Решение № 1189 от 3.4.2024 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 23/2024 г.

Производството е по реда на глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК. Обжалваното решение С Решение №430 от 07.11.2023г., постановено по анд №1498/23г. РС Стара Загора отменил наказателно постановление /НП/ № 107 от 18.04.2023г., издадено от Директора на РИОСВ Стара Загора, с което на „Енерджи-2“ ООД, [ЕИК], представлявано от Управителя И. А. А., за нарушение на чл.117, ал.1 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ и на осн. чл.164, ал.3 от същия закон било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 50 000 лева, както и било постановено осъждане на РИОСВ Стара Загора да заплати на „Енерджи-2“ ООД, [ЕИК] разноски по делото в размер на 6000 лева. Обстоятелства по обжалването Недоволен от решението на въззивния съд останал административно-наказващият орган, който чрез пълномощник го обжалва като незаконосъобразно, като изложените конкретни доводи сочат на претендирано касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК – неправилно приложение на закона. Оспорва изводът на РС, че НП следвало да се отмени, защото АУАН бил издаден след изтичане на тримесечния срок, посочен в чл.34, ал.1 от ЗАНН. Сочи, че от изложената фактическа обстановка по извършване на противоправното деяние ставало ясно, че същото било установено на 15.08.2022г., поради което именно от тази датата течал тримесечният срок, поради което и ирелевантни били обстоятелствата, че в един по-ранен момент /13.12.2021г./ в РИОСВ документите, станали обект на проверката постъпили в РИОСВ Стара Загора, за да се считало, че от тази дата течал и въпросният срок. Нито ЗООС, нито ЗАНН задължавали АНО да извърши незабавно проверка на постъпили при него данни от различните проверявани лица. Проверката била извършена на 15.08.2022г., за което бил съставен и констативен протокол №010085 от същата дата, който не бил оспорен. На второ място се аргументира, че въззивното решение не съдържало и мотиви, тъй като от обективираните такива не ставала ясна действителната воля на съда. В акта липсвало обсъждане на събрания доказателствен материал, който да обосновавал извод, че действително се следва отмяна на процесното НП. Претендира се и нарушение на чл.63, ал.1 от ЗАНН, който задължавал съдът да разгледа делото по същество, като прецени изцяло правилността на постановлението, независимо от изложените против него доводи. Такива мотиви обаче не били изложени от РС, което и съставлявало пречка пред касационната инстанция да извърши проверката по чл.218, ал.2 от АПК. По тези съображения се иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът по касация, редовно призован, не изпраща представител. От упълномощено лице, адв. П. К. по делото се прилага възражение, с което се оспорва касационната жалба на РИОСВ Стара Загора. Излагат се доводи за процесуална допустимост на касационната жалба и такива за нейната неоснователност, като се пледира за правилността на въззивното решение. ОП Стара Загора, редовно призована, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на въззивното решение, поради което същото следвало да се остави в законна сила. Правни съображения Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, тя се явява основателна. За да отмени процесното НП, въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че на жалбоподателят бил съставен АУАН №107 от 20.10.2022г., за това, че при извършена му извънредна проверка по документи на 15.08.2022г., за която бил съставен констативен протокол № 010085/15.08.2022г./, било установено, че на площадка №1 в енергийна централа за периода от 01.01.2021г. до 25.11.2021г. били доставени пилешка, кравешка тор, тор от норки и силаж, които се използвали като суровини за производство на биогаз, като получените количества отпадъци с код 02 01 06 /животински изпражнения, урина, тор, вкл. използвана слама, отпадъчни води, разделно събирани и пречиствани извън мястото им на образуване/, в инсталация за биогаз, с оператор наказаното дружество, били доставени количества от 45 153, 790 тона, което правело среднодневно за описания период, доставени в централата количества от 139, 795 тона отпадъци. Б. надхвърлени праговете от 100 тона на денонощие на доставени отпадъци, което изисквало операторът „Енерджи-2“ ООС да извършва дейността след издадено комплексно разрешение от Изп. Директор на ИАОС, съгласно Приложение № 4 към чл.117 от ЗООС. Съдът също така приел за установено пред него, че дружеството-жалбоподател бил оператор на енергийна централа за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, използваща анаеробно разграждане на биомаса от растителни и животински субстанции, която се намирала в [населено място], в т.ч. и притежавал разрешително за извършване на дейността по третиране чрез оползотворяване на отпадъци /с код R13 и R3/. РС изрично визирал в своето решение кои писмени доказателства били приети за удостоверяване на фактите от обективна страна, както и какво се установило от показанията на разпитаната свидетелка Р. Т., главен експерт в РИОСВ Стара Загора. Въз основа на събраната доказателствена съвкупност, РС от правна страна мотивира извод за не спазване на преклузивният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, в който е допустимо да се ангажира административно-наказателната отговорност на едно лице за извършено от него административно нарушение. Същият посочил, че още на 13.12.2021г. от дружеството били представени в РИОСВ Стара Загора документи, които били изискани от органа с констативен протокол № 009520/26.11.2021г. /факт, който изрично бил визиран в АУАН от 15.08.2022г./. При тези данни, се следвал фактическият извод, че тримесечният срок в случая започнал да тече от 13.12.2021г. и именно той бил меродавен за спазването му към датата на съставяне на АУАН и изтичал на 13.03.2022г., а процесният акт бил съставен цели 7 месеца по-късно. Въззивният съд допълнително мотивирал този си извод и с факта, че въпросната представена към м. декември 2021г. документация от дружеството била изпратена в МОСВ едва на 31.03.2022г., което отново било след изтичане на срока по чл. 34, ал.1 от ЗАНН. Касационната инстанция приема изводът на РС, че в конкретния случай не е бил спазен срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН, тъй като на датата 13.12.2021г. АНО е установил нарушителя по см. на чл.34, ал.1 от ЗАНН за неправилно изграден. РС е обосновал този си извод с данни, които се визират в самия АУАН, а именно, че в един предходен момент – 13.12.2021г., дружеството жалбоподател е представило доказателства, в които доказателства имало достатъчно данни за извършеното нарушение от дружеството, т.е. съдържали данни за авторството му. Интерпретацията на доказателствената съвкупност е неправилна. Безспорно се удостоверява пред РС, че до управителя на „Енерджи-2“ООД е изпратено предписание /л. 85-87/ за предоставяне в РИОСВ Стара Загора на информация /документи/ относно измерване и контролиране на количествата постъпващи и третирани отпадъци на площадката на Енергийна централа за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия чрез използване на анаеробно разграждане на биомаса от животински и растителни субстанции, находяща се в гр. Нова Загора. В изпълнение на това предписание, връчено на 29.11.2021г., от дружеството с придружително писмо са представили съответна документация, за която се установява /вж. л. 91/, че е в голям обем, като съгласно констативен протокол № 010085 от 15.08.2022г. въпросната предоставена информация е била в обем на 15 черни класьора. Т.е., обективно е било невъзможно да се приеме, че от датата на постъпване на въпросната значителна по обем информация -13.12.2021г., за АНО е било пределно ясно, че „Енерджи -2“ООД е извършило нарушение на чл.117, ал.1 от ЗООС, тъй като за периода от 11 месеца средно дневното количество суровина за производство на биогаз в производствената му инсталация надвишава праговете от 100 тона, което е налагало издаване на разрешително за осъществяване на въпросната дейност. Обективно, а и показанията на свидетелите, разпитани от РС сочат на това, въпросните количества информация са налагали да бъдат обработвани и обобщени, което е налице едва към датата на съставяне на КП от 15.08.2022г. Друг момент не се твърди, нито се удостоверява от данните пред РС. Следва да се отчете, че въпросният документ /констативен протокол/ е официален удостоверителен такъв и се ползва с предвидената в закона удостоверителна доказателствена сила за посочените в него факти и обстоятелства. В нарушение на доказателствения процес въззивният съд е игнорирал това доказателство, като е възприел напълно различна фактическа обстановка за обосновка на извода си, че моментът по чл.34, ал.1 от ЗАНН, е започнал да тече в един предходен момент, а именно 13.12.2021г., а от там и да обоснове извода си, че проведеното АНП е недопустимо и издаденото в него НП подлежи на отмяна. Напълно правилно и в съответствие със закона се мотивира от касатора, че същият е узнал за авторството на нарушението едва към 15.08.2022г. и срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН следва да се брои от тази дата и съотв. към датата на съставяне на акта – 20.10.2022г. той не е изтекъл. Горното обосновава извод за наличие на визираното касационно основание – неправилно приложение на закона, което налага отмяна на въззивното решение. Тъй като спорът дали има извършено нарушение от страна на ответника по касация не е бил разрешен от първоинстанционния съдебен състав, което възпрепятства възможността касационната инстанция да извърши правилно преценка на фактите по същество на спора, то следва делото след отмяната на решението да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да разгледа и разреши спора – осъществено ли е от обективна страна от „Енерджи-2“ ООД нарушение на чл.117, ал.1 от ЗООС, съответно правилно ли е наказано то, налице ли са или не предпоставки за прилагане на хипотезата на „маловажен случай“. При новото произнасяне, РС с оглед крайния правен резултат, дължи и произнасяне по исканията за разноските, като с това решение не следва да се присъждат такива. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал.2 от АПК, Съдът