Решение № 1930 от 1.11.2022 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 921/2022 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК и чл. 181а от ЗМВР. Жалбоподателят - Д.Р.Я., ЕГН: ••••••••••, ••• оспорва Заповед № 317з-2229/18.03.2022 г. на Директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Пловдив, с която е командирован за срок от 30 календарни дни в Гранично полицейско управление–Елхово към Регионална дирекция „Гранична полиция“-Елхово при ГДГП-МВР за периода от 21.03.2022г. до 19.04.2022г., включително. Я. излага доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, съществени процесуални нарушения, липса на мотиви и се иска нейната отмяна, като не претендира разноски. Ответник а - Директор на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Пловдив, чрез. юрк. П. изразява становище / л. 35/ за неоснователност на жалбата, моли да бъде отхвърлена и претендира юрисконсултско възнаграждение. Жалбата като подадена от лице с правен интерес, насочена срещу индивидуален административен акт, който по аргумент от чл. 165, ал. 6 ЗМВР подлежи на съдебен контрол за законосъобразност и подадена в преклузивния срок за оспорване е процесуално допустима. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за изяснено от фактическа страна на следното: Жалбоподателят, към датата на издаване на заповедта заема длъжност разузнавач в сектор „Криминална полиция" на Второ районно управление в град Пловдив, от 2014-та година. Съобразно типовата длъжностна характеристика, задълженията на Я. включват: извършване на предварителни проверки за установяване на данни за извършени престъпления; извършване на действия по разследване в рамките на досъдебни производства; разследване и разкриване на престъпления; откриване и водене на оперативни разработки; дейности по добиване на оперативна информация с използване на явни и негласни способи; прилагане на различни оперативни способи и работа с оперативни данни, придобити при експлоатацията на специални разузнавателни средства. С оспорвания акт - Заповед № 317з-2229/18.03.2022 г. на Директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Пловдив, на основание чл. 43, ал. 3 и ал. 4 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и чл. 10, ал. 1 от Наредбата за командировките в страната, Д.Р.Я., ЕГН: ••••••••••, •••, разузнавач пета степен в група 01, „Противодействие на криминалната престъпност“ във Второ РПУ в град Пловдив е командирован в Гранично полицейско управление – Елхово, към Регионална дирекция "Гранична полиция – Елхово“ при ГД „ГП“ - МВР за периода от 21.03.2022 до 19.04.2022 г. включително. За издаването на заповедта органът се е позовал на актове на други органи: на Заповед № 8121з-301/15.03.2022 г. на главния секретар на МВР и докладна записка № 3282р-5654/11.03.2022 г. по описа на ГД „ГП“ - МВР, като е посочил цел на командироването: "засилена физическа охрана на българо-турската, българо-гръцката и българо-румънската държавна граница“. Видно от обсъдената заповед 8121з-301/15.03.2022 г. на главния секретар на МВР, същата е издадена на основание чл. 36, ал. 2, т. 4 ЗМВР и с цел засилена охрана на българо-турската, българо-гръцката и българо-румънската държавна граница“ и докладна записка № рег. 3282р-5654/ 11.03.2022 г. по описа на ГД „ГП“ - МВР, без да е обозначено от кой орган е докладната записка. Видно от т. 1 от Заповед № 8121з-301/15.03.2022. на главния секретар на МВР, е разпоредено директорите на ОДМВР, съобразно възможностите на дирекцията, съгласувано с директора на ГДГП да командирова при условията на чл. 181а ЗМВР за срок от 30 календарни дни за изпълнението на задачите по охрана на границата в рамките на СПО на МВР за засилена охрана на българо-турската и българо-гръцката граница необходимия брой държавни служители - полицейски органи, заемащи ръководни, изпълнителски или младши изпълнителски длъжности, за подпомагане на дейностите по граничното наблюдение в структурните звена на РД ГП в Елхово, Смолян и Русе. Цялостната организация по използването и взаимодействието на командированите сили е възложена на директора на ГДГП, както и на директорите на ОДМВР. За компетентността на органа да издаде оспорената заповед не е представена друга за назначаването на издателят й Д.Балев, като директор на ОДМВР Пловдив, но горното обстоятелство е служебно известно на съдията-докладчик. За длъжността разузнавач е представена типова длъжностна характеристика /л.15/, в която са посочени задълженията на Я., а именно: извършване на предварителни проверки за установяване на данни за извършени престъпления; извършване на действия по разследване в рамките на досъдебни производства; разследване и разкриване на престъпления; откриване и водене на оперативни разработки; дейности по добиване на оперативна информация с използване на явни и негласни способи; прилагане на различни оперативни способи и работа с оперативни данни, придобити при експлоатацията на специални разузнавателни средства. В съдебното производство съдът е събирал доказателства и е обявил делото за решаване, като е отменил хода по същество и е задължил ОД МВР Пловдив да представи докладна записка № 3282р-5645/2022г., по описа на ГД “Гранична полиция“ – МВР, което е сторено / л. 55/. Като взе предвид изложените от жалбоподателя оплаквания и извърши проверка на оспорвания акт, на всички основания за законосъобразност, съдът достигна до следните правни изводи: Длъжността, заемана от Д.Р.Я., е разузнавач пета степен в група 01, изпълнителска длъжност, специфично наименование –инспектор, „Противодействие на криминалната престъпност“ във Второ РПУ в град Пловдив, съгласно Класификатор на длъжностите в МВР за служители, утвърден със Заповед № 8121з-140/24.01.2017 г. на министъра на вътрешните работи, обн. ДВ бр. 13/2017 г. Жалбоподателят изпълнява специфични служебни задължения по информационно обезпечаване на противодействието на престъпността, статистическата дейност и дейността по планиране и анализ. Служителите, определени за изпълнение на дейности по информационно обезпечаване на противодействието на престъпността, статистическата дейност и дейността по планиране и анализ (с изключение на служителите от сектор „Пътна полиция" в ОДМВР - Пловдив) са освободени от носене на дежурства, работа по проверки и заявителски материали, носене на униформено облекло, пряко участие в заградителни мероприятия, както и от откриване и водене на оперативни разработки. На началниците на структурни звена в ОДМВР - Пловдив е предоставена възможността да включват определените с посочените заповеди служители в изпълнение на някои от изброените дейности, при наличие на определена динамика в оперативната обстановка. Съгласно чл. 10а, ал. 1 от Наредбата за командировките в страната, заповедта за командировка се издава от работодателя или от упълномощено от него длъжностно лице. В този смисъл, чл. 10а, ал. 1 от Наредбата и чл. 158, т. 1 ЗМВР, определят, че жалбоподателят, като разузнавач пета степен в група 01, заемащ изпълнителска длъжност, специфично наименование–инспектор, във Второ РУ в град Пловдив, може да бъде командирован само от директор на ОДМВР Пловдив. От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган, но при неправилно приложение на закона. Процесната заповед е издадена в противоречие с принципите за командироване по чл. 169, ал. 1 и чл. 181а, ал. 1 ЗМВР. И двете разпоредби като предвиждат " временно да изпълнява службата си в друго ведомство или институция" и "временно да изпълняват задълженията си в друго населено място", не допускат промяна на функционалните задължения за заеманата основна длъжност във връзка с командироването, променя се само мястото на изпълнение на длъжността - в друго ведомство или институция или друго населено място. Видно от оспорената заповед, жалбоподателят е командирован да изпълнява съвсем различни задължения от тези за заеманата длъжност -разузнавач. Този извод следва от целта на командироването - засилена физическа охрана на държавната граница, доколкото конкретна задача не е посочена. С оспорваната заповед на жалбоподателя са възложени общи задачи по изпълнение на дейности за охрана на границата и гранично наблюдение на служител, в чиито служебни задължения, както по типова длъжностна характеристика, така и според възложените с допълнителни заповеди, не влиза изпълнението на подобни задачи, както и на задачи по охрана на обществения ред и участие в заградителни мероприятия. Съдът приема и че служител, заемащ длъжността „разузнавач - криминална полиция" не познава в детайли законовите и подзаконовите нормативни и вътрешнослужебните актове, регламентиращи дейностите по охрана на границата, както и не разполага с познания за специфичните методи по осъществяване на ефективно гранично наблюдение и охрана. Отделно от горното жалбоподателят е бил командирован цивилен да изпълнява охрана на държавната ни граница. Следователно, директорът на ОД МВР Пловдив е разпоредил с оспорената заповед непредвидено в закона правомощие, при командироването на държавни служители в системата на МВР да се извършва едностранна промяна на задълженията им по длъжностна характеристика. В оспорената заповед липсва посочване на мотиви, обосноваващи командироването. Липсва в случая обективирана служебна необходимост, за охрана на държавната граница от цивилен полицейски служител, на длъжност разузнавач-КП. Това препятства съдебния контрол и заповедта е немотивирана относно правното основание за командироването. В заповедта е посочено "чл. 43, ал. ал. 3 и ал. 4 ЗМВР", но нормата на чл. 43, ал. 4 определя общото правомощие на директорите на ОДМВР да издават заповеди в изпълнение на правомощията си по ал. 3 на същия текст, т. е. при осъществяване на общото и непосредственото ръководство, при управление на човешките ресурси, при координиране действията на структурите на МВР при бедствия, възникнали на територията на областните дирекции и при представляване юридическото лице и при отчитане на дейността си на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар. Тази компетентност обаче е ограничена само до териториалната структура, която съответният директор ръководи. За пълнота следва да се посочи, че данни за възникнала служебна необходимост за командироването по смисъла на чл. 181а, ал. 1 ЗМВР, не се съдържат в оспорената заповед. Не се посочва изрично "служебна необходимост" като основание за издаването й. Само от целта на командироването - за засилена физическа охрана на държавната граница, не може да се презюмира, че органът е имал предвид "служебна необходимост". Според определението дадено в § 1, т. 23 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗМВР "служебна необходимост" е налице при извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред, нормативни промени и/или промени във функционалните задължения на структурите. Както е установила съдебната практика, фактическите основания следва да се съдържат излагане на факти от обективната действителност, които сочат за наличие на поне една от изброените хипотези: "извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред" и/или "нормативни промени" и/или "промени във функционалните задължения на структурите", включени в определението на понятието. Както в заповедта, така и в докладната записка не съдържат каквито и да било конкретни обстоятелства свързани с извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и/или обществения ред, от които да се направи обоснован извод за наличие на "служебна необходимост" по смисъла на § 1, т. 23 ДР ЗМВР. Общото посочване за увеличение 6 пъти в сравнение със същия период на предходната година на опити за преминаване на територията на страната, нито най-натоварената част от границата, не сочи на служебна необходимост, доколкото нито става ясно дали се касае за " извънредни промени" в оперативната обстановка, нито дали силите и средствата на конкретните териториални подразделения са недостатъчни. Липсата на фактически основания от една страна накърнява правото на защита на адресата на акта, тъй като осуетява възможността му да се снабди с относимите доказателства във връзка с поддържаните от административния орган фактически обстоятелства, а от друга - препятства съдебния контрол за законосъобразност административния акт. На следващо място, безспорно преценката кое лице точно да бъде командировано, е въпрос, предоставен на свободната преценка на компетентния орган. В случая липсват мотиви защо точно жалбоподателят следва да бъде командирован. Както е установила съдебната практика, неспазването на изискването за излагане на мотиви, когато органът е овластен да реши въпроса по свободна преценка, съставлява основание за отмяна на административния акт - т. 2 от Тълкувателно решение (ТР) № 4/22.04.2004 г. по тълк. дело №ТР-4/2002 г. Според мотивите на решението, въпреки предоставеното от закона право на действие при оперативна самостоятелност, неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от няколкото възможни законосъобразни решения и/или необсъждането на възраженията и обясненията на заинтересованите граждани и организации, които пряко касаят решавания с административния акт въпрос, съставляват съществени нарушения на административно-производствените правила и са основания за отмяната на акта. Актът се проверява по съдебен ред за неговата законосъобразност, а тя освен преценката дали органът не е нарушил съответните законови рамки включва в себе си и отговор на въпроса дали той не е упражнил превратно така предоставеното му право на оперативна самостоятелност и съответства ли взетото решение на целта на закона. Видно от данните, изнесени в жалбата, жалбоподателят е бил лишен от възможността за обяснения и възражения, следователно, преценката да бъде командирован точно жалбоподателят, не е мотивирана, освен това сочи и за превратно упражняване на власт. Това е така, тъй като не съответства на предвидено в закона основание разпореденото с процесната заповед, издадена е в нарушение на принципа за законност – органът да упражнява правомощията си само в рамките на предоставената му от закона компетентност. Горното обуславя извод, че оспорената Заповед № 317з-2229/18.03.2022 г. на Директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Пловдив, с която е Я. е командирован за срок от 30 календарни дни в Гранично полицейско управление–Елхово към Регионална дирекция „Гранична полиция“-Елхово при ГДГП-МВР за периода от 21.03.2022г. до 19.04.2022г. следва да бъде отменена, като незаконосъобразна. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, 5-ти състав