Решение № 59 от 10.5.2024 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 71/2023 г.

Производството е по реда на Глава XXI от НПК.

Въззивното производство е образувано по въззивен протест на зам. окръжен прокурор Николай Валентинов Пачевски, подаден в качеството му на наблюдаващ прокурор и процесуален представител на Окръжна прокуратура гр. Плевен, постъпил в деловодството на Окръжен съд гр. Плевен и заведен с вх. № 262342/08.12.2022 г. и въззивна жалба подадена от адвокат Д. М. М. от САК в качеството му на защитник и процесуален представител на подсъдимите Л. К. П. и Т. К. П., двамата от с. Ясен, обл. Плевен, против Присъда № 260005/23.11.2022 г. постановена по НОХД № 895/2019 г. по описа на Окръжен съд г р. Плевен. Въззивната жалба е постъпила в деловодството на Окръжен съд гр. Плевен и заведена там с вх. № 262279/01.12.2022 г. като и по протеста и по жалбата не са постъпвали допълнителни писмени изложения и/или бележки.

С присъдата първоинстанционният съд e признал подсъдимата Д. К. М., родена на 19.01.1951 г. в гр. Априлци, обл. Ловеч, с постоянен и настоящ адрес в гр. Ловеч, ж.к. „Младост“, •••••••••••, с ••••••••••• за НЕВИННА в това, на 11.10.2017 г. в гр. Ловеч, обл. Ловеч, без надлежно разрешително по „Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите“ да е разпространила, като предала на Т. К. П. от гр. Плевен и Л. К. П. от гр. Плевен високорискови наркотични вещества по смисъла на Списък № 2 към чл. 3, ал. 2, т. 2 от „Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите“ – 5 61 3 /пет хиляди шестстотин и тринадесет/ милиграма метадон алкалоид сол на стойност 70, 72 лева, като деянието е извършено от длъжностно лице - медицинска сестра в „Д-р В. М. - АСИМП- ИПП“ - гр. Ловеч при изпълнение на службата му, поради което и на основание чл. 304, алт. 2 от НПК я ОПРАВДА Л по обвинението и по чл. 354а, ал. 2, т. 3 от НК.

Със същата присъда подсъдимият Т. К. П., роден на 02.03.1981 г. в гр.

Плевен, с постоянен и настоящ адрес в гр. Плевен, ••••••••••••••••, с ЕГН •••••••••••• е признат за ВИНОВЕН в това, че на 11.10.2017 г., в гр. Плевен, при условията на опасен рецидив и в съучастие, като извършител с Л. К. П. от с. Ясен, обл. Плевен - извършител, държал с цел разпространение, без надлежно разрешително по „Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите“ високорискови наркотични вещества, по смисъла на Списък № 2 към чл. 3, ал. 2, т. 2 от „Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите“ – 5 613 /пет хиляди шестотин и тринадесет/ милиграма метадон алкалоид сол на стойност 70, 72 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „А“ вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при ПЪРВОНАЧАЛЕН СТРОГ РЕЖИМ, съобразно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, както и ДА ЗАПЛАТИ ГЛОБА в полза на държавата в размер на 12 000 /дванадесет хиляди/лева, като съдът го признал за НЕВИНЕН в това на 11.10.2017 г. в гр. Ловеч, при условията на опасен рецидив и в съучастие, като извършител с Л. К. П. от с. Ясен, обл. Плевен - извършител, да е придобил, с цел разпространение, от Д. К. М., от гр. Ловеч, без надлежно разрешително по „Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите “ високорискови наркотични вещества по смисъла на Списък № 2 към чл. 3, ал. 2, т. 2 от „Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите “ – 5 613 /пет хиляди шестотин и тринадесет/ милиграма метадон алкалоид сол на стойност 70, 72 лева и го ОПРАВДАЛ по обвинението му в тази му част.

Съдът признал подсъдимия Л. К. П., роден на 12.05.1985 г. в гр.

Плевен, с постоянен и настоящ адрес в гр. Плевен, ж.к. „Сторгозия“, ••••••••••, с ЕГН ••••••••••• за ВИНОВЕН в това, че на 11.10.2017 г., в гр. Плевен, при условията на опасен рецидив и в съучастие, като извършител с Т. К. П. от с. Ясен, обл.Плевен — извършител, държал с цел разпространение, без надлежно разрешително по „Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите“ високорискови наркотични вещества, по смисъла на Списък № 2 към чл. 3, ал. 2, т. 2 от „Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите “ – 5 613 /пет хиляди шестотин и тринадесет/ милиграма метадон алкалоид сол на стойност 70, 72 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, т. 4, вр. с чл.29, ал. 1, б. „А“, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го осъдил на ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при ПЪРВОНАЧАЛЕН СТРОГ РЕЖИМ, съобразно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, както и ДА ЗАПЛАТИ ГЛОБА в полза на държавата в размер на 12 000 /дванадесет хиляди/лева, като го признал за НЕВИНЕН в това на 11.10.2017 г. в гр. Ловеч, при условията на опасен рецидив и в съучастие, като извършител с Т. К. П. от с. Ясен, обл. Плевен - извършител, да е придобил, с цел разпространение, от Д. К. М., от гр. Ловеч, без надлежно разрешително по „Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите“ високорискови наркотични вещества по смисъла на Списък № 2 към чл. 3, ал. 2, т. 2 от „Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите“ – 5 613 /пет хиляди шестотин и тринадесет/ милиграма метадон алкалоид сол на стойност 70, 72 лева и го ОПРАВДАЛ по обвинението му в тази му част.

Със същата присъда съдът е постановил на основание чл. 59, ал. 1 от НК, времето, през което подсъдимите Т. К. П. и Л. К. П. са били задържани под стража, считано о т 12.10.2017 г. до 02.07.2018 г. да се приспадне при изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода.

Осъдил е Т. К. П. и Л. К. П. на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да ЗАПЛАТЯТ по сметка на ОД на МВР - гр. Плевен направените по делото разноски по досъдебно производство № Д-126/2018 г. по описа на Окръжна прокуратура гр. Плевен в размер на 1 015, 34 лв. или всеки от тях да заплати п о 507, 67 лв. по сметка на ОД на МВР гр. Плевен, както и направените деловодни разноски в съдебното производство по НОХД № 895/2019 г. по описа на Плевенски окръжен съд в размер на 1 768, 20 лв. или всеки от тях да заплати по 884, 10 лв. деловодни разноски по сметка но Окръжен съд гр. Плевен.

Съдът се произнесъл и по веществените доказателства като постановил:

Приложените по делото: 1 бр. мобилен телефон „Самсунг S6“ с ИМЕИ № 3531210738••••••••; 1 бр. СИМ карта с № 89359032•••••••••, след влизане на присъдата в сила да бъдат ВЪРНАТИ на техния собственик - подсъдимия Т. К. П.;

Приложените по делото: 1 бр. мобилен телефон „Нокиа“ с ИМЕИ № 351728063•••••••; 1 бр. СИМ карта с № 8935903220003•••••••••, след влизане на присъдата в сила да бъдат ОТНЕТИ в полза на Държавата, тъй като техния собственик не е установен по делото, и Приложените по делото: 1 бр. плик, съдържащ опаковки, 1 бр. плик, съдържащ 2 бр. черни полиетиленови торби, 1 бр. плик, съдържащ опаковки и обекти - 3 бр. марлени тампона и 1 бр. пластмасово шише с надпис „Дивна“, след влизане на присъдата в сила да бъдат УНИЩОЖЕНИ поради това, че са практически без стойност.

Подаден е протест на прокурора против присъдата в оправдателната и част, относно пълното оправдаване на Д. К. М. и частичното такова оправдаване на двамата П.. Наведено е оплакване за неправилност и необоснованост, а поради това и за незаконосъобразност на същата. Твърди се, че в делото са налице достатъчно доказателства за авторството на деянието на Д. К. М. и тя следва да бъде призната за виновна по повдигнатото обвинение и осъдена, както и двамата П. за съучастието си с нея.

На следващо място се приема, че наложеното с присъдата наказание на двамата подсъдими П. е явно несправедливо и не може да постигне целите на чл. 36 от НК, тъй като е занижено по размер. Целите на наказанието да се проправят и превъзпитат осъдените към спазването на законите, да се въздейства предупредително върху тях и да им се отнеме възможността да вършат други престъпления, както и да се въздейства върху други членове на обществото възпитателно и предупредително, с наложеното им наказание с атакуваната присъда, не могат да бъдат изпълнени.

Иска се отмяна на присъдата в оправдателните и части, като се постанови нова такава, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни по обвиненията за извършени престъпления, както и се измени присъдата в частта, касаеща наложеното на Т. К. П. и Л. К. П. наказание като същото се увеличи.

Срещу така постановената присъда е депозирана и въззивна жалба от адвокат Д. М. М. от САК в качеството му на защитник и процесуален представител на подсъдимите Л. К. П. и Т. К. П.. Защитникът сочи, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна, постановена при допуснати съществени нарушения на материалния закон, както и при съществени процесуални нарушения, а наложените с нея наказания са и явно несправедливи. Сочи се, че не е доказано авторството на деянието, процесуално-следствените действия са били опорочени, особено протоколите з а протоколите за оглед на местопроизшествие, съответно претърсване и изземване, налице са и противоречия в свидетелските показания, които съдът не ги е бил отчел.

Присъдата е необоснована според въззивната жалба, тъй като първоинстанционният съд в гр. Плевен е извел в противоречие с материалния закон извод, подсъдимите да са извършили престъплението, в което са обвинени. Възприетата от него фактическа обстановка не отговаря на действителното положение и на обективната истина. Счита се, че обвинението в конкретния случай не е доказано по един несъмнен и категоричен начин, каквото е императивното изискване на закона като съдът е извършил превратно тълкуване на събраните доказателства, изопачавайки едни от тях и игнорирайки други. Така той не е спазил изискването всяко едно от доказателствата да бъде внимателно анализирано, поотделно и в съвкупност с останалите приобщени към доказателствената маса.

Присъдата се явява постановена и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, защото съдът еднопосочно е дал вяра на доказателствата, обслужващи обвинителната теза и въз основа, на които той е изградил вътрешното си убеждение, че именно поведението на подсъдимите е съставомерно, а изцяло и необосновано изключва и не кредитира доказателствата, които са в ползва на защитата.Претендира се наличието на уклон проверяваният съд да дискредитира всички доказателства, ползващи подсъдимите с аргументи, основаващи се на предварителното му убеждение, че подсъдимите са виновни по така повдигнатото им обвинение, тъй като пренебрегва всички защитни доказателства и изопачава останалите. Нарушено е задължението да се разкрие обективната истина.

Съдът е нарушил и изискването на чл. 305, ал. 3 от НПК, тъй като не е посочил кои обстоятелства се приемат за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. В същото време са останали необсъдени противоречията в доказателствената съвкупност, без да е изяснено защо се приемат едни доказателства, а се отхвърлят други, което представлява по своето същество нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените, които водят до отменително основание на постановения съдебен акт. Съдът не е извършил изискуемата от закона всестранна и обективна оценка на релевантните факти и в тази връзка незаконосъобразно е признал за виновни двамата подсъдими П.. Присъдата е постановена в нарушение на материалния закон, тъй като поведението на подсъдимите не се покрива с обективните и субективни признаци на престъплението, в което те са обвинени. Определеното с присъдата наказание спрямо двамата подсъдими се явява явно несправедливо, несъответстващо на обществената опасност на извършеното и на тази на дейците, както и на смекчаващите вината обстоятелства.

Иска се от апелативния съд да отмени обжалваната присъда на първоинстанционния съд гр. Плевен по НОХД № 895/2019 г., като се постанови нова присъда, с която се оправдаят подсъдимите Т. П. и Л. П. по повдигнатото им обвинение, а при установяване на претендираните допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, делото да се върне на окръжния съд за ново разглеждане с конкретни указания за правилното прилагане на закона. Алтернативно се моли за намаляване размера на наложените на двамата подсъдими наказания до минимума, предвиден в закона, тъй като същите не съответстват на обществената опасност на деянията и тази на дейците, както и на смекчаващите вината обстоятелства.

В протеста и въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура гр. В. Търново, прокурорът С. К. К. поддържа протеста, по силата на който се иска осъждане по определените обвинения на подсъдимата Д. К. М., както и за тази част от обвиненията на подсъдимите Т. П. и Л. П., която касае придобиването на метадона с цел разпространение от подсъдимата М... Изразява мотивирано становище защо приема, че от фактическа страна са събрани необходимите доказателства в подкрепа на подобно искане за осъждане и се предлага на въззивния съд да отмени присъдата в тези и оправдателни части. Споделят се още и доводите, за несправедливо ниските наказанията, наложени на подсъдимите П., което налага според прокурора тяхното увеличаване и респективно изменение на присъдата. Съответно изразява се и отношение към въззивната жалба срещу осъдителната част от акта на първоинстанционния съд като се твърди, че жалбата е неоснователна. Развива виждането си за доказаност спрямо деятелността на подсъдимата М., която приема да е достатъчно установена в такава степен, че от събраните доказателства и предимно тези, получени при предявяването на веществено доказателство диск, марка „Ridata“ DVD+R, с ръкописен текст на него „Ловеч 11.10.2017.“, находящ се на лист 248, в том II от досъдебното производство, след възпроизвеждането му по време проведеното съдебно заседание от 19.06.2023 г. и откриване на съдебното следствие във въззивната инстанция. Прави се извод, подсъдимата Д. К. М. да е извършила престъплението, за което е обвинена и се прави собствен коментар за поведението на подсъдимите Т. П. и Л. П. в помещенията в лечебното заведение, в което са им давали метадона. Обсъжда се спокойното им влизане във всички помещения и пушенето в тях, както и поведението на подсъдимата М. намираща се в своя кабинет, която им изнася метадона, който започват да преливат в бутилка от минерална вода „Хисар“ в съседно помещение, като всичко това се развива без те да са под наблюдение, с изключение на част от камерите в определени моменти. Прокурорът излага хронология на случващото се относно внасянето на бутилка от минерална вода, изпразването и в мивката, даването на метадон на двамата подсъдими и преливането и в бутилката от минерална вода, а в заключение излизането им със същата тази бутилка, която в последствие е открита в близост до гр. Плевен, на мястото, което е посочено в един от протоколите за оглед на местопроизшествие и по която е открит ДНК - материал от страна на подсъдимия Т. К. П.. Прави се заключение и се навежда на извод, че няма от къде от друго място този метадон да бъде придобит за времето от получаването му в лекарската практика до изхвърлянето на бутилката на мястото, където е намерена по-късно, освен от самата лекарска практика и то предаден от подсъдимата М., тъй като други хора освен нея към момента на записа не е имало в помещенията. Това са аргументите на прокурора изнесени в неговата защитна реч в съда.

Изтъква се довод, че въпреки съществуващите заключения на експертизи, при които не са намерени никакви пропуски във воденето на документацията, касаеща раздаването на метадона, е налично важно обстоятелство, останало извън вниманието на първоинстанционния съд и то е, че проверка на място не е била извършвана, т.е. не е правена засечка на количеството метадон в лекарската практика с това, което е изписано и което би трябвало да бъде в наличност по документи. Това прави според разбирането на прокурора възможно, по документи да е налице пълно съответствие между изписаното и полученото количество метадон, но без да се направи съпоставка с фактическата наличност, то не може да се прави извод, че всичко е наред с количествата метадон и с отчитането му. Фактите установени по делото са такива, че повишеното количество метадон в размер на 5 613 мг. е открито след посещението на двама подсъдими Т. П. и Л. П. в лекарската практика при подсъдимата Д. К. М.. От тези разсъждения се прави съответно извод, че именно М. е извършила престъплението, за което е предадена на съд, за което и се предлага отмяна на присъдата в тази и част и в другите части, касаещи придобиването с цел разпространение от Д. К. М., на количеството метадон от двамата подсъдими, както и налагане на наказание, което да е към минимума предвиден в правната норма, чието изпълнение да бъде отложено при условията на чл. 66 от НК.

По отношение дейността на подсъдимите Т. П. и Л. П., се споделят доводите развити от ОС гр. Плевен досежно доказаността на държането с цел разпространение на 5 613 /пет хиляди шестотин и тринадесет/ милиграма метадон алкалоид сол от страна и на двамата, което е въпрос относим към авторството на деянието. Необходимо е да се приемат и обсъждат доказателствата такива каквито са те, и те в случая са, че по бутилката е открит биологичен материал от страна на Т. К. П., без да е ясно какъв е точно неговият произход - дали са епителни клетки от лигавицата, устната кухина, дали от друго място, това няма как да бъде уточнено. Изразява се несъгласие с доводите на първия съд обуславящи определянето на наказанието, което да е под предвидения в санкцията на правната норма минимум. Изказва се мнение, че не са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, нито изключителни такива, които да налагат наказание под минимума, тъй като дори минималното наказание би се явило несъразмерно тежко. Не се споделя още и разбирането, че се касае за сравнително неголямо количество наркотично вещество, с неголяма парична равностойност, както и наличието на значителен период от време, изтекъл от извършване на деянието до постановяване на присъдата.. Въпреки количеството от 5 613 /пет хиляди шестотин и тринадесет/ милиграма метадон алкалоид сол при неговата трансформация в дози се получа съвсем различен резултат. Що се касае до продължителния период от време, само половината от него е преминал в съдебните инстанции, което прави позоваването на този аргумент срещу обвинението да не е съобразен със Закона. Срещу тези николко смекчаващи отговорността обстоятелства противостоят доста отегчаващи такива, като недобрите характеристични данни и предходни осъждания на подсъдимите, или най-общо казано високата им обществена опасност. Обвинителят допуска при така възприетото от проверявания съд, да се приеме, че е налице лек превес на смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства спрямо отегчаващите, но тогава не е налице основание, което да позволи определянето на наказанието и на двамата подсъдими под минимума. Следва да се приеме в тази насока при установените смекчаващи и отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства, наличието на баланс между тях поради което и наказанията, които трябва да бъдат определени по отношение на двамата П. е необходимо да са към средата. В този смисъл е и искането на прокуратурата до въззивната инстанция.

Производството по делото пред настоящия съдебен състав е протекло при условията на чл. 329, ал. 2 от НПК, в присъствието на подсъдимите в съдебно заседание с оглед на обвиненията за тежките престъпления. При тези обстоятелства и делото е било разгледано в присъствието на подсъдимия Т. К. П., подсъдимия Л. К. П., както и на подсъдимата Д. К. М.. Упълномощеният защитник на подсъдимия Т. К. П. и подсъдимия Л. К. П., адвокат Д. М. М. от САК не се явява, като в съдебното заседание пред въззивния съд се явява редовно упълномощен и от двамата подсъдими защитник, адвокат Е. Е. Б. от АК гр. Благоевград. В хода на съдебните прения той акцентира на законовата разпоредба съгласно която, в съдебните прения трябва да се изложат съображенията по постановената присъда, по съществото на обвинението като това става при спазването на/и по реда на чл. 291, ал. 2 от НПК. Нито в протеста, нито в пледоарията на прокурора са били разгледани тези въпроси, за това, какви са пороците на присъдата и защо се иска отмяна на постановената първоинстанционна присъда в посочените и части и постановяване на осъдителна такава. Напротив, от обвинителя е направено едно преразказване на обстоятелствената част и историята, както е залегнала тя в обвинителния акт, без да почива на прочит на събраните в хода и на досъдебното производство и в съдебната фаза доказателства, при което повечето обстоятелства не са включени в обвинението, но не било изнесено действително и ясно от какво прокуратурата не е доволна от присъдата – затова, че няма мотиви, или е постановена от незаконен състав, или не е обсъдена и има пороци в доказателствената дейност, т.е. съдът не е посочил всички доказателства, не е изложил съображения защо приема едни доказателства, а други е отхвърлил или неправилно е приел, деянията да са несъставомерни. Липсват или казано по друг начин отсъстват доводи защо обвинителят приема, че тези деяния са съставомерни и осъществени от подсъдимите Л. К. П. и Т. К. П.. Такова нещо според адвокат Б. не е било чуто, поради което сам излага конструкцията на държавното обвинение изградена на базата на внесения обвинителен акт. Според тази конструкция двамата подсъдими незаконосъобразно са се снабдявали от подсъдимата Д. К. М. с определено количество метадон, което в последствие разпространявали, според твърденията на прокуратурата, на други лица, като вече в конкретика и на процесната дата - 11.10.2017 г. същите държали посоченото в обвинителния акт наркотично вещество 5 613 /пет хиляди шестотин и тринадесет/милиграма метадон алкалоид сол на стойност 70, 72 лева, с цел в последствие да го разпространят.

Без да повтаря какво е обвинението защитникът Е. Е. Б. подлага на собствен анализ съставомерността на повдигнатите обвинения и предявени престъпни деяния по отношение подсъдимите Л. К. П. и Т. К. П., като обсъжда подробно всяко едно от доказателствените средства претендиращи да доказват тяхната престъпна дейност, както за деянията по чл. 354а, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 29, ал. 1, б.„А“, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК касаещи Т. К. П., така и за тези отнесени към Л. К. П., по чл. 354а, ал. 2, т. 4, във вр. с чл.29, ал. 1, б.„А“, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.

На първо място, от възпроизведеното съдържание на веществено доказателство диск, марка „Ridata“ DVD+R, с ръкописен текст на него „Ловеч 11.10.2017.“, находящ се на лист 248, в том II от досъдебното производство, което е извършено в съдебното заседание пред въззивната инстанция проведено на 19.06.2023 г., на нито едно място, не се вижда който и да е от двамата подсъдими да отливат от шишенца в бутилка метадон алкалоид сол и не се вижда подсъдимата да предава количество метадон каквато е конструкцията на обвинението. Това се подкрепя според защитата и от видеотехническата експертиза по делото. Свободното или своеволно поведение на подсъдимите П. разпознаваемо на видеозаписите, на което се позовава прокурора в съдебните прения, факта на разхождане и пушене на цигари, само по себе си по никакъв начин не означава и не навежда на извод, че те имат свободен достъп вътре в помещенията и възможност свободно да си набавят от съдържащото се в клиниката количество метадон.

Както подсъдимата Д. К. М., така и двамата подсъдими П. са дали обяснения, които са съпоставени с обективните данни от видеозаписа и от които става ясно, че в помещението, където са се намирали въпросните дози, те са нямали достъп. Така че това дали двамата пушат и дали се разхождат няма и не може да има отношение към предмета на доказване, то няма доказателствена стойност.

При липсата на каквито и да било доказателства в тази насока, се поставя на внимание и въпросът, че извършената в хода на съдебното дирене пред първоинстанционния съд икономическа експертиза, свързана с наличните стойности към конкретен период, получени в лекарската практика, съответно колко са били изписани на конкретни лица, при нея няма никакво разминаване. По нататък се развива тезата за провала на конструкцията на обвинението, тъй като в разглеждания случай от момента, в който двамата подсъдими са тръгнали от мястото клиниката на медицинската сестра, до момента, в който са били засечени от камерата на АПИ, а после и до момента, в който е имало двама полицейски служители, единият от които е видял Л. К. П. да прелива нещо, след като се възприема, че те не са ги набавили от М., което прави тази обвинителна теза абсолютно несъстоятелна, то тогава се поставя въпроса от къде двамата са го набавили този 5 613 /пет хиляди шестотин и тринадесет/ милиграма метадон алкалоид сол.

На следващо място, се възразява против начина по който ОП гр.

Плевен е стигнала до това количество метадон, което е залегнало в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се претендира за наличието на разлика от 150 мг. без да става въпрос за техническа грешка. Не става ясно от материалите по какъв начин прокуратурата е стигнала до това количество метадон и по какъв начин е стигнала до различна оценка от тази направена в експертизата.

Поддържа се твърдение за наличието на предварително формирано убеждение, че подсъдимите Л. К. П. и Т. К. П. са виновни в извършване на престъплението, за което са обвинени, в нещо, което, видно от доказателствата по делото, двамата не са извършили. Разминаването в доказателствата според становището на адвокат Б. е съществено. По време на движението на двамата подсъдими зад техния автомобил, през една кола се е движил друг автомобил, в който се намирали двама свидетели по делото С. Х. П. – С.а и Х. Л. С., възприели движението на автомобила на П. и които са незаинтересовани от изхода на делото лица, при това категорични в своите показания, че не са виждали в никой момент автомобилът на подсъдимите да спира, да се отбива, някои от двамата братя да слиза, да прави нещо в страни от пътя за да се укрие бутилката и т.н. Тази информация се потвърждава и от справката от АПИ по делото. Прави се заключение, че от момента, в който двамата подсъдими са потеглили от лекарската практика до момента в който са били задържани от полицейските служители, времето се явява крайно недостатъчно да се извърши цялото това предполагаемо действие, което е залегнало в обвинителната теза. Не са налице данни или доказателства от къде подсъдимите са се снабдили с това количество метадон.

Като проблем се изтъква от защитника още и наличният и установен в наказателното производство ДНК-материал, върху който и назначената ДНК - експертиза, която е била извършена по отношение намерената и иззета бутилка от минерална вода „Хисар“, съответно разпита на полицейските служители се гради цялата обвинителна конструкция. По гърловината и капачката на бутилката са установени налични биологични следи оставени от подсъдимия Т. К. П.. При положение, че от бутилката отпива другият подсъдим - Л. К. П. въпросът е къде е останала биологичната следа от него, която видно е оставена, т.е. получил се е парадокс като противоречие намиращо се в конфликт с логиката, че единият пие, а другият оставя биологични следи. Поддържа се категорично становището, че Т. К. П. не е пил от тази бутилка, не се е докосвал до нея и поради това няма как да остави от вътрешната страна на бутилката слюнков материал, тъй като в такъв случай това е щяло да реагира при последвалото извършено изследване с техническо средство.

Също така защитникът адвокат Б. акцентира на количеството метадон, несъмнено от значение в наказателното производство, което съобразно протокола от видеотехническата експертиза, снимката от камера CH4, в 15: 24: 01 часа на 11.10.2017 г., при напускане на лекарската практика от двамата подсъдими е зафиксирана бутилката, с която подсъдимите излизат и която е наполовина празна. Според конструкцията на обвинението от тази бутилка, наполовина празна на излизане, се отсипва количество във втора бутилка от 0, 5 л., при това значително количество, и на следващия ден, когато се намира тази бутилка тя, за да достигне до количеството, което е видно на снимките, е допълнена. При положение, че се прави твърдение в обвинението за изливането на бутилката от минерална вода „Дивна“ от дясната страна на автомобила управляван от Т. П., което сторил другият подсъдим Л. П., в резултат на което в продължение на 30 метра имало следи от метадон и по колата, не става ясно по какъв начин тази същата бутилка в това количество при излизане от лекарската практика впоследствие се е допълнила. Това по делото е останало неизяснено след като от нея се твърди да е било отливано в бутилката „Дивна“.

Отбелязано е още и това, че неправилно първият съд е оставил без уважение възраженията на подсъдимите и на тяхната защита за допуснати процесуални нарушения при събирането на доказателствата и особено на тези свързани с разпоредбата на чл. 118, ал. 2 от НПК /преди редакцията му от ДВ, бр. 18 от 2024 г./, искането да не бъдат кредитирани показанията на разпитаните в качеството на свидетели полицейски служители, осъществявали действия по разследването, макар и същите да не са били със съставени протоколи по реда на НПК. Изтъкват се съображения за недопустимост на показанията на полицейските служители, неконкретизирани по имена, които неправилно са били използвани от съдилищата, поради забраната по чл. 118, ал. 2 от НПК. Позовава се на законовата уредба, че лицата, които са извършвали действия по разследването и съдебни следствени действия, не могат да бъдат свидетели, включително и когато протоколите за извършените от тях действия не са изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс. Без да посочва имена на конкретни свидетели, защитникът ги именува като „тези” полицейски служители и за тях се твърди, че са извършвали претърсване и изземване, лични обиски на двамата подсъдими и на техните приятелки, а в последствие търсили и бутилки когато е имало вече образувано досъдебно производство. При налично повдигнато обвинение на двамата подсъдими Л. К. П. и Т. К. П. са проведени разпити на свидетели по реда на чл. 223 от НПК в пълно нарушение на законовата разпоредба без да е предоставена възможност за участието в тях както на двамата обвиняеми тогава, така и на техните защитници.

По отношение определяне размера на наказанието защитата изцяло споделя съображенията на първоинстанционния съд като коректни. Касае се за много малко количество наркотично вещество, чиято стойност е близо 10 пъти под минималната работна заплата за страната и това е съществен елемент. Съгласно трайната съдебна практика именно количеството и цената са основните признаци, въз основа на които се преценява степента на засягане на обекта, за да може да се даде отговор каква е действителната обществена опасност на самото деяние, а в резултат на него и тази на дейците. Поради тази причина и правилно съдът ги е отчел като обстоятелства, които водят до занижаване на обществената опасност и респективно оценката им като такива вече да дава и основание за по-леко наказание. Казаното се отнася и за продължителността на наказателното производство, от което почти половината като времеви отрязък се е развило в досъдебната фаза.

Защитникът завършва изложението си като предлага на въззивния съд да оправдае всеки един от двамата подсъдими по така повдигнатото им обвинение, а при условията на алтернативност и в случай на приемане обвинението да е доказано по несъмнен и категоричен начин, то да се измени присъдата като се намалят наложените наказания на Т. К. П. и Л. К. П. под размера, който е определил първият съд.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция апелаторът подсъдим Т. К. П. редовно призован, се явява лично и оспорва протеста като поддържа доводите на своя упълномощен защитник и казаното от него в хода на съдебните прения.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция апелаторът подсъдим Л. К. П. редовно призован, се явява лично и оспорва протеста като поддържа доводите на своя упълномощен защитник и казаното от него в хода на съдебните прения.

Упълномощеният защитник на подсъдимата Д. К. М., адвокат Г. А. П. от ПлАК оспорва изцяло протеста срещу оправдателната присъда. Счита същия за неоснователен и моли въззивната инстанция да го остави без уважение. Напомня за заемано от него становище по време на съдебните прения пред първоинстанционния съд в съдебното заседание проведено на 23.11.2022 г., по повод аргументите за невъзможност метадонът да се придобие от друго място освен от клиниката или от подсъдимата Д. К. М., които за негово съжаление се поддържат и в съдебното заседание пред въззивната инстанция от представителя на държавното обвинение.

Преследването на тази теза обаче е довело до това обвинението да отрече двете допуснати и назначени по делото икономически експертизи-основна и допълнителна, заемайки позицията, че те са извършени само по писмени данни, а не фактически, което е спекулация. Това е така защото въпросните експертизи са изготвени през месец май-юни 2021 г. и то по искане на защитата на подсъдимата Д. К. М., за да докаже невинността си. По този начин нито тя, нито адвокат П. имат някаква вина или принос за това, следствието и разследването през 2017 г., както и в деня на извършване на т.нар. операция „11.10.2017“ не са се досетили да отидат и фактически да проверят какво има в този център като наличен метадон. Деянията са се развили на посочения ден следобед, в 15: 00 часа, при пълна яснота кой и къде се е намирал. Не е имало пречка по-късно, в 16: 00 часа след залавянето органите да отидат и да установят фактически какво, откъде е взето, колко грама и т.н.. Разстоянието от мястото на залавянето до клиниката е 15-20 км.

Отхвърлят се и останалите аргументи, на които се позовава обвинението, свързани с разглеждане на количеството от 5 613 /пет хиляди шестотин и тринадесет/ милиграма метадон алкалоид сол на стойност 70, 72 лева, не като установено количество от определен вид, а като възможни дози. Поставя въпроса за наличието на видеонаблюдение в клиниката, за което са знаели и двамата П., както и затова, че този метадон се е засичал всяка вечер. Там е имало лекар, който е упражнявал контрол и надзор. В заключение защитника поддържа, че обвинението срещу подсъдимата Д. К. М. не е доказано, а то не е доказано, защото деянието не е извършено от нея.

По тези причини моли да се потвърди оправдателната присъда. В съдебно заседание пред въззивната инстанция апелаторът подсъдимата Д. К. М. редовно призован, се явява лично и оспорва протеста като поддържа доводите на своя упълномощен защитник и казаното от него в хода на съдебните прения.

В правото си на последна дума подсъдимият Т. К. П. моли да бъде оправдан.

В правото си на последна дума подсъдимият Л. К. П. моли да бъде оправдан.

В правото си на последна дума подсъдимата Д. К. М. моли съда да потвърди оправдателната присъда на Окръжен съд гр. Плевен.

Великотърновският апелативен съд, като съобрази изложеното в протеста и въззивните жалби, доводите на страните, доказателствата по делото и след като служебно провери изцяло правилността на обжалваната присъда, съобразно правомощията си по чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

Изхождайки от описаната хронология на постановени съдебни актове и последиците от тях, настоящата въззивна съдебна инстанция в отрито съдебно заседание проведено на 19.06.2023 г. след проведено тайно съвещание намери, че за разкриване на обективната истина и правилното решаване на делото се явява необходимо да се открие съдебно следствие във въззивната инстанция и да се допусне събирането на допълнителни нови писмени и веществени доказателства по силата на разпоредбата на чл. 107, ал. 2 от НПК, като бъде извършено предявяване на вещественото доказателство диск марка „Ridata“ DVD+R, с ръкописен текст на него „Ловеч 11.10.2017“, находящ се на лист 248, в том II от досъдебното производство, и на основание чл. 284 от НПК пристъпи към възпроизвеждане на съдържанието на вещественото доказателство диск.

Въззивният протест и въззивната жалба макар и бланкетни са подадени в законоустановения срок от лица, които притежават активна процесуална легитимация, а съдържанието им е преценено при образуването да отговаря на изискванията на закона и така се явяват процесуално допустими. Подобен извод се налага защото протестът на зам. окръжен прокурор Николай Валентинов Пачевски, подаден в качеството му на наблюдаващ прокурор и процесуален представител на Окръжна прокуратура гр. Плевен, е постъпил в деловодството на Окръжен съд гр. Плевен и заведен съответно на същия ден с вх. № 262342/08.12.2022 г.. При произнесена присъствено присъда на 23.11.2022 година въззивният протест на прокуратурата се явява подаден в срок.

Що се отнася до въззивната жалба подадена от адвокат Д. М. М. от САК в качеството му на защитник и процесуален представител на подсъдимите Л. К. П. и Т. К. П., същата е постъпила в деловодството на Окръжен съд гр. Плевен и заведена там с вх. № 262279/01.12.2022 г. Разгледани по същество, протестът и жалбата се явяват неоснователни поради изложените по-долу съображения:

Съдебното производство пред първия съд е протекло по общия ред, или изречено по друг начин, по реда на процедурата по чл. 248, ал. 5, т. 4, във вр. с чл. 252, ал. 2 от НПК.

За да постанови своята присъда Плевенският окръжен съд е възприел фактическа установеност на извършеното въз основа на доказателствената съвкупност, формирана от веществени, гласни и писмени доказателствени материали, както и на експертизите, подробно обсъдени в първоинстанционните мотиви, която фактическа обстановка след проведеното съдебно следствие пред настоящата въззивна инстанция се приема изцяло във всички нейни части. Това е така защото проверяващият съд в съответствие с изискванията на ч л. 18 от НПК /принципът за непосредственост/ основа своето решение и върху доказателствените материали, които той е събрал и проверил лично, посредством извършеното предявяване на основание чл. 284 от НПК на вещественото доказателство диск марка „Ridata“ DVD+R, с ръкописен текст на него „Ловеч 11.10.2017“, находящ се на лист 248, в том II от досъдебното производство и проведеното възпроизвеждане на съдържанието на вещественото доказателство диск.

Досежно процесуалната законосъобразност на действията на разследващите органи и първия съд Великотърновският апелативен съд намира, че не са налице процесуални нарушения, от категорията на "абсолютните", ограничаващи правото на защита на страните в производството, които да повеляват присъдата да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на ОС гр. Плевен.

Установило се е, че при извършената проверка с оглед правомощията си по чл. 314 от НПК, въззивният съд не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на досъдебното производство, при разглеждане на съдебното производство от първоинстанционния съд, при постановяване на присъдата и изготвяне на мотивите към нея, които да водят до отмяната и с връщане на делото за ново разглеждане. От тук следва да се обсъди обосноваността и приложението на материалния закон. Това налага обсъждане на събрания доказателствен материал по делото.

Правилно и законосъобразно съобразявайки се с доказателствата по делото решаващият съд е достигнал до фактическа обстановка, която въззивният съд споделя, а именно:

Подсъдимата Д. К. М. е родена на 19.01.1951 г. в гр. Априлци, обл.

Ловеч. Има постоянен и настоящ адрес в гр. Ловеч, ж.к. „Младост“, ••••••••••••• и е българка с българско гражданство. Омъжена е, с полувисше образование и пенсионер. Притежава ЕГН •••••••••••. Не е осъждана за престъпления видно от справка за съдимост от 16.12.2021 г..

Подсъдимият Т. К. П. е роден на 02.03.1981 г. в гр. Плевен. Има постоянен и настоящ адрес в гр. Плевен, на ••••••••••••••• и е българин с българско гражданство. Разведен е, със средно образование и неработещ. Притежава ЕГН •••••••••••. Осъждан за престъпления от общ характер общо пет пъти с присъди и споразумения /изтърпявал ефективно наказания лишаване от свобода/.

Относимо към обвинението, че е държал с цел разпространение 5 613 /пет хиляди шестотин и тринадесет/ милиграма метадон алкалоид сол на стойност 70, 72 лева, при условията на опасен рецидив и съобразно разпоредбата на чл. 29, ал. 1, б.„А“ /защото е извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК/, е осъждането със Споразумение № 14/16.06.2011 г. по НОХД № 537/2011 г. по описа на Окръжен съд гр. Плевен, влязло в сила от същата дата - 16.06.2011 г.. Тогава Т. П. е бил признат за виновен и осъден за тежки умишлени престъпления, извършени през периода от неустановена дата през 2006 г. до 25.05.2010 г. в гр. Плевен, когато в съучастие като извършител с Л. К. П., организирал и ръководил организирана престъпна група, създадена с цел да върши престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 от НК, за което на основание чл. 321, ал. 3, т. 1, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 354а, ал. 2, във вр. с ал. 1, пр. 1, във вр с чл. 20, ал. 2 от НК, му е наложено наказание в размер на три години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор.

Със същото споразумение той е признат за виновен и осъден и затова, че през периода от неустановена дата през 2006 г. до 25.05.2010 г. в гр. Плевен държал и използвал имущество - сумата от 2 465 лв., за което знаел че е придобито чрез тежко умишлено престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 1, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 354а, ал. 2, във вр. с ал. 1, пр. 1, във вр с чл. 20, ал. 2 от НК, поради което и на основание Т. П. бил признат за виновен и осъден на основание чл. 253, ал. 4, във вр. с ал. 2, пр. 4, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 321, ал. 3, т. 1, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 354а, ал. 2, във вр. с ал. 1, пр. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като му е наложено наказание в размер на две години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК на Т. К. П. е определено едно общо най-тежко наказание в размер на три години и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор.

С писмо № 215/11 от 21.12.2013 г. Затвора гр. Плевен е уведомил, че н а 21.12.2013 г. Т. К. П. е освободен по НОХД № 537/2011 г. след изтърпяване на наказанието, с размер на наказанието 3 г., 5 м. и начало 17.06.2011 г. Така за престъплението по посочената присъда съобразно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от НК неприложението спрямо П. на правилата на чл. 28 и 29, за повторността и опасния рецидив е обвързано с изтичането на пет години от изтърпяване на наказанието по предишните присъди, считано от 21.12.2013 г. – на 21.12.2018 г., тоест в този срок подсъдимият вече е извършил престъплението п о НОХД № 895/2019 г. по описа на Окръжен съд гр. Плевен, на 11.10.2017 г..

Подсъдимият Л. К. П. е роден на 12.05.1985 г. в гр. Плевен. Има постоянен и настоящ адрес в гр. Плевен, ж. к. „Сторгозия“, ••••••••••••••• и е българин с българско гражданство. Женен е, с основно образование и неработещ. Притежава ЕГН ••••••••••••••. Осъждан за престъпления от общ характер общо четири пъти с присъди и споразумения /изтърпявал ефективно наказания лишаване от свобода/.

Относимо към обвинението, че е държал с цел разпространение 5 613 /пет хиляди шестотин и тринадесет/ милиграма метадон алкалоид сол на стойност 70, 72 лева, при условията на опасен рецидив и съобразно разпоредбата на чл. 29, ал. 1, б.„А“ /защото е извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК/, е осъждането с Присъда № 4/01.02.2012 г. по НОХД № 537/2011 г. по описа на Окръжен съд гр. Плевен, влязла в сила от 10.01.2013 г.. Тогава Л. П. е бил признат за виновен и осъден за тежко умишлено престъпление, извършено през периода от неустановена дата през 2006 г. до 25.05.2010 г. в гр. Плевен, когато в съучастие като извършител с Т. К. П., организирал и ръководил организирана престъпна група, създадена с цел да върши престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 от НК, за което на основание чл. 321, ал. 3, т. 1, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 354а, ал. 2, във вр. с ал. 1, пр. 1, във вр с чл. 20, ал. 2 от НК, му е наложено наказание в размер на пет години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор.

Н а основание чл. 304 от НПК съдът го признал за невинен и го оправдал по така повдигнатото му обвинение по чл. 253, ал. 4, във вр. с ал. 2, пр. 4, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 321, ал. 3, т. 1, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 354а, ал. 2, във вр. с ал. 1, пр. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

С писмо № 179/11 от 16.11.2015 г. Затвора гр. Плевен е уведомил, че н а 16.11.2015 г. Л. К. П. е освободен по НОХД № 537/2011 г. след изтърпяване на наказанието, с размер на наказанието 5 г. лишаване от свобода и начало 10.01.2013 г..

Така за престъплението по посочената присъда съобразно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от НК неприложението спрямо П. на правилата на чл. 28 и 29, за повторността и опасния рецидив е обвързано с изтичането на пет години от изтърпяване на наказанието по предишните присъди, считано от 16.11.2015 г. – на 16.11.2020 г., тоест в този срок подсъдимият вече е извършил престъплението п о НОХД № 895/2019 г. по описа на Окръжен съд гр. Плевен, на 11.10.2017 г..

На 12.09.2017 г. към 11: 20 часа в МВР 02 РУ Плевен била получена оперативна информация, че подсъдимите Т. К. П. и Л. К. П. от около половин година са се превърнали в лица, основно разпространяващи наркотични вещества - метадон, марихуана и синтетика в района на ж.к. „Сторгозия“, където Л. К. П. обитавал жилище, находящо се в посочения квартал ж.к. „Сторгозия“, •••••••••••••, при което ползвали лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с ДК № ЕН 87••••, бял на цвят и собственост на И. В. М. с ЕГН •••••••••••••. Според информацията в началото двамата са започнали с продажбата на марихуана и синтетични наркотици, а в последствие са се ориентирали към продажба на метадон, при което се свързвали се с наркозависими лица, които нямали възможност да си заплащат метадоновата програма, предлагали им те да заплатят вместо тях програмата като наркозависимите вземали само част от полагащия им се метадон, а останалото количество предоставяли на П., които в последствие го продавали на други наркозависими лица. Това обосновало започването на досъдебно производство под № 339113 ЗМ-763/2017 г. по описа на Второ РУ гр. Плевен и провеждане на разследване при условията на чл. 212, ал. 2 от НПК със съставянето на протокола за първото действие по разследването, когато се извършва разпит на свидетели, ако незабавното им извършване е единствената възможност за събиране и запазване на доказателства. Разследването започнало срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК за придобиване и държане с цел разпространение на високорискови наркотични вещества – коноп /марихуана/, амфетамин, пико и метадон, като се пристъпило незабавно към разпит на свидетел.

С трудов договор № 5 от 17.11.2014 г. подсъдимата Д. К. М. била назначена на длъжност „Медицинска сестра, психиатрични грижи“ в ЕООД „Д-р В. М. - АСИМП- ИПП“, ръководено от доктор В. М. А.а. На 11.10.2017 г. Д. К. М. се намирала на работното си място в гр. Ловеч, на •••••••••••. Работното време в този ден на подсъдимата било от 14: 00 часа до 18: 30 часа. Част от трудовите задължения на М. били свързани с раздаването на високорискови наркотични вещества на пациенти на лечебното заведение срещу подпис, по точно определен ред и по точно определено количество на пациент /терапевтична доза/.

Подсъдимите Т. К. П. и Л. К. П. също били пациенти в метадоновата програма на ЕООД „Д-р В. М. – АСИМП - ИПП“ - гр. Ловеч, с лекуващ лекар В. М. А.а. Метадонът е включен в Списък II - Вещества с висока степен на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина, съгласно приложение № 2.

При тази обстановка на 11.10.2017 г. двамата братя и подсъдими П. отишли в клиниката в гр. Ловеч. В 15: 11 часа те влезли в сградата, находяща се на ул. „Стефан Караджа“ № 3 като по това време в клиниката се намирала само подсъдимата М.. М. предоставила на подсъдимите Т. К. П. и Л. К. П. полагащите им се дневни дози. Т. получил 220 милиграма метадон, което съставлявало две дневни дози, а Л. получил 3 0 0 милиграма метадон, което за него съставлявало две дневни дози.

След това, двамата подсъдими си тръгнали, като напуснали клиниката около 15: 24 часа. Качили се в лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с ДК № ЕН 87••••, бял на цвят, собственост на И. В. М. и с него потеглили в посока за гр. Плевен по второкласен път II-35 /Ловеч – Плевен/. В автомобила освен полагащите им се дози метадон, които получили преди това, имало и пластмасова бутилка от минерална вода „Хисар“ с вместимост от 1, 5 литра, със син етикет, също съдържаща метадон, за който не са имали надлежно разрешение по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, придобит от тях по неустановено време, място и начин, който те държали, с цел разпространение.

Подсъдимите преминали край контролна точка на АИС “Пътна карта“ в 15: 38: 17 часа. Автомобилът бил управляван от Т. К. П., а Л. К. П. се возел на предната дясна пасажерска седалка.

След като подминали с. Брестовец Т. К. П. спрял автомобила на обособена отбивка до паметник в местността „Плочата“, южно от гр. Плевен, в дясно от пътното платно. Другият подсъдим Л. К. П. слязъл от автомобила, прелял от бутилката от минерална вода „Хисар“ неустановено количество метадон в бутилка от минерална вода марка „Дивна“, с вместимост 0, 5 литра и укрил бутилката от минерална вода „Хисар“, с намиращите се в нея 5 613 /пет хиляди шестотин и тринадесет/ милиграма метадон алкалоид сол в основата на храсти, в близост до същата отбивка. След това се качил обратно в автомобила, с по-малката бутилка от минерална вода „Дивна“.

Подсъдимият Т. К. П. привел в движение автомобила с ДК № ЕН 87•••• и потеглил в посока към центъра на гр. Плевен. Непосредствено преди достигането до кръстовище с улица „Перуника“ двамата подсъдими видели изграден полицейски контролно-пропусквателен пункт. Тогава Л. К. П. знаейки, че количеството метадон в бутилката от минерална вода „Дивна“, надвишава неколкократно дневната доза, за която двамата са положили подписи върху дневен отчет за 11.10.2017 г. в „Д-р В. М. - АСИМП-ИПП“, започнал да излива метадона от бутилката през прозореца на движещия се автомобил върху асфалтовото покритие на пътя. Това негово действие и подадената от дясната врата на автомобила човешка ръка държаща шишето били забелязани и възприети от свидетеля Е. И. Ц. патрулен полицай от 02 РУ гр. Плевен. Същият видял как пътникът на предната дясна седалка и подсъдим Л. К. П. излял шишето, след което го изхвърлил към храстите, отстрани на пътното платно. Полицейският служител подал знак със стоп- палка и автомобила с ДК № ЕН 87•••• управляван от Т. К. П. бил спрян за проверка. Вътре двамата подсъдими били установени като самоличност, месторазположение като автомобилът се управлявал от Т. П., а Л. П. се намирал на предна дясна седалка. Предната и задната десни врати на автомобила били целите облети в прозрачни капки. По пътната настилка в посока с. Брестовец, обл. Плевен и върху лентата за движение на подсъдимите полицаите забелязали петно от разлив на течност с дължина определена на около тридесет метра и с ширина от около 50-60 см.. Петното е намерено в дясната крайна част на платното в посока на движението на автомобила на подсъдимите. Извършен бил оглед на местопроизшествието на 11.10.2017 г. в присъствието на експерт при БНТЛ в ОД МВР гр. Плевен като с парчета марли на различни места от петната с течността от разлива на пътното платно била попита, както и попити с марля капките от прозрачна течност от двете предна и задна десни врати на автомобила. Парчетата от марлите били поставени в отделни пластмасови контейнери, а те в полиетиленови пликове запечатани със силиконов печат, подписани от поемните лица.

Първостепенният съд е възприел фактическата установеност на извършеното въз основа на подробен и задълбочен анализ на доказателствата по делото. Доказателствената основа, послужила за възприемане на изведените в обжалвания акт фактически изводи, е задълбочено анализирана и правилно оценена от контролираната инстанция. Не се констатира процесуален порок в дейността на съда по формиране на вътрешното му убеждение по фактите, релевантни за обвинението, нито отклонение от принципните положения, установени в чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК. Към момента на постановяване на обжалваната присъда не е имало процесуална забрана свидетелите - полицейски служители, извършили оперативни беседи по делото, да имат соченото качество и показанията им, несъдържащи придобитата чрез такива беседи информация, да са годен източник на доказателства.

Отправените упреци от защитника на подсъдимите Л. К. П. и Т. К. П., адвокат Е. Е. Б., както и възраженията на самите подсъдими за допуснати процесуални нарушения при събирането на доказателствата и особено на тези свързани с разпоредбата на чл. 118, ал. 2 от НПК /преди редакцията му от ДВ, бр. 18 от 2024 г./, искането да не бъдат кредитирани показанията на разпитаните в качеството на свидетели полицейски служители, осъществявали действия по разследването, макар и същите да не са били със съставени протоколи по реда на НПК, се явяват неоснователни.

При извършената цялостна проверка на атакувания съдебен акт настоящият състав на съда не констатира нарушения в дейността на първоинстанционния съд по оценка на доказателствата и доказателствените средства. Контролираният съд не е надценил едни доказателства за сметка на други, не е пропуснал да извърши проверка на достоверността на доказателствените източници, а осъществената от него интерпретация на доказателствения обем е според действителния му смисъл и съдържание. Обжалваният съдебен акт съдържа подробна аргументация на доказателствената обезпеченост на обвинението, за което подсъдимите Т. К. П. и Л. К. П. са признати за виновни. Извадените фактически изводи не са произволни, а резултат от внимателен анализ на всички доказателства по делото, разгледани както поотделно, така и в тяхната логическа връзка и съвкупност. Окръжният съд е изложил задълбочени и споделяеми съображения и относно тяхната достоверност. Различният прочит на настоящия съд, който се прави противно на поддържаното от страна на защитниците на двамата подсъдими П., относно процесуалната годност на част от гласните доказателствени източници се дължи на законодателна промяна, настъпила след постановяването на обжалваната присъда и изменението на чл. 118, ал. 2 от НПК с ДВ бр. 18 о т 1.03.2024 г. където е установена забрана да имат качество на свидетели по делото и лицата, които са извършвали „разузнавателни беседи по смисъла на Закона за Министерството на вътрешните работи”..

Контролираната инстанция е подходила с особено внимание към обясненията на подсъдимите дадени от тях в проведеното съдебно заседание на 16.12.2021 г., отчитайки двойствената им функция на доказателствено средство, но и на средство за защита.

Съдържанието на мотивите сочи съдът да е направил необходимата преценка и анализ и на обясненията на подсъдимия Л. К. П., депозирани в проведения му пред съда разпит /на лист 410 – лист 412 от НОХД № 895/2019 г./, които са ценени в преобладаващата им част при съответствие с изводимото от останалите доказателствени източници и разграничаване на различаващите се отчасти обяснения от приетата за установена фактическа обстановка.

От тях се установява фактология относима към случилото се на 11.10.2017 година /сряда/, когато Л. К. П. тръгнал заедно с брат си Т. за гр. Ловеч за да си получи метадона, във връзка с участието му в метадонова програма. Бил наркозависим и определен да си получава метадона в гр. Ловеч за понеделник, сряда и петък, а брат му Т. трябвало да си го получава вторник и четвъртък, но това било по принцип. Двамата отишли заедно в сряда с автомобил с ДК № ЕН 87••••. Т. взел от клиниката две дози, две дози получил и Л., тоест 300 мг. метадон.. Две негови дози били 30 мг. - 2 дози по 15 мг. а на подсъдимия Т. К. П. дозите били с по малко мг., посочва - 12 мг. или 13 мг. При посещението в метадоновия център, Л. К. П. носил бутилка с минерална вода „Хисар“ и отпивал от нея, което се вижда и от заключението по видеотехническата експертиза.От клиниката взел две дози метадон. Едната я изпил на място след което си тръгнали с Т.. Последният също получил своите две дози метадон, но не ги пил. Л. поискал да изпие и другата доза метадон но по пътя двамата братя се скарали. Т. като по-големия брат бил против изпиването и на другата доза. Скарали се по пътя и тогава подсъдимият Л. К. П. за да покаже на брат си, че може и да не взима повече метадон, изхвърлил едната останала доза през прозореца на автомобила, на влизане в гр. Плевен. В 15: 45 часа ги спряла полицията. Т. управлявал колата, тъй като Л. не бил шофьор. Твърди, че на завоя преди влизане в гр. Плевен изхвърлил метадона - една доза 15 мл., поставена в стъклено шише с неговите имена по метадоновата програма. Излял от шишето през прозореца в движение на колата и го изхвърлил, за да покаже на брат си, че може и да не взима метадон. Веднага след това, ги спрели криминалните З. М., В. П. и З. М. с червен автомобил „Астра“ с номер 5431. После пристигнали още около 40 полицая с кучета. Търсели нещо. Седели на мястото 4 часа докато те търсели. Не намерили нищо. Направили дръг - тест на Т. още когато ги спрели в 15: 45 часа, а в 16: 00 часа му излязъл теста за наркотици. На подсъдимия Л. К. П. не са му правили тест, защото не управлявал.

