Решение № 351 от 15.11.2023 г. на Окръжен съд - Ямбол по дело № 432/2023 г.

Производството е по реда на чл.436, ал.1, вр. с чл.435, ал.1, т.3 ГПК. Образувано е по жалба на М.С. в качеството й на директор на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Ямбол, подадена чрез пълномощник юриск. В. А., против Постановление от 26.09.2023 г. на ДСИ при Районен съд гр. Ямбол, с което е прекратено производството по изп.д. № 2130/2013 г. на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК. Оплакването на жалбоподателя е, че обжалваното постановление е незаконосъобразно, неправилно и постановено в нарушение на разпоредбите на чл. 433, ал.1, т.8 и чл.230, ал.1 от ГПК. Излага се, че по изпълнителното дело с постановление от 28.06.2021 г. по искане на взискателя е наложен запор на банковите сметки на длъжника в две банки, като към момента наложените запори не са вдигнати. Във връзка с поискано след тази дата ново изпълнително действие от страна на взискателя е било установено, че длъжникът е починал на 02.06.2023 г., при което давностния срок е спрял да тече до конституирането на правоприемниците на длъжника. Взискателят сочи, че в 6- месечния срок по чл. 230, ал.2 от ГПК с молба вх. № 12373 от 19.09.2023 г. е посочил наследниците на починалия длъжник и е поискал от ДСИ да предприеме изпълнителни действия против тях чрез налагане на запори на банковите им сметки и трудовите им възнаграждения. В нарушение на разпоредбата на чл. 230, ал.1 от ГПК ДСИ при ЯРС не е възобновил производството по делото и не е конституирал наследниците на починалия длъжник като длъжници в изпълнителното производство, а вместо това незаконосъобразно е прекратил производството по изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК с мотив, че в продължение на две години взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия спрямо починалия длъжник. По изложените в жалбата съображения се настоява за отмяна на обжалваното постановление на ДСИ при ЯРС, с което производството по изпълнително дело № 2130/2013 г. е прекратено, като необосновано и незаконосъобразно. В 3- дневния срок по чл. 436, ал.3 от ГПК от получаване на жалбата, от конституираните с разпореждане от 04.10.2023 г. като страна в изпълнителното производство В.И.Н. и Р. И. П. на мястото на починалия длъжник И.В.Г., е постъпило писмено възражение от Р. П., в което последната е изразила несъгласие да погаси задължението по изпълнителното дело с доводи, че наследодателят й се е разпоредил с притежаван от него недвижим имот в полза на сестра си, при което тя не получава нищо от наследството му и не е длъжна погасява на задълженията му. В мотивите по чл.436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е изразил становище, че жалбата е неоснователна, тъй като взискателят по изпълнителното дело не е поискал извършването на изпълнителни действия повече от две години- за времето от 15.05.2019 г. до 04.06.2021г., което е довело до прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона. ЯОС, след като взе предвид доводите на жалбоподателя, мотивите на съдебния изпълнител и прецени данните по делото, намира за установено следното от фактическа страна: Изпълнително дело № 2130/2013 г. по описа на ДСИ при ЯРС е образувано на 15.07.2013 г. по молба на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Ямбол, подадена на 11.07.2013 г. и приложен към нея изпълнителен лист от 21.06.2013 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 1430/2013 г. по описа на ЯРС, срещу длъжника И.В.Г., който е осъден да заплати на взискателя Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Ямбол сумата от 449.56 лв., от които 430.00 лв. за неправомерно разходвана целева помощ за покупка на помощни средства и лихва в размер на 19.56 лв. за периода от 10.12.2012 г. до 21.05.2013 г. и законна лихва от 22.05.2013 г. до изплащане на вземането. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал от ДСИ извършване на справки в НАП и НОИ относно това работи ли по трудово правоотношение длъжника, получава ли пенсия и при наличие на такива данни направил искане съдебният изпълнител да пристъпи към принудително изпълнение чрез налагане на запор върху трудовото му възнаграждение или получаваната пенсия. От данните по изп.дело № 2130/2013 г. описа на СИС при ЯРС е видно, че след образуването му са предприети действия, като на длъжника е изпратена покани за доброволно изпълнение, ведно със Заповедта по чл. 417 от ГПК на осн. чл. 428, вр. чл. 418, ал. 5 от ГПК, получена на 24.07.2013 г. Изискана е справка от ТД на НАП за регистрирани трудови договори на длъжника И.Г., при което е установено, че длъжникът работи по трудово правоотношение в Областна администрация- Ямбол, но по изпълнителното дело не са налице данни за наложен запор върху получаваното от длъжника трудово възнаграждение. На 18.06.2015 г. от взискателя по изпълнително дело е постъпила молба с искане отново да бъдат извършени справки в НАП и НОИ с цел установяване работи ли длъжникът по трудово правоотношение, респ. получава ли пенсия, като със същата молба взискателят е направил искане за налагане на запор върху тях. От страна на ДСИ е изискана справка от ТД на НАП за регистрирани трудови договори на длъжника, в резултат на което е установено, че последният работи по трудово правоотношение в Областна администрация- гр. Ямбол, като по изпълнителното дело не са налице данни да е наложен запор на същото. С молба от 16.05.2017 г. взискателят е поискал от ДСИ да наложи запор на пенсията на длъжника, получавана в пощенска станция с. Челник, обл. Ямбол. С постановление от 17.05.2017 г. ДСИ се е произнесъл по тази молба, като е наложил запор върху пенсията на длъжника и е разпоредил изпращане на запорно съобщение в НОИ, получено на 22.05.2017 г. От страна на третото задължено лице- НОИ, на 29.05.2017 г. по изпълнителното дело е постъпила информация, че получаваната от длъжника пенсия е в размер под МРЗ за страната, поради което от същата не следва да бъдат извършвани удръжки. На 27.06.2017 г. взискателят е депозирал нова молба по изпълнителното дело с искане да бъде извършена справка в НАП за регистрирани трудови договори на длъжника и налагане на запор върху трудовото му възнаграждение. Без да извърши исканата справка, въз основа на наличните до момента по делото данни, ДСИ с постановление от 29.06.2017 г. е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, което получава от Областна администрация- гр. Ямбол. Изпратено е запорно съобщение до третото задължено лице, във връзка с което е постъпил отговор, че между него и длъжникът по изпълнителното дело не е налице трудово правоотношение. На 15.05.2019 г. от взискателя е постъпила молба с искане за извършване на справка в Регистъра на банковите сметки и сейфове, поддържан в БНБ относно открити банкови сметки от длъжника по делото и при наличие на такива налагане на запор върху тях. Със същата молба е направено искане за извършване на нова справка в НАП относно регистрирани трудово договори на длъжника. ДСИ е разпоредил внасяне на д. т. от взискателя в размер на 0.80 лв. във връзка с искането за извършване на справка за банковите сметки на длъжника, като по делото не са налице данни това разпореждане да е съобщено на взискателя. Не са налице данни и за това ДСИ да е извършил посочената в молбата на взискателя от 15.05.201 9г. справка в Регистъра на банковите сметки и сейфове, поддържан в БНБ и да са предприети действия по налагане на запор, съгласно заявеното искане от взискателя по изпълнителното дело. На 16.05.2019 г. от ДСИ е извършена справка за регистрирани трудови договори на длъжника, приложена по изпълнителното дело, от която отново е било видно, че И.Г. се намира в ТПО с Областна администрация- гр. Ямбол. На 04.06.2021 г. от взискателя по изпълнителното дело е постъпила молба с искане за извършване на справка в Регистъра на банковите сметки и сейфове, поддържан в БНБ относно открити банкови сметки на длъжника по делото и при наличие на такива налагане на запор върху тях, както и за извършване на справка в НАП за регистрирани трудово договори на длъжника. ДСИ е разпоредил внасяне на д.т. от взискателя в размер на 2.50 лв. във връзка с искането за извършване на справка за банковите сметки на длъжника, извършил е справка за регистрирани трудови договори на длъжника, приложена по делото, от която е видно, че И.