Мотиви към Решение № 165 от 5.3.2014 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 2235/2013 г.

Производството е по редна на чл.378 от НПК във връзка с чл.78а от НК. Образувано е с Постановление на Районна прокуратура – Пазарджик с искане за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба на П.Й.П. за извършено престъпление по чл.270, ал.1 от НК за това, че: На 08.09.2013 г., в с. Церово, обл. Пазарджик, противозаконно е попречил на орган на властта - Г.Т.В. - младши полицейски инспектор в РУП - Пазарджик да изпълни задължението си като при управление на л.а. „Фиат типо" с ДК№ РК •••• не спира на „стоп палка" по образец, подадена му от униформения полицай В., и създава опасност за живота на полицейския служител (прави опит да го блъсне с автомобила) - престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК. Пазарджишки районен съд като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед разпоредбата на НПК, прие за установено от фактическа страна следното: На 07.09.2013 г. свидетелите Г.Б., И.Д. и Г.В., полицейски служители в РУП - Пазарджик, осъществявали охрана на общоселския събор в с. Лесичово, обл. Пазарджик. По същото време на събора присъствали свид. Н.Б. и Л. Крайчев, заедно с обв. П.П., който бил дошъл с управлявания от него л.а. „Фиат Типо" с ДК№ РК ••••, бял на цвят. Там Б., Крайчев и П. яли и употребили алкохол, след което около 00.00 ч. на 08.09.2013 г. с автомобила на обв. П. ••• на дискотека. Водач бил обв. П.П., св. Л. К. пътувал на мястото до него, а св. Н. Б. бил седнал на задната седалка. Свидетелите Б., Д. и В. наблюдавали по време на събора поведението на свидетелите Б. и К., както и това на обв. П., поради което възприели употребата от тяхна страна на алкохол и потеглянето им с горепосоченото МПС след това. Тъй като полицейските служители не успели да спрат управлявания от обв. П. •••, и след като били видели преди това св. Л. К., за когото знаели, че бил от с. Церово, обл. Пазарджик, те се отправили именно към това село със служебния л.а. „Ситроен Берлинго" с ДК№ РА ••••. Полицаите застанали на изхода на селото в посока с. Мухово като спрели служебния автомобил перпендикулярно на пътното платно със запалени фарове и пусната синя лампа. Около 00.15 ч. на 08.09.2013 г. те забелязали фаровете на автомобил, идващ от с. Мухово към с. Церово. Св. Г.В. застанал пред фаровете на служебния автомобил, които били включени, като освен това бил включен светлинен сигнал чрез подвижна лампа, монтирана на тавана на колата. Свидетелят бил облечен в светлоотразителна жилетка и държал в ръката си служебно зачислена стоп палка по образец. В момента, в който идващият автомобил, управляван от обв. П. и с намиращите с в него свидетели Б. и К., наближил, св. В. подал светлинен сигнал с фенер и със стоп палката с цел МПС да спре за извършване на проверка. Автомобилът обаче не спрял, а обв. П.П. дал рязко газ и се опитал да прегази полицейския служител В. като създал непосредствена опасност за неговите живот и здраве. Св. В. отскочил встрани, за да избегне сблъсъка, като при преминаването на колата покрай него той разпознал обв. П., ••• се бил качил на мястото на водача, като също така възприел и регистрационния номер на МПС. След това свидетелят заедно с колегите си тръгнали със служебния автомобил след този на обв. П.П., който се бил отдалечил бързо в посока центъра на с. Церово, обл. Пазарджик. Преминавайки покрай едно от кръстовищата полицаите видели лек автомобил с включена аларма. Те установили, че обв. П. бил предизвикал ПТП с л.а. „Опел Астра" с ДК№ РА ••••, собственост на Х. Г. К. от гр. Пазарджик, поради което уведомили ОДЧ на РУП - Пазарджик и поискали съдействие от автопатрул при КАТ. След обход из с. Церово, обл. Пазарджик, св. Г.В. и колегите му открили лекият автомобил, управляван от обв. П.П., изоставен и заключен в черешова градина в землището на селото. Те продължили да обикалят с цел засичане на лицата, пътували в изоставеното МПС, като приближавайки центъра на селото полицейските служители забелязали л.