Решение № 66 от 4.3.2022 г. на Районен съд - Червен бряг по дело № 204/2022 г.

Производството е по чл. 50 от Семейния кодекс във вр. с чл.330 от ГПК. Районен съд Червен бряг е сезиран с молба от ХР. Д. К. с ЕГН •••••••••• и Р. Р. К. с ЕГН •••••••••• и двамата от гр. •••••. Посочва се в молбата, че двете страни са сключили граждански брак на 21.02.2013г. в гр. •••••. Твърди се в молбата, че желаят да прекратят граждански си брак по взаимно съгласие без съда да издирва мотивите за прекратяване на брака. Твърдят, че са постигнали споразумение, с което са уредили всички изискуеми въпроси. Посочват, че съгласието им е сериозно и непоколебимо. Иска се от съда да постанови решение, с което да прекрати брака между страните по взаимно съгласие, без да издирва мотивите за настъпването на дълбокото и непоправимо разстройство на брака като одобри и постигнатото споразумение между страните. Към молбата е приложено екземпляр от споразумение по чл. 51 от СК, удостоверение за граждански брак в оригинал, удостоверение за раждане на детето Д••• Х••• К., сведение за съпрузите. Молбата отговаря на изискванията на чл. 330 във вр. с чл. 127 и чл. 128 от ГПК, поради което съдът я намери за редовна. С оглед изложеното в молбата съдът приема, че е сезиран с искане с правно основание чл. 50 СК. Безспорно по делото и се установява от представеното удостоверение за граждански брак в оригинал № 0032 от 21.02.2013г., че ХР. Д. К. с ЕГН •••••••••• и Р. Р. К. с ЕГН •••••••••• са сключили граждански брак на 21.02.1913г. в гр. •••••, за което бил съставен акт за граждански брак № ••••••••••г., като съпругата приела фамилното име К.. Безспорно и по делото и се установява от представеното удостоверениве за раждане, че от брака си съпрузите имат родено дете – Д••• Х••• К., родена на ••••г.-, ЕГН ••••••••••. Спорно по делото е дали представеното споразумение между страните отговаря на изискванията на закона. Съдът намира, че са налице визираните от закона предпоставки за развод по взаимно съгласие. На първо място е налице взаимно съгласие и на двамата съпрузи за прекратяване на брака, изразено категорично в текста на приложеното споразумение. На следващо място, това съгласие е непоколебимо, тъй като страните декларират в молбата си, че решението им е категорично и окончателно. На трето място това съгласие е сериозно. То е обмислено задълбочено и е отразено двукратно пред съда веднъж с молбата, втори път в представеното споразумение с което са уредени изчерпателно групите въпроси посочени в чл. 51 от СК, поради което съдът приема, че то е задълбочено и не е направено в резултат на временно настроение. Спорно по делото е дали представеното споразумение между страните отговаря на изискванията на закона. Съгласно задължението си да не издирва мотивите и причините, поради които съпрузите са постигнали съгласие за развод, съдът подложи на преценка само обстоятелството налице ли е сериозно и непоколебимо съгласие между тях за развод, като единствено основание за допускане на развода по чл. 50 ал. 1 от СК. В хода на съдебното производство, след като изслуша съпрузите съдът прие, че това основание е налице, съгласието им за развод е както сериозно, така и непоколебимо и не страда от пороци на волята - заплашване, принуда, грешка, измама, насилие, крайна нужда. Пред съда съпрузите декларираха взаимно, сериозно и непоколебимо съгласие за развод. Съдът се увери в сериозността на това съгласие от декларирането му два пъти пред съда – и при подаване на молбата за развод и в съдебно заседание, когато съпрузите се явиха и решително пред съда потвърдиха своето решение. Съгласието им за развод, демонстрирано пред съда двукратно не е обусловено от модалитети, видно от тяхното изявление пред съда. Същото има задължително изискуемата писмена форма – с писмена молба, подписана от двамата съпрузи. Тази сериозност съдът установи и от наличието на споразумение относно последиците от развода. Съдът непосредствено възприе, че съпрузите са обсъждали и са съгласували помежду си клаузите на споразумението. Налице е и необходимата допълнителна предпоставка за допускане на развод по чл. 50 от СК – споразумение по чл. 51 от СК. При проверка на неговата законосъобразност и целесъобразност съдът прие за установено, че същото е пълно – съдържа всички клаузи, относно всички задължителни въпроси, посочени в чл. 51 ал. 1 от СК; не противоречи на закона и морала; интересите на детето са изцяло защитени. Същото урежда основните последици от развода. Не се установи в хода на съдебното дирене при поддържане на споразумението пред съда, че някой от двамата съпрузи декларира съгласие по споразумението по чл.51 ал.1 от СК при порок на волята – заплашване, принуда, грешка, измама, насилие, крайна нужда. При горните доводи съдът прие, че молбата за развод по чл.50 от СК на съпрузите, молители в настоящото производство следва да бъде уважена и бъде допуснат развод помежду им, като бъде утвърдено и постигнатото между тях споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК. По разноските: При този изход и съгласно Тарифата за заплащане такси събирани от съдилищата по реда на ГПК, молителите са заплатил държавна такса за образуване на делото в размер на 40 лв., и не следва да заплащат допълнителна такса. Следва да бъде осъден ХР. Д. К. с ЕГН •••••••••• да заплати по държавна такса определена по реда на чл.69, ал.1, т.7 от ГПК, върху дължимата месечна издръжка за детето Д••• Х••• К.. При горните доводи и съображения съдът