Решение № 102 от 7.6.2021 г. на Районен съд - Хасково по дело № 744/2021 г.

Производството е образувано по искова молба на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049 против ИВ. Н. Х., ЕГН ••••••••••, с която се иска да се признае за установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи сума в размер на 1880, 68 лева, представляваща сбор от изплатено застрахователно обезщетение по ликвидационна преписка № 210427589 в размер на 1865, 68 лева и ликвидационни разходи в размер на 15, 00 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (17.06.2019г.) до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба се твърди, че на 28.11.2018г. на ПП I -5 – E85, км. 281+896 между гр. Хасково и гр. Димитровград е настъпило ПТП, при което лек автомобил марка „••“, модел „••“ с рег. № ••, собственост на ИВ. Н. Х., управляван от него, е причинил вреди върху 16, 00 м. предпазна еластична ограда, стопанисвана от Агенция „Пътна инфраструктура“, областно пътно управление гр. Хасково. За ПТП-то бил съставен протокол за ПТП № ••• от 28.11.2018г., в който били отразени констатациите на компетентния орган относно настъпилото ПТП, а именно, че виновен бил ответникът И.Х., който при движение с несъобразена скорост и след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма загубил контрол над управлявания от него автомобил и последователно се ударил отляво и отдясно в предпазната еластична ограда. По повод причинените повреди на предпазната еластична ограда била предявена пред ищеца претенция от агенция „Пътна инфраструктура“ и била образувана ликвидационна преписка № 210427589. За възстановяване на причинените щети било определено застрахователно обещетение по експертна оценка в размер на 1865, 68 лева. Същото било изплатено на агенция „Пътна инфраструктура“, областно ПУ-гр. Хасково. Ищецът твърди, че във връзка с ликвидацията на преписката е реализирал и обичайните ликвидационни разноски в размер на 15, 00 лева. Ищецът поддържа, че към момента на настъпване на ПТП с ответника били сключили валидна застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна полица № BG/08/118002877631, с период на застрахователно покритие от 04.10.2018г. до 03.10.2019г. В исковата молба се посочва, че на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ ищецът предявил регресната си претенция за заплатено застрахователно обезщетение за сумата от 1880, 68 лева с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.06.2019г. По заявлението било образувано ч.гр.д. № 1572 по описа за 2019г. на Районен съд - Хасково, като за процесната сума в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение № 759 от 20.06.2019г. по ч.гр.д. № 1572 по описа за 2019г. на РС-Хасково. На основание чл. 415, ал. 1, т. 2 били дадени указания на ищеца да предяви установителен иск за вземането си. С тези мотиви се претендира приемане за установено по отношение на ответника съществуването на вземанията на ищеца към него, за които е издадена заповед за изпълнение № 759 от 20.06.2019г. по ч.гр.д. № 1572 по описа за 2019г. на РС-Хасково. Претендират се направените съдебни разноски в настоящото и заповедното производство. В срока по чл. 131 от ГПК не е подаден отговор на искова молба. В съдебно заседание ответникът признава иска и моли за постановяване на решение при признание на иска. Прави искане по чл. 241, ал. 1 от ГПК за разсрочване на изпълнението. Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда, че признанието на иска от ответника обвързва съда, като при наличието на предвидените положителни предпоставки и липсата на процесуални пречки, съдът следва да прекрати съдебното дирене и да постанови решение само съобразно признанието, тоест да уважи иска така както е предявен. В настоящия случай са налице предпоставките, предвидени в чл. 237, ал. 1 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска – ответникът е заявил, че признава предявения иск в първото по делото съдебно заседание, а ищецът е поискал постановяване на решение при признание на иска още с исковата молба. Същевременно не са налице процесуалните пречки (отрицателните предпоставки), установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 3 от ГПК, а именно – признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави или да е признато право, с което страната не може да разпорежда. Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл. 500, ал.1, т. 1 от КЗ, следователно исковата претенция не е от категорията на тези искове, за които законодателят изрично е постановил изключение за приложението на разпоредбата на чл. 237 от ГПК – по брачни искове – чл. 324 от ГПК, по искове за гражданско състояние – чл. 334 от ГПК и по иск за поставяне под запрещение – чл. 339 от ГПК. С оглед наличието на предпоставките по чл. 237, ал. 1 от ГПК съдът е прекратил съдебното дирене и е преустановил извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения. Съгласно чл. 237, ал. 2 от ГПК в мотивите на съдебното решение е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Следователно съдът постановява съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора, а постановява решение за уважаване на иска. Ето защо настоящия съдебен състав намира, че следва да постанови исканото решение, с което да бъде уважен предявеният иск, като не е необходимо да излага мотиви, тъй като чл. 237, ал. 2 от ГПК дерогира действието на чл. 236, ал. 2 от ГПК. Направеното искане за разсрочване на процесното вземане, имащо характер на молба по чл. 241, ал. 1 от ГПК е неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Това е така, защото ответникът не е ангажирал никакви доказателства по делото за неговото тежко имуществено състояние и за липсата на трудови доходи. Съгласно т. 12 на тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6 по описа за 2012г. на ВКС, ОСГТК съдът, който разглежда специалните установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е погасил процесното вземане. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 1572 по описа за 2019г. на РС – Хасково. От представените по него писмени доказателства се установява, че те са действително направени и възлизат на 37, 61 лева за платена държавна такса и 50, 00 лева за юрисконсултско възнаграждение или в общ размер на 87, 61 лева. С оглед изхода на делото единствено на ищеца следва да се присъдят такива. Направено е исъответни искане за осъждане на ответника и за разноските. Ето защо и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 137, 61 лева, от които 37, 61 лева - държавна такса и 100, 00 лева - юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК, във връзка с чл. 37 ЗПП, във връзка с чл 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид конкретиката на спора /липса на отговор на исковата молба и признание на иска/ и осъществената защита, изразяваща се в изготвяне на искова молба и молба за открито съдебно заседание. Мотивиран от горното, съдът