Решение № 39906 от 1.12.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 9383/2025 г.

Производството по делото е образувано по жалба на Р. О. А. (R. A.), малолетно дете и [държава], роден на [дата]. в [държава], действащ чрез законния си представител и майка Е. Х. А. (ESRA ALTAWFIK), подадена чрез адв. Т. Л., съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 1, кантора 1 и 2, против отказ за издаване на виза тип „D” (за дългосрочно пребиваване) на Р. О. А., издаден от Консулско длъжностно лице, Втори секретар в Генералното консулство на [държава] в Истанбул, [държава]. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения отказ поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Сочи се нарушение на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКЗПЧОС), тъй като административният орган при издаване на оспорения отказ е игнорирал безспорно установения факт, че съпругът на Е. Х. А. (ESRA ALTAWFIK) и баща на малолетните й деца О. А. С. е с предоставена международна закрила хуманитарен статут с Решение на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС) № 6390/27.05.2024 г., влязло в законна сила, както и, че с Решение на Председателя на ДАБ при МС № 11703/11.11.2024 г., влязло в законна сила, на основание чл. 48, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от ЗУБ на О. А. С. е разрешено да се събере на територията на [държава] със съпругата си Е. А. Х. и децата им А. А. О., И. А. О., Р. А. О., Р. А. О. и Р. А. О.. Твърди се нарушение на разпоредбата на чл. 8, Пар. 1 от ЕКЗПЧОС, който регламентира правото на зачитане на личен и семеен живот, тъй като в конкретния случай с оспорения отказ са нaлага принудително разделяне на семейството и трайна раздяла между съпрузите, както и между децата и техния баща. В разпоредбата на чл. 8, Пар. 2 от ЕКПЧ са очертани рамките, в които при спазване принципа на съразмерност е допустимо нарушение на правото на личен и семеен живот при най-малко засягане на правата и законните интереси на лицата, като в конкретния случай административният орган не е доказал в производството предпоставките зa допустимост на намеса на държавните власти по смисъла на цитираната разпоредба. Сочи се, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на принципа за „най-добрия интерес на детето“. Сочи се немотивираност на оспорения отказ и издаването му при неизяснена фактическа обстановка, тъй като в същия липсват каквито и да било фактически основания. Напротив, твърди се, че от представените със заявлението доказателства по безспорен и категоричен начин се установяват целта и условията на планирания престой, а именно – събиране на Е. А. Х. и малолетните й деца А. А. О., И. А. О., Р. А. О., Р. А. О. (оспорващ в настоящото производство) и Р. А. О. със съпруга й и техен баща на основание горецитираното решение на Председателя на ДАБ при МС. Твърди се нарушение на чл. 34, ал. 7 от ЗУБ, както и нарушение на чл. 24, Пар. 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, съгласно който при всички действия, които се предприемат от публичните власти и частни институции по отношение на децата, от първостепенно значение следва да е висшият интерес на детето. В конкретния случай интересите на детето налагат и обуславят именно запазване и развитие на отношенията му с неговия баща. Иска се от съда да отмени оспорения отказ и да върне преписката по подаденото заявление от Р. О. А. (R. A.) на административния орган за ново произнасяне с указания по тълкуване и прилагане на закона. В съдебно заседание, оспорващият Р. О. А. (R. A.), чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. Л., поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Ответникът Консулско длъжностно лице, Втори секретар в Генералното консулство на [държава] в Истанбул, [държава], в съдебно заседание, не се явява и не се представлява, не изразява становище по жалбата. В съдебно заседание, социален работник към Дирекция „Социално подпомагане“ Сердика изразява становище, че, тъй като децата не са на територията на [държава], не може да се направи съответно проучване. Административен съд София - град, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Със заявление от 11.04.2025 г. № IST25010028V е поискано издаване на виза за дългосрочно пребиваване тип D. Към заявлението е приложен паспортът на Р. О. А., издаден от компетентните власти на [държава]; Решение на Председателя на ДАБ при МС № 11703/11.11.2024 г., влязло в законна сила, на основание чл. 48, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от ЗУБ на О. А. С. е разрешено да се събере на територията на [държава] със съпругата си Е. А. Х. и децата им А. А. О., И. А. О., Р. А. О., Р. А. О. и Р. А. О.; Извлечение от Семеен регистър, извадка от Регистъра на Д. Г. състояние на сирийските граждани, издадено от С. О. О.; Застрахователна полица; договор за наем на недвижим имот от 17.07.2024 г. По делото е приета карта на О. А. С. - чужденец с предоставен статут № 852024199 от 19.08.2024 г.; Заповед № 6 от 13.02.2025 г. на Генералния консул на Генерално консулство на [държава] в Истанбул, [държава]; Заповед на Министъра на външните работи № 95-00-26 от 16.01.2025 г., Заповед № О-4248/21.07.2025 г. Съгласно прието по делото писмено становище от Дирекция „Миграция“ при Министерство на вътрешните работи в производствата по издаване на визи за дългосрочно пребиваване на основание решение за събиране на семейства от Държавна агенция за бежанците при МС Дирекция „Миграция“ не изразява становище. По делото е прието писмено становище на Заместник-председателя на Д. А. „Национална сигурност“, съгласно което по подаденото заявление от Р. А. О. ДАНС не е изразявала становище, няма изготвени писмени документи, относими към воденото производство. На 25.07.2025 г. в Стандартен формуляр за уведомление за основанията за отказ за издаване на виза, анулиране или отмяна на виза е обективиран Отказ за издаване на виза „D“, издаден от Консулско длъжностно лице, Втори секретар в Генералното консулство на [държава] в Истанбул, [държава]. Разглеждайки подаденото заявление, компетентният административен орган е намерил, че са налице основанията по чл. 10, ал. 1, т. 17 и т. 22 от ЗЧРБ – не доказва целта на заявеното пребиваване, както и има данни, че целта на влизането е да се използва страната като транзитен пункт за миграция към трета страна. Отказът е съобщен на 25.07.2025 г. Жалбата е подадена в Административен съд София-град на 29.07.2025 г. По делото е разпитан като свидетел бащата на оспорващия О. А. С., който заявява, че има разрешение да се събере със семейството си на територията на [държава] и целта на подадените заявления за издаване на визи от съпругата и децата им е да се съберат цялото семейство и да живеят заедно в [държава]. Посочва, че има жилище, което ползва под наем и в което живее, което представлява етаж от къща и се състои от две стаи, кухня и тоалетна. В [държава] е от началото на миналата година, работи в [държава] по сключен трудов договор с фирма, която изработва метални конструкции за халета и получава около 3 000 лева месечно. При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Оспореният отказ е за издаване на виза за дългосрочно пребиваване (виза вид „D“). Съгласно чл. 10а, ал. 4 от ЗЧРБ тези откази не подлежат на обжалване по съдебен ред, освен когато лицето претендира засягане на основни права и свободи по Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). В жалбата се твърди засягане на права по чл. 8 от КЗПЧОС. Разпоредбата на чл. 8, § 1 от КЗПЧОС регламентира правото на зачитане на личния и семейния живот на лицата. Съгласно чл. 8, § 2 от КЗПЧОС намесата на държавните власти в ползването на тези права е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната, и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице, адресат на оспорения административен акт, подлежащ на съдебен контрол, с право и интерес от оспорването им. С оглед на горното съдът намира, че същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Редът и условията, при които чужди граждани пребивават на територията на [държава], е уреден в Закона за чужденците в [държава] (ЗЧРБ). Разпоредбата на чл. 9а от ЗЧРБ регламентира видовете издавани визи за пребиваване на територията на страната. Съгласно чл. 9г от ЗЧРБ оправомощените от ръководителя на съответната структура длъжностни лица в Министерството на външните работи, в дипломатическите и консулските представителства на [държава] в чужбина и в органите за граничен контрол могат да вземат решения за издаване, за отказ за издаване, за анулиране и отмяна на визи, а в службите за административен контрол на чужденците – за анулиране и отмяна на визи, при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 9е, ал. 1. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим (НУРИВОВР) визите се издават от дипломатическите и консулските представителства на [държава] или от такива представителства на друга държава членка, прилагаща изцяло достиженията на правото на Европейския съюз от Шенген, с която [държава] има сключено споразумение за представителство за приемане на заявления за визи и за издаване на визи.