Решение № 106 от 23.5.2012 г. на Районен съд - Троян по дело № 1292/2011 г.
Районен съд - ТроянГражданска23.05.2012 г.докладчик ЛЕНА ПЕТКОВА КЪНЧЕВСКА
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от А.В.П. с ЕГН •••••••••• и Е.С.П. с ЕГН ••••••••••, двамата с адрес гр. А.••• против А.О.И. с ЕГН ••••••••••, ••• иск с правно основание чл.26 от ЗЗД за признаване нищожността на договор за покупко- продажба на поземлен имот с площ 800.00 кв. метра, находящ се в гр. Априлци, област Ловешка, кв. „Зла река” с кадастрален № 313, попадащ в парцел І-ви от квартал 20 и в трасе на улица с ОК 98-ОК-99-ОК-100 по плана на града, одобрен с кадастрален регулационен план със Заповед № 912 от 22.10.1981 година, при граници на имота: от три страни улици, ПИ № 316, ПИ № 315 и ПИ № 314, заедно с построените в този имот двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.метра, обективиран в нотариален акт № 88/1997 година на Районен съд гр. Троян, поради липса на съгласие за сключването му. ОСЪЖДА А.В.П. с ЕГН •••••••••• и Е.С.П. с ЕГН ••••••••••, двамата с адрес гр. А.••• да заплатят солидарно на А.О.И. с ЕГН ••••••••••, ••• сумата 300.00 - триста лева разноски по делото. Решението може да се обжалва пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните, че е изготвено с мотивите. РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Мотиви
Р Е Ш Е Н И Е № 106 Гр. Троян, 23.05.2012 година Троянски районен съд, втори състав, в публичното заседание на двадесет и седми април през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЕНА КЪНЧЕВСКА Секретар Е.П., като разгледа докладваното от съдията КЪНЧЕВСКА гр.дело № 1292 по описа на ТРС за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: А.В.П. с ЕГН •••••••••• и Е.С.П. с ЕГН ••••••••••, двамата с адрес гр. А.••• са предявили против А.О.И. с ЕГН ••••••••••, ••• два обективно съединени иска - с правно основание чл.26 от ЗЗД за признаване нищожността на договор за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт № 88/1997 година на Районен съд гр. Троян поради липса на съгласие за сключването му, както и евентуален иск по чл. 25 от ЗЗД за разваляне на същия договор за покупко - продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт - № 88 /1997 година на РС гр. Троян, поради нарушаване на условието да не се отчуждава имота от ответника. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ищците А.В.П. и Е.С.П., •••, са продали на А.О.И. ••• – техен внук с нотариален акт № 88 от 01.08.1997 година на съдия по вписвания М.Г. ••• поземлен имот с площ 800.00 кв. метра, находящ се в гр. Априлци, област Ловешка, кв. „Зла река” с кадастрален № 313, попадащ в парцел І-ви от квартал 20 и в трасе на улица с ОК 98-ОК-99-ОК-100, по плана на града, одобрен с кадастрален регулационен план със Заповед № 912 от 22.10.1981 година, при граници на имота: от три страни улици, ПИ № 316, ПИ № 315 и ПИ № 314, заедно с построените в този имот двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.метра. Твърдят, че тази продажба е нищожна, тъй като са имали намерение да продадат имота на ответника – техен внук срещу задължение от негова страна за издръжка и гледане към тях. Нотариалният акт е бил изготвен от адв. Р.Д., съпруг на съдията по вписванията М.Г., на когото се предоверили изцяло. Твърдят, че са подписали нотариалния акт, без да им бъде прочетен от съдията по вписванията и без да ги попита дали са съгласни с формулирания текст. Тъй като винаги са искали да прехвърлят имота си срещу задължение за издръжка и гледане, а не срещу пари, каквито нито са искали, нито са получавали, считат че договора за продажба е нищожен поради липса на съгласие. Едва когато са получили копие от нотариалния акт са разбрали, че сделката е записана като продажба и в текста е записано, че са получили от А. 28760.00 лева, каквато сума нито са виждали, нито знаят внука им да я е имал. При предвидената процедура по реда на чл. 131 ал. І от ГПК ответникът е представил писмен отговор в който заявява, че предявените обективно съединени искове са недопустими, а също неоснователни и недоказани. Сключеният договор за покупко - продажба на недвижими имот, обективиран в нотариален акт № 88/2007 година не следва да се обявява за нищожен, тъй като не са налице предпоставките на чл. 26 от ЗЗД, като са изложили подробни мотиви за това. В съдебно заседание ищците се явяват лично и с адв. Пенка Тотева от САК, която моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан заедно със законните последици. Ответникът А.