Решение № 7020 от 19.11.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 6715/2025 г.

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК. Образувано е по жалба на длъжниците Е. Л. Ч., ЕГН •••••••• и Т. Ч., ЕГН •••••••••• срещу Постановление за възлагане от 09.10.2024 г. по ИД № 20238520400008 по описа на ЧСИ К. П., рег. № 852 на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 02659.2194.3086 и жилищна сграда с идентификатор 02659.2194.3086.1, с адрес гр. Банкя, ул. ••••••••. Жалбоподателите поддържат, че извършената от ЧСИ публична продан била незаконосъобразна, тъй като на 30.11.2022 г. длъжниците са се разпоредили с недвижимия имот, обект на изпълнението в полза на трети лица – А.И И.Д.. Твърдят, че на 22.03.2024 г. по сметка на ЧСИ П. е постъпила сума в размер на 33 950 лв. от трето лице, но принудителното изпълнение срещу имотите не е прекратено, а напротив, същите са продадени. Сочат, че извършената продан е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, тъй като било насочено принудително изпълнение и били продадени имоти на лицата А.И И.Д., които не били длъжници по ИД № 8/2023 г. по описа на ЧСИ К. П. и отговорността им била отпаднала на 22.03.2024 г., когато от третото лице постъпила сумата от 34027, 70 лв. с основание „чужд дълг на А.Д., ЕГН •••••••••• и И.Д., ЕГН ••••••••••“, за заплащане на задължението по обезпечителната заповед от 08.06.2017 г. по гр.д. № 6379/2017г. на СГС. С определение № 13910 от 26.05.2017г. по гр.д. № 6379/2017г. по описа на СГС, Гражданско отделение, II – А въззивен състав било допуснато обезпечение на бъдещ иск, предявим от А. В. и Т. В. за осъждане на Е. Ч. и Т. Ч. да заплатят общо на А. В. и Т. В. сумата от 33 950 лв. – частичен иск от цялата сума в размер на 167 714, 60 лв., съставляваща извършени подобрения в качеството им на добросъвестни владелци, чрез налагане на възбрана върху следните недвижими имоти – поземлен имот идентификатор 02659.2194.3086, ведно с находящата се в имота сграда в етап на „груб строеж“ с идентификатор 02659.2194.3086.1 адрес на имота: гр. Банкя, район Банкя, ул. „•••••••• до размера на бъдещия иск 33 950 лв. След издаване на обезпечителната заповед бил заведен частичният иск, по който било образувано гр. д. № 6379/2017 г. по описа на СГС. В хода на производство искът бил увеличен, и същият бил уважен съгласно решението по гр. д. № 6379/2017 г. на СГС, потвърдено с решение № 1320/7.11.2022 по в. г. д. № 518/2022 на САпС. Поддържат, че е извършен обратен въвод на 26.07.2022 г. по ИД № 3576/22 г. на ЧСИ М. Б., след което Е. и Т. Ч. на 30.11.2022 г. продали поземлен имот с идент. 02659.2194.3086, заедно с жилищната сграда в гр. Банкя, ул. •••••••• на А.Д., като И.Д. го е придобила в качеството си на негова съпруга с изрично посочване в нотариалният акт на възбраната по заповед за обезпечение в размер на 33 950 лв. Твърди се, че в обявлението за публична продан, в първият абзац било посочено, че имота, собственост не на длъжниците, а на третите лица А.Д. и И.Д. се обявява на публична продан, поради това, че са придобили собствеността след вписана възбрана по обезпечителна заповед от 08.06.17 г. по гр.д. № 6379/17 г. на СГС. Поддържат, че отговорността на третите лица била отпаднала, тъй като сумата, въз основа, на която била издадена обезпечителната заповед, била получена по сметка на ЧСИ К. П.. Поддържат, че вписаната възбрана въз основан на обезпечителна заповед от 08.06.2017 г. по гр.д. № 63/2017 г. на СГС, представляваща наложена от първоинстанциония съд обезпечителна мярка, обезпечавала предявения като частичен иск за сумата от 33 950 лева, но така вписаната възбрана не обезпечавала увеличената впоследствие останала част от иска. Липсвал нарочен акт на съда поради липса на молба от заинтересованото лице за обезпечаването й, което налагало извода, че пределите на постановеното от съда определение № 13910/26.05.2017 г. по гр. д. № 6379/2017г. на СГС, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск да заплатят общо сумата от 33 950 лв., както и по издадената обезпечителна заповед въз основа на него по реда на чл. 389 ГПК се разпростирала само по отношение на частично предявения иск. Поддържат твърдения, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно, т.к. обявяването на постъпилите наддавателни предложения не е било извършено в сградата на Районен съд София, бул. „••••••••. Видно от протокола в същият не било посочено мястото на провеждане на търга, поради което се удостоверявало, че не е проведен на обявеното за това място в обявлението, а на друго място. Провеждането на търга на 27.09.2024 г. е било при закрити врати. Била нарушена процедурата по чл. 492 ГПК, тъй като същата не била проведена публично при открити врати, а тайно, при закрити врати, което било недопустимо при явното наддаване. ЧСИ К. П. не бил обявил за купувач наддавача, който бил предложил най-високата цена в нарушение на чл. 492, ал.1, изр. 3 и 5 от ГПК и извършил нарушение, тъй като поканил присъстващите наддавачи да отправят своите устни наддавателни предложения за цена по – висока от класираното на първо място тайно наддавателно предложение в нарушение на чл. 492, ал. 2, изр. 1, предл. 1 ГПК. Твърдят още, че ЧСИ извършил нарушение, тъй като не възложил имуществото по най-високата предложена цена в размер на 534 746, 40 лв., а го е възложил на цена в размер на 493 682, 60 лв. Оспорват истинността на основание чл. 193 ГПК на наддавателно предложение с вх. № 1650/26.09.2024 г. по описа на СРС по изп.дело № 8/23 на ЧСИ К. П. на стр. 417 от изп. д., като твърдят, че същото не било подписано от А.Х.М., ЕГН ••••••••••. Навеждат твърдения, че А.М. не е имал право да наддава, тъй като бил служител на ЧСИ К. П. или от канцеларията на СРС. Релевирано е искане за сезиране на Конституционния съд относно противоконституционност на чл. 435, ал. 3 ГПК. Взискателите А. В. и Т. В. оспорват жалбата като недопустима в по-голямата част и като неоснователна в останалата. Твърдят, че наддаването е проведено редовно и купувачът е предложил най-високата цена. ЧСИ К. П. излага мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК, че депозираната от длъжниците жалба е процесуално допустима единствено в частта, относно редовността на наддаването и най-високата цена. Сочи, че всички други възражения са недопустими по силата на чл. 435, ал. 3 ГПК и ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Поддържа, че проданта е проведена законосъобразно, както и че цената, на която е възложен имотът, е най-високата предложена. Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, възражението на взискателите, както и обясненията на частния съдебен изпълнител, и прецени материалите по изпълнителното дело, намира за установено следното: Уредбата на действащия ГПК е подчинена на принципа на ограничаване на процесуалните възможности на участниците в изпълнителното производство да атакуват процесуалната законосъобразност на действията по изпълнението, като допустимите за обжалване действия и активно процесуално легитимираните лица, са изрично посочени. Във всички останали случаи защитата на участниците в изпълнителното производство се осъществява чрез ангажиране отговорността за вреди на съдебния изпълнител, като контролът за законосъобразност върху извършени действия, респ. отказ такива да се извършат, се осъществява косвено от съда при преценка предпоставките за реализиране на деликтната отговорност. Съгласно ТР №2/26.06.2015 г., по тълк. дело №2/2015 г., на ОСГТК на ВКС, а и предвид нормата на чл. 435, ал. 3 ГПК, постановлението за възлагане може да се обжалва от длъжника на две лимитативно посочени основания: поради това че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или когато това имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. Изрично в т. 8 от горепосоченото тълкувателно решение е разяснено, че връчването на поканата за доброволно изпълнение, оценката на имуществото и разгласяването на проданта подготвят, но не са част от наддаването, поради което те излизат вън от предмета на проверка при обжалване на постановлението за възлагане. Част от наддаването са действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това и действията на страните с право на изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка. Обявяването на купувач следва наддаването, но то подлежи на проверка само доколкото е довело до възлагане не по най-високата предложена цена. При тези указания, съдебният контрол е ограничен до проверката относно спазването правилата за наддаване и възлагане на имуществото по най-високата предложена цена. Предвид така дадените задължителни указания с тълкувателното решение, неотносими към преценката за законосъобразност на издаденото постановление за възлагане са оплакванията на жалбоподателя за обема на отговорността на третите лица – приобретатели; валидност и обхват на възбраната; твърдения за погасяване на задължение; исканията по чл. 448 ГПК; твърдения за липса на секвестируемо имущество; доводите по чл. 490 ГПК; искането за сезиране на Конституционния съд. Жалбата се разглежда само в относимата част. Във връзка с твърденията за незаконосъобразност при наддаването, настоящият състав намира следното: От протокола по чл. 492 ГПК се установява, че всички подадени писмени предложения са приети своевременно, съдържат изискуемите реквизити, наддавателните предложения са отразени в хронологичен ред. Твърденията за неистинност на подпис в наддавателно предложение са неотносим предмет на проверка по чл. 435, ал. 3 ГПК, тъй като по трайната практика на СГС и ВКС въпросът за авторството на подпис се разрешава само по исков ред. За пълнота следва да се отбележи, че нарушение на забраната по чл. 185 ЗЗД опорочава възлагателното постановление само ако и доколкото обявеният с него купувач притежава конкретно качество от изброените в правната норма (арг. от чл. 490 ал. 2 ГПК). Законът предвижда два подхода за разобличаване на подобен порок – при преценка на надлежното наддаване или по исков ред. Тази алтернатива пряко произтича от спецификата на порока и характерните за него затруднения да бъде разкрит. Наличната конкретна информация овластява всяко лице от легитимираните да оспорят постановлението за възлагане да се позоват на този порок. Ефектът от това е своевременно продължаване на висящата процедура, включително и обезпечаване на допълнителни ресурси за удовлетворяване притезанията на взискателя (чл. 490 ал. 3 ГПК). Този специален ред на защита обаче е приложим, доколкото нужната информация е събрана в рамките на съкратените срокове за обжалване на постановлението за възлагане. Съдът намира за недоказани наведените в жалбата твърдения за допуснати процесуални нарушения при провеждане на тайната и явната част на наддаването по чл. 489–492 ГПК. На първо място, относно оплакването, че търгът е проведен „при закрити врати“, съдът отчита, че единственото доказателство, на което жалбоподателите се позовават, е самият протокол по чл. 492 ГПК, в който е отбелязано, че „до търга са допуснати наддавачите съгласно списък от регистратурата на СРС“. Това отбелязване обаче не удостоверява ограничаване на публичния характер на процедурата, а отразява единствено кои лица са участвали като наддавачи в явното наддаване, каквото е и изискването на закона. Протоколът не съдържа данни да е отказан достъп на други лица, нито да е забранено присъствие на трети лица в залата. Като официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 434, ал. 2 ГПК протоколът се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти и не може да бъде оборен с предположения или голи твърдения. Жалбоподателите не са ангажирали никакви други доказателства, които да установяват реално препятстване на свободния достъп на публика до заседанието, поради което оплакването за „закрити врати“ остава недоказано. На следващо място, в жалбата се твърди, че ЧСИ не е обявил най-високата цена от тайното наддаване и не е посочил купувач от тази фаза преди да премине към устни предложения. От съдържанието на протокола по чл. 492 ГПК се установява, че съдебният изпълнител е пристъпил първо към отваряне и вписване на постъпилите писмени наддавателни предложения, след което, на основание чл. 492, ал. 2 ГПК, е поканил присъстващите наддавачи да отправят устни предложения за цена, по-висока от класираното на първо място тайно предложение, при стъпка в размер на един задатък. В протокола са отразени конкретните устни предложения, направени последователно над началната най-висока цена, посочена за база на явното наддаване. Това съдържание кореспондира и с данните в постановлението за възлагане, в което купувачът е индивидуализиран като наддавач, предложил най-високата цена. При тези данни съдът приема, че най-високата цена от тайното наддаване е била определена и обявена, а твърдението за липса на такова обявяване не намира опора в доказателствата. Неоснователно е и възражението за нарушения в реда на устните наддавателни предложения. От протокола е видно, че след поканата по чл. 492, ал. 2 ГПК са направени няколко устни наддавателни предложения, като всяко следващо е с размер, по-висок с един задатък от предходното, съобразно законово установената стъпка на наддаване. В протокола са отразени конкретните суми на устните предложения и се проследява тяхната възходяща последователност до достигането на крайната цена, на която имотът е възложен. Липсват данни някой от наддавачите да е отправил устно предложение, което да не е било вписано, или да е било пропуснато при определянето на купувача. Жалбоподателите не сочат конкретен случай на подминато предложение, нито представят доказателства за промяна на реда на наддавачите по начин, нарушаващ равнопоставеността им. По отношение на възражението, че съдебният изпълнител не е изпълнил задължението си да пита три пъти за по-високи устни предложения, съдът отчита, че в протокола изрично е посочено, че купувачът е обявен „при спазване изискването на чл. 492, ал. 2, изречение трето ГПК“. Тази формула представлява удостоверяване от страна на ЧСИ, че е изпълнил именно задължението да отправи трикратен въпрос за наличие на по-високо предложение преди да обяви край на наддаването и купувач. Като официален документ протоколът се ползва с презумпция за истинност и доколкото жалбоподателите не са ангажирали годни доказателства, които да оборят тази презумпция, съдът не може да приеме, че трикратното питане не е било извършено. С оглед на изложеното съдът намира, че нито едно от наведените в жалбата оплаквания относно начина на провеждане на наддаването – твърденията за провеждане при закрити врати, липса на обявяване на най-високата цена от тайното наддаване, нарушения в реда на устните предложения и неизпълнение на задължението за трикратно питане – не е доказано по надлежния процесуален ред. Напротив, съдържанието на протокола по чл. 492 ГПК сочи на законосъобразно проведено тайно и явно наддаване при спазване на всички изисквания на закона, поради което съдът приема, че наддаването при публичната продан е извършено надлежно, а оплакванията в тази насока са неоснователни. По отношение на искането за сезиране на Конституционния съд, настоящият въззивен състав, намира следното: Жалбоподателите са направили искане съдът да отправи преюдициално питане до Конституционния съд на Република България с доводи за противоконституционност на чл. 435, ал. 3 ГПК и чл. 437 ГПК, в частта относно ограничените основания за обжалване на постановление за възлагане. Съдът намира това искане за недопустимо и неоснователно, по следните съображения: На първо място, съгласно чл. 150, ал. 2 от Конституцията общите съдилища могат да сезират Конституционния съд единствено служебно, когато в конкретно разглежданото дело е налице съмнение за несъответствие на приложима правна норма с Конституцията. Правото да инициира производство пред КС не е предоставено на страните по делото, нито те могат чрез искане в жалбата да обусловят задължение за сезиране на Конституционния съд. Ето защо искането, направено от жалбоподателите, не е обвързващо за съда и не поражда задължение за отправяне на питане. На следващо място, съдът не констатира наличие на съмнение за противоконституционност на приложимите разпоредби на чл. 435, ал. 3 ГПК. Ограничителният характер на съдебния контрол при обжалване на постановление за възлагане е изрично регламентиран в закона и е тълкуван от върховната съдебна власт. В Тълкувателно решение № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС изрично е разяснено, че законодателят е предвидил тесен и лимитиран обхват на проверката, която съдът извършва при обжалване на действията на съдебния изпълнител, и по-конкретно при обжалване на постановлението за възлагане – само относно надлежното извършване на наддаването и относно това дали имотът е възложен по най-високата предложена цена. Посоченото ограничение е продиктувано от природата на изпълнителното производство като бързо и ефикасно производство, в което прекомерното разширяване на съдебния контрол би довело до неговото блокиране. Този законодателен избор е бил трайно възприет в практиката и не противоречи на принципите на правовата държава, достъпа до правосъдие и защита на правата на страните, доколкото извън обжалването по чл. 435 ГПК страните разполагат с други средства за защита, включително искова защита при твърдения за материална незаконосъобразност. Доколкото съдът не намира основания да приеме, че нормата на чл. 435, ал. 3 ГПК противоречи на разпоредби на Конституцията или на основни конституционни принципи, то липсва и конституционноправна необходимост от отправяне на преюдициално питане. При тези обстоятелства съдът приема, че направеното искане е неоснователно, поради което не следва да бъде уважено. Така мотивиран, съдът