Решение № 7048 от 7.8.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 171/2024 г.

Производството по делото е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

2. Образувано е по искова молба и уточнение към нея от С. Р. С., с [ЕГН], понастоящем в Затвора [област], чрез пълномощника адвокат С. Х., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/.

Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 50 000 лв., за периода от 25.01.2019 г. до 24.01.2024 г. /датата на депозиране на исковата молба/ за престоя му в Затвора [област], ведно със законната лихва, считано от момента на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в унизително, расистко и нечовешко отношение към него, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода (в Затвора [област]), изразяващи се в следното: липса на законосъобразно и адекватно медицинско наблюдение и лечение; наличие на дървеници, хлебарки и други насекоми, от които ищецът получавал обриви и нахапвания; влага и лошо състояние на стените в килията, в която е бил настанен; липса на топла вода, скъсани одеяла и дюшеци пълни с дървеници, тясна тоалетна и липса на осветително тяло в същата, лоша хигиена на помещенията, непредоставяне на достатъчно препарати за пране и поддържане на лична хигиена, изхабени и счупени средства за почистване, липса на простори, лоша хигиена в общата банята, невинаги предоставяне на качествена и достатъчна като количество храна. Претендират се разноски в полза на представляващия ищеца адвокат.

3. Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ч., оспорва така предявената искова молба и счита същата за неоснователна, поради недоказаност на твърденията на ищеца за претърпени вреди. Моли за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

4. Представителят на Окръжна прокуратура - [област] дава заключение за неоснователност и недоказаност на исковата претенция, поради което счита, че същата следва да се отхвърли.

ІІ. За фактите:

5. От данните по делото (Справка от 28.02.2024 г. на Инспектор СДВР при Затвора [област], Г. А. - л. 49; Становище от 27.02.2024 г. от ИСДВР В. И. при Затвора [област] - л. 51; Справка от 28.02.2024г. от Инспектор СДВР, К. Пайтакова - л. 53, Справка от 28.02.2024г. – л. 56) се установява, че л.св. С. Р. С. през исковия период (25.01.2019-24.01.2024г.) е пребивавал в Затвора [област], както следва: От 25.01.2019 г. до 05.03.2019 г. ищецът е пребивавал е в спално помещение № 58, на пост № 5, чиято площ е 27, 06 кв/м. (без площта на санитарния възел), с два отваряеми прозореца с размери 0, 96 м. х 1, 19 м. и 0, 47 х 1, 19м. Помещението разполага със санитарен възел с площ 2, 41 кв/м. с отваряем прозорец с размери 0, 30м. х 1, 17 м. С протокол № 509/08.03.2019г. л.св. С. е настанен в трета група, стая № 25 с площ 31, 32 кв/м (без площта на санитарния възел), с два отваряеми прозореца с размери 0, 50 м. х 1, 20 м. и 1, 20 х 1, 20м. Помещението разполага със санитарен възел с площ 4, 49 кв/м. с отваряем прозорец с размери 0, 40м. х 1, 20 м. От 14.08.2019г. л.св. С. е преместен в Затвора [област]. Преведен е в Затвора [област] на 30.08.2023г. и е настанен в стая РЦ на Приемно отделение, където пребивава до дата 05.09.2023г. (видно от останалите данни за пребиваването на лицето датата е погрешно посочена в справката като 05.08.2023г.). В Приемното отделение л.св. С. е пребивавал в Медицински център на 30.08.2023г. и на 31.08.2023г., а в стая РЦ от 01.09.2023г. до 04.09.2023г. (вкл.). Стая РЦ е с площ от 27, 04 кв/м. (без площта на санитарния възел) и разполага с два прозореца с размери 0, 49 м. х 1, 2 м. и 1, 0м. х 1, 2 м. Санитарният възел е с площ 2, 66 кв/м. и разполага с един прозорец с размери 0, 34м. х 1, 2 м. За периода от 05.09.2023г. до 05.10.2023г. (вкл.) лицето отново е било настанено в описаното по-горе помещение № 58, на пост пети. За периода от 06.10.2023г. до 24.01.2024г. /край на исковия период/ С. е бил настанен в помещение № 66, на пост пети, което е с площ 15.63 кв/м (без площта на санитарния възел) и разполага с един отваряем прозорец с размери 0, 90 м. х 1, 17 м. и санитарен възел с отдушник с площ 2, 73 кв/м. 6. От справка на л. 53 се установява, че поради недоброто му здравословно състояние, на С. е назначен социален асистент за подпомагане в ежедневното му обслужване, с който самостоятелно са настанени в приспособено спално помещение.

7. В Приемното отделение на Затвора, където се установява, че е пребивавал С., санитарният възел разполагал с течаща студена вода, самостоятелно осветление и възможност за вентилация. Стаята разполагала с осветителни тела. Имало е достатъчно дневна светлина, отоплявало се с централно парно. Извършвана е редовно санитарна обработка против дървеници, хлебарки, гризачи и др. При постъпване л.св. получавали за ползване дюшек, възглавница и спално бельо. Осигурявана е възможност да ползват и лично такова. При престоя си в Приемното отделение ищецът не е подавал молби, жалби, свързани с лоши битови условия или други форми на причиняван му дискомфорт. В останалите спалните помещения, в които е пребивавал ищецът в Затвор [област] също се установява, че е осигурена течаща студена вода и отделен санитарен възел, като лишените от свобода имат неограничен достъп до тях. На всички лишени от свобода е осигурен достът до течаща топла вода, съгласно график за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група. Банята е обща за лишените от свобода, подът на която е с мозайка, а стените са с фаянсови плочи. Лишените от свобода имат право да притежават и нагреватели, с които могат да си топлят вода. Поради влошеното здравословно състояние на л.св. С. топла вода за обслужването му е подсигурявана в спалното му помещение или л.св. ползвал банята, находяща се на етажа.

8. В Затвора [област] отоплението се осъществява чрез централно парно. Спалните помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването на помещението се извършва от лишените от свобода, настанени в стаята. Поради здравословното му състояние на С. е осигурено право на допълнителен престой на открито безсрочно.

9. Хигиената в спалните помещения се осъществява от настанените в съответното помещение, като за целта получават съответните прибори и препрати, както и могат да си закупят такива от лавката на затвора. От Таблица № 6 за перилни, миещи, дезинфекциращи препарати и хигиенни консумативи в местата за лишаване от свобода за един месец (л. 22) се установява, че на един лишен от свобода – мъж се полагат 200 гр. сапун тоалетен за къпане и миене, 250 гр. сапун обикновен за пране и 400 гр. перилен препарат – прах за пране, които няма данни такива да не са били осигурявани на ищеца.

10. С постъпването си в затвора на всеки лишен от свобода се осигурява комплект спално бельо и завивки. При желание от страна на лишения от свобода домакинът осигурява колкото комплекта са му необходими. Лишените от свобода имат право да получават и от своите близки спално бельо и одеяла, т.е. да използват лични такива в ротация със служебни. Прането става по усмотрение на самия лишен от свобода - в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките. Приложен е седмичен график за използване на служебната пералня (л. 24). Когато дрехите се перат в пералнята на затвора, те се сушат в сушилната машина, когато се перат ръчно от л.св. има пригодени простори в общото помещение на поста или отвън на карето.

11. От становище на л. 53, се установява, че през периода на изтърпяване на наказанието на ищеца, в Затвора [област] в пета група, където е пребивавал е извършван ремонт – подменена е изцяло подова настилка, боя и дограма в спалните помещения. Стаите са оборудвани с нови маси мебели. След умишлени злонамерени действия всичко това било увредено или напълно унищожено, което наложило извършване на няколко допълнителни ремонта и осигуряване на нов инвентар. Видно от съдържанието на справка на л.56, в килиите, в които пребивавал С. са извършвани текущи ремонти и поддръжка, своевременна смяна на течащи кранчета, отстранявани са течове, подменяни са осветителни тела и други, като не се допуска да има счупени прозорци и същите се подменят своевременно.

12. Установено е от представена по делото Таблица № 1 за състава на дневната дажба храна и полагаемите се хранителни продукти на 1/един/ л.св. (л. 128) и Заменителна таблица, увтърдена от министъра на правосъдието, че дневната дажба от полагащи се на л.св. хранителни продукти осигурява 2622 калории.

13. През исковия период (25.01.2019 г. – 24.01.2024 г.) в Затвора [област] е извършвана дезинсекция и дератизация против хлебарки, дървеници и гризачи. В тази връзка са представени Договор за възлагане на обществена поръчка № 11179 от 13.11.2018 г., сключен с ГДИН за извършване на услуги по дезинфекция, дезинсекция и дератизация (ДДД) – л.114 и протоколи за извършена ДДД обработка през исковия период (25.01.2019 г. – 24.01.2024 г.) - л. 29, 30-35, 71-99. В представените от ГДИН протоколи са описани размерът на третираната площ, препаратът, с който е третирано и неговото количество, срещу какви вредители, имената и/или подпис на лицето извършило описаните в протокола дейности и имената и/или подпис на лицето приемащо извършената работа. Представено по делото е утвърдено предложение рег. № 8391/2023г. (л. 69) за разпределение на широкоспектърен препарат Айкън 10CS-250 мл. за ДД обработка. Видно от протокол на л. 67 такава е извършена в затворническата кухня, източна и западна столова на Затвор [област].

14. Във връзка с оплакването за незаконосъобразно и адекватно медицинско наблюдение и лечение, по делото са представени здравен картон на С. С. и медицински документи – ЕР на ТЕЛК, амбулаторни листове, епикризи, резултати от назначени изследвания, фиш за спешна медицинска помощ, част от които документи са издадени извън исковия период. Видно от издадена от Специализирана болница за активно лечение на лишени от свобода – Вътрешно отделение епикриза (л. 10), С. С. е постъпил за лечение в медицинското заведение на 04.10.2021 г. и е изписан на 05.01.2022 г. Поставена му е диагноза: „Състояние след ИМИ в БДСМА.ИБС. Аретриална хипертония II ст.“. Назначени са му изследвания и медикаментозно лечение. Посочено е в епикризата, че при пролежаването си болницата пациентът е останал стабилен със значително подобряване на неврологичната симптоматика и общо състояние. На 30.12.2021 г. лицето е подписало декларация за прекратяване на болничното лечение. Препоръчано е продължаване на провежданото лечение при ограничаване на рисковите фактори; за наблюдение от лекар по местообитаване. Видно от приложена по делото докладна от инспектор СДВР С. П. от 25.01.2024 г., след като на 22.01.2024 г. забелязала видимо влошено здравословно състояние на л.св. С., същият веднага е изпратен за преглед от медицинско лице и му е направен кардиограма и му е измерено кръвното налягане и още същия ден му е издадено направление за посещение при невролог, като извеждането му е планирано за 25.01.2024 г. От представените по делото Книга за висване на лишените от свобода, които се нуждаят от медицински прегледи, (л.156) и Амбулаторен журнал (л. 171) се установява, че са налице данни за извършени прегледи на С. в исковия период (25.01.2019 г. – 24.01.2024 г.).

15. По делото е представено и работно време на Медицински център - Затвор [област] и АИППМП Д-р Ж. Д., от което е видно, че всеки делничен ден се извършват дейности по прием на лекарства; прегледи на новопостъпили л.св., амбулаторни прегледи за всеки пост. При отсъствие на медицинско лице, лишените от свобода, които са пропуснали графика минават за преглед при първа възможност. Обслужването в МЦ се осъществява от двама доктори, медицински специалист, медицинска сестра и технически секретар.

ІІІ. За правото:

16. Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието със седалище [област], като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

Това от своя страна определя като пасивно, материално и процесуалноправно легитимирана страна по заявената главна искова претенция за сочения период именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, [област].

17. Каза се, главната искова претенция на ищеца е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на администрацията на Затвора [населено място] към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода или мярка за неотклонение задържане под стража, обемаща, разбира се, и осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статус, е административна по своето естество.

18. На следващо място, следва да бъде съобразено, че според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

При това положение, установяването на кой да е от фактите, посочени в хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, обосновава извод, че е налице нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Това разбира се очевидно налага, преди всичко да се установи, че ищецът действително, фактически е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в някое от специализираните за това места и по-точно в това изрично посочено от ищеца.

19. От наличните по делото доказателства се установява, че С. е пребивавал в Затвора - [област] от началото на исковия период - 25.01.2019 г. до 13.08.2019 г. (вкл.), тъй като по данни от становище на л. 51 л.св. е бил преместен в Затвора [област] на 14.08.2019г. Видно от справка на л. 49 на 30.08.2023г. С. отново е преведен в Затвора [област], където пребивава до края на исковия период – 24.01 2024г. Само това е достатъчно да се приеме, че за периода от 14.08.2023г. до 29.08.2023г. (вкл.) исковите претенции са неоснователни, тъй като през този период лицето не е пребивавало на територията на Затвора [област]. При това положение, възведените в обстоятелствената част твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, ще бъдат разгледани само за престоя на ищеца в Затвора [област] от 25.01.2019 г. до 13.08.2019 г. (вкл.) и от 30.08.2023г. до 24.01.2024г.

20. С оглед направеното възражение от страна на ответника за изтекла петгодишна погасителна давност, следва да бъде съобразено, че съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените в закона въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, а съгласно чл. 110 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) с изтичането на петгодишен давностен срок се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. След изтичането на този давностен срок, правото на иск за вземане на ищеца за обезщетение за претърпени вреди от деликт, се погасява. Задължението за обезщетение след изтичане на този срок може да бъде осъществено единствено доброволно (аргумент от чл. 118 от ЗЗД).

Съгласно разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД давността не се прилага служебно, а следва да се предяви като възражение, каквото безспорно е сторено от страна на ответника. В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е пребивавал в Затвора [област] от началото на исковия период - 25.01.2019г. до 14.08.2019 г., когато е бил преведен в Затвора [област]. В тази връзка следва да бъде съобразено Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр.д. № 3/2004 г., ОСГК, в чиято т. 4 е прието, че когато вредите произтичат от незаконни действия или бездействия на административните органи, началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за заплащането им, е от момента на преустановяването им. При това положение, следва да се приеме, че на 14.08.2019 г. твърдените незаконосъобразни действия и бездействия от страна на затворническата администрация в Затвора [област] са преустановени, тъй като ищецът на тази дата е бил преведен в Затвора [област]. Исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, е депозирана на 24.01.2024 г., т.е. преди изтичане на предвидения в чл. 110 от ЗЗД петгодишен давностен срок (14.08.2024 г.). Ето защо възражението на ответната страна в тази връзка се явява неоснователно. Т. е възражението и по отношение на установеното пребиваване на С. в Затвора [област] от 30.08.2023г. до 24.01.2024г., тъй като не е налице настъпване на хипотезата по т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр.д. № 3/2004 г., ОСГК.

21. За разрешаването на настоящия административноправен спор е необходимо да бъде съобразена относимата в случая нормативна уредба.

Според чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. В случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора (чл. 284, ал. 2 ЗИНЗС), а в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното (ал. 5 на чл. 284 от закона).

В чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС е предвидено, че всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

Съгласно чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. Съгласно чл. 129, ал. 1 от ЗИНЗС Медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. Лишените от свобода, се изпращат в лечебни заведения извън местата за лишаане от свобода при условията по чл. 135, ал.1 от ЗИНЗС. Всеки лишен от свобода след постъпването му се подлага на първичен медицински преглед за оценка на общото му здравословно състояние и санитарна обработка – чл. 139, ал. 1 от ЗИНЗС. Съгласно същия закон, на л.св. най-малко веднъж годишно се извършва профилактични прегледи и изследвания, имунизации, дават им се предписания и им се предоставят лекарства. Според чл. 151, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС на л.св. се осигуряват условия за поддържане на лична хигиена, смяна на личното и постелъчно бельо, ежемесечно се извършва основно почистване и дезинфекция на спалните помещения за общо ползване.

22. Съотнасянето на описаните данни в предходния раздел на решението и цитираните правни норми, налагат да се приеме следното:

22.1. За периода от 25.01.2019 г. до 13.08.2019 г. (вкл.) и от 30.08.2023 г. до 24.01.2024 г. помещенията, които е обитавал л.св. С. при изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ е извършвана ДДД обработка против хлебарки дървеници и други насекоми. Няма данни за извършена обработка от 01.01.2024 г. до 24.01.2024 г. (крайната дата на исковия период), но с оглед периодичността на обработката през предходните периоди и фактът, че такава е извършена на 28.12.2023г. и има действие за последващ период от време, съдът намира, че не е съществено отколнение от страна ГДИН неизвършването на ДДД обработка в затвора в началото на 2024г. Тоест от страна на ответника са положени усилия за справяне с проблема и са предприети мерки за решаването му.

22.2. На помещенията в Затвора [област] са извършвани належащи и текущи ремонти, вкл. смяна на осветителни тела, противно на посоченото в ИМ за липса на такива в санитарните възли към спалните помещения. Създавани са условия за проветряване, с оглед на това, че всички помещения са снабдени с отваряеми прозорци, с оглед незадържането на влага в тях.

22.3. По отношение на оплакването на ищеца за неосигуряване на топла вода, по делото се установи безспорно, че поради здравословното му състояние, за обслужването на С. топла вода е подсигурявана в спалното му помещение. Отделно от това ищецът е можел да ползва общата баня на коридора, където пребивава. По отношение на същата, с оглед събраните и неоспорени по делото писмени доказателства, остават недоказани твърденията му, за лоша хигиена и възможност за развитие на зарази.

22.4. Оплакването на ищеца за лошо състояние на дюшеците и одеялата, които ползвал, съдът намира за неоснователно, тъй като по делото не се твърди и не се установява С. да е подавал молба с искане за получаване на постелен инвентар или смяна на дюшеци, които искания да са с отрицателен отговор. Не са подкрепени с доказателства твърденията на ищеца за получаване на обриви от насекоми и дървеници, които се сочат да се срещат в дюшеците, които е ползвал. Видно от медицинската документация, приета по делото не се установяват С. да е имал подобни състояния по време на престоя си в Затвора [област].

22.5. Що се отнася до хигиената в Затвора - [област], от приетите по делото справки и становища се установява, че хигиената в спалните помещения се осъществява от лицата, настанени в тях. Противно на твърдението на ищеца, площта на сантитарният възел няма отношение към поддържане на хигиената му. При това положение няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни условия в спалните помещения, в които е бил настанен ищецът.

22.6. Установи се от представените по делото доказателства, че на лишените от свобода се предоставяли препарати и материали за поддържане на хигиената на помещението и за пране дрехите им. На тяхно разположение е пералнята на затвора, която се ползвала съгласно представения по делото график, от който се установява, че за различните групи лишени от свобода е предвидено ползване, както за пране за спално бельо, така и за лични и/или служебни дрехи. Самият бит и хигиенни навици на лишените от свобода не следва да се вменяват в неизпълнение на задълженията на администрацията. Същото се отнася и по отношение на сушенето на дрехите, за което се твърди, че няма осигурени простори. Противно на твърдяното, от представената от ГДИН информация се установява, че когато дрехите се перат в пералнята на затвора, те се сушат в сушилната машина, когато се перат ръчно от л.св. има пригодени простори в общото помещение на поста или отвън на карето.

22.7. Недоказано е твърдението на ищеца, че в Затвора [област] не винаги му е осигурявана качествена и в достатъчно количество храна. Правото на лишените от свобода да получават безплатна храна е уредено в чл. 84, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС. В посочената разпоредба ясно е посочено, че лишените от свобода имат право на безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите. Така цитираната разпоредба налага да се приеме, че за да е налице незаконосъобразно действие или бездействие, свързано с осигуряването на безплатна храна на лишените от свобода, трябва да се докаже или отказът да бъде предоставена безплатна храна, или предоставената такава да не отговаря по химически и калориен състав на утвърдените таблици. Съдът намира, че в настоящото производство не се доказват такива хипотези. Видно е от представената таблица № 1, че в същата е предвидено влагането на разнообразни хранителни продукти – зърнени, млечни, месни, както и зеленчуци и плодове с необходимия за здравето на възрастен човек калориен състав, като при това дневната дажба се явява разнообразна, добре балансирана и съответстваща като химически и калориен състав на нуждите на човека. По делото не са събрани доказателства, относно това, че посоченото като състав и количество хранителни продукти на един лишен от свобода в утвърдените таблици не са били предоставяни на лишените от свобода в Затвора [област]. За осигуряване на храна в добро качество допринася и поддържането на хигиената в помещенията за приготвяне на храната, което се установява да е извършвано, чрез дезинсекциионна обработка на същите - протокол на л. 67.

22.8. По отношение на наведените твърдения в исковата молба за липса на адекватно лечение, се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и в специализирани болници, разкрити в местата за лишаване от свобода. При изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода (чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС). В тази връзка от страна на ответника е представено Работно време на Медицински център – Затвор [област] и АИППМП „д-р Жанета Демирева“, видно от което за лишените от свобода получават лекарства и им се осъществяват амбулаторни прегледи, съгласно график, а в случай на отсъствие на медицинското лице, л.св., пропуснали графика, минават при първа възможност. Не се установява ищецът С. да е имал конкретен здравословен проблем през обсъждания период, за който да му е отказана медицинска помощ и/или да не е лекуван. Напротив, за ищеца са полагани медицински грижи, именно поради спецификата на здравословното му състояние и му е назначен социален асистент, поради необходимостта на състоянието му. По делото са приети медицински документи на С., от които е видно, че са му извършвани прегледи, назначавани са му изследвания, предписвани са медикаменти и му е извършена операция. Установява се от писмените доказателства, че при влошаване на състоянието му служители на затворническата администрация са предприемали съответние действия, включително и по извеждането му за оказване на медицинска помощ извън затвора. Тоест, в Затвора - [населено място], според събраните по делото доказателства, са прилагани адекватни медицински грижи. Самият ищец, видно от амбулаторен лист на л. 145 и епикриза на л. 146, сам е декларирал отказ от диспансерно наблюдение и искане за прекратяване на болнично лечение. В тази връзка съдът не установи незаконосъобразно бездействие в лечението и медицинското обслужване, каквито са твърденията в исковата молба.

22.9. Непротиворечива в горния смисъл е изисканата от органите по изпълнение на наказанията информация обективирана в цитираните по-горе становища и справки. Доказателства, които да подложат на съмнение обсъжданата информация не се ангажираха от страна на ищеца.

23. С оглед изложеното следва да се подчертае, че възведената в закона презумпция в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е само за настъпването на неимуществените вреди, но не и за фактите, обосноваващи наличието на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС (които подлежат на установяване от ищеца), поради което следва да се приеме, че условията обсъдени до тук, в които ищецът е изтърпявал наказанието лишаване от свобода през процесните периоди не могат да се квалифицират като неблагоприятни по смисъл на чл. 3, ал. 2 от закона, нито могат да се приемат като такива подлагащи го на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Не се установява и да е налице твърдяното в исковата молба „расистко и нечовешко“ отношение спрямо С.. В какво се състои същото, от кого и как точно е проявено такова поведение, спрямо него не се посочва от страна на ищеца, съответно няма как да се вмени във вина на ответната страна.

Само за пълнота следва да се посочи, че според практиката на Европейския съд по правата на човека разликата между понятието „изтезание“ и понятието „нечовешко или унизително отнасяне или наказание“ се състои в „различната интензивност на причиненото страдание“. Приема се, че не всяко действие, което има определени емоционални последици, съставлява „нечовешко или унизително отнасяне“, а само действията, които причиняват „тежко физическо или душевно страдание на едно лице“, каквито не се доказаха в настоящото съдебно производство. Причинените страдание и унижение трябва да надхвърлят онзи неизбежен елемент на страдание или унижение, който е свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Мерките, лишаващи определено лице от свободата му, често могат да съдържат такъв елемент. При все това не може да се каже, че лишаването от свобода само по себе си поставя въпроси свързани с нечовешко или унизително отнасяне.

24. При така разпределената по делото доказателствена тежест в процеса, от страна на С. не са представени данни за подавани молби до затворническата администрация във връзка с изложените в исковата молба оплаквания, в това число и за необходимост от медицинска помощ. С оглед на гореизложеното съдът счита, че при осъществяване на правнорегламентирана дейност от длъжностните лица от Затвора – [населено място] при изтърпяване на наказанието на л.св. С. за периода на пребиваване на лицето в Затвор – [област] не се установи нарушение по чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС.

С оглед на изложеното, искът на С. С. срещу ГДИН за присъждане на сумата от 50 000 (петдесет хиляди) лева – обезщетение за неимуществени вреди по чл. 284 от ЗИНЗС, дължащи се на незаконосъобразни действия /бездействия/ на администрацията на Затвор [област] следва да бъде отхвърлен изцяло.

V. За разноските:

25. По отношение на претендираните разноски от юрк. Ч. в полза на ответника, съдът счита, че същият няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, тъй като специалната норма на чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС не ги предвижда.

Така мотивиран, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав,