнестрелно оръжие, но без да притежава надлежно разрешение, издадено по установен за това ред.

Фактическите констатации в НП не са оборени от жалбоподателя в производството пред съда, поради което следва да се приеме, че действителните факти по спора са такива, каквито са установени в хода на административно-наказателното производство. Направените констатации не са опровергани от доказателствата по делото, като отразеното в обжалваното НП, отговаря на действителната фактическа обстановка. Пред настоящата съдебна инстанция касационният жалбоподател не е ангажирал нови доказателства, които да не са представени пред районния съд и съответно обсъдени при постановяване на решението, и които да водят до нови изводи, различни от тези на първоинстанционния съд. Ето защо, правилно районният съд е възприел, че описаното в НП деяние следва да се квалифицира като нарушение по чл. 86, ал. 1, т. 2 от ЗЛОД, а не както е приел административно-наказващият орган – като нарушение по чл. 86, ал. 2, т. 2 от ЗЛОД. При това положение, правилно, районният съд е изменил наказателното постановление, като е приел за нарушена именно разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 2 от ЗЛОД.

Съгласно Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. на ВАС по т.д. № 1/2020 г., ОСС на I и II колегия, в правомощието на районния съд е да преквалифицира извършеното деяние по закон за същото, еднакво или по- леко наказуемо административно нарушение, без съществено да се изменят обстоятелствата на нарушението. Предвид безспорната доказаност на нарушението и фактите и обстоятелствата, при които същото е извършено, районният съд правилно е приел, че приложима в конкретния случай е разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 2 от ЗЛОД. Изложените от районния съд мотиви в тази насока са обосновани от събраните по делото доказателства, анализирани в тяхната взаимна връзка и съотносимост, като установените посредством тях факти и обстоятелства, обосновават извод за осъществен състав на нарушение по чл. 86, ал. 1, т. 2 от ЗЛОД, подлежащо на санкция, регламентирана в чл. 86, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД, а не по чл. 86, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 94, ал. 2 от ЗЛОД.

Настоящият съдебен състав намира, че в хода на административно-наказателното производство не е допуснато и твърдяното от касатора съществено нарушение на процесуалните правила.

Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, без приложен акт административно-наказателна преписка не се образува, освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган. На следващо място, в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е предвидено, че образуваното административно-наказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. Шестмесечният срок, визиран в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, е абсолютен давностен срок, който изключва наказанието, поради което и административно-наказателното производство се прекратява. Следователно, в хипотези като процесната, правната норма изключва не само необходимостта, но и възможността да се съставя акт за установяване на административно нарушение. В случаите, при които е образувано производство по реда на НПК, всички данни относно противоправното деяние /действие или бездействие/, констатираните факти и обстоятелства, при които те са проявени, писмените материали и иззетите вещи, ако има такива, се съдържат в съответната преписка, като удостоверителните волеизявления относно същите са обективирани в акта на прокурора, с който е отказано да се образува наказателно производство /в настоящата хипотеза това е сторено с Постановление от 15.06.2022 г. за прекратяване на наказателно производство на прокурор при Районна прокуратура – [област]/. Ето защо ЗАНН не изисква и не предвижда процесуалноправно основание и ред за съставяне на акт за установяване на административно нарушение в хипотезите по чл. 36, ал. 2 от ЗАНН.

В тази връзка, съставянето на АУАН в случаите, когато прокурорът е прекратил наказателното производство, няма за правна последица образуване на административно-наказателно производство и съответно изчисляване на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от момента на неговото съставяне. Гореизложените съображения, пренесени на плоскостта на настоящия казус, водят до извод, че административно-наказателното производство е инициирано на 18.07.2022 г., когато Постановлението за прекратяване на наказателно производството по ДП № 81/2021 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - [област], НП № 5540/2021 г. по описа на Районна прокуратура – [област], е постъпило и регистрирано в РДГ - [област] под вх. № РДГ02-5667/18.07.2022 г. Именно с него е заявен субектът - извършител на деянието по ЗЛОД, и от тази дата - 18.07.2022 г., е започнал да тече срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН за издаване на наказателно постановление. В случая, процесното Наказателно постановление № 2210200247 е издадено на 28.09.2022 г., тоест в законоустановения срок.