Г. продължава да се намира в ТПО с Областна администрация- гр. Ямбол към 07.06.2021 г. След внасяне на дължимата се държавна такса, ДСИ е извършил справка в Регистъра на банковите сметки и сейфове при БНБ, при която е установено, че длъжникът по изпълнителното дело има открити разплащателни сметки в две банки- „ОББ“ АД и „ПИБ“ АД, като с постановление от 28.06.2021 г. е наложил запор на същите до размера на задължението по изпълнителното дело. На 09.12.2021 г. от сметката на длъжника в „ОББ“ АД е удържана сума в размер на 20.0. лв., а на 05.07.2023 г. сумата от 500.75 лв., приведени по сметка на ДСИ. На 04.07.2023 г. ТП на НОИ- гр. Ямбол- трето задължено лице по изпълнителното дело във връзка с наложения запор върху пенсията на длъжника И.Г. през 2017 г., е уведомило ДСИ, че длъжникът е починал на 02.06.2023 г. С Постановление от 05.07.2023 г. ДСИ е спрял производството по делото, за което е уведомил взискателя. С молба от 19.09.2023 г. визскателят по изпълнителното дело е представил Удостоверение за наследници изх. № ГС- 407 от 07.09.2023 г. на община Тунджа, от което се установява, че длъжникът И.В.Г. е починал на 02.06.2023 г. и е оставил за свои наследници по закон две дъщери- В.И.Н. и Р. И. П.. Със същата молба взискателят е поискал от ДСИ да изпрати покани за доброволно изпълнение до наследниците на длъжника и в случай, че в дадения им срок наследниците не изплатят дължимите на взискателя суми, да пристъпи към принудително изпълнение, чрез налагане на запори върху банковите сметки и трудовите възнаграждения на двамата наследници на длъжника след извършване на съответни справки в БНБ и НАП. С обжалваното постановление от 26.09.2023 г. съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство по изпълнително дело № 2130/2013 г. по описа на СИС при ЯРС на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, като е приел, че в продължение на две години от взискателя не е поискано извършването на изпълнителни действия. В постановлението на ДСИ 2- годишния период, през който е прието, че взискателят е бездействал, не е конкретизиран. Постановлението е връчено на взискателя по изпълнителното дело на 27.09.2023 г., а жалбата против това постановление е постъпила на 02.10.2023 г. Във връзка с администрирането на постъпилата жалба от взискателя по изпълнителното дело, съдебният изпълнител е конституирал като длъжници по изпълнителното дело наследниците на починалия И.В.Г.. При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Подадената от Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Ямбол жалба срещу постановлението на ДСИ при ЯРС, с което е прекратено изпълнителното производство по изпълнително дело № 2130/2013 г. по описа на СИС при ЯРС на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, е насочена срещу акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.435, ал.1, т.3, предл.2 от ГПК, от легитимирана страна– взискател по изпълнението и в предвидения за това двуседмичен срок по чл.436, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съображенията на съда са следните: Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. В мотивите на т.10 от ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прието е, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В съдебната практика и в правната доктрина е безспорно, че перемпцията и давността са различни правни институти (давността е институт на материалното право, докато перемпцията– на процесуалното; давността е пречка за развитието на изпълнителния процес, а перемпцията предполага такъв; давността не може да се зачете служебно от съдебния изпълнител, докато перемпцията съдебният изпълнител е длъжен да зачете). За да се уточни какво влага законодателят под „изпълнителни действия" в разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, съдът съобразява дадените от Върховния касационен съд разяснения в посочения тълкувателен акт кои са изпълнителните действия, които прекъсват давността, както и посоченото, че взискателят, за разлика от ищеца, винаги има възможност да проявява активно процесуално поведение за опазване на своя интерес и удовлетворяване на подлежащото на принудително изпълнение притезание, поради което взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. В обобщение, в изпълнение на задължителните разяснения, дадени с горепосоченото ТР и възприемайки посоченото в Решение №37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр. дело № 1747/2020 г., ІV г. о., ГК, ЯОС приема, че основанието по чл.433, ал.1, т.8 ГПК за прекратяване на изпълнението е налице, когато в продължение на две години взискателят въобще не е поискал извършването на изпълнителни действия, а не когато такива са поискани, но не са приложени поради някаква причина, включително поради липсата на притежавано от длъжника имущество. Или необходимо е бездействие на взискателя в продължение на две години (който срок е преклузивен), каквото не е налице, когато същият е отправял искания за насочване на изпълнението с посочване на изпълнителен способ, без значение дали той е приложен. Съдът прима, че очевидно перемпция не настъпва, ако след поискването на един изпълнителен способ в продължение на две години взискателят не е поискал нов изпълнителен способ, най-малкото защото през това време може да се е осъществявал поискания предходен изпълнителен способ, а преди неговия край не може да се прецени със сигурност има ли нужда от друг способ. Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение – включително доброволно, например по постигнато споразумение между страните, т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществят по причина, за която взискателят отговаря– след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане. Следва да се съобрази също, че в т.10 от посочения тълкувателен акт на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява по силата на закона - на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като е без правно значение дали съдебния изпълнител ще постанови изричен акт, който във всички случаи има единствено констативен характер. Съобразявайки всички посочени по-горе разрешения, дадени със задължителната практика и другата цитирана практика на ВКС, настоящият състав на ЯОС приема, че в конкретния случай не са били налице предвидените в чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК основания за прекратяване на изпълнителното производство, поради това, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. От изложените по- горе факти по делото е видно, че от образуването на изпълнителното дело на 15.07.2013 г. до 15.05.2019 г. вкл. взискателя е поддържал висящността на изпълнителното производство, като е проявявал активно процесуално поведение чрез отправяне на искания до съдебния изпълнител за извършване на съответните справки и прилагане на изпълнителни способи. От материалите по изпълнителното дело действително се установява бездействие на взискателя за времето от 16.05.2019 г. до 04.06.2021 г., тъй като през този период от време взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, което бездействие обаче не е било основание за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК от съдебния изпълнител. Този извод следва от факта, че разпореждането на съдебния изпълнител от 16.05.2019 г., с което на взискателя е указано да внесе държавна такса в размер на 0.80 лв., във връзка с извършване на поисканата от него справка в ЦКР при БНБ, не е съобщено на взискателя и същият не е предприел действия по внасяне на посочения размер на държавната такса. Както бе посочено и по- горе, 2- годишния срок за перемпция започва да тече от момента, в който не се осъществява изпълнение и осъществяването на всички изпълнителни способи е приключило или поисканите не могат да се осъществят по причина, за която взискателят отговаря. В процесния случай не е налице тази хипотеза, тъй като взискателят е направил искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ с молбата си от 15.05.2019 г., който не е бил приложен, тъй като не е събрана информация за банковите сметки на длъжника, поради това, че не е внесена необходимата държавна такса от взискателя, но това е станало по причина, която стои извън процесуално му поведение- същият не е бил уведомен за необходимостта от внасяне на определената от съдебния изпълнител държавна такса. С оглед всичко изложено, настоящият състав намира за основателна подадената от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Ямбол против Постановление от 26.09.2023 г. на ДСИ при Районен съд гр. Ямбол, с което е прекратено производството по изп.д. № 2130/2013 г. на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, при което обжалваното постановление следва да бъде отменено. Водим от изложеното, ЯОС