РЕШЕНИЕ

№ 192

гр. Велико Търново, 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Членове: ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ, ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20234000500236 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 260000/ 04.01.2023 г. по гр.д. № 543/ 2019 г. по описа на ОС – Ловеч съдът е отхвърлил предявените от „Изи Паркет“ ООД с. Бели Осъм против ЧСИ Р. Й. Д. искове за заплащане на сумата 120 334.93 лв. – обезщетение за имуществена вреда от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение /остатък от цена на публична продан, получен след удовлетворяване на взискатели и дължими такси и разноски в изпълнението/, ведно със законната лихва за забава от 12.07.2019 г. до окончателното изплащане и за заплащане на сумата 1 437.33 лв. – обезщетение за забавено изпълнение за връщане на сумата 120 334.93 лв., дължимо за периода 30.05.2019 г. – 11.07.2019 г. Решението е постановено при участието в производството като трето лице – помагач на страната на ЧСИ на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ООД.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Изи Паркет“ ООД със становище за неправилност и незаконосъобразност на постановения акт. Поддържа, че ЧСИ неправомерно е задържал исковата сума след изготвено и влязло в сила разпределение и удовлетворяване на всички взискатели и погасяване на задълженията за такси и разноски. При формиране на крайния си извод за неоснователност на предявения иск за обезщетение първоинстанционният съд не отчел, че към датата на получаване от ЧСИ на молбата на длъжника за връщане на останалата след публичната продан сума – 23.05.2019 г. не са били налице неудовлетворени взискатели и ЧСИ извършил присъединяване на взискател – Община Троян в нарушение на чл.456 ГПК, която норма не допускала присъединяване на нови кредитори след изготвено разпределение. Запорните съобщения, изпълнени от ЧСИ, били получени от него след влизане в сила на разпределението и няколко месеца след подаване от длъжника на молбата за връщане на паричната сума, при което ЧСИ не е имал основание за задържане на сумата. Поддържа, че той е бил в забава за връщане на остатъка от продажната цена на длъжника и дължи обезщетение в размер на законната лихва върху него за периода от 30.05.2019 г. до окончателното изплащане. Моли обжалваното решение да бъде отменено и исковите му претенции – изцяло уважени. Моли да му бъдат присъдени разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна е подала отговор на въззивната жалба, в което е заела становище за нейната неоснователност. Излага, че не са налице незаконосъобразни действия на ЧСИ и че изискуемостта на претендираната от ищеца сума е настъпила едва след прекратяване на изп. дело, което е станало на 28.02.2020 г. Моли решението на ОС да бъде потвърдено.

Постъпил е отговор и от третото лице – помагач ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ООД. То поддържа, че първоинстанционното решение е правилно, като съдът е съобразил, че за ищеца не е настъпила вреда от действията на ЧСИ, тъй като последният е изпълнил наложени запори и съответно с преведените от него суми са погасени съществуващи задължения на ищеца към негови кредитори. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е процесуално допустима. В изпълнение на задълженията си по чл.269 ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, в рамките на въведените с жалбата оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира следното:

Страните не спорят по възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Релевантните за спора факти са следните: Пред ответния ЧСИ peг. № 880 при КЧСИ Р. Д. е било висящо изп. дело № 92/ 2014 г. с взискател „ВИКО“ ЕООД и длъжник жалбоподателят „Изи Паркет“ ООД. На проведена публична продан е реализиран недвижим имот – собственост на длъжника, като за продавач е обявен взискателят при цена от 236 113 лв. Изготвеното от ЧСИ разпределение е предявено на страните на 08.04.2014 г., обжалвано е от длъжника и с влязло в сила на 01.07.2015 г. решение на ВТАС по в. гр. д. № 234/2015 г. е извършено окончателно разпределение на продажната цена, като вземанията на взискателя са прихваната от нея и на същия е възложено да довнесе сумата 146 298.19 лв. От тази сума за погасяване на вземания на НАП и Община Троян за данъци и на ЧСИ за такса по т.26 от ТТЗЧСИ съгласно разпределението е дължима общо сума в размер на 25 962.26 лв. От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза обаче се установява, че вземането на НАП е било в по-малък размер от посочения в разпределението на ВТАС /8 289.20 лв., а не 14 871.03 лв./ и съответно за удовлетворяване на горепосочените кредитори е преведена сумата 19 380.43 лв., при което е останал остатък за връщане на длъжника в размер на 126 917.76 лв. Купувачът на публичната продан е превел дължимата продажна цена по сметката на ЧСИ едва през м.02.2019 г., а издаденото в негова полза Постановление за възлагане от 18.02.2019 г. е влязло в сила на 14.05.2019 г. предвид обжалването му по съдебен ред. Във връзка със забавеното изпълнение взискателят е осъден с влязло в сила решение да заплати на длъжника обезщетение за причинените му имуществени вреди. Непосредствено след влизане в сила на постановлението за възлагане, с молба от 23.05.2019 г., получена от ЧСИ на 29.05.2019 г., „Изи Паркет“ ООД е отправило искане за прекратяване на изп. дело и е направило изявление, че желае да му бъде преведен остатъкът от продажната цена по посочена банкова сметка. Вместо да приключи делото ЧСИ по искане на взискателя е назначил вещо лице, което да определи остатъка от вземането на взискателя и подлежащата на връщане на длъжника сума и въз основа на дадено от експерта заключение е изготвил ново разпределение. С Постановление № 1474/ 17.12.2019 г. ЧСИ е приключил процесното изп. дело № 92/ 2014 г. Актът му е обжалван и влиза в сила на 28.02.2020 г., след като с Решение № 44/ 28.02.2020 г. по в.гр.д. № 119/ 2020 г. на ОС – Ловеч е оставена без уважение жалбата на взискателя „Вико“ ЕООД. ЧСИ не е превел сумата на длъжника включително и след приключване на против. Докато е било висящо съдебното производство по обжалване на приключването, на основание издадена обезпечителна заповед ЧСИ е спрял производството по делото, а след отмяна на тази заповед го е възобновил. След приключване на делото поред приетото заключение с подлежащата на връщане на ищеца сума в размер на 126 917.76 лв. хронологично са извършени следните плащания:

1. На 12.08.2020 г. на основание на получени съответно на 01.11.2019 г. и 20.01.2020 г. запорни съобщения ЧСИ е превел от тази сума на ЧСИ В. П. сумата 34 068.32 лв., от която 15 197.53 лв. по изп. дело № 1440/ 2017 г. и 18 870.79 лв. по изп. дело № 59/2020 г.;

2. На същата дата 12.08.2020 г. ЧСИ е превел сумата 43 244.08 лв. по банкова сметка на АД „Г. и А.“ – пълномощник на „Изи Паркет“ ООД;

3. На 20.09.2020 г. на основание на запорни съобщения, изпратени от ЧСИ Д. във връзка с висящи пред него изп. дела, той е превел по изп. дело № 1058/ 2019 г. сумата 27 775.78 лв. и по изп. дело № 1059/ 2019 г. сумата 14 836 лв.;

4. На 14.10.2021 г. ЧСИ е превел по посочената от „Изи Паркет“ ООД банкова сметка сумата 27 775.78 лв., предвид обезсилване на изп. лист, инициирал производството по изп. дело № 1058/ 2019 г. по описа на ЧСИ Р. Д.;

5. На 16.03.2022 г. предвид обезсилване на изп. лист, инициирал производството по изп. дело № 1059/ 2019 г. ЧСИ е превел по посочената от „Изи Паркет“ ООД банкова сметка сумата 13 439.02 лв., а с остатъка до 14 836 лв. – 1 396.98 лв. са погасени остатъчни задължения на дружеството по изп. дело № 701/2017 г. – 790.20 лв. и по изп. дело № 52/2022 г. – 606.78 лв.

6. На 18.04.2022 г. е преведена сумата 831.60 лв. по изп. дело № 61/2022 г. на ЧСИ И. Л.. 7. На основание на обезпечителна заповед, въз основа на която е образувано изп. дело № 1312/ 2019 г. по описа на ЧСИ Р. Д., върху сумата 6000 лв. е наложен запор;

По въпроси, поставени от ищеца, в експертизата вещото лице е дало заключение и за разпределение на суми по изп. дело № 701/ 2017 г. по описа на ЧСИ Р. Д., към което изп. дело № 92/2014 г. е било присъединено през м.06.2017 г., но сумите, разпределени по същото не са предмет на настоящия иск и заключението в тази му част е неотносимо към спора. След извършване на така описаните операции остатъкът от неразпределени средства, получени по изп. дело № 92/2014 г., е в размер на 161.98 лв. Видно е, че към датата на приключване на устните състезания пред ОС на ищеца е преведена сумата от 84 458.88 лв.

При така изяснената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съдът е сезиран с иск по чл.441, ал.1 ГПК вр. чл.74 ЗЧСИ – за заплащане на сумата 120 334.93 лв., представляваща остатък от продажната цена по публична продан по изп. дело № 92/2014 г. по описа на ЧСИ Р. Д. след удовлетворяване на взискателите и приключване на делото, ведно със законната лихва от датата на увреждането, която според ищеца е 30.05.2019 г., до окончателното изплащане. ОС – Ловеч неправилно е приел, че е предявен отделен иск по чл.86 ал.1 ЗЗД – за заплащане на сумата от 1 437.33 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от датата на увреждането 30.05.2019 г. до 11.07.2019 г. Доколкото искът по чл.441, ал.1 ГПК вр. чл.74 ЗЧСИ е на деликтно основание, законната лихва е дължима по общото правило на чл.84 ал.3 ЗЗД от датата на увреждането, като за редовността на исковата молба не се изисква посочване цената на този иск за периода от увреждането до датата на завеждане на иска. В случая ищецът е претендирал законната лихва, разделяйки я на два периода: от датата на увреждането 30.05.2019 г. до 11.07.2019 г. /неизвестно с какво се свързва тази дата/ и от 12.07.2019 г. до окончателното изплащане. Очевидно е, че така разделеният период покрива целия период на забава по чл.84 ал.3 ЗЗД – от датата на увреждането до окончателното изплащане, при което не следва да се приема, че е предявен отделен иск по чл.86 ал.1 ЗЗД. Решението на ОС – Ловеч обаче не е недопустимо по иска, квалифициран по чл.86 ал.1 ЗЗД, тъй като съдът е разгледал и се е произнесъл по заявената искова претенция, в рамките на търсената от ищеца защита.

Искът по чл.441, ал.1 ГПК вр. чл.74 ЗЧСИ е частично основателен – само до размер на сумата 161.98 лв. Безспорно е установено, че към датата на приключване на изп. дело № 92/ 2014 г. на „Изи Паркет“ ООД е бил дължим остатъкът от продажната цена, получена при реализирането на публична продан на негов недвижим имот, в размер на 126 917.76 лв., като в настоящото производство дружеството претендира по- малка сума – 120 335.93 лв. Този остатък не е бил изплатен дори след надлежно отправено от длъжника по изпълнението искане за приключване на изп. дело, което искане е било основателно, тъй като към нея дата – 29.05.2019 г. – е настъпило основанието на чл.433 ал.2 ГПК за приключване на изпълнителното производство: взискателят и присъединените кредитори са били удовлетворени изцяло, както и ЧСИ за дължимите му разноски. Поначало несъстоятелно е виждането на ответния ЧСИ, че приключването на производството може да се инициира само от длъжника – съдебният изпълнител е орган на принудителното изпълнение, който дължи конкретно, разписано в закона процесуално поведение и в случая той е следвало да прецени, че след влизане в сила на постановлението за възлагане на имота и изпълнение на изготвеното от ВТАС разпределение на получената сума са налице предпоставките за приключване на делото, тъй като предметът му е изчерпан. В съответствие с изискванията на чл.455 ал.3 ГПК ищецът е посочил и банкова сметка за превеждане на дължимата му сума. Остатъкът не е бил заплатен и към датата на завеждане на исковата молба – 17.09.2019 г., нито към датата на получаване на препис от исковата молба от ответния ЧСИ – 21.11.2019 г., нито след влизане в сила на постановлението за приключване на изпълнителното производство на 28.02.2020 г. Категорично се установява, че към тези дати не е имало законно основание ЧСИ да задържа каквато и да било част от остатъка от продажната цена. ЧСИ не би могъл да обоснове неплащането на цената със спиране на производството по изп. дело № 92/ 2014 г. на основание издадена обезпечителна заповед. Това е така, защото към момента на получаване на тази заповед, той вече е бил постановил приключване на делото и впоследствие постановлението му е потвърдено, при което очевидно обезпечителната заповед не е можело да бъде изпълнена поради липса на предмет. Възобновяването на приключило изп. дело, каквото ЧСИ е постановил, не се допуска от закона. Независимо от изложеното, в хода на производството по настоящото дело на ищеца е преведена сумата 84 458.88 лв., а със сумата 36 296.90 лв. правомерно са погасени негови задължения към трети лица с оглед наложени запори от ЧСИ и сумата 6 000 лв. правомерно се задържа по сметка на ЧСИ Р. Д. във връзка с обезпечителен запор по изп. дело № 1312/ 2019 г. Тъй като към датите на получаване на запорните съобщения процесната сума, макар и неправомерно задържана, се е намирала по специалната сметка на ЧСИ, той е бил длъжен да изпълни съобщените му запори, защото съгласно чл.451 ал.1 ГПК от момента на налагане на запора той се лишава от правото да се разпорежда с вземането. След като с остатъка от постъпилата от проданта сума са погасени задължения на кредитора на това вземане – ищеца „Изи Паркет“ ООД към трети лица, не може да се приеме, че в имуществената сфера на дружеството е настъпила вреда, изразяваща се в неполучаване на пълния остатък от продажната цена. Остатъкът от неразпределени средства, получени по изп. дело № 92/2014 г., е в размер на 161.98 лв., и само тази сума следва да бъде осъден ответникът да върне.

Тъй като към датата на завеждане на иска претенцията на ищеца е била изцяло основателна, а плащането както към него, така и към ЧСИ във връзка със запорни съобщения е извършено в хода на настоящото производство, дружеството е претърпяло имуществена вреда, изразяваща се в законната лихва за забава върху неправомерно задържаната сума, считано от датата на увреждането до превеждането на съответната част от нея на правоимащото лице. За дата на увреждането ВТАС приема сочената от ищеца дата 30.05.2019 г. /четвъртък/ – денят следващ получаването от ЧСИ на молбата за приключване на производството и превеждане на исковата сума. Съгласно чл.455 ал.2 ГПК за съдебния изпълнител възниква задължение за изплащане на дължимите суми на взискателя и присъединените кредитори в 7-дневен срок от влизане в сила на разпределението или от изтичане на срока по чл.191 ал.5 ДОПК и ако липсва законова пречка за това, а превеждането на длъжника на останалата след удовлетворяване на кредиторите и погасяване на разноските по изпълнението сума става след посочване от него на сметка за превод. Законът не предпоставя връщането на остатъчната сума от приключването на изпълнителното производство влизане, респ. влизането в сила на постановлението на ЧСИ в тази насока. Предвид развитието на конкретното изп. дело, по което при пълно бездействие на ЧСИ обявеният за купувач взискател е платил цената с изключителна забава, издаването на постановление за възлагане е станало години след влизане в сила на разпределението, при което не е било възможно спазването на срока по чл.455 ал.2 ГПК. Въпреки това, в момента, в който купувачът е платил цената – м.02.2019 г., при влязло в сила разпределение ЧСИ е бил длъжен да удовлетвори останалите кредитори и да укаже на длъжника да посочи сметка за превеждане на дължимия му остатък. След посочване на сметката ЧСИ не е имал никакво основание да задържа сумата, при което е изпаднал в забава. Като използва електронна програма за изчисляване на законна лихва, съдът установи следните лихви, изхождайки от претендираната от ищеца с исковата му молба главница от 120 334.93 лв. и извършените хронологично плащания:

• лихва в размер на 14 741.15 лв. върху сумата 120 334.93 лв. за периода от 30.05.2019 г. до 12.08.2020 г., когато ЧСИ е превел правомерно на ЧСИ В. П. сумата 34 068.32 лв. и на ищеца чрез АД „Г. и А.“ сумата 43 244.08 лв. – общо 77 312.40 лв.;