Съдът намира за изцяло неоснователни доводите на касатора, че в процесната хипотеза административно-наказващият орган е издал процесното НП при съществени нарушения в хода на производството. По принцип съставянето на АУАН е абсолютно задължителна предпоставка, като в чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е регламентирано изключение от това правило. За да се приложи това изключение, не е достатъчно да има прекратено наказателно производство, а е необходимо наличието на идентичност между субектите и предмета на наказателното и на административно-наказателното производство. В случая съдът счита, че такава идентичност е налице, по следните съображения: Действително, проведеното досъдебно производство е водено срещу неизвестен извършител, но по отношение на касатора е провеждано разследване и в постановлението на прокурора е налице подробно изложение за извършеното от него деяние, вкл. и е посочено, че „доказателствата относно авторството на деянието се обосновават от показанията на разпитаните по делото свидетели, пред които А.е признал, че именно той е убил дивото прасе, от собственоръчно отразеното от А.в протокола за претърсване и изземване, изявление в тази насока“. Т.е. касаторът е имал възможността да участва в производството по установяване на нарушението, респ. не е налице хипотезата, в която едва с издаването на НП, да е разбрал за какво нарушение е обвинен и защо се ангажира неговата административно-наказателна отговорност. А.сам е посочил в обясненията си пред районния съд, че на описаното в НП време и място с описаното оръжие е убил дива свиня от мъжки пол, след което поставил трупа на животното в каросерията на управлявания от него автомобил и покрил трупа с клони. Видно и от постановлението за прекратяване на наказателното производство, в същото изцяло се обсъжда не само процесното деяние, но и личността на дееца – касаторът Андреев, като не са налице никакви съмнения, колебания и неясноти, че именно той е субект на процесното нарушение.

С оглед изложеното, настоящият състав на касационната инстанция счита, че в конкретната хипотеза правилно административно-наказващият орган е издал процесното НП при условията на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, респ. че не е налице съществено нарушение в хода на административно-наказателното производство.

Ето защо, като е изменил процесното НП, в частта му за нарушението по чл. 86, ал. 2, т. 2 от ЗЛОД, и е потвърдил НП по част II, т. 1 и т. 2.2 и част III, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила в тази част. При касационната проверка на същото по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК.

При извършената служебна проверка на атакувания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав установи, че в случая са налице и основания за процесуална недопустимост на решението в една част.

Видно от приложените в първоинстанционното дело списъци на призованите лица за съдебни заседания и от призовките по делото, като заинтересована страна по делото е призовавана Регионална дирекция по горите - [област].

Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в редакцията, обн. ДВ бр.109/2020 г., в сила от 23.12.2021 г., при разглеждане на делото пред районния съд се призовава наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, ал. 4 от ЗАНН. В този смисъл е и т. 1 от Тълкувателно постановление № 3/28.04.2023 г., постановено по т.д. № 5/2022 г. на ВКС - Наказателна колегия и І и ІІ колегия на ВАС, според която: „Надлежната въззиваема страна при обжалване и протестиране на актовете по чл. 58д, т. 1 - т. 3 от Закона за административните нарушения и наказания, е наказващият орган.“. Тоест, при съдебни производства по обжалване на НП, започнали в районните съдилища след 23.12.2021 г., като ответник следва да бъде призован наказващият орган, като в конкретния случай това е Директорът на Регионална дирекция по горите - [област].

Очевидно е, че разпоредбата на чл. 61, ал.1 от ЗАНН не предвижда като субект в процеса по Раздел V, Глава III от ЗАНН „заинтересована страна“, респективно, конституирането на такава, на която законодателят не е придал изрична процесуална легитимация /принадлежността й към конкретен вид правен спор/ означава, че производството пред районния съд се е развило при участието на непричастен към спора субект. А доколкото съдебното решение поражда правният си ефект спрямо страните по делото, първоинстанционният съдебен акт следва да бъде обезсилен спрямо конституираната ненадлежна страна в процеса, с оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 3 от АПК.

С оглед изхода от спора, основателно е направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН във вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид правната сложност на делото и извършените действия, съдът счита, че справедливият размер на конкретното възнаграждение за касационната инстанция, следва да е 80.00 /осемдесет/ лева.

Воден от гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК и чл. 221, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 63в и чл. 63д от ЗАНН, Административен съд - [област]