а. „Фолксваген голф 4", черен на цвят, с ДК№ РА ••••, движещ се с много ниска скорост към изхода на селото в посока АМ „Тракия". Св. В. и колегите му сигнализирали по телефона на дежурния автопатрул на КАТ, който около 02 ч. на 08.09.2013 г. спрял въпросния лек автомобил след разклона за с. Лесичово, обл. Пазарджик в посока АМ „Тракия". Свидетелите В., Б. и Д. също отишли на място едновременно със служителите на КАТ и констатирали, че на мястото до водача в спрения автомобил седял обв. П.П.. Св. Б. разпоредил на обвиняемия да слезе от автомобила и да представи личната си карта за установяване на самоличността му. Обв. П. категорично отказал да изпълни разпореждането на полицейския служител като отправил нецензурни реплики по негов адрес и на колегите му и дори направил опит да удари св. Б. с ръка. Тези действия на обв. П.П. наложили употребата на физическа сила и помощни средства (белезници) от страна на полицаите. При установяване на самоличността на пътуващите в спрения лек автомобил било установено, че негов водач бил Васил Б., до него седял обв. П.П., а на задната седалка пътувал св. Н.Б.. Обв. П. бил задържан за 24 ч. по ЗМВР в РУП - Пазарджик, където отказал да бъде тестван с техническо средство за наличие на алкохол в организма. Горната фактическа обстановка е установена от доказателствените материали по делото, сред които са показанията на свидетелите Б., св.В., св.Р., Д., отчасти от показанията на св.Б. и обясненията на обвиняемия. От показанията на св.В., св.Бенев и св.Д. по безспорен и категоричен начин се установява, че 07.09.2013г. – 08.09.2013г. са изпълнявали план по осигуряване на общественият ред по време на провеждано мероприятие – традиционен общо селски празник – събор в село Лесичово на 07.09.2013г..Това тяхно твърдение се подкрепят от приложеният и приет по делото План рег.№33767/05.09.2013г. на ОДМВР – Пазарджик.Св.Д. е категоричен, че е провел инструктаж относно начина на протичане на мероприятието, което обстоятелство се потвърждава и от св.В. и Б.. От показанията на св.Д., В. и Б. се установява, че св.В. и св.Б. са били с униформено облекло, което е със светлоотразителни надписи.Св.В. е бил и със светлоотразителна жилетка, което не се оспорва и от обвиняемия П..Св.В., Д. и Б. са категорични, че минавайки покрай тях обв.П. видимо е бил употребил алкохол. Разговаряйки с техен колега – Табаков, те усетили, че силно лъхал на алкохол. Обстоятелството, че обв.П. бил употребил алкохол не се отрича и от него в началото на обясненията, като заявява, че извикали бащата на св.Б. •••, защото всички бил пили. След това обаче твърди, че той не бил употребил алкохол, което твърдение се опровергава от всички негови действия и най –вече от обстоятелството, че са извикали друго лице да ги откара в с.Виноградец. Макар, че употребата на алкохол от страна на обв.П. не е констатирана по съответният законен ред, тъй като обв.П. е бил отказал да бъде тестван за наличие на алкохол в организма. От показанията на св.Б., В., Д. се установява по безспорен и категоричен начин, че св.В., който е полицай и има право да извършва проверка на леки автомобили и лица, е подал сигнал за спиране на приближаващият се автомобил не само с фенерче- чрез прекъснат сигнал, но и със стоп-палка. Установи се, че стоп палката е била зачислена към служебният автомобил на св.Д., който всъщност е отговарял и за провеждането на мероприятието като най-старши офицер. И тримата свидетели са категорични, че подвижната сигнална лампа на автомобила е била включена.Св.К., който се е возил на предната седалка до обв.П., също казва, че е видял полицай, който се е опитал да спре автомобила с фенерче и със стоп-палка. От показанията на св.Б., В., Д. и св.Крайчев се установи, че обв.П. наближавайки полицая – св.В., вместо да намали и спре автомобила е дал газ на автомобила и го е насочил към св.В.. Четиримата свидетели са категорични, че ако св.В. не е отскочил в страни, то обв.П. е щял да го блъсне с автомобила. Съдът не кредитира дадените обяснения от обвиняемия, в които същият твърди, че не е видял, че става въпрос за полицай.Освен това твърдението, че св.В. се е опитал да го спре само с фенерче, се опровергават от показанията на св.В., св.Б., св.Д. и св.К..Св.К. изрично е попитал обвиняемият защо не е спрял на полицая, а той му казал да мълчи. Съдът не кредитира обясненията на обвиняемият, че автомобилът на св.В. не бил с включени светлини, както и че не била пусната сигналната синя лампа, поради което нямало как да знае, че човекът който се опитвал да го спре с фенерчето, бил полицай. Тези негови твърдения се опровергават по категоричен начин от показанията на св.В., св.Б., св.Д. и св.Крайчев. Обстоятелството, че обвиняемият е видял, че става въпрос за полицай, който се опитва да извърши проверка и въпреки това е осуетил проверката, като дори се е опитал да блъсне с автомобила св.В. се потвърждава и от последващите действия на обвиняемият. Вместо да спре в осветената част на селото, тъй като обвиняемият твърди, че не бил спрял, тъй като ставало въпрос за тъмна част на пътя, той е продължил да се движи с висока скорост, като дори е предизвикал ПТП.Св.В., св.Д. и Б. са категорични, че са видели на къде се е отправил автомобила, тъй като по улицата имало вдигнат прах, а и включена аларма на паркиран автомобил. Установи се, а не се спори и от обвиняемият, че автомобилът е бил оставен в градина извън селото, като изрично са се обадили на бащата на св.Б. да дойде да ги вземе от с.Церово.Съдът не кредитира показанията на св.Б., че човекът който се е опитал да ги спре бил в тъмното, а по-надолу от него имало лек автомобил. Тези негови показания се опровергават от показанията на св.В., св.Б. и св.Тенчев, както и от показанията на св.Крайчев. От техните показания се установи, че всъщност св.В. е бил застанал така, че фаровете да го осветяват, а извън автомобила е бил и св.Б., който също е бил облечен с униформа със светлоотразителни знаци. От показанията на св.В., св.Баневи и св.Тенчев се установи, че поведението на обв.П. е било изключително арогантно и агресивно и след като са ги спрели, опитвайки се да напуснат с.Церово. обвиняемият отново е отказал съдействие на органите на реда, като е отказал да представи каквито и да било документи, поради което се наложило да бъде задържан. При тези обстоятелства е видно, че от обективна страна обв.П. е осъществил състава на престъплението по чл.270, ал.1 от НК тъй като на 08.09.2013 г., в с. Церово, обл. Пазарджик, противозаконно е попречил на орган на властта - Г.Т.В. - младши полицейски инспектор в РУП - Пазарджик да изпълни задължението си като при управление на л.а. „Фиат типо" с ДК№ РК •••• не спира на „стоп палка" по образец, подадена му от униформения полицай В., и създава опасност за живота на полицейския служител (прави опит да го блъсне с автомобила). От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като в съзнанието на обвиняемия е съществувала ясна представа за признаците от състава на горепосоченото престъпление. Той е съзнавал, че с действието си – не спиране на стоп-палка и опит да блъсне полицейският служител – св.В. е попречил на св.В. – орган на властта, да изпълни задължението си. Освен това след като не е спрял на стоп-палката подадена му от св.В., след като е направил опит да го блъсне, обвиняемият е продължил да управлява автомобила и то с по-висока скорост, като целейки да се отдалечи възможно по-далеч от св.В. за да му попречи да извърши проверка е предизвикал ПТП, а в последствие е укрил лекият автомобил – „Фиат Типо“с ДК № РА ••••. Това негово поведение продължава и в последствие, когато отказва да представи каквито и да е документи на св.Б. и се държи грубо и арогантно. Съдът не може да се съгласи с изразеното от защитата на обвиняемият становище, че става въпрос за административно нарушение а неза престъпление. Напротив, с оглед поведението на обвиняемият, не може и да става въпрос за обикновено бягство от орган на реда. Такава е и практиката на ВКС - РЕШЕНИЕ № 16от 24 февруари 2009г. на Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение – съдът е категоричен, че в обективната страна на състава на престъплението, по чл.270, ал.1 НК, е предвидена формата на изпълнението на деянието като “противозаконно пречене” на органа на властта да изпълни задълженията си. Начинът на извършване деянието може да бъде изразен в различни фактически форми поначало на активно препятстване от дееца на органа на властта да изпълни задълженията си. Съдът е взел в предвид, че с оглед не спирането, увеличаването на скоростта и последвалата гонитба, а в конкретният казус и опит да бъде блъснат органът на власт – св.В., деянието притежава характеристиката на такава обществена опасност, която по степен е по-висока от тази на аналогичното деяние по ЗДвП, и тъкмо заради това е престъпно. Съдебна практика на ВКС/ВС/ е разграничила престъплението по чл. 270 НК от аналогичното му по деяние - административно нарушение по ЗДвП, в степента на обществената им опасност. С изразите "противозаконно пречене на орган на властта", употребен в чл. 270 НК, и "отказът да бъде извършена проверка" на водача “за.... установяване на...”, по чл. 174, ал.3 от ЗДвП /Изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 51 от 2007 г./, законодателят е подчертал по-високата степен на обществена опасност на първото деяние в сравнение с второто. Законодателят е подчертал по-ниската обществена опасност на адм. нарушенията по ЗДвП с израза в чл.174 ЗдвП, "който откаже да му бъде извършена проверка", от обективния състав на престъплението по чл.270 НК, който изисква поначало активно действие, изразено в препятстване на проверка в "противозаконно пречене на органа на властта” да изпълни задълженията си. Съдът не може да се съгласи и с твърдението, че св.В. сам се е поставил в положение, че да бъде блъснат от обвиняемият. Дори св.К. е категоричен, че обв.П. вместо да намали скоростта си е увеличил същата и ако св.В. не е отскочил, то обв.П. е щял да го блъсне.Св.В. е бил с полицейска униформа, със светлоотразителни знаци, със светлоотразителна жилетка, бил е застанал пред фаровете на служебният автомобил, освен това служебният автомобил е бил с пусната сигнална синя лампа. Св.В. е подал сигнал с фенер и стоп палка, като съответно ако обв.П. не е навил волана към него, то може да премине безпрепятствено автомобил. Ако не са изпълнени някой от изискванията на вътрешната инструкция на МВР, то съответните служители могат да носят определена административна или дисциплинарна отговорност, то не и да отпадне отговорността на обвиняемия в конкретният казус.Още повече, че цитираната инструкция – е обнародвана в ДВ бр.79 от 10.09.2013г., а деянието е извършено на 08.09.2013г.. Спрямо обвиняемия са налице предпоставките на чл.78а от НК за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, а именно: Обв. П. П. не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV на глава Осма от НК, а от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди, поради което и във връзка с предвиденото в закона наказание за това деяние - лишаване от свобода до три години или глоба, са налице основанията за освобождаването на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на същия на административно наказание „глоба". Поради гореизложеното обв. П. следва да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното престъпление и да му бъде наложено административно наказание „Глоба" по реда на чл. 78а от НК. При определяне и индивидуализация на наказанието „глоба" съдът взе в предвид смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства - чистото съдебно минало, а като отегчаващи – опита да укрие автомобила, лошите характеристични данни, арогантното и агресивно поведение спрямо служителите на реда и отказа да представи каквито и да било документи за проверка, причиненото ПТП, трудовата неангажираност, множеството нарушения на ЗДвП. Ето защо съдът при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства определи на подс.П. административно наказание глоба в размер на 3 000 / три хиляди/ лева платима в полза на държавата по бюджета на РС Пазарджик, както и 5 лв. при служебно издаване на ИЛ платимо по сметката на РС Пазарджик. По изложените съображения съда постанови решението си. СЪДИЯ: