Решение № 17744 от 3.10.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 69913/2024 г.

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК. Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 377544/22.11.2024г. на СРС, подадена от Е. Б. К. и С. И. К. срещу „••••••••••“ ЕООД. Ищците Е. Б. К. и С. И. К. са предявили срещу ответника „••••••••••“ ЕООД иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 179, ал. 2 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника, че не съществува ипотечното право, вписано в службата по вписванията в град София с нотариален акт с вх. № 18197/2012г., акт 159, т. 8, дело 8356/2012г., им.партида 11749, подновено през 2022г., върху недвижим имот с идентификатор •••••••••, представляващ поземлен имот с площ от 2437 кв.м., находящ се в село Негован /Столична община/, ул. „•••••••••“ № 1, ведно с построената в него сграда с идентификатор •••••••••.1 със застроена площ от 242 кв.м., на три етажа, ведно с всички подобрения и приращения, учредена от С. И. К. в полза на Д.А.К., за обезпечение на вземането на последния в размер от 450000, 00 евро срещу Е. Б. К. по предварителен договор от 09.05.2012г. за придобиване на 8 дружествени дяла от капитала на „•••••••••“ ООД, като „••••••••••“ ЕООД е придобил това вземане по договор за цесия от 22.10.2018г. Основателността на иска си ищците обосновават с обстоятелството, че за обезпечение на вземането на Д.А.К. срещу Е. Б. К. в размер на 450000, 00 евро по предварителен договор от 09.05.2012г. за придобиване на 8 дружествени дяла от капитала на „•••••••••“ ООД, С. И. К. учредила описаната по- горе ипотека върху недвижим имот. Ответникът се явявал частен правоприемник на Д.К. за вземането, като в това си качество предявил срещу ищцата Е. К. иск за заплащане на сумата от 50000, 00 евро /частичен от 450000, 00 евро/, ведно със законната лихва. С Решение № 50017/25.06.2024г. по к.т.д. № 1968/2022г. на ВКС, ІІт.о., предявеният иск бил окончателно отхвърлен, като в мотивите си Върховният касационен съд приел, че предварителният договор е бил развален от купувачката К. с нотариална покана от 07.12.2017г. на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД, като в полза на продавача не е съществувало вземане за продажната цена на дружествените дялове, съответно е нямало как такова да бъде цедирано на „••••••••••“ ЕООД. В тази връзка и тъй като било установено, че няма вземане, което да бъде обезпечено с учредената ипотека, Е. К. с връчена нотариална покана поискала от ответника да даде съгласие за заличаване на ипотеката. Ипотеката обаче не била заличена, поради което ищците се налагало да се обърнат към съда. В насрочените по делото публични съдебни заседания ищците не се явяват, като се представляват от адв. М.М. – АК-София, който поддържа исковата молба, включително в хода на устните състезания. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „••••••••••“ ЕООД не се е възползвал от правото си да подаде отговор на исковата молба. За насрочените по делото публични съдебни заседания не изпраща представител. Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея иск и процесуалните действия на страните по делото, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното: Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес от производството, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Липсват данни кредиторът да е дал съгласие за заличаване на ипотеката в частта ú извън сумата от 50000, 00 евро по изразеното съгласие, вписано на 17.10.2024г., копие от което е представено на л. 80-82 от делото. В тази връзка исковата молба е допустима и по аргумент от р.431/18.11.2011г.-гр.д.1759/2010г.-ІVг.о., ВКС, опр.76/07.02.2017г.-ч.т.д.1999/2016г.-Іг.о., ВКС, и др. В публично съдебно заседание, проведено на 23.09.2025г., съдът е обявил на страните, че ще се произнесе с неприсъствено решение. Изрична забрана за това в хипотеза на дела от типа на настоящото ГПК не съдържа, каквато например е налице по отношение на брачните искове в чл. 324 ГПК. Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Чл. 239, ал. 1 ГПК допуска постановяване на неприсъствено решение тогава, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства. На ответника надлежно е връчен по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея (л. 48, л. 64, л. 88), указани са последиците от неподаването на отговор, като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК такъв не е подаден. Макар и редовно призован, ответникът не се е явил в насроченото по делото заседание, нито е изпратил надлежно упълномощен представител, нито е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие. Процесуалният представител на ищеца е заявил искане за решаване на делото с неприсъствено решение. С оглед събраните по делото доказателства, включително Решение № 50017/25.06.2024г. по к.гр.д. № 1968/2022г. на ВКС, ІІт.о., съдът намира, че предявеният иск е вероятно основателен и следва да бъде уважен, като на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, той не дължи мотивиране на решението си извън разяснението за наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. По разноските: Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски имат само ищците, които своевременно са заявили претенции в тази насока, като е представен и списък по чл. 80 ГПК. Всяка от ищците е доказала и в нейна полза следва да се присъдят разноски по делото в размер на по 10138, 49 лева /215, 99 лева за държавна такса, 22, 50 лева за такса за вписване и 9900, 00 лева за заплатен адвокатски хонорар/. Сумата от 360, 00 лева, платена на ЧСИ Милен Бъзински за връчване на покана, не съставлява разноски по настоящото дело, поради което не следва да бъде присъждана като такива.