Решение № 133 от 13.2.2023 г. на Административен съд - Бургас по дело № 25/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на Т.П.– юрисконсулт в РИОСВ-Бургас, с надлежно пълномощно, против Решение № 100/02.11.2022 г., постановено по АНД № 20222180200373 по описа за 2022г. на Районен съд – Царево, с което е отменено Наказателно постановление № 32/07.06.2022г., издадено от Директор РИОСВ-Бургас, с което на „Мила 2016“ ЕООД, ЕИК 204078831 на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 от Закона за защитените територии /ЗЗТ/ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лв., за нарушение на чл. 11 от ЗЗТ, вр. с параграф 7 от ПЗР на същия закон. В жалбата се иска съдът да отмени обжалваното решение и да потвърди процесното наказателно постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1, т.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон. В съдебно заседание, касаторът редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. Депозира становище с мнение относно съществото на спора. Ответникът ––„Мила 2016“ ЕООД, ЕИК 204078831, редовно и своевременно призован, изпраща представител, адв. К., който оспорва касационната жалба. Депозира и отговор на касационна жалба, с който развива подробни доводи относно правилността на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на жалбата. Пледира за оставяне в сила на решението на първата инстанция. След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд-Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за форма и реквизити. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред Районен съд - Царево е образувано по жалба от „Мила 2016“ ЕООД, ЕИК 204078831 против Наказателно постановление № 32/07.06.2022г., издадено от Директор РИОСВ-Бургас. С Решение 100/02.11.2022 г., постановено по АНД № 20222180200373 по описа за 2022г. на Районен съд – Царево е отменено наказателното постановление, с което на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 от ЗЗТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лв., за нарушение на чл. 11 от ЗЗТ, вр. с параграф 7 от ПЗР на същия закон. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че по делото не се установява точната дата на извършване на нарушението, фактът че административното нарушение е извършено на територията на Природен парк „Странджа“, авторството на деянието и че поземлените имоти, посочени като засегнати, са със статут на защитена територия. При така изложените мотиви районният съд е отменил обжалваното наказателно постановление. Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК. Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалвания акт с материалния закон съдът следи служебно. Касационната съдебна инстанция извърши проверка относно приложението на закона, въз основа на фактическите констатации, приети от въззивния съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата. От фактическа страна е установено, че след извършена на 26.04.2022г. проверка е съставен акт за установяване на административно нарушение и въз основа на него е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.83, ал.1, т.2 от ЗЗТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 5000 лв., за нарушение на чл. 11 от ЗЗТ, вр. с параграф 7 от ПЗР на същия закон, за това че в имот с идентификатор 66528.1.251 по КККР на с. Синеморец, община Царево, вид собственост частна, вид територия урбанизирана, НТП за второстепенна улица и имот с идентификатор 66528.1.244 по КККР на с. Синеморец, община Царево, вид собственост частна, вид територия урбанизирана, НТП за друг курортно-рекреационен обект е реализиран изкоп с дълбочина 15-30 см. ширина 4 м. и дължина 200 м. като изкопа е частично стабилизиран с чакъл, до размера от около 100 м. като към датата на проверката, няма издадено съгласувателно писмо, на основание чл. 11 от Закона за защитените територии, вр. параграф 7 от ПЗР на Закона за защитените територии. Касационният съдебен състав приема, че АУАН и НП са съставени/издадени от компетентни органи и в предвидените от ЗАНН срокове. Съдебното решение е съобразено с материалния закон, процесуалните правила и е обосновано. При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от ЗЗТ населените места и селищните образувания в границите, определени със застроителните и регулационни планове или околовръстни полигони, попадащи в защитени територии, не са част от тях. Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 2 от ЗЗТ наказва се с глоба, съответно с имуществена санкция, от 1000 до 10 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което осъществява дейност в защитена територия без разрешение или съгласуване, предвидено в този закон. В тежест на административнонаказващият орган е да установи безспорно съществуването на посочените фактически основания, послужили за издаването на наказателното постановление. Установява се по делото, че при извършена проверка на 26.04.2022 г. е землището на с. Синеморец, община Царево е установен изкоп, засягащ имоти с идентификатори 66528.1.251, 66528.1.244, 66528.1.1, 66528.1.249 и 66528.1.274 по КККР на с. Синеморец. В съседство са позиционирани багер и валяк, без данни за тяхната собственост и водачи. Правилно съдът е приел, че от събраните в хода на производството доказателства не се установява авторът на нарушението и дали мястото на извършването му е защитена територия. В констативния протокол от 26.04.2022г. послужил за съставяне на АУАН са описани общо пет имота, в които е разположен изкоп с дълбочина 15-30 см. ширина 4 м. и дължина 200 м. В АУАН и НП същият изкоп е посочен, че се намира само в имот с идентификатор 66528.1.251 и имот с идентификатор 66528.1.244 по КККР на с. Синеморец, община Царево. Липсват данни за извършителя на деянието и доказателства, че наказаното лице съвпада с него. Противно на разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от ЗЗТ в касационната жалба се твърди, че имотите описани в НП попадат в защитена територия. Настоящият състав намира, че имотите, описани в НП като защитена територия, всъщност не представляват такива по силата на нормата на чл. 6, ал. 2 от ЗЗТ, тъй като са урбанизирана територия, с НТП съответно за второстепенна улица и за друг курортно-рекреационен обект. В касационната жалба се навеждат доводи, че изпълнителното деяние е под формата на бездействие, което не кореспондира с установеното в АУАН и НП, доколкото същите се отнасят до извършени дейности. Направените в касационната жалба твърдения, че дружеството е санкционирано не като физически извършител на деянието, а в качеството му на ползвател на имота също не се доказват от събраните по делото данни и са в противоречие с НП, съставено за извършване на дейности, които подлежат на съгласувателен режим, без за това да е издаден съответния документ. По изложените съображения при извършената на основание чл. 218, ал.2 от АПК служебна проверка, касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение, и счита, че същото следва да се остави в сила. При този изход на делото присъдени следва да бъдат и сторените пред касационната съдебна инстанция разноски в размер на 300, 00 лева с ДДС, доказателства за заплащането на които са представени в о.с.з. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. чл. 218 от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН, Административният съд Бургас, XX VI -ти състав