О.И. – р.пр. не се явява. Представлява се от адв. Мая Миронова от АК гр. Плевен, която счита, че предявения иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. От приложените по делото писмени доказателства: 2 броя декларации, Нотариален акт № 88 том ІІІ дело № 877 от 01.08.1997 година на ТРС, Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим акт № 035 том І рег.№ 0303 дело № 028/12.02.2007 година на нотариус Борис Кожухаров с район на действие РС гр. Троян, Решение № 127/12.06.2009 година по гр.д.№ 310/2008 година на ТРС, У-ние за данъчна оценка изх.№ 381/01.11.2011 година на Община гр. Априлци, Скица на ПИ № 39420/01.11.2011 година на СГКК-Ловеч, гр.д.№ 310/2008 година на ТРС, както и от показанията на разпитаните свидетели Л.В.Т., П.Н.Н., З.В.П., О.С.И., Р.Й.Д. и М.Т.Г., съдът приема за установена следната фактическа обстановка: С нотариален акт № 88, т.ІІІ, н.д.№ 877/01.08.1997 година на Районен съд гр. Троян ищците А.В.П. и Е.С.П. са продали на О.С.И. в полза на неговия син и техен внук А.О.И., тогава малолетен, следния недвижим имот: Дворно място от 800 кв.м., съставляващо имот с план. № 313 в квартал 20 по плана на гр. Априлци, при съседи: улица, наследници на И.Ш. и Х.Ш. и от две страни К.С., заедно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 60 кв.метра, който имот е идентичен с П оземлен имот с площ 800.00 кв. метра, находящ се в гр. Априлци, област Ловешка, кв. „Зла река” с кадастрален № 313, попадащ в парцел І-ви от квартал 20 и в трасе на улица с ОК 98-ОК-99-ОК-100 по плана на града, одобрен с кадастрален регулационен план със Заповед № 912 от 22.10.1981 година, при граници на имота: от три страни улици, ПИ № 316, ПИ № 315 и ПИ № 314, заедно с построените в този имот двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.метра. Ищците А.В.П. и Е.С.П. са запазили правото на ползване и обитаване на този имот докато са живи. В същия нотариален акт е посочено, че прехвърления имот не може да се отчуждава приживе на продавачите. С Нотариален акт № 035, т.І, н.д.№ 028/12.02.2007година на Нотариус Борис Кожухаров с район на действие РС гр. Троян същият имот е продаден от А.О.И., като непълнолетен със съгласието на баща си О.С.И. на Е. Александрова Николова. Изрично е отбелязано в този нотариален акт, че върху имота, предмет на сделката има запазено право на ползване от ищците съгласно нотариален акт № 88, том ІІІ, н.д. № 877/1997 година на Троянския районен съд. По делото е приложено като доказателство гр.д. № 310/2008 година на Троянския районен съд, по което са предявени два обективно съединени иска с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД за обявяване за нищожен като противоречащ на закона – чл. 73 от СК, както и на добрите нрави на договор за продажба съгласно Нотариален акт № 035/12.02.2007 година на Нотариус Борис Кожухаров и с основание чл. 29 ал.1 от ЗЗД за унищожаване на Договор за продажба, материализиран в Нотариален акт № 88, т.ІІІ, н.д.№ 877/01.08.1997 година на Районен съд гр. Троян, както и евентуален иск с правно основание чл. 87 ал.3 от ЗЗД за разваляне на Договор за продажба, материализиран в Нотариален акт № 035/12.02.2007 година на Нотариус Борис Кожухаров. С искът по чл. 25 от ЗЗД по настоящото дело се претендира горепосочения договор да бъде развален поради нарушаването от страна на ответника на условието да не отчуждава придобития имот. С Решение № 283 от 13.11.2009 година по гр.д. № 455/2009 година на Ловешкия окръжен съд е отменено частично Решение № 127/12.06.2009 година по гр.д. № 310/2008 година на Троянския районен съд, като е постановено, че договора за покупко - продажба от 12.02.2007 година, обективиран в Нотариален акт № 35/2007 година на Троянския районен съд е недействителен поради противоречието му с добрите нрави и е развален. От този момент ответникът отново е собственик на имота и клаузата за неотчуждаване докато ищците са живи е валидна. Ето защо производството по гр.д. № 1292/2011 година в тази част е прекратено поради липса на правен интерес и недопустимост на предявения иск и определението за прекратяване на делото в тази част - № 61 от 06.02.2012 година е влязло в законна сила. По отношение на втория обективно съединен иск по гр.д. № 310/2008 година с правно основание чл. 29 от ЗЗД с искане за унищожаване на договора за покупко - продажба, отразен в нотариален акт № 88/1997 година поради измама, следва да се има предвид, че със същото решение по горепосоченото гражданско дело № 455/2009 година на Ловешкия окръжен съд е потвърдено решение № 127 от 12.06.2009 година по гр.д. № 310 от 2008 година на Троянския районен съд в частта, в която е отхвърлен иска срещу О.С.И. и А. О.И., ••• за унищожаване на договор за покупко - продажба на недвижим имот от 01.08.1997 година по Нотариален акт № 88/1997 година на Троянския районен съд поради измама – иск с правно основание чл. 29 от ЗЗД, не е допуснато касационно обжалване и решението е влязло в законна сила. Поради това, че първо процесния договор е бил атакуван като унищожаем и този иск е отхвърлен, следва да се приеме, че договорът е валиден и е породил правните си последици. Тогава ищците не са твърдяли, че той е изначало недействителен, а напротив твърдяли са точно обратното, че са „решили да продадат имота на внука си, за да имат родителите му средства за неговото лечение, тъй като е страдал от астма”. По настоящото дело ищците твърдят, че сделката е нищожна, тъй като липсва съгласие за сключването и. От разпитаните по делото свидетели Л.В.Т., П.Н.Н., З.В.П., О.С.И., Р.Й.Д. и М.Т.Г., са оформени две групи. Свидетелите Л.В.Т., П.Н.Н., З.В.П., близки приятели на ищците заявяват, че ищците са искали от тях пари на заем и от това си правят извода, че не са получили пари от сделката, а втората група свидетели, посочени от ответника - О.С.И., Р.Й.Д. и М.Т.Г. заявяват, че продажната цена е заплатена от бащата на ответника О.И. и преди подписването на нотариалния акт ищците са били обстойно запознати със съдържанието му. Съгласно разпоредбата на чл. 26 ал.2 от ЗЗД нищожни са договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основното възражение на ищците е, че сделката е с начална нищожност поради липса на съгласие. Ако това действително е било така и не са имали съгласие за сключване на договора за покупко - продажба, още през 2008 година е следвало да се позоват на началната недействителност, а не че са били измамени. Това възражение, че договорът е сключен при липса на съгласие ищците правят едва 14 години след сключване на сделката, още повече че същия договор е бил атакуван на друго основание. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Р.Д. и М.Г., които не са заинтересовани от изхода на делото, според които при подписването на нотариалния акт ищците са били обстойно запознати със съдържанието му. Каквато е обичайната практика – актът е бил прочетен и страните са се съгласили със съдържанието му и са го подписали. При подписването на договора ответникът А.И. е бил малолетен - едва на 6 години и покупко-продажбата е извършена между ищците и бащата на А. в негова полза. Не се събраха категорични и безспорни доказателства, че продажната цена не е заплатена на ищците, тъй като свидетелите, посочени от тях не са били преки свидетели на плащането на сумата от продажбата на имота, а само предполагат, че същата не е платена. Напротив, свидетелят О.И., който е закупил имота в полза на ответника заяви, че цената е изплатена от него преди да влязат в канцеларията на съдията по вписванията. Липса на съгласие ще е налице тогава, когато няма две насрещни противоположни по съдържание волеизявления, ако те не се отнасят до един и същ предмет и др. Договорът ще е сключен при липса на съгласие, когато то е изтръгнато чрез насилие или изразеното от страната съгласие е без намерение за обвързване. В случая ищците са консултирани и представлявани от адвокат, било е постигнато съгласие относно елементите на сделката, като при изповядването същите са присъствали лично и са изразили съгласие за сключването й, полагайки своите подписи. По изложените съображения съдът приема, че искът с правно основание чл. 26 от ЗЗД е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. При този изход на процеса ищците следва да заплатят на ответника направените по делото разноски размер на 300.00 лева. Водим от изложеното съдът