В обясненията на подсъдимия Т. К. П., депозирани при проведения му пред съда разпит на 16.12.2021 г./на лист 4 1 2 – лист 414 от НОХД № 895/2019 г./, изнесената фактология за 11.10.2017 г. се приближава до тази описана от другия подсъдим Л.. След като предишния ден Т. К. П. се обадил на програмата, че не може тогава да отиде, решил да стори това в сряда, когато бил денят определен на другия подсъдим Л. К. П., а и той поискал да пътува с него. Пътуването двамата осъществили с лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с ДК № ЕН 87••••, бял на цвят, собственост на И. В. М., който управлявал Т.. След като пристигнали в програмата, в клиниката гр. Ловеч, подсъдимите си взели метадона, и понеже Л. си вдигнал дозата сам като по този начин видимо пропадал, Т. К. П. влязъл в стаята където в клиниката по метадоновата програма съхранявали празните бутилки/шишенца от по 100 мл. Във всяко едно от стъклените шишета оставали капки метадон и затова подсъдимият решил да събере от тях някакво допълнително количество за Л.. Собственият му разпределен метадон му стигал и бил достатъчен, точно определен поради малката програма. По описания начин Т. К. П. му събрал 2-3 кубика в шише, след което двамата си тръгнали. Обратно по пътя подсъдимите се скарали, при което Л. К. П. на влизане в гр. Плевен излял метадона. Спрял ги патрул, четирима униформени полицаи като сред тях имало и цивилни с автомобил „Астра“ с номер 5431. Това станало в 15: 45 часа. Последвало задържането им. Полицейският служител З. С. М. взел телефона „Самсунг“ на Л. и го сложил в хартиен плик като го запечатали с пластилин или друго подобно като печат. Попитали кой е неговия телефон, взели го, запечатали го. След като излезли от колата, друг служител З. В. М. започнал да рови в жабката и, направили обиск на автомобила. Попитали задържаните дали носят нещо незаконно, на което Т. К. П. отговорил, че не носят нищо незаконно. След малко на мястото пристигнал друг автомобил „Кия“, патрул, с машина за теста. С. С. С. началник сектор „Охранителна полиция“ при 02 РУ гр. Плевен направил на подсъдимия дръг-тест, при който Т. гледал тази част от устройството, където се отичали компонентите за наркотиците и последователно самата машина ги отхвърлила. Тестът за наркотици бил отрицателен. Дозата метадон 220 кубика за вторник и за сряда Т. получил в гр. Ловеч от подсъдимата Д. К. М.. Дозите подсъдимите получили в стъклени шишета от по 100 мл. при задължението да се връщат празните шишета.

Тези обяснения в частта им досежно пробата извършена по отношение подсъдимия Т. К. П. с техническо средство за наркотични вещества се потвърждават и от приложеното по съдебното производство писмено доказателство писмо с рег. № 316000-1525 о т 18.01.2022 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР гр. Плевен /на лист 427 от том II на НОХД № 895/2019 г./. Видно от него е, че в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР гр. Плевен, не се води поименен регистър за извършените отрицателни проби за употреба на наркотични или упойващи вещества, но от направената справка на 11.10.2017 г. около 18: 30 часа е проверено МПС с рег. № ЕН 87•••• с водач Т. К. П. с ЕГН •••••••••••••• на когото е съставен АУАН сер. Д №217931/2017 г. за нарушение на чл. 638, ал. 3 от Кодекса на застраховането. От направената допълнителна справка се е установило, че в посоченото време има извършена проба с техническо средство „Drager DrugTest 5000“ с фабричен № ARHJ-0005, която е отрицателна.

На следващо място в обясненията на подсъдимата Д. К. М., депозирани при проведения и разпит пред първия съд на 16.12.2021 г./на лист 414 – лист 415 от НОХД № 895/2019 г./, се представят факти за случилото се на 11.10.2017 г. когато двамата подсъдими Т. К. П. и Л. К. П. са посетили клиниката по програмата за получаване на полагащите им се количества метадон. Тогава на Т. К. П., който е по малката програма, М. дала 2 дози по 110 мг. метадон + разредител, като в едното шише е 10 мг метадон + 110 мг разредител. Така се разрежда метадона на всички пациенти, в зависимост от милиграмите. Подсъдимата дала на Т. две шишета, тъй като 110 мг метадон + 110 мг вода се разрежда в едно шише. В двете шишета му дала две дози по 110 мг метадон + 2 дози разредител. На Л. К. П., който е по голямата програма, М. дала 150 мг метадон + 150 мг разредител, също в две шишета. Общо 300 мг метадон + 300 мг разредител. Така било установено по наредба да се разрежда метадона. Принципно следобед единствено подсъдимата Д. К. М. раздавала метадона, тъй като колежката и М. М. работела на друго място. Тя правела дозите сутрин, а М. го раздавала следобед. Метадонът се отчитал сутрин от медицинска сестра, която го е направила за деня, а в края на деня подсъдимата е отичало метадона, ако е имало промяна, а такава промяна е била налице в случаите на новопостъпил. В случаите, когато метадонът се приготвял сутрин за определен брой лица и някои от тях не са дошли да си го вземат, той им се пазел ако са се обадили, че не могат да дойдат, като на следващия ден им се давал. Това го решавала обаче лекарката. Ако не лицата не са дошли за да го получат и на по следващ ден, тогава не било възможно метадонът да се отчете. Тогава когато метадонът и разредителят са приготвени в шишенца, не са взет от лицето, не са отчетени, то метадонът остава в касата. На следващия ден той се дава на пациент, който е на същата доза. Всеки пациент си имал на шишенцата написан номера на програмата и името.

Със споделяеми съображения първостепенният съд е направил верни изводи от тези обяснения, които е отхвърлил в посочените им части като годен източник на доказателства обясненията на подсъдимите Т. К. П. и Л. К. П., депозирани в хода на съдебното следствие /на лист 410 – лист 414 от НОХД № 895/2019 г./, в които те съвсем лаконично сочат да не са участвали в процесното деяние, а твърденията им за причината довела до изливането през прозореца на автомобила от Л. К. П. на едната доза от получения метадон, за да се покаже на другия подсъдим Т. и негов брат, че може и да не взема метадон, съдът определя като неверни. Обясненията на двамата подсъдими са израз на правото им на защита, оборени са от наличните по делото доказателства, установяващи по непораждащ съмнения начин не само присъствието им на местопрестъплението, но и активното им участие в преливането от бутилката минерална вода „Хисар“ на неустановено количество метадон в бутилка от минерална вода „Дивна“, с вместимост 0, 5 литра и укриването на бутилката от минерална вода „Хисар“, с намиращите се в нея 5 613 /пет хиляди шестотин и тринадесет/ милиграма метадон алкалоид сол в основата на храсти, в близост до същата отбивка, както и в последвалото изливане на метадона от вратата на автомобила поради изградения полицейски контролно-пропусквателен пункт при съзнаването, че количеството метадон в бутилката от минерална вода „Дивна", надвишава неколкократно дневната доза, за която двамата са положили подписи.

Плевенският окръжен съд е кредитирал изцяло заключенията на изготвените по делото експертизи и този подход е правилен. Видно е, че те са задълбочено изготвени, от лица с изискуемите специални знания и опит, които са изследвали съществените за предмета на делото обстоятелства.

По делото са назначени Физикохимична експертиза и протокол за извършена експертиза № 17/НАР - 894 от 13.10.2017 г.; Физикохимична експертиза и протокол за извършена експертиза № 17/НАР - 932 от 24.10.2017 г.; видео-техническа експертиза и протокол № 117/16.10.2017 г.; Съдебно - химическа /токсикологична/ експертиза, както и Съдебномедицинска експертиза по метода на ДНК профилиране и протокол № 18/ДНК-26 от 25.01.2018 г., по които са изготвени заключения и не са оспорени от страните.

Според заключението на приетата след разпит на вещото лице Й. Н. Й. в проведеното съдебно заседание на 03.06.2021 г. видео-техническа експертиза и протокол № 117/16.10.2017 г., находяща се на лист 223 - 247 от том II на досъдебното производство е, че предоставените от д-р М. за изследване един брой компакт диск марка „RIDATA DVD+R 4.7Gb“ с ръкописен текст на него „Ловеч 11.10.2017“ съдържащ видеозаписи от охранителни камери, монтирани в помещенията на „Д-р В. М. - АСИМП- ИПП“, са с некомпрометирано съдържание. Тоест не са установени следи от манипулация/намеса върху записаната информация. При това са ползвани като методи изследване на видео запис със специализиран плейър/редактор за видео изображения. Експортиране на кадри в некомпресиран формат и последваща обработка за подобряване на информационната им стойност с редактор за растерни изображения. Лицево-идентификационно-изследване. Разпечатване на снимки във фотоалбум.

Експертът е установил при изследването, че основната директория на представения за изследване един брой компакт диск съдържа шестдесет и едни файла записани в стандартен за файлове съдържащи видеозапис бокс- формат „.AVI”.

При прегледа на съдържанието им с помощта на „GOMPlayer”- специализиран софтуерен видео-плеър, се установило, че съдържат в себе видеозаписи заснети от шест заснемащи устройства /камери/. Записаното изображение е цветно с три размера – 1920 x 1080, 1280 x 720 и 928 x 576 пиксела, с вкопирана в кадъра информация за дата и час /тайм код/, според тази информация видеозаписите са заснети на 11.10.2017 г. за времето от 15: 00: 06 до 16: 07: 54 часа - системно време.

На видеозаписите има заснети две лица от видим мъжки пол, които влизат и излизат от сградата. Действията им са илюстрирани с кадри извлечени от видеозаписа, подредени в хронологичен ред и поместени в приложения по-долу в заключението. Снимковите файлове са обработени и допълнително подобрени за повишаване на качеството им с помощта на редактор за растерни изображения „Adobe Photoshop СС”.

Извършена е лицева идентификация фиксираните в записите лица, при което е установено, че на записите са заснети действията на Л. П. и Т. П.. В заключение се дава категоричен отговор, че резултатът от проведеното сравнително лицево-идентификационно изследване, анализа на констатираните сходства в общите и частни идентификационни признаци, позволяват да се направи извод, че на кадрите извлечени от видеозаписа са заснети Т. К. П. с ЕГН •••••••••••• и Л. К. П. с ЕГН ••••••••••••.

От заключението по назначената и представена по делото Физико‐ химична експертиза и протокол за извършена експертиза № 17/НАР - 894 от 13.10.2017 г. /на лист 262-263 от том II на досъдебното производство/ става ясно, че вещото лице С. Й. – специалист в сектор „Наркотици” – ЦЕКИ към НИК-МВР е изследвало един брой пластмасова бутилка от минерална вода с вместимост 1, 5 литра и с етикет „Hissar”, съдържаща безцветна прозрачна течност. Обектът е представен за анализ в полиетиленов плик запечатан с етикет с лепенка „Веществено доказателство”, положени ръкописни надписи и подписи на два броя поемни лица и един брой експерт и четири броя силиконови печати № 186 РДВР - Плевен. Анализите са извършени с газова хроматография-масспектрометрия: газов хроматограф с масспектрален детектор, капилярна колона /5% Diphenyl – Dimethylpolysiloxane/ с програмиран температурен режим и йонизация с електронен удар с енергия 70e V.

В резултат на проведените анализи се е установило, че представената течност е в количество 1 120 милилитра и в нея се доказа наличие на метадон. В сектор „Наркотици” при НИК не се провеждат количествени анализи на метадон, поради което не може да се отговори на въпроса относно процентното съдържание на доказаното вещество под контрол.

В заключение експертът по един несъмнен начин удостоверява, че:

1. Представената течност е в количество 1 120 милилитра и в нея се доказа наличие на метадон. В сектор „Наркотици” при НИК не се провеждат количествени анализи на метадон, поради което не може да се отговори на въпроса относно процентното съдържание на доказаното вещество под контрол.

1. Метадонът е поставен под контрол в Списък II – „Списък II - Вещества с висока степен на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина” от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП).

Била изпълнена в тази връзка и още една Физикохимична експертиза, чието заключение о т 24.10.2017 г. също е приложено и приобщено към доказателствените материали по делото. Допусната е именно Физикохимична експертиза и протокол за извършена експертиза № 17/НАР - 932 от 24.10.2017 г. /на лист 271-275 от том II на досъдебното производство/, от заключението по която става ясно, че вещото лице С. Й. – специалист в сектор „Наркотици” – ЦЕКИ към НИК-МВР е изследвало редица предоставени му веществени доказателства иззети по досъдебно производство № 208/2017 г. по описа на ОП гр. Плевен. От значение за обвиненията по настоящото производство са тези веществени доказателства посочени в пункт III. от протокола като - Обекти иззети с протокол за оглед на местопроизшествие в гр. Плевен, път II-35.

Обект №1 - Един брой смачкана пластмасова бутилка от минерална вода с вместимост 0, 5 литра и с етикет „Divna”, със следи от течност по вътрешните стени на бутилката. Обектът е представен за анализ в полиетиленов плик запечатан с етикет с лепенка „Веществено доказателство”, положени ръкописни надписи и подписи на два броя поемни лица и един брой експерт и четири броя силиконови печати №186 РДВР- Плевен.

Обект № 2 - Един брой пластмасова епруветка, съдържаща марлен тампон. Съгласно описанието обтривката е била иззета от пътното платно. Обектът е представен за анализ в полиетиленов плик полиетиленов плик запечатан с етикет с положени ръкописни надписи и подписи на два броя поемни лица, разсл. полицай и един брой експерт и един брой силиконов печат № 105 РДВР - Плевен.

Обект № 3 - Един брой пластмасова епруветка, съдържаща марлен тампон. Съгласно описанието обтривката е била иззета от предна дясна и задна дясна врата на лек автомобил Ауди с ДК № ЕН 87••••. Обектът е представен за анализ в полиетиленов плик запечатан с етикет с положени ръкописни надписи и подписи на два броя поемни лица, разсл. полицай и един брой експерт и един брой силиконов печат № 105 РДВР - Плевен.

Анализите при това изследване са извършени с методи:

1. Капкова реакция с реактив на Марки;

1. Газова хроматография с пламъчно йонизационен детектор, кварцова колона (тип 5% фенил 95% диметилполисилоксан) и програмен температурен режим.

1. Газова хроматография-масспектрометрия: газов хроматограф с масспектрален детектор, капилярна колона (5% Diphenyl - 95% Dimethylpolysiloxane) с програмиран температурен режим и йонизация с електронен удар с енергия 70eV.

1. Инфрачервена спектрометрия: инфрачервен спектрофотометър с фурие трансформация, в таблетка от КВr, в област 4000-400 см.-1 В заключението на експертизата вещото лице С. Й. определя относно обектите иззети с протокол за оглед на местопроизшествие в гр. Плевен, път II-35, че по вътрешните стени на бутилката, обект №1 Един брой смачкана пластмасова бутилка от минерална вода с вместимост 0, 5 литра и с етикет „Divna”, както и по обтривките, обект № 2 и № 3, се доказа наличието на следи от метадон, т. е, че в бутилката от минерална вода с вместимост 0, 5 литра и с етикет „Divna”, по вътрешните и стени е установено наличие на метадон. Такова наличие на метадон е установено и по обтривката/марления тампон иззета от пътното платно и по обтривките/марлените тампони иззети от предна дясна и задна дясна врата на лек автомобил Ауди с ДК № ЕН 87••••..

В съдебното заседание проведено на 23.11.2022 г. пред първоинстанционния съд страните са се съгласили на основание чл. 282, ал. 3 от НПК да не се провежда разпит на вещото лице С. Й. по представените от него две заключения, съобразно предвидената в закона възможност. С нарочно определение съдебният състав е огласил заключението по Физико‐ химична експертиза и протокол за извършена експертиза № 17/НАР - 894 от 13.10.2017 г. /на лист 262-263 от том II на досъдебното производство/ и това по Физикохимичната експертиза и протокол за извършена експертиза № 17/НАР - 932 от 24.10.2017 г. /на лист 271-275 от том II на досъдебното производство/.

Съдът приема за достоверни и обективни изложените по горе заключения на вещите лица. Тук настоящият съдебен състав кредитира изцяло за достоверни заключенията на допуснатите на досъдебното производство и огласени при проведеното съдебно следствие Физико‐ химична експертиза и протокол за извършена експертиза № 17/НАР - 894 от 13.10.2017 г.; Физикохимична експертиза и протокол за извършена експертиза № 17/НАР - 932 от 24.10.2017 г., както и видео-техническа експертиза и протокол № 117/16.10.2017 г.. Съдът споделя като обективно и правдиво заключението на експертите по отношение изследваните от тях и предоставени им обекти, възприетия от тях извод досежно намерените следи от метадон. Съдът възприема именно изцяло тези заключения за обективни и отговарящи на действителността, като изгражда върху тях и останалите доказателства своето разбиране за фактологията на извършеното престъпление.

Видно от заключението изх. № И-9365/30.11.2017 г. на ВМА, с дата 28.11.2017 г., по изготвената от вещите лица маг.хим. Г. К. – химик, д-р С. С. – съдебен токсиколог и доц. д-р В. А. – съдебен токсиколог, всички от специализираната Токсикохимична лаборатория към ВМА - София и назначена по делото Съдебно - химическа /токсикологична/ експертиза /на лист 280-283 от том II на досъдебното производство/ е, че на експертите са предоставени посочените в протокола обекти - веществени доказателства:

1. ВД 1 - 1 (един) брой пластмасово шише с вместимост 1, 5 литра от минерална вода „Хисар” с оригинален етикет, намиращо се в прозрачен плик, запечатан със стикер „Изследвано ВД” на БНТЛ при ОДМВР - Плевен, и съдържащо безцветна, прозрачна течност (приблизителен обем 1 - 1, 2 L);

1. ВД 2 - 1 (един) брой кафяво, стъклено шише с бяла капачка на винт със залепен върху оригиналния етикет бял етикет с надпис „Метадонова програма гр. Ловеч, тел. 068/58-98-58 д-р В. М. Л. П. метадон хидрохлорид дневна доза за 18.VIII.”, намиращо се в прозрачен плик заедно с ВД 3, запечатан с печат и надпис „Пр. 17/НАР-932 обект 3, иззет от ул. „Мир” № 13 и обект, иззет при обиск на К. В. ” и съдържащо безцветна, прозрачна течност (приблизителен обем 50 mL);

1. ВД 3 - 1 (един) брой кафяво, стъклено шише с бяла капачка на винт и оригинален етикет с надпис „Метадон алкалоид 10 mg/1 mL, перорален разтвор”, намиращо се в прозрачен плик заедно с ВД 2, запечатан с печат и надпис „Пр. 17/НАР-932 обект 3, иззет от ул. „Мир” № 13 и обект, иззет при обиск на К. В. ” и съдържащо безцветна, прозрачна течност (приблизителен обем 80 mL).

По отношение резултатите от извършеното химическо изследване следва да се отбележи, че от значение за делото и относими към предмета на доказване са само веществените доказателства ВД 1 и ВД 2. В тази връзка резултатите при изследване на ВД № 1 са:

1.1 Външен вид (лаб. № 6294) Описание: В предоставената пластмасова бутилка с вместимост 1, 5 литра от минерална вода „Хисар” с оригинален етикет се съдържа безцветна, прозрачна течност с плодова миризма и обем около 1 130 mL.

1.2 Качествена реакция /реактив на Манделин/ (лаб. № 6295) Резултат: Положителна качествена реакция за наличие на метадон.

1.3 Количествен HPLC анализ на метадон (лаб. № 6296) Извършен е количествен HPLC-DAD анализ с ползване на външен стандарт (сертифициран аналитичен стандарт).

Резултат: метадон - 5.1 mg/mL.

1.4. Инструментален GC-MS анализ (лаб. № 6297) Извършена е течно-течна екстракция и последващ GC-MS анализ в режим на сканиране с библиотечно идентифициране на хроматографските пикове.

Резултат: Идентифицира се наличие на метадон в пробата.

Резултатите при изследване на ВД № 2 са:

2.1 Външен вид (лаб. № 6298) Описание: Предоставеният обект - веществено доказателство съдържа безцветна, прозрачна течност без миризма и приблизителен обем 38 mL.

2.2 Качествена реакция /реактив на Манделин/ (лаб. № 6299) Резултат: Положителна качествена реакция за наличие на метадон.

2.3 Количествен HPLC анализ на метадон (лаб. № 6300) Извършен е количествен HPLC-DAD анализ с ползване на външен стандарт (сертифициран аналитичен стандарт).

Резултат: метадон - 5.1 mg/mL.

В заключението са прави несъмнен извод, че в съдържащите се в пластмасово шише с вместимост 1, 5 литра от минерална вода „Хисар” с оригинален етикет 1 120 милилитра течност се съдържат 5 763 милиграма метадон алкалоид сол, на стойност 72, 61 лева, която стойност е определена от заключението на назначената по делото съдебно стокова експертиза /на лист 300-301 от том II на досъдебното производство/.

Изготвено е по делото на 25.01.2018 г. и изслушано заключението на приетата след разпит на вещото лице Ж. Ц. И., доктор специалист в областта на ДНК профилиране на веществени доказателства в сектор „ДНК анализи” в ЦЕКИ към НИК-МВР, Съдебномедицинска експертиза по метода на ДНК профилиране и протокол № 18/ДНК-26 /на лист 292 - лист 295 от том II на досъдебното производство/в проведеното на 22.01.2020 г. съдебно заседание. Предмет на изследване по експертизата са били Обект № 1: Пластмасова бутилка от минерална вода Хисар, от 1, 5 л, с капачка, с прозрачна течност, запечатана в прозрачен полиетиленов плик с 4 бр. СП и етикет с надпис: „02 РУ гр. Плевен, 1, 12.10.17, Път II - 35, отбивка паметник... платното посока Плевен, местност „Плочата”, Един брой бутилка с прозрачна течност, около 2/3 от обема на бутилката, с етикет с надпис Хисар от извор № 7 натурална минерална вода 1, 5 L”, следват име и подпис на вещо лице и подписи на две поемни лица.

Иззет е с тампони материал за изследване както следва:

1.1: От гърловината и вътрешната страна на капачката.

1.2: От повърхността на бутилката.

Видно от заключението на експертизата е, че за изследвания клетъчен материал по гърловина и капачка от бутилка от минерална вода марка „Хисар“, съдържаща 5 763 милиграма метадон алкалоид сол намерена, укрита от Л. К. П. до паметника в местността „Плочата“ в гр. Плевен /обект № 1.1/ се определи ДНК профил на лице от мъжки пол, който напълно съвпада с профила на Т. К. П., регистриран в Националната ДНК база данни.

Вероятността да се установи този ДНК профил, ако клетъчният материал е оставен от някой друг индивид, освен Т. К. П. е:

1 на 651 790 000 000 000 000 000 000 Изследваният клетъчен материал по гърловина и капачка от бутилка минерална вода Хисар /произхожда от Т. К. П. с ЕГН ••••••••••.

За изследваната бутилка от минерална вода Хисар /обект № 1.2/, се установява смес на клетъчен материал с много ниски нива, която не може да бъде интерпретирана.

В хода на досъдебното производство под № 208/2017г. по описа на ОП - Плевен, във връзка с извършен на 12.10.2017 г. в землището на гр.Плевен, местността „Плочата“, на 100 метра южно от паметника „Входа на гр.

Плевен“, оглед на местопроизшествие е допусната и дактилоскопна експертиза. Същата е възложена на В. Й. С., експерт в БНТЛ при ОД на МВР - Плевен, който след като изследвал предоставеното му веществено доказателство - един брой пластмасова бутилка с вместимост 1, 5 литра, със син етикет с надпис „Хисар“, пълна на приблизително на ¾ от обема си с прозрачна безцветна течност, намерена и иззета при горепосочения оглед на местопроизшествие, на 17.10.2017 г. изготвил и своето заключение.

Според него и след преценка на вида на следовъзприемащите повърхнини на обекта, за проявяване на евентуално намиращите се по тях невидими дактилоскопни следи, бил приет метода на опушване с цианакрилатни изпарения в камера за проявяване на дактилоскопни следи в цианакрилатна среда - изделие „ПРЪСТ” /06-54/ на Института за специална техника - гр.София. За по-удобно и безопасно манипулиране с бутилката, течността от нея внимателно е прелята в чист сух съд, откъдето след приключване на изследването отново е върната в бутилката.

След обработката с цианакрилатни изпарения по повърхнините на бутилката се е получило интензивно бяло фоново оцветяване вследствие на химичната реакция на цианакрилата с намиращите се субстанции по повърхнините. Такова фоново оцветяване се получава обикновено при наличие на конденз по повърхнините, водещ до разтваряне и разлагане на евентуално наличния потомастен секрет и други вещества по тях. Повърхнините на бутилката били внимателно изследвани с помощта на дактилоскопни лупи за наличие на дактилоскопни следи и за тяхната годност за дактилоскопна идентификация, но се установили само 2-3 малки участъка с отражения на папиларни линии в някои от вдлъбнатите участъци на бутилката и нито един папиларен участък с наличие на достатъчно качествени и количествени характеризиращи признаци за извършване на дактилоскопна идентификация, т.е. прави се извода, че по представения за изследване обект няма годни за идентификация дактилоскопни следи.

В заключение експертът по един категоричен начин извежда, че по представения за изследване обект - 1 бр. пластмасова бутилка с вместимост 1, 5 литра, със син етикет и с надпис „Хисар”, пълна на приблизително ¾ от обема си с прозрачна безцветна течност, иззета с протокол за оглед на местопроизшествие на 12.10.2017 г. в землището на гр. Плевен, местността „Плочата”, на 100 м. южно от паметника „Входа на гр. Плевен ” – няма годни за идентификация дактилоскопни следи.

В съдебното заседание проведено на 23.01.2020 г. пред първия съд защитникът на подсъдимата Д. К. М., адвокат Г. А. П. е представил по делото като писмено доказателство заверено копие на констативен протокол № 2/25.10.2017 г. на д-р Полинка Каменова, главен инспектор в Регионална здравна инспекция град Ловеч, относно извършена проверка на посочената дата на „Д-р В. М.“ - амбулатория за специализирана извънболнична медицинска помощ - индивидуална практика по психиатрия“ ЕООД. С представения протокол се установява фактът на извършената проверка на процесното дружество, като защитникът акцентира особено на констатациите в т. 9.2 от него, касаещи количествата метадон към датата на получаването му от двамата подсъдими и въобще за месец октомври 2017 г., по двете направления. Поискал е допускането на съдебно-счетоводна експертиза от вещо лице - експерт счетоводител, което, след като се запознае с писмените доказателства по делото, в това число и с ежедневните отчети в ЕООД „Д-р В. М. - АСИМП - ИПП“ - гр. Ловеч, за раздаване на съответните дози метадон по двете направления - платено и безплатно, с резултатите от вечерното състояние на касата и описаните количества метадон, да даде отговор на поставени от страната въпроси:

Отчетени ли са правилно количествата метадон по двете направления - платено и безплатно; Отчетени ли са правилно количествата метадон, получени от амбулаторията за месец септември 2017 г. пред Националния център по наркомании, съответстват ли тези количества на отпуснатия за месеца метадон, констатирани ли са за този месец - септември, липси или излишъци и ако са установени излишъци, какво е станало с тях? Какво количество метадон е отпуснато от Национален център по наркомании на дружеството или на амбулаторията за месец октомври 2017 г. и как е отчетен? Изискано било още вещото лице да направи разбивка на ежедневните количества и да даде заключение-получените количества метадон и по двете направления – платено и безплатно, съответстват ли на раздадените и какъв отчет е направен пред НЦН и приет ли е този отчет от Центъра по наркомании. Следвало е вещото лице да провери извършвани ли са проверки в амбулаторията от Националния център по наркомании в интересуващата делото лаборатория за периода след 1 септември – до края на 2017 г. и то само в частта, относно получаването и отчитането на метадона по програма.

Съдът допуснал поисканата експертиза, писменото заключение по която постъпило в деловодството на съда с вх. № 262546/19.05.2021 г. наименувано от вещото лице Бисерка Георгиева Атанасова като съдебно- икономическа експертиза.

Експертът представил първоначално заключение /на лист 251 – лист 258 от том I на НОХД № 895/2019 г. на Плевенски окръжен съд/ и допълнително такова /на лист 351 – лист 358 от том II на НОХД № 895/2019 г./ постъпило в деловодството на съда с вх. № 262853/08.06.2021 г., според които, както на процесната дата - 11.10.2017 г., така и за месеците септември и октомври 2017 г. количествата метадон, които са били раздавани в ЕООД - „Д-р В. М.-АСИМП-ИПП“ - гр. Ловеч, съответстват на количествата метадон, които са били отпускани за съответните дни или месеци, като не са били констатирани липси или излишъци на метадон за този период. През месеците септември и октомври 2017 г. не са били констатирани несъответствия и от Министерството на здравеопазването между отпуснат и раздаден на участващите в програмата за лечение метадон, в ЕООД - „Д-р В. М. – АСИМП - ИПП“ - гр. Ловеч, видно от приложения /на лист 95 – лист 99 от том I на НОХД № 895/2019 г./ констативен протокол № 2 от 25.10.2017 г., за извършена проверка от МНЗ на РБ, Регионална здравна инспекция - гр. Ловеч.

Изложената по - горе фактическа установеност първоинстанционният съд приел за установена и доказана и въз основа на показанията на свидетелите З. С. М., З. В. М., П. В. Н., Е. И. Ц., И. П. П., А. Й. Ц., д-р В. М. А.а, С. А. К., Х. А. Р. инспектор „Криминална полиция“ при 02 РУ гр. Плевен и С. С. С. началник сектор „Охранителна полиция“ при 02 РУ гр. Плевен, както и тези на свидетеля Е. В. Д. прочетени на основание чл. 281, ал. 1, т. 4 от НПК, тъй като са дадени при разпит пред съдия.

Показанията на посочените по-горе свидетели и настоящият съдебен състав оценява като последователни, логични и непротиворечиви и за това ги кредитира с доверие, тъй като те са подкрепени и съответстват на останалите доказателства и доказателствени средства, събрани по делото.

Показанията, които са депозирани от свидетеля А. Й. Ц., в съдебното заседание проведено на 22.01.2020 г. при разглеждане на съдебното дело, не са били кредитирани и то правилно от първия съд, който допуснал, при условията на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, да бъдат прочетени показанията, дадени от Ц. пред съдия на досъдебното производство поради наличието на съществени противоречия в показанията на свидетеля и заявяване от негова страна, че не помни подробности за случая, предмет на делото. Огласени чрез прочитане били показанията му дадени при разпита проведен на 12.10.2017 г. по време на досъдебното производство /находящи се на лист 101 – лист 102 от том I/. Свидетелят е заявил, че не помни да е казвал прочетеното в този му вид, както и че е искал да бъдат променяни някои негови думи. При предявяване на протокола Ц. разпознава като свой подписа положен на гърба на лист 102 от том I на досъдебното производство, в графата „свидетел”. Отрича да е извършвал покупко-продажба на метадон с подсъдимите П.. При преценка на показанията на свидетеля Ц., настоящата въззивна инстанция също счита за достоверни показанията дадени от този свидетел на досъдебното производство при условията на чл. 223, ал. 1 от НПК, тъй като те първом са дадени по време непосредствено след извършване на престъплението и съответстват както на доказателствената съвкупност установена и непротиворечива в нейната цялост, така и на приложените по делото писмени доказателства. Налице е и пълно съвпадение между казаното от свидетеля обективирано в протокола му за разпит от 12.10.2017 г. и съдържащото се във веществените доказателствени средства, приложени в класифициран том № 1: Веществено доказателствено средство /ВДС/: „звукозапис” с 1 бр. CD-R, протокол за изготвяне на ВДС „звукозапис“ на лист 33-38, както и приложеното в класифициран том № 2: Веществено доказателствено средство /ВДС/: „звукозапис” с 1 бр. CD-R, протокол за изготвяне на ВДС „звукозапис“ от прилагане на СРС на лист 30-54, Веществено доказателствено средство /ВДС/: „видеозапис” с 1 бр. CD-R и протокол за изготвяне на ВДС на лист 56 - лист 58.

В този смисъл разглеждани и преценявани през призмата на стриктното спазване на процесуалните правила, показанията дадени от Ц. пред състава на окръжния съд правилно се приемат за недостоверни, като предназначени за оневиняване подсъдимите Л. К. П. и Т. К. П.. От всички посочени до тук показания дадени от свидетеля А. Й. Ц. при разпитите му както на досъдебното производство така и на съдебните производства след извършване анализ на констатираните и съществуващи различия, въззивният съд в настоящия си състав приема като обективни и правдиви, съответно кредитира единствено показанията на свидетеля, дадени на проведения разпит от 12.10.2017 година пред съдия Ц. Й. при Окръжен съд гр. Плевен по реда на член 223, ал. 1 от НПК и не споделя показанията му, дадени в хода на съдебното следствие пред първия съд. Преди всичко и противно на твърдяното от защитника адвокат Е. Е. Б. и от свидетеля Ц., показанията му пред съдия от една страна и оформения за това протокол изцяло съответстват на всички процесуални стандарти залегнали в разпоредбата на член 223 от НПК. На проведения разпит на свидетеля по ЧНД № 1030/2017 г. извършен пред съдия от съответния първоинстанционен съд, в състав съдия Ц. Й., в съдебната зала са присъствали освен свидетелят А. Й. Ц., още и разследващ полицай от 02 РУ гр. Плевен, Даниел Гурков и съдебният секретар Петър Петров. Тук въззивната инстанция не може да не се съгласи със становището, че е нямало данни други лица извън посочените да са присъствали в залата по време на разпита.

Не може да бъде определена като погрешна интерпретация придаването на приоритетна процесуална тежест на показания, които са депозирани в съответствие с процесуалните правила, в присъствието на, а и пред съдия. Самият законодател е придал посоченото значение на такива показания в разпоредбата на чл. 281, ал. 1 от НПК, сравнимо с показанията, придобити в процеса по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК. Нещо повече, налице е процесуална забрана съобразно чл. 281, ал. 8 от НПК такива показания да залегнат изключително в осъдителната присъда. Законотворецът е искал да заглуши неизбежното „инквизиционно“ начало на този етап от разследването, при което може да се стигне до неглижиране на процесуалните права на обвиняемите за сметка на обвинителната теза.

Не е невъзможно да се разсъждава дали в основата на осъдителна присъда могат да залегнат, освен показания по смисъла на чл. 281, ал. 4 от НПК /при които е налице забраната по чл. 281, ал. 8 от НПК/, и данни, получени при експлоатацията на специални разузнавателни средства /при които е налице самостоятелната процесуална забрана по чл. 177, ал. 1 от НПК/, в съчетание и дали двете забрани се неутрализират, за какъвто анализ и тълкуване очевидно се настоява от апелаторите.