• лихва в размер на 6 943.36 лв. върху сумата 43 022.53 лв. /120 334.93 лв. – (34 068.32 лв. + 43 244.08 лв.)/ за периода от 13.08.2020 г. до 16.03.2022 г., когато след обезсилването на изп. листи, инициирали изп. дело № 1058/ 2019 г. и изп. дело № 1059/ 2019 г., ЧСИ е превел на ищеца сумата 41 214.80 лв. /27 775.78 лв. по изп. дело № 1058/ 2019 г. +13 439.02 лв. по изп. дело № 1059/ 2019 г./ и е погасил негови задължения в размер на 1 396.98 лв. по изп. дело № 701/2017 г. и по изп. дело № 52/2022 г. На 20.09.2020 г. ЧСИ правомерно е изпълнил наложен запор върху сумата 42 611.78 лв. по запорни съобщения по висящи пред него изп. дела, от която сумата 27 775.78 лв. по изп. дело № 1058/ 2019 г. и сумата 14 836 лв. по изп. дело № 1059/ 2019 г. Основанието за задържането на сумата по специалната сметка на ЧСИ е било налице до датата на обезсилване на издадените изп. листи, когато за ЧСИ е възникнало задължение да я върне на длъжника, ведно с начислената върху нея лихва. Съгласно чл.24 ал.1 ЗЧСИ всеки ЧСИ е длъжен да има най-малко една специална сметка на свое име в банка, определена единствено за паричните средства, които той получава от осребряването на имуществото на длъжниците, като върху сумите по специалната сметка се начислява лихва по отделна сметка. Наредба № 6/ 30.05.2006 г. на м-во на правосъдието и БНБ урежда начина на изчисляване и плащане на лихвата върху паричните средства по специалните сметки на частните съдебни изпълнители. Чл.4 от Наредбата предвижда задължение на ЧСИ да изчислява размера на натрупаните лихви към деня на всяко конкретно нареждане за плащане. Съгласно чл.6 ал.1, т.1 от Наредбата той следва да преведе или изплати в брой лихвата на взискателя, когато подлежащата на разпределяне сума заедно с лихвата не е достатъчна за погасяване на задължението, или на длъжника, когато сумата заедно с лихвата превишава размера на задължението. В случая повече от година и половина сумата 42 611.78 лв. се е намирала по специалната сметка на ЧСИ Р. Д. и при връщането й на длъжника няма твърдения и данни да му е платена натрупаната лихва.

• лихва върху сумата 161.98 лв., считано от 17.03.2022 г. до окончателното изплащане.

Общо дължимият от ответника размер на законната лихва за забава възлиза на сумата 21 696.62 лв.

По изложените съображения решението на ОС следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен искът на „Изи Паркет“ ООД за сумата 161.98 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 17.03.2022 г. до окончателното изплащане, в частта, с която е отхвърлен искът на дружеството за законната лихва върху сумата 120 335.93 лв. за периода от 30.05.2019 г. до 12.08.2020 г. /в това число за сумата 1 437.33 лв. лихва за периода 30.05.2019 г. – 11.07.2019 г./ и за законната лихва върху сумата 43 022.53 лв. за периода от 13.08.2020 г. до 16.03.2022 г. В останалата му обжалвана част решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

По разноските: Решението на ОС – Ловеч в частта за разноските следва да бъде изцяло отменено. Отмяната на решението в тази му част обуславя и отмяна на Определение № 260008 от 03.02.2023 г., постановено по реда на чл.248 ал.1 ГПК, с което на ответника са присъдени допълнителни разноски. На ответника не следва да се присъждат разноски за производството независимо от отхвърляне на част от иска, тъй като с поведението си той е станал причина за завеждане на исковата претенция и частичната й неоснователност се дължи само на реализирани в хода на производството плащания на процесната сума. На ищеца – жалбоподател пред ВТАС следва да се присъдят направените от него разноски в пълен размер за двете инстанции, тъй като към датата на завеждане на иска претенцията му е била основателна в пълния заявен размер. Съгласно представения следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 12 257.01 лв. за производството пред ОС – Ловеч и разноски в размер на 2 435.44 лв. за производството пред ВТАС. Разноските пред ВТАС са за заплатена държавна такса, която е внесена при неправилно посочване във вносната бележка, че е във връзка с обжалване по гр. дело № 315/ 2021 г. по описа на ОС – Ловеч. Това обстоятелство бе проверено от съда при съпоставяне на вносните бележки по двете въззивни дела.

Водим от горното, съдът