Решение № 317 от 16.12.2025 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 148/2025 г.

Производството е въззивно, образувано по жалби на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД със седалище гр.София, срещу решение № 509 от 06.12.2024г. по търг.дело № 616/23г. по описа на Окръжен съд – Варна, в частите му, с които застрахователното дружество е осъдено да заплати на О. Л. Л. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на баща и М.А.Р. Л., вследствие на ПТП от 03.09.2021г., виновно причинено от А. С. Й. при управление на МПС марка „БМВ“ с рег.№ •••••, застрахован по риска „ГО на автомобилистите“ в ответното дружество, за разликата над 60 000лв. до присъдените 112 000лв. и обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта при същото ПТП на доведената и майка Н. М. Л. М. за разликата над 15 000лв. до присъдените 40 000лв.; на О. Л. М. Л. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на нейната майка Н. М. Л. М. вследствие на ПТП от 03.09.2021г., виновно причинено от А. С. Й. при управление на МПС марка „БМВ“ с рег.№ •••••, застрахован по риска „ГО на автомобилистите“ в ответното дружество, за разликата над 120 000лв. до присъдените 160 000лв. и обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта при същото ПТП на доведения и баща М.А.Р. Л. изцяло в присъдения размер от 28 000лв.; на Н. М. О. Л. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на нейната майка Н. М. Л. М. вследствие на ПТП от 03.09.2021г., виновно причинено от А. С. Й. при управление на МПС марка „БМВ“ с рег.№ •••••, застрахован по риска „ГО на автомобилистите“ в ответното дружество, за разликата над 120 000лв. до присъдените 160 000лв. и обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта при същото ПТП на доведения и баща М.А.Р. Л. изцяло в присъдения размер от 28 000лв.; на М. Л. С. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на мъжа, с когото е била във фактическо съжителство Я.У. вследствие на ПТП от 03.09.2021г., виновно причинено от А. С. Й. при управление на МПС марка „БМВ“ с рег.№ •••••, застрахован по риска „ГО на автомобилистите“ в ответното дружество, за разликата над 120 000лв. до присъдените 180 000лв. и обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за кремация изцяло в присъдения размер от 2 800лв.; на М. М. Л. Б. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на нейната дъщеря Н. М. Л. М., вследствие на ПТП от 03.09.2021г., виновно причинено от А. С. Й. при управление на МПС марка „БМВ“ с рег.№ •••••, застрахован по риска „ГО на автомобилистите“ в ответното дружество, за разликата над 90 000лв. до присъдените 160 000лв.; на Ж. М. - М. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на неговата дъщеря Н. М. Л. М., вследствие на ПТП от 03.09.2021г., виновно причинено от А. С. Й. при управление на МПС марка „БМВ“ с рег.№ •••••, застрахован по риска „ГО на автомобилистите“ в ответното дружество, за разликата над 90 000лв. до присъдените 160 000лв.; в частта му, с която са отхвърлени предявените обратни искове на ЗАД „ДдаллБогг: Живот и Здраве“ АД срещу ЗК „Лев ИНС“ АД с оглед приетата от съда квота на отговорност на водача М.А. Л. в ПТП и в общата вреда на неговия застраховател от 30 % до пълната, претендирана с обратните искове квота на отговорност в общата вреда от 60 %, в това число от всички присъдени суми за главница, лихви и разноски. насрещна въззивна жалба на О. Л. Л., О. Л. М. Л. и Н. М. О. Л. срещу същото решение, но в частите му, с които са отхвърлени предявените от тях срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД искове за обезщетения както следва: на О. Л. Л. за разликата над 112 000лв. до 160 000лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на баща и М.А.Р. Л., и за разликата над 40 000лв. до 50 000лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта при същото ПТП на доведената и майка Н. М. Л. М.. на О. Л. М. Л. и на Н. М. О. Л. за разликата над 28 000лв. до 50 000лв., за всяка от двете, претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на доведения им баща М.А.Р. Л. и въззивна жалба на ЗК „Лев Инс“ АД срещу същото решение, но в частите му, с които са уважени предявените срещу него от ЗАД „ДдаллБогг: Живот и Здраве“ АД обратни искове за присъдени суми по главните искове в следните размери: на О. Л. Л. за сумата от 12 000лв., представляваща приспадащата се част от 30 % от присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на доведената и майка Н. М. Л. М.; на О. Л. М. Л. и на Н. М. О. Л. за всяка от тях за сумата от 48 000лв. представляваща приспадащата се част от 30 % от присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на тяхната майка Н. М. Л. М.; на М. Л. С. за сумата от 54 000лв., представляваща приспадащата се част от 30 % от присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на мъжа, с когото е била във фактическо съжителство Я.У.; на М. М. Л. Б. и Ж. М. - М. за всеки от тях за сумата от 48 000лв. представляваща приспадащата се част от 30 % от присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на тяхната дъщеря Н. М. Л. М., ведно с лихви върху сумите и 30 % от разноските по делото. Във въззивната жалба на ЗАД „ДдаллБогг: Живот и Здраве“ АД се твърди че решението в обжалваните от него осъдителни части е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и не необосновано. Оспорва приетата от съда квота на отговорност между двамата водачи, реализирали ПТП при независимо съизвършителство и определения от съда процент на съпричиняване. Твърди, че от приетите по делото доказателства категорично са изяснени обстоятелствата и причините, при които е настъпило ПТП, както и че същото е реализирано при независимо съизвършителство между двама водачи, но при значително по-голям превес на отговорността и вината на М.А. Л.. Сочи, че по делото е установено, че Л. не се е съобразил с поставените знаци – Стоп и Движение само надясно след знака и е предприел неправилно маневра пресичане на пътното платно, с което е нарушил разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДвП. Вместо да се включи в дясна пътна лента в посока Варна, водачът пресякъл перпедикулярно пътното платно и се насочил към обратния завой в посока Златни пясъци, с което извършил забранена маневра. Несъобразявайки своето поведение с поставените пътни знаци, Л. е отнел предимството на движещия се в посока Варна лек автомобил БМВ с рег. № •••••, не го е пропуснал, с което нарушил чл.25 ал.1 от ЗДвП и е създал критична ситуация. Сочи, че Л. е нарушил и чл.37 ал.2 от ЗДвП. Излага, че всички тези действия на водача Л. се явяват инициална и доминираща, пряка и непосредствена причина за настъпване на произшествието. Поради което и твърди, че неговото противоправно поведение има превес на вината. Твърди, че съдът не е отдал достатъчно значение на обстоятелството, че водачът Л. е отнел предимството на лекия автомобил БМВ, който се е движил по път с предимство. Излага, че водачът Й. действително се е движил с превишена скорост, но неговата вина в никакъв случай не е по-голяма от тази на другия водач, който е имал възможност да се включи в движението по безопасен начин, без да пресича по забранен начин и неправилно цялата траектория на движение на лекия автомобил БМВ. Твърди, че справедливо предвид вината и приноса на водача Л., квотата на отговорността му да бъде определена на 60 % и съответно за тази част да бъдат уважени предявените обратни искове срещу ЗК „Лев Инс“ АД, и съответно за тази част да бъдат намалени определените от съда обезщетенията по предявените срещу дружеството главни искове поради съпричиняване от страна на Л.. Евентуално твърди, че отговорността между двамата водачи би могла да бъде разпределена по равно. По размера на определените от първоинстанционния съд обезщетения за неимуществени вреди: По исковете на О. Л. Л., О. Л. М. Л. и Н. М. О. Л.: Твърди че същите са завишени и не кореспондират с принципа за справедливост, както и не са