В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция защитника на подсъдимите, адвокат Е. Е. Б. е направил възражение затова, че при налично повдигнато обвинение на двамата подсъдими Л. К. П. и Т. К. П. са проведени разпити на свидетели по реда на чл. 223 от НПК в пълно нарушение на законовата разпоредба без да е предоставена възможност за участието в тях както на двамата обвиняеми тогава, така и на техните защитници.

За да се отговори на направените възражения от страна на защитника на двамата подсъдими П. е необходимо да се отбележи, че разпитът пред съдия на свидетеля е започнал в 15: 20 часа и е приключил в 15: 45 часа. Тоест към началния час на посоченото процесуално следствено действие по досъдебното производство все още не е имало повдигнати и предявени обвинения, или лица притежаващи процесуалното качество на обвиняеми. Т. К. П. е придобил качеството на обвиняем с постановлението от 12.10.2017 г. в 17: 30 часа, а Л. К. П. е придобил качеството на обвиняем с постановлението от 12.10.2017 г. в 18: 07 часа, или по време след проведения разпит на свидетеля Ц.. По този начин настоящият съдебен състав не може да сподели претенциите на защитниците на подсъдимите Л. К. П. и Т. К. П. за нарушаване на процесуалния закон.

Тези констатации се отнасят до разпитите пред съдия и на останалите свидетели проведени по време на досъдебното производство, за процесуалната допустимост на които се предявяват претенции, като свидетелят Е. В. Д. и свидетелят И. П. П.. Разпитът на свидетеля И. П. П. е проведен на 12.10.2017 г. в 14: 55 часа, а този на свидетеля Е. В. Д. на същата дата в 16: 08 часа. Или двата разпита на посочените свидетели са проведени преди подсъдимите П. да придобият качеството на обвиняеми лица.

Въззивната инстанция споделя в цялост възприетата установеност чрез показанията на посочените свидетели но с отделни забележки, които излага по-долу в мотивите си.

Що се отнася до показанията на свидетеля И. П. П., контролираният съд е съобразил заключението на назначената по искане на защитата на подсъдимите П. комплексна съдебна психолого - психиатрична експертиза изготвена от вещите лица д-р Л. З. Т., специалист по съдебна психиатрия и А. П. И., клиничен психолог, според заключението на които И. П. П. притежава свидетелска годност.

Те определят, че освидетелстваният И. П. страда от Психични и поведенчески разстройства дължащи се на комбинирана употреба или употреба на други вещества. Синдром на зависимост (F19.2, МКБ 10) и Органично разстройство наличността (F 07.0, МКБ 10).

Констатираните психични разстройства при И. П. - Психични и поведенчески разстройства дължащи се на комбинирана употреба или употреба на други вещества. Синдром на зависимост (F 19.2, МКБ 10) и Органично разстройство на личността (F07.0, МКБ 10), по отделно и заедно не могат да бъдат приравнени към „продължително разстройство на съзнанието” по смисъла на чл. 33 от НK. И. П. през инкриминирания период е могъл правилно да възприема, запаметява и понастоящем да възпроизвежда факти и обстоятелства имащи значение за делото, както и да дава достоверни обяснения, т.е. притежава свидетелска годност.

Като личностови особености във връзка с поведението му в качество на свидетел могат да бъдат изведени черти като повишена тревожност, затруднена адаптация при промяна на обстоятелствата, предразположения към стресови реакции, психосоматични прояви, безпокойство, разсеяност, нестабилност в стресови ситуации, които могат допълнително да повлияят на поведението му и продуктивността при провеждане на разпити в съдебно заседание. Не се установява тенденция към враждебност, отмъстителност, пряка реакция към фрустратори от обкръжението на освидетелствания, които да мотивират целенасочено изкривяване на показанията му.

През инкриминирания период и към датата на изследването свидетелят е бил без качествени нарушения във възприятията и/или други базисни сфери от психичната дейност, които да нарушават основните му психични годности т.е могъл е правилно да възприема реалността.

Нивото на интелектуално функциониране на И. П. е в рамките на средната норма. Налице е леко изразен когнитивен спад, обусловен от органични нарушения, т.е. преморбидното функциониране е било на по- високо равнище. Липсват значими отклонения от нормата при краткосрочната памет. При изследване на дългосрочната памет се установяват леко изразени нарушения по отношение на фиксацията, като способностите на ретенцията /задържане/ са в норма, а най-уязвима е способността за репродукция /възпроизвеждане/.

На този фон действително са възможни колебания във възприемането на постъпваща отвън информация, както и затруднения основно във възпроизвеждането и, т.е. информацията е кодирана и съхранена, но е налице затруднение в нейната репродукция. Обяснима би била липсата на екзактна детайлизация във възпроизвеждане на спомена, особено за отдалечени във времето събития, но все пак комплексната оценка на когнитивното функциониране не свидетелства за такива паметови увреди, които грубо да нарушават способността на освидетелствания да продуцира спомени за факти и обстоятелства свързани с настоящото производство.

При разпита на вещите лица д-р Л. З. Т., специалист по съдебна психиатрия и А. П. И., клиничен психолог, проведен в съдебното заседание пред първоинстанционния съд на 15.04.2021 г. изготвеното от тях заключение находящо се на лист 188 - лист 207 от том I на НОХД № 895/2019 г./ е било огласено чрез прочитане. Експертите са заявили, че поддържат заключението си, като на основния въпрос на експертизата дали свидетелят Помпаляшки има свидетелска годност отговарят по категоричен начин, че той не е бил в състояние, което може да бъде квалифицирано като психотично, не са налице при него тежки паметови интелектуални смущения, които да стигат до деменция, така че той определено притежава свидетелска годност..

Съдът и в настоящия си състав изцяло възприема заключенията на представените експертизи за обективни, правдиви и обосновани и ги споделя, като счита, че установените с тях факти, изяснени обстоятелства и направени изводи подкрепят изложената по-горе фактология.

В подкрепа на заявените от обвинителната власт доказателства, както правилно е констатирал и окръжния съд, са приложените по делото веществени и писмени доказателства, изводимото от писмените доказателствени средства.

Въззивната инстанция разглежда с недоверие в достоверността на информацията приобщена към делото в протоколите за разпит на следващите двама свидетели Х. Л. С. и С. Х. П. - С., които също са разпитани в хода на досъдебното производство, като разпитите и на двамата са били проведени на 24.11.2017 г.. В показанията си Селвина посочва, че случайно разбрала през месец октомври 2017 г. от „Фейсбук“ за задържането на две лица с лек автомобил Ауди, по пътя за гр. Ловеч. На същата дата 11.10.2017 г. имали уговорка с непознати за тях мъж и жена за продажба на собствения им автомобил „Фолксваген Голф 4“ с ДК№ ЕН 15••••, сив металик на цвят. Уговорката била да се срещнат с купувачите в с. Брестовец, под бензиностанцията. Когато последните пристигнали, било е след обяд около 15: 30 часа мъжът купувач се качил в Голфа за да го пробва. Твърди, че при навлизането им по пътя покрай тях преминал бял автомобил Ауди. Явно свидетелите са познавали подсъдимия Т. К. П. защото съпругът и Х. Л. С., се обърнал към свидетелката с думите „Виж Т.“. Твърди още, че те са били в колоната третият по ред автомобил след Ауди-то на Т.. Вече на отбивката на картинг пистата семейството завили на ляво за да се върнат обратно в с. Брестовец, а Т. продължил надолу. Потвърждава, че през цялото време докато се движели след автомобила на Т. той не е спирал никъде.

В съдебно заседание Селвина била разпитана на 23.01.2020 г. където пред първоинстанционния съд заявила, че познава двамата подсъдими. На поставени въпроси свидетелката отговаря, че Т. е управлявал автомобила „Ауди“, били двама души вътре и те ги следвали до първата отбивка за да се върнат обратно. Заявява още, че не и е направило впечатление някой от автомобила на Т. да извършва нещо странно, нередно, не мисли, че Ауди-то е спирало. Директна видимост не знае дали е имала, тъй като седяла като пасажер отзад. На конкретизиращите въпроси свидетелката отговаря с не си спомням или не съм забелязала. При огласяване на показанията на Селвина Петрова чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК, свидетелката поддържа казаното от нея на досъдебното производство.

При разпита на свидетеля Х. Л. С. същият в началото декларира, че познава Л. и Т. като преповтаря изнесеното като фактология от съпругата му Селвина. Когато купувачът поискал да изпробва автомобила собственост на семейството „Фолксваген Голф 4“, той се качил отпред на мястото на водача, двете жени и съпруги седнали отзад, а свидетелят Х. С. седнал отпред в дясно. Изчаквайки включване в движението от посока гр. Ловеч се появил автомобил, бял на цвят, при което свидетелят разпознал Т., който го управлявал. Ставало въпрос за неговото Ауди. Той не бил сам в автомобила но С. не разпознал седящия до него мъж. Подир Т. преминал сив на цвят автомобил, след който вече свидетелите се включили в движението. Така пътували в посока към гр. Плевен до разклона на картинг пистата където завили на ляво и обърнали в обратна посока за с. Брестовец. Било около 16: 30 часа.

В съдебно заседание свидетелят Х. С. е разпитан в съдебното заседание проведено на 15.04.2021 г. където пред първия съд потвърждава, че не му е направило впечатление от автомобила на Т. някой да изхвърля нещо, както и същият да спира. Въпреки тази категоричност свидетелят заявява, че не може да се приеме, през цялото време да е гледал към автомобила управляван от подсъдимия, нито пък сам да го е следил.

Съдът не може да приеме за достоверни тези показания защото те влизат в противоречие с приобщения по делото цялостен доказателствен материал, включително и с приложените и изследвани веществени доказателства и доказателствени средства. В показанията на свидетеля Е. И. Ц. дадени пред разследващ полицай на 12.10.2017 г. и потвърдени пред първия съд в проведеното на 22.01.2020 г. съдебно заседание, категорично се опровергава заявеното от свидетелите Х. Л. С. и С. Х. П. - С.а и поддържано пред контролирания съд, становище, автомобилът „Ауди“, модел „А4“ с ДК № ЕН 87•••• управляван от Т. да не е спирал никъде по пътя, от него да не е изхвърляно нищо. Точно свидетелят Ц. на въпросната 11.10.2017 г. е видял как от лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с ДК № ЕН 87••••, бял на цвят и собственост на И. В. М., управляван от подсъдимия Т. К. П., пътникът на предната дясна седалка и подсъдим Л. К. П. излял течност от шишето, след което го изхвърлил към храстите, отстрани на пътното платно.

Наред с това твърдяното от двамата свидетели и семейство С.и се опровергава и от показанията на свидетеля З. В. М., разпитан на досъдебното производство на 13.10.2017 г. и пред първоинстанционния съд на 22.01.2020 г. в проведеното съдебно заседание, където същият е заявил по един несъмнен начин точно това което сам и лично е видял и възприел, че на 11.10.2017 г. след обяд около 15: 30 – 16: 00 часа съвместно с младши разузнавача и издирвач Александър Пеев обхождайки маршрута с. Брестовец – входа на гр. Плевен са видели автомобил „Ауди“, модел „А4“ с ДК № ЕН 87•••• управляван от Т. К. П.. Последният се движел в посока гр. Плевен, а полицейските служители започнали да ги следват със служебен автомобил по начин да не бъдат забелязани..В района на паметник „Входа на гр. Плевен“ преминавайки покрай него свидетелят забелязал, автомобил „Ауди“, модел „А4“ с ДК № ЕН 87•••• как отбил в дясно и спрял, като до него подсъдимият Л. К. П. държал в ръцете си две шишета-едното от които било по-голямо и синьо на цвят. Михайлов видял още как подсъдимият преливал нещо от по- голямата в по-малката бутилка. Тоест това се случва в района, в който в последствие е била открита бутилката от минерална вода „Хисар“, съдържаща метадон.

Съдът като контролираща инстанция не споделя обясненията на подсъдимите Т. К. П. и Л. К. П. и показанията на свидетелите Х. Л. С. и С. Х. П. - С.а, в описаните им по-горе части, тъй като те се опровергават от всички останали доказателства и доказателствени средства, събрани по делото.

Съдът и в настоящия си състав споделя критериите проявени от контролирания първостепенен съд като изцяло кредитира всички писмени доказателствени материали, приобщени, чрез прочитането им, по реда на чл. 283 от НПК, които са относими към предмета на доказване и не се оспорват от страните. Относно веществените доказателствени средства, събрани посредством CPC - та, съдът не намира основания да постави под съмнение тяхната автентичност и законността на тяхното изготвяне въпреки възраженията на защитниците изразени и по време на съдебните прения. Първоинстанционният съд, в присъствие на страните по делото, се е запознал непосредствено с тяхното съдържание, в хода на съдебното следствие в проведеното на 20.05.2022 г. съдебно заседание. Предявени на страните са тогава намиращите се в том 1 и том 2 материали съдържащи класифицирана информация ВДС аудиодиск, протокол за изготвяне на ВДС „звукозапис“ на лист 33-38; ВДС диск № 17-465, протокол за изготвяне на ВДС „звукозапис“ от прилагане на СРС на лист 30-54, диск № 17-415 и протокол за изготвяне на ВДС „видеозапис“ от прилагане на СРС на лист 56-60.

Настоящата инстанция отчита като недостатъчно обоснована позицията на първия съд в мотивите към присъдата си единствено да се позове на веществените доказателствени средства, съдържащи класифицирана информация и приложените към тях декласифицирани материали за да приеме за установена и доказана изложената от него фактическа обстановка. Това е така защото въпросът за доказателствената сила на данните, получени при използване на СРС е особено съществен, т.к. специалните разузнавателни средства, като способ за доказване, предполагат засягане на правата и свободите на гражданите. По отношение на доказателствената сила на данните, получени при използване на СРС, НПК съдържа изрични разпоредби в чл. 177 от НПК. Разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от НПК съдържа забрана обвинението и присъдата да се основават само на данни от СРС. Ако в хода на производството са събрани само ВДС, изготвени въз основа на използвани СРС, съдържащи фактически данни в подкрепа на обвинителната теза, без други обективни доказателства, е недопустимо постановяване на осъдителна присъда. За да се произнесе осъдителна присъда е необходимо доказателствените данни в тези доказателствени средства да кореспондират и да се подкрепят от фактическите данни, изводими от други безспорни доказателствени средства по делото. И тъй като в настоящото производство категорично се установяват и други доказателствени източници, които по един несъмнен начин да са в подкрепа на обвинителната теза, може да се приеме за основателно становището на Окръжен съд Плевен, счел, че подсъдимите П. са извършили вменените им престъпления и може да се позовава при постановяване на крайния си съдебен акт на изготвени чрез СРС веществени доказателства по делото. Разбира се, протоколите за ВДС, събрани посредством СРС, не са достатъчни за постановяване на една осъдителна присъда, предвид на забраната обвинението и съдебният акт да се основават единствено на подобни доказателствени източници.

Анализът на информацията във ВДС не би бил цялостен, ако не е извършено съпоставяне и с показанията на посочените свидетели.

Следва да се отчете, че приобщените към доказателствената маса веществени доказателствени средства изготвени чрез СРС обхващат един период от време предхождащ месец октомври 2017 г., но направените там анализи и изводи и тяхната фактическа установеност са пряко относими към предмета на доказване по делото така както е определен в разпоредбата на чл. 102 от НПК.

При проверката извършена от съдебния състав се констатира от тези разпечатки на ВДС намиращи се в том 1 и том 2 от материалите съдържащи класифицирана информация, че в изготвените и записани разговори под № 116134394, под № 119195279 и под № 119906173 се съдържа информация относима към предмета на доказване, макар и касаеща друг период предхождащ деянията на двамата подсъдими.

От направения при провеждане на СРС анализ на предоставените на органите трафични данни от мобилен оператор „Виваком”, след като са установени телефонните номера използвани от подсъдимия Т. К. П., вземайки предвид текущата оперативна обстановка и движение на криминалния контингент по линия наркотици, се е стигнало до обосновано предположение, че Т. К. П. се занимава активно с дейност, осъществяваща състава на чл. 354а от НК. Видно от трафичните данни е било, че той е контактувал предимно с лица от активния криминален контингент по линия наркотици. Позиционирал се в гр. Плевен най-често на адресите, за които има информация, че живее и откъдето извършва продажбите на наркотични вещества. Установен е голям интензитет на разговори между подсъдимия Т. П. и наркозависими лица, като за периода 01.09.2016 г. - 17.02.2017 г. той е осъществил 8 498 броя комуникации, чрез двата мобилни номера, които е използвал. От това е възможно да се направи обосновано предположение с голяма степен на категоричност, че Т. П. е извършвал голям обем от продажби на наркотични вещества /НВ/ през денонощието. И за Л. К. П. е установен голям интензитет на разговори между него и наркозависими лица, като от 20.05.2017 г. до 02.06.2017 г. той е провел общо 750 броя разговори, чрез комуникатор с № 0878••••••.

При експлоатацията на СРС са установени контакти и връзки на Т. и Л. П. с оперативно - интересни лица като е посочена и фактологията на разговорите с оперативна стойност, по дати, лица и дейност. Разговорите са водени завоалирано и от извършения анализ на CMC, вземайки предвид жаргона и ползваните позивни от наркозависимите лица, органите са допуснали, че се касае за покупка на синтетичен наркотик - „пико”. Установено е по време на експлоатацията на СРС, че когато наркозависими лица говорят за наркотичното вещество „пико” - синтетичен наркотик, го наричат с позивна „Петя” или „Пепа”, а когато говорят за наркотичното вещество „горски” означава марихуана, а „мед букет“ – метадон.

В том 2, информацията под № 116134394 от 25.05.2017 г. в 17: 56: 05 часа с отбелязана дата и час, подсъдимият Л. К. П. на 25.05.2017 г. в 17: 56 часа от комуникатор с № 0878•••••• провежда разговор с комутатор с № 3598788••••••. Последният се представя като „Рижко“ и казва “Тук съм за малко бяла боичка да се видим”, като вероятно да става въпрос за купуване на НВ с използване на кодови думи - „бяла боичка”, което на жаргона сред наркозависимите означавало НВ - вероятно амфетамин.

В том 2, от информацията под № 119195279 от 22.06.2017 г. в 08: 48: 56 часа с отбелязана дата и час е видно, че на подсъдимия Л. К. П. с № 0878••••••, на 22.06.2017 г. в 08: 48 ч. се обажда лицето М. В. М. по прякор „Хиената“, който е един от основните дилъри на П. с комуникатор № 0876503513, като казва „Ало Мъро съм, едно приятелче ме пита за 10-15 минутки“. Л. се съгласява. От разговора става ясно, че „10-15 минутки“, означава количеството НВ, което лицето желае да закупи.

В том 2, от информацията под № 119906173 от 28.06.2017 година в 12: 29: 21 часа с отбелязана дата и час става ясно, че на подсъдимия Л. К. П. на 28.06.2017 г. в 12: 29 часа лице от мъжки пол представящо се за „Рижко“ /неустановен/ с комуникатор № 0878••••••• се обажда на номера на Л. с № 0878••••••, като му казва: „ Ало, оня другият човек, момчето там с „кафявото“, с „пикото“, а извинявай с „пикнята“ появи ли се?“. Л. му се кара да не говори така по телефона и му затваря. От разговора става ясно, че „рижко“ пита за НВ -„пико“ и след като Л. му се кара да не говори така се поправя на „пикнята“, но е ясно, че търси от Л. НВ – „пико“.

При анализа на установената в цялост информация е направен извода, че когато лицата желаещи да си закупят от Л. метадон и си уреждат срещи, същите се осъществяват в района около ул. „Мир” и блок 75 в ж.к. „Сторгозия”, както и в района на блок 49 в ж.к. „Сторгозия”. Разговорите между клиентите и П. протичат нормално и в шеговит тон. Когато обаче някой от клиентите поради несъобразителност назовавал НВ с истинското име - „пико“, „кафявото“, „Ани“, Л. ставал раздразнителен и прекратявал разговорите. Ако клиента използвал кодови думи за синтетичните наркотици - „Препарат пиколино“, П. разговарял с него, но никога не уреждал среща, а оставал с уговорката да се чуят.

При провеждане на разговорите по телефона двамата подсъдими П. не споменавали имена, като не позволявали и на тези с които разговаряли да използват имена. Стараели се да не споменават същността на разговорите си, като ползвали позивни. При разговорите се споменавало и уговаряло единствено мястото на срещите, които се провеждали основно в района на блок 49 в ж.к. „Сторгозия“, където към периода на СРС Т. е живеел и в района на ул. „Мир“ и блок 75 в ж.к. „Сторгозия“, където към същия времеви период живеел Л. П.. Често двамата подсъдими П. посочвали и други места за срещите си в гр. Плевен, когато били в движение и се придвижвали с автомобил. Когато се случвало да бъдат уговорени няколко срещи с различни лица Л. П. посочвал едно и също място, но с малък промеждутък от време, за да се избегне среща между различните наркозависими лица, които си купували наркотични вещества от него. По някога срещите с тези лица се уговаряли и чрез CMC.

В хода на експлоатацията на СРС е придобита информация приобщена към доказателствената маса, че Л. К. П. е извършвал активна дейност, свързана с държане и разпространение на синтетични наркотични вещества - метамфетамин, наричан на жаргон „пико”, в която дейност съобразно изнесеното във веществените доказателствени средства, активно участвал и брат му Т. К. П.. Индикациите в таза насока видно от материалите съдържащи класифицирана информация, са със сравнително голяма степен на категоричност. Констатирано е при реализацията на СРС наличието на особена мнителност и предпазливост от страна на Л. П., който добре бил запознат с методите на работа на оперативните полицейски служби по документираме и доказване на такъв род престъпления. Анализът на разговорите, провеждани от Л. позволявал да се направи обосновано предположение, че той е разпространявал наркотични вещества - пико, кокаин и марихуана. Характерно е наличието на голям обем интернет трафик при водената от Л. К. П. комуникация, което предполага използването на специфични интернет платформи за комуникация, като „Скайп“, „Вайбър“, „Уатс ъп“ и др. Потвърдена е първоначално придобитата информация, че едно от местата на които П. разпространявали наркотичните вещества е ж.к. „Сторгозия” до блок 49, мястото където живеели. Двамата подсъдими се движели основно на територията на ж.к. „Сторгозия“ в района на бл. 49, на което място към периода 01.09.2016 г. - 17.02.2017 г. е живеел Т., бл. 75 и ул. „Мир“, където е живеел Л. с приятелката си. Именно и в тези райони предимно са осъществявали срещите си с наркозависимите лица при продажбата на наркотичните вещества. Също така, подсъдимите много често са били засичани да пътуват до гр. Ловеч и гр. София, поради което при анализа на оперативните служби е направен извода, че вероятно от там те се снабдяват с част от наркотичните вещества.

С Постановление за приобщаване на веществени доказателствени средства от 03.01.2018 г. на наблюдаващия делото прокурор Николай Пачевски, постъпилите в регистратурата за класифицирана информация при Окръжна прокуратура гр. Плевен 2 /два/ класифицирани тома – ВДС, съдържащи в тях материали, както следва: том № 1 - общо 38 листа и 1 бр. CD, в т.ч. описаните в папката материали - писмо peг. № RB202308-001- 07/14-189/12.12.2017 г. пo описа на ОД МВР - Плевен; искане за използване на CPC peг. № RB202308-001-07/14-34/04.04.2017 г. по описа на ОД МВР – Плевен; разрешение за използване на CPC peг. № RB401023-001-07-18- 56/05.04.2017 г. по описа на ОС – Плевен; искане за продължаване използването на CPC peг. № RB202308-001-07/14-59/30.05.2017 г. по описа на ОД МВР-Плевен; разрешение за използване на CPC peг. № RB401023-001-07- 18-90/01.06.2017 г. по описа на ОС-Плевен; писмо peг.№42-Пл- 182/08.12.2017г. по описа на ДАТО; Веществено доказателствено средство peг. № 43-Пл-58/29.11.2017 г. по описа на ДАТО и протокол за изготвяне на ВДС „звукозапис“ рег. № 42-Пл-180/08.12.2017 г. по описа на ДАТО, били приобщени към досъдебното производство № Д-208/2017 г. по описа на ОП гр. Плевен.

Били приобщени към досъдебното производство и документите и материалите находящи се в том № 2 - ВДС съдържащ общо 58 листа и 1 бр. CD, в т.ч. описаните в папката материали - писмо peг. № RB202308-001- 07/14-190/12.12.2017 г. пo описа на ОД МВР-Плевен; искане за използване на CPC peг. № RB202308-001-07/14-51/11.05.2017 г. по описа на ОД МВР- Плевен; разрешение за използване на CPC peг. № RB401023-001-07-18- 78/16.05.2017 г. по описа на ОС-Плевен; искане за продължаване използването на CPC peг. № RB202308-001-07/14-97/18.07.2017 г. по описа на ОД МВР - Плевен; разрешение за използване на CPC peг. № RB401023-001- 07-18-103/18.07.2017 г. по описа на ОС-Плевен; писмо peг.№42-Пл- 179/08.12.2017г. по описа на ДАТО; Веществено доказателствено средство peг. № 43-Пл-57/29.11.2017г. по описа на ДАТО и протокол за изготвяне на ВДС „звукозапис" peг. № 42-Пл-177/08.12.2017г. по описана ДАТО.

Веществените доказателства са надлежно приобщени към доказателствената съвкупност чрез протоколите за оглед на местопрестъплението от 11.10.2017 г. на лист 154 – лист 155 от том № 2 на досъдебното производство и фотоалбум към него; протокол за оглед на местопрестъплението от 12.10.2017 г. на лист 184 – лист 189 от том № 2 на досъдебното производство и фотоалбум към него; протокол за оглед на местопрестъплението от 12.10.2017 г. на лист 190 – лист 195 от том № 2 на досъдебното производство и фотоалбум към него; протокол за оглед на веществени доказателства два броя стъклени бутилки с вместимост от по 100 мл. всяко с етикет метадон алкалоид от 12.10.2017 г. на лист 200 – лист 202 от том № 2 на досъдебното производство и фотоалбум към него; протокол за оглед на веществени доказателства от 27.11.2017 г. на лист 203 – лист 206 от том № 2 на досъдебното производство и фотоалбум към него; протоколи за претърсване и изземване; протоколи за личен обиск; протоколи за доброволно предаване; протокол за вземане на представителни проби от 25.04.2018 г. и фотоалбум към него на лист 209 – лист 213 от том № 2 на досъдебното производство. Иззетите от местопроизшествията вещи са били обект на оглед и впоследствие предмет на изследване по допуснатите и назначени експертизи.

Съдът в настоящия си състав не споделя и не счита за основателни възраженията в тяхната им цялост, както на защитника на подсъдимите Т. К. П. и Л. К. П., адвокат Д. М. М. от САК обективирани в подадената от него въззивна жалба с вх. № 262279/01.12.2022 г., така и тези направени в хода на съдебните прения от защитника адвокат Е. Е. Б. от АК гр. Благоевград относно несъставомерността на деянията и тяхната недоказаност.

Възраженията направени в подадения протест с вх. № 262342/08.12.2022 г. на зам. окръжен прокурор Николай Валентинов Пачевски, както и поддържаните и доразвити такива възражения в открито съдебно заседание от представителя на АП - Велико Търново по протеста насочени срещу оправдателните части на присъдата и размера на наложените наказания, са също неоснователни, тъй като с тях се обосновава виждането на обвинителите по доказаността на извършени според акта престъпления, както и се засяга въпрос по който първият съд се е произнесъл обосновано с мотивите си, които след извършения доказателствен анализ се споделят и от въззивната инстанция.

Настоящият съдебен състав намира, че окръжният съд е изложил подробни и обосновани мотиви и е стигнал до правилният извод за невиновност на тримата подсъдими за част от така възведените им обвинения, за които и ги е оправдал.

Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени.

Преди да пристъпи към проверка на фактическата обстановка, настоящият състав дължи отговор на направените възражения за използване на процесуално недопустими доказателства.

На първо място следва да се изложат аргументи и изрази становището на съдебната инстанция по възраженията на подсъдимите и на тяхната защита за допуснати процесуални нарушения при събирането на доказателствата и особено на тези свързани с разпоредбата на чл. 118, ал. 2 от НПК /преди редакцията му от ДВ, бр. 18 от 2024 г./, искането да не бъдат кредитирани показанията на разпитаните в качеството на свидетели полицейски служители, осъществявали действия по разследването, макар и същите да не са били със съставени протоколи по реда на НПК. Изтъкнати са съображения за недопустимост на показанията на полицейските служители, неконкретизирани по имена, които неправилно са били използвани от съдилищата, поради забраната по чл. 118, ал. 2 от НПК.

Подобно възражение е направено и пред първоинстанционния съд, който след обсъждане на показанията на посочените свидетели не е открил основания да изключи коментираните протоколи като негодно доказателствено средство за проведените следствени действия и за събраните чрез тях доказателства.

Настоящият съд намира, че от доказателствената съвкупност не следва да бъдат изключени кредитираните от окръжния съд показания на свидетелите З. С. М. инспектор в сектор „Криминална полиция” при 02 РУ гр. Плевен, З. В. М. младши разузнавач издирвач в 02 РУ гр. Плевен, П. В. Н. полицейски инспектор в 02 РУ гр. Плевен, Е. И. Ц. патрулен полицай в 02 РУ гр. Плевен, Х. А. Р. инспектор „Криминална полиция“ при 02 РУ гр. Плевен и С. С. С. началник сектор „Охранителна полиция“ при 02 РУ гр. Плевен дадени от тях както по време на проведеното съдебно следствие пред контролирания съд, така и присъединените такива от досъдебното производство.

Тук следва да се посочи, че служебното качество на свидетелите като полицейски служители не изключва априори дадените от тях показания. Писмените доказателствени средства удостоверяват, че действията по претърсване и изземване или оглед на местопроизшествията са извършени от конкретно посочен разследващ орган по смисъла на чл. 52, ал. 1, т. 2 от НПК. Присъствието на полицейските служители при реализирания съгласно чл. 163 от НПК способ претърсване и изземване и/или при реализирания съгласно чл. 155 от НПК способ оглед не ги прави разследващ орган по смисъла на закона, поради което не обосновава заключение за недопустимост на техните показания на основание чл. 118, ал. 2 от НПК. В този смисъл съдът преценява това възражение като неоснователно. Към момента на инкриминираното деяние и до приключване на производството пред Плевенския окръжен съд тези свидетели не са били сред кръга лица, които съобразно чл. 118 от НПК /в редакцията му до изм. с ДВ бр. 18 от 1.03.2024 г./ не могат да участват като свидетели. След изменението на същата норма с ДВ бр. 18 от 1.03.2024 г. е установена забрана да имат качество на свидетели по делото и лицата, които са извършвали „разузнавателни беседи по смисъла на Закона за Министерството на вътрешните работи”. Следва да се констатира, че нито ЗМВР, нито НПК, нито друг общодостъпен нормативен акт съдържат определение на понятието „разузнавателна беседа”. Този израз е споменат единствено в чл. 10, т. 1 от ЗМВР като един от способите за извършване на оперативно - издирвателна дейност. Липсата на дефиниция обуславя необходимост от тълкуване волята на законодателя, чрез анализ на мотивите за изменението на закона. Прочитът им сочи въплътената в актуалната редакция на чл. 118, ал. 2 от НПК идея на законодателя да следва възприетото от съдебната практика виждане /след осъдителните решения на ЕСПЧ, вкл. делото „Д.М.”- жалба № 34779/09/ за недопустима доказателствената стойност на показанията на свидетели - полицейски служители, провеждали оперативна беседа със заподозряно лице. Законодателната промяна е наложена от необходимостта за пълно транспониране на изискванията на Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г., установяваща правила относно правото на информация на заподозрените или обвиняеми лица относно техните права в наказателното производство и относно обвинението срещу тях. С обсъжданото изменение на чл. 118, ал. 2 от НПК по законодателен път се обезпечава правото на защита от най-ранен етап от протичащото разследване, като се препятства изобщо възможността да бъдат разпитвани като свидетели полицаите, пред които заподозреният преди привличането му като обвиняем е възможно да е направил самопризнание. Законодателят не разграничава случаите на отсъствие и на направено такова. Щом полицейски служител е провеждал „разузнавателна беседа” със заподозрян, той не може да бъде разпитван като свидетел в наказателното производство.

Както беше установено З. С. М. инспектор в сектор „Криминална полиция” при 02 РУ гр. Плевен не е извършвал процесуално - следствени действия на досъдебното производство, поради което няма пречка за участието му в производството в качеството на свидетел. Като полицейски служител видно от протокола му за разпит на свидетел проведен на 12.09.2017 г., същият е провел на посочената дата неформална „беседа” с лице мъж, което му споделило за желанието си да разкаже за хора, които продават наркотични вещества – метадон, марихуана и синтетика в ж.к. „Сторгозия” в гр. Плевен. При разпита си Маладжиков е възпроизвел съдържанието на станалото му известно като информация, която обективирал в свидетелските си показания. Вярно е, че споделеното от непосоченото като самоличност лице е визирало братята Т. и Л. П. като основни разпространители на наркотични вещества на територията на ж.к., както и, че в началото са започнали с продажба на марихуана и синтетични наркотици, а в последствие са се ориентирали към продажбата на метадон. Описва се и ползваната от тях схема. Въпросното лице е декларирало готовност и да свидетелства но само ако стане анонимен свидетел, понеже изпитва страх от двамата братя. Въззивната инстанция е категорична в разбирането си, че възпроизведените извънпроцесуални изявления на непосочено като самоличност лице от полицейския служител, провеждащ оперативна беседа в досъдебното производство за лица, които все още нямат установено процесуално качество, осигуряващо им съответните процесуални права, не могат да бъдат ценени като годен и надлежен доказателствен източник за проверка или заместване на бъдещите обяснения на подсъдимите.

Видно от мотивната част на присъдата на първоинстанционния съд, действително показанията на свидетеля З. С. М. изцяло са били приобщени към доказателствената маса. Настоящият състав не счита, че е допуснато съществено нарушение с това, доколкото за установяване на тези факти са налице други доказателствени източници, които като обем и качество на съдържащата се в тях информация са достатъчни да подкрепят обвинението. В този смисъл липсва твърдяното нарушение на процесуалните правила.

Подобна е ситуацията и с показанията на друг свидетел полицейски инспектор в 02 РУ гр. Плевен, П. В. Н., който при разпита проведен му на 13.10.2017 г. в сбит вариант е изложил възприетото от него лично предходния ден – 12.10.2017 г. когато са получили разпореждане почти целия състав на териториалната полиция да претърсват района до входа на гр. Плевен, на второкласен път II-35. Тогава на около 100 метра от табелата на гр. Плевен, в посока гр. Ловеч, в тревата те са намерили една празна бутилка от минерална вода с етикет „DIVNA” с вместимост от 0, 5 литра. С това са приключили неговите действия, като на мястото пристигнали експерт и разследващ полицай, който извършил оглед на местопроизшествието и иззел въпросната бутилка. Същият свидетел в местността „Плочата” на около 100 метра южно от паметника „Входа на гр. Плевен”, в храсти е открил една пластмасова бутилка с вместимост 1, 5 литра със син етикет и надпис „Хисар”, 2/3 от която бутилка била пълна с прозрачна течност. И тук отново разследващият полицай извършил оглед на местопроизшествието, при който иззел и бутилката.

По отношение на извършените изследвания на иззетите веществени доказателства подробен анализ е направил първоинстанционния съд, дословно възпроизвеждайки експертните заключения. Свидетелските показания правилно са преценени като еднопосочни и последователни, в унисон с цялата доказателствена маса.

По приложението на закона:

При така възприетата фактическа обстановка, възприета въз основа на надлежен анализ на доказателствата по делото, материалният закон е приложен правилно като е прието, че подсъдимите Т. К. П. и Л. К. П. в съучастие като съизвършители по между си са осъществили престъплението по чл. 354а, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „А“, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.

И двамата подсъдими са пълнолетни, психически здрави и не съществува съмнение относно годността им да бъдат субекти на посочените престъпления.

Правилно първостепенният съд е приел, че в съучастие помежду си като съизвършители на инкриминираната по делото дата 11.10.2017 г., в гр. Плевен, при условията на опасен рецидив те са държали с цел разпространение, без надлежно разрешително по „Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите“ високорискови наркотични вещества, по смисъла на Списък № 2 към чл. 3, ал. 2, т. 2 от „Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите“ – 5 613 /пет хиляди шестотин и тринадесет/ милиграма метадон алкалоид сол на стойност 70, 72 лева, като ги признал за НЕВИНОВНИ в това на 11.10.2017 г. в гр. Ловеч, при условията на опасен рецидив и в съучастие, като съизвършители помежду си, да са придобили, с цел разпространение от Д. К. М. от гр. Ловеч, без надлежно разрешително по „Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите“ високорискови наркотични вещества по смисъла на Списък № 2 към чл. 3, ал. 2, т. 2 от „Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите“ – 5 613 /пет хиляди шестотин и тринадесет/ милиграма метадон алкалоид сол на стойност 70, 72 лева и ги ОПРАВДАЛ по обвинението им в тази му част.

По нататък правилно първостепенният съд е приел, че подсъдимата Д. К. М. с ЕГН •••••••••• е НЕВИНОВНА в това, на 11.10.2017 г. в гр. Ловеч, обл. Ловеч, без надлежно разрешително по „Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите“ да е разпространила, като предала на Т. К. П. и Л. К. П., двамата от гр. Плевен, високорискови наркотични вещества по смисъла на Списък № 2 към чл. 3, ал. 2, т. 2 от „Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите“ – 5 613 /пет хиляди шестстотин и тринадесет/ милиграма метадон алкалоид сол на стойност 70, 72 лева, както и деянието да е извършено от длъжностно лице - медицинска сестра в „Д-р В. М. - АСИМП- ИПП“ - гр. Ловеч при изпълнение на службата му, поради което и на основание чл. 304, алт. 2 от НПК я ОПРАВДАЛ по обвинението и по чл. 354а, ал. 2, т. 3 от НК.

Изцяло в съответствие с доказателствената маса приобщена по делото е и направеният извод, че подсъдимите Т. К. П. и Л. К. П. са осъществили престъпния състав на чл. 354а, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „А“, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, като са действали с пряк умисъл, тъй като те са съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждали са настъпването на общественоопасните му последици, свързани с нарушаване установените изисквания за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите в държавата и са искали настъпването на тези последици.

От обективна страна престъплението е извършено чрез действие - държане на високорискови наркотични вещества по смисъла на Списък № 2 към чл. 3, ал. 2, т. 2 от „Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите“ в количество, за което и двамата нямат надлежно разрешение и което надвишава техните дневни и седмични дози. Максималното количество метадон алкалоид сол, което са имали право да държат е количеството метадон алкалоид сол, срещу което са се подписали на 11.10.2017 г. От субективна страна деянието им е извършено с пряк умисъл и специална цел - разпространение, да разпространяват високорискови наркотични вещества.

Двамата подсъдими са извършили деянието си и при условията на опасен рецидив, в хипотезата на чл. 29, ал. 1, б. „А“ от НК, с оглед предходните им осъждания и изтърпяване на наказание лишаване от свобода.

По отношение на оправдателната част на присъдата:

В теорията и съдебната практика по непротиворечив начин е изяснено, че престъпният състав на чл. 354а, ал. 1, изр. 1 от НК съотнесено към настоящия разглеждан случай, изисква деецът да държи наркотични вещества с цел разпространение, тоест да упражнява фактическа власт върху предмета на престъплението и от субективна страна не само деецът да съзнава, че държи наркотични вещества, но това държане да е със специална цел – наркотичното вещество да е предназначено за разпространение. От своя страна чл. 354а, ал. 1, изр. 2 от НК изисква от субективна страна не само деецът да съзнава, че държи прекурсори, материали и съоръжения за производство на наркотични вещества, но и да упражнява фактическа власт върху предмета на престъплението със специална цел - той да е предназначен за производство на наркотични вещества, или техни аналози, с цел разпространение. Систематичното тълкуване на двете изречения на чл. 354а, ал. 1 от НК налага извода, че разликата между тях е единствено предмета, но не и формите на изпълнителното деяние и специалната цел - произведе, преработи, придобие, държи с цел разпространение, или разпространява, както са посочени в ал. 1, изр. 1 на същата.

С внесения от Окръжна прокуратура гр. Плевен обвинителен акт под № Д-126/2018 г. от 22.11.2019 г. е образувано съдебното производство по НОХД № 895/2019 г. по описа на Окръжен съд г р. Плевен. С него подсъдимата Д. К. М. с ЕГН ••••••••••••• е обвинена в това, че на 11.10.2017 г. в гр. Ловеч, обл. Ловеч, без надлежно разрешително по „Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите“ разпространила, като предала на Т. К. П. и Л. К. П., двамата от гр. Плевен високорискови наркотични вещества по смисъла на Списък № 2 към чл. 3, ал. 2, т. 2 от „Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите “ – 5 613 /пет хиляди шестстотин и тринадесет/ милиграма метадон алкалоид сол на стойност 70, 72 лева, като деянието е извършено от длъжностно лице - медицинска сестра в „Д-р В. М. - АСИМП- ИПП“ - гр. Ловеч при изпълнение на службата му, което съставлява престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 3 от НК.

Или изказано по друг начин затова, че на 11.10.2017 г., без да има надлежно разрешение по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, М. предоставила на двамата подсъдими П. освен полагащите им се дози метадон, още и 5 613 /пет хиляди шестотин и тринадесет/ милиграма метадон алкалоид сол на стойност 70, 72 лева, които подсъдимите прелели в бутилка от минерална вода „Хисар“ с вместимост от 1, 5 литра с намерение да продават метадона на различни наркотично зависими лица в гр. Плевен. От друга страна Т. К. П. и Л. К. П., също не притежавали надлежно разрешение по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите да държат метадон такова количество, което надвишавало общия сбор на определените им от лекуващия им лекар дневни, и дори седмични дози.

Във връзка с обвинението на М., че като предала на подсъдимите П. метадон алкалоид сол тя разпространила наркотични вещества, на Т. К. П. и Л. К. П. било вменено при повдигане на общото обвинение и такова, съответно на вмененото деяние на подсъдимата, че на 11.10.2017 г. при условията на опасен рецидив и в съучастие помежду си, като съизвършители са придобили, с цел разпространение от Д. К. М. без надлежно разрешително по „Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите“ високорискови наркотични вещества по смисъла на Списък № 2 към чл. 3, ал. 2, т. 2 от „Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите“ – 5 613 /пет хиляди шестотин и тринадесет/ милиграма метадон алкалоид сол на стойност 70, 72 лева. Това обвинение за придобиване с цел разпространение не намерило изражение в правната квалификация на деянието, която била общо представена като престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „А“ вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.

Изложеното е мотивирало първостепенният съд да счете, че обвинението на подсъдимата Д. К. М., респективно обвиненията на подсъдимите Т. К. П. и Л. К. П., в частта им, касаещи придобиване с цел разпространение н а 5 613 /пет хиляди шестотин и тринадесет/ милиграма метадон алкалоид сол на стойност 70, 72 лева, предаден от М. не е доказано по несъмнен начин да е извършено от подсъдимата. Това като извод се споделя изцяло и от въззивната инстанция, което е така защото:

Реално липсва в правната квалификация и на трите лица подсъдими каквото и да било изразяване на дейностите - придобиване с цел разпространение и разпространила наркотични вещества, като предала. Подсъдимата М. е с предявено обвинение за престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 3 от НК, тоест от длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата му без да се конкретизира коя от всичките предложени хипотези /ал., изр., предл./ са приложими.

В тази насока не могат да бъдат споделени претенциите на прокуратурата намерили израз в подадения въззивен протест по отношение наличието на доказателства, които на всичкото отгоре и да са достатъчни, че да наложат извод точно Д. К. М. да е разпространила като е предала. По делото липсват каквито и да било доказателства или доказателствени средства, които пряко или косвено да установяват, че подсъдимата М. е предоставила на посочената дата в ЕООД „Д-р В. М. -АСИМП-ИПП“ гр. Ловеч визираните в обвинителния акт 5 613 /пет хиляди шестотин и тринадесет/ милиграма метадон алкалоид сол на стойност 70, 72 лева. Такова обстоятелство не се установява и от приложеното по делото ВДС „Видеозапис“ и заключението на видеотехническата експертиза.

Подсъдимата е дала обяснения при разглеждане на съдебното дело по НОХД № 895/2019 г. по описа на Окръжен съд гр. Плевен, както и останалите двама подсъдими. В тях тя е представила своята гледна точка на случилото се тогава на 11.10.2017 г., а именно че е предоставила на Т. К. П. и Л. К. П. метадон, разреден и в количество съобразно с предписаното им лечение, на подсъдимия Т. П. - две дози, в две шишета, по 110 мг. метадон, плюс 2 дози по 110 мг вода за разредител, а на подсъдимия Л. П. - две дози, в две шишета, п о 150 мг метадон, плюс по 150 мг. вода за разредител. Същевременно подсъдимата М. отрича да е предоставяла на двамата подсъдими метадон, извън количествата определени им за тяхното лечение. В този смисъл са и обясненията на подсъдимите Т. К. П. и Л. К. П.. Освен средство за защита обясненията на подсъдимите са и средство са събиране и проверка на доказателства.

На следващо място е допусната съдебно-икономическа експертиза, представила първоначалното си заключение /на лист 251 – лист 258 от том I на НОХД № 895/2019 г. на Плевенски окръжен съд/ и допълнително такова /на лист 351 – лист 358 от том I на НОХД № 895/2019 г./, според които както на процесната дата 11.10.2017 г., така и за месеците септември и октомври 2017 г. количествата метадон, които са били раздавани в ЕООД - „Д-р В. М.- АСИМП-ИПП” - гр. Ловеч, съответстват на количествата метадон, които са били отпускани за съответните дни или месеци, като не са констатирани при това липси или излишъци на метадон за този период. През месеците септември и октомври 2017 г. не са констатирани несъответствия и от Министерството на здравеопазването между отпуснат и раздаден на участващите в програмата за лечение метадон, в ЕООД - „Д-р В. М.-АСИМП- ИПП“ гр. Ловеч, видно от приложения /на лист 95 от том I на НОХД № 895/2019 г./ протокол № 2, за извършена проверка от МНЗ на РБ, Регионална здравна инспекция гр. Ловеч.

При така изложеното настоящият съдебен състав приема за правилни изводите на проверявания съд касаещи обвинението на тримата подсъдими, в описаната му по-горе част като недоказано по несъмнен начин поради и което той ги е признал за невиновни и на основание чл. 304, алт. 2 от НПК ги е оправдал за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 3 от НК.

По правилното приложение на материалния закон при определяне на и по размера на наказанията:

Направените в протеста оплаквания за явна несправедливост на наложените наказания са неоснователни.

Видно от мотивите към проверяваната присъда, съдът не е конкретизирал всички обстоятелства, имащи отношение към индивидуализацията на наказанията по отношение на двамата подсъдими. Той е посочил, обсъдил и е приел като смекчаващи отговорността обстоятелства сравнително неголямото количество на държаното с цел разпространение, без надлежно разрешително по „Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите“ високорисково наркотично вещество, както и неголямата негова парична равностойност, съответно значителния период от време, изтекъл от осъществяването на деянието до настоящия момент, а като отегчаващи обстоятелства - недобрите характеристични данни на тези двама подсъдими и предходните им осъждания извън включените в опасния рецидив. И за двамата подсъдими следва да бъде отчетено като допълнително смекчаващо обстоятелство още и отпадането от обвинението на едно от изпълнителните деяния, това ч е са придобили, с цел разпространение от Д. К. М. без надлежно разрешително 5 613 /пет хиляди шестотин и тринадесет/милиграма метадон алкалоид сол на стойност 70, 72 лева /деянието за което са оправдани/.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства правилно са отчетени данните за съдимост, характеристичните справки и обстоятелството, че подсъдимите са осъждани за деяния извън присъдите определящи опасния рецидив.. По делото са налице данни, които обуславят висока обществена опасност и на двамата подсъдими. Видно от данните за съдимост, подсъдимият Т. К. П. е осъждан за престъпления от общ характер общо пет пъти с присъди и споразумения /изтърпявал ефективно наказания лишаване от свобода/. Негативни характеристични данни се извличат както от представената справка от МВР, така материалите съдържащи се във том № 1 и том № 2 с класифицирана информация, от които е видно, че Т. К. П. се е занимавал с разпространение на наркотични вещества.

По отношение на подсъдимия Л. К. П. са налице доказателства, че е осъждан за престъпления от общ характер общо четири пъти с присъди и споразумения /изтърпявал ефективно наказания лишаване от свобода/. Лоши характеристични данни се установяват от справката от МВР и от материалите съдържащи се във том № 1 и том № 2 с класифицирана информация, от които е видно, че Л. К. П. се е занимавал с разпространение на наркотични вещества.

Видно от изложеното, настоящият състав намира, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и едно изключително такова обстоятелство - значителния период от време, изтекъл от осъществяването на деянието до постановяване на крайния съдебен акт, характеризиращи конкретните деяния и дейците като такива със значително по ниска степен на обществена опасност от типичната за съответния вид престъпления. На следващо място може да се приеме, че и най-лекото, предвидено в закона наказание, би се явило несъразмерно тежко за конкретните обвинения по чл. 354а, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „А“, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, за които двамата подсъдими са осъдени. При констатирането на многобройни смекчаващи вината обстоятелства и на едно изключително такова може да се направи и извод за значително по-ниска степен на обществена опасност на извършеното в сравнение с типичната за този вид престъпления, поради което са налице предпоставките за определяне на наказание на подсъдимите в хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и поради това, наказателната отговорност на подсъдимите правилно е реализирана в посочената хипотеза.

Поначало деянията, които осъществяват посочените в състава на престъплението признаци са общественоопасни прояви. Обсъждайки всеки отделен казус, следва да се отчита, че водеща роля има оценката на степента на обществена опасност на деянието, а на втори план стои степента на обществена опасност на дееца. Обществената опасност на деянието се определя от насоката на отрицателното обществено въздействие на деянието и видът на засегнатите от последното обществени отношения. Към значимите за нейното определяне обстоятелства следва да се отнесат характерът на обекта на посегателство, степента, в която той може да бъде засегнат, характерът на конкретното деяние, с оглед конкретната възможност, която то създава за засягане на обекта, степента на застрашаване на обекта, някои особени характеристики на дееца, които се отразяват на обществената опасност на неговата личност, общественоопасните последици от деянието, каквито може да има и при престъпленията на просто извършване и т. н.

В конкретния случай, правнозащитеният обект на посегателство свързан със здравето на гражданите се ползва с интензивна наказателноправна защита, намерила отражение в размера и вида на предвидената в специалната норма санкция. Степента на засягането му с извършеното от подсъдимите деяние не може да се определи като незначителна. Този извод следва от обстоятелствата, свързани с конкретното деяние и конкретните дейци, които сочат на специфичната степен на обществена опасност на конкретното деяние. Престъпленията, свързани с незаконно държане и разпространение на наркотици са сред тези, с най-висок ръст в обществото, което предполага строгост при преценка на тежестта им.

Съобразявайки всички обстоятелства, настоящата инстанция намира определеното при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК наказание на подсъдимите за справедливо и точно определено. Преценяването на иначе правилно установеното смекчаващо обстоятелство - нисък размер и стойност на наркотичното вещество обосновава извършеното от първостепенния съд намаляване размера на наложеното наказание: за подсъдимия Т. К. П., в размер на три години и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим, съобразно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, както и заплащане наказание глоба в полза на държавата, в размер на 12 000 лева, а за подсъдимия Л. К. П., в размер на три години и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим, съобразно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, както и заплащане наказание глоба в полза на държавата, в размер на 12 000 лева.

Специалната и генерална превенция биха били постигнати само с изолирането на подсъдимите от обществото за определения срок, като по този начин се отнеме възможността да вършат нови престъпления и в същото време се предупредят и останалите членове на обществото за нетърпимостта към подобно престъпно поведение.

Наложените наказания изпълват изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНСЗС, поради което първоначалния режим на изтърпяване на наказание правилно е определен на „строг”.

Наведените от подсъдимите Т. К. П. и Л. К. П., съответно от техните защитници адвокат Д. М. М. от САК и адвокат Е. Е. Б. от АК гр. Благоевград възражения за доказателствена необезпеченост на обвиненията са изцяло неоснователни и по тях настоящият съдебен състав вече направи своите обсъждания отхвърляйки ги.

Коректни и подлежащи на потвърждаване са решенията на окръжния съд относно приложението на чл. 59, ал. 1 от НК и приспадане на времето, през което подсъдимите Л. К. П. и Т. К. П. са били задържани под стража, считано о т 12.10.2017 г. до 02.07.2018 г. при изпълнение на наказанието лишаване от свобода, по отношение на режима на изтърпяване на наказанията за всеки от подсъдимите, разпределянето на разноските по чл. 189, ал. 3 от НПК и по въпроса какво да стане с веществените доказателства. Те не се и атакуват пред въззивната инстанция.

При цялостната служебна проверка на присъдата съдът в настоящия състав не откри основания за нейната отмяна или други основания за изменение.

С оглед на изложените съображения, следва да се остави без уважение подаденият протест против присъдата, както и въззивните жалби на подсъдимите Т. К. П. и Л. К. П., като същата следва да се потвърди.

Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК, Великотърновският апелативен съд