Решение № 3194 от 31.1.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 995/2025 г.

Производството е по реда на чл. 12, ал. 4 от ЗСММ. Образувано е по жалба с Вх. № 2190/30.01.2025г. по описа на АССГ на П. С. Д. срещу Заповед № СОА25-РД09-480/15.01.2025г. на Кмета на Столична община. Жалбоподателят посочва, че е подал уведомление с Вх. № СОА25-СГ01-58/15.01.2025г., за провеждане на шествие под надслов „58 години от смъртта на Симеон Радев" на 15.02.2025 г. от 15.00 ч. до 19.00 ч. В жалбата се сочи още, че с процесната заповед е забранено провеждането му, в нарушение на правото на свобода на мирното събрание. Заповедта е издадена без посочване на фактически и правни основания. Липсват мотиви от страна издателя на акта, като същият преповтаря тези на СДВР и ДАНС, които от своя страна се основават на предположения и допускания. Поради това се иска от съда нейната отмяна. Ответникът- Кмета на Столична община, в придружителното писмо, с което е изпратена административната преписка, не взима становище по жалбата. Административен съд София-град, след като обсъди релевираните с жалбата основания, доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по чл. 235, ал. 2 ГПК във вр. чл. 144 АПК, приема за установено следното от фактическа страна: Административното производство е било образувано по повод получено уведомление на с Вх. № СОА25-СГ01-58/15.01.2025г. за провеждане на шествие под надслов „58 години от смъртта на Симеон Радев" на 15.02.2025 г. от 15.00 ч. до 19.00 ч. със сборен пункт: Пилоните до сградата на НДК и шествие по маршрут: Пилоните до сградата на НДК - [улица][улица][улица][улица]до [улица]. Очакван брой участници: 84 души. Кметът на Столична община с писмо изх. № СОА25-СГ01-58-1/15.01.2025г. е поискал становища от СДВР и ДАНС, във връзка с искането за провеждане нашествието от гледна точка на сигурността и опазването на обществения ред в столицата. С писмо вх. № 513000-3263/15.01.2025г., Зам. - директора на Столична дирекция на Вътрешните работи (СДВР) информира, че в СДВР са постъпили следните Заявления за провеждане на масови мероприятия на посочената дата: В становището на СДВР е изложено още, че организаторът на мероприятието в памет на ген. Х. Л. и този в памет на С. Р. са представители на организацията Б. Н. съюз - Еделвайс. Така заявени, мероприятията са с припокриващ се часови диапазон, идентичен сборен пункт и маршрут на придвижване на участниците. Крайната точка на мероприятието в памет на ген. Х. Л. е [улица], а тази на мероприятието в памет на С. Р. е [улица], като двата адреса са в непосредствена близост един до друг. В случая може да се направи обоснован извод, че така заявеното събитие - шествие под надслов „58 години от смъртта на Симеон Радев", организирано от г-н П. Д. има за цел да се проведе във вид, наподобяващ събитието в памет на ген. Х. Л.. Зам. председателят на ДАНС е предоставил също становище с рег. № [рег. номер]-001-03-Т-6-199/15.01.2025 г., което е част от класифицирана информация. Със Заповед № СОА25-РД09-480/15.01.2025г. Кмета на Столична община е забранил провеждането на заявеното от П. Д. шествие, шествие под надслов „58 години от смъртта на Симеон Радев" на 15.02.2025г. от 15.00 ч. до 19.00 ч. със сборен пункт: Пилоните до сградата на НДК.Заповедта е съобщена на жалбоподателя на 21.01.2025г. При така установеното от фактическа страна, Административен съд София-град, достигна до следните правни изводи: Жалбата е допустима – подадена е срещу подлежащ на оспорване пред съд административен акт, от лице, чиято правна сфера той засяга неблагоприятно, в законоустановения срок – на 24.01.2025г. В ЗСММ не е определена специална легитимация на лицето, което подава уведомлението по чл. 11, ал. 1 до кмета на общината. В закона е употребен терминът „организатор“ на събранието, митинтът, манифестацията, като не се изисква нарочна регистрация на „организатора“, за да може валидно да се инициира и проведе производството. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. Съгласно чл. 12, ал. 4 от ЗСММ организаторът на събранието, митинга или манифестацията може да обжалва забраната по предходната алинея пред съответния административен съд в 3-дневен срок от получаването й. Жалбата не спира изпълнението на заповедта. Съдът се произнася по нея в срок от 24 часа. Решението на съда се обявява веднага и е окончателно. Цитираната разпоредба не препраща към АПК, т.е. е специална процедура, която изисква незабавно произнасяне и изключва провеждане на открито съдебно заседание. Съдът след като извърши дължимата на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразност на оспорения акт, преценява следното: На първо място, актът е постановен от компетентен орган по см. на чл. 12, ал. 2 ЗСММ и в пределите на неговата власт. Не се констатира порок на заповедта по чл. 146, ал. 1 от АПК. На второ място, оспореният акт формално съдържа нормативно установените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Актът обаче е лишен от собствени мотиви. В него единствено дословно и буквално е възпроизведено становището на зам. директора на СДВР и на председателя на ДАНС. Ответникът не е направил самостоятелна преценка, а се е задоволил само да копира съображенията от посочените становища, без да предприеме и извърши какъвто и да е анализ на фактите и относимите към случая данни. Липсват самостоятелни фактически констатации, не е извършена проверка и не е изследвано действителното правно положение. Не е и аргументирано кои от доводите в двете становища се споделят от кмета на Столична община, всички или някои от тях и поради какви причини органът счита, че трябва да се наложи забраната по чл. 12, ал. 2, т. 2 ЗСММ. Мотивите са писмени съображения на органа, обхващащи преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, въз основа на които органът е стигнал до своето решение и е обосновал крайния си извод, изведен в диспозитива на акта. В случая, такива независима оценъчна дейност не е извършена, поради което може да се приеме, че заповедта е издадена при липса на мотиви и е незаконосъобразен акт по см. на чл. 146, т. 2 АПК. На трето място, както правилно се сочи в жалбата, в издадената заповед липсва посочване на правно основание. Съгласно чл. 12, ал. 2 ЗСММ кметът на общината може да забрани провеждането на събранието, митинга или манифестацията, когато има несъмнени данни, че: 1. са насочени към насилствено изменение на конституционно установения ред или срещу териториалната цялост на страната; 2. застрашават обществения ред в съответното населено място; 3. застрашават народното здраве при предварително обявена епидемична обстановка; 4. нарушават правата и свободите на другите граждани. В заповедта, както се посочи единствено са възпроизведени становищата на СДВР и ДАНС. Заповедта за прекратяване на мероприятието е основана на доводи за наличие на предпоставки за нарушаване на законовия ред и провеждане на масово мероприятие в разрез с условията и реда на ЗСММ. Тези доводи са възпроизведени от становището на зам.-директора на СДВР. Изразени са предположения, за които не са налице обективни данни. Не е извършена самостоятелна проверка относно това дали от провеждането на възпоменателното траурно факелно шествие в памет на ген. Х. Л., на 15.02.2025г., което следва да се проведе от 17: 00 до 21: 00 часа би довело до сблъсък на хора с противостоящи убеждения. При условие, че тези мероприятия се разрешават от кмета на СО, същият е имал необходимата информация в този смисъл, но същата не е посочена, нито анализирана. Следва да се има предвид, че в процедурата по чл. 12 от ЗСММ не е предвидено провеждане на задължително съгласуване с който и да е орган, а единствено уведомяване на МВР едва след произнасянето по заявлението. Ето защо, посочените становища не могат да се определят като липса на съгласие по см. на чл. 53, ал. 1 от АПК. Освен това в същите не се съдържат безспорни данни за нарушаване на обществения ред, а по-скоро се изказват предположения за евентуално настъпване на едно бъдещо несигурно събитие. Не са събрани и не са приети доказателства, от които да може да се формира извод, че забраната е наложена, поради съществуване на истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, засягаща правата и интересите на другите граждани и представляваща непосредствен риск от нарушаване на реда в [населено място]. Както беше посочено по-горе, специалният закон урежда упражняването на конституционно признато право и ограничаването му следва да бъде предприето при налични несъмнени обстоятелства, които го налагат. Най- общо изразеното допускане, че е възможна опасност от нарушаване на обществения ред във връзка с провеждането на друго мероприятие на същия ден, не може само по себе си да оправдае прекратяването на мероприятието. За гарантиране на обществения ред е достатъчно да бъдат взети адекватни мерки, в т. ч. отстраняване от него на лица, чието противоправно поведение налага това (арг. от чл. 10, ал. 3, вр. чл. 6, ал. 1 ЗСММ). В писмото на СДВР са изложени по-скоро предположения за евентуално настъпване на бъдещо несигурно събитие. Не се установява съществуването на истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, засягаща правата и интересите на другите граждани и представляваща непосредствен риск от нарушаване реда. Следва да се отбележи още, че дали ограничителната мярка е необходима се преценява въз основа на прилагането на принципа за пропорционалността от гледна точка на преследваната цел при налагането на забраната с несъмненото съществуване на истинска, реална (а не предполагаема) и достатъчно сериозна заплаха, засягаща основни интереси на обществото и непосредствен риск от нарушаване на обществения ред. В случая, при липсата на категорични данни за такава реална и сериозна заплаха, наложената ограничителна мярка, макар и допустима от закона, се явява несъответстваща на преследваната от него цел. В заключение, съдът приема, че издадената заповед е незаконосъобразен административен акт и поради наличието на основанията по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 АПК, следва да бъде отменена. При прилагане на правилата на разпределение на доказателствената тежест в процеса по см. на чл. 170, ал. 1 АПК, ответникът не доказа съществуването на фактическото и правно основание посочено в акта и изпълнението на законовите изисквания, които са го мотивирали при неговото постановяване, за да настъпят разпоредените с издаването му неблагоприятни правни последици. Преписката следва да се върне на органа за ново разглеждане и произнасяне, съгласно задължителните указания по приложението на материалния и процесуален закон. Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК, Административен съд София-град, I- во отделение, 63-ти състав,