отчетени коректно и адекватно при тяхното определяне социално- икономическата обстановка в страната към датата на настъпване на ПТП, както и обичайно присъжданите от съдилищата в страната обезщетения. Излага, че присъдените суми в размер на 160 000лв. на всяка от тях като обезщетение за вреди от смъртта на биологичните им родитЕ. са прекомерно високи. И трите ищци от години не са живЕ. с биологичния си родител в България, имали са свои семейства и макар и да са поддържали връзка с оглед начина им на живот, тази връзка е била спорадична и не предполага между тях да е съществувала дълбока привързаност. Сочи също така, че към 2021г. съпоставено с минималната работна заплата в страната от 650лв., присъдено обезщетение се равнява на над 246 минимални работни заплати. Сочат, че определено в този размер обезщетение не изпълнява компенсаторната си функция, а служи за подобряване на материалното състояние на ищците. По отношението на присъдените обезщетения за загубата на доведените им родитЕ., твърди, че съдът неправилно е присъдил тези обезщетения. Твърди, че не са налице основания за присъждането им, тъй като между дете и небиологичен родител не възниква същата връзка като между дете и биологичен родител. Позовава се на практиката на ВКС и твърди, че обезщетения в такива случаи се присъждат по изключение, само ако се докаже особено дълбока емоционална връзка и търпени вреди над обичайните, каквито обстоятелства по делото не са установени. По иска на М. Л. С.: По иска за имуществени вреди в размер на сумата 2 800лв., представляваща разходи за кремация, твърди, че същите не представляват вреда от непозволено увреждане, а изпълнение на нравствен дълг, разходите за който не подлежат на обезщетение по аргумент от разпоредбата на чл.55 ал.2 от ЗЗД. Твърди, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 180 000лв. е прекомерно завишено и не кореспондира на критерия за справедливост По исковете на М. М. Л. Б. и Ж. М. – М.: Твърди, че съдът не е отчел липсата на доказателства за настъпило паталогично засягане на психиката и социалното функциониране на ищците. Твърди, че по делото не е установен изключителен, над обичайния интензитет на морални страдания, търпян от тези ищци. Излага, че те не са живЕ. с дъщеря си в България и не са поддържали близка връзка с нея и семейството и. Няма данни да са развили посттравматичен стрес или друго психо- емоционално разстройство, да са имали необходимост от лечение. Твърди че при липсата на доказателства за това, следва да се приеме, че родитЕ.те са преработили стресогонното събитие и то не е довело до трайно негативно отражение върху психичното им функциониране. Сочи, че съдът не е отчел напредналата възраст на тези ищци. Твърди че определеното от съда обезщетение по 160 000лв. за всеки родител е прекомерно завишено и не изпълнява обезщетителната си функция и се превръщат неоправдано в източник на повишаване на жизнения стандарт. Позовава се на съдебна практика при която съдилищата при загуба на дете са присъждали по-ниски размери на обезщетение. Моли съда да отмени решението в обжалваните от него осъдителни части по главните искове и да постанови друго, с което същите да бъдат отхвърлени в обжалваните размери, както и да отмени решението по обратните искове в отхвърлителните му части с оглед приетата от съда квота на отговорност на водача Л. и да осъди ЗК „Лев Инс“ АД да му заплати 60 % от присъдените обезщетения. Претендира направените по делото разноски. В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор от О. Л. Л., О. Л. М. Л., Н. М. О. Л., М. Л. С., М. М. Л. Б. и Ж. М. – М., в който се изразява становище за неоснователност на подадената жалба от застрахователя. Молят съда да потвърди решението в обжалваните от него осъдителни части. Претендират направените по делото разноски. В срока по чл.263 ал.1 от ГПК насрещната страна по обратния иск ЗК „Лев Инс“ АД не е депозирала отговор. В насрещната жалба на О. Л. Л., О. Л. М. Л. и Н. М. О. Л., се твърди че решението, в обжалваните от тях отхвърлителни части е неправилно и постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорват извода на съда, че пострадалият Л. е съпричинил вредоносния резултат, както и определените от съда 30 % съпричиняване. Твърдят, че е налице влязла в сила присъда установяваща вината на.водача Й. за ПТП, при което са починали Л. и М.. Твърдят, че вина за настъпване на ПТП има само водачът Й., който се е движил със скорост 140 км/ч при ограничение на скоростта от 60 км/ч., като същият е бил под въздействието на наркотични вещества. Позовават се на заключението на приетата по делото КСМАТЕ според която, ако се е движил с разрешената за пътния участък скорост, ударът между двата автомобила е нямало да настъпи. Твърдят, че след като е опредЕ.л базовото обезщетение дължимо на всяка от тях за смъртта на Л., неправилно съдът е намалил същите с 30 % поради съпричиняване на вредоносния резултат. Оспорват приетия размер от 40 000лв. на обезщетенията за неимуществени вреди, присъдени на трите ищци за вреди от смъртта на доведените им родитЕ.. Твърдят, че О. Л. и починалата Н. М., както и двете сестри и М. Л., до момента на смъртта на родитЕ.те, са поддържали изключително близки и топли отношения. По отношение на О. излага, че след раздялата на биологичните и родитЕ., тя е била на невръстна детска възраст и е отгледана от своя баща и жената, с която е живял повече от 20 години. Двамата са отглеждали и децата на Н.. Били са семейство, като са съжителствали под един покрив в отношения на обич, разбирателство и взаимна подкрепа. Поради което и децата са изживЕ. изключително тежко загубата, както на своите биологични родитЕ., така и на доведените си родитЕ., отгледали ги като свои. Позовават се на събраните по делото гласни доказателства, установяващи тези обстоятелства, както и на приетото по делото заключение на съдебно-психиатрична експертиза. Твърдят, че са налице предпоставките и те са легитимирани да им бъде присъдено обезщетение. Налице са доказателства, че отношенията са се отличавали с особена близост и обич, както и че са били идентични с тези на родител – дете. Молят съда да отмени решението в обжалваните от тях отхвърлителни части и да им присъди обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди в претендирания размер. Претендират направените по делото разноски. В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор от ЗАД „ДдаллБогг: Живот и Здраве“ АД, в които се изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Моли съда да потвърди решението в обжалваната от ищците част. В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е депозиран отговор от третите лица, помагачи на ответника ЗАД „ДдаллБогг: Живот и Здраве“ АД. Във въззивната жалба на ЗК „Лев Инс“ АД, в частта, с която са уважени обратните искове срещу него се оспорва размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъдени по главните искове. Твърди, че същите са прекомерни и нарушават принципа на справедливост. Позовава се на събраните по делото доказателства и твърди, че децата на починалите са граждани на Франция, трайно пребиваващи на територията на тази страна, като О. Л., от около шест години преди произшествието живее в Австралия. Твърди, че те са напуснали семейния дом в България, години преди ПТП и контактите им с починалите са били епизодични. По отношение на родитЕ. им твърди, че същите никога не са посещавали дъщеря си в България, като един път годишно са били посещавани от нея и семейството и. Позоват се и на съдебна практика относно събития през посочения период, с която определените обезщетения не са съобразени. Оспорва на второ място определения от съда процент на съпричиняване от страна на водача Л., чиято отговорност е застрахована при тях. Твърди, че много по-голяма е вината на водача Й., управлявал автомобила със скорост неколкоктратно превишаваща допустимата скорост от 60 км/ч за конкретния пътен участък и след употреба на наркотични вещества. Позовава се на заключението на експертите, че при движение на лекия автомобил БМВ с максимално допустимата скорост траекториите на двата автомобила не биха се пресекли, или при евентуален удар получените травми не биха били с летален изход. Сочи, че приносът на водача Л. за ПТП следва да бъде определен на не повече от 15 %, с което процентно изражение следва да бъдат уважени и обратните искове спрямо него. Моли съда да отмени решението в обжалваните от него обратни искове в осъдителните им части и да постанови друго, с което същите да бъдат отхвърлени. В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор от ЗАД „ДдаллБогг: Живот и Здраве“ АД, в които се изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Моли съда да потвърди решението в обжалваните от ответника по обратния иск осъдителни части на решението. Към настоящето производство е присъединена за разглеждане и частна жалба на ЗАД „ДдаллБогг: Живот и Здраве“ АД срещу определение № 91 от 20.01.2025г., с което молбата му по чл.248 от ГПК за намаляване на размера на присъденото в полза на адв.Н. по реда на чл.38 от ЗА адвокатско възнаграждение е оставена без уважение. Твърди, че определеното адвокатско възнаграждение в размер на 35 230лв. е прекомерно завишено и не на кореспондира на фактическата и правна сложност на случая. Твърди, че макар и да се касае за отделни искови претенции исковата защита е осъществена общо за всички ищци и извършените процесуални действия ползват всички ищци. Сочи, че делото е приключило в две съдебни заседания, че вината на виновния водач е установена с влязла в сила присъда. Твърди, че обжалваното определение е постановено в противоречие с решение на Съда на ЕС от 25.01.2025г. по дело С-438/22г. Моли съда да отмени обжалваното определение и вместо него да постанови друго, с което молбата му по чл.248 от ГПК да бъде уважена и адвокатското възнаграждение, присъдено по реда на чл.248 от ГПК в полза на адвокат Н. да бъде намалено на 10 000лв. От ищците в срок е депозиран писмен отговор на частната жалба, в която изразяват становище за нейната неоснователност и молят съда да я остави без уважение. В съдебно заседание въззивникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, чрез процесуален представител, поддържа своите жалба и частна жалба и моли съда да ги уважи. Въззивниците – ищци, чрез процесуален представител в съдебно заседание, поддържат своите жалби и молят съда да ги уважи, оспорват жалбата на застрахователното дружество ответник и молят съда да я остави без уважение. Въззивникът „Лев Инс“ АД в съдебно заседание, чрез процесуален представител, подържа своята въззивна жалба. Изразява становище за неоснователност на въззивната жалба на ищците. Третото лице помагач и ответник по предявените обратни искове Й., чрез назначен му от съда особен представител, изразява становище за основателност на жалбата на застрахователното дружество – ответник по главните искове и за неоснователност на жалбата на ищците. Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предЕ. на въззивното производство, приема за установено следното: Предявени са искове с правно основание чл.423 от КЗ срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД и обратни регресни искове срещу застрахователят на другия виновен за ПТП водач и срещу виновния водач, управлявал автомобила след употреба на наркотични вещества. По главните искове: Общи по предявените главни искове по чл.423 от КЗ и безспорни пред въззивния съд са следните факти: На 03.09.2021г. в гр.Варна, на бул.“Княз Борис I“ до бензиностанция „Еко“ в посока Варна е настъпило пътно-транспортното произшествие между лек автомобил „БМВ - 5“ с рег.№ ••••• и лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег.№ ••••• В резултат на произшествието е причинената смъртта на М.А.Р. Л., водач на автомобил „Фолксваген“, Л. Н. М. – Ф. М. и Я.У., пътници в същия автомобил. Вината на водача на водача на автомобил „БМВ“ А. С. Й. за причинената на тримата смърт е установена с влязла в сила присъда № 36 от 07.06.2022г. по НОХД № 1374/21г. по описа на ВОС. С присъдата Й. е признат за виновен в това, че при управление на автомобил „БМВ“ с рег.№ ••••• нарушил правилата на чл.21 ал.2 от ЗДвП и чл.47 ал.3 от ППЗДвП като е управлявал автомобила със скорост 138.28 км/ч, като превишил сигнализираната с пътен знак В26 скорост 60 км/ч, като деянието е извършено след употреба на наркотични вещества. Не е спорно, че между ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД и собственика на автомобил „БМВ - 5“ с рег.№ •••••, с който е причинено пътно-транспортното произшествие е сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива отговорността на застрахователя за причинени от водача Й. вреди при управлението на автомобила. С оглед въведените оплаквания във въззивните жалби не са спорни пред въззивна инстанция и следните установени от първата инстанция факти: Починалите М.А.Р. Л. на 66 години и Л. Н. М. М. на ••••• са били във фактическо съпружеско съжителство от около 2002г. Ищцата О. Л. Л. е биологична дъщеря на М. Л., а О. Л. М. Л. и Н. М. О. Л. са биологични дъщери на Л. М., от техни предходни бракове. Петимата – родитЕ.те и трите дъщери са живЕ. заедно, първоначално в Тулон, Франция, а след 2006г. и България в къща на Златни пясъци. Първоначално дъщерите са живЕ. с тях в България. Първа е тръгнала О., живяла е в България около две години, след нея Н., когото е навършила 18 години, а последна и най-дълго в България е останала О., която си е тръгнала от България преди около шест години. РодитЕ.те на Л. М. - М. М. Л. Б. и Ж. М. – М., са живЕ. и живеят и към момента в Орлеон, Франция. Тези обстоятелства се установяват от събраните по делото гласни доказателства - показанията на О. Л. Л. и Н. М. О. Л., чиито свидетелски показания са допустими по исковете на другите ищци. Безспорно същите са заинтересовани от изхода на спора, но показанията им са преки, непосредствени, депозирани са непротиворечиво и убедително и кореспондират на други, събрани по делото доказателства, поради което и въззивният съд ги кредитира съобразно чл.172 от ГПК. Същите факти се установяват и от показанията на свидетеля А.К. К.С., които въззивният съд кредитира изцяло като преки, непосредствени, депозирани непротиворечиво и убедително. От показанията на разпитаните по делото свидетЕ., въззивният съд приема за установено, че петимата бързо са създали истинска семейна връзка. Децата са приЕ. доведените си родитЕ. като свои, взаимоотношенията им са били като между родител и дете, били са близки по между си, в семейството им е имало обич и щастие. Установено е от свидетЕ.те, че и след като момичета една след друга, напускат семейния дом в България и създават свои семейства в други страни, връзката с родитЕ.те им е запазена – чували са се редовно, през отпуски, ваканции и празници са се събирали заедно, в България или във Франция. Внезапната и неочаквана смърт на двамата им родитЕ. се е отразила силно негативно върху трите жени, останали изведнъж без двамата си родитЕ.. Всяка от тях се е преживяла болката по своему. О. е била много тъжна, загубила е съня си, чувствала се безкрайно сама. О. е станала тъжна и гневна, имала е проблеми със съня и приемала лекарства. Н., е научила първа за смъртта и тя е трябвало да се обади на другите. Започнала е да работи много за да преодолее болката, появили са се проблеми с теглото. И трите продължават да усещат липсата на родитЕ.те и чувства на самота и болка. По отношение на родитЕ.те на Н., свидетелките сочат, че те са били близки със семейството, разбирали са се чудесно с М. и са били щастливи, че дъщеря им е с него. Макар и да са живЕ. във Франция, редовно са поддържали връзка, един път годишно Н. и М. са ги посещавали във Франция. По думите на внучката им не могат да приемат загубата им, баба им винаги при споменаване плаче, и двамата физически са рухнали и остарЕ. слез загубата им. От приетата по делото съдебно-психологична експертиза, обективно и компетентно дадена, неоспорена от страните и кредитира от въззивния съд изцяло, съдът приема за установено че след внезапната загуба на родитЕ. им и при трите дъщери е била налице силно изразена реакция на скръб. Значителният интензитет на реакцията е обусловен както от емоционалната близост с починалите, така и от внезапността и неочакваността на загубата. При О. Л. се установяват данни за разстройство в адаптацията като следствие на преживяната загуба. Разстройството е продължило около шест месеца, през който период е преминала медикаментозно лечение. Посещавала е психотерапевт за период от около 9 месеца. При О. Л. също се установява разстройство в адаптацията, което е продължило няколко месеца. Приемала е Ксанакс поради емоционална напрегнатост и нарушен нощен сън. При Н. О. също се установява тревожно-депресивна симптоматика в рамките на разстройство в адаптацията. Според експерта събитието не е довело до трайни промени на личността при трите и не се очаква да има трайно болестно отражение върху тяхната психика. Към момента и при трите е налице тъга и негативни емоции при припомняне на събитията, но реакцията на скръб вече е във фазата на приемане на случилото се и адаптиране към реалността. Не се установяват актуални признаци на психично разстройство. При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера на неимуществените вреди и съобразно Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС, въззивният съд отчита конкретните обективно съществуващи обстоятелства съобразно указаните от Пленума на ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта. М.А.Р. Л. е починал на •••••, Л. Н. М. М., починала на •••••, и двамата в резултат на получени травми при пътно при пътно-транспортно произшествие на 03.09.2021г., несъвместими със живота. Към момента на смъртта им ищците са били съответно дъщерите О. Л. Л. на •••••, Н. М. О. Л. – •••••, О. Л. М. Л. – •••••, родитЕ.те М. М. Л. Б. – ••••• и Ж. М. – М. – на •••••. Събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства сочат че починалите и техните дъщери са били сплотено и задружно семейство с много добри, топли и хармонични отношения между родитЕ. и деца, поддържани и след отделянето на децата. Едновременната им смърт е причинила на дъщерите морални болки и страдания, с изключително висок интензитет и времетраене. И към момента са налице тъга и негативни емоции при споменаване на събитията, но реакцията на скръб вече е във фазата на приемане на случилото се и адаптиране към реалността, като не са налице болестни отражения върху тяхната психика. Съгласно постоянната съдебна практика при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и икономическата обстановка в страната и стандарта на живот към датата на произшествието /за съпоставка размерът на минималната работна заплата за 2021г. е бил 650лв., а за 2025г. – 1 077лв./ На следващо място съдът съобразява, че при ПТП животът си губят и двамата родитЕ. и психическата травма, която са преживЕ. дъщерите не може да бъде разделена, независимо, че в настоящето производство обезщетяваме вредите поотделно. Отчитайки всички тези обстоятелства, настоящия състав на въззивния съд приема, че в конкретния случай справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за понесените от дъщерите неимуществени вреди от смъртта на техните биологични родитЕ. е в размер на сумата 130 000лв. за всяка от тях, а за смъртта на доведеният им родител – в размер на сумата 50 000лв. за всяка от тях. На родитЕ.те на починалата Л. Н. М. М., въззивният съд намира, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им следва да бъде в размер на 130 000лв. за всеки. Събраните по делото доказателства установяват търпяна болка от преживяната внезапна загуба, но липсват данни за по-висок интензитет или продължителност, в сравнение с обичайните при на загуба на дете, които да обоснован по-висок размер на обезщетението от присъждания в подобни случаи. По възражението за съпричиняване: Пред въззивния съд се поддържа само възражението за съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил „Фолксваген“, като се твърди, че пострадалият М.А.Р. Л. е виновен за настъпването на ПТП, тъй като е нарушил правилата на ЗДвП като е извършил маневра включване в движението по главен път, като е отнел предимството на лек автомобил „БМВ“, управляван от Й. поради несъобразяване с пътните знаци и пътната обстановка. Възраженията за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пътниците в лекия автомобил „Фолксваген“, приети от първата инстанция като недоказани, не се поддържат във въззивното производство. В тежест на застрахователното дружество е да докаже при условията на главно и пълно доказване, поведението на пострадалия, допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Не е спорен пред въззивния съд установения от първата инстанция механизъм на пътно-транспортното произшествие: то е настъпило на 03.09.2021г., около 22.20 часа в тъмната част на денонощието, в гр.Варна на бул.“Княз Борис I“ до бензиностанция „Еко“ в посока Варна. Лек автомобил „БМВ“ се е движил в лява пътна лента в посока Варна по път с предимство със скорост от 138.28 км/ч., при разрешена 60 км/ч. Лекият автомобил „Фолксваген“ е напуснал бензиностанцията като е извършил забранена маневра и навлизане на пътното платно в посока обратна на посоката на движение на МПС по него. Ударът между двата автомобила е настъпил в лява пътна лента на булеварда, посока Варна. Установено е в експертизата, че при излизане от бензиностанцията в посока Варна е имало разположен знак „Стоп“ и задължителна посока на движение надясно след знака. Вината на водача Й. е установена с влязла в сила присъда – нарушил е правилата на чл.21 ал.2 от ЗДвП и чл.47 ал.3 от ППЗДвП като е управлявал автомобила със скорост 138.28 км/ч, като превишил сигнализираната с пътен знак В26 скорост 60 км/ч, като деянието е извършено след употреба на наркотични вещества – амфетамини и метаамфетамин. Съставът на въззивния съд намира, че починалият водач М.А.Р. Л. също е допуснал нарушения на правилата на ЗДвП. Съобразно наличната маркировка при излизане от бензиностанцията той е следвало да се включи в дясна пътна лента в посока гр.Варна след спазване на предимството на движещите се пътни превозни средства в дясна лента. В нарушение на правилата на чл.6 ал.1 от ЗДвП, предписващо общо задължение на участниците в движението да спазват пътните знаци и в пренебрегване на задълженията, предвидени в общата норма на чл.25 ал.1 от ЗДвП, касаеща извършването на всяка маневра, водачът Л. е извършил забранена маневра и навлизане на пътното платно в посока обратна на посоката на движение на МПС по него. Според обясненията на експерта в съдебно заседание лекият автомобил „БМВ“ е бил видим към началото на предприетата маневра от лекия автомобил „Фолксваген“, а действията на лекия автомобил „Фолксваген“ са били ясно различими за водача на „БМВ“ едва когато е навлязъл около средата на дясна пътна лента. В константната и задължителната практика на ВКС последователно е поддържано становището, че за да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51 от ЗЗД като основание за намаляване на дължимото от деЛ.квента или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” обезщетение, е необходимо пострадалият обективно да е допринесъл с поведението си за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51 ал.2 от ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деЛ.квента, до увреждането като неблагоприятен резултат. При определяне степента на съпричиняването подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на деЛ.квента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие. Паралелът и сравнението на поведението на участниците в движението, с оглед правилата, които всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и за разпределянето на отговорността за причиняването на дЕ.кта. Съразмерността на действията и бездействията на пострадалия с останалите обективни и субективни фактори, причинили пътното произшествие, ще определят и приноса му за настъпването на вредите. С оглед на така изложеното, въззивният съд приема за доказано направеното възражение за съпричиняване като определя приноса на пострадалия Л. в размер на 40 %. При определяне на близък процент между двамата участници, съдът изхожда на установената тежест на нарушенията на двамата участници в произшествието, а по-големият процент вина на водача на автомобил „БМВ“ съдът определя основно поради квалифицирания състав на престъплението, за което водачът Й. е признат за виновен, а именно, че деянието е извършено след употреба на наркотични вещества, сочещ на по- висока обществена опасност на деянието. По легитимацията на трите ищци да получат обезщетение за смъртта на живЕ.ят във фактическо съжителство с техния биологичен родител: С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В съобразителната част на тълкувателното решение е посочено, че с ПП № 5/ 24.11.1969г. Пленумът на ВС е признал право на обезщетение и на отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го. Включването на посочените лица в кръга на правоимащите е мотивирано със съдържанието на съществувалите между тях и починалия житейски отношения, които са напълно сходни с отношенията между биологичен родител и дете и е справедливо, при установени действително претърпени вреди, те също да могат да получат обезщетение. Признаването на право на обезщетение на отглежданото дете, съответно на отглеждащия го, е обвързано с изискване отглеждането да е било трайно и да е създало връзка и чувства като между биологичен родител и дете, без да се поставя условие за предприети формални процедури по осиновяване или установяване на произход. Поради което и въззивният съд намира, че лице, което не е биологично дете, но трайно е отглеждано, възпитавано и издържано фактически от това лице и са били изградени отношения аналогични на връзката биологичен родител-дете, е материално легитимирано да получи обезщетение за претърпени неимуществени вреди. С оглед събраните по делото гласни доказателства, въззивният съд намира, че такава връзка е съществувала между О. и Н., биологични деца на майката, и М., мъжът, с който майка им е била във фактическо съжителство, повече от 20 години. Поради което и те са легитимирани да получат обезщетение от смъртта на М. Л.. Що се отнася до О., предвид нейната възраст към 2002г., когато според гласните доказателства М. и Н. са заживЕ. заедно, тя е била на 21 години, поради което и въззивният съд намира, че в случая, не може да се приеме, че е налице връзка между родител и дете. Не е налице отглеждане, възпитание и осигуряване на издръжка. Но предвид предмета на въззивното обжалване и факта, че решението на първоинстанционния съд, в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да и заплати обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на доведената и майка до размера на сумата 15 000лв. е влязло в сила, въззивният съд намира, че въпросът за легитимацията на О. Л. не може да преразглеждан в настоящето производство, чийто предмет е само размерът на обезщетението. С оглед на така определените от въззивния съд размери на дължимите обезщетения за неимуществени вреди и определеният размер на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача М. Л. и съобразно предмета на въззивното производство, въззивният съд намира предявените искове за доказани и основателни както следва: По исковете на О. Л. Л.: Искът за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния баща М.А.Р. Л. е доказан и основателен до размера на 78 000лв. /130 000лв., намалени с 40 % съпричиняване/, до който размер следва да бъде уважен. За разликата до претендираните 160 000лв. искът е неоснователен. Първоинстанционното решение в частите му, с които застрахователят е осъден да заплати разликата между 60 000лв. и 78 000лв. и с което е отхвърлен иска за разликата над 112 000лв. до 160 000лв. следва да бъде потвърдено. В частта му, с която застрахователят е осъден да заплати обезщетение за разликата над 78 000лв. до 112 000лв. следва да отменено и вместо него постановено ново, с което искът за този размер да бъде отхвърлен. Искът за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Л. Н. М. М., фактическа съпруга на нейния баща, е доказан и основателен изцяло в предявения размер от 50 000лв. и следва да бъде уважен. Решението на първоинстанционния съд в частта му, с която застрахователят е осъден да заплати обезщетение за разликата над 15 000лв. до 40 000лв. следва да бъде потвърдено. Решението, в частта му с която искът за разликата над 40 000лв. до 50 000лв. е отхвърлен следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което искът за тази разлика да бъде уважен. По исковете на Н. М. О. Л.: Искът за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейната майка Н. М. Л. М. е доказан и основателен до размера на сумата 130 000лв., до който размер следва да бъде уважен. За разликата до присъдените от първата инстанция 160 000лв. искът е неоснователен. Първоинстанционното решение в частите му, с които застрахователят е осъден да заплати обезщетение за разликата над 120 000лв. до 130 000лв. следва да бъде потвърдено. В частта му, с която застрахователят е осъден да заплати обезщетение за разликата над 130 000лв. до 160 000лв. следва да отменено и вместо него постановено ново, с което искът за този размер да бъде отхвърлен. Искът за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на М.А.Р. Л., фактически съпруг на нейната майка, е доказан и основателен до размера на сумата 30 000лв. /50 000лв., намалени с 40 % съпричиняване/, до който размер следва да бъде уважен. Решението на първоинстанционния съд в частта му, с която застрахователят е осъден да заплати обезщетение до размера на сумата 28 000лв. и в частта му, с която искът е отхвърлен за разликата над 30 000лв. до 50 000лв. следва да бъде потвърдено. Решението, в частта му с която искът за разликата над 28 000лв. до 30 000лв. е отхвърлен следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което искът за тази разлика да бъде уважен. По исковете на О. Л. М. Л.: Искът за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейната майка Н. М. Л. М. е доказан и основателен до размера на сумата 130 000лв., до който размер следва да бъде уважен. За разликата до присъдените от първата инстанция 160 000лв. искът е неоснователен. Първоинстанционното решение в частта му, с която застрахователят е осъден да заплати обезщетение за разликата над 120 000лв. до 130 000лв. следва да бъде потвърдено. В частта му, с която застрахователят е осъден да заплати обезщетение за разликата над 130 000лв. до 160 000лв. следва да отменено и вместо него постановено ново, с което искът за този размер да бъде отхвърлен. Искът за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на М.А.Р. Л., фактически съпруг на нейната майка, е доказан и основателен до размера на сумата 30 000лв. /50 000лв., намалени с 40 % съпричиняване/, до който размер следва да бъде уважен. Решението на първоинстанционния съд в частта му, с която застрахователят е осъден да заплати обезщетение до размера на сумата 28 000лв. и в частта му, с която искът е отхвърлен за разликата над 30 000лв. до 50 000лв. следва да бъде потвърдено. Решението, в частта му с която искът за разликата над 28 000лв. до 30 000лв. е отхвърлен следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което искът за тази разлика да бъде уважен. По иска на М. М. Л. Б.: Искът за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейната дъщеря Н. М. Л. М. е доказан и основателен до размера на сумата 130 000лв., до който размер следва да бъде уважен. За разликата до присъдените от първата инстанция 160 000лв. искът е неоснователен. Първоинстанционното решение в частта му, с която застрахователят е осъден да заплати обезщетение за разликата над 90 000лв. до 130 000лв. следва да бъде потвърдено. В частта му, с която застрахователят е осъден да заплати обезщетение за разликата над 130 000лв. до 160 000лв. следва да отменено и вместо него постановено ново, с което искът за този размер да бъде отхвърлен. По иска на Ж. М. – М.: Искът за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговата дъщеря Н. М. Л. М. е доказан и основателен до размера на сумата 130 000лв., до който размер следва да бъде уважен. За разликата до присъдените от първата инстанция 160 000лв. искът е неоснователен. Първоинстанционното решение в частта му, с която застрахователят е осъден да заплати обезщетение за разликата над 90 000лв. до 130 000лв. следва да бъде потвърдено. В частта му, с която застрахователят е осъден да заплати обезщетение за разликата над 130 000лв. до 160 000лв. следва да отменено и вместо него постановено ново, с което искът за този размер да бъде отхвърлен. По исковете на М. Л. С. Предявени са искове с правно основание чл.423 от КЗ за обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди от смъртта на Я.У., с когото е била във фактическо съжителство. Първоинстанционното решение, в частта му с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумата 120 000лв. е влязло в сила. Предмет на въззивно производство е решението в осъдителната му част по иска за неимуществени вреди за разликата над 120 000лв. до присъдените 180 000лв. и присъденото обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за кремация изцяло в размер от 2 800лв. Я.У. е бил пътник в лекия автомобил „Фолксваген“, управляван от М. Л., пътувал на задната седалка, починал, вследствие на ПТП от 03.09.2021г. Не е спорен пред въззивна инстанция фактът, че ищцата М. Л. С. и Я.У. са били във продължително фактическо съжителство. Предвид на това и поради влизане в сила на решението на първата инстанция до размера на 120 000лв., въззивният съд намира, че ищцата С. е легитимирана да получи обезщетение от смъртта на У.. Не е предмет на въззивно производство възражението за съпричиняване от страна на пострадалия, оставено без уважение от първоинстанционния съд. Предмет на въззивно производство е размерът на обезщетението за неимуществени вреди. При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера на неимуществените вреди и съобразно Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС, въззивният съд отчита конкретните обективно съществуващи обстоятелства съобразно указаните от Пленума на ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта. Я.У. е починал на ••••• в резултат на получени травми при пътно при пътно-транспортно произшествие на 03.09.2021г., несъвместими със живота. Към момента на смъртта му ищцата С. е била също на ••••• Събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства показанията на свидетеля К.С. сочат, че Я. и М. са дошли в България около 2010г. и са били голяма любов. Свидетелят сочи, че С. тежко е приела загубата и още не я е преживяла. Съгласно постоянната съдебна практика при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и икономическата обстановка в страната и стандарта на живот към датата на произшествието /за съпоставка размерът на минималната работна заплата за 2021г. е бил 650лв., а за 2025г. – 1 077лв./ Отчитайки всички тези обстоятелства, настоящия състав на въззивния съд приема, че в конкретния случай справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за понесените от С. неимуществени вреди от смъртта на нейния дългогодишен партньор в живота е в размер на сумата 120 000лв. Събраните по делото доказателства не установяват по-висок интензитет или продължителност на преживените болки и страдания в сравнение с обичайните при загуба на партньор, които да обоснован по-висок размер на обезщетението от присъждания в подобни случаи. По иска за имуществени вреди, представляващи направени разходи за кремация: Няма спор, че същите са извършени. Но въззивният съд намира претенцията за неоснователна. Разходите за погребение, в това число и за кремация са разходи, които преживЕ.ят прави в изпълнение на свой нравствен дълг към починалия свой близък. Поради което и същите не представляват имуществена вреда в резултат на настъпилата смърт поради ПТП и не подлежат на обезщетяване от застрахователя. С оглед на така изложеното, съдът намира искът на М. Л. С. за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на смъртта на Я.У., с когото е била във фактическо съжителство, за доказан и основателен до размера на сумата 120 000лв. Поради което и първоинстанционното решение в осъдителната му част за разликата над 120 000лв. до присъдените 180 000лв. следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което искът за тази разлика да бъде отхвърлен. Искът за обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за кремация е неоснователен изцяло и следва да бъде отхвърлен. Поради което и решението в осъдителната му част за сумата 2 800лв. следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което искът да бъде отхвърлен изцяло. Няма спор пред въззивния съд по отношение на началните дати на присъдените законни лихви върху дължимите обезщетения за неимуществени вреди. По обратните искове: По исковете срещу ЗК „Лев Инс“ АД: По изложени по-горе в настоящето решение съображения въззивният съд приема, че ПТП от 03.01.2021г. между леки автомобили „БМВ“ и „Фолксваген“, при което е настъпила смъртта на М.А.Р. Л., Н. М. Л. М. и Я.У., е причинено поради виновното поведение на водачите на двата автомобила А. С. Й. и М.А.Р. Л.. Въззивният съд приема, че отговорността между двамата е в съотношение 60 % за Й. и 40 % за Р.. Не е спорно, че между ЗК „Лев Инс“ АД и собственика на автомобил „Фолсваген Шаран“ с рег.№ •••••е сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива отговорността на застрахователя за причинени от водача Л. вреди при управлението на автомобила. Предвид на това, че уврежданията са причинени поради виновно поведение на двамата водачи и двамата отговорят солидарно съобразно чл.53 от ЗЗ. Чл.499 ал.7 от КЗ /към момента ал.8/ регламентира, че при множество причинитЕ. на застрахователното събитие, които отговарят солидарно, застраховатЕ.те също отговарят солидарно. С оглед на така изложеното въззивният съд намира, предявеният в настоящето производство обратен иск на осъдения от третите лица по прекия иск по чл.432 от КЗ застраховател срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на втория виновен водач за настъпване на застрахователното събитие за доказан и основателен и следва да бъде уважен. Третото лице помагач и ответник по обратния иск ЗК „Лев Инс“ АД следва да бъде осъдена да заплати на осъдения застраховател ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД съответната част от присъдените обезщетения, ведно със законни лихви и направени разноски, съразмерно на определения от въззивния съд с настоящето решение процент на съпричиняване. По всеки от главните искове с оглед приетия от въззивната инстанция размер на обезщетенията за неимуществени вреди припадащата се част на застрахователя на водача М.А.Р. Л. от присъдените обезщетения и разноски е както следва: От присъдените суми на О. Л. Л. застрахователят по гражданската отговорност на водача на „Фолксваген“ ответникът по обратния иск ЗК „Лев Инс“ АД следва да бъде осъден да заплати сумата 20 000лв., присъдено обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Л. Н. М. – Ф. М., фактическа съпруга на нейния баща. Решението на първоинстанционния съд в частта му, с която застрахователят е осъден да заплати обезщетение за разликата над 6 000лв. до 12 000лв. и в частта му, с която обратният иск за разликата над 20 000лв. до 30 000лв. е отхвърлен следва да бъде потвърдено. Решението, в частта му с която искът за разликата над 12 000лв. до 20 000лв. е отхвърлен следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което искът за тази разлика да бъде уважен. Ответникът по обратния иск следва да бъде осъден да заплати и разноски в размер на сумата 1 860лв., представляваща адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА. Размерът е определен от въззивния съд само по иска за вреди от смъртта на Н. М. и е съответен на уважената част от иска и процента съпричиняване. Следва да бъде осъден да заплати и възложената държавна такса, съответна на този иск и на процента съпричиняване, а именно сумата 800лв. Решението в частите му, с които са присъдени разноски до размера на сумата 2 660лв. и с която е отхвърлен иска за разликата над 4 955.36лв. до 16 517.86лв. следва да бъде потвърдено, а в частта му, с която е осъден да заплати разноски за разликата над 2 660лв. до 4 955.36лв. следва да бъде отменено и обратният иск за този размер да бъде отхвърлен. От присъдените суми на О. Л. М. Л. и Н. М. О. Л. застрахователят по гражданската отговорност на водача на „Фолксваген“ ответникът по обратния иск ЗК „Лев Инс“ АД следва да бъде осъден да заплати сумите по 52 000лв. за всяка от тях, присъдено обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка им Л. Н. М. М.. Решението на първоинстанционния съд в частта му, с която застрахователят е осъден да заплати обезщетения за разликата над 24 000лв. до 48 000лв. и в частта му, с която обратният иск за разликата над 52 000лв. до 120 000лв. е отхвърлен следва да бъде потвърдено. Решението, в частта му, с която исковете за разликата над 48 000лв. до 52 000лв. е отхвърлен следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което исковете за тази разлика да бъдат уважени. Ответникът по обратния иск следва да бъде осъден да заплати и разноски в размер на сумата 3 289лв., представляваща адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА за процесуално представителство на Н. Л.. Размерът е определен от въззивния съд само по иска за вреди от смъртта на Н. М. и е съответен на уважената част от иска и процента съпричиняване. Следва да бъде осъден да заплати и възложените държавни такса, съответни на този иск и на процента съпричиняване, а именно сумата 2 080лв. за всяка от тях. Или решението в частите му, с които са присъдени разноски по главните искове на О. Л. до размера на сумата 2 080лв. и с която е отхвърлен иска за разликата над 2 741.28лв. до 9 137.61лв. следва да бъде потвърдено, а в частта му, с която е осъден да заплати разноски за разликата над 2 080лв. до 2 741.28лв. следва да бъде отменено и обратният иск за този размер да бъде отхвърлен. Решението в частите му, с които са присъдени разноски по главните искове на Н. Л. до размера на сумата 5 369лв. и с която е отхвърлен иска за разликата над 6 056.28лв. до 20 187.61лв. следва да бъде потвърдено, а в частта му, с която е осъден да заплати разноски за разликата над 5 369лв. до 6 056.28лв. следва да бъде отменено и обратният иск за този размер да бъде отхвърлен. От присъдените суми на М. М. Л. Б. и Ж. М. – М. застрахователят по гражданската отговорност на водача на „Фолксваген“ ответникът по обратния иск ЗК „Лев Инс“ АД следва да бъде осъден да заплати сумите по 52 000лв. за всеки от тях, присъдено обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им Л. Н. М. М.. Решението на първоинстанционния съд в частта му, с която застрахователят е осъден да заплати обезщетения за разликата над 24 000лв. до 48 000лв. и в частта му, с която обратният иск за разликата над 52 000лв. до 120 000лв. е отхвърлен следва да бъде потвърдено. Решението, в частта му с която исковете за разликата над 48 000лв. до 52 000лв. е отхвърлен следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което исковете за тази разлика да бъдат уважени. Ответникът по обратния иск следва да бъде осъден да заплати възложените държавни такса, съответни на тези искове и на процента съпричиняване, а именно сумата по 2 080лв. за всеки от тях. Решението в частите му, с която е осъден да заплати присъдени разноски на всеки от двамата до размера на сумата 2 080лв. и с която е отхвърлен иска за разликата над 2 298.87лв. до 7 662.91лв. следва да бъде потвърдено, а в частта му, с която е осъден да заплати разноски за разликата над 2 080лв. до 2 298.87лв. следва да бъде отменено и обратните искове за тези размери да бъдат отхвърлени. От присъдените суми на М. Л. С. застрахователят по гражданската отговорност на водача на „Фолксваген“ ответникът по обратния иск ЗК „Лев Инс“ АД следва да бъде осъден да заплати сумата 48 000лв., присъдено обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на смъртта на смъртта на Я.У., с когото е била във фактическо съжителство. Решението на първоинстанционния съд в частта му, с която застрахователят е осъден да заплати обезщетение за разликата над 27 000лв. до 48 000лв. и в частта му, с която обратният иск за разликата над 54 000лв. до 120 000лв. е отхвърлен следва да бъде потвърдено. Решението, в частта му с която искът за разликата над 48 000лв. до 54 000лв. е уважен следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което искът за тази разлика да бъде отхвърлен. Ответникът по обратния иск следва да бъде осъден да заплати и разноски в размер на сумата 3 020.40лв., представляваща адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА. Размерът е определен от въззивния съд е съответен на уважената част от иска и процента съпричиняване. Следва да бъде осъден да заплати и възложената държавна такса, съответна на този иск и на процента съпричиняване, а именно сумата 1 920лв. Решението в частите му, с които са присъдени разноски до размера на сумата 4 940.40лв. и с която е отхвърлен иска за разликата над 7 180.46лв. до 23 934.87лв. следва да бъде потвърдена. В частта му, с която е осъден да заплати разноски за разликата над 4 940.40лв. до 7 180.46лв. следва да бъде отменено и обратният иск за този размер да бъде отхвърлен. По обратните искове срещу А. С. Й.: Жалби срещу решението, в частите му по предявените от З АД „ДдаллБогг: Живот и Здраве“ АД искове срещу виновния водач Й., управлявал автомобила под въздействието на наркотични вещества на основание чл.500 ал.1 от КЗ, няма, както от застрахователя, така и от Й.. Но уважаването на обратния иск срещу виновния водач е поставено под условие – уважаване на главните искове срещу застрахователя. Поради което и размерът, на уважената част от исковете срещу Й. е обусловен от размера на сумите, които ответникът – застраховател е осъден да заплати на пострадалите лица, съответно намалени с размера, дължим от другия виновен водач и неговия застраховател. Поради което и решението и в тези му части следва да бъде изменено, като бъде съобразен новия размер на обезщетенията и процента на съпричиняване, определени от въззивния съд с настоящето решение. Дължимите от ответника Й. на ЗАД „ДдаллБогг: Живот и Здраве“ АД суми на основание чл.500 ал.1 от КЗ са както следва: По главните искове на О. Л. Л.: Присъдената сума като обезщетение за смъртта на баща и М.А.Р. Л. в размер на 78 000лв. следва да бъде възложена изцяло на водача Й.. Поради което и предявения като частичен обратен иск е доказан и основателен до този размер. Предвид на това и решението, за разликата над 78 000лв. до 78 400лв. следва да бъде отменено. Присъденото обезщетение от смъртта на доведената и майка, съответно на установения по делото процент на вина, е дължимо от Й. до размера на сумата 30 000лв. Предвид предявяването на иска като частичен от 10 000лв. не се налага изменение на решението. Ответникът по обратния иск следва да бъде осъден да заплати и разноски в размер на сумата 5 640лв., представляваща адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА. Следва да бъде осъден да заплати и възложената държавна такса, съответна на този иск и на процента съпричиняване, а именно сумата 4 320лв., или присъдените разноски, за които следва да бъде осъден Й. са в общ размер на сумата 9 960лв. Решението, в частта му, с която са присъдени разноски над този размер до 11 562.50лв. следва да бъде отменено. По главните искове на О. Л. М. Л.: Присъдената сума като обезщетение за смъртта на доведения и баща М.А.Р. Л. в размер на 30 000лв. следва да бъде възложена изцяло на водача Й.. Предвид предявяването на иска като частичен иск от 10 000лв. решението не следва да се изменя. Присъденото обезщетение за смъртта на майка и следва да бъде възложено на Й. до размера на 60 %, а именно сумата 78 000лв., до който размер следва да бъде уважен предявения като частичен обратен иск. За разликата над 78 000лв. до присъдените 90 000лв. решението следва да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен. Ответникът по обратния иск следва да бъде осъден да заплати и възложената държавна такса, съответна на тези искове и на процента съпричиняване, а именно сумата 4 320лв. Решението в осъдителната му част за разликата над тази сума до присъдените 6 396.33лв. следва да бъде отменено. По главните искове на М. М. Л. Б. и Ж. М. – М.: Присъдените суми като обезщетение за смъртта на дъщеря им следва да бъдат възложени на Й. до размера на 60 %, а именно сумата по 78 000лв. Предвид на предявяването на исковете като частични до размера на сумата 50 000лв., решението в тези части не следва да бъде изменяно. Ответникът по обратния иск следва да бъде осъден да заплати и възложените държавни такси, съответни на тези искове и на процента съпричиняване, а именно сумата 3 120лв. за всеки. Решението в осъдителните му части за присъждане на разноските по главните искове за разликите над 3 120лв. до 5 364.04лв. следва да бъде отменено. По разноските: С оглед изменения размер от въззивния съд на присъдените обезщетения следва да бъдат изменени и дължимите за първа инстанция разноски и същите да бъдат съразмерни на уважената/отхвърлената част от исковете. От първа инстанция е присъдено възнаграждение на процесуалния представител по реда на чл.38 от ЗА само за процесуално представителство на три от всички шест ищци, в общ размер на сумата 35 230лв., съответно на О. Л. - 9 130лв., Н. Л. – 11 050лв. и на М. С. – 15 050лв. Изчислено от въззивния съд дължимото адвокатско възнаграждение е в размери съответно за същите ищци - 7 500лв., 9 376лв. и 7 551лв., или общо 24 427лв. Въззивният съд е сезиран и с частна жалба на ЗАД „ДдаллБогг: Живот и Здраве“ АД срещу определение № 91 от 20.01.2025г., с което молбата му по чл.248 от ГПК за намаляване на размера на присъденото в полза на адв.Н. по реда на чл.38 от ЗА адвокатско възнаграждение е оставена без уважение. Въззивният съд принципно е съгласен с изложеното в частната жалба, че при присъждане на адвокатското възнаграждение следва да се съобрази даденото тълкуване в решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024г. по дело C- 438/22 по преюдициално запитване, отправено от СРС и отчита че нормата на чл.38 ал.2 от ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Съдът опредЕ. размерът съобразно видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В настоящия случай отчитайки тези критерии, въззивният съд намира, че адвокатското възнаграждение за първа инстанция следва да бъде определено в рамките на посоченото от Наредбата, но при съобразяване с размера на уважената част от исковете. Допълнително въззивният съд съобрази и, че в резултат на действия на първоинстанционния съд по реда на чл.213 от ГПК, които са изключени от инстанционен контрол, се е достигнало до доста сложно от фактическа страна производство, при което предмет на разглеждане са множество субективно и обективно, кумулативно и евентуално, съединени искове, при участието на различни страни по тях. Поради което и решението в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на трите ищци разноски следва да бъде отменено до посочените по-горе размери. За претендираното намаляване на адвокатското възнаграждение до размера на сумата 10 000лв. частната жалба следва да бъде оставена без уважение. Дължимите за първа инстанция разноски на ответника по главните искове, които следва да бъдат възложени на ответниците са както следва: 108.34лв. – на О. Л., по 79.92лв. – на Н. Л. и О. Л., по 62.30лв. на родитЕ.те на Н. Л., и 73.49лв. на М. С.. Разликите над присъдените суми от първа инстанция следва да бъдат присъдени с настоящето решение. С оглед изменения размер на присъдените обезщетения по обратните искове пред въззивна инстанция следва да бъде изменено и решението, в частта му за присъдените разноски срещу ответниците по обратните искове за първа инстанция. С оглед изхода на спора ответникът по обратния иск ЗК „Лев Инс“ АД дължи сумата 3 715.28лв. – адвокатско възнаграждение и 11 040лв. – държавна такса, или общо 14 755.28лв. Поради което и с настоящето решение следва да бъде присъдена още сумата 760.28лв. С оглед изхода на спора по обратния иск ответникът Й. дължи 11 040лв., представляващи държавна такса. Поради което и първоинстанционното решение, в частта му, с която е присъдена държавна такса за разликата над тази сума до 11 536лв. следва да бъде отменено. С оглед изхода на спора пред въззивния съд ответникът по главния ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД следва да бъде осъден да заплати дължимата по делото за уважената част от исковете държавна такса за първа инстанция в общ размер на сумата 33 125лв., по отделни претенции както следва: по претенциите на О. Л. Л. - 5 120лв. по претенциите на О. Л. М. Л. и Н. М. О. Л. по 6 400лв. по претенциите на М. Л. С. - 4 800лв. по претенцията на М. М. Л. Б. и Ж. М. – М. по 5 200лв. Предвид на това и решението на първата инстанция в осъдителната му част за държавни такси следва да бъде отменено за разликата над сумата 33 125лв. до присъдените 49 873.77лв. С оглед изхода на спора, предмета на въззивно производство и направеното искане в полза на ищците по главните искове следва да бъдат присъдени направените за въззивно производство разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в рамките на минимума, посочен в Наредбата за адвокатски възнаграждения, като по отношение на лицата, по чиито претенции има по две жалби следва да бъде определен общ интерес по тях. Или адвокатските възнаграждения, които следва да бъдат възложени за плащане на застрахователя са както следва: на О. Л. Л. - 3 945.56лв. на О. Л. М. Л. и Н. М. О. Л. по 5 586.67лв. на М. М. Л. Б. и Ж. М. - М. по 3 571.43лв. С оглед изхода на спора в полза на М. Л. С. разноски за въззив но производство не следва да се присъждат. На основание чл.78 ал.3 от ГПК и направеното искане и изхода на спора пред въззивния съд в полза на застрахователното дружество – ответник по главните искове се дължат направените пред въззивна инстанция разноски съразмерно отхвърлената част от исковете. За претендираното от ищците адвокатско възнаграждение не са представени доказателства за извършването му. В полза на застрахователното дружество следва да бъдат присъдени заплатените държавни такси, като ищците следва да бъдат осъдени да заплатят сумите както следва: О. Л. Л. - 680лв. О. Л. М. Л. и Н. М. О. Л. по 600лв. М. М. Л. Б. и Ж. М. - М. по 600лв. и М. Л. С. - 1 256лв. По разноските по обратните искове: С оглед предмета на въззивно обжалване и изхода на спора в полза на ищеца по обратните искове ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД следва да бъдат присъдени разноски в размер на сумата 1 173.65лв., представляваща адвокатско възнаграждение, а в полза на ответника ЗК „Лев Инс“ АД сумата 1 059.88лв., представляваща адвокатско възнаграждение. На ищеца следва да бъде възложена и внесената държавна такса, съразмерно на отхвърлената част от иска, а именно сумата 120лв. На ответника следва да бъде възложена внесената държавна такса по обратните искове съразмерно уважената част от тях а именно сумата 480лв. За уважените за първи път от въззивния съд размери на обезщетението за неимуществени вреди ответникът по главните искове следва да бъде осъден да заплати дължимата по тях държавна такса, съответно 560лв. за първа инстанция и 280лв. за въззивна инстанция.