Решение № 4849 от 26.6.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 501/2024 г.

от 23.02.2024 г. от директора на дирекция „Управление на общинската собственост“ в Община Бургас, за издаване на удостоверение за липса или наличие на актове за държавна и общинска собственост, и липса на реституционни претенции от трети лица по отношение на недвижим имот, съставляващ ПИ с идент. № 07079.30.992 по кадастралната карта на [населено място]. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт, поради противоречие с материалноправни разпоредби. В нея се сочи, че актовите книги за общинските имоти са общодостъпни и всеки може да иска справка по тях при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 8, ал. 2, и с оглед на това не е необходимо заявителят да обосновава правен интерес за извършване на административната услуга. По същество се иска отмяна на акта. Приложени са писмени доказателства. С писмен отговор ответникът заявява становище за недопустимост на жалбата, поради липса на годен за съдебно обжалване административен акт и липса на правен интерес. Счита, че обжалваното уведомително писмо не съдържа белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и не подлежи на оспорване пред съда, тъй като с него не се създават права или задължения и не се засягат права свободи и законни интереси. В отговора се сочи също, че издаването на удостоверение за липса или наличие на акт за държавна собственост не е от компетентността на Община Бургас и искането следва да бъде отправено до Областна администрация- Бургас. Относно искането за удостоверяване липсата на реституционни претенции от трети лица е отбелязано, че компетентна да издаде искания документ е ОС „Земеделие“- Бургас, като орган по поземлената собственост, съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗСПЗЗ, доколкото собствеността върху ПИ с идент. № 07079.30.992 по кадастралната карта на [населено място], съответстващ на УПИ LІІ-992 в кв. 16 по действащия ПУП-ПРЗ на кв. Крайморие (представляващ част от УПИ XLV-1 и УПИ XIV-1 в кв. 16), е възстановена по реда на чл. 14, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ в нови реални граници на наследниците на Й. С. К.. Н. следващо място се сочи, че влязла в сила Заповед № 3133/21.11.2014 г. на зам.-кмет на Община Бургас, издадена на основание чл. 16, ал. 5 от ЗУТ, са придобити от общината отстъпените и 1199 кв.м. (22 %) от площта на бившия [имот номер] в местността „Кафка“, за изграждане на обекти на социалната и техническа инфраструктура- публична собственост, поради което според ответника няма законово основание за съставяне на актове за общинска собственост, като това обстоятелство може да бъде проверено и със справка чрез отдалечен достъп по данни за имот за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията при РС- Бургас. В отговора се сочи, че по данни от справка № 1603188, получена чрез отдалечен достъп по данни за имот, за вписвания, отбелязвания и заличавания в Службата по вписванията, към 06.12.2023 г. собственик на ПИ с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място], съответен на [УПИ] в кв. 16 по действащия ПУП-ПРЗ на [жк], е „ДП 2022“ ООД с ЕИК 207006029. Наред с това се сочи, че в оспореното писмо не се съдържа отказ за предоставяне на административна услуга- издаване на удостоверение за липса на съставен акт за общинска собственост за имот, а с него е дадено указание, че искането за издаване на такова удостоверение следва да е отправено от собственика и в случая евентуален продавач на имота, с оглед защита на неговите права и интереси, поради което същото има единствено уведомителен характер. В съдебното заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител, редовно уведомен. Не сочи нови доказателства. Пълномощникът на ответната страна заявява становище за недопустимост на жалбата, алт.- за нейната неоснователност по съображенията, изложени в писмения отговор. Претендира разноски. Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима, като съдът приема, че същата е насочена срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, по мотиви, изложени по-долу. При разглеждането и по същество, съдът намира за установено следното:

от 23.02.2024 г. от директора на Д. „Управление на общинската собственост“ при Община Бургас, че заявлението следва да бъде подадено от собственика на имота. Според настоящия съдебен състав жалбата е основателна. Административният орган е сезиран с искане за извършване на административна услуга по смисъла на §1, т. 2, б. „а“ от Закона за администрацията и чл. 21, ал. 3 от АПК- извършване на справка по актовите книги за имотите- общинска собственост и издаване на удостоверение за наличие или липса на акт за общинска собственост. Както се посочи по-горе в изложението, в случая справка в актовата книга за общински имоти не е извършена и исканото удостоверение не е издадено в законоустановения срок, а с оспореното писмо по същество е отказано неговото издаване, поради липса на правен интерес у заявителя. С оглед съдържащото се в писмото волеизявление и липсата на каквито и да било указания за отстраняване на допуснати нередовности в заявлението, не могат да бъдат споделени доводите, развити от пълномощника на ответника, че същото има само уведомителен характер. Доколкото с него е отказано издаване на документ от значение за признаване на права, писмото притежава белезите на административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Активно легитимиран да го оспори пред съда е жалбоподателят Н. Х., в качеството на заявител, чиито права и интереси са пряко и непосредствено засегнати от отказа. Съгласно нормата на чл. 56, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС) за общинските имоти се съставят актове за общинска собственост. Н. основание чл. 62, ал. 1 от същия закон актовете за общинска собственост се вписват в регистър с последователни номера, подшиват се в актови книги и се съхраняват в съответните служби „Общинска собственост“. Актовите книги за общинските имоти са общодостъпни и всеки може да иска справка по тях (чл. 62, ал. 2 от ЗОС). Н. основание чл. 34, ал. 2 от Наредбата за общинската собственост (Наредбата) службите „Общинска собственост“ са длъжни да дават справки по актовете за общинска собственост при поискване, а съгласно чл. 34, ал. 6 от Наредбата същите могат да откажат исканата справка, при условие че информацията ще застраши правата на трети лица, засяга лични данни, или представлява служебна тайна. За издаване на удостоверение за наличие или липса на акт за общинска собственост се заплащат такси в размери, определени от общинския съвет- чл. 62, ал. 4 от ЗОС. Оспореното писмо с изх. № ЕД-4571

от 23.02.2024 г. е издадено от директора на дирекция „Управление на общинската собственост“ в Община Бургас, който е компетентният съгласно нормата на 34, ал. 2 и ал. 6 от Наредбата орган да извърши справка, респ. да издаде удостоверение за наличие или липса на акт за общинска собственост по отношение на конкретния имот. Извън неговата компетентност е да удостоверява дали имотът е държавна собственост и дали са налице реституционни претенции- компетентни да удостоверят посочените обстоятелства са съответно областният управител и органът по поземлената собственост- ОСЗ. Надлежно сезиран, административният орган е длъжен да издаде исканото удостоверение относно конкретния имот, след извършване на съответната справка в актовите книги, като на основание чл. 62, ал. 2 от ЗОС не е необходимо заявителят да обосновава правен интерес за извършване на административната услуга. Определяйки актовите книги за общинска собственост, като общодостъпни, законодателят с нормата на чл. 62, ал. 2 ЗОС предоставя свободен достъп до тях, без да го поставя в зависимост от формални критерии- в този смисъл Решение № 7212 от 29.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1765/2023 г., III отд. В случая не е налице и хипотезата на чл. 34, ал. 6 от Наредбата, доколкото предоставянето на информация дали за конкретния имот е съставен акт за общинска собственост не е от естество да застраши правата на трети лица- с извършването на административната услуга органът нито признава право на собственост върху имота, нито решава спор за материално право, при конкуренция на права. С оглед изложените съображения съдът приема, че оспореният отказ за издаване на удостоверение за наличие или липса на акт за общинска собственост е незаконосъобразен и следва да се отмени, като на основание чл. 173, ал. 2 от АПК административната преписка следва да се изпрати на директора на дирекция „Управление на общинската собственост“ в Община Бургас за ново произнасяне по заявлението на Н. А. Х. за извършване на посочената административна услуга. При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да се присъдят на жалбоподателя направените разноски по делото в размер на 1100 лева, от които 10 лева заплатена държавна такса за производството и 1000 лева- заплатено адвокатско възнаграждение.