Решение № 242 от 5.7.2023 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 477/2023 г.

Вписаното обстоятелство се смята, че е станало известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването. В този смисъл, при всяко едно призоваване на юридическото лице - ипотекарен длъжник - В.Р.. ЕООД / в ликвидация/, ЧСИ е извършвал справка по партидата на дружеството в Търговския регистър, и след констатиране на вписан ЛИКВИДАТОР на дружеството, е надлежно уведомяван същия. Поради това, че от повечето вписани в ТР Ликвидатори отказват да получат книжа, са изготвени и такива до едноличния собственик на капитала на В.Р.. ЕООД /в ликвидация/ - С. Р. Ж.. Дружеството е призовавано и на адреса на управление, със залепване, с оглед максималната защита правата му като ипотекарен Длъжник. Не може да се възприеме становището на С. и Д. Ж.и, че действията по делото са незаконни, и е следвало производството да бъде спряно до назначаване на ликвидатор. Такъв назначен има, редовно вписан в Търговския регистър, макар и сменян многократно. Още по-категоричен е чл. 599 ГПК - той прокламира така наречено оповестително - защитно действие на вписването на юридическите лица. Вписаното обстоятелство се смята известно на третите добросъвестни лица от деня на вписването, а това, което подлежи на обнародване - от датата на обнародването - чл. 599, ал. 1 ГПК. Всяко добросъвестно лице може да се позове на вписването, дори ако вписаното обстоятелство не съществува - чл. 599, ал. 2 ГПК. Невписаните обстоятелства се смятат несъществуващи за третите добросъвестни лица - чл. 599, ал. 3 ГПК. Разпоредбата има приложно поле по отношение на юридическите лица, които се вписват по съдебен ред. И двете норми са специални, но те отразяват социалната, обществената същност на вписването в регистър. Регистърът не само дава информация, не само оповестява определен факт, но фингира верността на информацията, т.е ликвидатора / без значение в коя фаза на изпълнителното дело/ е този, който е вписан в Търговския регистър към датата на връчването на книжата до длъжника. При така установеното по делото окръжният съд намира, че оплакванията на длъжника са неоснователни, а обжалваното постановление на ЧСИ- отказ да спре производството по изпълнително дело№ 824/2017г. по описа на ЧСИ Р. М. с рег. № 868 с район на действие ОС-Стара Загора, е правилно и законосъобразно. С оглед на гореизложеното въззивният съд намира, че следва да остави без уважение жалбата на С. Р. Ж. лично и като едноличен собственик на капитала на "В.Р.." ЕООД, ЕИК ••• и Д. И. Ж., ипотекарни длъжници по ИД 824/2017г. против Постановление за отказ за спиране на изпълнително производство от 10.01.2023г. по ИД № 824/2017 г. на ЧСИ – Р.М. с рег. № 868 с район на действие ОС-Стара Загора, като неоснователна. Правната природа на производството по обжалване действията на съдебните изпълнители е дефинирана като спорно правораздавателно, целящо да отмени правните последици на извършеното незаконно действие на съдия- изпълнителя или да задължи последния валидно да повтори същото, респективно да се въздържи от неговото осъществяване. В това производство окръжният съд действа не като въззивна инстанция, а като контролно- отменителна инстанция, чието решение е окончателно. По искането за спиране на настоящото производство на основание чл.438 от ГПК, съдът намира следното: